fbpx

Продължаваме полезната си поредица със счетоводна къща Fourmate, в която специалистите ни съветват по най-различни счетоводни и трудово-правни въпроси. Досега говорихме за важните стъпки при завръщане на работа след майчинство и какво трябва да знаем при започването на нова работа. Днес от Fourmate ни консултират за важните моменти в личното ни счетоводство.


Лично счетоводство за осигурено от работодател лице

Когато сте назначени някъде на трудов договор, е важно в самото начало да подпишете освен самия трудов договор, също така и уведомление за регистрацията му в НАП. Това уведомление дава по-голяма степен на сигурност, че вашият работодател е коректен и спазва закона. Освен това бихме ви препоръчали да си извадите както ПИК (персонален идентификационен код) от НАП (Национална агенция за приходите), така и ПИН код (персонален идентификационен номер) от НОИ (Национален осигурителен институт). По този начин ще имате пълен поглед върху вашия доход и осигуряване. 

ПИН код от НОИ ще ви позволи да виждате какъв е осигурителният ви доход за всеки месец в осигуряване, както и изплатените ви обезщетения за временна неработоспособност и майчинство. Когато предоставите болничен лист на работодателя си, било то заради болничен или за майчинство, можете да следите дали работодателят ви го е входирал в НОИ, дали е изплатен, или пък има някаква нередност за отстраняване.

ПИК от НАП пък дава достъп до това в случай на нужда да можете да подавате данъчната си декларация онлайн, дали имате някакви задължения за данъци или осигуровки, както и неплатени фишове към КАТ. В случай че имате доходи само от трудов договор, не е нужно да подавате годишна данъчна декларация като физическо лице (по чл.50 от ЗДДФЛ). Такава би следвало да подавате, ако имате доход от хонорари (т.нар. граждански договори), или от наеми, или пък упражнявате свободна професия като например адвокат.

Лично счетоводство за самоосигуряващо се лице

Когато сте самоосигуряващо се лице, имате повече взаимодействие с органите по приходите и задължения за месечно отчитане. Всеки месец трябва да се подава т.нар. декларация-образец No. 1. Всеки месец трябва също така да заплащате и здравни осигуровки, както и пенсионни осигуровки. Също така имате право на избор дали са се осигурявате за болнични/майчинство или не. 

Веднъж в годината трябва да подавате декларация-образец No. 6, както и задължително трябва да подавате декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която да изравните годишния си осигурителен доход, както и да преизчислите годишния си данък (дали имате за довнасяне или пък за възстановяване). В случай че по някаква причина ви липсва достатъчно финансова култура, бихме ви препоръчали да си наемете счетоводител, който срещу минимална такса би ви отървал от тези досадни задължения, инсталиране на софтуер и попълване на съдържание в цифри и кодове, които на нормалните хора нищо не говорят.

Лично счетоводство за всички

Може първоначално да ви се стори смешно и досадно, но бихме ви препоръчали в период от три месеца да си записвате всеки един разход, който правите на ежедневна база, нещо като лично счетоводство. Един прост екселски файл или пък някое от онлайн приложенията би ви свършило работа. Ще се изумите какви утечки имате в разходите, за които дори и не сте подозирали. 

Един такъв преглед и анализ на сумите на личните ви и/или семейни разходи много би ви помогнал да ги оптимизирате и/или пренасочите в по-правилна посока. Убедени сме, че ще останете изненадани, когато например видите каква е месечната сума на разходите ви за цигари или пък пътни разходи, разни глезотийки или пък за т.нар. шопинг терапия. 

Истината е, че всеки един от нас не усеща, когато плаща само 5 или 10 лв. за нещо всеки ден, но когато види колко прави всичко това на месец, нещата придобиват други измерения.

Когато се започва нова работа, винаги има притеснения ще се справя ли, ще ме харесат ли новите колеги, работодателят ще бъде ли доволен от мен… Но докато никой не може да определи какво точно ще се случи спрямо нечии субективни усещания, то има някои неща, които са си съвсем точни и ясни, когато си говорим за започването на нова работа. 

Някои основни моменти при подписването на трудов договор накратко обясняват от счетоводна къща Fourmate, които вече ни разказаха какво трябва да знаем, когато се връщаме на работа след майчинство. Ще продължим съвместно с тях да ви предлагаме текстове със съвети и информация по всякакви въпроси, свързани с трудови правоотношения, права на родителите на работното място, лично счетоводство, работна заплата, законодателни рамки и всичко, каквото се сетите и за което обикновено не ви се мисли, но е добре да знаете. 


Изпитателен срок

Когато подписвате трудов договор, обикновено работодателят е включил срок на изпитване, като максималният е 6 месеца. Срокът на изпитване може да бъде уговорен както в полза на двете страни, така и в полза само на работодателя. Когато трудовият договор е уговорен със срок на изпитване и за двете страни, всяка една от тях може да го прекрати без предизвестие, позовавайки се на чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). 

В случаите, когато трудовият договор е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя, правото да го прекрати по този член е само негово. Ако вие искате да напуснете работа, трябва да входирате молба за напускане. В трудовия договор трябва да бъде отбелязано какъв е срокът за предизвестие, в случай че искате да напуснете работа. 

Когато молбата ви за напускане не бъде удовлетворена, може да се позовете на чл. 326 от КТ. Максималният срок на предизвестие, който може да се договори, е 3 месеца. След изтичане на изпитателния срок трудовият договор става безсрочен и неговото прекратяване става с предизвестие за всяка от страните, освен ако не се прекрати по взаимно съгласие.

Ако сте майка на дете до 3 години, трябва да знаете, че работодателят не може да ви освободи без ваше съгласие. Ако реши да прекрати трудовия ви договор, трябва да бъде с ваше съгласие или да поиска разрешение от Инспекция по труда. Трябва да знаете, че това е в сила за безсрочни трудови договори, след като е изтекъл срокът на изпитване. Още нещо, което трябва да знаете за изпитателния срок: в него не се включва времето, през което сте в отпуск или в отпуск за временна неработоспособност (болничен).

