Този текст, написан от майката на Красимира (няма да ви казваме кога, ще видите сами накрая), посвещаваме на всички лекари и здравни работници, които неуморно и безусловно упражняват професията си, грижейки се за нас. Благодарим ви!
… дата на раждане … ЕГН … адрес … личен паспорт … омъжена … неосъждана … предявявам иск и настоявам за наказание по съдебен ред за извършените срещу мен престъпления, както следва:
Системно, съзнателно и целенасочено разрушаване на моите човешки и професионални качества, изграждани с години и струващи скъпо на обществото. От ентусиазиран млад поликлиничен лекар аз бях превърната в безличен и бездушен чиновник, заринат до шия в неразбиране и отхвърляне на моите най-естествени професионални стремежи. При това бях обвинена, че самата аз съм опозорила тази толкова хуманна професия, превръщайки я в чиста бюрокрация.
Тази теза беше приета с въодушевление от моите пациенти, които търсеха отговор на много въпроси и го намериха в тази удобно скалъпена причина. Никой от тях обаче не се запита защо ми е на мен да се превръщам в бюрократ, след като самата аз страдам от този факт.
Но така или иначе всичко лекарско и човешко у мен отстъпи място на бясната гонитба за проценти, бройки и показатели. Търпях с години, но сега търпението ми се изчерпа и с малкото съвест и съпротивителна сила, които са ми останали, заявявам: не мога, не искам и няма да превръщам моите пациенти в бройки за амбулаторни прегледи, домашни посещения и диспансеризация!
Не мога, не искам и няма да им оказвам нито медицинско, нито здравно обслужване, което в продължение на години ми бе натрапвано и замени толкова простата, естествена и вековна медицинска помощ!
Не мога, не искам и няма да ги вписвам в картони, карти, талони, журнали, тетрадки, тефтери и листове, които постепенно, коварно и неусетно изместиха моята мисъл, моето сърце и моята душа!
Не мога, не искам и няма да участвам в работно време в събрания за повишаване качеството и културата на медицинското обслужване, които ми отнемат още един час от и без това краткото време за общуване с моите пациенти!
Не мога, не искам и няма да попълвам отчети и да пиша планове, защото плановете в сфера като здравната са, най-меко казано, смешни, а отчетите никога не са верни!
Не мога, не искам и няма да изписвам скъпи лекарства и такива, които никога не се намират по аптеките.
Не мога, не искам и няма да участвам в съвещания на никакво равнище и да отчитам показатели за детска смъртност, социално-значими заболявания и неврози сред учениците, защото никой не може да бъде накаран да отговаря за неща, за които не е виновен!
По точка първа отправям обвиненията си към онези, които години наред, безсилни да се справят с растящото недоволство сред моите пациенти и влошените здравни и демографски показатели сред населението, си измиваха ръцете с уж моята некомпетентност, бездушие и незаинтересованост. В стремежа си да загладят нещата, те вдигаха лозунги, измисляха „нови организационни форми на обслужване”, рушаха традиции и се опитваха да създават нови. Измисляха нормативи и наредби, издаваха заповеди и всекидневно ги изменяха.
Обвинявам ги, че ми отнеха възможността да творя в професията си, да проявявам инициативност и съответно да нося отговорност за резултата от нея.
Обвинявам ги, че системно и преднамерено ме унижаваха с проверки и комисии, като никога не докосваха същността на нещата, а се интересуваха единствено от цифри и стандартни фрази.
Обвинявам ги, че никога не вникнаха в моите нужди и затруднения, а ме товареха с дейности, с които целяха да ми отнемат и последната възможност да мисля по горепосочените проблеми.
Обвинявам ги, че никога не защитиха моето име, достойнство и професионално верую, щом това засягаше тяхното спокойствие или заплашваше поста, до който са стигнали.
Обвинявам ги, че ме предадоха.
В продължение на години сред моите пациенти беше насаждана мисълта, че аз съм им длъжник – теза, основана единствено на факта, че съм положила клетва. При това не Хипократова клетва, а нова, социалистическа клетва, с което ми бе отнета възможността да се чувствам по особено романтичен и обвързващ начин продължител на древно и непреходно човеколюбие.
Разбирайки, че съм безсилна да отхвърлям техните капризи, моите пациенти се втурнаха да ме очернят и заплашват, да пишат оплаквания и жалби, да ме нагрубяват и огорчават. А аз бях длъжна да търпя и да пиша обяснения, да се явявам пред комисии и да споря с невежи. Подобни всекидневни сцени подкопаваха бавно, но сигурно моите физически и психически сили и, изправена пред стената на принудата и заплахата, аз се примирявах с наложените наказания, преглъщах огорчението и сълзите и навеждах смирено глава.
Но сега търпението ми се изчерпа и затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да мълча пред пациенти, които се отнасят към мен като към непослушен, развален или неусъвършенстван робот!
Не мога, не искам и няма да прощавам, когато ме вдигат посред нощ на шега заради сключен бас или истерична прищявка!
Не мога, не искам и няма да позволявам повече да се руши авторитетът ми, както няма и да позволя този авторитет унизително да бъде обсъждан от безпринципни и неориентирани лаици. Защото никакви дискусии, обсъждания и открити диалози не могат да ми го върнат!
По точка втора обвинявам онези, които години наред гледаха на лекарската професия като на послушна и зле платена домашна прислужница, а на медицината – като на нейна капризна и неграмотна леля.
Обвинявам ги в разточително прахосване на интелектуален потенциал, в заговор срещу професията и срещу мен, с пагубни за моите пациенти последици.
