fbpx

Текстът на Десислава Ангелова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Осмелихме се да почиваме на гости на прителката ми Мария, която оптимистично реши, че само защото не сме спали последните пет години, всичко ще бъде наред. Тя е с четири деца, но здрави – всичките ядат сами и като по команда. Но да не се отклоняваме...

Сигурно си мислите какво толкова може да се обърка, просто се премествате за една седмица в слънчева къща от един софийски квартал в друг, като идеята е просто да се наспите. Ако нямате дете с хистаминова непоносимост, едва ли бихте разбрали. И не сте длъжни.

Тези малки тазманийски дяволчета презареждат сякаш някой им налива енергия постоянно. Те имат свой ритъм, а брауновото движение бледнее в сравнение с това, което ви чака, ако благоверният ви мъж е поръсил доминантни гени в отрочето, гарнирани с мутации.

Ще попитате това какво общо има с почивката?

И с риск да ви досадя ще ви обясня, но само частично, за да не умрете от скука и ужас. На дете с подобни проблеми се готви всеки ден по четири пъти, защото – внимание – храната не бива да е замразена и престояла, иначе – познайте – ще качи хистамин. Ако не спазите диетата и малкото ви отроче успее да се докопа до някой стол, да го пренесе и да открадне от вашия глутенов хляб или шоколад... Да, вече се сещате, ще качи хистамин. Ще се превива от стомах, ще получи разстройство, с извинение, и куп други убавини и, да, познахте ще качи хистамин.

Освен това на подобни деца с генетични мутации им се следи витамин D, голяма част от групата B витамини и внимавате да не получат дефицити, защото какъв родител ще сте, ако го допуснете. Но пък какъв ли ще бъдете, ако не спазвате диетата, която – частично или не толкова (ако трябва да сме реалисти) – си противоречи с тази диета за червата, която предписа последният гастро от общо десет подобни специалисти.

Познайте колко малко лекари в България се занимават с подобни проблеми при деца...

Когато дъщеря ни се роди, ние бяхме ужасени, че повръща кърмата и ака зелено. Братовчедка ми на шега каза "Дотук с мита за ползите от кърмата", но дори когато мина по съвет на гастро специалист на специално адаптирано мляко и на по-късен етап, когато спря лактозата, не ни мина през ума за ужаса, който ни чака. Нали знаете онзи виц за песимиста, който падал надолу и казал "Не може да стане по зле", а оптимистът му казал "О, може, може...". Ние бяхме в този кошмар. Можеше и по-зле.

Генетичните мутации и генетичните непоносимости са в пъти по-зле от една-единствена непоносимост към лактоза. Млечни все ще избягвате някак и те не са чак толкова изкушаващи, но я се пробвайте да откажете дете от шоколад и всички продукти по диета за хистамин...

Замислете се и за детската ясла, когато ви кажат "О, това е заведение за здрави деца, не можем да се ангажираме".

Или за детската градина, където ви мотаят, отказват да готвят диетично и не са навити. Въпреки уведомителния режим на БАБХ и позволението им да внасяме храна, която сме готови да готвим и да носим, въпреки становището на гастроентеролога, те ви отказват и ви показват, че детето ви не е за там. Неофициално разбира се. Как клетите хора биха успели да спрат вашия неуправляем звяр да яде от храната на съседното дете?! Как да им обясниш, че детето ви трудно се храни и често го боли корема, така че едва ли ще тръгне да краде храна... И че трудно изяжда дори собствената си, ако не го подкупвате и не го улисвате с интересни игри и песни.

Вие вече сте свикнали да следите зъбите. Защото, да, в момента няма рефлукс, но е имало ненагледното ви зверче и това е съсипало много от млечните му зъби. И ако първият зъболекар, на когото сте попаднали, не го е забелязал, се налага да отидете на втори, който намира шест кариеса. За късмет поне има представа какво е рефлукс и генетични мутации. Така че си тръгвате със здрави зъби и записан час за профилактика.

За почивката си приготвяте съдчета от инокс тип термос, за да може отрочето да яде.

Както и редовните добавки, които са изписали последните лекари. И проверявате графика отново, за да не изпуснете логопеда, ерготерапията и останалите терапии. Другата причина, поради която се разкъсвате между "искам да пътувам" и "искам просто да се наспя".

"Искам да се наспя" печели, защото започвате да приличате на подобие на жив човек. А и ви е ясно, че ще трябва да готвите прясно ястие на всяко ядене, да купувате продукти по диетата, да давате добавки... Така че за вас съветите на някоя от мамите "да вземете на детето кроасанчета" и че "щяло да го израсте", дори не заслужават внимание, защото нервите ви са по-ценни.

Как да обясните на подобни хора, че генетични мутации и генетични непоносимости не се израстват  и че с радост бихте дали всичко, за да сте и вие в тази позиция на "невежеството е блаженство", както сте били допреди пет години. Тези хора идея нямат (и дано и да нямат!) какво значат метилираните форми на витамини, нито какво значи да прекарвате толкова време по болници, лаборатории и терапии.

Нямат идея и че детето ви ви мрази, когато трябва пак да ходи на лекар.

В лабораториите поне му дават подаръчета, докато при лекарите не е много забавно. И когато е невъздържано, излизате виновни вие, докато то изтърсва: "Лоша жена. Лоша доки". А отговорът на въпроса "Защо", който задавате, докато го дърпате настрани, за да не чуе леля доки, учудва и вас: "Не даде нищо. Няма подаръци...".

Вие сте били толкова захласнати от новите указания на поредния лекар, че просто сте пропуснали как детето ви с надежда разглежда моливите на бюрото на докито, което ви гледа с досада, защото сте поредния му клиент. И въпреки че сте си платили, защото касата не поема подобни прегледи, лекарят се разкъсва от желанието да ви препрати при колега или откровено да ви каже, че няма опит с подобни деца, но е хубаво, че сте решили да направите профилактика.

Проблемите при такива деца не се свеждат просто до непоносимост към лактоза например. Независимо дали можете или не, ще ви се наложи да мъкнете отрочето за проследяване на куп неща и много терапии. И няма значение, че мъжът ви са го изгонили от едната работа, защото е заспал в обедната почивка, понеже сте се разбрали да се редувате през нощта, тъй като иначе вас ще изгонят и на шефа ви вече му е писнало. Когато се е опитал да обясни, че детето му е с ТЕЛК и СОП, са му казали, че не бива да натоварва хората с личните си проблеми и че това не е проблем на работодателката му.

