fbpx

Текстът на Михрибан Мюмюн е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Аз съм голямо, непораснало момиче, не мога да седя мирно и да пазя тишина. Нуждая се от движение, предизвикателства, приключения и да участвам във всичко с цялото си тяло. Да играя. Та нали лятото е сезонът на летните ни емоции и щури, забавни игри и лудории. Така започна и моята история, която ще ви разкажа.

Лятото беше току-що започнало, аз и моето семейство щяхме да ходим на море в края на сезона.

Но махалата беше пълна с приятели, пристигнали при бабите си на гости през ваканцията. Всяка сутрин се събирахме на нашето определено място в парка на селото. Седяхме, говорихме си, след това играехме футбол, после на телефоните, карахме колела.

Един ден по пътя към парка, пред хранителния магазин, забелязах документи. Оказаха се лична карта, талон и шофьорска книжка. Влязох вътре в магазина и попитах магазинерката дали познава този господин, чиито документи съм намерила. Да, тя го позна и каза, че това са документите на чичо Мехмед от селото. Който, не щеш ли, влезе в този момент в магазина да ги търси. Така леля Гюлбие каза, че аз съм намерил неговите документи. Като тя ги държеше в ръката си. Тогава видях как светнаха очите на чичо Мехмед от радост, скочи и ме прегърна. Попита ме какво да ми вземе за награда. Но аз му отговорих, че няма нужда.

Моята голяма награда беше това, че той беше доволен и вече спокоен, че е намерил документите си.

Аз отидох при приятелите си и им разказах какво ми се е случило. В същото време чичо Мехмед пристигна при нас с една голяма кутия сладолед. Чувствах се много горда от стореното пред приятелите си. Когато той каза, че съм героят на деня, душата ми се изпълни с радост. Чичото ни каза да помним тази история и винаги да помагаме на хората. Една поучителна история, която беляза лятото ми и изпълни цялото ми тяло с вълнение.

По принцип България е една нормална европейска държава с установена социална система, създадена, за да подпомага и подкрепя. По принцип всичко това го имаме разписано на хартия (много е важно да подчертаем - НА ХАРТИЯ!, ще разберете по-късно защо), но на практика нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Ето как всъщност изглеждат тези неща, когато си майка на дете с увреждане и имаш нужда тази социална система, създадена уж, за да те подпомага и подкрепя, да заработи за теб. 

Текстът е на Мари Ан. Изпратен е и до министър Божидар Божанов, който се е ангажирал да наложи глоби по Закона за електронното управление, придружени с ясни инструкции как трябва да се случват нещата. 

А сега вие ще видите как реално се случват. Стиснете зъби, но внимавайте, че ще има много да стискате. 


Не съм вярвала, че ще мина през такъв сложен лабиринт от процедури, за да получа помощ от държавата. Нито съм вярвала, че някога ще ми се наложи да опра до такава. Но има и такива приказки, в които животът не се развива, както си го планирал. Не искам да навлизам в подробности какво е да чуеш тежка диагноза за детето си. Няма и да обяснявам как целият ти свят се преобръща. Този текст не е за това.

Да се върнем към помощта от държавата. Факт е, че не знаех какво да очаквам. Дъщеря ми получава прилична сума за 100% ТЕЛК всеки месец, назначена съм за неин личен асистент и така имам заплата и осигуровки. Тя има инвалиден син талон, който ми дава право да паркирам на Синя и Зелена зона безплатно на указаните за това места (те, разбира се, никога не са свободни). Имам безплатна годишна винетка за автомобила (ако е до 2000 куб. см, де, иначе не е редно явно). Държавата ми поема и посещение на детски терапевтичен център за деца с увреждания (случайно разбрах и си намерих такъв, никой не ми беше казал, че се полага). Дали това е достатъчно също няма да коментирам тук.

Сега ще ви запозная как се стига до тази подкрепа. Ще опиша стъпките, през които минава семейство като моето. 

Моля, когато четете, имайте предвид, че съм на 38 години, със завършено висше образование. Живея в София и смея да твърдя, че ако не умна, поне влизам в графата "оправна". Свикнала съм да си търся правата. Имам личен автомобил, а благодарение на съпруга ми нямам финансови затруднения. Голям бонус са и бабите, които ми помагаха с детето по време на всичко, което ще разкажа сега. 

Не всички майки на деца със сериозни здравословни проблеми имат моя късмет. Докато минавах през деветте кръга на ада в бюрократичния лабиринт, пред очите ми не спираше да изниква образът на самотните майки без автомобил, без помощ, водещи със себе си дете с увреждане, най-вероятно със сериозни интелектуални и двигателни дефицити. На всичкото отгоре в пандемията... Представихте ли си го? 

Ако не успявате, аз ще пробвам да ви го обясня.

Стъпка 1: 

Започваме при личния лекар за "Медицинско направление за ТЕЛК", в което се описва заболяване, проблеми и общо състояние.

Стъпка 2:

Окомплектоване на всички медицински документи, горното направление, епикризи и т.н. - подаване на документите в РЕГИОНАЛНА КАРТОТЕКА НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА (РКМЕ) на ул. "Димитър Греков" № 2. 

Бях изрядна с документите (иначе връщат), но бях забравила да принтирам копие на акта за раждане. Ура, сещам се, че го имам в телефона! Попитах жената дали мога да ѝ го изпратя по мейла, за да го принтира и приложи към документите, но тя каза, че не се изисква такова. Окей.

Ще получа писмо (истинско) по пощата кога ще ми е комисията по ТЕЛК. Срок за това писмо - един месец.

Стъпка 3: 

Писмо не идва. Никога. Звъня по телефона (трудно го намерих, не знам как) и разбирам коя ми е комисията, но не и коя ми е датата. Затова отивам дотам - ул. “Веслец” 55, стара сграда без асансьор, ТЕЛК-ът е на 2-ри и 3-ти етаж, тясно е.

Не приемат вътре, а хората седят на стълбищните площадки, където се побира един стол. Ако е зает - СОРИ. На вратата има бележка да НЕ СЕ ЧУКА, звънец няма. Всички чукаме.

Срещу ЕГН-то на детето и входящия номер получавам хвърчаща бележка с датата на комисията и липсващите документи, които трябва да донеса - акт за раждане (нали не трябваше!), пощенски плик и две пощенски марки. 

Нали казах, че съм нахална, та затова питам това последното за какво е... 

- За да ви изпратим писмо, госпожо! 

Окееей, може да са им свършили пликовете и марките.

Стъпка 4: 

Отивам до някаква поща, искам плик и две пощенски марки. Служителката ме поглежда с разбиране и пита: “За ТЕЛК ли?”. Значи не са им свършили, а за да получиш писмо от тях, трябва да им занесеш плик и марки. Точка.

Връщам се в уречената дата и получавам ТЕЛК решението за детето, за съжаление е 100% ТЕЛК с чужда помощ за 3 години. Взимам си го на ръка (писмото, както казах, не дойде - язък за марките!) и ми казват, че трябва да го заверя след две седмици в централата на "Димитър Греков" 2. 

Стъпка 5: 

Отивам отново в централата за заверка. Ако се чудите като мен каква е тази заверка - мокър печат! Туй то, за две седмици толкоз. Защо не ми го сложиха, като го даваха - не знам. И изобщо кой вече ползва мокър печат…

И тук може би си мислите, че всичко е в компютъра, нуждите на детето са сравнително ясни и то може да получи каквото му се полага… Хахаха, НЕ! Дотук беше лесното.

Стъпка 6: 

Нова спирка: Агенция за социално подпомагане Красно село - бул. „Цар Борис III“ 124. Нося завереното, т.е. подпечатано, решение на ТЕЛК комисията, попълвам няколко заявления, в които описвам всички възможни мои и на детето данни, диагноза, ТЕЛК решение, номер, телефони и банкова сметка.

Стъпка 7: 

На 15-о число всеки месец получавам съответната сума, но трябва да се върна до въпросната служба, за да си взема официално подпечатана заповед за тези пари. 

Не знам за какво ми е, но се върнах и си пазя хартийката. Че кога са излишни? В същата сграда, но в друга стая попълвам документите за винетката - с едно ходене, две неща! I am a genius! 

За да получиш годишна винетка, автомобилът трябва да е до 2000 куб. см, иначе не се полага. Не разбирам, но нищо.

Стъпка 8: 

Подаване на документи за инвалиден талон за паркиране, пак към социалните служби, но на друг адрес, на друго място. Питах тези горе, те ме упътиха, но не ми казаха какво да нося. 

Вече сме в ж.к. Лагера, блок 35. Отидох, питах какво ми трябва и се върнах, защото искаха снимка на детето. На хартия… Окей. 

