Текстът на Яна Палагачева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
На къмпинг Градина отдавна живеят в крехко разбирателство два коренно различни свята - този на подивелите, жадни подрастващи в шумните барове и този на тихите, уютни семейни каравани. Аз от едно известно време съм част от втория свят, макар и по една или друга причина да съм избирала да карам последните си лета по други точки на родното Черноморие.
Градина остана един прекрасен спомен от студентските ми години и вярвах твърдо, че тази врата е затворена като училищен двор след една определена възраст. Но ето че нещо отдавна забравено се събуди един летен ден и с мъжа ми решихме да прекараме парти уикенд на Градина.
Първата вечер прекарахме в компанията на познати от уютните каравани на плажа, слушайки спокойна музика и пиейки домашно направени коктейли. Успяхме да си легнем малко след полунощ - идилия за хора над 30-годишна възраст!
Втората вечер обаче решихме, че ще обикаляме баровете, ще пием и танцуваме, изобщо ще дивеем. Започнахме да изучаваме нощния живот на къмпинга с известна доза предпазливост. Преди десетина години, когато аз прекарвах летата си на Градина, баровете бяха два и пускаха сходна музика. Сега обаче властваше една объркваща еклектика от взаимноизключващи се субкултури и музикални стилове.
Подминаваме бързо леко футуристичен бар, от който дъни техно, както и ресторант с жива музика, в който ентусиазирано пеят новия хит на Галена.
Запътваме се категорично към другия край на плажа и ето ти спокойно на вид барче, в което звучат… Румънеца и Енчев?!
Влизаме и леко озадачени осъзнаваме, че средната възраст на посетители и персонал едва ли надминава 23. Докато се опитвам да пресметна дали тези хора изобщо са били, когато тези песни са били хитове, започва парче на вече несъществуващата група Каффе и решаваме да останем.
Throwback партито продължава с пълна сила и ние все повече се отпускаме, връщаме се към миналото, припяваме и се смеем на забравени вече истории. Изведнъж обаче настоящето решава да се завърне с пълна сила. Телефонът звъни и майка ми притеснено ме информира, че едното дете е с разстройство, а другото със запушен нос. Покоят отпреди минута се изпарява и започвам бързо да давам насоки: „Пробиотикът е в шкафчето. Едно пакетче, да... А капките трябва да са на масичката в спалнята“.
Затварям и анализирам ситуацията. Децата пак са болни, аз утре се прибирам и пак съм майка на пълен работен ден. Но сега не мога да направя повече, а бабите знаят какво да правят (да живеят бабите!)
И така решаваме, че ще сме млади и безгрижни още малко и ще минем през още един бар за по питие.
Още с влизането в следващия бар осъзнавам, че тук средната възраст е поне с 5 години по-надолу, а присъстващите са с доста напитки преднина. Музиката е силна, барът се пука по шевовете, а на опашка чакат още поне толкова хора. Неписано правило е, че ако влезеш в препълнен бар и нямаш нито един познат, не ти е там мястото. Ние обаче познавахме диджея и решихме, че това ни дава достатъчно основание да останем.
Използвам познанството с диджея, за да се сдобия с джин, но ми е почти невъзможно да го пия, защото ме бутат хора от абсолютно всички страни. Я подпийнали танцуващи, я сервитьорки с препълнени табли.
В този момент симпатична девойка, сбутана до мен, решава да ме заговори, докато мъжът ми прави донякъде успешен опит да си поръча второ питие на бара. От дума на дума, мацката ни кани да се присъединим към нейната компания и ние приемаме с готовност тази протегната ръка.
Компанията се състои от 20-годишни студенти от София, с които аз веднага опитвам да завържа разговор. Диджеят е вече друг, но също от старата школа и решавам да демонстрирам своите завидни знания. „Този диджей го знам. Мисля, че още навремето пускаше в Double Vision и Amor“, казвам с гордост. „Какво са Double Vision и Amor?“, любезно питат те.
Добре, де, няма да се получи така. Я просто да пийна още един джин, да потанцуваме и да си ходим. Неусетно обаче партито е във вихъра си, танцуваме върху външния бар с 20-годишните и аз с ентусиазъм споделям възрастта си на всички „Аз съм на 33 и имам две деца“, крещя на една непозната девойка, която се кърши до мен.
Партито продължава с пълна сила до ранните часове на нощта така, както трябва да бъде в този първия свят на къмпинг Градина, към който аз вече не принадлежа. На другия ден ни е твърде лошо да осмислим ситуацията и просто си казваме с махмурлийска усмивка, че май още ни бива. Сигурни сме обаче, че по същото време някъде в другата част на къмпинга някой се буди и сънено пита: „Абе, какви бяха тези стари хора с нас снощи!“.