Заплата

Трябва да знаете, че в трудовият договор се посочва брутната сума на заплатата, която сте договорили. Върху тази сума се изчисляват осигурителните вноски и данъци, които работодателят удържа. 

За да може да се възползвате от доплащането за прослужено време, трябва да предоставите трудовата си книжка, за да може работодателят да заложи натрупания до момента трудов стаж и да ви начисли клас прослужено време към заплатата. Като това доплащане е само за сходни длъжности, които сте заемали досега. 

С подписване на трудовия договор трябва да получите и длъжностна характеристика, в която да са описани вашите задължения и отговорности във фирмата. 

Отпуск

В трудовия договор се посочва и полагаемате се платена годишна отпуска. Всеки служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Ако постъпвате на работа за първи път, трябва да имате 4 месеца трудов стаж, за да имате право да ползвате платен отпуск. 

В случай че вече имате този трудов стаж при предишни работодатели, това ограничение отпада. Полагаемите се дни платена отпуска за календарната година се изчисляват на база отработените месеци при съответния работодател. Трябва да знаете, че освен основният платен годишен отпуск в Кодекса на труда са предвидени и други случаи, в които може да ползвате платен отпуск. Те са описани в чл. 157 от КТ.

Всички чухме за заразените с Covid-19 жени, работещи в цех за играчки в Доспат. И чухме дотам. Някак заобиколихме основното в информацията: че това са десетки жени, които са ходили болни на работа, защото не могат да си позволят друго. Не отидат ли на работа, няма да си получат заплатата.

Публикуваме текст на Ваня Григорова във връзка с тези жени. Жените, които работят винаги. И дали ще пият аналгин, за да си прикрият симптомите, или нещо друго, изобщо не им е проблем. По-голям проблем от коронавируса са трудовите им договори. Между другото, в текста има един подобен.


Случаите на установени заразени с коронавирус в област Смолян днес са с 52 повече. Вероятно по-голямата част са от огнището в цеха за играчки от Доспат, където още вчера имаше 51 заразени. И което стана причина за лавина от упреци към работничките, защото, според слухове, били пили аналгин, за да могат да продължат да ходят на работа. Те са "безотговорни", това е "простотия", дължи се на "родопски и верски манталитет". Толкова е лесно да се нахвърлиш върху малкия. И е толкова изкушаващо да влезеш в ролята на морален съдник.

Не познавам конкретното предприятие. Но масово в цеховете, особено в Родопите, работниците са тежко експлоатирани.
- получаване на минимална работна заплата, ако бъде изпълнена нормата, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ;
- ваучери за храна, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ ОТ РАБОТА;
- 80 лв. над МРЗ, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ НИТО ДЕН ОТ РАБОТА.

No photo description available.

Снимката е на такъв договор и това е фирма, която произвежда изключително скъпи костюми и рекламира във всички големи български телевизии. Работа на такива договори, ако въобще има договори, не е изключение, а е норма в България.

Имаш право на живот, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ НИТО ЕДИН ДЕН ОТ РАБОТА!

В случай че някой се поинтересува какво би могло да накара болни хора да правят всичко възможно да не отсъстват от работа, препоръчвам изследването "Експлоатация и съпротива" на KOI Books с автори Георги Медаров, Жана Цонева и Мадлен Николова. 

У нас има вече няколко примера на разпространение основно през работните места, както беше и в Италия. И ако смятаме да виним работници за това, не бива да се чудим защо условията и възнагражденията са такива, каквито са. Очевидно като общество предпочитаме да бием слабите и да се подмазваме на силните. Така слабите никога няма да станат силни.

Прощавайте, че този текст няма да е за коронавируса и колко е важно да си стоим вкъщи и на Фейсбука, за да се спасим, но ни се струва, че е също толкова важен, защото става въпрос за болницата на децата ни.

Новата детска болница, която е наложително да се построи, и която семейства и лекари чакат от десетилетия, е напът да се случи по най-неподходящия начин. Без задание, без конкурс, с противоречащи си експертизи. С договор за милиони, подписан в ситуацията на извънредно положение, когато никой не може да реагира. С "план" да се превърне един изоставен строеж от 70-те години на миналия век в съвременно и функциониращо здравно заведение, което да обслужва най-важната и най-уязвимата група от обществото – децата ни.

Министерство на здравеопазването държи изключително много да започне укрепителни дейности и строеж в старата сграда в двора на Александровска болница, а хиляди граждани, лекари и строителни експерти се опитват да им обяснят, че това е непростим компромис на гърба на децата. Какво подписа току-що министър Ананиев разказва д-р Бояна Петкова от инициативен комитет "За истинска детска болница."


– Какво се случи вчера в Министерство на здравеопазването?
– След всички обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията и ВАС Главболгарстрой печелят обществената поръчка за строежа на т.нар. нова детска болница. А тя всъщност трябва да е в сградата, започната през 1978 г. в двора на Александровска болница, т.е. сама по себе си не е нова.

На 9 март инициативният комитет "За истинска детска болница" имахме среща в Министерството на здравеопазването. На нея, освен граждани и лекари, бяха и арх. Петкана Бакалова – заместник-председател на УС на Камарата на архитектите в България, както и двама инженери.

За съжаление тази среща протече изключително скандално, с подвиквания от страна на експертите на Министерство на здравеопазването към нас, че нямаме експертиза.

Не успяхме да стигнем до никакъв разговор, министър Ананиев разтрогна срещата, преди да успеем да кажем, че това, което предлагаме, няма да удължи срока за изграждане на детската болница и няма да я оскъпи. Тоест, дори и да започнем да строим чисто нова детска болница, тя – според изчисленията, които сме направили – няма да е по-скъпа от стойността на обществената поръчка в момента, а ще е значително по-качествена.

