Вчера излезе дългоочакваното оценяване по НВО след 7 клас по БЕЛ и математика. За много родители и деца това е дългоочакван и ключов момент. Хиляди левове са похарчени за частни уроци, много нерви са похабени в дистанционно обучение, в решаване на задачи и писане на есета, в изчисляване на шансове и какво ли още не.
Матурата се превръща в повратен момент за много животи, а за някои – и в препъникамък по независещи от тях причини. Например за Дани – дете, което след двугодишна (почти само) онлайн подготовка за лелеяната матура, влиза в болница ден преди изпита по математика. Няма как да не влезе, защото състоянието му е спешно.
Това го лишава от възможност да се яви на изпита, с което отлитат и мечтите му да учи в природо-математическата гимназия в града. „Честно ли е?“, ни попита сестрата на Дани в имейл и ние не можем да ѝ отговорим друго освен „Не, не е честно“.
Това е само една от недомислиците в образователната ни система – едно дете да няма шанс да се яви на изпит на друга дата, защото нещо го е възпрепятствало да се яви на първата.
Днес обаче ще ви запознаем и с нещо друго, върху което много родители, сигурни сме, си мислят – така нареченото профилиране след 7. клас. Има ли го, как изглежда реално, какво учат децата в училищата, които са избрали и най-важното – щастливи ли са?
Надежда Цекулова е тук с текст по темата, в който задава всички тези въпроси, а ние, като в оня хубав виц, си казваме „оти ручахме жабетата“ и се надяваме да доживеем времена, в които това оценяване ще има истински смисъл за децата.
Добър ден.
Аз съм Надежда и съм майка на дете, което ще има бал под 300 (от 500) за кандидатстването след седми клас.
През последните години детето преживя много. За част от преживяното съм виновна аз, с родителските си можения и неможения. По-голямата част обаче дължим на държавата, в която децата са обекти и украса, а не субекти и личности. Но сега няма да ви занимавам с процеса, а с резултата.
Случило се е каквото се е случило, детето е изкарало резултат, който ще му даде бал за кандидатстване под 300. Добре, това е.
Детето говори английски свободно. Занимавало се е с основи на програмирането, има интереси и умения в тази посока, а преди да му се случат три години дистанционно обучение, имаше интереси и в природните науки и е запазило някакво естествено любопитство към тях. Но няма никаква идея какво иска да учи.
След дълги разговори, чуденки и взиране в себе си детето казва, че ще се спрем на някоя от множеството паралелки с профил, носещ звучното име „Софтуерни и хардуерни науки“ в някое от по-достъпните училища. Защото водещите са недостъпни за него.
После обособяваме тези от тях, до които се пътува до 60 минути от мястото, където живеем ние. После лудата майка прави справка в кои от тях минималният бал за прием през миналата година приблизително съответства на този на детето. После започва да преглежда сайтовете на училищата и да чете учебните им планове.
И ето тук, чак на този етап, майката (с нерви като корабни въжета) си изпуска нервите и започва да псува безогледно. За една част от училищата този профил е съвсем нов и няма как да видите какви са учебните планове, които ще ги изпълнят със съдържание (качеството на съдържанието е друг аспект, който не коментираме). За друга част учебни планове се намират само за осми или само за осми и девети клас, тъй като въпросният профил се преподава в училището от две години примерно.
В част от тях през първата година децата ще изучават интензивно английски (18 часа седмично, лошо няма), и ще имат един час информатика или ИТ например. Един. В девети клас – същото, но с по-малко английски и повече общообразователни предмети (пак лошо няма).
Как се продължава нататък не е ясно, защото това е ново, нали, а и на какви се правят родители и ученици, че да имат претенциЙ да направят информиран избор?!
Четейки учебните планове (там, където те са публикувани или изобщо съществуват), научавате, че всъщност поне до 10. клас реално няма профилиране, ОСВЕН според изучавания по-интензивно език, или в гимназиите, които са си били профилирани и преди прословутата реформа от 2016/2017 г.
Разликата е, че принудителното ранно профилиране създава своеобразни образователни гета, разпределяйки децата не толкова по интереси, колкото по успех. Това личи ясно, като погледнете таблицата с минимални и максимални балове за влизане в гимназиите.
Този проблем не е всеобщ, той засяга около половината от децата, тъй като е в голяма степен софийски, в по-малка степен на другите големи градове и в никаква степен на малките населени места.
В малките населени места просто избор няма, няма бясна конкуренция и ходене на уроци по математика от 4-годишни, защото децата учат каквото има в местното училище, а не каквото са си мечтали. И пак няма профилиране по интереси.
Та, искам да ви кажа, че целият цирк, който образува бели коси, убива милиарди нервни клетки и струва камиони с пари, е абсолютна пунта-мара.
Изтезаваме себе си и децата си абсолютно безсмислено. И ако си мислите, че на тези с по 100 точки им е лесно, за десерт ще ви почерпя с изследване, според което децата в най-елитните училища са най-нещастни.
Всички сме прецакани. И от нас зависи това да спре и да започне да се гради нещо смислено и най-вече – човешко.
Мина първият ден от внезапното и скорострелно развило се онлайн обучение на децата в някои градове на България. Сигурни сме, че почти навсякъде то е било придружено от комични ситуации, може би някъде е имало и отчаяние, гняв и примирение. Този текст ни беше изпратен от една майка и ви го подаряваме, защото е смешен и показателен за начина, по който се развива образованието в последните две години.