Обвинявам ги в профанизиране на медицинската наука, което доведе до масови псевдонаучни и псевдоздравни знания у моите пациенти и измени фатално тяхното отношение към мен.
Обвинявам ги, че възможностите им за регулиране на социалните взаимоотношения между мен и пациентите ми се разминават драстично с дадените им права.
Години наред бях системно лъгана, че разполагам с модерна медицинска апаратура и навременна специализирана информация, които ми позволяват да осъществявам лечебно-диагностична дейност на световно ниво. И докато аз се измъчвах с разваления апарат за кръвно налягане, мен ме уверяваха, че разполагам със скенери, томографи и литотриптери, доказваха, че тази апаратура, доставена по второ направление, повишава многократно възможностите на клиниките, институтите, научните звена и лаборатории. В същото време години наред ми забраняваха да се интересувам от болестта СПИН и ми пробутваха дилетантски научни съобщения и неспециализирани издания, оставяха ме без учебници, справочници, списания и вестници.
Затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да повярвам, че разполагам с въпросната апаратура, докато обикалям новите комплекси пеша, с развален апарат за кръвното налягане!
Не мога, не искам и няма да повярвам, че се намирам на световно научно-техническо ниво, докато в моя кабинет не бъде прекаран елементарен телефон!
Не мога, не искам и няма да хукна на домашно посещение със скенер под мишница, защото моята стара, мила, добра пациентка, чийто домашен лекар ме направиха, не се нуждае от скенер, а от домашна рехабилитация и социални грижи!
Не мога, не искам и няма да ползвам модерната медицинска апаратура, защото по време на грипната епидемия (която тъй рядко поразява нашата страна!) 40-те деца пред кабинета ми в поликлиниката не се нуждаят от горепосочената апаратура, а от моя опитомен и осъвременен вариант на доктор Охболи, от моя опитен и сигурен слух, от вярната ми слушалка и все по-оскъдната ми усмивка!
Не мога, не искам и няма да специализирам във водещи клиники и институти, защото колегите ми там гледат на мен като на човек от втора ръка, недоучен просяк, чирак от низините, недобросъвестен изпълнител на техните гениални идеи!
Не мога, не искам и няма да черпя научна информация от взет назаем циклостил, откраднато ксерокопие или струващо една моя надница омазнено списание, купено от битака!
Не мога, не искам и няма да участвам в колегиуми, на които се повтарят учебници, издадени преди 30 години, докато видяното и наученото по време на дълготрайни задгранични командировки остава в нечии дисертации и никога не стига до моята нещастна, забравена, бедна поликлиника!
По точка трета обвинявам онези, които години наред системно и некадърно, съзнателно и безотговорно проваляха материално-техническата база на здравеопазването и неговата информационна осигуреност, както е прието да се нарича липсата на елементарни за тази област пособия.
Обвинявам онези, които не виждаха или не искаха да виждат необходимостта и престъпната липса на такива лекарства като антистенокардин, резерпин и аспирин, на елементарни сърдечносъдови препарати, кръвозаместващи разтвори, експресни лабораторни тестове, апарати за кръвно налягане, шевен материал, спринцовки за еднократна употреба, учебници и научни списания, хирургичен инструментариум, рентгенови филми.
Обвинявам онези, които внасяха скъпоструваща апаратура, а после я разпределяха неправилно и я оставяха да гние по складове и дворове.
Обвинявам онези, които поставиха компютри в сринатите бараки на болниците и поликлиниките, обявявайки този акт за постижение на научно-техническия прогрес.
Обвинявам онези, които разрешиха или безучастно търпяха да се строят мраморни площади в съседство на петнадесетгодишните дупки на първите копки за строителство на болници и поликлиники.
[…]
Обвинявам онези, които ме поставиха в допотопна, пълзяща линейка, счупена и изгнила, студена и необорудвана, за да оказвам висококвалифицирана бърза, спешна и неотложна медицинска помощ.
Обвинявам ги затова, че поради незнание и недалновидност не съумяваха да отделят първостепенните от второстепенните нужди и не разбираха огромната и многократна възвращаемост на капиталовложенията за здравни цели.
Години наред ме убеждаваха, че упражнявам най-хуманната, най-благородната професия и за това мое изключително право ме възнаграждаваха символично. Опитваха се да компенсират с набързо скалъпено тържество за 7 април, благодарност по радиото или потупване по рамото. Определиха ми тарифа за час, за разположение, за дежурство, за „нощни и дневни”.
Опитваха се да ми внушат, че единствено аз, лекарят, изпитвам такива алтруистични чувства към целия народ, че безвъзмездно, всеотдайно и неуморно трябва да отдавам своите знания, умения, сили и чувства за неговото благо, при това безплатно.
Принудиха ме да се карам с колегите за платени дежурства. Да карам такси. Поради това – да се явявам сутрин в кабинета си недоспала и нервна. Определиха ми тарифа за благодарността – един брой кутия бонбони и три стръка цветя. Не ми позволиха да купувам книги, да ходя на театър и да се обличам добре. Ерго – отнеха ми възможността да имам самочувствие.
Затова най-отговорно заявявам: не мога, не искам и няма да празнувам 7 април в хотел „Родина” защото от една година чакам обещаното повишение на заплатата ми! Повишение, което бе унизително спазарявано и отъждествявано с точки и точици.
Не мога, не искам и няма да бодърствам героично в спешното звено, защото адски ми се спи от прекараната с таксито нощ!