Настояваме да има ново задание, тъй като на практика в момента за тази болница задание няма. Не знам как се изготвя въобще документация за обществена поръчка, без да е ясно какво ще се прави. Няма и конкурс за проект.

Ние правим международен конкурс за проектиране на площад “Света Неделя”, но не правим конкурс за проектиране на детската болница.

И след обявяването на извънредното положение на 13 март министър Ананиев е решил да подпише финално договора за обществената поръчка, като в него има включен срок от една година за изготвяне на нова експертиза, след като вече Министерството на здравеопазването твърди, че има две експертизи - една от 2007 г. и една от 2019 г.

Балмер Инженеринг – фирмата, която е изготвила конструктивна експертиза, твърди, че има нужда от укрепване, а първоначалният конструктор на сградата твърди, че няма нужда от укрепване. Оттук следват много други неща като това какво време ще отнеме това укрепване, на каква цена ще бъде… Защото според нашите изчисления то ще отнеме не по-малко от година, вероятно доста повече, и то само подготовката за него, защото тази конструкция трябва да се почисти, преди да може да бъде укрепена.

В крайна сметка сега в договора е включена една година за изготвяне на нова конструктивна експертиза, защото явно МЗ продължава да няма ясни данни, че този строеж е годен. Нас ни обвиняват, че ние ще забавим строежа на детската болница, но всъщност в тази ситуация това забавяне ще е по-голямо, ако се продължи с изграждането на детска болница в скелето. 

– Щом това, което предлагате, е чувствително по-разумно, защо не се приема? Защо дори не се подлага на обсъждане и срещата, която сте имали, се е оказала пълно фиаско?
– Срещата протече така, че арх. Петкана Бакалова в рамките на 10 минути не успя да довърши едното си изречение, в което искаше да каже точно това: че ще бъде аналогично бързо и няма да е по-скъпо, би могло дори и да е по-евтино. Ние дори не успяхме да го предложим, за да бъде обсъдено, защото министър Ананиев прекрати срещата. 

– А кое налага сега да се сключва договорът, след като ще има нова експертиза, т.е. не се знае съвсем какво е положението на сградата?
– Главболгарстрой ще заплатят експертизата, което означава очевидно, че те трябва да имат някаква финансова гаранция, така да се каже. Аз не смятам, че каквото и да е, налага точно сега да се подпише договорът.

Всички знаем, че в ситуация на извънредно положение, когато не можем да се събираме и да протестираме, е много удобно да се правят такива неща, като по този начин се лишава гражданското общество от възможност за реакция.

Една малка група хора все пак отидоха пред Министерски съвет за брифинга с маски и спазвайки 2 м разстояние, съставени са им протоколи от полицията, но поне казахме, че не сме съгласни. 

– Защо е важно да се изгради детска болница, но не по този начин?
– Много грешно се поставя в публичното пространство тезата, че ние сме против изграждането на детска болница. И това е умишлено. Не, ние сме ЗА изграждането на нова, функционална детска болница, която ще покрива нуждите, както на децата и семействата, така и на медицинския персонал, който също има нужда от една коренно различна среда, в която да може да практикува.

– А защо е упорството детската болница да се случи именно в сграда, за която строителните експерти казват, че не става?
– Педиатрите чакат от 40 години нова болница и за тях нещата са поставени така: или сега, или никога. Реално те смятат, че каквото и да е, ще е по-добро от това, което има в момента. Това обаче е много погрешен начин на мислене, защото означава, че всички се съгласяваме на един компромис. Само че той първо е прекалено голям и второ - пак ще е за сметка на децата.

– Какво може да се направи сега?
– Пуснахме петиция с искане за оставка на министър Ананиев и прекратяване на обществената поръчка. Оттук нататък пишем активно жалба до прокуратурата, ще се опитаме да сезираме европейски институции, макар че си даваме сметка, че и на тях в момента на им е до нас. Но, както вече казах, възможните реакции са силно ограничени. 

Когато децата ни наближават пълнолетие, е нормално – и те, и ние – да се замислим не само за образованието им, но и за независимостта им. Т.е. – за първото им работно място, което ще им носи лични доходи и съответните отговорности и чувство за принос към света. Край на уговорката, че ще свършат нещо само защото ще им финансираме партитата до 4 сутринта.

Няколко модерни легенди обаче могат да дискредитират този важен момент.

И това не са легендите за принцове и принцеси, захранвани със сребърна лъжичка и заемащи се с някаква дейност чак след тримесечния купон за дипломирането им в най-отбрания университет. А легендите (много от тях достоверни, разбира се) за десетки съвременни милионери, започнали кариерата си като тийнейджъри, от „нулата“ – в сферата на услугите, продавайки кибрит на съседите, разнасяйки вестници, миейки чинии в ресторант.

Да си имаме уважението - нито една от гореизброените дейности не е нула, даже е голям плюс. Тя е начин стартиращият трудовия си стаж човек да се изправи срещу реалния свят, да отметне придобиването на куп важни качества като дисциплина и издръжливост, да разпознава сложните характери на хората, които ще среща занапред. Да научи стойността на трудно спечелените пари, както и че успехът не е подарък, търкане на лотарийни билети (или пък „ese“). Едва ли има съвременен родител, който обръщайки се назад към първото си работно място, каквото и да е било то, да изпитва самосъжаление и пълно неудовлетворение от избора си.

Точно заради това обаче често забравяме, че днес светът е коренно различен.

Че има индустрии, които не те карат да се чувстваш като дебютант насред професионален мач по хокей на лед, който трябва да задържи табла с 10 бири на главата си, докато бие шайба.

И че не е нужно – само защото ние сме спринтирали по 12 часа на ден/нощ без трудов договор и без предварително обучение как да се справим на работното си място – децата ни трябва да следват нашите стъпки, за да „станат хора“.

