Дора Габе е изключителна българска поетеса и писателка, оставила вечен отпечатък в националната ни литература. Тя е част от българския елит през 19-ти век и е толкова магнетична, че до ден-днешен всички говорят за нея и необикновената ѝ съдба. Дора Габе оставя зад себе си не само много ценно творчество, но и изключително интересни истории за живота си.

Животът на една талантлива и вдъхновяващата жена, която е била обожавана от мнозина през годините.

Изидора, както е истинското име на поетесата Дора Габе, идва от семейство на руски евреи. Баща ѝ Пейсах или Петър Габе е човек с демократични разбирания, заради което е принуден да напусне Русия през 1884 година, търсейки убежище в България. Идва от рода на левитите, а фамилията му е изпълнена с учители равини – хора с чисто духовни интереси. Екатерина Самойловна Дуел е майката на Дора Габе. Тя пък е дъщеря на богат търговец на зърнени храни и собственик на фабрика за спирт. Двамата се женят през 1881 година.

Интересното е, че е спорна не само датата, но и годината на раждане на Дора Габе. Някои твърдят, че тя е родена през 1883 година, други – на 11 юли 1886 година, а трети – на 5 юли 1886 година. Според някои исторически източници рожденият ѝ ден е на 16 август 1888 година. Авторитетното издание на Българската академия на науките „Енциклопедия България“ посочва нова рождена дата – 28 август 1888 година. През 80-те години на ХХ век се налага мнението, че Дора Габе е родена на 24 август 1888 година.

Поетесата завършва гимназия в гр. Варна, а след това записва естествени науки в Софийския университет. По-късно следва и френска филология, както в Женева, така и в Гренобъл. Така Дора се изгражда като будна и еманципирана девойка, която трудно се подчинява на нормите и иска да живее свободно.

Любовният живот на Дора Габе е достоен да бъде описан в отделен роман, защото по пътя си тя среща няколко също толкова забележителни мъже, които са пленени от харизматичната ѝ личност.

Йордан Йовков е приятел на брат ѝ и се влюбва силно в нея, но присъщата му стеснителност му пречи да признае чувствата си. 

Пейо Яворов също изпитвал силни чувства към нея, които всъщност са били споделени. Той дори редактира и дописва някои от първите ѝ стихове, а самата Дора Габе твърди, че той е написал „Две хубави очи“ за нея. Девическата ѝ незрялост обаче е била и причината той да замине за чужбина и двамата да не бъдат заедно. Яворов преживява всичко това много тежко.

Боян Пенев се запознава с поетесата на среща, която тя си уговаря с Яворов. Той идва по-рано от него и успява да направи впечатление на Дора, което Яворов не му прощава никога. Боян е доцент в университета, предлага ѝ брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата. Съвместният им живот е сложен и изпълнен с болка и изневери, а до развод така и не се стига заради смъртта на Боян Пенев.

Йордан Стубел пък е посветил първата си стихосбирка на Дора Габе и дори ѝ е признал, че ще бъде истински щастлив едва когато се ожени за нея. Тя обаче заявява, че единственият мъж, с когото иска да бъде, е дипломатът Александър Ликов.

И тук се появява и един интересен любовен триъгълник, за който се носят легенди.

Поетесата Елисавета Багряна и Дора Габе са били близки приятелки, но в същото време и съпернички в любовта, като успяват да се забъркат се в не един и два любовни триъгълника. Докато Дора Габе е била омъжена за Боян Пенев, Елисавета Багряна е имала връзка с него. По-късно, след като двете се помирили и когато Дора Габе е била сгодена за дипломата Александър Ликов, Елисавета Багряна тайно се омъжва за него. 

Говори се също така, че двете приятелки са спорили и за сърцето на Витезслав Незвал. Незвал пишел трогателни писма до Дора и се кълнял, че заедно с тях ѝ изпраща и „доверчивото си сърце“.

Вазов, вече възрастен, също с удоволствие я посещавал, разговарял с нея, чакал я да му отиде на гости в деня на смъртта си.

Най-голямата ѝ любов сякаш си остава Боян Пенев.

Въпреки слуховете за скандали и изневери големият учен внася в живота ѝ широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи. Внася и много болка. Двамата се събират и разделят няколко пъти. Всъщност се оказва, че той ѝ е изневерявал и дори има извънбрачно дете от своята любовница, но се твърди, че нейната толерантност най-вероятно е допуснала всичко това. 

След години Дора ще признае част от грешките си и ще посъветва жените следното: „Да не крием нищо от мъжете ли? Не смятам, че трябва да се разкриваме изцяло. Защо ли? Защото скоро ще се изчерпим и ще им станем скучни. Особено жени, които непрекъснато дърдорят и уморяват мъжа, завърнал се вкъщи уморен. Трябва да остане в душевността на жената нещо неразкрито от мъжа – нещо в характера ѝ, нещо в мнението ѝ за някоя негова проява. Да знаем кога да премълчим, за да оставим мъжа сам да разкрие неправилността или грозотата на своята постъпка“.

В крайна сметка Дора Габе надживява всички свои мъже и любови. И остава в историята не само като голяма поетеса, но и като обожавана жена.