Не мога, не искам и няма да вписвам извънредните часове в специална тетрадка, защото самото вписване струва повече, от полагаемите ми се 50 стотинки на час!
Не мога, не искам и няма да вървя с гордо вдигната глава, защото нямам никакво основание за това!
По точка четвърта обвинявам онези, които години наред не издигнаха глас, за да защитят моя единствен по своята неповторимост труд. Обвинявам онези, които не го оцениха, защото не го умееха. Както и онези, които им вярваха. Обвинявам ги, че ме направиха уязвима. Че единствено на мен не ми дадоха право на свободна практика. Че ми отнеха професията. Че я приравниха с най-комерсиализираните услуги, без обаче да ѝ дадат съответните облаги.
Обвинявам ги, че ме обвиняваха и преследваха.
За да няма никакви недоразумения, искам да поясня, че обвиняемите са онези конкретни, неизмислени и съществуващи началници, ръководители, главни лекари и техните заместници, завеждащи отделения, методисти, специалисти, председатели на комисии, шефове на направления, управления и обединения, профсъюзни деятели и партийни отговорници, които ревностно изпълняваха, администрираха, командваха, наказваха и рапортуваха, но никога не управляваха.
Онези, които винаги стриктно следяха дали съм събрала членския внос. Онези, които измисляха викторини и конкурси, които провеждаха мероприятия и срещи, разговори и дискусии, годишни отчетни събрания и безброй други задължителни и безкрайно ненужни кръгли маси, заседания на комисии, подкомисии и работни групи и съвещания на активи. Онези, които вземаха мерки, съставяха програми със срокове и отговорници, вкарваха ги в компютри, отпечатваха листовки и размножаваха доклади, кичеха коридорите на поликлиниката със знаменца и лозунги, закачаха красиви номерца на кабинетите, а своите обзаведоха с дипломатическа мебел.
Но никога не говореха с мен.
Никога не застанаха на моето място.
Никога не се втурнаха с подкосени крака към нечия избухнала болка.
Никога не разбраха на кого всъщност са призвани да служат.
Никога не отстояваха принципи.
Никога нямаха собствено мнение.
Никога не ме защитиха.
Никога не протестираха.
Никога не си подадоха оставките.
Имената им не мога да назова.
Доказателства нямам.
Към всичко казано дотук прилагам единствено моята изгубена вяра, смачканата ми любов към професията и това, което е останало от мен самата.
Затова моля да бъде започнато следствие и виновниците да бъдат издирени и сурово наказани.
За истинността на всичко се подписвам:
д-р ИВОН КОЖУХАРОВА
Сп.”Отечество”, бр.20/1989 год.
Знаете ли какво е Healee, чували ли сте думата "телемедицина"? Ако още не сте, ние ще ви разкажем - Healee е най-голямата платформа за онлайн консултации с лекар у нас, която се използва от над 50 000 души в България, Великобритания, САЩ и други страни по света.
В Healee консултират над 1500 български лекари от над 50 специалности и благодарение на платформата, можете да говорите със специалист винаги и навсякъде - от вашия телефон или компютър, без да се налага да отивате до болница или да чакате на опашка пред кабинет.
Вижте как в Майко Мила! проведохме онлайн консултация с лекар в платформата за телемедицина и защо това (а не пост в майчинска Фейсбук група) е по-доброто решение, когато детето вдигне температура в събота вечер!
Колко е досадно да носиш очила, които постоянно се запотяват от маската? От 1 до 100 може би 5000. Проблемът е, че не можем да се лишим нито от едното, нито от другото в момента, а замъглените стъкла могат да доведат до много неприятни последици.
Един доктор, на когото му се налага да се справя с това от години, има малък трик как хем очилата чисти, хем маската на място.
Д-р Даниел Хайферман, специализант по неврохирургия, споделя наскоро туит, който става абсолютен хит:
“Ако и вие се чудите как да се оправите със замъглените очила и с маската на носа, трябва да знаете, че една обикновена лепенка за рани вършо чудеса. Научил съм го в операционната. Чувствайте се свободни да споделяте, това може да спаси животи!”
Какво прави лепенката? Като тиксо залепва маската за кожата и по този начин дъхът не излиза отгоре, замъглявайки очилата.
Няколко дни след това велико “откритие” д-р Хайферман си прави труда и да отговори на въпроси от хората, които са попаднали на неговия трик. Като добавя и уточнението, че е добре памучната част на лепенката да попадне точно върху гърбицата на носа и да бъде с едната си половина върху маската, а с другата върху кожата. Така носът не се раздразва от лепенката.
За Health д-р Хайферман добавя още, че ползва този трик от много години, въпреки че не носи очила. В операционната обаче му се налага да носи специални хирургичени лупи, които се замъгляват по същия начин.
Според други лекари като офталмолога д-р Ранди Маклафлин този трик не просто спира замъгляването на очилата, но може да спре и разпространението на инфекции към очите.
“Напоследък идват все повече хора с оплаквания за възпалени клепачи и ечемици, което се дължи на замъгляването на очилата. Хората с подобни проблеми, той съветва да правят топли компреси на очите си или да измият клепачите си с бебешки шампоан.
Според друг лекар, д-р Ричард Уаткинс този трик работи, но не и в дългосрочен план, защото би раздразнил кожата. Д-р Хайферман обаче заявява, че действа по този начин през цялото време и не е имал никакви оплаквания. Освен това е доволен, че по някакъв начин помага на хората да носят маските си, и то по правилния начин.
