fbpx

Тъкмо слязла от влакчета и въртележки, с лека танцова стъпка, малко болки във врата, но и широка усмивка като на Чешърския котарак, ни потърси Теодора Илиева, за да ни разкаже как се преживява „Дисниленд“ с тийнейджър. Има добри съвети за посещението на парка, особено ако с децата вече сте на едно ниво по отношение на екстремизма.


Колко сеизмично ще бъде преживяването ви в „Дисниленд“ в Париж зависи от възрастта на детето ви. Ако тръгвате на път с 6-годишна, която е прелетяла до Франция в роклята си на Елза от „Замръзналото кралство“ и основната ѝ цел е да се гушне в Доналд Дък, тръпката е една. Близка е до разходка в парка, но сред дизайнерски поддържани градини с водоскоци и с мощен симфоничен саундтрак, гърмящ от всяка леха с теменужки. Сложете и минимум 100 евро „непредвидени“ разходи по линия на репликата „Мамо, може ли... ?“. 

Ако обаче се приземите в парка с тийнейджър, който няма страх и срам от нищо, тогава затегнете коланите. Ще си припомните как се пищи от сърце. Ама така, че и на прослушване в операта да ви завидят. И независимо от реденето по опашки е твърде вероятно да изкарате един от най-щастливите дни в живота си.

Преди да потеглите към парка си напишете домашното

Свалете Disneyland Paris App, за да си сверите часовника с всеки от атракционите – кой е Family Friendly, до кой достъп не могат да имат деца под 120 см, ще има ли тематично шоу в деня на посещението ви. Няма по-тъжна картинка от изражението на родител, чакал 90 минути за достъп до ролъркостър, който не може да яхне с 4-годишния си жужащ от превъзбуда миньон. А персоналът му е посочил изхода с тона на италианец в задръстване, защото контролът над човекопотока е жизненоважен и всяка секунда е ценна. 

Понякога опаковката на атракциона подвежда. С 13-годишната ми дъщеря например приключихме инвазията си в „Дисниленд“ с Crush Coaster. Влакче, в което всеки вагон е във формата на черупката на костенурка от „Търсенето на Немо“. Всички си спомняме умилителната история на рибата клоун и очаквахме лежерно плъзгане сред декори от филмчето в тунел от захарен памук. Допускахме дори, че гейши с пипала на октопод вместо ръце ще масажират подутите ни от висене по опашки крачета. 

Оказа се, че мобилните костенурки са като свръскоростни капсули за пътуване във времето. Докато поставиш багажа си в краката, вече си потънал в пещера с приглушено осветление и неонови силуети на анемони. Докато погледнеш дали детето ти е пристегнало всичко, което ще предпази пломбите му от изхвърчане, вече бориш гравитацията в спускане по 360-градусова спирала. И докато мигнеш, вече си паркирал на изхода с добре накъдрени вежди, оформена като глухарче прическа и вцепенени от шок устни. Трудно проговаряш, докато служителите ти дават знак да изхвърчиш в движение от костенурката, за да се качи следващата наивна четворка.

Парковете са два – „Дисниленд“ и „Уолт Дисни Студиос“

В първия имате цял град за мърчандайз и хранене. Там са и основните атракциони. „Уолт Дисни Студиос“ има значително по-скромно пространство за мърч – влизате през огромен павилион, оформен като холивудска алея, осеяна с кафенета и закусвални. Като преживяване може да ви предложи няколко профилирани, но доста приятни неща. Кампусът на „Отмъстителите“, който ви потапя изцяло в света на Marvel и където всяко момче на възраст от 4 до 40 ще гледа зрелищното спускане на Спайдърмен от покрив. Ще носи оръжието на Железния човек. Ще се включи в батална хореография (прилича на танц, не са замесени копия и други остри предмети). Ще се повози на скоростно влакче или ще разцъка интерактивни игри. 

Pixar са представени с филмчета като „Колите“ (но тук главният герой е влак и се минава през освежаващо водно трасе), „Рататуй“ (видяхме само пълна възстановка на ресторанта на Густо, но беше затворено за посетители) и „Играта на играчките“. Атракционът тук е спускане с парашут от 25-метрова кула и е силно препоръчителен. Фаворитът ни в студио парка беше „Кулата на ужасите“, скрита в асансьора на хотел с височина на панелен апотеоз в „Люлин“. От историята за зловещо изчезналите гости на хотела, през зашеметяващия декор от 50-те, до симпатично заядливото пиколо, което ви забранява селфита на върха, докато ви настанява – преживяването е филмово по всеки параграф. 