Като се замисля, се оказа, че не е проблем на никого.

Просто родителите са длъжни да са от желязо, а и бабите се оказаха дезертьорки, така че  в подобна ситуация няма как да не разбереш, че проблемът си е само твой. Особено когато и съседът отдолу ти го напомня, защото има остър слух и музикалните опити на детето ти да изпее "Чело коте книжки" по поръчение на логопедите го дразнят. Развива ти теорията как през деня работи от вкъщи, а през нощта иска да спи. Защо детето ти притичва през деня, защо е по чехли и не сме ли знаели, че се чува... И особено забавният въпрос: "А вие не го ли приспивате това дете? Защо понякога се буди в 04;00 през нощта?".

Не всяка нощ, но понякога дете с подобни непоносимости и генетични мутации си ляга около 20:00 и се събужда по което време реши. И после заспива пак... Родителят не го прави умишлено и няма полза, но как да го обясните на човек, който започва да ви заплашва кого познава в МВР и т.н., защото му пречите да си почива.

Той е прав за себе си и не го е грижа за нищо друго. Нищо че сградата е жилищна, а не офис, нищо че е трудно се контролира малко дете... И въпреки че майка му е лекарка и тя, и той се чувстват длъжни да покажат компетентност в област, в която явно не са специалисти. Изтърсеното омаловажително "О, то проблемите с хистамина не са сериозни, ще го израсте" ви оставя да примигвате, докато те отминават с бодрата крачка на вечно всичко знаещи българи.

А вие... Какво разбирате вие...

Вие просто сте натрупали някакви петнадесет папки изследвания, обиколили сте кой ли не лекар, продали сте едно жилище и куп бижута, за да платите изследвания и добавки... Много ясно, че те знаят по-добре. Кой сте вие да спорите!? И докато се чудите колко безгранична е некомпетентността ви, ви връхлита съседката от горния етаж, въоръжена с маска, ръкавици и цялата хипохондрия, на която е способна, и ви разпитва дали детето ви не е заразно и дали имате хлебарки. Отговаряте набързо, че имате електронни устройства против хлебарки и че бързате за преглед, защото нямате кола и ще се наложи да сменяте градски транспорт.

Жената обаче не дава лесно да бъде отпратена и заедно с приятелката си адвокатка започва да заплашва патетично как ще уведоми кмета, МС и кой ли не, ако не напръскате и вие за хлебарки. Остава глуха за разумните доводи на приятел на семейството ви, който я уверява, че вече е напръскано и че имате електронни устройства отпреди това. И че хлебарки е имало и преди вие да се нанесете в блока, а не можете да пръскате на всеки три дни, защото имате и други разходи. Бабите се фръцват почти в балетна стъпка. И съседката ви пак заявява с почти налудничаво упорство, че ще уведоми общината, защото заради вашите електронни устройства хлебарките бягат от вашия апартамент, но целеустремено и целенасочено са нападнали именно нейния като единствен смисъл в живота си...

Вашият познат е на път да се изхили, но вие го възспирате тактично.

A той вече тихо ви предлага да дойде да поживее тук, защото било много весело. Излизате стремително към спирката, където една самоотвержена млада дама набутва на детето ви десертче с шоколад и мляко. Вие се опитвате да обясните нещо, а тя започва речта за ползите от млякото и как всяко дете трябва да яде познайте какво - да, мляко! Ама това, че вашето има непоносимост към лактоза... "А, няма нищо, ще го израсте." Ама било генетично... "О, объркали са се лекарите."

И докато вече ви идва да се метнете отнякъде, защото не успявате да изтръгнете навреме десерта и детето ви вече го е захапало като питбул, вече сте обявени за лоши родители. Детето реве с глас и тъй като има музикалните заложби на баба ви и леля ви, е изложило своята жалба не само до арменския поп, но и до всеки, който има нещастието да има слух в градския транспорт. Срещате доста обвинителни погледи, докато – познайте какво – детето ви е качило хистамин и затова е станало раздразнително и крещящо. Но в очите на всички останали вие имате глезено, невъзпитано дете, което лишавате от мляко и храна.

Направо се чудите как не ви линчуват.

Измъквате се от автобуса, докато благодарите на късмета си, че вече сте близо до болницата. Сигурно се чудите защо двама души водят едно дете. Дано никога не ви се налага да узнавате всички подробности около болните деца. Няма нищо загадъчно и магично около тези мероприятия, които са регулярни. Просто често подобни деца се изморяват неочаквано. Може да им се приспи също толкова неочаквано, колкото е и събуждането им в 4:00 сутринта.

Не че не сте опитвали да им създадете режим за сън, но това просто не работи без тежка химия. При тях не работи и дао ензимът. А за химията сигурни ли сте, че искате да знаете? Чайчето с маточина обикновено е със сухи билки, а сухите билки не са много ок за подобна непоносимост, както и лимонена киселина и куп други неща, които се срещат в продуктите за заспиване и противоречат на нещата за хистаминова непоносимост. Но още по-вълнуващо е, ако отрочето ви се разболее, защото – познайте – в панадола има лактоза, а в еферелгана други неща, които не са полезни, обаче няма алтернатива.

Така че ако ви се наложи, се надявате да изберете по-малкото зло, защото от опит знаете, че за късмет детето ви поне в това отношение боледува рядко. Но пък се случва. И тогава ползвате от лентите за охлаждане, оцет и вода като първобитните хора и едни немски компреси, които ви е препоръчал немски хирург. Правите нужното и предпочитате превенцията, когато имате избор. Ако имате...

Отваряте хладилника и преценявате.

Безлактозното мляко може да свърши работа за мъжа ви, но за детето е рисково, защото има казеин и не се знае тези щамове, които има (тъй като никой не си е направил труда да напише какви са), дали са ок с непоносимостта към хистамин. И макар че млякото е много вкусно, ще ви се наложи да готвите два пъти – веднъж за вас и веднъж за детето. Освен това си напомняте, че трябва да купите част от добавките днес и да ги държите в хладилника на вашата позната, както и да не се изкушавате да внасяте в къщата нищо извън диетата, защото малкият следотърсач надушва шоколад от километър.