Сряда. 13 ч. МАЙСТОРЪТ СИ ИЗНЕСЕ ДИСАГИТЕ, МАШИНИТЕ И СИ ВДИГНА ЧУКАЛАТА. С мъжа ми му казахме леко кисело, че няма да ни липсва идването му в 8.01 ч. всяка сутрин.
Сряда 14:30 ч. Захващаме се да чистим. За миг ми минава мисълта да оставя стаята на детето за утре, но някакво шесто чувство ме кара да я изчистя и нея.
Сряда 17:30 ч. Във вайбър групата на класа е публикувано съобщение от БТА как учениците до 4-и клас ще преминат онлайн от другата седмица със скоба "за да имат родителите време да създадат нужната организация". Викам си: Брей, че съобразително Министерство!
Сряда 21:30. Сядаме да вечеряме. Мъжът ми е сефтосал новата баня, но сме толкова пребити от умора, че нямаме време да се зарадваме.
Сряда 22:15 ч. вече полуспейки, минавам през хола, а по новините казват нещо като "…. учениците ще преминат онлайн без изключение за 1-4 кл.". Съзнанието ми някак го регистрира, но не го възприема - НАЛИ В ГРУПАТА ПИСАХА, ЧЕ ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА.
Четвъртък 03 ч. Събуждам се от глад (от умора вечерта съм яла само салата) и умът ми започва да работи. Обсъждам няколко важни въпроса със себе си, ставам до тоалетна, наслаждавам се на празния, чист и подреден коридор и се сещам, че ПО НОВИНИТЕ КАЗАХА: "БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА 1-4 клас"… Бързо, трябва да се обадя на баща ми, който утре в 7.45 ще закара детето в у-ще да му кажа ДА НЕ Я КАРА. Навън е светло, но е заради пълнолунието - сещам се, че е ТРИ ЧАСЪТ ПРЕЗ НОЩТА. Лягам си и си мисля, че детето ми е оправно - дядо му като го хвърли пред у-ще и си замине, то ще си дойде до вкъщи самичко… После се сещам, че старият ми компютър няма работещ звук, но пък новият си има всичко.
Добре, вече мога да заспя…
Четвъртък 8 без 10. Събуждам се миг преди да чуя щракване на ключ в ключалката, скачам, баща ми оставя багажа на дъщеря ни в коридора, а в следващия момент я чувам и нея, ревяща: "Мама и тате сигурно спят, а аз ще закъснея за часаааа".
Четвъртък 8:07. Опитваме се да влезем в онлайн класната стая, аз разчиствам последните кошове с играчки от пода на детската стая и направо гласно се поздравявам, че съм почистила стаята още снощи. Детето реве, че закъснява за час.
Четвъртък 8: 15 ч. Свързвам се с учителката по вайбър и разбирам, че онлайн часовете започват от 8.30.
Четвъртък 9: 20 ч. Дъщеря ни вече се смее от нейната стая и в междучасието след скоковете на въже по физическо разказва на приятелите си как е отишла до у-ще сутринта, как не е имало никой, как охраната много сърдито й е казала, че са онлайн, как после е тичала до вкъщи, за да успее за първия час…
Десет и двайсет сутринта е, а аз имам чувството, че половината ден е минал. Служебната поща е пълна с вечерни писма за преминаване на онлайн работа, за специална организация за достъп до сградата (имам материали там, които са ми необходими за работа от къщи и ТРЯБВА ДА СИ ГИ ВЗЕМА)… нямаме нищо за обяд и трябва да сготвя, а трябва да се отиде и до у-ще да се вземат някакви учебници…
Добре, че детето ни се оправя самó и ще иде да си ги вземе!
Налейте ми чаша розе СЕГА, моля! Това е само първият ден от онлайн обучението!
Днес е първият ден в много области в България, в които децата ще останат у дома, докато всички заведения ще бъдат достъпни със „зелен“ сертификат – сертификат за ваксинация, антигенен тест или PCR тест.
Децата нямат възможност да бъдат ваксинирани до 12 години, а и нямат възможност да се тестват, такава възможност не е предвиден в заповедта на министъра на здравеопазването. Какво значи това за децата и техните родители, какво значи това за всички нас? Попитахме родителите и чухме истории, които истински ни натъжиха.
Ние самите живеем в тези истории. Попитахме ги как ще се справят да ходят на работа и да се грижат за децата си. попитахме ги как се чувстват децата им и как са реагирали от тази новина. Ето част от отговорите:
„Моето до сега плака, че иска на училище“
„Деца ли? Вие сериозно ли? Правете резервация за кварталната кръчма, СЕГА!“
„…ние сме така 1-ви и 5-ти. А дори никой не казва в колко часа ще започнат. Ние освен гадателки сигурно се предполага да не спим докато ни напишат нещо…“
„Страшно разочарована е, плака… И аз с нея плача. Втори клас и за пореден път ще се налага да стои сама вкъщи и да се надявам да учи, докато "спокойно" работя“
„Уговорка с приятелки и роднини в зависимост от смени и възможности.“
„Ще съм още по-изнервена->съответно и децата. Ще страда моята работа, колегите ми, знанията на децата, мъжът ми (аз ще се погрижа тук, защото той не е хоум офис)…
Ще ми помага детегледачката, дупе да й е яко с Тиймс…“
„Двама в седми клас и един в девети. Искат да се гърмят. Не съм вярвала, че децата ми ще искат да ходят на училище, но ей на! Кой каквото научил до сега - това е. Бясна съм!“
„Моят син също е 9-и клас. 7-и беше тотален провал, от началото на локдауна до матурите имаха часове тук-там!!!! Нямаше никаква готовност. 8-и все едно не се е състоял. Сега стартираме 9-и с нула знания, а учителката по математика не успя да се върже и за родителската среща!