Въпреки това нагласите към влизането на децата ни пазара на труда са все още доста закостенели.

Първата работа – кога и къде

Противно на очакванията, че за разлика от работохоличното и проспериращо западно общество, в България бдим дълго над децата си и не позволяваме косъм да падне от главите им поне до дипломирането – нещата не стоят така.

За да провери нагласите на младежите и родителите към първата работа, TELUS International Europe инициира национално
представително проучване сред младежи и родители в България.

Според него съвсем малък е процентът на родителите (около 1 или под един), които смятат, че децата им трябва да започнат да работят чак след 20-годишна възраст. И въпреки че сред анкетираните младежи има известна толерантност към стартирането на работа по-късно (на 20-21 години), данните са категорични: деца и родители са съгласни, че трудовият стаж е добре да започне отрано, с навършването на пълнолетие.


Изследването е проведено в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе и Плевен сред тийнейджъри (16-19 г.) и сред родители на възраст 35-55 години, като и в двете групи са участвали около 73% жени и 28% мъже. Нагласите на деца и родители са представени отделно.

За голяма част от родителите (84%) също така не е проблем, ако младите хора работят за няколко часа докато учат. Негативен отговор дават само 12%, като сред причините за него преобладава загубата на фокус върху обучението.


Над половината от децата на анкетираните родители нямат работен опит, а едно от всеки три е работило, но в момента не работи. Както е логично да се очаква, без работен опит са най-вече децата на 16 и 17 г.

Дотук всичко звучи добре - и деца, и родители са на едно мнение кога трябва да се започне работа и изглежда не се очертават спорове по този въпрос. Оказва се обаче, че значителна част от представите и на двата лагера за възможностите на пазара на труда са ограничени до професиите в хотелиерството/ресторантьорството.

Това е най-популярната сфера сред тийнейджърите с работен опит. Този отговор дават най-вече момичетата, тези на възраст 18 или 19 и живеещите в София, посочват от Gemius, автори на изследването. Мъжете преобладават в IT сектора, финансовите и застрахователни дейности и в селското, горско и рибно стопанство. Що се отнася до желаните за първа работа индустрии, водещо място има култура/спорт/развлечение с не особено голяма преднина спрямо хотелиерството.

Хотелиерството/ресторантьорството е най-популярната индустрия за първа работа на младежите и според отговорите на родителите. Над половината родители (56%) също така не приемат за важно дали компанията, в която децата им ще започнат първата си работа, е международна или българска. Интересно е и, че малко повече родители (53%) смятат, че работата извън офис е по-подходяща от тази в офис (47%).

На въпрос познават ли възможностите за работа, които ВРО индустрията (Аутсорсинг на услуги) предоставя, около 74% от децата отговарят с НЕ, а с ДА – 25%. При родителите отговорите са почти същите – близо 70% не са запознати, положителен отговор дават около 30%.

Данните дотук показват, че един от най-бързо растящите сектори, който предлага на най-младите хора не само опит в международна среда, но и заплащане по всички правила на трудовото право, комфортни условия на труд (включително фитнес на работното място, тематични релакс зони, както в TELUS International) и допълнителни придобивки и възможности за участие в социални каузи (още един ценен опит на фона на възхода на социалното предприемачество), остава недостатъчно популярен сред младежите и техните родители.   

„Много голям процент от екипа ни в местния офис е от млади хора, които искат да работят, докато учат“, казва Захарина Вецева, старши мениджър корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност в TELUS International Europe, София. „Всички младежи при нас работят на трудов договор, ние им предлагаме много възможности за гъвкаво работно време – 4- или 6-часов работен ден, както и работа през уикендите, така че да могат да съчетават лесно работата с образованието си“, допълва тя.

Важно е да споменем, че въпреки положителните нагласи за ранно започване на работа, България е на последните места по младежка трудова заетост в Европейския съюз, като възможна причина за това може да е наемането на млади служители без трудов договор, както и фактът, че българските младежи не са уверени, когато става дума за собствените им трудови права.

Според проучването на Gemius, анкетираните младежи се чувстват уверени, че могат да се справят с работата в екип на първото си работно място, но се чувстват неуверени по отношение на това, че могат да минат сами през процеса на сключване на трудов договор. „Това не просто означава, че тази процедура им звучи непознато, а и че не знаят, че те също са страна по този договор и имат право да питат за всичко, което ги притеснява“, коментира Вецева.

Друг интересен момент от изследването е, че докато основата мотивация за започване на работа е заплащането (което е очаквано и това изобщо не е лоша мотивация), трупането на опит и придобиването на трудови навици заемат втора и трета позиция с доста голяма разлика.

Тези данни са индикатор за подценяването или неразбирането, че първата работа може да е не само източник на доходи, но и благоприятна среда за квалификация, изграждане на култура на работа, създаване на полезни връзки, скок към следваща позиция. Среда, която уважава и чува аргументите на всеки служител, вместо да размахва палката „трябва, длъжни сте!“.

Защото промените във възможностите за първа работа вървят с кардинални промени в модела на управление на компаниите. Тук се наблюдава предимството на младежите да работят в големи международни компании, в които има изградени ценности и култура, от които те могат да се поучат и да придобият първите си трудови навици.

„В културата ни е заложено абсолютно всички хора в екипа да имат глас, да изразяват мнението си и да дават предложения“, обяснява Вецева. „Освен че редовно правим проучвания за ангажираността и удовлетвореността на хората, ние сме организация, която е отворена към грешките и която цени грешките. Това означава, че ако някой не се е справил с нещо по време на даден работен процес, той няма да бъде порицан – имаме специална коучинг програма, чиято цел е да посрещне всички нужди на служителите, така че да се чувстват по-добре и по-уверени в това, което правят.“

Офисът на TELUS International у нас вече обслужва клиентите си на над 40 езика, като от 3000 служители, 30% са чужденци. Освен среда, в която можеш да срещнеш хора от над 50 националности и да развиваш непрекъснато езиковите си умения, компанията предлага равни възможности на служителите си за скок в кариерата. „Имаме примери за това как само в рамките на една година човек може да израсне в компанията с две позиции“, казва още Захарина Вецева.