После не само на него ще му е кофти, но и вие няма да спите. А това означава, че мъжът ви ще е кисел и вие няма да сте адекватни на презентацията утре. Не можете да си позволите да отсъствате дълго от работа, защото не сте потомствени богаташи. Нямате професия, която ви позволява да работите дълго от вкъщи. И ако доходите ви са за 4-часов работен ден, това не само е кофти, но и затруднява пазаруването на диетична храна. А тя включва екстра върджин олио, кокосово масло, аспержи, риба, както и краставица, лук и някои други зеленчуци, които щом са зелени са "гадни" и малкият звяр е готов да врещи с все сила само при вида на клетата краставица, която не е горчива дори.

Опитвате се да почистите и намирате заровени находища от надъвкана храна под леглото.

Ужасено, но старателно изчиствате пак, защото дори да са пресни, не ви се мисли какво може да се развие там, ако престоят. Но пък на вас ви се налага да чистите всеки ден, така че... Общо взето, почивката винаги е вълнуваща, когато нямате баби под ръка, не сте богати и сте с болно дете.

Особено готини са коментарите на някой мами: "Ех, аз пък съм с близнаци, но те сами си ядат, защото са добре научени". До научаване да беше – и куче може да се дресира, и дете да се научи. Ако е здраво. Както и хубавата родителска гордост. "Моето дете само си яде кифлата." Какво може да каже човек на подобни коментари. Или на други, че това било карма или наказание, когато още не си имал време да се окъкаш така паметно, че да си го заслужиш, а вече са ти натресли куп проблеми без избор и варианти за решение.

Нашето общество е готино като повечето неща в България, обаче нали знаете онзи израз "Уф, хайде да не е като хората, а да е както трябва, че кой знае какво ще излезе". И с подобни деца е така: на теория има нещо, на практика всеки дава съвети и безплатна критика.

Почивката не е почивка, защото нищо не се е променило.

Вие пак трябва да давате регулярно добавките, да ходите на профилактики, на изследвания, на логопед и т.н. Просто временно сте сменили мястото за така мечтания сън и сте по-близо да басейна, като се надявате малкият таз да се измори и да спи дълбоко после, за да може вие да поработите и да поспите, макар далеч по-малко от него.

Пари изкарваме и двамата, но разходите по едно подобно дете за добавки и логопед, ерготерапия и изследвания не са малки и всеки месец са различни, защото лекарите се вдъхновяват за различни неща. Някои са важни, други – безсмислени. Но ще сте лош родител, ако откажете. Пък и дори да четете много от немай-къде, все пак не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но живеете тук все още и макар че личната лекарка на детето е непоколебимо уверена, че нямате нужда от направления и тя може да лекува с хомеопатия всичко, дори и генетични непоносимости, вие трябва да намерите начин това дете да получи навременна профилактика и всичко нужно за месеца, защото и без друго съседката вече ви плаши със социалните, ако не спрете с тези досадни чехли.

В къщата на вашата позната няма съседи, на които да пречите, но всичко останало от ежедневието и битовизмите не е напуснало живота ви.

Още никой не е размахал вълшебната пръчка и не ви е намерил безплатна бавачка, за да ходите на работа по 8 часа. Но пък дори да отидете, тези занимания с терапии и прегледи са все в работно време. Ако не отидете на тях, ставате лош родител. Ако отидете, сте лош работник. Колкото и да искате да сте в ситуация win-win, просто нямате тази възможност и не успявате да го измислите.

Опитвате се да водите отрочето на плуване, на логопеди, на конче и на музика, докато следите да качи, а на да свали килограми заради ината и спецификите на черва и генетични убавини. Междувременно балансирате между диета за черва и диета за хистамин и се питате колко бързо минаха тези няколко дни и трябва да се връщате у дома. Нямате голямо желание не защото сте били на почивка и сте отпочинали, а защото живеете в жилищна сграда. Дори да сте сложили килими г-н Чувствителен слух пак ще ви мърмори, докато ви озвучава с пищна музика и шумни разговори по телефона.

Обаче българинът е така – собствената си купичка никога не вижда. Има нещо гнило в една държава, ако системи като здравеопазване и образование куцат. Но може и само да ми се е сторило. Все пак какво разбирам – на теория съм била отпуска и съм си починала и това докато намерих повечето скрити находища маркери и спасих мебелите на приятелката си от новия дизайнерски устрем на отрочето.

Толкова голяма почивка беше, че вече не помня спах ли, или само сънувах, че спя на тази почивка.

Когато сте системно недоспал, нямате сънна апнея, просто ви се спи. И не, не се получава, докато бебето спи, вие да спите, особено когато става дума за дете с непоносимости. Докато то спи, се налага да сготвите и да предвите кога и как да вкарате добавки. (Не всички са приятни на вкус.) И когато, на всичкото отгоре, мъжът ви ви натресе куче с оправданието "Ама виж го какво е сладко!", усещате как почивката ви сутрин между хранене и търчане до логопеда изтича между пръстите ви въпреки уверенията на детето, че то ще разхожда кучето. На вас вече ви е ясно, че това е голяма порода и че, дори да е умно, косматото нещо има нужда от обучение. Както и че дори да стиска, кучето трябва да се извежда по-често, защото е бебе.

И ви идва да отидете на почивка някъде за постоянно с еднопосочен билет.

Историята на Виолета Йорданова е обратното на онези случки, в които хората в градския транспорт се чудят дали тази жена е бременна, или просто дебела, за да преценят дали да ѝ отстъпят място. Какво имаме предвид? Ами то май не може да се обясни, затова по-добре прочетете, за да се убедите сами в абсурдността на ситуацията.


Човек и добре да живее, в един момент така се случват нещата в живота му, че комфортът му бива нарушен от нещо новo, но и някак познато, ревящо и, на дадения  етап, с пълна невъзможност за артикулация и способност за качествен и конструктувен диалог.

Малко предистория

Когато си качила излишни килограми покрай пандемията и стремително правиш опити да ги свалиш, но все нещичко не ти достига, защото известен сладкарски цех е пуснал нов вид торта, която, видиш ли, била много “гадна”, но ти, въпреки непрестанните си вътрешни борби да не я пробваш, го правиш и някак на  душата ти става едно меко, приятно като кадифе - точно като името на проклетата торта. И това кадифе започва така добре да обгръща душата, а после и тялото ти… Ден, след ден, буквално всяка сутрин. 

Но съдбата си знае работата и понякога обича да ти поднася изненади, за да те вкара в релсите, от които стремително си дерайлирал.