Бясна е малко! Провалят ми детето!!!!“
Локдаунът за децата за пореден път е огромен проблем за работещите родители и самотните родители, които наистина нямат изход:
„Ще се опитвам да работя хоум офис с две деца - първи и четвърти клас. Няма кой да ми помага, с дете без изградени навици как се учи и дете, на което му предстои матура. Сега тичаме да купуваме втори компютър и да взимаме учебници от училище. Просто приказка!“
„На работа сме! Кой в офиса, кой вкъщи. Този, който е при децата, едва ли ще работи! Дъщеря ми е първи клас и има нужда от помощ, дори като ходи на училище. Сега си представям как ще се занимавам само с нея. Тя поне се радва, че ще спи повече. Синът ми е много нещастен, че няма да ходи на училище и няма да вижда приятелите си. В онлайн среда живее полуживот и няма мотивация за нищо. Като ходи на училище е добър ученик! Ей така сме“
„Поне имате хоум офис, на нас ни заявиха "който има притеснения, да си вземе неплатен отпуск"“
„Аз съм самотен родител! И то в процес на търсене на работа… Честно ли? Не знам… Нито има кой друг да ги гледа, нито баща им поема отговорност (дори и финансово)… Наистина не знам…“
„Аз съм на работа присъствено. Нямам роднини, нямам пари за детегледачки. От миналата година и двете деца се гледат и обучават сами. Тази година са 8 и 2 клас. Пак сами ще се гледат.“
Сред родителите има такива на деца със заболявания и специални образователни потребности:
„Ами моето се гледа само вече 3-а година. В 7-и клас. За съжаление ефекта е че не знам как ще си вземе матурите, понеже нищо не знае и нищо не се научава по този начин… Всички входни нива са с оценка 2 или 3.
И за тези които ще ме упрекнат, че е до дете… Ще кажа, че моето е с епилепсия и усвояването на материала е по-трудно, а освен това и стоенето пред монитора не е най-доброто за нея.“
„Баткото е със СОП, малкия дивак е на 2 г, приет в ясла, но за 1 месец 4 дни до обяд е бил там. Вариантът е малкото на ясла… Друг вариант е немислим, защото малкото е невъзможно..“
Уви, има и болни деца и родители, за които проблемите са още по-големи:
„Детето е болно. От Ковид направи бронхит. Трима от семейството ми са в болница. Намерихме места на магия. Няма места в болниците. Десетина човека чакаха пред отделението в Монтана и не ги приеха (няма легла) . В понеделник се връщам на работа. Много от колегите са болни. Иде ми да се обеся на сливата пред нас…“
„Аз съм с Ковид и двустранна пневмония в болница, децата са в карантина, мъжа ми е хоум офис. Отделението е пълно, приемат хора всеки ден, тежките случаи ги изпращат в Бургас, където обикалят в линейка по три часа и не ги приемат в болница. Който оцелее - оцелее… Аз имах късмет, този път. „
Проблемите са огромни за всички родители, които се опитват да намерят изход от ситуацията без никаква помощ от страна на държавата:
„Около една трета от дохода на семейството ми отива за детегледачка. Която от своя страна не е ваксинирана и не е преболедувала. Очаквам всеки момент и това да стане. Преди да се намерим с жената бяхме на ръба на нервната криза. Аз и мъжът ми работим от вкъщи, и обикновено се справяме в периоди на приемливо малко работа. Последните месеци такива периоди не е имало. Бутаме я както смогнем, добре, че и шефовете ни са разбрани.“
„Аз съм на нова работа и на изпитателен срок, а онлайн е изключено да работя, то и отпуск платен нямам. Дребният е първи клас. Баби нямаме, дядовци също, до един са покойници. Засега мъжа ми ще го гледа, но ако има дело идея нямам какво ще правим, защото не отиде ли, то глобата му за не явяване е от 1000 лв нагоре. Та се моля да затворят пак съдилищата…. Щото иначе не знам какво ще правим.“
„Ще го водя с мен на работа, той ще учи (2-ри клас е), аз ще работя и тЕтАкА.“
„Нямам идея. Нямаме устройства за децата. Не очаквахме, че ще затворят първокласничките ни. Те са в два отделни класа и ни трябват две допълнителни устройства. Ние имаме само служебни лаптопи с мъжа ми. С мъжа ми сме на работа. Той в офис. Ще пиша на госпожите и ще им кажа, че няма как да се организираме толкова бързо. И така. Няма да ходят на онлайн училище в първата седмица. После ще видим.“
За радост има и работодатели, които истински разбират тежката ситуация, в която се намираме:
„Аз като работодател, съм осигурила на служителите отделна стая за децата, има нет, осигурена е и храна. При нас децата са на почти една възраст.“
„Моето дете ходи на ясла, докато те работят, за мен е добре. Родителите ми и на мъжа ми работят, моята баба помага много, но все пак не мога постоянно да я ползвам за гледачка и тя си има задължения вкъщи. За момента положението е овладяно при нас, а на всички вас, които сте в безизходица по един или друг начин искам да пожелая много сили и кураж, че и това ще мине… “
„Синът ми, който е 1 клас, минава на ротация, училището ни е малко, начално, няма карантинирани класове. За Пловдив става въпрос. Той не може да разбере какво се случва, а аз трябва да спра дейност за трети пореден път, в който затварят преди градините, сега училищата. И понеже съм самоосигуряващо се лице имам 2 опции. Спирам пак дейност, връщам парите на клиентите, за делата, на които няма да мога да отида или просто казвам на МОН да си гледат работата, не включвам детето и го водя с мен на работа“
Има и доволни родители от ситуацията, както и деца, които я възприемат добре:
„Аз пък съм супер щастлива, че преминаха онлайн. Тъкмо обмислях вече да подавам заявление за ОРЕС.