Много лесно е да махнем с ръка и да кажем, че първата работа няма кой знае какво значение, че сервитьорството е по-добър старт от никакъв, а и работата в офис разглезва или най-малкото е скучна и монотонна.

Като родители обаче имаме дълг да разучим различните възможности за децата ни и поне да им ги посочим. И вместо да им даваме пример как с пот и кръв сме избутали нашия не толкова цветист първи трудов стаж, да ги окуражим да търсят по-добри възможности за реализация.

На места, където най-младите хора отдавна не са най-малко овластените човешки същества на пазара на труда.

Повече информация може да намерите на purvarabota.com


Ето какво показа и анкетата на "Майко Мила!" сред 1050 родители за възгледите им за първата работа на тийнейджърите:

33% от анкетираните родители смятат, че липсва информация за възможностите, които бизнесът дава на младежите. Според близо 45% информацията е противоречива. По-малко от 22% са родителите, които се интересуват активно от възможностите на пазара на труда за децата им.

Относно най-подходящата сфера за първа работа почти по равен брой получават отговорите "В сферата на туризма и развлеченията" и "В корпоративна среда".

И според анкетата на "Майко Мила!", повечето родители (83%) смятат, че децата им е добре да започнат работа възможно най-скоро след навършване на пълнолетие. 91% биха ги подкрепили да работят на гъвкаво работно време.

Няма начин да не сте проследили телефонната история в две части Писмо от един 12-годишен, който иска по-як телефон и Договор с един 13-годишен, който вече има смартфон, след която стотици родители започнаха да договарят и предоговарят покупката на нови телефони с децата си.

Следва кратко продължение по темата, дошло от също толкова строга и справедлива майка като героинята от оригиналната поредица. „Договорът толкова ми допадна, че реших да го предложа за подпис на дъщеря ми. Тъй като съм юрист по професия, ѝ предоставих възможността да нанесе промени в него, ако смята, че има нещо неприемливо“, писа ни тя и ни изпрати документ, който освен задължения за детето, съдържа и такива за родителите.

И така, вижте гледната точка на една тийнейджърка по въпросите с ограничаването на нейните права и споделяйте какви промени претърпя договорът и във вашите семейства!

Задължения за мен:

Аз, Мая, разбирам, че да имам смартфон е мое право, но и че долните правила са с цел да осигурят моята безопасност, защото иначе вие, родителите, ще си умрете от притеснение, какво толкова върша с този телефон.

След като изчета клаузите по-долу и след като сложа инициалите си на „______“, приемам да следвам следните правила:

Живият човек има предимство пред телефона. Това значи, че телефонът няма да се ползва на масата докато се храним.______

Ако нашите ме потърсят, вдигам или връщам съобщението/обаждането щом го видя.______

Пиша съобщения до нашите, сестра ми и други българи на български език (и на кирилица)._____

Нашите ще имат паролите за телефона ми в случай, че някой ден ги забравя или без да искам го блокирам._____

Ако получа през телефона нещо, което не ми харесва, ще споделя с нашите. ____

Ще се постарая сметката ми да не надминава месечната такса. ___

Няма да чупя или губя телефона. ____

Телефонът е за да ми служи, а не обратното. ____

Ще се постарая да спазвам правилата, които написах в този договор. Ако по някаква причина наруша някое от тях, ще ви кажа и ще ви обясня защо.

Задължения за вас:

След като изчетем клаузите по-долу и след като сложим инициалите си на „____“, приемаме да следвам следните правила:

Ние, родителите на Мая, разбираме, че работата ни е да се тревожим за нея, но ще ѝ оставяме и малко свобода. _____ _____

Телефонът ще може да се ползва на масата, докато се храним, но само ако е наложително или искаме да проверим нещо. ____ _____

Ще я извиним, ако не е могла да вдигне/отговори на съобщение, ако си има основателна причина (била е в час и т.н.) ____ ____

Ще я разберем ако не иска да сподели нещо с нас, все пак и тя си има личен живот. ____ ____

Ако сметката ѝ надмине месечната такса, няма да ѝ се караме а ще си поделим разходите за плащане. ____ ____

Ако счупи телефона, ще си купи нов протектор с нейните пари. _____ _____

Ако изгуби телефона, ще ѝ помогнем с каквото можем да го намери. ____ ____

Помните ли писмото на 12-годишния Стефан, в което той обясни на майка си Анна Герджикова по супер възпитан и аргументиран начин, че много, ама много спешно му трябва един хубав смартфон.

Сега Анна ни изпраща продължението на тази история, след като детето е получило половината сума за нов телефон за 13-ия си рожден ден, а другата половина от парите е изкарал сам – с косене на трева! (Да не забравяме, че семейството живее в САЩ). 

Преди да започне да го използва обаче, Стефан ще трябва да подпише договор със следните правила: 

Аз, Стефан, разбирам, че да имам смарт телефон е привилегия, а не мое право.

Разбирам, че долните правила са с цел да осигурят моята безопасност и да ми помогнат постепенно да се науча как да използвам с смартфона с акъла си, а не той да прави живота ми черен безпричинно.