Поредна сутрин ставам с идеята да спазя традицията за закуска с тортичка и кафенце, но днес нямало така да започне моята рутина.

Значителен дискомфорт в стомашната област и абсолютен отказ за каквато и да е храна обхващат тялото ми.

И така 4-5 месеца в моя живот нямаше тортичка, нямаше нищо калорично, само тук-таме някой варен геврек и вода с лимон. Можело да се отслабва, значи.

Тази диета беше безотказна - 9-месечна.

За около 5 месеца гадене бях свалила всичките излишни 7 кг, че даже и два отгоре. Коремът така и не ми личеше. Започнах да си мисля - има ли бебе, няма ли? Макар видеозоните да показваха едричък мъжки екземпляр, коремът ми видимо беше лекичко преял, нищо повече.

Като ме питаха приятелки как съм се вталила така бързо, веднага им препоръчвах “9-месечната диета на Вили”. Следваха интересни погледи, след това смях, защото аз съм чревоугодник и иронията е, че съм била най-слаба по време на бременността ми с първото и второто ми дете. 

На шега и на майтап минаха тези девет месеца. Разбира се тази бременност имаше и своите притеснителни моменти, но те се забравят бързо.

Та, появи се малкият човек, уж щял да е много едър, а всъщност видимо кльощавичък и грозноватичък.

Второ дете е, все пак знам за какво става въпрос, отдъхвам и очаквам неговата разкрасителна метаморфоза след месец. Помня, че тогава добиваха що-годе човешки вид малките ни естествени продължения.

Предвид това, че имам по-голяма дъщеря, която е истинска фурия, престоят ми в болницата си беше курорт.

Прекрасна стая, чудесна съквартирантка и най-близката ми приятелка в съседната стая, с която родихме през един ден. Какъв по-готин късмет от това!

Аз - умряла от глад, свалила още килограми след раждането, обикалям коридорите на отделението и чакам с нетърпение храната, която ще ни дадат. Останалите девойки, изморени или с болки, ме гледат озадачено и сигурно си мислят, че не съм в добра психическа кондиция. 

Мина тридневният период, изписаха ни, с което свърши и моят курорт. 

Звучи странно, но вече съм вряла и кипяла и знам какво следва като се прибера вкъщи. Безсънни нощи, плач и т.н.

Наясно сте за какво говоря.

Положението отвсякъде си е “Майко мила!”

Влязохме в някаква наша си рутина. Мина периодът вкъщи и дойде време за първата разходка.

Декември - първи дни на започващ студ. Слагам малкия тигър в количката и излизаме на разходка дружно, цялото семейство. Голям кеф - вече съм навън и имам 2-3 часа, в които да глътна различен въздух.

Виждаме един, след това втори съсед. Усмихва ни се и подминава. После още една съседка, която се спира и пита как сме, но не поглежда към количката и отминава.

На следващия ден вървя по тротоара и отново я виждам, тя бърза да ме пресрещне и идва до мен с плаха стъпка, видимо озадачена, ме пита:

- Здравей, мила, може ли да те попитам нещо?”

Отвърнах: “Разбира се!” 

Тя с леко притеснение зададе своя въпрос, който, уверена съм, я е замъчил още от вчера:

- Дете ли си взехте? Момче или момиче?

В първия момент не разбрах точно какво ме пита. Трябваха ми няколко секунди, след което се засмях с цяло гърло и казах, че не сме си го взели, а съм си го износила с доста коремни и безсънни мъки. А дори и да го бях осиновила, с голяма гордост и удоволствие щях да го съобщя, защото за това се иска сърце, и то голямо.

Последва втори въпрос:

 А с червена коса като сестра си ли е?

- Не. Явно някъде по трасето рецесивният ген е спукал гума и не е могъл да се придвижи, за да удари стремително и неговите космени фоликули. Скучновато светлокестеняв е и бащата е същият - отвърнах аз с леко намигване.

Жената не успя да разбере моя майтап и смутено се извини. Пожела ми хубав ден и продължи по своето направление.

В следващите дни на няколко пъти ми се налагаше да обяснявам, че това дете е мое, а отсреща ми казваха “Че кога го роди?! Теб бременна не сме те виждали!” 

Та така завърши моята 9-месечна супер успешна вталяваща диета. С още едно  съкровище, което да ми опъва нервичките, и доста излишни килограми, останали в миналото.

За всички дами, които се колебаят дали да я приложат, нека пробват. Ако ефектът не е като при мен, поне ще се сдобият с едно от най-смислените неща, на което сме способни.

Ако вече са минали няколко месеца, откак сте тръгнали на някакъв спорт – обикновено в зала, и въпреки това не виждате, повтаряме – НЕ ВИЖДАТЕ желаните резултати, време е да поразсъждавате върху този факт.

Предлагаме да го направим заедно, с помощта на партньорите ни от Live to Lift, защото те са срещали доста такива случаи и имат някакви предположения на какво може да се дължи това.

Може би просто пропускате нещо важно или пък се заблуждавате за друго важно нещо?

Ето кои са най-често срещаните пречки пред постигането на мечтаната фигура, невероятната форма или просто Голямата Промяна:

Проблем 1: Не спите добре или достатъчно

Липсата на качествен сън няма да се лепне на краката или корема ви. Но ако дълго време спите под 6 часа на нощ, е много вероятно да имате по-слаба мотивация и по-ниски нива на енергия. Освен това е също толкова вероятно да разчитате на нещо сладко и повечко кафета, за да си набавите липсващата енергия.

Решение: Опитайте да не пиете кафе след 16:00 часа и да не цъкате на телефона преди и особено след като си легнете

Проблем 2: Ядете прекалено много калории

Не очаквахте да видите това тук, нали? Ако обаче теглото, обиколките и процентът мазнини не пълзят надолу, може би… ами може би просто ядете повечко от необходимото.

За много хора най-големият проблем е подценяването на количеството приети калории, когато излизат да хапнат или пийнат с приятели.

Най-големите трансформации изискват 100% отдаденост не само по време на тренировка, но и в кухнята, и в ресторанта на рождения ден на гаджето, детето, партньора.

Решение: Започнете да си водите хранителен дневник – това ще ви даде ориентир дали калориите от храна и напитки, които приемате, са толкова, колкото си мислите, или изпускате контрола някъде.