Не е възможно да сте изгледали всички сериали на света по време на извънредното положение, не се правете. Опитахме се, няма как да превъртиш сериалите. От цялото гледане стигнахме до извода, че все по-често търсим нещо, което да е като онова, дето тогава му изгледахме всичките 58 сезона на един дъх, сещате ли се… И така се почва едно “Пусни!”, “Спри!”, “Чакай, не е това, друго търсим…” и накрая си се оплел в 600 сериала – всеки изгледан до трети епизод, 11 минута – като пиле в калчища с абонамент за всички стрийминг платформи на света.
Вследствие на цялата психопатия, облекчен си пускаш телевизора и си казваш “Квот дадат, не мога повече…” И те пък вземат, че дават нещо, дето така те зарибява, че чакаш още от същото, четеш в Google кой актьор какъв е по душа, има ли нови сезони, тука така ли се разви действието, или нещо изпуснахме, и се оказваш силно закачен, а в някои случаи дори вдъхновен да се събудиш на следващия ден и да почнеш да следваш медицина. Така беше с “Анатомията на Грей”, така беше и с великия “Д-р Хаус”, така е и сега с новия сериал “Добрият доктор”.
За медицина ни е късно, обаче тия три сезона на “Добрият доктор” (плюс четвърти, който се пече в момента) ще ги глътнем като топъл хляб със сирене. Разказваме накратко, защото даже в момента го дават по bTV и няма какво да ви губим времето - ще си го пускате вечер като заспят децата и ще си заспивате после и вие без никаква драма с тази разкошна медицинска драма (а, как ги разиграхме драмите, видяхте ли!).
Та, действието се развива в една много престижна болница, в която започва работа младият хирург д-р Шон Мърфи (Фреди Хаймор), идващ от малък провинциален град. Сблъсъкът на стреса в многомилионния Сан Хосе със спокойното всекидневие в градчето Каспър, откъдето е Мърфи, е съвсем по тъча. Основният драматургичен момент се върти около това, че д-р Мърфи е аутист със синдром на саванта – мислете за него като за Дъстин Хофман в “Рейнман”, с тази разлика, че докторът е по-социално способен, доколкото особеностите на състоянието му позволяват, и е адски добър в работата си, защото разполага с невероятен умствен потенциал, фотографска памет и забелязване на мигновени промени и дребни детайли.
Виждаме го как борави с макетно ножче, за да спаси човешки живот на гарата, и това ни е абсолютно достатъчно, за да продължим да гледаме нататък. А то си има за гледане – 3 сезона, по 18-20 епизода всеки. Ние няма да ви открехваме как се развиват нещата, за да не ви развалим удоволствието. Само даваме подсказка, че от 17 юли го излъчват по bTV в делничните вечери от 22:30 до 23:30 (а ако го изпуснете, го има и напълно безплатно в bTV Plus). Погледайте, пък дайте една обратна връзка не е ли много як наистина! Хайде, сполай ви!
Радостина Хлебарова е тук с един покъртителен разказ за разправията пред лекарски кабинет, чиято врата няколко пъти хлопва пред майка с ревящо дете...
Уж съм търпелив човек и се предполага, че не бих си позволила да вдигам скандали и да пожелавам най-лошото на едни хора - докато днес не заведох детето на доктор.
Заставаме в натъпкания коридор и започваме да чакаме. До нас седи една доста по-млада от мен жена с току-що проходило дете с обичайното поведение - опити да лапне всичко, нервничене, отегчение. Майката, превита на две, се чуди къде да го дене сред тълпа лелки и баби и дядовци, надпреварващи се да кашлят и кихат - без маски.
Казвам ѝ: „Вие сте с предимство, влезте.”
Мигновено следва накокошинване, една от лелките застава пред вратата на докторката и я препречва с ръце на кръста. Аз започвам да обяснявам, че не е случайно, че малките деца са с предимство, защото са с най-слабия имунитет и че на врата пише, че са с предимство и че не е човешко бебе да чака в такова задушно място, пълно с болни хора.
"Ама и ти ще искаш да влезеш", казва баба с лилава шапка.
Подминавам невъзмутимо „ти-то“ и отговарям:
„Не, госпожо, моето е над три, ще си чакаме реда."
“Коя си ти тогава да казваш кой да влиза?"
„Точно на тази врата не пише, само на другата“ казва друга, размахала пред лицето ми вестник Телеграф, „Лъжеш, за да си пробуташ и твоето дете без да чакаш!“
"Аз съм с 4 заболявания", додява тази на вратата.
Бебето мрънка.
Майката е пред припадък от притеснение и започва да ги уверява, че ще чака. От превъзбутата бабешкото войнство минава в нападение с храчки и слюнки под формата на кихавици и кашляне.
Вадя пари и им казвам,че ще им раздам по 50 ст. следващия път да си купят по една маска. Вече имаме съюзници под формата на единствените по-млади в чакалнята. И те вадят пари, един мъж любезно ги пита дали да отскочи да им вземе по една маска от аптеката.
Оплюти сме, били сме превзети и нахални, а маските били глупости.
Бебето реве.
След като се изчерпват обичайните вайкания на тема "младите“, се стига до клетви, до въпроса с пенсиите и колко са работили, пък сега как никой не ги уважавал.
Един дядо изненадващо сменя темата, като вдига бастуна и извиква: "Нека влезе това дете, че ми наду главата!" „Мълчи си, бе Данаиле!“ сръчква го в ребрата седящата до него баба.
В данданията не забелязваме как вратата се е отворила, излязъл е пациентът, а лелката с 4-те болести я щурмува под носа на майката с бебето и я хлопва.
Бебето продължава да реве. Разправията продължава.