„Асансьорът“ ви дава скоростна разходка с резки спирки между етажите, които ви отлепят на педя от седалката и могат да пренаредят гръбнака ви, ако не се държите здраво. Абсурдно е да ползвате телефон – ръцете ви ще са или триумфално отпуснати във въздуха, или вкопчени до побеляване в седалката. На последния етаж малката ви совалка на ужасите спира, вратите на асансьора се отварят и за части от секундата виждате двата „Дисни“ парка от птичи поглед. Следва пищящо приземяване и абсолютен кеф. В студио парка е и Crush Coaster, за чийто ободряващ ефект споменах по-рано. 

Основният „Дисниленд“

В него можете да се разходите в приказките за Снежанка и Питър Пан, обикаляйки сърцевината на историята в минивагонче. Играта със светлини, музиката и феноменалните декори ви потапят в приключението с подскоци, остри завои, спускания, музикални теми от филми и иконични реплики. Може да се разходите в лабиринта на Алиса или да се пробвате в престрелка с лазер срещу Баз Светлинна година. Но това са забавления, за които ви е нужна плетка и одеяло. 

На Big Thunder Mountain – влакче ала Индиана Джоунс, което минава през каменоломна и взима остри завои над живописен изкуствен залив, се качих спокоен възрастен. И слязох като дете, чийто фалцет не можа да спре в следващите 20 минути. Наистина, чакаш 40 минути, за да преживееш една минута душевен оргазъм, но си струва. От първия писък до последния. Не усетих, че съм пуснала сълза от адреналин и чиста проба удоволствие. Това е положението при нас, жените – понякога минута е много. 

Star Wars Hyperspace Mountain също е велико и идея по-хардкор като скорост и лупинги. Слушайте внимателно инструкциите на влизане и дръжте главата си плътно прилепнала за седалката. Иначе след едноминутната центрофуга в абсолютен мрак вратът ви ще заживее свой живот в една далечна вселена, където само джедай хиропрактор може да ви спаси. 

След две такива екстремни изпълнения перфектния атракцион за релакс е It’s a Small World. Посреща ви декор с вятърни мелници в бонбонени цветове и тучна градина с храсти под формата на понита и жирафи. Цялото приключение се случва по вода, което при 30 градуса в първите дни на юни, беше благодат. Лодката ви спуска в приказен свят на миниатюри, които пресъздават с изумителен детайл и музика всички знакови култури и забележителности. Биг Бен, танцьорки на канкан пред мелницата на „Мулен руж“, Статуята на свободата в Ню Йорк и куп други.

Какво още е задължително? 

Удобни (равни) обувки. Едва ли ще навъртите колосален километраж, но ще загубите солидно време от живота си в стоене прави, докато пъплите с миши стъпки към местата си в поредния атракцион. А и, да си признаем, с токчета не е окей да се качиш дори на въртележката за пеленачета под формата на чаени чаши. Сещате се, тя е най-безобидното забавление и неин умален формат можем да видим и на лунапарк в „Орландовци“. 

Забравете за обемния багаж. Без раници. Първо, ще спестите време от щателната проверка на входа. Второ, в „Дисниленд“ ви очакват поне 10 часа приключения. Това е повече от времетраенето на стандартен работен ден. И гърбът ви със сигурност няма да ви благодари, ако го натоварите извънредно с нещо различно от портфейл, телефон и бутилка вода. 

Тук е моментът да споменем, че в парка може да влизате с храна и напитки отвън. Алкохол не се внася. Ако се заредите с младо яре в хладилна чанта за пикник, също няма да ви се получи. Но леки сандвичи, ядки, кафе и безалкохолни няма да впечатлят охраната на входа. Това не значи, че ще се храните бюджетно. Както вече споменахме, в „Дисниленд“ ще прекарате един солиден минимум от време и със семейството ви със сигурност ще поискате да презаредите с нещо за хапване. 

Добрата новина е, че има супердостъпни ресторанти, в които между плитката на Рапунцел и голия пъп на Ясмин можете да хапнете скара с картофки или детско комбо меню с бургер, напитка и десерт, всяко по около 20 евро. За сравнение – един балон е между 10 и 15 евро, а диадемите с уши на Мини Маус, които са най-масовият мърч, са между 20 и 23 евро. 

Дотам и обратно

До „Дисниленд“ се стига най-безболезнено с влак от центъра на Париж, за който ползвате стандартен билет за градски транспорт. Или комбиниран за метро, автобус и влак (RER). Има удобни връзки от метро спирките Chatelet и Opera. Пътуването е около 40 минути, влакчетата са двуетажни и относително комфортни. Паркът е последна спирка, а от перона сте на 5 минути пешеходно разстояние от входа.