Имам син в 9-ти клас, 3-годишно (болно в момента) и новородено.
В тази ситуация предпочитам да е вкъщи. Няма проблем с ученето онлайн. Който иска да учи, учи независимо дали онлайн или не. Навън също може да си излиза.
Единствено ми е тъпо за малките 1-4 клас.“
„Баща му е вкъщи, останалото време може да идва с мен в офиса, където работя само аз. Нямаме проблем“
А най-много се радваме, че има родители, които са запазили чувството си за хумор в тази трагична атмосфера:
„Писах на баба му преди час. Не ми отговори“
От утре (четвъртък, 21 октомври) затварят училищата в общините, където заболеваемостта за 14 дни е 750 на 100 хиляди.
Това е т.нар. тъмночервена зона, в която попада почти цялата страна. В София средната заболеваемост е 814 души на 100 хиляди, което означава, че и столичните училища преминават на дистанционно обучение.
Детските градини нямат да бъдат затваряни. Тази мярка ще важи докато заболеваемостта не падне под 750 на 100 хиляди.
Това потвърди в интервю за bTV служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров, като направи уточнение, че е нанесена корекция в заповедта за зеления сертификат от вчера. То засяга децата и изискването на зелен сертификат. На вчерашната пресконференция беше обявено, че зелен сертификат ще се изисква за децата над 12-годишна възраст. След консултации с юристи обаче, в заповедта е записано 18 години, така че зелен сертификат за непълнолетни лица няма да бъде изискван.
Сигурно ще прозвучи като глезотия или както се казва – като “first world problem” (проблем на хората от развитите страни), но има ли по-досадно нещо от това да сте някъде извън дома или в колата, и детето да се тръшне, че ТОЧНО СЕГА иска да гледа Барбароните? И колкото и обясняваш, че няма Барбарони на български в колата, а само в телевизора вкъщи, то не може да разбере как така на едно място ги има, а на друго – не.
По-строгите от вас сигурно ще кажат, че проблемът си е в родителите, и вместо анимация, децата имат нужда от две задачи по физика и за наказание да кажат скоропоговорка, но според нас децата са си деца, Барбароните са си Барбарони и двете групи са създадени една за друга.
Ако сте средностатистическо семейство с един телевизор вкъщи, както сме ние например, борбата за него понякога е безмилостна и свързана с крясъци и заплахи. Аз го ползвам, за да гледам новини, детето си иска Барбароните, а мъжът вкъщи дори не може да се вреди с някаква претенция – гледа каквото върви на екрана. Излишно е да казвам, че телевизорът не е смарт и единствената модерна функция в него е, че можем да си връщаме някои от предаванията няколко дни назад. Всъщност дори и това не е функция на телевизора, а на доставчика на услугата – в случая Vivacom, и тя ни е спасявала стотици пъти.
Сега обаче операторът вдига нивото още с една страхотна услуга, която най-накрая ще направи възможно гледането на любими предавания отвсякъде и от всякакво устройство. Vivacom я нарича „нова ера в телевизията и интернета“ и нищо чудно да е точно такава – услугата се нарича EON и пакетите с различни опции вече са налични в България.
EON e иновативна телевизионна платформа с ексклузивно съдържание (дори и ако телевизорът ви не е смарт) и супер бърз интернет в най-голямата в България 10-гигабитова мрежа. Освен това - едноседмичен архив на повече от 200 канала и един от най-големите каталози с качествено видео съдържание, включително и за деца. Тоест купища Пепа Пиг, Маши, Пес Патрули, Рибки Гупи, Барбарони, Спондж Бобове и просто всичко, което детето ви обожава и за което не престава да ви говори, когато сте далече от телевизора си. Платформата е абсолютно безопасна за децата, тъй като има възможност за създаване на защитен детски профил, и така може спокойно да ги оставите в нея, без да се притеснявате, че ще попаднат на някоя дивотия, докато търсят Том и Джери.