След два дни се върнах със снимка и копие на всички документи (разбира се, че ги няма в системата), за да попълня новите заявления с цялата информация за адрес, имена, лични карти, номер на ТЕЛК решение и т.н. Дадоха ми входящ номер (ново листче) и ми казаха да се върна след 30 работни дни, около 45 реални дни, за да взема талона и да започна да паркирам с детето безплатно. 

45 дни за едно синьо листче, окей. 

Имала съм право и на безплатна карта за градски транспорт за придружител на детето - при тях се подава.... ЙЕ, не знаех! Може ли да извадя на момичето, което ми помага вкъщи? Нямало проблем - да идем двете лично. Съгласявам се.

Стъпка 9: 

Някъде по горните места попитах къде да отида, за да разбера как да стана личен асистент на детето си и да получавам заплата и осигуровки. Оказа се пак при социалните, но на друго място, реално трето различно от изброените досега - бул. “Гоце Делчев" № 24. 

Там съм и попълвам сериозен въпросник за това какво може и не може детето, за да ми определят брой часове, в които го гледам. Подадох документи, казаха че ще ми се обадят. 

Стъпка 10: 

Обадиха ми се този път бързо наистина и пак отидох да си взема "Направление", с което вече мога да бъда назначена за личен асистент. Дадоха ми и индивидуална оценка на нуждите на детето, подписана от петима души комисия, сериозно изглежда. 

Детето е със 100% ТЕЛК с чужда помощ и комисията е стигнала до този извод (брей!). С това направление трябва да отида на друго място (разбира се) за договор. Окей…

Стъпка 11: 

Взимам въпросното направление и каквото още имах и се отправям към точка четири, която е пак на ново място - сградата на община Красно село, моят нов работодател. Там попълних адски много заявления и тръгнах да си подготвям документите за работа - медицинско, свидетелство за съдимост, знаете как е... Всичко.

Стъпка 12: 

След няколко дни се върнах и подадох всички документи и заявления и копия в общината. Получих входящ номер. Вече спрях да броя листчетата. 

Стъпка 13: 

Обадиха ми се, че договорът ми е готов. Пак се върнах да го подпишем (йей!). Всеки месец ще подавам отчет за извършена работа с детето - формалност, но не може без нея. 

Едно листче, на което пишеш, че този месец 60 часа си го обличал и хранил, още толкова си готвил, малко си го разхождал и така... Всеки месец лично в общината, с подпис. Не по мейл, лично. Има кутия на входа, за да не се редиш на опашка и да чакаш. Всеки месец, не по мейл - в кутия... на входа. Няма значение.

Подписах договор, заедно с него и декларация, че ДОБРОВОЛНО се отказвам от 380 лв. от ТЕЛК на детето, които отиват към заплатата ми. Така си е по закон, просто трябва да се откажа доброволно и с подпис - подписах. Реално детето плаща част от заплатата на личния асистент. Не разбирам защо, но нищо. Сигурно ще вземе да забогатее!

Стъпка 14: 

Междувременно е станал готов инвалидният талон и отивам да го взема. Върнаха ми снимката, сканирали са я и са я принтирали на талона. Но трябваше да е на хартия при подаване, нищо….

Този път се сетих и свърших две неща: отидохме аз, детето и момичето, което ми помага - искам да ѝ извадя карта за градски транспорт. Попълнихме пак всичко НАНОВО, дадохме нови копия на същото място и двете лични карти. 

Картата за градски транспорт ще е готова след 10 дни, но се взима на друго място - в Овча Купел, и се носи снимка на детето. Пак снимка и пак на хартия... Предложиха ми да занеса същата, която току-що ми върнаха. Не е запазена в компютър или система, сещайте се…

Вече съм намерила терапевтичен център с различни специалисти, подходящ за моето дете. Говорих с тях, исках да си платя. Оказа се, че ми се полага от държавата и можем да се възползваме, ако вземем направление от социално подпомагане с някой си номер. Супер! Не знаех, че ми се полага и това, и се зарадвах. 

Стъпка 15: 

Връщам се на бул. "Гоце Делчев” № 24. Вие сигурно сте забравили, но там ми дадоха направлението за личен асистент и - заклевам се - пишеше "Социално подпомагане". И понеже пак искам направление - айде при тях. Да, ама не - отидох и питах, не било там. Не знаели къде! Вдишвам мир и спокойствие. Издишвам. 

Стъпка 16: 

Обадих се в терапевтичния център пак, казаха ми да търся "Закрила на детето" към Социално подпомагане. То било друго. На вече пети адрес - "Ами Буе” 79. Отивам. 

Там имах интервю и попълних много заявления и декларации и казаха, че ще направят индивидуална оценка на нуждите на детето. Помните ли оценката от стъпка 10, подписана от комисия и петима души? Тя не става, трябва нова! За същото дете, със същите нужди, със същата диагноза... 

Окей, попълваме. Тези са други нужди, онези са за вкъщи. Тези са за центъра, туй то! Следва комисия по одобрение и после направление. 

Стъпка 17: 

Звънят от Закрила на детето, че ми е готова индивидуалната оценка и мога да отида да я взема. Речено - сторено! И каква изненада - детето е със 100% ТЕЛК с чужда помощ и има нужда от такава и вкъщи, и навън. Всички хиляди комисии достигат до същия извод.

Вече мога да посещавам центъра. 

Стъпка 18: 

Връщам ви обаче към стъпка 13 и месечния отчет в кутията. Намерих го онлайн и го попълних. Обадиха ми се, че не е правилен и трябва да се върна да го подпиша пак.

– Вие да не сте го извадили от Интернет? (Приложение 3 към чл. 10, ал. 1)
– Ами да, намерих го.
– Той е грешен, друг трябва.

Разкарвам се пак да подпиша правилния. После прегледах внимателно разликите. Имаше само една. В правилния беше написано „Кмет на район Красно село“. А този онлайн е общ и не може да се добавя на ръка. Ясно, вече ще знам да не търся нищо онлайн, само на място!

Стъпка 19: 

Отново ще помоля да си спомните стъпка 13 и че се отказах доброволно от 380 лв. от ТЕЛК. С декларация, в социална служба някаква (забравям ги вече).

За месец септември получих по банка пълен размер на ТЕЛК. Тъкмо се зачудих защо не са извадили 380 лева и дойде обаждане: 

– Защо не ни уведомихте, че сте станали личен асистент на детето?
– Ами, аз… такова, нали сте една служба или някакви там от социалните служби… Аз… такова, подписах една декларация, пък и никой не ми каза да ви предупреждавам…
– Абе вие сте подписали, ама пак трябва да ни кажете. Донесете договора.

Отново не може по мейл, явно не може да си го препратят вътрешно. Ще ходя да им го нося, вече е нормално…

Там съм на адрес: бул. „Цар Борис III“ 124. Те снимат копие! 

Извиняват се, че ме разкарват, не им се било случвало, всички ги предупреждавали, ако ставали личен асистент. Нищо че са една служба. Аз съм тъпак, ясно е… 

Освен това на някоя от декларациите аз съм се подписала, че ще ги предупредя, ако нещо се промени. Сигурно съм подписала дотук поне 600 неща, но това не прави ситуацията по-малко нелепа. Предупреждават ме, че пак ще ме викат, трябва да върна парите!!!

Стъпка 20: 

Ето ме отново. Вече майка-бандитка, защото ме викат да попълня нещо, което се казва "Констативен протокол". Там е описан случаят как аз неправомерно съм получила 380 лв. и не съм уведомила Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, че имам трудов договор със Столична община Красно село и съм допуснала двойно финансиране. Аз съм един лош човек. Официално е и на хартия дори. Сега чакам да ми приспаднат всичко.

Стъпка 21: 

Изморихте ли се? И аз също, но ето че пак ме викат. Това, дето го подписах горе не е достатъчно, юристката не била доволна. Мен не ме питат дали съм доволна. 

А помните ли самотната майка без кола с детенцето... Тя дали е доволна? Отивам отново и подписвам друго. Казва се "Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ". Е, сега вече ще ходя в затвора…

Май ще плащам и лихва, нямам идея. Защото социалните служби не се разбират помежду си и майките на деца с увреждания трябва да ги предупреждават какво правят, понеже са се подписали някъде измежду всички 600 документа. Ядосах се, после ми мина. Вече ми е все тая. 

Този целият път отне точно 9 месеца без 10 дни. Знам, че детето ми има право и на балнеолечение и разни помощни средства като инвалидна количка и т.н. Ще се занимая и с това, но сега не мога повече.

Нито един път не чух за електронна поща. Нито една служба не знае кое е детето и коя съм аз, като си подам личната карта. Навсякъде попълвам всичко наново. Над 20 човека дотук се занимаваха с моето дете. 