След като излиза, въпросната жена с 4-те болести гледа победоносно, все едно е заела последното място в трамвая. Минавайки покрай нас, ни... прокле.
В потрес сме, но този момент на смут е използван умело от друга баба, която пъргаво се навира при докторката и вратата отново е хлопната победоносно под носа на жената с бебето.
Помислих си, че искам да измрат всичките. Ако трябва и ние 40 годишните да измрем, та ха дано нещо по-свястно дойде след нас...
Още:
Диляна Данчева е тук след вчерашния текст на Ангелин Балсамаджиев Пичове, правете деца! , предлагайки ни един наръчник с реплики, които да спестим на хора, които правят опити за деца!
Вчера прочетох един много готин текст за бебеправенето и надеждата. И четох, и се смях, и леко подсмръкнах.
След това направих и грешката да се зачета в коментарите отдолу – и беснях, и съсках, и малко крещях (много малко).
Та за това реших да надраскам един простичък наръчник КАКВО ДА НЕ КАЗВАМЕ НА ДВОЙКА, КОЯТО СИ Е ПРИЗНАЛА (абсолютно неразумно), ЧЕ ПРАВИ ОПИТИ:
-- Много ви моля, не казвайте "А бяхте ли при…" (тук се попълва името на произволно избран, модерен в момента доктор, знахар, астролог, оракул, поп, ходжа и каквото се сетите).
Ако хората искат да разкажат – изслушайте ги. Ако случайно попитат точно вас за някой доктор – кажете си впечатленията.
За специалистите по черна, бяла, пурпурна и цикламена магия – замълчете. Като сте се прекарали вие, защото имате нужда да вярвате в нещо, не е сега моментът да прецаквате и други хора да хвърлят пари за амулети и вълшебни китки. Измамници много, а хората в нужда са особено уязвими.
-- Не им разказвайте за кумата на братовчедка ви от Гулянци, независимо дали историята е с щастлив, или дълбоко нещастен край.
Ако милата Братчедка е забременяла от 28-ия опит, а хората са едва на втория ин витро опит, това ще им подейства като леден душ. Идеята още колко пари, нерви и сили трябва да налеят в тая работа, може да ги накара тихо да си пореват в ъгъла.
А ако ги и нямат, може да им се доще да се гръмнат и да мислят за всяка процедура като за „сега или никога“ и да се почувстват още по-безпомощни и обречени.
Ако пък така и не е забременяла женичката, обаче, видиш ли, са си осиновили чудно детенце… Не знам!? Сериозно!? Дори когато го пиша, ми иде да крещя. Тия две работи са толкова различни, колкото спътник и комета, че нямат място в едно изречение.
Прехапете си езика и МЪЛЧЕТЕ! Всички знаем за чудото на осиновяването и то е дълбоко личен акт, в който вие и вашия нос нямате място!
-- Не им давайте знахарски съвети
Значи, накиснат магданоз в зехтин, увит в тензух и заврян във вагината може да е причина за възпаление, но едва ли точно за разсад за бебе.
Същото се отнася за захарче под възглавницата, кръв от костенурка в супата, крило от прилеп в чая и сатър в жабката.
-- Ааа, след първото инвитро си купила бебешка обувка? НЕ ТРЯБВАШЕ. Носи лош късмет, нали знаеш?
Значи, ако изхвърлянето на бебешка обувка ми направи тръбите рязко проходими/изпари проблема с хормоните/елиминира имунния отговор на тялото/направи мъжа ми фертилен и т.н., обещавам да изхвърля не само въпросната обувчица. Ами и да си изхвърля всички мои обувки, обувките на мъжа ми, галошите на вуйна ми и лубутена на комшийката. Честно!
-- Успокойте се и всичко ще бъде наред!
Имаше една много готина картинка с текст „Никой в историята на човечеството не се е успокоил, защото някой кретен му е казал да го направи.“
Когато се бориш за бебе, когато правиш секс по график, мериш вагинална температура, стоиш с краката нагоре, пазиш диета, пиеш лекарства, бият ти инжекции, точат ти кръв като на вампир, а медицинското ти досие гони по дебелина "Война и мир" и ти не просто си го наизустил, но и вече го цитираш компетентно като специализант по акушерство и гинекология с профил ендокринология, да си спокоен не е много точно определение на състоянието на духа, в което се намираш.
По-скоро приличаш на дресирана лабораторна маймуна, която е едновременно заразена с бяс, шизофрения и синдром на Турет.
Това със спокойствието си го минал преди около десет лекарски кабинета и е значело, е какво толкова – има време пък и сексът е забавен.
След десетия кабинет си по-скоро !(@$*#%^#%^#%$ Какво ми има? Защо? Защо аз? Защо той? Моля те, Господи! По дяволите!...
Единствения начин да се успокоиш е да си включиш диазепам венозно. И морфин за притъпяване на болката. И може би съвсем малко валериан – за аромат, нали.
Та, хора, моля ви,
НЕ КАЗВАЙТЕ ТЕЗИ НЕЩА!
П.С. Не съм минавала по този път, минава го мое много мило и много близко същество, което, за разлика от мен, проявява все още търпение и разум и не разкъсва със зъби хората с тъпи съвети. Обичам я!