Проблем 3: Мрънкате за ситуацията и гените си

Да, това Е ПРОБЛЕМ. Всички сме заети, имаме семейства, работа и много лични ангажименти. Но всички можем да имаме тялото, за което сме мечтали. Мрънкането е извинение, а когато има извинения, няма резултати.

Решение: Просто спрете да мрънкате!

Проблем 4: Не тренирате достатъчно

Опитайте да преброите часовете, в които тренирате – не тези, в които сте мислели да тренирате. Ако от всички 168 часа в седмицата се движите целенасочено само 2 или 3, това е крайно недостатъчно!

Да, можете да постигнете страхотни резултати с тренировки три пъти седмично и движение под някаква форма през останалите дни. Това не е много, стига да сте постоянни и да не се скатавате.

Решение: Дребни неща, като да използвате стълбите и да се разходите до работа, могат да бъдат разликата между това да сваляте и да не сваляте мазнини.

Започнете да броите крачките, които правите през деня (има доста приложения, които ще ви помогнат в тази задача) и постепенно увеличавайте, докато стигнете до 8-10 000 крачки на ден. Ще видите, че не са толкова много!

Проблем 5: Превръщате свободното хранене в свободия

Събота вечер, време да се поглезите с малко джънк и сладолед… и после биричка с пържени картофки… Дали?

Не казваме, че свободните хранения са нещо лошо, дори напротив. Но трябва да сте отговори и към избора на свободно хранене, ако искате да имате резултати. Не го вкарвайте във всекидневието си само защото така сте прочели някъде или защото ви звучи яко да се натъпчете с пица в петък вечер.

Свободното хранене веднъж седмично не е проблем. Тъпченето с джънк на автопилот е.

Решение: Изберете си едно свободно хранене, а не цял свободен уикенд. Може да го съобразите с някакво събитие – ако сте на рожден ден в петък вечер, направете си свободното хранене тогава и спокойно хапнете парче торта. Но не продължавайте с торта за закуска, обяд и вечеря и на следващия ден.

Проблем 6: Доверили сте се на грешния човек

Ако имате нужда от счетоводител или адвокат, ще търсите човек с опит, нали? Това важи и за персоналните треньори, и раздавачите на акъл в интернет и фитнес залата. Те са като професионалистите във всяка друга сфера – не очаквайте по-малко от тях.

За да давате постоянен тренировъчен стимул на тялото си, е добре да следвате една програма 6 до 8 седмици. Ако треньорът, на когото сте се доверили, ви кара да правите едно и също 3 месеца, трябва да смените програмата, треньора или и двете.

Решение: Информирайте се преди да решите на кого да си дадете парите.

Проблем 7: Слагате каруцата пред коня

Чудесно е, че все повече хора обръщат внимание на себе си, искат да са в по-добра форма и да се чувстват по-жизнени. Прекалено често обаче хора, които не са обърнали поглед към най-важното, се фокусират върху маловажните детайли.

Например: Ако не приемате протеин на всяко хранене или не пиете достатъчно вода, няма смисъл да се вайкате дали приемате точно 1876 калории. Ако не тренирате с постоянство и не спите достатъчно, няма смисъл да се чудите с кои нови добавки да напълните шкафа.

Решение: Първо се погрижете за основните неща – да спите добре и по 7-8 часа на нощ, да приемате протеин и зеленчук на всяко хранене, да пиете достатъчно вода и да тренирате здраво, разумно и редовно. Чак след това се притеснявайте за дребните детайли.

Надяваме се в този кратък разбор на потенциалните причини за липса на резултат да намерите това, което ви спъва, и да го поправите. А след няколко седмици ви чакаме да се похвалите с постижения!

Протеини, протеини, аз ви търсих по безкрайната земя... така бихме запели, ако имахме гласовите данни да го правим.

Но тъй като нямаме, предпочитаме да си поговорим за тях с Лазар Радков - спокойно и без фалцет, за да разберем трябват ли ни протеини, какво представляват и откъде да си ги набавим с цели 4 калории (понеже, за щастие, са по-често срещани от четирилистните детелини)! #силатавтеб

Не яж това, не пий онова, изключи въглехидратите… сигурно знаете, че повечето диети изключват или ограничават до минимум една група храни. Стресирането от „перфектната“ диета обаче често носи повече негативи, отколкото ползи. Не е нужно да е перфектна, нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно. Кои неща всъщност си струва да бъдат приоритет в диетата и защо?

Повечето диети изключват или ограничават до минимум група храни. Прекалено малко “диети” и “режими” имат за цел да ни научат кои са приоритетите що се отнася до хранене, нито пък кое си струва да бъде приоритет и защо.

По тази причина партньорите ни от Live to Lift са изготвили кратък гид с основи на доброто хранене - с уговорката, че той не брои калории, не измерва грамажи и не избягва цели групи храни.

Ако основната ни цел е здраве и кондиция, не е необходимо да правим всичко това. Трябва единствено да имаме приоритети и да спазваме няколко основни принципа.

Кои неща всъщност си струва да бъдат посочени за приоритет и защо?

Зеленчуци – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да ги разнообразявате. Ако искате да отслабвате, увеличете ги още повече. Трудно се прекалява с тях.

Плодове – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да разнообразявате и тях. Ако искате да сваляте мазнини, внимавайте с по-калоричните плодове, като банани и фурми.

Протеин – месо, риба, яйца, млечни продукти, ядки, бобови храни. Внимание! Ако искате да сваляте мазнини, увеличете количеството протеин от месо и риба.

Мазнини – масла, студено пресован зехтин, авокадо. Останалите мазнини идват от източниците на протеин – яйца, меса, риба, млечни продукти, ядки и т.н. Ако искате да отслабнете, намалете ги. Не е добра идея да се опитвате да ги изключите напълно, защото са важни за хормоналния баланс и усвояването на мастноразтворимите витамини.

Въглехидрати – ориз, картофи, житни култури. Ако тренирате здраво (5+ пъти в седмицата например), вероятно не е добра идея да поддържате прием в ниски количества, особено ако искате да качвате мускули.

Вода – минимум 1-1,5 литра за хора с по-малки размери и 3+ за по-големи.

Ако следвате гореспоменатите основни правила на 80-90%, едно „джънк“ хранене на няколко дни изобщо няма да ви попречи на здравето. Дозата прави отровата, както сте чували.

Ако горите повече енергия, отколкото приемате, най-вероятно ще сваляте тегло. Ако приемате повече, отколкото горите - най-вероятно ще качвате. Моделирайте спрямо целите.