През мобилното приложение пък, което може да инсталирате на всякакво устройство – телефон, таблет, компютър, имате достъп до цялото съдържание на избрания EON пакет. Това означава, че можете да си стоите на плажа или в планината и, стига да имате връзка - да гледате каквото си поискате от любимия си канал.
Може например да се качите на някоя скала и да си гледате Панорама на спокойствие от телефона или да връчите таблета на детето и да го пратите в двора да си следи Рибки Гупи, и въобще може да правите каквото си поискате. Менюто е лесно и интуитивно, така че ще се справяте с навигацията супер бързо. За децата е ясно, че се оправят лесно, тях няма какво да ги мислим.
Можете да си избирате между три пакета, които са лесни за разбиране, включват всички функционалности, а разликата е в броя включени ТВ канали, брой заглавия във видеотеката и скорост на интернета. И като казахме видеотека - над 10 000 заглавия са налични в EON, които са събрани в най-популярната VoD услуга в региона – Pickbox NOW, както и в Arena Play, HBO OD, Discovery, History/C&I, Nickelodeon, Disney English, MyBaby TV, детската платформа Hopster и други.
И за капак на всичко това – свръх бърз интернет в 10 Gbps оптична мрежа на Vivacom, която вече е достъпна за повече от 115 000 домакинства в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Ако сте сред тях – честито, малко ви завиждаме!
На пръв поглед всичко това звучи леко невероятно, но можете и сами да проверите - в момента има много добри първоначални оферти за нови и настоящи клиенти.
Ако нямате смарт телевизор, а съвършено обикновен телевизор, пак можете да се възползвате от пакетите EON, защото всеки от тях ще ви донесе собствен приемник с операционна система Android TV. Това магически ще превърне телевизора ви в умен такъв – ще имате достъп до интернет, YouTube и различни Andorid TV приложения.
Тези от вас пък, които вече си имат Smart телевизор, получават пълен достъп до платформата и съдържанието на EON дори и без приемник, а всичко, което трябва да направят, е да изтеглят приложението EON Smart TV. Дали вашият телевизор е в списъка с устройства, които поддържат приложението, може да видите тук.
А ако все пак се чудите какво е EON - това е една от най-популярните телевизионни и интернет платформи в Югоизточна Европа, която от месец е налична и у нас. Може да се каже, че е дошла таман навреме за летния сезон, в който най-накрая всички ще пътуваме, без някой да крещи от задната седалка – ИСКАМ ПЛАМЪЧКО НА БЪЛГАРСКИИИИИИИИИИИ!!!
И това е просто прекрасно.
P. S. А казахме ли, че има възможност и за гласово търсене на български през Android приемника? Ето, казваме го! ПЛАМЪЧКО ЗАВИНАГИ!
P. P. S. С новата телевизия се предлага и отделно детско дистанционно – цветно и красиво, така че детето ви да се чувства супер специално, докато сменя Пес Патрул с Рибки Гупи. А до 22 май дори може да го спечелите като подарък: трябва да сте сред първите 500 потребители, които създадат детски профил в иновативната EON платформа и да се регистрирате за участие в специално създадената форма на сайта в секцията „EON за деца“. Вие сте! И се пригответе, ако го спечелите, детето никога да не ви го дава, разбира се!
Винаги си говорим как ЩЕ прекараме Осми март. Това е текст как РЕАЛНО се прекарва Осми март понякога. Прати ни го Натали Георгиева. Забавлявахме са на неин гръб безкрайно добронамерено и си припомнихме и ние какви сме ги патили по празници.
Как прекарах Oсми март? Определено запомнящо се. Резултатът е един херпес, счупена чаша, коса – махагон (трябваше да е лешникова).
На 8 март най-накрая се добрах до боята за коса, която бях купила преди месец, но все не ѝ отделях време, защото… Защото живеех със самозаблудата, че косата ми е някак естествено красива или поне поносима, докато не лъсна цялата истина пред огледало, огряно от слънцето. То бели кичури, то оранжеви някакви оттенъци, остатъци от стари експерименти… Абе, за боя плаче!
Смело нацапвам къде що има бели коси, щастлива от успеха си, че най-после съм обърнала внимание на себе си. Зачаквам двайсетте минути, докато стане прелест.
През това време детето се връща от училище, настава радостна суматоха – споделяне, смях и веселие. Опомням се внезапно, че на главата си имам нещо, и хуквам към стаята, за да си взема хавлия и дрехи. Със замах отварям вратата с полусъбут панталон и глава, омотана в някакъв найлон. Защото нали съм си у дома, пък е и Осми март и ще си се разхождам из къщи както си искам. Да, ама не!
Панталонът ми продължи да се свлича, докато внезапно осъзнавам, че в мен са се вторачили поне тридесет чифта очи и ме зяпат. И аз започвам да викам:
– АБЕ, МИЛО, БЕ, ЗАЩО МЕ ГЛЕДАТ ТЕЗИИИИ???
Той в това време е в другия край на жилището и прави кафе. Чува се звук от счупен порцелан и на свой ред той започва да вика:
– ЗАЩО ВИКАШ!? КАКВО ТОЛКОВА Е СТАНАЛО!? ИМАМ ВАЖНА ЛЕКЦИЯ! И БЕЗ ДРУГО МИ Е НАПРЕГНАТО!