Церемонията по връчването на Златната топка в понеделник вечерта
предизвика яростни коментари, когато първата жена, носител на престижното отличие, бе поканена от ко-водещия на събитието да демонстрира танца туърк на сцената.
23-годишната норвежка нападателка на „Олимпик“ (Лион) Ада Хегерберг тъкмо бе приела Златната топка на сцената в Париж, когато известният френски диджей Мартин Солвейг, я попита на френски език дали владее движението туърк (сексуално провокативния танц, характерен с помръдване на задните части).
Видимо раздразнена, Хегерберг отговори с рязък тон "не", обърна се и си тръгна.
Martin Solveig really asked Ada Hegerberg, the first ever Ballon D'Or winner, to twerk. The absolute disrespect bruh. pic.twitter.com/Mtc5DBjS7a
— A West (@ayyy_west) 3 декември 2018 г.
"Коментарите на Солвейг бяха посрещнати със смразяваща тишина от публиката. Церемонията сякаш бе прекъсната след изказването му", коментира Time.
Обвиненията в сексизъм в социалните мрежи не закъсняха като британският тенисист Анди Мъри коментира в Twitter поведението на Солвейг така: "За всеки, който си мисли, че преекспонираме и е било просто шега, не беше. Това беше пореден пример за сексизъм. Целият ми живот е отдаден на спорта и в него нивото на сексизъм е нереално".
От друга страна, съотборничка на Хегерберг неглижира ситуацията:
"Ясно е, че това беше шега, защото Солвейг питаше всеки спечелил какъв е неговият танц. А Ада излъга, защото тя може да прави това движение. Мисля, че ставаше въпрос за шега, която да я накара да танцува", каза пред BBC Луси Бронз, която беше номинирана за наградата.
Малко по-късно обаче Солвейг призна, че шегата му наистина е била лоша и се извини за поведението си. „Поднасям моите извинения на всеки, който се е почувствал обиден, и най-вече на Ада", писа той в "Twitter".
За пръв път в историята на наградите "Златна топка", които се провеждат от 1956 г., организаторите връчиха трофей за жени. Ада Хегерберг спечели наградата заради 15-те гола за отбора си Олимпик (Лион), който за третата поредна година спечели Шампионската лига.
В Майко Мила! често се сещаме за времената, в които бяхме волни и свободни, и можехме да обикаляме нощни клубове и летни партита по плажовете, без да мислим дали е платена таксата за детската градина на едните деца и ще влезе ли другото дете в елитна гимназия. Това, разбира се, беше доста отдавна, но на нас не ни пречи да си мечтаем някой ден да се завърнем тържествено на някое такова парти и да се раздадем както си трябва, а докато съберем сили за този удар, следим отблизо какви ги вършат хората, които нямат нашите тегоби. Сред тях отдавна сме хвърлили око на една страхотна жена, която днес имаме удоволствието да ви представим лично.
Тя е млада, има жестоко чувство за хумор, розова коса и... е диджей. Виждаме я непрекъснато по партитата на Ъпсурт, както и на други хип-хоп изяви, следим я във Фейсбук и, както вече се досещате, сме ѝ големи фенове и решихме да я попитаме разни неща за работата ѝ, нощния живот и, разбира се - кога спи!
Представяме ви DJ Cass - хип-хоп и R'n'B DJ, носителка на наградата Best Female Hip Hop DJ за 2013 и 2014 г. на "359 Hip Hop Awards" - Bulgaria. Пускала е в Мюнхен, Франкфурт, Берлин, Виена, Братислава, Лондон, Манчестър, Бирмингам, Казабланка, Агадир и на много други места по света. У нас можете да я видите и чуете като резидент на SUGAR Club и PM Club, а днес - и в рубриката "Жените могат всичко".
- Представете се - как се казвате, откъде сте, какво сте учила?
- Казвам се Кристина и съм от София. От Сандвичите на Раковска, както обичам да казвам, когато никой не ме пита. Учила съм Психология, но така и не завърших. Животът ме отвлече в съвсем друга посока. От 9 години съм диджей и имам щастието да пускам музиката, която обичам, а именно - хип-хоп.
- Знаем, че сте една от най-известните жени диджеи в България. Как стигнахте дотук и какво се изисква, за да си добър диджей?