След като изчета клаузите по-долу и с помощта на нашите ги обсъдим и след като сложа инициалите си на "______", приемам да следвам следните правила:

  1. Живият човек има предимство пред телефона. Това значи, че телефонът няма да се ползва на масата докато се храним, по време на семейни занимания, когато имаме гости у дома или когато си говорим. ______
  2. Телефонът ще е на режим „тихо“ като съм сред хора, които мога да обезпокоя (примерно в училище, нинджа клас). ______
  3. Телефонът спи в кухнята от 8:30 вечерта до 6 сутринта. Аз спя в леглото си на горния етаж. ______
  4. Ако нашите ме потърсят, вдигам веднага или връщам съобщението/обаждането им при първа възможност.
    ______
  5. Пиша съобщения до нашите, сестра ми и други българи на български език (и на кирилица). ______
  6. Ако не разпозная номера – не вдигам и не връщам текста.
    ______
  7. Разбирам, че телефонът може да бъде ползван за клюки, нагрубяване, неподходящи снимки. Ако не бих казал или показал нещо на нашите – няма да го пратя и като съобщение или публикувам онлайн. ______
  8. Нямам достъп до социални медии, защото мозъкът ми не е дорасъл да разбира комплексността им. Ще обсъдим кога да си направя профил и къде, ако реша, след време. ______
  9. Не мога да свалям приложения без съгласието на нашите, защото нямам мастер парола. Ако искам игра или друго приложение, обсъждам с тях.______
  10. Нашите ще имат всички пароли и телефонът ще бъде следен от тях с родителски спай програми. Знам това, защото сме го обсъдили и разбирам защо е нужно. _______
  11. Няма да правя и изпращам неподходящи снимки. ______
  12. Ако получа през телефона нещо, което ме кара да се чувствам некомфортно, ще споделя с нашите, за да решим заедно как/дали да отговорим. ______
  13. Koгато пътувам извън САЩ, ще се информирам предварително и ще се съобразявам с условията на интернет доставчика, за да не генерирам излишни разходи. ______
  14. Ако сметката ми надмине уговорения семеен план, аз поемам разходите_____
  15. Ще чета между 150 и 200 страници на седмица от истинска книга. _____
  16. Ако загубя или счупя този телефон, връщаме в употреба стария, не толкова умен телефон. ______
  17. Разбирам, че дори да изтрия текст/история на това какво съм търсил онлайн, тази информация може да се намери и да се използва срещу мен. ______
  18. Телефонът е да ми служи, а не обратното. Няма да го използвам за каквото и да било, което ме прави лош приятел или неприятен човек. _____
  19. Ползването на телефона за видео/игри се брои към дневния ми лимит за време пред екран. Аз имам отговорността да следя колко време след училище съм пред екран и да се стремя да го контролирам, както сме говорили с нашите. ______
  20. Ако започна да занемарявам оценки и училищни ангажименти, да игнорирам приятелите си или да спортувам по-малко, заради прекомерна употреба на телефона си, това ще бъде обсъдено с нашите и ще вземем мерки, с които всички страни са съгласни. 
    ______
  21. Времето ми в интернет през телефона ще е ограничено до 2 часа на ден по мой избор кога (между 6:00 и 20:30 ч.) ______
  22. Ако не разбирам как се ползва нещо свързано с телефона, или не съм сигурен какви последствия би имало - не хаквам, а питам. Разбирам, че нашите също нямат всички отговори, но ще направят възможното да ми помогнат. ______
  23. Този договор подлежи на преразглеждане, ако някои от клаузите се окажат неприложими или безсмислени. 
    ______

Оригиналът на подписания документ ще е ламиниран и закачен на хладилника, при другите важни семейни документи, за да можем всички бързо и лесно да си припомняме правилата.

Аз имам копие в моята стая, което мога да преглеждам когато преценя.


Наскоро в Майко Мила! с текста Тела за продан отворихме темата за трафика на хора - проблем толкова актуален и разпространен, че е придобил чудовищни размери.

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца. Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.

В темата за трафика на хора ни въвежда Яна Каролева-Стоянова, която работи в организацията А21 България*. Яна ръководи Националната телефонна линия за борба с трафик на хора, която беше създадена през есента на 2015-а година от А21 България.

Линията е денонощна и безплатна и е първата и единствена подобна гореща линия в България.

Днес Яна е подготвила текст с практически съвети за това как да се предпазим и да не попаднем в мрежата на трафиканти на хора. Ние пък ви препоръчваме да ги пратите на децата си, на близките си, на приятелите си - може да ви се вижда невероятно подобно нещо да се случи точно на вас или ваш близък, но опитът на Яна показва, че никой не е застрахован и понякога и най-малкия пропуск - недоглеждане на договора ни за работа в чужда страна или предоверяване на непознати хора в чужда държава, могат да се окажат фатални. 

*****************************

По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора, 13 от всеки 100 000 българи живеят при обстоятелства, в които са попаднали като жертви на трафик, като това е само официалната статистика, а реалният им брой е в пъти по-висок.

Основните начини, по които трафикантите привличат жертвите, са няколко:

Фалшиви предложения за работа, основно в чужбина - в обявата пише едно, но когато човек замине, се оказва съвсем различно. Най-често му биват отнети документите, и човекът е принуждаван е да извършва неща против волята си (трудова или сексуална експлоатация).

Влюбване или така нареченият loverboy модел - трафикантът започва да ухажва момичето, което е проучил предварително, дори понякога сключват брак. После ѝ предлага да заминат в чужбина и там я вкарва в схемата за трафик, най-често с цел сексуална експлоатация. Прочетете и текста Тийнейджъри ще се образоват какво е lover boy и как да казват “НЕ!”.

Интернет (и особено социалните мрежи) - според Европейската комисия, социалните мрежи се превръщат във все по-често използван от трафикантите инструмент за подбор и проучване на потенциални жертви.

Рисковите фактори за попадане в трафик на хора много често зависят от обстоятелствата, при които живее, и решенията, които взима. Въпреки че няма два еднакви случая на трафик на хора, чест общ знаменател при попадналите в трафик е тяхната уязвимост.

Уязвимостта може да бъде финансова, емоционална, физическа или комбинация от няколко вида, и трафикантите се възползват от нея много успешно. Практиката показва, че хората, които попадат в трудова експлоатация, често са жертва на измама (като фалшива или некоректна обява за работа) и поради незнанието си или поради факта, че са притиснати от финансовото си положение, са склонни да вземат рискови решения и да се съгласят да работят при неясни и подозрителни условия.