Още по темата:
Брутален случай на насилие над лекар в столичната болница "Шейново" разтресе държавата миналата седмица. Ако някой все още не е чул за него, което е малко вероятно, ще синтезираме накратко: баща на току-що родено бебе нападна и преби жестоко доктор Гагова, изродила минути по-рано детето му. Причината - мъжът настоявал да получи плацентата, а лекарката отказала. Това го вбесило и той я нападнал, вследствие на което жената е със счупен нос, разкъсана горна устна, синини по цялото лице и е била в безсъзнание над 20 минути. Мъжът пък, противно на всеобщото очакване, се оказа високоинтелигентен, завършил в чужбина, но и криминално проявен.
Не това обаче ще обсъждаме сега. В Майко Мила! днес сме поканили Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра", която ще ни разясни за какво служи плацентата, докато жената е бременна, защо все по-често родителите я искат след раждането и за какво я ползват. Тази публикация, написана от медицински подготвен човек, ще внесе яснота, без да дава квалификации или да толерира един или друг избор във връзка с третирането на плацентата след раждането ѝ.
***********************************
Бях поканена да пиша за плацентата и нейните приложения в съвременния свят, защото провокирани от историята в болница Шейново родители са засипали пощата на „Майко Мила“ с безброй молби за повече информация по темата.
Длъжна съм обаче да направя уговорката, че плацентата съвсем не е в центъра на тази злощастна история. В нейния център е агресивен (и вероятно не съвсем здрав) човек, който напада лекар на работното му място, минути след раждането на детето си.
Независимо от обстоятелствата, това е поведение, за което няма оправдание.
Кой знае защо обаче точно на обстоятелствата се даде най-много гласност в медиите.
Защо бащата е искал плацентата, защо не са му я дали, какво е щял да прави той с нея, какво правят болниците с плацентите на нашите деца?
Конкретен отговор на въпроса какво е щял да прави този баща с плацентата нямаме, но, съдейки по разкритията около личността му (генетик по професия), се предполага, че е щял да я ползва за научна работа.
Веднага обаче се появиха и редица любопитни факти около това за какво се ползва плацентата в съвременния свят – ядене на плацентата, прием под формата на капсули, подозрения за търговия на черно, заради голяма ценност на билогичния материал, и това налага писането на този текст.
Какво представлява плацентата?
Плацентата е орган, който съществува само по време на бременността, създаден от същите клетки след сливането на яйцеклетката и сперматозоида, които създават и бебетата.
Единствено чрез нея бебето се снабдява с кислород и храна. Всичко необходимо за разитието си то получава от кръвта на майката, която преминава през плацентата по пъпната връв, а след това отпадните вещества се връщат по обратния път към майчиното кръвообращение.
Наистина впечатляващ орган, изпълняващ функциите на храносмилателната, отделителната и имунната система, на черния и белите дробове.
Защо хората си искат плацентата?
Ето защо в някои култури се отнасят към плацентата с огромно уважение. На Запад, а също и у нас, по-често тя се приема за „биологичен отпадък“ и се изгаря в инсинератори.
В Нова Зеландия обаче маорите заравят плацентите на територия на племето, което според тях помага на децата да изградят духовна връзка със земята. Хората от племето навахо също заравят плацентата, но вярват, че това кара детето да се връща винаги у дома. Жителите на Тихоокеанските острови заравят плацентата в градината, с което вярват, че ще израсне добър градинар.
Някои от тези ритуали в днешно време добиват популярност и извън традиционните си култури и така вече отдавна не е необичайно явление на Запад семействата да изискват плацентата след раждането на детето си, за да я засадят под любимо дърво в градината си или да засадят ново дръвче, за което плацентата да осигури благодатна почва.
Друга разпространена практика е, скоро след като плацентата се роди, от нея да се праят принтове, които остават за спомен. Има различни стилове и техники, хората, които го предлагат са търсени като специалисти в областта, а услугата се предоставя срещу заплащане.
Най-обсъждана, разбира се, се оказа практиката плацентата да се приема от жената под една или друга форма. По-голямата част от жените предпочитат това да става след дехидратирането ѝ и опаковането ѝ в капсули, които се пият като хапчета в периода след раждането.
Хората, които се занимават с капсулирането на плацента, твърдят, че тя има много полезни вещества в себе си и може да помогне да се избегнат рискове като следродилна депресия и кръвоизливи след раждането, помага за повишаване на нивата на желязо в кръвта, увеличава количеството кърма, помага за прибирането на матката.
Засега обаче няма научни доказателства за тези твърдения.
Изследванията показват, че в капсулите с плацента се съдържат скромни нива на желязо – около ¼ от дневния прием за кърмеща жена. Останалите микроелементи, изследвани в капсулите, са били в нива, които не биха могли да имат какъвто и е да ефект върху организма.
Изследването за наличие на хормони е установило съдържание на 15 от изследваните 17 хормона, сред които прогестерон, естрадиол, кортизол, алдостерон, тестостерон. От всички тях нивата на прогестерон и естрадиол били такива, които биха могли да имат потенциален ефект върху организма, но обект на изследването било само наличието на хормони.
В друго изследване са проследени нивата на желязо при жени, приемащи капсули с плацента, сравнени с жени, приемащи плацебо. Резултатите показали повишени нива и при двете групи след две седмици прием – т.е., няма доказан положителен ефект от плацентата.
Другите начини на приемане на плацента са в суров вид или под формата на смути с различни плодове и добавки, или тинктура.
Да си вземем ли плацентата след раждането?
В работата си аз винаги се придържам към научнодоказаните практики. Ако двойката се колебае дали да капсулира плацентата си, ще им обясня, че все още няма научни изследвания, които да доказват ползата от това.
Ако искат да я заровят в градината си, ще им обясня какви са мерките за безопасност, към които трябва да се придържат.