На сцена пред емблематичния за „Дисни“ замък регулярно се случват всякакви пърформанси. Кулминацията на цялото преживяване в парка е парадът на всички любими герои, които преминават в зрелищни каляски или яхнали всевъзможни светещи платформи. Хореографията, изпълненията и невероятната заря на финала оставя хиляди без дъх. За съжаление, ние не я преживяхме по две причини. След 11 часа водовъртежи и опашки нямахме никаква енергия. Другият момент беше, че не разполагахме с кола, а след полунощ шансът да се добереш до центъра на Париж бе само с такси. 

Колко струва?

Цената на комбиниран билет бе малко над 150 долара. Дали ще видите само единия парк, или и двата е въпрос на разлика от около 30–40 евро. След като това е приключение ала „веднъж в живота“, е добре да огреете и на двете места. За да извлечете максимума удоволствие и да се качите на повечето атракциони, бъдете там още в 11 сутринта. Малко са местата по света, в които толкова безскрупулен към джоба на туриста бизнес предлага заслужена доза щастие и зрелищна магия. Струва си всеки цент. 


Всички публикувани снимки са на авторката и не могат да бъдат разпространявани без нейното съгласие.

Тази история е от онези, които влизат в учебниците по медицина. Но добре, че са те, за да си припомняме, че малкият процент вероятност нещо да се случи, също се брои. Както в случая на Катрин Сийборн, когато едно семейно пътешествие до Дисниленд се оказва помрачено от мистериозни коремни болки. И още по-невероятна диагноза. 


Когато планирах да прекарам няколко дни в Дисниленд с дъщерите ми на 7 и на 4 години, оставяйки петмесечното бебе и съпруга ми вкъщи, не си представях, че ще се “повозя” на най-големия атракцион – такъв, който можеше да ми струва живота.

На втория ден от пътешествието ни обядвахме в някакво слабо осветено кафене на една псевдо мексиканска уличка и излъгахме сервитьора, че е рожденият ден на 4-годишната, за да получим допълнително песнички и кексчета.

Но изиграната се оказах аз. Още същата вечер започнах да се чувствам зле. Стана ми истински лошо.
Обвиних празничния обяд. Веднага щом се добрахме до хотела, започнах да се гърча в адски стомашни болки, измъчвана от ярките цветове в обзавеждането на стаята. Но кое беше основното ми притеснение? Как изобщо ще оцелея в Дисниленд на следващия ден с това хранително натравяне и никакъв сън.

А става и още по-зле

На третия ден нещата се влошиха. Дискомфортът се превърна в истинска болка, която се усещаше долу вдясно. Впрегнах всичките си сили на интернет диагностик и открих какво ми е. “Какъвто ми е късметът”, помислих си, “най-вероятно апендиксът ми се обажда.”
Но понеже разполагаш с много малко време, в което децата имат търпение да чакат дали ще живееш, или ще умреш, когато са на метри от бленувания Дисниленд, успях да ги изпратя натам с баба им и се обадих на спешна помощ.

Мъжът от другата страна на линията мина през всички стандартни диагностични въпроси, докато накрая ме попита и “Има ли някакъв шанс да сте бременна?”.

Няма как да забременея

“О, не”, обясних аз. “Преди пет месеца ми вързаха маточните тръби, след цезаровото сечение при раждането на последното ми дете.”
Прекъсването на маточните тръби е т.нар. женска стерилизация. Всъщност или се връзват, или се прекъсват завинаги, за да предпазват от забременяване. Води се вид “постоянна контрацепция”.

Господинът от спешната помощ предположи, че запек е една възможно диагноза, и ми предложи да отида до болницата - за всеки случай. Беше много мил, но съм сигурна, че всяка друга майка би разбрала невъзможността да изоставя семейството си в Магическото кралство, само за да ми предпишат някакво разхлабително.

И изведнъж започнах да се чувствам малко по-добре. Няколко дъвчащи бонбона за киселини по-късно и след успокоението от непознат, че вероятно няма да умра, диагностиката по телефона ми даде достатъчно мотивация, за да се присъединя към семейството си.

Стигнах в Дисниленд точно навреме за скоростното влакче, на което правех физиономии от гадене и болка, примесени с викове от ужас, докато то се спускаше с близо 50 км/ч от 15 метра височина. След още едно влакче и вечеря се прибрахме в хотела и всички пропълзяхме към леглата си малко след полунощ.

На следващия ден Дисни ваканцията ни беше към своя край. Чувствах се подута и ми беше некомфортно, но болката беше утихнала. Въпреки това бях страшно изморена и дори не пих обичайния си самолетен коктейл за отпускане на нервите. Веднага щом се прибрахме вкъщи, се трупясах с мисълта, че на следващия ден всичко ще е наред.