Средствата, с които разполагам, са:

ТЕЛК за детето – 930 лв. (от които обаче туй богато дете плаща 380 на мен, за да му стана личен асистент), и ТЕЛК става 550 лв.

Заплата личен асистент 583 лв. чисто
Тотал 550 лв. + 583 лв. = 1133 лв.

Детето не ходи на градина и детски център – това е една друга мнооооооооооооого дълга тема, по която пак ще пиша. Нищо че има нови открити центрове през 2021 – мисля, че поне 6-7 в София. Празни са, няма деца, няма специалисти. Друга тема. Нищо, че детето имало право на образование, друга тема.

Много е хубаво човек да отиде с децата на планина един уикенд. Да покарат ски, шейни, да поиграят в снега... Особено след тежка седмица. Ангела Антонова ни сподели за нейната кратка, но сладка почивка в планината в конфигурация 2-3-5: две майки, три деца, пет чанти. Много е спокойно и лежерно. Убедете се сами.


Това е една история за летящи документи и 30 часа “почивка в планината” след изключително “спокойната” ми седмица като самоСТОЕН родител, тъй като мъжът ми беше в командировка.

Всичко започна с решението 5 момичета (2 майки и 3 деца) да се качим на Пампорово, за да покараме ски. На теория беше чудесно, на практика: 2 коли, 2 жени, 3 бъдещи жени, около 5 чанти и още толкова чантиЧКИ с багаж - ръкавички, термо чорапи, термо екипи, шапки, шалове, ушанки, каски, очила, телефони, таблети и всички останали ненужни неща.

Тръгваме организирано и стегнато, по-рано от предвиденото, качваме се навреме, хапваме, малко ни притесняват тези -14 и вятърът, който прави усещането на поне -18, заради децата (ние пием греяно вино), но все пак рискуваме и всички сме на пистите. Денят мина успешно, децата пореваха с измръзнали крака, ръце и носове, но си изкараха часовете, ние направихме няколко спускания и се запъти този отбор към хотела…

И там - с изключение на натъпкването в асансьора на целия този арсенал - всичко беше нормално. Вечерта мина много нормално, нищо че се оказахме в един доста оборотен ресторант и аз се наложи да го напусна почти връщайки прекрасната салата (която само успях да опитам) върху гост-изпълнителя. Е, ако сте били в ресторанта, може да са ви направили впечатление едни летящи плюшени мечки с размерите на децата, които ги подмятаха, но това беше, защото всички ни гледаха с неодобрение, докато се настанявахме. Кой иска в събота вечер деца на съседната маса? И то повече на брой, отколкото са възрастните…

И тук идва интересното. Пропускам много неща, но напускаме хотела - пак с целия багаж, много по-хаотично събран, навън вали сняг, духа много силен вятър и е виелица. Отварям колата, още преди да съм оставила багажа, за да пусна Лина да влезе на топло. Колко да е топло в колата на -20?! При което вятърът се завърта вътре върху документите, които цяла седмица се возят на таблото ми, защото беше “спокойна” седмица.

Документите са в джоб, но излитайки нагоре се пръсват, аз хвърлям саковете и започвам да търча напред-назад, но не знам кое по-напред да гоня! 10 листа хвърчат насам-натам, аз тичам и скачам под тях и крещя “Не, не, нееееее, моля те”. (Тук има едно падане на лед и най-бързото ставане в живота ми.)

Така стигам до съседния хотел, където група хора си чакат бусчето за пистите и ме питат "Какво гониш, момиче?”. М? Ко? М? Как да кажа, че гоня документите за колата си. Те си заминаха безвъзвратно и аз просто приех, че това е от онези ситуации, в които виждаш как всичко се скапва, обаче просто няма какво да направиш.

Върнах се в колата. Паля, светна лампата за антифриза… Нищо, наложи се да отидем до една бензиностанция, която не беше в плана за деня, включващ карането на шейни, но и двете коли се оказахме там. Тръгваме да тръгнем, но на ключа за колата на приятелката ми му пада батерията.

Сериозно?! Да! Пиши в YouTube “Хау ту оупън кий фор би ем дабъл ю”… Защото мъжете наоколо ги беше страх, че ще счупят ключа, пък той струвал не знам си колко… Какво знае един мъж за 5 жени, опаковани до ушите, които са в колите от 1 час и вече само 2 от тях се надяват да карат шейни. (Но и те накрая не караха нищо.) Разглобихме ключа, свалихме батерията и айде обратно с другата кола да търсим батерия в хранителните магазини в Пампорово.

Стига толкова! Тази вечер ще сънувам как свалям и слагам ръкавици, гоня летящи документи, повръщам върху певец, сипвам антифриз, разглобявам ключ и така отпочинала и спокойна ще започна седмицата.

Тук нашите приятели от счетоводна къща Fourmate обобщават на какви данъчни облекчения имат право семействата с деца и как да ги получат. Разказват ни и още нещо важно - за финансовото обезщетение за родители на деца в режим на дистанционно обучение, каквито са всички родители на ученици в момента.


COVID МЯРКА ЗА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА В РЕЖИМ НА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

В момента почти всички родителите на деца в режим на дистанционно обучение са поставени в ситуация как да съчетаят работата с грижата за децата в режим на дистанционно обучение. Тези, които могат да работят от вкъщи или все още имат неизползвана платена отпуска, или има кой друг да се погрижи за децата им, имат работещ вариант. За останалите обаче, остава единствено вариантът с ползване на неплатена отпуска.

Има една правителствена мярка за момента, която да важи за тези семейства: 

Месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Критерии за отпускане на тази месечната целева помощ са следните

  • детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
  • детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от определения доходен критерий;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, не получават обезщетение за бременност и раждане.
  • средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата – т.е. 975 лв. за 2021 г.

Размер на помощта

Размерът на помощта се определя от броя на децата, както и от броя на работните дни, в които децата не посещават училище/детско заведение, както следва:

1. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок над 10 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е равен на размера на месечната минимална работна заплата (650 лв. за 2021 г.)
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата (975 лв. за 2021 г.).

2. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок от 6 до 10 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е 325 лв. за 2021 г.
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 487,50 лв. за 2021 г.

3. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок до 5 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е 162,50 лв. за 2021 г.
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 243,75 лв. за 2021 г.

Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които работещият родител ползва неплатен отпуск.

Как се кандидатства за отпускане на помощта

Месечната целева помощ се отпуска въз основа на заявление декларация, подадено в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, към което се прилагат и необходимите документи:

1. Документи за брутните доходи на родителите за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка от:

  • трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
  • извършване на услуги с личен труд;
  • дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
  • стипендии;
  • други доходи.

2. Служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане.

3. Служебна бележка, удостоверяваща, че детето не посещава училище/ детска ясла/ детска градина/предучилищна група поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (в случаите, когато тази информация не се предоставя по служебен ред).

4. При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.

Образецът на заявление декларация за отпускане на месечна целева помощ, както и примерен образец на служебна бележка от работодател, са публикувани на електронната страница на АСП, раздел «Коронавирус COVID-19» - «Инструкция за ползване на електронни административни услуги в условията на извънредно положение» - електронна услуга № 4.

Къде и как се подава заявлението декларация

Заявлението декларация с приложените към него документи се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес:

  • лично, като се прилага лична карта (за справка);
  • чрез лицензиран пощенски оператор, като заявлението декларация следва да е в оригинал;
  • по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ: https://www.egov.bg/;
  • чрез електронна поща на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес.

Месечната целева помощ се изплаща в срок до края на месеца, следващ месеца, за който е отпусната.

Ако въведената в училището/детското заведение мярка обхваща период от два и повече месеца, семействата, на които е отпусната помощта, следва да представят в дирекция „Социално подпомагане“ удостоверения за доходи всеки месец.

Родителите, освободени от работа, могат да се възползват от полагаемото им се обезщетение за безработица, което им се полага по принцип, а не само по време на пандемия. Това обезщетение за безработица се определя в зависимост от осигурителния им доход и трудовия им стаж. Няма някаква допълнителна COVID мярка тук.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА СЕМЕЙСТВА С ДЕЦА ЗА 2021 Г.

Тази година за първи път в бюджета беше прието по-сериозно данъчно облекчение за семейства с деца. Най-лесно могат да се възползват от това облекчение работещите на трудов договор.

В срок от 30 ноември 2021 г. до 31 декември 2021 г. единственото, което трябва да направят те, е да подадат декларация пред основния си (или единствен) работодател за ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, че желаят да се възползват от това облекчение. В нея се попълват личните данни на децата.

Така те ще могат да намалят данъчната си основа с 4500 лв. за едно дете, 9000 лв. за две деца и 13500 лв. за три или повече деца. Така върнатата сума ще бъде съответно 450 лв. за едно дете, 900 лв. за две деца и 1350 лв. за три или повече деца. 