Не бих ги насърчавала за това, но и не бих ги обявила за странни, ако вземат решение, което не е в хармония с професионалното ми разбиране за нещата.
Вярвам в равнопоставените отношения между медицинските специалисти и пациентите и виждам ролята си в тези случаи като на човек, който помага за вземане на информирано решение.
Самуил Петканов съвсем скоро стана баща. И тъй като е завършил математическата гимназия, държи да внесе ред и яснота в раждането, като този път всичко това бъде насочено към изстрадалите бащи, които, докато се случват всички важни неща, губят съзнание и здрав разум в периферията на събитията.
На жена ни предстои раждане и ние, в ролята на нейния спътник в живота и най-вероятен оплодител на утробата ѝ, се налага да съпреживеем вълшебството на появата на новия живот. Доколкото еквивалентът на внезапното прекратяване на 9-месечно носене в утробата на топка за боулинг, която през това време е развила ръбести крайници и голяма и обла глава, може да бъде наречено вълшебство.
И ако кандидат-мамата може да намери в Интернет за+ раждането хиляди текстове на дамски език, то беге-татките сме оставени на неналичните си инстинкти и своята иначе комична паника. Паника, която ще ни съпътства и дълго след раждането на кривогледото създание, докато то не порасне достатъчно, че да попаднем в свои води, учейки го на мач или да пуши цигари. Да, новородените имат очи като хамелеоните и синхронът между двете стряскащо липсва. Което е повод за паника, докато не го проверите в Интернет или не попитате панически доктора.
Ето с какви наблюдения мога да допринеса, за да редуцирам кандидат-татковската паника с едни хубави 3-4 процента:
Терминът
Терминът е докторски начин да се определи датата, на която е най-невероятно да се случи появата на вашето потомство. То вероятно ще се пръкне преди или след термина. Малко известен факт е, че децата, които са се родили на термина си, са балъци. Авторът на този текст го доказва лично.
Та, терминът, ако жена ви не е подранила с раждането, е денят, в който спокойно може да се напиете и да бъдете сигурен, че няма да ви се налага да ходите до болницата с пъшкащата ви жена. Терминът е ден без паника. Да живее терминът!
Секцио
Секцио или Цезарово сечение е когато вадят бебето през разрез в корема, за щастие – не във вашия, но за нещастие – в по-ценен от вашия корем. Не съм се сблъсквал с него, но ми го обясниха, че е нещо като тия извънземни, които жените по филмите все ги раждат през корема си. Процедурата щади вагината на вашата благоверна. Това обаче не значи, че от утре с гръм и трясък се завръщат сексовете – пак ще има нужда вашата благоверна да се възстанови, така че още някакво време любовта остава във вашите ръце. Щото, нали, това е най-важната тема в такъв момент.
Секциото може да се планира предварително по желание или ако физиката на родилката изглежда неудовлетворителна за раждане, или бебето е застанало на калъч и не е достатъчно аеродинамично (по-скоро вагинодинамично). При секцио, за жалост, не може дамата на вашето сърце да бъде зашита така, че после да има жлеб и да носи бебето като кенгуру, така че ще трябва да се охарчите за изкуствено кенгуру, слинг, кошче за кола, количка и още 50 вида поставки за потомството.
Контракции
Контракциите са онзи индикатор за предстоящото раждане, който ще се всели в жена ви и както си говорите нормално, тя ще се превърне в еквивалента на футболен треньор, недоволстващ от съдията. В последните няколко часа преди раждането контракциите стават все по-силни, чести и продължителни. По време на тях, колкото и пичага да е жена ви, чувството ѝ за хумор се губи, така че като започнат, не я занимавайте с веселите неща в Интернет, които гледате на телефона си. Ако се паникьосате, че не може да направите нищо за резките болки, които ѝ взимат дъха, няма да ѝ помогнете, но след като всичко е минало, тя ще ви запомни като онзи сладък непотребник, на когото му е пукало. Това, обаче, няма да е достатъчно, за да я навиете да ви даде малко кърма за сутрешното кафе.
По време на честите и силни финални часове на контракции се очаква и изтичането на водите, защото разкритието на матката става по-голямо. Разбира се, ако раждането наистина беше магия, нямаше да изтичат води, последвани от още няколко часа мъки, а щеше да има малък гръм, много дим и като се разнесе димът, да се е появил заек, гълъб или там каквото е успяла да развие в утробата си жена ви.
Когато разкритието на матката стане с дебелината на миникроасан, жена ви ще може да получи упойка. За жалост, болниците не дават упойка на кандидат-татковците, така че по това време е редно да излезете и да вкарате две бири на гладно, за да се успокоите малко от преживяното до тук, което включва вълнение, очакване, охкане, пътуване до болницата, охкане, настаняване, охкане, висене, охкане, очакване, охкане, упойка, упойка, отшумяване на първата упойка, охкане, нова упойка и т.н. до раждане. В охкането участват главно бащите, също както ще участват и когато почнат коликите на потомството и си представите еквивалента на газове с размер на хандбална топка да минават през храносмилателната ви система.
Клизма
Вашата благоверна най-вероятно ще претърпи клизма. Вие ще се опитате да съчувствено да разберете как е минало, без да кажете някоя тъпа смешка, а тя бодро ще съобщи: „Не беше зле“. Спестете си по-нататъшно задълбаване в темата
В точно този момент ще осъзнаете, че в предстоящото раждане ще има двама (или съобразено с бройката на същества, излизащи от майчината утроба – трима или повече) герои и един напрегнат sidekick, който още на клизмата е бил готов да се откаже, ако е имало как.