- Благодарение на проекта SUPERNOVA, по идея на моя любим Балет НОВА, част от който бях в продължение на няколко години. 2009 година се роди идеята едно от момичетата да пуска музиката по време на парти. В един момент оставя слушалките, слиза от пулта и се включва към балета. Момичетата решиха, че на мен най би ми подхождало и така се появи CASS.
А на "занаята" ме обучи именно Бат Венци. В последствие, момчетата от Ъпсурт имаха нужда от човек, който да се грижи за техническата и музикална част на всеки техен лайв. Вече близо шест години сме заедно навсякъде и съм супер щастлива, че ми гласуваха това доверие.
- Как протича един ваш работен ден (по-скоро нощ)?
- Денят на един диджей обикновено започва така - събуждаш се и първата ти мисъл е "Колко е часът?", последвано от "В кой град съм?" и накрая паническото "А в кой град трябва да бъда???".
Снимка: Радослав Делийчев
Знаете ли, като ме поканихте да се включа в "Жените могат всичко", адски се зарадвах, защото безкрайно много харесвам това, което правите в МАЙКО МИЛА.
След първоначалната еуфория обаче си дадох сметка, че аз нито съм майка, нито пък съм много мила в някои часове от денонощието.
Искаше ми се да намеря допирни точки с някои от основните теми в сайта и това ме накара да се замисля, с какво моята работа би могла да се доближи до някои аспекти от майчинството.
И, за Бога, ако има нещо по което да си приличат тия две неща - да си майка и да си диджей - то това е липсата на сън.
И в тоя ред на мисли, ето една съвсем прясна случка, на един поуморен диджей от женски пол. Често се случва така, че да спиш в продължение на 6 часа, без да трябва да се местиш в друг хотел или в друг град, си е лукс. Имах два часа време за сън - от 4 до 6 ч. сутринта. Лягам си. В 5 часа се събуждам премръзнала, свита на кравайче. В просъницата и в умората си съм посегнала към най-близката дреха. Облякла съм я с идеята да се стопля. В 6 часа ме буди алармата. Ставам. Поглеждам се. Облякла съм си сутиена. ЗА ДА СЕ СТОПЛЯ. Е, не се бях стоплила...
- Мъже или жени по-често избират тази професия и някога имали ли сте затруднения в професионален план заради това, че сте жена?
- В началото, когато започнах да пускам музика, хората не знаеха, че съм жена, не и преди да дойдат на партито ми. Имам една случка даже, от преди година и нещо.
Пускам вече 3-4 часа и едно момче идва на пулта, като аз очаквам, разбира се, да поиска някоя песен.
А той ми казва "Извинявай, като се върне диджеят, ще му предадеш ли да ми пусне ето тази песен?".
Тоест, той вижда жена на пулта и първата му мисъл е "Окей, явно диджеят е отишъл някъде..." Това разбира се няма как да ме дразни. Винаги гледам нещата от веселата страна.
- Случва ли се да идват и да ви „поръчват“ парчета? Кое е най-абсурдното искане, което сте чували? Бяла роза? Оркестър Кристали?
- Следната случка я разказвам от всяка трибуна, която ми се даде, но просто ми е любима, а и колкото и да е комична, толкова е и сатирична. Пристига един младеж на пулта с думите:
"Ще може ли по микрофона да кажеш, че тука некой ми запушил Аудито отпреде и не мога да излезна?". ... България in a nutshell.
- Излизате на участия с Ъпсурт, за което доста ви завиждаме. Какво е да работиш с тях? А публиката през това време как изглежда от сцената, много ли сме стари вече?
- Всъщност аз съм човекът, който има най-много снимки на Ъпсурт в гръб. Шегата на страна - това са най-хубавите години от живота ми до този момент. Три години като част от балета и шест като техен диджей. Казвам го без изобщо да се замислям. Ако мога да върна времето назад, бих искала точно това да ми се случи отново.
Снимка: Радослав Делийчев
Ето ви още една случка, този път с тях. Пътуваме за участие, мисля че беше във Велико Търново. И малко подранихме. Малко, малко. С един месец. Отидохме на 10-ти януари. Там вече на място разбрахме, че участието е на 10-ти февруари. Решихме да останем. ОСТАВАМЕЕЕ...ОСТАВАМЕЕ.
А как изглежда публиката, погледнато от сцената - ако кажа, че сте стари, това ще значи, че и ние остаряваме. Супер сте си. Запазени!
- Какво харесвате в работата си?