Паникьосах се яко, цветът на лицето ми се смени няколко пъти…
Обяснявам аз ситуацията (междувременно с трясък съм затворила вратата на позора). Той ме успокоява, че камерата на компютъра му била изключена, защото е в почивка и никой не ми е видял безценните гащи.
Ох, идвам на себе си. То гащи като гащи, сигурно и вие ги имате същите, но…
Най-после мир и тишина!
Влизам в банята.
Излизам. Нямам дрехи.
И сега вися като... по една мини хавлийка и чакам ВАЖНАТА лекция да приключи.
Косата ми бавно изсъхва (защото и сешоарът е някъде си!), стърчи във всички посоки (и гребен липсва) и придобива ужасяващи червеникави оттенъци, ЗАЩОТО СЪМ СБЪРКАЛА НОМЕРА НА БОЯТА.
Какво нефункционално жилище имам, хич не е подходящо за дистанционно обучение! Плаче ми се.
От петък, 12 март, всички ученици от 5 до 12 клас в София преминават на онлайн обучение, а всички заведения, в това число и тези в хотелите и игралните зали, ще работят с ограничено работно време до 22:00 часа, предава dnews.bg.
Преустановява се присъственото обучение във висшите училища и в центровете за извънкласни занимания. Срокът на действие на тези мерки към момента е двуседмичен – от 12 до 26 март. Това реши софийският оперативен щаб на заседанието си днес, стана ясно от публикация на столичния кмет Йорданка Фандъкова във Фейсбук.
По предложение на директора на СРЗИ д-р Пенчев се обмисля затягане на мерките при продължаващ ръст на заболеваемостта с преустановяване на посещенията в големите търговски центрове и фитнес залите.
Столична община, Столичната здравна инспекция и СДВР започват засилени проверки за спазването на мерките в търговските обекти, ресторанти и заведения, както и в градския транспорт. Препоръчва се на работодателите да се насочат към организация с работа от вкъщи или на смени, където е възможно.
В домовете за социални услуги на територията на Столична община се забраняват посещенията на външни лица. На територията на Столична община се забранява провеждането на организирани екскурзии, фестивали и събори, при които се планира събиране на голям брой хора на открито.
Софийският оперативен щаб предлага на министъра на образованието да измести датите за ученически състезания и олимпиади, които са планиране за месец март, в това число и пролетните математически състезания, планирани за края на месеца.
По последни данни София премина прагът от 500 заболели на 100 хил. души. Притеснителен е фактът, че средната възраст на заразените с Covid-19 продължава да спада, като към днешна дата е 51 години.
Чувствително се увеличава и натискът към здравната система – за 14 дни общият брой на хоспитализираните нарасна с 645 души. С 30% се увеличават позвъняванията към Спешна помощ за случаи с коронавирус, отбелязва Фандъкова.
По данни на Столичната здравна инспекция общият брой на ваксинираните граждани на територията на Столична община е над 86 хил. В днешният ден продължават ваксинациите на граждани, които ще бъдат членове на секционни комисии на парламентарните избори и са заявили желание да бъдат ваксинирани. В последната седмица екипите на СДВР са проверили 298 търговски обекта.
Над 1400 проверки са направени от екипите на Столичен инспекторат в търговските центрове, както за носене на маски, така и за надопускане на струпване на по-голям брой посетители. 1912 са проверките за спазване на карантината.
"Не възнамерявам да предложа на Народното събрание отмяна на Националното външно оценяване в 4-и и 10 клас, тъй като не считам, че епидемичната ситуация през юни, когато изпитите се провеждат, ще бъде по-лоша, отколкото е сега", обясни пред БНТ министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от dnews.bg.
"Дадохме възможност при 1-3 клас да се удължи с три седмици учебната година, 4-6 клас с две седмици. 313 училища избраха тази възможност. Над 300 училища ще учат през юни за сметка на декември", каза още министърът.
Той сподели, че желанието от началото на учебната година е да има максимум присъствено обучение, но осъзнава, че то не може да се реализира. "Ако върнем всички ученици, рискуваме след това всички отново да останат вкъщи", допълни Вълчев.
"Януари, февруари са най-епидемичните месеци всяка година. Ние през януари имахме относителен късмет, нашите мерки дадоха ефект. Успяхме да направим така, че близо половината ученици да учат през целия месец и това е най-добрата новина", каза той.
По думите му, онлайн обучението е спасило натрупването на дефицити, забавянето в образователното развитие на децата. То е по-добра алтернатива на нищото, но в никакъв случай не е пълноценна алтернатива на присъственото обучение.
Според министъра много са споровете дали училищата и учениците са основните фактори за разрастване на заразата и няма съмнение, че те допринасят. Въпросът е колко - в някои случаи повече, в други по-малко, в зависимост от възрастта на учениците, от предприетите мерки.
"Доказа се тезата, че малките деца не са основните заразители. Колкото по-малки са децата, по-малко рецептори имат, по-малко репликират вируса, безсимптомните преносители по-малко заразяват. Не са проблемът децата. Проблемът е класната стая", каза още Вълчев.
Първи-четвърти клас не са учили по-малко от предходни години присъствено, а като цяло са учили повече, тъй като предходни години има една седмица екскурзии, две-три седмици грипни ваканции, ваканциите поради усложнена климатична обстановка. В момента има 5 - 12. клас близо 600 деца, които са избрали да останат да се обучават вкъщи - обобщи министърът.