Кръв
Има кръв в цялата ситуация, така че ако се подготвяте за началото на приказката, наречена „моето отроче“, приемете, че приказката прилича на Game of Thrones. И жена ви е Аря Старк, Преслава с драконите, Бриен от Перник и Мелисандра накуп. А вие сте малкото пони и въобще не сте от този сериал.
Да прикрием паниката си
Забраниха носенето на бурки, така че един мъж няма как да скрие паниката си от своята безпомощност в такъв един напрегнат момент. Разбира се, има и бащи, които не се паникьосват, когато се раждат децата им, но те навярно изобщо не биха си правили труда да четат такъв текст, камо ли до тук.
Същинското раждане
Както неведнъж се каза – няма нищо магично в раждането. Магията е чак когато видите майката и новороденото (или новородените), когато всичко е приключило. Тя е добре, бебето любопитно приема своите първи глътки въздух и успешно сте изпратили снимка на тръпнещите в очакване на блага вест баби и дядовци.
Може всичко да мине леко и бебето да изхвърчи като сопол при кихане. Може нещата и да се закучат, дори да се наложи форцепс или секцио. Форцепс е нещо като анаболния вариант на ваденето на зъб, при което с потрисащо устройство се захваща бебето и се вади. Ужасно е, но на потомството на автора на този текст му се размина с последния, който за щастие се оказа успешен, напън.
При раждането е вероятно бебето да разкъса оновато място на жена ви. Мисълта за което ви срязва от болка на неподозирани места, така че представете си какво ѝ е на прясната родителка. Не, не можете да си представите. Както и не можете да си представите какво кара жените да харесват мъже и дори да намират нещо секси в тях понякога. Просто жените могат неща, които вие дори после няма да имате езиковите похвати да опишете. Като да раждат, например. Освен Арнолд Шварценегер, който също роди във филма Жмуньо.
Бебешкият плач
След раждането за първи и последен път ще се радвате на плача на своето потомство. Еволюцията го е създала като уникално ефективен начин не само за привличане на внимание, но и за постигане на целите, които, за жалост, бебето не може да заяви какви са и ще се налага да налучквате. Повече детайли за това – в следващ текст.
Тъжният ми извод е, че след определена възраст губим бебешкия неуморим и изненадващо силен плач. Иначе всеки ден по 10-ина човека пред Парламента щяха да са довели страната ни до реформи, ефективна борба с корупцията и футболът ни нямаше да е черно тото.
Какво се пръква
Във филмите ползват каскадьорчета на няколко седмици. Новороденото изглежда като кръстоска между извънземно и стафида. В рамките на следващите дни ще имате право да ритате в лицето всеки, който ви каже, че това прилича на вас по какъвто и да е начин, освен че ака по 20 хиляди пъти на ден.
Бебето чува, но не вижда - не може да фокусира, очите му се разминават като разписанието на БДЖ, има нокти като шофьор на маршрутка от Божурище до Младост. Има теория, че бебето разпознава гласа ви, защото го е чувало, докато е стояло в майчината утроба. Разбира се, поради безкрайно нулевите си способи за изразяване на това дали ви разпознава или не, няма как да сте сигурни, че не е просто гладно, сънливо или акащо, което са първите му три агрегатни състояния в живота.
Напротив, жена ви става все по-красива с преминаването на родилния екшън. Отново ставате човекът с корема в семейството. Тя внезапно е загубила усиленото си обоняние и другите такива досадности от бременността се превръщат в спомен.
Предстои ѝ да се научи да кърми, което може да ѝ се получи от раз, може и да е досадно приключение. Въпреки че не води точно до паника, за бащата остава горчивия вкус от неговите непотребни зърна, окончаващи добре оформилите се от емпатия през бременността мъжки цицки.
Обобщение на раждането
Раждането е неприятно и не бих пожелал да се случи на никого, за което е късно, тъй като всички са потърпевши на раждането си. Еволюцията е дебил и не е запазила опцията дамата на нашето сърце просто да снесе едно яйце.
Раждането боли и е напрегнато. Може да продължи цял ден, което е доста изнервящо, ако в този ден трябва да се сетите да си нагласите състава на фентъзито в сайта на английската Висша лига. Но в края на краищата, най-важното е майката и бебето да са добре.
Бебето никога няма да си спомни раждането, споменът на жената за болката ѝ избледнява със седмиците, а вие никога няма да може да си избиете от главата смразяващите кръвта викове, последвани най-накрая от бебешки плач и виждането на същество, наподобяващо продукта на оргия, в която са участвали Илияна Беновска, E.T., китайско голо качулато куче и произволен участник в сбиване в дискотека в Студентски град.
Затова се стегнете, не се паникьосвайте и не очаквайте кой знае какво освен напрегнати часове, в които не зависи нищо от вас. Скоро ще имате потомство и тогава започвате да участвате! Сега просто не се пречкайте, подавайте вода и не очаквайте шегите ви да предизвикат смях. Паниката е неизбежна, затова ѝ се отдайте напълно и се опитайте да не ревете прекалено много, за да не сте подпухнали на следващия ден като ходите да пиете с бабите и дядовците и после - с приятели.
Как, по дяволите, да бъда баща
Жените имат инстинкти след раждането. Теква им кърма, разни хормони им променят дори сънливостта, така че да им е по-леко (разбира се, в никакъв случай и приятно) да се будят през нощта, за да хранят малката твар. Мъжете са прецакани и трябва да придобият бащинските си умения, върху което ще бъде посветена следващата една такава публикация.