В случай че лицето не декларира в този срок тези обстоятелства пред работодателя си, то може да го направи, подавайки годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2022 г. Тогава надвнесената сума за данък ще му бъде възстановена по посочена от него банкова сметка в срок от 30 дни след подаване на данъчната декларация.

Начинът за всички останали категории осигурени лица да се възползват от това данъчно облекчение е подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2022 г.

Следва да се има предвид, че данъчно облекчение може да се ползва от всеки, който няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

Проверка на задълженията към бюджета може да се направи чрез справка в портала за електронни услуги на НАП. Те са достъпни с персонален идентификационен код (ПИК), който може да се получи във всеки офис на приходната агенция.

Облекчението може да се ползва само от един от двамата родители. Освен в случаите когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи. Тогава разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация.

Детето, за което ще ползвате данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да:

  • е местно лице на държава-членка на Европейския съюз или на страна от Европейското икономическо пространство;
  • не е навършило пълнолетие (данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие);
  • не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

За да се възползвате от това данъчно облекчение, следва към 31 декември на данъчната година трябва да сте местно физическо лице, едноличен търговец или чуждестранно физическо лице:

  • родител, който не е лишен от родителски права, а детето не е настанено извън семейството и за него не е учредено попечителство или настойничество;
  • родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
  • настойник или попечител;
  • член на семействата на роднини или близки, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето;
  • приемен родител, когато детето е настанено дългосрочно за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

Към годишната данъчна декларация се прилагат следните документи:

  • Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ.
  • Когато ползвате данъчното облекчение като чуждестранно физическо лице, копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение за деца, както и техния превод на български език, извършен от заклет преводач.

Ако майката е излязла в майчинство през 2021 г., то от данъчно облекчение ще може да се възползва бащата.

ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Редът за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания е същият. Разликата се изразява само в това, че за отглеждане на дете с 50 на сто или повече вид и степен на увреждане можете да намалите данъчната си основа с 9000лв., съответно върнатата сума ще бъде в размер на 900 лв.

И тук детето, за което ще ползвате данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да:

  • е местно лице на държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
  • към 1 януари на данъчната година детето да не е навършило пълнолетие;
  • не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка;
  • има влязло в сила решение за увреждане на компетентен орган (облекчението се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението).

И тук лицето, което ще ползва данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да е местно физическо лице, едноличен търговец или чуждестранно физическо лице и да е:

  • родител, който не е лишен от родителски права, а детето не е настанено извън семейството и за него не е учредено попечителство или настойничество;
  • родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод; или
  • настойник или попечител;
  • член на семействата на роднини или близки, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето;
  • приемен родител, когато е детето е настанено дългосрочно за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

И тук към годишната данъчна декларация се прилагат следните документи:

  • Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания по чл. 22в, ал. 7 от ЗДДФЛ.
  • Когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице, копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания, както и техния превод на български език, извършен от заклет преводач.

ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА МЛАДИ СЕМЕЙСТВА

Данъчното облекчение за млади семейства позволява намаляване на данъчната основа с лихвите, заплатени по първите 100 хиляди лева от ипотечен кредит за закупуване на жилище. Трябва да отговаряте на следните условия, които да декларирате с годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ Приложение № 10, която се подава в срок до 30 април на следващата година:

  • договорът за ипотечен кредит е сключен от вас като данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имате сключен граждански брак;
  • поне един от двамата съпрузи да не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
  • ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството ви през данъчната година.

ДРУГИ СЛУЧАИ, В КОИТО МОЖЕ ДА ПОЛЗВАТЕ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ:

  • При намалена работоспособност (с валидно ТЕЛК решение със степен на инвалидност над 50%);
  • При заплатени суми за доброволно осигуряване и застраховане;
  • При заплатени суми за Осигурителен стаж при пенсиониране;
  • При направени дарения в полза на лечебни и учебни заведения, домове за сираци, БЧК и пр.;
  • При направени безкасови плащания в размер на или над 80% от доходите;
  • За подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот.

Съвсем скоро ви споделихме историята на едно семейство, обикаляло с обезводненото си дете няколко болници и впоследствие чакало за прием в Инфекциозна болница, който така и не се състоял. Под публикацията ни във Фейсбук се включиха десетки родители с още такива истории, в това число и такива, които са били на същата опашка в същия момент.

Днес публикуваме историята на една майка, която пожела да остане анонимна. Тя е изпратена към страхотните хора от Проект #ЗАДОБРОТО, които междувременно са сигнализирали на новия директор на Педиатрията (където се случва всичко). Д-р Здравков се е ангажирал да проследи казуса и да направи всичко възможно това да не се повтаря повече.

От #ЗАДОБРОТО са изпратили и сигнал до Министерство на здравеопазването и до столичната РЗИ, както и до депутати, имащи отношение към детското здравеопазване, във връзка с условията в Инфекциозна болница и липсата на възможност за прием на деца в обективно влошено състояние.

Ето го поредния епизод от абсурда, наречен "българско детско здравеопазване". (Понякога абсурдът е комедиен, в случая обаче е трагедия.)


Преди години на една лекция за Lean водещият разказа за опита си в British Airways. След не знам
колко летателни часа всеки Airbus трябва да бъде разглобен до съставни болтчета, инспектиран
обстойно и сглобен наново.

Извършвали са наблюдения седмици наред и едно от нещата, които установявили, е, че главният механик губи много време в това да извървява дълги разстояния по пистата, за да си вземе необходим инструмент и да се върне отново при машината.

Веднага били назначени хора, които да вършат това вместо него. Тичайки. Защото важният е той. Заплатата му отговаря на квалификацията му и е ценен заради това, от което разбира.

Вследствие British Аirways съкращават времето за тази поддръжка с X часа. Умножени по XXXX самолета и по XXXXXXX полета в годината, стигат до съкращаване на разходите в десетки, стотици хиляди долари.

Открийте "механика" в следващата история:

Наложи се да заведа детето в Педиатрията по настояване на наблюдаващия го ендокринолог. Каза: „Ще ви хоспитализираме в понеделник.“ Ама нали САМО за изследвания? „Спокойно. Само за няколко часа. Протоколът е такъв“. Викам си, нямаме друго място с толкова много детски специалисти. Явно много ще са пълни тези изследвания. Така трябва.

8:15 понеделник

Разцепвам секундата. Казано ми е да сме навреме – все пак сутрешни изследвания на гладно. Чакаме. Май да отвори Приемната.

Има задължителните вендинг машини с лакомства и детски топки. Обяснявам защо не трябва да се яде нищо и защо няма да купим топче сега.

8:30 

Подканват ни. Попълвам всякакви съгласия. Давам Документи (1). Служителката звъни поне два пъти по телефон да потвърди някаква пътека. И протокол. Скараха му се да не говори.

8:50 

Регистратура. Давам същите документи (2) и нови от Приемната. Казват ми да се кача на горния етаж и да чакам да ни приемат.

9:05 

Отделение по диабет. Няма звънец. По едно време някой отвори вратата. „Носите ли документи (3)?“ Направо да влизаме. Никой не е чувал за калцуни. Апаратът за дезинфектант зад вратата е счупен. Има столчета за изчакване точно до столовете и масите за хранене на пациентите. Виждам закуската. Една филия и варено яйце.

9:30 

Чакаме. Никой не ме пита нищо. Суматоха е. Чува се, че за някой няма легло. Извеждат дете с диария от близката стая. Детето се изпуска. Хигиенистката е отвратена. Кара се на този и онзи бързо да се махат от там, докато позачиства с парцал. Подвиква на родителя откъде да си извади чаршафи и да си ги смени, защото „всичко е омазал тоя вашият“ .

9:40 

Успявам да спра случайно минаващ с болнични дрехи. Идея нямам на каква длъжност е. В 5 секунди трябва да формулирам за какво сме там. Казва: „Олееее, това е детето за еди какво си. Ама ние нямаме места! Дайте документите (4). Ще ви викнем. То не е яло, нали?“

Вратите на болничните стаи са отворени. Мърлящина. За една майка явно няма място вътре при детето ѝ. Стои на масата до филията с яйце.

Детска болница е. До нас има една играчка върху рафт. Отдавна частите ѝ са изчезнали. Има и шкаф с няколко книжки. Никога не е бърсана прахта там. Отиваме да ги разгледаме. Скъсани са. Казвам: „Нищо. Ще разберем за какво става въпрос“. Мисля си: „Има ли някаква малка поне радост за дечицата, на които се налага да стоят тук с дни?“.