Озовах се в Спешното

Вместо това се събудих в 7:30 от ужасна болка. Мъжът ми ме погледна и директно ме закара в Спешното.

В 8:00 бяхме там и сестрите и докторите започнаха веднага да ръчкат и бутат корема ми.

“Възможно ли е да сте бременна?”, попитаха. Аз настоявах, че не, няма как.
“Тъкмо минах през процедура по прекъсване на тръбите”, отговорих.
“Имате ли апендикс?” Кимнах утвърдително.
Увериха ме, че вероятно е апендицит и ме изпратиха на скенер за потвърждение.
“И аз си мислех това!”, споделих.

След малко асистентката на лекаря ми се върна: “Ами скенера показа нещо извън нормата, но не е сигурно. Затова ще запишем час за ядрено-магнитен резонанс. Но преди това трябва да направим още един тест, за да сме абсолютно сигурни, че не сте бременна."

Прекалено много ме болеше, за да протестирам, изпишках се в чашка и зачаках за ядрено-магнитния резонанс. После асистентката се върна и хвърли бомбата.

Уж нямаше как да забременея

“Тестът ви за бременност е положителен. Мислим, че става въпрос за извънматочна бременност.”

Знаех, че стерилизацията няма 100-процентов контрол – през първата година след процедурата възможността за бременност е 1 на 1000, а след пет години между 2 и 10 на 1000. И въпреки това дори медиците бяха в шок.

Един ококорен доктор ми каза: “Винаги предупреждаваме хората, че може да се случи нещо такова, но вие сте първият човек, когото виждам и на когото реално му се е случило!”

През следващия час докато ме подготвяха за операция, ту псувах цветисто, ту се извинявах чистосърдечно за езика си.
Губех кръв и реалната необходимост от операция изтри всички страхове, които имах за самата интервенция. Няколко часа по-късно се събудих с малки белези на корема си от лапароскопската операция и след още няколко часа вече си бях вкъщи - малко отпаднала и анемична, но все пак “поправена”.

Историята на извънматочната ми бременност е по-безобидна от доста други, по-скоро сложна, отколкото трагична, по-скоро “Какво по дяволите…??!”, отколкото голяма беда. Също така дори и да се беше появило четвърто дете в играта, семейството ми щеше да е истински развълнувано - шокирано, но развълнувано. Вместо това си имаме тази история: онзи път когато, въпреки че бях стерилна след нарочна медицинска процедура, едва на прокървих до смърт на скоростното влакче в Дисниленд заради една объркана бременност.

Стотици хиляди деца по целия свят искат някой ден да отидат на Disney Park и да прекарат магическа ваканция със семейството си. Но някои никак не са търпеливи и нямат намерение да чакат родителите им да се натуткат и да им подарят такава почивка.

Пример за това дава 9-годишната Сюзън Уилсън, която една вечер решила да вземе телефона на баща си и преди някой да се усети, успяла да влезле в неговия PayPal акаунта, резервирайки невероятна семейна почивка в Дисниленд в Париж.

Повечето от нас се стремят да се защитят от кражба и злоупотреба на данни от страна на кибер престъпници, но ето че не е лоша идея да направим защита и от най-близките ни!

Ян Уилсън спял дълбоко, когато 9-годишната му дъщеря взела телефона, опитала се да влезе в профила му в PayPal и след неколкократни опити, успяла да познае паролата му. Почти веднага разбрала как работи PayPal и решила, че е време за малко шопинг на луксозно пътешествие на семейството до Париж.

Докато баща ѝ Ян спял, Сюзън успяла да похарчи доста пари:

    • £400 за полети и ваучер за хотел
    • £391.84 за билети за парка с атракциони на Дисниленд Париж и Експресното влакче на Дисниленд
    • £214.08 за VIP семейна обиколка на Айфеловата кула

Звучи като страхотна екскурзия и със сигурност би му харесало на всеки, стига да е била планирана и цялото семейство да е знаело за това.

Едва три дни по-късно Ян забелязва, че £1,005.92 (което е малко над 2 200 лева) липсват от сметката му. Свързал се с PayPal, за да разбере как са направени плащанията от профила му. От компанията потвърждават, че са използвани валидна парола и одобрено устройство за плащане. След като си проверява историята на браузъра, той забелязва сайтовете за пътуване на телефона си и Сюзън признава, че е търсила през телефона му, но не е сигурна дали само е търсила, или е резервирала и как.

“Не знам как съм го направила. Просто си цъках на телефона на татко. Не знам къде е Париж и какво е Айфелова кула.”

В крайна сметка PayPal от добра воля са направили жест към семейството и са нарекли инцидента "приятелска измама" и са възстановили цялата сума на семейството.

cross