Опитвайте нови храни и не яжте постоянно едно и също. Експериментирайте!

Следването на тези основни правила дава 80-90% от резултатите, всичко останало са детайли. Не може да не ядеш плодове и зеленчуци, и да се надяваш, че с хранителни добавки ще компенсираш липсата им. Както и няма как напълно да замениш естествените източници на протеин с протеин на прах.

“Коя марка масло да си купя?”
“Колко шоколадови бонбона ще развалят режима ми?”
“Трябва ли да се храня 4 или 5 пъти дневно?”
“Какво е идеалното съотношение между въглехидрати и мазнини?”

Всичко това са ДЕТАЙЛИ. Не им позволявайте да отклонят вниманието ви от приоритетите и основните принципи.

Стресирането от „перфектната“ диета вероятно носи повече негативи със себе си, отколкото потенциални ползи. Не е нужно една диета да е перфектна - нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно.

Не саботирайте удоволствието от храната. Ако например искате да изядете един шоколад, защото обичате шоколад, обаче се стресирате излишно, че шоколадът не е най-„здравословната“ храна, то сигурно накрая взимате 90% черен шоколад, който има вкус на всичко друго, но не и на любимия шоколад…. Ами.... просто НЕ ГО ПРАВЕТЕ.

Ако ви се яде шоколад – яжте шоколад. Просто внимавайте с количеството.

Ако следвате тези основни правила, другото ще се нареди от само себе си. Това, разбира се, не значи, че детайлите нямат абсолютно никакво значение, а че има йерархия.

Първо са основите, после детайлите. Когато нямаш стабилна основа, върху която да градиш, но упорито строиш нещо, това нещо най-вероятно ще се сгромоляса.

Така че – да започваме с основите, а след това върху тях може да построим и небостъргач!

Майко Мила, МАЗНИНИ! Вредни ли са, полезни ли са, колко да ядем от тях и можем ли да ядем САМО тях?

На тези мазни въпроси ще отговаря днес Lazar Radkov, а ние слушаме и попиваме (и се облизваме, защото си представяме една мазничка вратна пържолка) :P #силатавтеб

“Ще ми направиш ли някаква програмка?”

Спомняте ли си ученическата любов, по която сте хлътнали от пръв поглед? И как после сте си казали “ей, аз с какъв акъл точно този идиот си харесах…”.

Е, с готовите, написани фитнес и диетични програми, които някой ви пише, е същото. И в двата случая има някакъв шанс да си уцелил, но той рядко се оправдава. А и за влюбването, и за програмите, има алтернативи с далеч по-добра успеваемост.

Малкият шанс да сте „уцелили“ правилната програма е нищожна, защото хората са различни, с различни цели и нужди, различен начин на живот, различна структура, различна мобилност, на различни нива от гледна точка на сила, техника, издръжливост…

Ако искате дългосрочни и устойчиви на времето резултати, трябва да полагате усилия РЕДОВНО. Намирането на готова програма е еднократно усилие, положено основно от човека, който я е написал.

За да има смисъл това еднократно усилие, би следвало програмата да е персонализирана и да е насочена конкретно към вас, а вие да се образовате каква е оптималната техника на упражненията в програмата.

Трябва да я изпълнявате съвестно и самостоятелно, да измервате обективно резултатите (силов или кондиционен тест, обиколки със см…) и ако нещо не движи в желаната посока, да анализирате и да променяте според обратната връзка, която тялото дава.

Не че е невъзможно да „уцелите“ горните изисквания с готова програма, както е възможно и да сте „уцелили джакпота“ още с ученическата любов. Но и в двата случая шансът си остава минимален.

Вместо това, проучете къде има вид движение (танци, тренировки, бойни изкуства или отборни спортове), което би ви било приятно, или кой персонален треньор ще ви свърши работа и ще постигнете желаните цели.

За да се случат промените във външния вид, силата, усещането, енергията и т.н., трябва вие да промените нещо във всекидневието си, например да започнете да се движите повече и по-оптимално, а също и да се храните по-оптимално.

Треньорът също трябва да положи усилия – да инвестира време, внимание, да вложи знания, да помага с насоки, да следите заедно и да анализирате резултатите. Тези усилия трябва да се полагат систематично и от двете страни, в противен случай промяната, ако изобщо се случи, няма да е устойчива.

Ако усилие звучи страшно и ако усилията ви плашат, значи искате да сте в по-добра форма, ама … нямате желание. И проблемът не е в липсата на програма, а в това, че не си мърдате пръста да вземете онова, което искате, а го чакате наготово.

Е, имаме една изненада за вас – мускулите не са заразни, нито тънката талия или плочките и стегнатите дупета.

Ако пипнете мускул, той няма да плъзне по вас. Затова и ако пипнете програма, написана от някой с плочки или с хубаво дупе, плочки и дупе няма да ви поникнат.

Така че, преди да поискате от някого “само една програма”, помислете си дали не очаквате да заприличате на фотошопиран модел от корицата на списание само като я докоснете…

Захарта, една от най-противоречивите бели субстанции в последните години, е обожавана под различни форми от милиони хора.

Вафли, сладкиши, шоколади - само ги подайте насам!!! Но захарта не спира с тях - далеч по-невероятни храни, като сосове, сандвичи и дори колбаси, също съдържат захар.

Преди да сме се побъркали на тема "захар", ви предлагаме да разберем какви са допустимите количества, които можем да консумираме на ден, кой може да яде повече и кой - по-малко!

Разбира се, ще ни отговаря Lazar Radkov#силатавтеб

След като в продължение на два дни разисквахме и анализирахме любимата на около 99% от отслабващите хора по света ниско-въглехидратна диета, време е да обърнем строг поглед и към... палео диетата.

Обръщаме поглед, обръщаме, и стигаме чак до предците ни 30 000 години назад, за да ги попитаме - абе, вие наистина ли ядете ТОВА, което се твърди в палео диетата? Следващите редове са синтезиран и стегнат преглед на палео диетата и митовете около нея.

По-задълбочен и научен вариант ще откриете в сайта на нашите приятели и партньори в проекта "Силата е в теб"
Live to lift, в текстовете [Палео диетата] – 20% факти, 80% фъшкии: част I и част II.

Здравейте, пишем ви от настоящето. То е различно от миналото.

Сега не знаем много добре как са се хранили хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко знаем как са се хранили те.