Ето защо изготвихме списък от препоръки и насоки, които могат да понижат риска от попадане в ситуация на трафик.

Едни от най-честите случаи на трафикиране на хора са с цел трудова
експлоатация. В повечето случаи това става чрез фалшиви или подвеждащи обяви за работа в чужбина, които включват примамливо финансово предложение и почти никакви изисквания към кандидатите.

На място, обаче, се оказва, че условията са други: работният ден е по-дълъг, заплащането по-малко, а в много случаи кандидатите са лишени от личните си документи и принудени да работят, докато изплатят “дълга си”, т.е разходите, които “работодателят” е направил, за да им осигури транспорт и квартира.

Как да работите в безопасност в чужбина?

Уверете се, че агенцията, чиито услуги ползвате, е лицензирана за представляване на българи с цел образование или работа в чужбина.

Визата ви трябва да е със съответния статут - туристическата и тази за временно пребиваващ не дават право на работа.

Договорът за образование или работа трябва да бъде написан в две копия - на език, който разбирате добре, и на езика на страната, в която ще пребивавате.

Никога не подписвайте договор на език, който не владеете добре!

Проверете внимателно заявените в договора условия за работа, задълженията на двете страни, продължителността на работния ден, почивните дни, условията за живот, медицинска застраховка, име и адрес на работодателя, условията за прекратяване на договора.

Не допускайте в договора да бъдат вписани неясни формулировки от типа на “да извършва друг вид работа” или “съгласие за всякакъв вид дейност по преценка на работодателя”.

Винаги имайте под ръка контактите на организация, подпомагаща чуждите граждани в съответната държава

Намерете и пазете у себе си контактите на българското представителство в страната, в която отивате.

В линка тук можете да откриете контактите на българските консулства и дипломатически представителства по света

Оставете подробна информация за това къде ще се намирате на семейството и приятелите си – адрес, телефон за контакт, копия от договора и паспорта си. Полезно е също така да им дадете и актуални снимки на себе си и на хората, с които заминавате.

Уговорете с близките си “сигнал за тревога”, който да можете да предадете, в случай, че попаднете в сложна ситуация и не можете да говорите свободно. Това може да е съчетание от типа на “Тук от дни времето е лошо”.

Подгответе си всички необходими документи за пребиваване в чужбина и направете по няколко копия от всеки.

Никога не давайте документите си на друг и винаги, ВИНАГИ носете със себе си паспорт или лична карта.

Дръжте си очите и ушите отворени и уведомявайте хората, на които имате доверие, за всяко нещо, в което се усъмните.

Препоръчително е по всяко време да разполагате с малка сума пари, около 150 евро, за евентуални спешни случаи.

Научете поне няколко фрази на езика на страната, в която ще пребивавате – “Моля, помогнете ми”, “Къде се намира полицейският участък”, и др.

Наизустете телефонния номер на поне един член на семейството си.

Информирайте се какъв е номерът за спешни случаи на страната, в която ще пребивавате. За ЕС това е номер 112.

Ако имате съмнения за бъдещия си работодател, на сайта на Агенцията по заетостта можете да откриете списък с всички регистрирани легални посреднически фирми за работа в чужбина

Според данни на Европейската комисия, все по-често трафикантите намират и проучват жертвите си в социалните мрежи. Поради свободата всеки да създаде профила си както прецени, самоличността на потребителите и достоверността на публикуваната информация рядко е гарантирана - така на практика не знаеш дали човека, с когото говориш, е наистина този, за който се представя.

Децата и тийнейджърите са особено застрашени от трафик на хора през интернет, тъй като са по-доверчиви и уязвими.

Как да останете в безопасност в интернет?

Никога не предоставяйте на непознати или слабо познати хора в интернет лична информация за себе си – домашен адрес, телефон, име и адрес на училището, ако учите, както и информация за членовете на семейството ви.

Никога не изпращайте свои снимки на непознати в интернет. Oграничете видимостта на информацията, която публикувате, само до близък кръг от приятели.

Не отговаряйте на съобщения с нецензурно, неприлично, обидно или опасно съдържание. Блокирайте потребителите, които ви изпращат подобни съобщения.

Никога да не приемайте предложения за среща с някого, когото познаватe единствено от интернет. Доста често във виртуалното пространство някои хора се представят за личности, различни от тези, които са в действителност.

Ако все пак решите, че искате да се срещнете с човек, с когото сте се запознали в интернет, помнете, че това е доста рискована ситуация, затова е важно да вземете мерки за вашата безопасност, като например:

срещата да бъде в светлата част на деня на обществено място, където има много хора и няма опасност някой да ви отведе, заключи, отвлече или нарани.

Ако другият не желае да се срещнете на такова място и предлага места като апартаменти, тъмни кътчета в парка или безлюдни райони - това е тревожен сигнал и е много вероятно това да е човек, който няма добри намерения.

Ако ще се срещате с човек, когото познавате от интернет, уведомете за това свое намерение свой близък – член на семейството, приятел, приятелка, колега. Добре е да си подготвите план за действие, ако нещо в срещата ви притесни – например да направите уговорка с доверения ви човек да ви се обади и да инсценирате, че е наложително веднага да се приберете или да си уговорите с него кодова реплика, която да му сигнализира, че нещо не е наред, например “Много съм уморен/а”.

Повечето от нас обичаме да пътуваме, защото това обикновено ни носи приятни емоции, особено, когато е повод за почивка. Но пътуването в същото време крие и доста рискове предвид това, че човек напуска родната си държава и се оказва в чужда и непозната среда и обстановка.