10:00 

„Ей сега след малко влизате вие, че нямаме хора.“ В този момент се появява и ендокринологът ни. Тя е професор. „Минахте ли? Къде са ви документите (5)?“. „Не, не са ни повикали. Дадох ги на…. “ Следва сърдит фасон. Не разбирам защо. Отминава ме.

Влизат голяма група специализанти. Не знам защо ги върнаха от коридора, по който бяха тръгнали. До края стояха на масичките и си говореха.

10:15 

Продължавам да наблюдавам, че са заети. Влиза дете с 40 градуса температура. Чака до нас. Сцените със спешните случаи са пред очите ми. Не настоявам пред никой нищо. Ние не сме спешни. Други са наистина зле. Не сме и заразни. До момента поне не бяхме.

10:25 

Викат ме с детето да даде урина „ей там“. Алеле… смрад! Става ми неудобно пред него защо го водя на такова място. Няма сапун. Раждала съм в Шейново, затова знам и хартия да не търся. Ок, нося си такива неща.

10:35 

„След малко ще ви повикаме за кръв“.

10:40 

Професорът се връща от друг етаж и директно на най-важния въпрос – „Вижте, госпожо! Цялата болница обикалям за вашите документи (6). Имате ли идея колко са важни тия неща! Тук не се влиза без направление номер…“

Тя ги е търсила! В цялата болница! Професорът търси документи в цялата болница!? Ама аз го имам направлението. Тя ми го издаде миналия четвъртък. Нали се опитах да обясня, че дадох документите на колегата още в 9:00. „На кого!?“. Бях видяла къде влиза човекът с болничните дрехи. „Ето там!“ Водя я. С документите (7) е подпрян един прозорец. Никаква шега не е.

Тук някъде си въобразявам, че ще излъжа Зелена зона, ако протакам есемесите с по 10-тина минути.

10:50 

„Доведете детето за кръвта и внимавайте къде стъпвате, че пак стана…“

Влизаме. Вътре е и детето с диарията. Бащата е изправен и го държи на ръце. Поглежда ме сякаш да се извини, че е изцапано. Момченцето му е с полуотворени очи.

10:55 

„Дайте една игла отнякъде! С какво да го бода това дете!“ Вади се „отнякъде“. За ръкавици поне от кумова срама изобщо не можем да говорим. „Искам сега да го хванете за ръцете и главата и да не мърда.“

11:20 

Успокоила съм го. Той все още дори не мига от ужас. Вече мога да му дам закуската от чантата си. Нося го на ръце. Нося и документите (8). Бързо трябва да слезем до рентгена. Там приключваме за кратко.

11:45 

Чакаме на някой си етаж да дойде администраторката и да попълни документи (9). Откриват я и идва. Професорът диктува близо час. Идва човек с цивилни дрехи, който ми дава серум. И този човек го търсиха преди малко. Питам това за какво е? Трябвало да изследвам кръвта и в частна лаборатория. Често се случват отклонения! Никаква шега не е и това.

12:45 

Отписване от Регистратурата. Оставям огромна папка с документи (10). За мен не остава нито един лист дори. Тичаме до колата. Там е!

В следващите дни се легитимирам по телефона, за да получа резултатите от изследванията. Разбирам, че скоро ще трябва отново кръв. Защото неща като витамин D, TAT и MAT в болничната лаборатория не могат да тестват.

Изобщо нещо редно дали имаше в историята?

Вместо заключение

И къде е "механикът"? Лекарят за пациента, професорът за специализанта, майката за детето... всички търсят документи! А административните звена преброихте ли?

Правя уточнение, че публикацията е единствено израз на уплах и тъга. В нея изказвам наблюденията си
за утежнена администрация и ниска хигиенна поддръжка. От години държавните лечебници не са
предпочитани от немалко хора поради незадоволителните битови условия в тях.

Не поставям под въпрос експертизата на докторите. Твърдя, че те трябва да са освободени от грижи за документация и трябва да изпълняват това, в което са незаменими, а именно - грижата към
пациента и бъдещите лекари.

Нямаме доктори под наем и не можем без тях, а те изнемогват и трудно предлагат качество без условия, материална база, стимули, реформи, иновации. Светът се развива със светкавични темпове и ако мениджърите не се движат със същата скорост, операцията под тях първо изостава, а в кратки срокове - застива в точка.

"Да оцелееш като родител" продължава с разговор с Камелия Калайджиева. Тя ни превежда през икономическите последици от пандемията и през най-важните неща, които трябва да знаем, когато се връщаме на работа след майчинство.

Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

Публикуваме историята* на Димитър Димитров, споделена в два поста в личния му фейсбук профил, в която той разказва как се лута между институциите и близките на възрастен негов съсед, на когото се опитва да помогне, и колко трудно и обезкуражаващо е всичко това.

Защото липсват механизми за сътрудничество между отделните звена в държавата (или не се задействат), защото когато си близо 100-годишен и не знаеш къде ти е личната карта, няма кой да ти помогне да си извадиш нова, ако не отидеш сам, защото дори всичко друго да е наред, когато си сам и най-близките ти хора не искат да общуват с теб, помощта отвън изглежда не може да оправи нищо.

В текста ще откриете и оригиналните фейсбук постове, чрез които може да се свържете с Димитър, ако имате идеи как още може да се помогне.


Искам да ви разкажа една история, която илюстрира какво се случва, когато се опиташ да помогнеш.

В моя вход на последния етаж живее дядо Никола. Дядо Никола е на 97 години и е трудно подвижен. Често не успява да стигне дори до магазина до блока, а когато успява, това му коства страшни усилия. Затова понякога гладува и отслабва още повече.

Съпругата му почина миналата есен. Единствените му живи роднини са двете му сестри - на 89 г. и 92 г., които живеят в едно село извън София и също са трудно подвижни. Има и дъщеря на около 70 години, която поради някаква причина отказва да го посещава, да се грижи за него и дори не му вдига телефона. И внук, който се държи по същия начин.

Дядо Никола позвъни на вратата ми преди около две седмици, понеже му бях казал, че ако някога има нужда от помощ, да ме потърси. Каза ми, че не е ял нищо от два дни. Оказа се, че съседът, който обикновено му помага с покупките и му носи му храна, заминал по работа. Дядо Никола се опитал на няколко пъти сам да стигне до магазина, но неуспешно.

Веднага разрешихме проблема с храната. Напазарувахме му всичко, което поиска. Но това не реши по-големия проблем - тоталната самота, депресията и безкрайната тъга, които го смазват всеки ден. И желанието да сложи край на живота си.

Оттогава се опитвам да помогна на дядо Никола, за да му осигуря по-нормален живот. След няколко телефонни разговора стана ясно, че повечето му роднини са прекалено възрастни, за да помогнат. Дъщеря му отказваше да вдигне телефона, въпреки че звънях по няколко пъти на ден в продължение на седмица. Накрая реших да потърся помощ от общината, социалните служби и държавата.

Обадих се в социалната служба към общината. Обясних им ситуацията и основните приоритети - да не оставим човекът да умре от глад или да се самоубие. Получих уверение, че ще се направи всичко възможно, за да се помогне и ще издирят роднините на възрастния човек.

Два дни по-късно ми се обади социалната работничка, която прие сигнала. Каза ми (АЗ) да се обадя на общинския "Социален патронаж" - да ми обяснят какво е необходимо да се направи, за да започне да получава храна.

Социалната работничка ми даде телефона и на личната лекарка на дядо Никола, понеже само тя можела да помогне за психическото му състояние. Каза ми, че понеже на нея не ѝ вдигала телефона, (АЗ) да се опитам да се свържа с нея. В същото време социалните били издирили и дъщеря му, но нямало как да ѝ се обадят, понеже "не било сериозно", затова щели да ѝ напишат писмо.

И с това се приключи. Никой не дойде да го види, да го прегледа или да поговори с него.

Последва разговор с общинския "Социален патронаж". Така научих, че за да се запишеш, са необходими 9 (девет!) на брой документи от различни институции (впоследствие стана ясно, че не всички са необходими, но все пак...):

▪️молба декларация
▪️медицинска бележка от личния лекар
▪️документ от НОИ за размера на пенсията
▪️документ за самоличност
▪️решение на ТЕЛК, НЕЛК или ЛКК
▪️документ за собственост на обитаваното жилище
▪️удостоверение за ветеран от войните
▪️медицинско удостоверение от психо-диспансер
▪️актуална снимка

Обясних, че ще бъде почти невъзможно да предоставя тези документи, тъй като за него е непосилно да отиде лично. Няма как и аз да ги извадя от негово име, понеже нямам (и не мога да получа) пълномощно за това. Няма документи, няма храна - такива били изискванията.

Не успях да намеря и институция/служба/телефон, които да помагат на хора със самоубийствени наклонности. Според социалната работничка тел. 112 не бил опция.