Според него, системата като цяло функционира, но проблемът е, че електронното обучение от разстояние не може да бъде компенсаторна заместваща алтернатива на присъственото обучение - намалява мотивацията за учене, ефективността на педагогическото взаимодействие не е толкова силна, и тези загуби са толкова по-големи, колкото са в по-ниска възраст децата.
Вълчев обясни, че повечето родители искат децата им да учат в клас. "Настроенията се менят, преди два месеца на цялата общественост мненията бяха 50 на 50. Сега категорично родителите и учителите са сигурни за присъственото обучение. Единственото, което можем да сложим на везната срещу здравето, е образованието. Това е, за което поехме риск", допълни той.
За тази седмица има малко увеличение на случаите спрямо миналата, но като цяло сме в благоприятен сценарий. Ако този сценарий се задържи, можем да се мисли за по-голямо разхлабване. Няма антиваксърска настройка сред учителите, категоричен беше министърът. Има предпазливост. Има едно изчакване. Въпреки това, има 24%, които са заявили желание за ваксинация.
Когато Кенли Гупта е съвсем мъничка, майка ѝ умира и тогава момиченцето спира да говори за известно време. Години след като се е възстановила от мутизма, както се нарича това състояние, Кенли отново спира да говори през март, когато е на 8 години, пише npr.
Промяната настъпила малко след като училището ѝ затваря. Кенли била в шок.
“Бях много тъжна, че не мога да виждам приятелите си”, казва тя.
Кенли е силно социална и добра ученичка, но след като училището ѝ минава на изцяло дистанционно обучение, момиченцето често се свивало на топка, криейки се под одеялото. Гушкала любимата си плюшена играчка и през по-голямата част от времето отказвала да говори. Малкото думи, които изговаряла, били с престорен глас от името на плюшената играчка.
Вместо да влиза в Zoom за уроците си, тя прекарвала по-голямата част от деня в играене на игри, залепена за таблета си. Освен това спряла да рисува и започнала да яде повече.
“Имаше някакво компулсивно ядене, което не съм виждал никога преди”, казва баща ѝ Джей Гупта.
Като самотен родител той също изпитва известни затруднения. Гупта се опитва да жонглира с работата си като професор по философия в местния колеж и грижите за Кенли и брат ѝ близнак Анакин, който също не харесвал дистанционното обучение.
“Повече ми харесва истинското училище, защото съм по-енергично момче”, казва той. “В училището вкъщи просто си седя на дивана.”
Психическото здраве на Анакин не е разклатено по време на локдауна, но пък 8-годишното момче изостава доста с училището през изминалите месеци.
“Имах чувството, че съм в открито море”, казва баща им. “И в някакъв момент просто се предадох.”
Дори преди да удари коронавирусът, проблемите с психичното здраве като депресии и тревожност отбелязваха ръст при деца на възраст от 6 до 17 години според американцкия Център за контрол и превенция на заболяванията. Изследванията показват, че социалната изолация влошава тези симптоми.
Национално представително проучване, проведено през пролетта в САЩ сред 3 300 гимназисти, открива, че близо една трета от тях са нещастни и депресирани “повече от обикновено”. 51% заявяват, че се чувстват много по-несигурни за бъдещето.
В Европа от изследване, проведено сред 1143 родители, проучващо ефектите от локдауна в Италия и Испания, става ясно, че 86% от респондентите са забелязали промени в децата си като трудна концентрация, повече време онлайн или в сън, по-малко физически занимания.
Изследване сред 2300 ученици в Китай открива, че случаите на тревожност и депресия са се покачили.
Съвсем ново проучване на Кеймбридж свидетелства за “значителна вреда върху детското психично здраве” вследствие на локдауна, пише Foundation for Economic Education.
В изследването са проследени 168 деца на възраст между 7 и половина и 11 и половина, а заключението на учените е следното: “По време на локдауна във Великобритания депресивните симптоми сред децата са се покачили значително в сравнение с времето преди това. Мащабът на този ефект има директна връзка с продължителността на различните елементи на социалната изолация като пълното или частичното затваряне на училищата”.
Учените потвърждават, че се наблюдава статистически значимо покачване на депресиите със среден до голям ефект. “Нашите открития обръщат внимание на нуждата да се мисли за потенциалното влияние на локдауна върху детското психично здраве, когато се планират следващите стъпки в отговор на пандемията, както и тези за излизане от нея.”
Статия в New York Times говори за самотата, която изпитват децата през тази година, разказвайки историята на едно двегодишно момиченце. Алис Макгроу се разхождала с родителите си покрай езерото Тахо през лятото, когато срещнали друго семейство. Малката възкликнала: “О-оу, хора!”.
Много малки деца (между 1 и 2 години) не са виждали връстници или други деца, защото живеят в пандемичен балон. Няма детска градина, няма срещи за игра, няма рождени дни.
В подкрепа на твърдението, че ограничаването на децата ще има по-голяма вреда в бъдеще се изказва Елън Таунсенд, професор по психология в Университета на Нотингам.