Сега знаем много повече неща за храненето, отколкото са знаели хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко са знаели те за храненето.

Сега живеем много по-качествено и по-продължително, отколкото са живели хората преди. Промените в начина ни на хранене, развитието на хранителните науки и технологии имат пръст, ако не и два, в цялата работа.

Макар и палео да е измислена диета, нейните защитници твърдят, че тя е копие на начина, по който са се хранили палеолитните хора. Интерпретациите на режима варират, но намират пресечна точка при храните, навлезли в човешкото меню след неолитната революция (преди 10 000 – 12 000) - основно зърнените и бобовите култури, захарта, млякото, алкохолът.

Какво е яла палео баба ти и по колко?

Ако разгърнете произволна книга, посветена на палео… сещате се накъде бием. Но ако го направите, все пак, там ще откриете едни много категорични твърдения за качественото и количественото съдържание на прапрапрапрабабиното ви меню.

Някои палео автори стигат до там, че не само предписват определени храни и забраняват други, но дават насоки за конкретни съотношения между мазнини, белтъчини и въглехидрати, изхождайки от идеята, че точно, ама съвсем баш така е било преди.

Антропологичните факти говорят, че още тогава е имало повече от една палео диета, а с напредването на времето хранителното разнообразие е нараствало успоредно с нашето все по-широко разселване по света. Приносът на лова, например, за хранителните режими е под много сериозен въпрос, предвид неговата енергоемкост.

Относителният дял на растителната храна също е неясен, понеже тя рядко оставя вкаменелости и не може да бъде добре идентифицирана с помощта на изотопни анализи.

Култивацията на храните е едно от нещата, които ни пречат да се храним като предците си и ни помагат да се храним като нормални хора. Благодарение на нея всички храни, във вида, в който ги познаваме и консумираме днес, са своеобразни еволюционни нововъведения.

На този пищен фон от новости, подбирането на няколко „неолитни“ енергийни източника и натоварването им с вината за всички здравословни беди, „защото ги ядем отскоро“, е несериозно. Освен че тогавашните храни са недостъпни, много от тях биха били немислими за съвременния човек.

Романтично е да си представяме, че палео мачовците са поваляли огромни мамути и са ги въртели на още по-огромни огньове, почесвайки се по авокадата (думата авокадо произлиза от испанското aguacate, което произлиза от āhuacatl на науатъл, която се е използвала и за назоваване на тестиса. В случай, че ви интересува.)

По-вероятната представа за онова минало е, че сме разчитали на далеч по-безопасни и енергоспестовни форми на ловуване, като преследване на дребни и не много бързо пълзящи гадини, спотайване и дебнене на вече убита от по-пъргави хищници плячка.

Скорошни открития установиха, че неандерталците, обитавали Северна Европа, са практикували канибализъм. Същите са притежавали и доста различна от нашата телесна морфология. Били са с широки гръден кош и таз, с по-големи черен дроб и бъбреци, позволяващи преобразуването на солидно количество протеин в енергия без негативни последици за здравето.

Много често в подкрепа на своите идеи палеофеновете изтъкват, че след преминаването към интензивно земеделие, средната продължителност на живот рязко спада в резултат от промените в диетата. Това твърдение не е изцяло лишено от истина, но е силно изопачена.

Въпросните „болести на цивилизацията“ са относително краткотрайно сътресение, възникнало в резултат не толкова от промените в храненето, колкото от промените в начина на живот. Такива промени са окрупняването на групите, в които сме живели и усядането на тези групи.

По-гъсто населените зони са давали възможност на дребната шарка да бъде непрекъснато прехвърляна на нови и нови преносители. Нужно е било известно време да осъзнаем, че трябва да държим добитъка далече от постоянния си водоизточник, за да го опазим от фекалии.

Одомашняването на животни е представлявало риск и се смята, че болести като едрата шарка, дифтерията и грипът са преминали при нас от животинския свят. Нито един от тези проблеми обаче не е попречил на модернизацията да доведе до непрекъснато понижаване на цялостния риск от инфекциозни и дегенеративни болести.

В палео средите често се чуват изказвания като „Човекът е еволюирал да яде онова!“.

Това обаче не е особено научно.

Еволюционните сили действат върху фактори, свързани с доживяването до репродуктивна възраст и създаването на поколение – тоест, говорим за консумацията, която ни е помогнала да се докопаме живи до пубертета.

Нека използваме съвременната наука за храненето, а не археологията, ако ще търсим болести, дължащи се на консумацията на зърнени и млечни храни. Човешкият геном разполага с екстра като лактозната персистентност.

Млечното фермерство навлиза като практика в Северна Европа преди около 8 000 години. По онова време генетичният вариант, позволяващ на възрастния човек да разгражда млечната захар (лактоза), на практика е отсъствал по тези земи. Днес същият се открива в 80% от населението там.

В никакъв случай не бива да забравяме, че освен генетично, човешкото тяло умее да се адаптира към промени в диетата по много други начини – епигенетично, хормонално, микробиомно.

Ако сме консумирали мляко „само“ през последните десетина хиляди години, то зърнените и бобови култури са били част от нашето меню много, много по-отдавна (производството на брашно е било широкоразпространена практика из Стария континент преди поне 30 000 години.)

Това никак не е скоро, а дори и да беше скоро, какво от това? Т.нар. еволюционен подход към храненето страда от специфична форма на конекапачество, при която ролята на културата тотално се игнорира за сметка на захласнатото съзерцаване на мудната еволюция.

Папагалското рециклиране на идеята, че сме „еволюирали да ядем“ нещо си, е подигравка с научно-техническия прогрес и човешката изобретателност.

Преработването – от термичната обработка, през земеделието, до модерните индустриални методи, има много по-значим и бърз ефект върху ядивността на което и да е растение или животно, отколкото еволюционните процеси.

Последните 200 000 години са белязани от все по-доброто ни боравене с все по-разнообразни сечива с една единствена цел – да изпреварим еволюцията и да можем да ядем неща по-скоро, отколкото бихме яли, ако разчитахме на „естествените“ сили.

Палео, подобно на нисковъглехидратната диета, почива на компрометирани и противоречащи на логиката и фактите презумпции. Бидейки маркетинговото произведение, което е, тя спешно се нуждае от цялостно ребрандиране или поне от смяна на името.