Няма да споменавам имена, но благодарение на хора от Столичния общински съвет и общинските социални служби, в крайна сметка дядо Никола беше посетен от представител на социалния патронаж и психолог в дома си. От социалната служба към общината ме увериха, че с общи усилия ще преодолеем проблема с липсващите документи, за да може дядо Никола да получава храна всеки ден.

Много по-трудният за решаване проблем е този за психическото му състояние и желанието му да се самоубие. В следващите дни Дядо Никола беше посетен от още двама психолози, които са разговаряли с него, изслушали са го и са опитали да го разубедят.

Междувременно, няколко дни преди това, той сам беше извършил истинско геройство. Ако преди седмица някой ми беше казал, че 97-годишен старец може да извърви близо 3 километра в най-големия юлски пек, нямаше да му повярвам.

Дядо Никола често дори не може да стане от леглото. Въпреки това е успял да се добере съвсем сам до апартамента на дъщеря си в другия край на квартала. Това беше неговият последен опит да разговарят и да преодолеят кавгите и различията от миналото. Последен опит да бъдат семейство.

Помислих, че ми се привижда, когато телефонът ми звънна и изписа, че ме търси дъщерята на дядо Никола (след като ѝ бях звънял вече поне 50 пъти, без да получа отговор). Побързах да вдигна. Така разбрах, че дядо Никола е извършил геройския пешеходен подвиг.

Обясних подробно цялата ситуация на дъщеря му. Помолих я най-човешки да дойде и да му обърне малко внимание - да се погрижи да не гладува и да му помогне с най-елементарните битови нужди. Обеща да го направи. На предупреждението ми, че човекът обмисля самоубийство, ми отговори с "да, знам".

Трябваше да дойде на следващия ден. Така и не го направи. Повече не успях да се свържа с нея.

За съжаление усилията, които се полагат към момента, не дават резултат. Основната причина за това е, че дори в дома му да се изсипем целият град, дядо Никола иска там да влязат само двама души - дъщеря му и неговият внук. И да се почувства нужен и обичан.


*редакциите на оригиналните фейсбук постове са направени със знанието и разрешението на автора и са с цел да бъдат обединени в една обща история.

Моментът, в който ти кажат, че състоянието на детето ти е за ТЕЛК, е началото на история, изпълнена с огромно страдание, усилвано от отношението на всяка институция, която срещаш по пътя си. Една майка, пожелала да остане анонимна, ни разказва за сблъсъка си със системата, която „раздава“ онези проценти инвалидност, от които зависи колко държавна помощ ще получи човекът с увреждания. И за причината, поради която спира да се бори с нея.

Няма да разказвам историята от началото, тъй като е изпълнена с много болка и мъка. Ще започна от момента, в който ни казаха, че състоянието на сина ни е за ТЕЛК. Първо проучихме въпроса: каква е процедурата, какви документи се изискват, кои проценти за какво са и какво всъщност значи да имаш ТЕЛК. Оказа се, че всичко което получаваш, ако попаднеш под заветните 50%, е един лист, на който е записано това – тоест нищо. Не че ако ги минеш ще получиш кой знае колко!

Та, в крайна сметка понаучихме това-онова, събрахме доста епикризи, снимки, удостоверения, молби, заявления и каквото там още се иска и подадохме всичко в съответната служба. Оттам ни върнаха, защото не сме приложили ненадписан пощенски плик и марка, аз какво съм си помислила?!? Няма служителите с техните минимални заплати да ми ги купуват, за да ми изпратят писмото, с което ще ме уведомят кога и къде да се явим за преглед.

Добре, засрамено отидох до пощата, купих за 0,28 ст. необходимото и, чудейки се къде ли е държавата, се върнах отново да подам всичко. Подадох го от втория път и то успешно!

Започна чакането на едномесечния срок, който взе, че изтече без да получим въпросното писмо. Звънях безброй пъти да попитам какво се случва и вечният отговор (в редките случаи, когато някой благоволи да вдигне телефона) беше: „ама изчакайте си писмото, БЕ, госпожа!!!“.

Веднага след това ми затваряха, без да ме оставят да обясня, че едномесечният срок вече е изтекъл преди две седмици.

В крайна сметка, реших да отида на място и се оказа, че всъщност писмото е безследно изчезнало, но, благодарение на великодушието на служителката, го получих на ръка.

Пишеше да се явя след три дни в определена болница на преглед заедно с детето. Отдавам случилото се изцяло на късмета, но да продължим.

Заведох детето в болницата. Имахме час, в който да се явим – 9:30. Но още около 15 човека имаха същия даден час  въпреки че бях с бебе на 6 месеца, чакахме до 12:30.

Когато ни приеха в кабинета, започна едно пуфтене и чудене какво му има: четат се документи, прелистват се страници, допитват се до Google. Започва да ми намирисва на подкупи, но твърдо решена, че няма да плащам за проценти, мълча и чакам.

Накрая председателят на комисията ме погледна с последна надежда в погледа и ми каза: „Госпожо, какво да Ви правим?“

Вече сигурна накъде отиват нещата, се усмихнах и отговорих, че всичко е в техни ръце. Синът ми получи 41%. Иначе казано – нищо. Попитах защо ми дават толкова, при условие, че в таблицата, регламентираща за кое колко се дава пише 50%. Отговориха, че съм в пълното си право да обжалвам тяхното решение пред по-горна инстанция – НЕЛК.

Примирих се и обжалвах. Пак чакане, пак разнасяне на документи, попълване на заявления и т.н. След около три месеца доживяхме преглед пред комисия на НЕЛК, където един не особено вежлив, но пък за сметка на това изключително директен доктор ни заяви в прав текст „на такова беличко детенце как да се даде над 50% без нищо“.

Ами, какво да ви кажа, в този момент се зачудих дали случайно не съм полудяла, за да тръгна да водя борба с български институции, за нещо, което уж се полага... Попитах въпросния господин „нищо ли е състоянието на детето“, той сви рамене и каза „айде от мен да мине, давам 44%“. Благодарих му и си тръгнах.

{Детето ми е без палец на лява ръка и липса на метакарпална кост. Лявата ръка в неговия случай е доказано водеща. Също така има скъсена лъчева кост на лявата ръка.

Неговият случай е изключително рядък, слава Богу не е и съпроводен от други заболявания. Реално, наистина е труден за класифициране, но по таблица сметките са:

40% за липса на палец и/или метакарпална кост, 10% за водещ крайник, още 10% за изкривяване на китката поради скъсената лъчева кост.

Последните 20% са по усмотрение на преглеждащия…}

Мина една година, ТЕЛК-ът изтече. Не получихме писмо, защото се оказа, че за лица под 18 г., не се изпращат нови уведомления дали и кога да се яви детето на преглед за подновяване на решението – трябвало да се следи от родителя.

След голямо чудене, подадохме наново молби, документи и т.н. На бързо ни назначиха дата за след 4 месеца.

За трети и последен път преминах през абсолютно същата ситуация. Пак кършене на пръсти, отново едно чудене и маене. Любопитството надделя в мен и взех, че попитах колко не му достига на това дете да вземе заветните 51%.

Изведнъж пред мен се оказаха срамежливи осмокласнички със зачервени бузки и палави усмивки – „е сега, ма моля Ви се, колкото прецените, все пак ще е с 3 години давност това решение“. Трябваше ли да смятам по Питагор или тангенс, така и не разбрах.

Покрай цялата история бях чувала какви ли не суми, а тези мои пусти принципи така и не ми разрешават да си извадя портфейла. Обясних им, че даже показах извадка от таблицата с процентите и заболяванията, пред тях сметнах, че нашия случай е тамън за 51% и не виждам смисъл да подкупвам длъжностни лица на заплата, за да си свършат работата.

Пред мен се разкри поредната трансформация - свенливите осмокласнички изведнъж вече бяха огнебълващи дракони, които се развикаха какво било това отношение и как аз съм била тази, която иска нещо от тях. И да, прави са! Искам от тях да бъдат реалисти, да напишат точно толкова, колкото се полага, а не да ми извиват ръцете. Тръгнах си преди да са се развилнели още повече, твърдо убедена, че ТЕЛК на дете в България се вади или за много тежки заболявания или с много тежки пликове.  

А не след дълго гледам новини, майки, преборили се със системата да извадят полагащия се ТЕЛК на децата им, как биват пренебрегвани от политици, общество и прочие. Огорчена съм от системата, от липсата на човечност, от закоравели разбирания.

Загубих моята битка с ТЕЛК и НЕЛК и ви пожелавам никога да не ви се налага да се сблъсквате с тях! Но също така се надявам някога да бъде променена тази система, да бъде уважавано правото на децата в неравностойно положение и да не бъдат дискриминирани.

По темата:

Една от майките зад протеста „Системата ни убива“: Искам синът ми да има работа!