“Силно обезпокоена съм какво ще е дългосрочното влияние върху децата и младите хора от локдауните и масовото тестване”, казва тя. “Общуването лице в лице и играта са жизнено важни за здравословното развитие на децата от всички възрасти. Животът в постоянен страх ще окаже влияние върху психичното им здраве и развитие. Мисля, че масовото тестване ще влоши този страх, тъй като ще продължи рестриктивните мерки.”
С известно закъснение разбирам, че Министерството на образованието са подготвили какво?
ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ, КОЕТО ДА НИ ПОМАГА В ДИГИТАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Скъпи приятели, според скромните ми сметки до тоя момент съм купила къмто 270 до 320 помагала за всички етапи на образование без ясления.
Виждала съм всякакви, особено такива, дето не пасват на стандартната подвързия с малко и ме карат да ги удрям с всичка сила в стената, защото някой оригинален дизайнер е решил да внесе малко чики-рики в живота ми.
Търсила съм също помагала, защото то не е да влезете у книжарницата и да се изокате "Дайте помагало за математиката на детето”. То е важно на кое издателство е. Другите помагала не стават. Те са с друга математика – клингонска.
После тия помагала децата ги мъкнат, па ги забравят, па купуваме наново.
Но дори с богатия си опит с помагалата, не бях подготвена за тоя ход на министерството. ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ.
Министърът вика, че било отнело повече време, отколкото си мислели, да го направят. Викам си на акъла "Да ви беше отнело сто години, ега да не сме живи дотогава!!!"
Уви, доживях... ИМА ПОМАГАЛО И ЗА МЕН, ВСЕЛЕНАТА ДА ВИ НАКАЖЕ!!
Единственото хубаво на ПОМАГАЛОТО ЗА РОДИТЕЛИ е, че още не съм го виждала и мога да фантазирам и сублимирам какво ли ще е.
Задача 1 в учебник: "Дванайсет кокошки и осем таралежа отишли на рожден ден на змията. Колко крака имало на рождения ден?"
Помагало, Съвети за родителя към задача 1:
"Не се напрягайте, останете спокойни, ако не можете да сметнете краката. Те са 56. Нарисувайте таралеж и кокошка на детето и подчертайте краката. Не рисувайте всички таралежи, това ще отнеме много време. Таралежът има 4 крака, а кокошката – 2.”
А може и да е общо помагало с насоки по принцип:
1. Не удряйте детето и не му казвайте, че е тъпо като баща си.
2. Не плачете пред детето, то не трябва да разбира, че сте слаби и уязвими. Децата атакуват в такива случаи безмилостно.
3. Сложете си уиски в чая. Ако сте от по-бедно семейство – сложете ракия.
4. Знаем, че имате работа, но кое е по-важно? Да има какво да ядете или детето да знае какви въглища има в Рило-Родопския масив?
Същите могат да бъдат разширени доволно и направени още по-полезни, както предлага Владислав Георгиев:
5. Ставайте преди детето си. Винаги могат да ви изненадат с тест в първия час.
6. Когато преподавателят сбърка, не се включвайте, за да му обясните по какво имате две висши.
7. Не изпадайте в истерия, когато детето се окаже без домашно, а ви е казало, че всичко е готово.
8. Ако нямате шестица на теста, който вие сте решили, не обяснявайте на учителя колко е тъп учебникът и как той нищо не разбира.
9. Мента, глог и валериан може да се пие и сутрин, ако от алкохола ви избива на агресия.
10. Централата на МОН е на този адрес: бул. "Княз Дондуков" 2A. Тел. за граждани: 0800 16 111. Всички имаме какво да им кажем.
Съветите за родители, които би могло да включва помагалото, продължава и Александра Асенова:
11. Ако след 10-ото (с думи: десетото) обяснение детето продължава да не разбира защо змията е поканила само 12 двукраки кокошки и 8 четирикраки таралежа на рождения си ден (тая змия няма ли други приятелки змии, под ягодите?!), не го наричайте малоумно, слабоумно (и/или други производни) и не го питайте: “ТИ ИЗОБЩО МИСЛИШ ЛИ, БЕ?!”
12. Ако помагалото е над 200 страници и/или с твърди корици и/или гланцирана хартия, не го хвърляйте по детето.
13. Ако детето ви плаче и помагалото не събира характеристиките, описани в горния параграф, не позволявайте сълзите да го достигнат – страниците може да се нагънат, а все пак пари сте давали.
14. Ако сте традиционалисти и предпочитате чай с ром и/или коняк, сипете и на детето си – не бъдете скръндзи, математиката е трудна за понасяне без подходящата отвара за бистрота на ума.
Ваня Ангелова съвсем резонно отбелязва, че не може да има само едно помагало: “Не съм съгласна да произведат само едно помагало. Другите издателства ще се сърдят. Освен това трябва да има плурализъм. Ние демокрация ли сме или какво?!”
Същият въпрос поставя и Мануела Манолова: “Е как само ЕДНО помагало за родители? То универсално за всеки клас ли ще е???”
А Маргарита Ив. Желязкова добавя: “С трепет очаквам помагалото за използване на помагала”.
Изобщо това помагало ще е едно много полезно и също толкова навременно пособие с разнопосочни и всеобхватни характеристики. Или както Мила Генчева предполага: “Подозирам, че това помагало ще го ползвам като превенция на бременност. Едва ли след сблъсъка си с него ще искам да произведа клетник, който ще бъде принудително поверен на такваз институция”.