Неоспорим факт е, че дори и най-закоравелите палеолитни фенове не следват диетата на своите предшественици от Палеолита. Ние, които живеем в настоящето, сме генетично различни, имаме различни хранителни потребности, страдаме от друг тип здравословни проблеми.

Дори храната, до която имаме достъп днес, се различава в генетично отношение от животните и растенията, с които древните хора са били принудени да се препитават.

Малкото, което можем да заключим по отношение на предците си, не е надеждна отправна точка за съставяне на диета за съвременния човек. Опитът за имитиране на техния отмрял начин на живот не може да произведе здравословен модел на хранене.

Дотогава ще трябва да поживеем с неудобната мисъл, че фундаменталната доктрина на палео диетата е базирана на 20% факти и 80% фосилизирани фъшкии.

Тази статия е дълга над 3000 думи. За да изпитате удоволствие от нея, е добре живо да се интересувате от хранене и да имате известна представа от изследователски методи и йерархия на научните сведения.

Тази статия не промотира определен начин на хранене. Повечето статии, които ви казват как трябва или как не трябва да се храните, не са добър източник на информация.

Тази статия оспорва съвършенството на нисковъглехидратните диети, налагани в определени кръгове като единственият правилен път към добро здраве и визия.

За инсулина могат да се разкажат много вълнуващи истории, но най-важно за нашите цели е да опознаем светлината, в която (си) го представят поддръжниците на нисковъглехидратното хранене.

Това тълкуване е известно в научната литература като въглехидратно-инсулинова хипотеза (или въглехидратно-инсулинов модел) и най-опростено би могло да се представи по следния начин:

„Приемът на въглехидрати предизвиква отделяне на инсулин, който потиска изгарянето на мазнини. Редовният прием на въглехидрати предизвиква редовно отделяне на инсулин, което ни прави дебели и болни.“

И както една лъжа, повторена сто пъти, става истина, така безконечното предъвкване на настоящата хипотеза ни е накарало да се чувстваме комфортно с нея и на никого не му трепва панкреасът при нейното оповестяване в публичното пространство. А така не трябва.

Инсулинът има пикове и спадове. Независимо какъв дял от менюто ви заемат въглехидратите, можем да предположим, че има периоди от деня, в които не ядете. Това са моментите, в които обвиняемият инсулин спира да упражнява своето действие и тялото съвсем ефективно изгаря мазнини. За целта не е необходимо да правите каквото и да било, достатъчно е единствено да сте здрави.

Макар и инсулинът да е един от основните хормони, регулиращи складирането на мазнини, тялото е оборудвано с механизми, които му позволяват да пълнее дори в негово отсъствие. Ако някой се съмнява в истинността на това твърдение, може да премине на режим от 10 пакетчета масло на ден и след два месеца да се дотъркаля, за да докладва какво се е случило.

Богатите на въглехидрати храни далеч не са единствените провокатори на инсулинова секреция. Белтъчините също имат свойството да стимулират отделянето на инсулин, като се предполага, че главните виновници за този ефект са аминокиселините левцин, изолевцин, валин, треонин и лизин.

По темата с инсулина можете да прочетете много от Джеймс Кригер и Стефан Гиене.

Нисковъглехидратната диета превъзхожда ли останалите хранителни режими и ако да – защо не татуират този факт на челото на дипломираните диетолози?

Употребата на множествено число „нисковъглехидратни диети“ е съвсем преднамерена. Освен че на пазара на „маркови“ режими има един куп взаимноотричащи се НВД, в науката също отсъства единна дефиниция за „нисковъглехидратнаТА диета“. Това може да бъде сериозна пречка пред обективното им разискване.

От една страна, така се освобождава място за шикалкавене от страна на нисковъглехидратните поддръжници, за които всяко неудобно проучване не е тествало „правилната“ НВД.

От друга – имаме сериозна вариация в белтъчния прием при различните НВД протоколи, а протеинът, както ще узнаете, е ключов фактор в битката между диетите. Но за него след малко.

През 2005 година Дансингер et al. сравняват ефекта от 4 популярни диети и заключават, че всички те произвеждат сходен ефект от гледна точка на загуба на тегло и рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Нещо повече: около 50% от хората, на които се пада да спазват двата най-рестриктивни режима (Аткинс – нисковъхлехидратен и Орниш – нискомазнинен), напускат експеримента преждевременно. Онези участници, които се придържат най-стриктно към предписаната си диета, без значение каква е тя, свалят най-голям процент от телесното си тегло. И това откритие не е някаква екзотика.

През 2009 контролирано проучване със случаен подбор на Сакс et al. подлага над 800 души с наднормено тегло на 4 различни диети. Два от режимите са дефинирани като нисковъглехидратни, въпреки че по-крайните привърженици на НВД едва ли биха ги припознали като такива – с 35% и 45% от калориите под формата на въглехидрати.

Независимо от разликите в композицията на изпитаните режими и наличието на два високовъглехидратни протокола (65% и 55% калории от въглехидрати), всички участници се радват на съпоставимо отслабване и подобряване на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания и диабет.

Това кара учените да заключат, че едни и същи благоприятни метаболитни промени са постижими с разнообразие от подходи. Факт, позволяващ адаптиране на диетата към личните и културни предпочитания на диетиращия, за да се гарантира по-добрата ѝ устойчивост във времето.

През 2013 година е публикуван систематичният обзор на У et al., обхващащ интервенциите с цел отслабване и поддържане на постигнатото тегло в дългосрочен план. Изводът от него е повече от красноречив: „…разликата в отслабването е едва 1-2 кг или по-малко, което е от скромно клинично значение. Това означава, че хората с наднормено тегло и затлъстяване са свободни да избират между множество режими въз основа на личните си предпочитания.“

Според един обзор на Шолер и Букхолз от 2005 година, който е достатъчно недвусмислен в заключенията си, преимуществото на нисковъглехидратните режими трябва да се търси не в намаления прием на въглехидрати, а в завишената консумация на протеин.

Последното е причина за по-пълно и трайно засищане и създава предпоставки за по-стриктното и продължително придържане към намаления калориен внос. Трябва да знаете, че само 5% по-голям белтъчен прием при НВД се асоциира с трикратно по-голяма загуба на мазнини.

Сигурно вече се чудите защо съветите за отслабване не гласят „Яж повече протеин!“, а „Яж по-малко въглехидрати!“.

В следващата част ще разберем дали и защо можем да отслабваме, като не консумираме почти никакви въглехидрати, и защо инсулинът е важен?

cross