Често поради тази уязвимост, в която пътуващият се намира, той може да стане жертва на престъпление, а в немалко случаи престъплението е трафик на хора. По тази причина съставихме списък със съвети за безопасно пътуване, които да ви помогнат да избегнете неприятности в чужбина или, ако все пак се случат, да реагирате адекватно

Как да пътувате безопасно?

Освен всички други полезни съвети от предните точки, имайте предвид и следните:

Винаги имайте под ръка контактите на организацията, занимаваща се с проблемите на чуждите граждани в страната, в която отивате.

По време на пътуването бъдете предпазливи в контактите си с останалите пътници. Трафикантите на жени с цел сексуална експлоатация често изглеждат безобидни, млади, добре облечени и привлекателни.

Никога не споделяйте на непознати цялото си име, къде отивате или къде ще се настаните.

Избягвайте рисковите ситуации - да пътувате сами, по тъмно или да вървите от безлюдната страна на улицата.

Ако ви се струва, че някой ви преследва, незабавно се насочете към оживено място (кръстовище, денонощен магазин, заведение и др). Не се притеснявайте да се обадите на полицията и да опишете човека, който ви притеснява, не е изключено да им е стар познайник.

Избягвайте да пътувате на стоп или да се качвате в колата на хора, които не познавате добре.

Избягвайте да приемате от непознат пътник да ви черпи, особено, ако някой ви предложи храна или напитка и не сте били свидетели как я отваря или налива – често се случва трафикантите да сложат упойващо вещество в напитката на жертвата, която са си набелязали.

Ако имате съмнения, че някой иска да злоупотреби с вас или ваш близък, обадете се денонощно и безплатно на 0800 20 100 – Националната линия за борба с трафика на хора. Там ще ви изслушат, посъветват и насочат по най-добрият начин, за да получите нужната помощ и подкрепа.

Адвокат Стефка Цанова. Снимка: Личен архив

Адвокат Стефка Цанкова специализира в областта на гражданското и на административното право. Консултира и оказва правна защита по семейни и трудови казуси, имотни въпроси и изпълнителни дела.

Има продължителен опит и практика в областта на медицинското право и защитата на здравните права и интереси. Често ѝ се налага да влиза в съдебна зала и да отстоява правотата на клиентите си, най – вече в административни производства.

Поканихме я в Майко Мила!, за да ни разясни какво е това брачен договор, какви отношения можем да уредим с него и как се прекратява.

Брачният договор е доста популярна практика в други държави, но не и при нас - дали от незнание и недалновидност, или от неудобство и наивност, но той е последното нещо, за което младоженците мислят, а би трябвало да е първото. Защото с подписан брачен договор много от раздорите и проблемните моменти при евентуален развод ще бъдат избегнати. Ето как и защо, а ако имате нужда или съвет от консултация - пишете ѝ на имейл tsankova_lawyer@dir.bg

**************************

 

 

Ще ви задам въпрос - вие за или против брачните договори сте?

Аз съм твърдо ЗА.

Ето защо:

Брачните отношения предполагат да се развиват в дълъг период от време, през който е възможно и твърде вероятно много неща от живота на двамата съпрузи да се променят. Поради това е добре още отначало да има яснота по основни въпроси, свързани с техните имуществени отношения, както по време на брака, така и при неговото евентуално прекратяване чрез развод.

Правният институт на брачния договор е въведен за първи път в българското право с влизането в сила на действащия Семеен кодекс (от 1 октомври 2009 г.). Преди да решите дали да се ползвате от този правен институт, ето малко повече информация за него:

1. С брачен договор могат да бъдат уредени само и единствено имуществени отношения и то само тези, които са изчерпателно посочени в Семейния кодекс. Предмет на брачен договор не могат да бъдат права и задължения, които имат личен характер или противоречат на принципите, уреждащи личните отношения между съпрузите по закон.

Така например не може в брачен договор да се впише, че само съпругът ще осигурява издръжката на семейството, а съпругата няма да работи, защото ще гледа децата. Ако все пак такава уговорка бъде записана, то тя няма да породи действие, тъй като е нищожна.

2. Брачен договор може да се сключи както преди брака, така и по време на неговото действие. Ако бъде сключен преди да бъде сключен брак, то тогава договорът ще произведе действие от момента на сключване на брака. (В този случай действието на договора е поставено под условие – ако бракът бъде сключен). В случай, че бракът не може да бъде сключен (например се установи законова пречка за неговото сключване), то подписаният договор няма да произведе действие.

3. Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на неговото сключване или от друга дата, посочена от страните в него. Тази друга дата може да е в бъдещето или в миналото. Ако страните посочат дата в миналото, считано от която приемат, че договорът произвежда действие между тях, то в този случай с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди датата на неговото реално сключване.

4. Семейният кодекс не допуска уговорка предбрачно имущество, придобито преди брака от единия от съпрузите, да стане съпружеска имуществена общност.

5. Брачният договор се сключва лично от страните, в писмена форма, с нотариална заверка на съдържанието му и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариуса, в чийто район се намира имотът.

6. Брачните договори се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията, който е публичен. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по описания в предходното изречение ред.

7. Брачният договор може да се прекрати. Основанията за това са същите, на които се прекратява всеки друг договор, но има и някои специфични такива, предвид неговия характер.

Начините на прекратяване са следните:

По взаимно съгласие - в този случай страните могат да изберат законов режим на техни съпружески отношения или да сключат нов договор, а ако не предприемат нищо - прилага се законовият режим на съпружеската имуществена общност;

По съдебен ред – по иск на единия съпруг, при съществена промяна на обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, ако постигнатите договорки сериозно застрашават интересите на съпруга и/или на ненавършилите пълнолетие деца;

По съдебен ред при виновно неизпълнение на задълженията на едната страна. Развалянето може да бъде частично и има действие само за в бъдеще;

С прекратяването на брака – с изключение на клаузите, които уреждат последиците от прекратяването на брака и са предназначени да действат и след него.

cross