След Основни правила за оцеляване в България, Образуванието, наречено образование, Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния свят и Био-еко упътване за тотални невежи, днес любимата ни Фани Давидова е тук с един разказ за търпението, което ти е необходимо, за да оцелееш в паспортна служба с 21 гишета и служителки, които до ден днешен се чудят защо повечето хора им крещят!

Всичко стартира истерично в 7.00 ч. Установявам, че ми липсва документ. Звъня в паника на три различни места. Tова - в седемиполовина, нали.

Документът е намерен, но междувременно изчезва предишният ми паспорт. Подозренията падат върху Роджър. Следват крясъци по смаяното куче, претърсване и изземване на други откраднати неща, но не и паспорта.

Взимам най-стария си такъв, на който съм на 16 и съм го задържала умишлено, защото има американска виза. Хуквам към паспортната служба, като се връщам ДВА пъти. 1) за да взема забравените пари, 2) да проверя ютията.

Дебаркирам успешно в паспортната служба - след отбелязани три неуспешни нахълтвания на грешни адреси с въпрос на фалцет "ТОВА МЕВЕРЕ ЛИ Е" (Не, МОСВ е, заложна къща е, РПУ е).

На верния адрес, отварям дверите на паралелен свят - антиутопия. "Посреща ме" приказно същество със страшно мръсни униформа, мустаци и коса, мирише зверски на цигари.

Крясва ми в лицето, че това не е информация, но аз си знам, че на административен език това означава "Добре дошъл, заповядай, влез".

Гишетата са 21 - имам предвид ДВАДЕСЕТИЕДНО.

На всяко от тях са залепени любимите на всички ведомства, администрации, черкви и указания - принтирани, в найлонов джоб и залепени със скоч: за български граждани в България, за български граждани в чужбина, за небългарски граждани в България, за небългарски граждани в чужбина, за ааа... вече ми се вие свят.

Питам на гише 12 - това дето няма хора пред него - пращат ме на гише 17, откъдето отивам на гише 16.

Попълваме заявлението ЕЛЕКТРОННО (тука е Европа бе, шшш, алоо), принтираме и на финала ми дават да си го допопълня на ръка... Защо? Не задавам излишни въпроси.

Оказва се, че издирвания в паника документ от сутринта изобщо не ми трябва. Защо въобще съм го донесла? Ами, защото така ми каза ваша колега вчера... М, глупости, дръжте си го там!

Плащам.

Следва гише Х. Няма никой! Пищя на ум от радост. Влизам - мила жена приема документите. Сравнява това, което съм попълнила сега, с предишните данни:

Ръст? "Преди сте писала 167, а сега - 164. Какви са тия работи?" Измерва ме с поглед, отсича: "Ясно - 164!"

На съседното гише снимат бебе за паспорт. Много е сладко. Всички служителки напускат своите гишета да му се радват. Моята също хуква. Кога е родено, Гуци, гуци, Аууу 28 декември. Внучката на едната - виж какво съвпадение -също е на 28 декември.

Следва кратка презентация на зодия Козирог. Ох, много е сладко - сега е малко, като пораснат стават едни... Следва кратък преглед на особеностите на детската психика в различни възрасти. Аз си стоя с мила усмивка и гък не казвам. Детето и майката си тръгват.

Продължаваме.
Очи?
- Зелени.
Loading... поглежда ме, концентрира се... "Шегувате се..."
- Да
Отново Loading... "Какви да ги пиша?"
- Сини
"Пиша ги черни, не знам..."

Телефонът ѝ звъни. "Да, кажи лельо... Аз ти се обадих, да ти кажа за промоцията, обаче ти не ми вдигна, обадих се на майка ти, тя ми каза да ти звънна пак, пак ти звънях... Да, бе, да... промоция... Ами, виж, разгледай и пак ми се обади, че сега работя... да, да много са хубави."

Аз стоя, окото ми не трепва.

Продължаваме.

"Сега седнете там - ще ви снимаме. Махнете си бритона. Сега косата си махнете... ама веждите не ви се виждат..."
В този момент съседната колежка вика всички при нея - да видят снимката на бебето от преди малко и да си припомнят колко е сладко. Всички служителки отново напускат своите гишета да му се радват. Моята също отново хуква.

Когато се връща, системата забива, но това е добре дошло, защото племенницата ѝ отново се обажда, за да каже че се е спряла на модел миялна и иска да го обсъдят. Минават по всички характеристики на машината - енергоспестяване, обороти, вместимост. Електролукс е страхотна марка, Бош не си струва парите.

На мен вече ми е все едно - пускам си служебни мейли по телефона. Последно преглеждане на документите. Аз не отронвам дума. Служителката ме поглежда ласкаво: "Вие бяхте извънредно търпелива, тука как ни крещят, не мога да разбера защо..."

Присъединява се съседна колежка, която потвърждава, че освен, че съм много любезна, изглеждам и много добре. Двете се съгласяват, че направената снимка не отразява докрай истинската ми красота. Решават, че по-добре да направят нова. Оставям се да ме снимат отново, резултатът е потресаващ, но те: "ЕЕЕЕЕ, това е съвсем друго нещо"

Усмихвам се, но вътрешно ридая, много искам да умра, да си тръгна, да заживея в гората като анархист и никога повече в живота си да не видя администрация и гише.

Вървим към приключване вече 40-а минута. Съседната колежка надзърва зад рамото на моята и казва, че експресните услуги са толкова скъпи, че сега трябва да отида там (???) и който трябва (???) да ми ги осребри.

Аз въобще не разбирам за какво говори, но изпадам в паника, че ме пращат на ново гише и пак нищо не казвам, но започвам да гледам ужасено и пребледнявам...

Колежката се смее и уточнява "Да ги осребри, бе... там, мъжът ти да ги осребри... да плати, като има хубава жена. ще плаща."

Намесва се и моята служителка: "Абе, какъв мъж бе... тя сега се развежда, нали затова идва да си смени документите... е, чети тука..."

Аз вече се смея страшно (облекчена, че никъде няма да ходя) и казвам: "Е, добре, че не съм осиновена, щяхте и това да обсъдите вероятно и можеше от вас да разбера..."

Двете ме успокояват, че първо не съм осиновена и второ добре, че съм се развела, защото, ама наистина много добре изглеждам.

В три и половина отивам да си взема документите. Дадоха ми входящ номер, който вече успях да изгубя. Не мога повече, честно... Всички хора ли така живеят, или само аз участвам в личен ситком?

Щастието, наречено „Днес детето тръгва на детска градина“ - няма родител, който да не го е изпитал и чакал така, както се чака любимата невяста или автобус 72 (или на когото каквото му се е случвало да чака повече, освен ако не сте някакъв пълен нещастник, който е чакал любимата невяста, пътуваща в 72, за което получавате моите съболезнования).

След последния ден в яслата, в който си казала на детето – айде, кажи сега ЧАО на госпожа Симеонова, и детето гръмко се е изцепило – ЧАО! ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ДОЙДЕМ! (защото то може и да говори на бебешки шопски, но поне се старае да го прави ясно и отчетливо), след безкрайната лятна ваканция, след едни 50 дни прехвърляне между баби, дядовци, единия и другия родител, така че всеки да може да свърши поне някаква работа в усамотение, след множество следобеди, прекарани в паркове и градини в ловене на попови лъжички, каране на колички и брулене на кестени посредством огромен прът, който майката трябва да разнася навсякъде със себе си като един послушен пастир, след въдворяване на детето в курорти за отдих и осигуряване на всякакви рекреационни забавления, така че мозъкът му да е свеж, имунната му система да е некомпрометирана и цялостният му вид да е на едно отпочинало дете, което гори от желание да тръгне в I-ва група на детска градина и да е способно да направи отчетлива разлика между таралеж и портокал, ако му бъде зададен такъв въпрос от госпожата, та след цялата тая одисея аз с изплезен език чаках датата 25 септември, на която в личния ми календар бе записано

ПЪРВИ ДЕН НА ДЕТСКА ГРАДИНА!!!

Вие да не си мислите обаче, че този ден идва просто ей така – ставате си в понеделник и хоп, айдеее, отивате на детска градина, като някакви граждани в други държави.

Не.

За тоя най-пръв ден в детската градина си има строга подготовка, която започва още от началото на август и кара много родители (или поне мен) да си мислят, че детето всъщност ще бъде интегрирано в свръхсекретна космическа мисия, свързана с изпращане на подбрани деца от I-ва детска група на екскурзия на Уран, но тъй като средата там е стерилна, в никакъв случай на планетата не трябва да припарва Земна въшка и най-вече, да не дава Господ - Земен глист.

Само това ми хрумна, когато разбрах, че синът ми трябва да мине един куп стриктни изследвания, документални проверки и всякакви изпитания, които да ГАРАНТИРАТ, че това е едно напълно чисто, изпразнено откъм вътрешен живот дете, без кьорав глист, тения, чернодробен метил и фини прахови частици, полепнали по червата му.

Как протича тази подготовка?

Започваме с най-лесното, а именно - караме детето да пикае в чашка. То го приема на игра, опикава всичко около чашката, опикава и вас, но какво е това на фона на факта, че имате три милилитра пикня в чашка, и, дето се вика, първата стъпка от мисия УРАН е изпълнена?

След това му показвате как събирате части от акото с миниатюрна лъжичка, която, ЕСТЕСТВЕНО, изпускате в лайната, защото тя е с големината на едно зърно леща, и бързо го възпирате то да рови вътре и да я търси, въпреки че детето с охота иска да ви помогне.

А накрая идва най-хубавото - някак трябва да му обясните ЗАЩО то трябва да се надупи срещу вас, така че вие - неговият цял свят, човекът, който му прави чай, палачинки и пържоли, който го гушка и приспива, и му чете за вълци и червени шапчици, се налага да му лепи ТИКСО на дупето, да го отлепи и след това да го залепи наново на специално закупеното за целта лабораторно стъкълце.

МАМО, ЗАЩО МИ ЛЕПИШ ТОВА НА ДУПЕТО? - ето това е един въпрос, достоен за викторина в национален ефир. Аз излязох от ситуацията с обяснението, че така проверяваме дали в дупето има буболечки, давайки си сметка, че това е един разкошен сценарий за въображението на тригодишно дете, но на тоя етап родителят малко вече е кът откъм нерви и креативни идеи, така че е позволено да обясните каквото си искате - важното е то да влезе в детска градина, така че да го обезпечите в образователно отношение и някой ден то да може да изкарва много пари, които да дава на психотерапевт.

След това отивате в лаборатория, където оставяте находките и успокоявате детето, докато му дупчат пръста и му точат кръвта, чакате 1 седмица, взимате си резултатите и отивате при личната лекарка.

Тя трябва да види резултатите от фекалния урожай, да осигури бележка, че детето не е било в контакт със заразно болни три дни преди 25 септември (посредством неизвестни за мен предсказателни способности) и да проведе преглед на слуховите и зрителните способности на детето.

Как става това ще разберете най-точно от следния кратък диалог:

Медицинска сестра: И така, хайде, моето момче, иди до вратата на кабинета, застани там и гледай онова мече горе, а аз ще застана ето тук, до прозореца, и ще ти прошепна НЕЩО, а ти ще го повториш.

Дете: ЪЪЪЪЪ (блее, отива до вратата и си бърка в носа)

Лична лекарка: Пууу, баш сега ще ми звънне телефонът! (започва да крещи в слушалката)

Медицинска сестра: СЕДЕМ (шепти)

Дете: Все още е на първата част от изречението, а именно – гледай онова мече, и въобще мозъчните му клетки не са обработили задачата „чуй и повтори“.

За зла беда в този момент отвън, под отворения прозорец на кабинета, някой някъде започва да реже НЕЩО С ФЛЕКС.

Започва един кратък водевил, в който:

аз крещя ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО И СЛУШАЙ КАКВО ТИ КАЗВА ЖЕНАТА,

сестрата шепти СЕДЕМ! СЕДЕМ! СЕДЕМ!,

отвън флексът бичи нещо като ЖЖЖЖЖЖЖРРРРРРРРРРРРГГГГГГГГГГГГГГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ,

а личната лекарка крещи по телефона.

Всичко това влиза в безпощаден кръговрат.

СЕДЕМ!! ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО!! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО И ЧУЙ КАКВО ТИ КАЗВА ЖЕНАТА!! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! АЛООО, НЕ ТЕ ЧУВАМ ДОБРЕ, ЩЕ ТИ ЗВЪННА АЗ!!! СЕДЕМ!!! СЕ-ДЕМ! С-Е-Д-Е-М! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! СЕДЕМ!!

На прага на осмото повторение слагам край на проверката и обявявам, че евентуално само делфини биха чули шепот в тоя джангър, след което моля детето да бъде проверено поне дали вижда правилно. За мое щастие, то вижда и разпознава на картинки върху стената всички скапани катерици, ягоди и бобри, в разнообразни размери и разцветки!

Междувременно, в настъпилото затишие, успява да чуе и думата СЕДЕМ, аз от радост гръмвам шампанското, всички са щастливи и половин час по-късно напускаме кабинета на личната лекарка, въоръжени с един наръч документални доказателства, с които удостоверяваме, че имам дете с цифром и словом НУЛА глисти в себе си, едно дете, което чува, разпознава И ПОВТАРЯ думата СЕДЕМ, едно дете, което вижда катерица от три метра и същевременно не я нарича жаба, едно дете, годно да посещава I-ва група на детската градина без опасност да зарази същата с паразити и тъпота, едно дете, годно да стъпи на брега на океана от педагогически дейности, гланцови блокчета и супа топчета и да отплава към безбрежната шир на познанието и следобедните закуски със салам.

Абе, едно дете на прага на големия живот!

И, разбира се, неговата щастлива, чорлава, леко изнервена, но горда майка – горда, че е родила дете без глист, без въшка, без проблеми в разпознаването на ягоди и таралежи на картинка.

Така идва 25 септември.

Майката е от щастлива по-щастлива, детето – напротив. Майката крещи – АЙДЕЕЕ, СТАВАЙ, ТРЪГВАШ НА ДЕТСКА ГРАДИНАААА, детето крещи НЕ ИСКАМ НА ДЕТСКА ГРАДИНАААА, НЕ ИСКАМ ДА РАБОТИИИИИШ, майката обяснява – а как иначе ще ти купувам шоколадови яйца и кюфтета??, детето млъква пред този неочакван материален аргумент, и така, в керван от писъци, ревове и закани, акостираме пред детската градина.

Аз, той, трийсет и три документа и нито един глист.

Звънец, качване по стълбите, медицинска сестра, добър ден – добър ден, това е моят син, който ДНЕСТРЪГВАПРИВАСНАДЕТСКАГРАДИНА (опитвам да държа радостта си под контрол, но тя излиза от мен неконтролируемо), хайде, ела да влизаме, и тогава чувам гласа на сестрата някъде над мен:

АМА НИЕ СМЕ В КАРАНТИНА ОТ ДНЕС. ИМАМЕ ВАРИЦЕЛА! ЕДРА ШАРКА! (??!!)

Каквооооооооооооооооооо?

ЕЛАТЕ ПАК НА 10 ОКТОМВРИ, НО ПРЕДИ ТОВА ЗВЪННЕТЕ ДА ВИ КАЖЕМ ДАЛИ НЯМА ДРУГО БОЛНО ДЕТЕ.

Зави ми се свят, единият ми клепач започна да подскача и започнах да виждам всичко като в пелена от глисти.

Ама как така? Защо? Откъде накъде?

Можела съм да го оставя, разбира се, ако се подпиша на нещо си, но по-добре да си го взимам. Наоколо още някакви нещастници като мен започнаха да мигат и да преглъщат, опитвайки се да смелят чутото, размахвайки и те скъпоценен наръч с документи, удостоверяващи, че децата им са чисти и годни за внедряване в градината.

Довиждане! И утре елате на родителска среща!

Взех си го. Не успях да преценя на минутата дали да го пусна и да се разболее след 1 седмица от варицела, или да не го пусна и да се разболее някога си, но това, което поне успях да издействам, е официална клетва от сестрата, че аз повече документи и изследвания няма да правя, и глисти, ягоди и катерици няма да броя. Каквото е преброено – преброено.

Междувременно обаче мен цял ден ме глождят няколко въпроса, като например защо няма ваксина срещу варицела в официалния имунизационен календар, как се случват нещата в детските градини по света, когато там има варицела, и най-вече – да го пусна ли утре на детска градина или да не го пусна? Хамлет, един вид, ама с по-прозаични проблеми.

И докато намеря отговор, не ми остава нищо друго, освен да ви кажа – не бързайте да се радвате, приятели. Това че детето ви няма глисти и разпознава ягода на снимка ВЪОБЩЕ не е гаранция, че утре то ще тръгне на детска градина.

Нещата у нас са далеч, далеч по-сложни и, да ви кажа, чак почвам да се чудя ние въобще как сме завършили висше образование, при наличието на толкова глисти, варицела, въшки и всякаква друга биологична гад, която възпрепятства образователния процес в България??

P.S. Смятам за удачно вместо картинки на ягоди и бобри, детското зрение да бъде проверявано посредством снимки на пъпки от различни шарки, та белким порасне поколение, което знае, че едра шарка на тая планета няма от 40 години

cross