- ВСИЧКО. И в тежки периоди, именно тя ме е спасявала. Когато ми е криво, нямам търпение да отида "на работа", защото там не мисля за проблемите. Харесвам и моментите , в които работата ми ме кара да настръхвам. Тогава вече не е просто "работа". Любов е. Музиката е любов!
- А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!
- Нищо, което да си струва да му се ядосвам :) Може би неспането.
- Какво конкретно би могло да направи едно момиче, за да стане диджей? Какви елементарни стъпки да предприеме, има ли школа, има ли клубове където това се учи?
- "Занаят не се учи, занаят се краде" са рекли хората В случая с диджейството също е така. По принцип, има школи и курсове. Но аз лично съм се учила в движение. Има нескъпа техника, която всеки начинаещ може да си позволи, колкото да добие някакви умения в домашна обстановка. И ако имаш някой, който да ти покаже някакви основни неща, още по-добре. Общо взето повечето диджеи сме се учили от по-опитни колеги, които са имали желанието и нервите да ни научат на това, което знаят.
- Какво бихте казали на момичетата и жените, които искат да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти в тази професия?
- Ще им кажа, че за да бъдеш добър диджей, трябва да обичаш музиката и нощния живот. Много хора се опитват да го правят, защото смятат, че е модерно. Но веднага си личи кой има сърце за тази работа. Еми... не на всеки му е дадено. Имам щастието обаче да съм обградена от хора, които обожават това, което правят. И това ме зарежда и ме мотивира всяка следваща вечер.
- Подкрепя ме и това е много важно за мен. Както казах, обградена съм от хора, които си обичат работата. Той също е един от тези хора. Той най-общо казано строи голяма част от сцените в България. Често се случва да работим заедно и това, че имаме обща среда и общи интереси изключително голям плюс за връзката ни. Той е велик!
Също така обича котки. Имаме почти 2. Една цяла и една с три крака. Ако не ги обичаше, не знам как щеше да се получи между нас. ... Шегувам се. (не съвсем)
Впрочем, в известен смисъл, имането на две котки понякога си мисля, че доста прилича на имането на две деца. Особено, когато стане дума за имане на играчки. Пресен случай. Взимаш къща-катерушка на едното коте, то решава, че е тъпа и не я иска. В този момент другото коте (дебелото) се нанася в къщата-катерушка и тогава първото разбира, че всъщност къщата-катерушка е супер яка и той първи я е видял и си е негова и спуква от бой дебелото коте.
Сглобяваш доста по-смотана палатка тип "иглу" за дебелото коте, далеч не толкова луксозна, колкото триетажната къща-катерушка. Дебелото коте е доволно, че се е побрало в палатката. Тогава обаче трикракият истерик решава, че иска да има стая за гости към тризонета, а дебелото коте не е поканено. Дебелото коте си ляга в мивката.
Не е ли същото и с две-три деца? Елисавета?
- Понеже ви следим отблизо из Facebook, станахме свидетели на страхотна промяна във външния ви вид за 1 година. Кажете как го постигнахте, че и ние искаме?
- Няма някаква велика тайна. Всичко е режим, диета, тренировки - фитнес и от време на време бокс. И желание. Бях се изоставила за няколко години. Лягах на земята, правех една коремна преса и си казвах "Айде. Стига толкова. Догодина пак."
Малко преди да стана на 30 реших да си върна "балетната" форма. Е, до нея имам още път да извървя. Но важното към момента е , че промених основни навици. От там започва всичко. От навиците.
- А как поддържате косата си - колко време ви отнема и какви неща правите?
- Имам си едни феи, които ми забъркват розовата отвара. На фризьор ходя веднъж в месеца. Останалото се случва в домашни условия. Готиното при розовата коса е, че при всяко отмиване се получава нов нюанс. А с годините съм се научила да се приготвям за отрицателно време и в полеви условия. Гримирала съм се и съм се фризирала (разбирай - закачане на екстеншън, очна линия, лепене на мигли) във влака Франкфурт-Мюнхен, който се движи с 200 км/час – без огледало, а с таблета включен на selfie mode...
- И накрая, няма как да не ви попитаме кои са любимите ви изпълнители и диджеи? И къде можем да ви видим и чуем скоро?
- Аз съм привърженик на старата школa, което освен за хип-хопа, важи за музиката като цяло. Харесвам Michael Jackson, De La Soul, Big Pun, Grandmaster Flash, Notorious B.I.G, Earth, Wind & Fire, Kool and The Gang. Това е истинска музика. Не това, което днешните тийнейджъри слушат!
А къде можете да ме видите и чуете скоро - най-грандиозно ще е лятното турне HIP HOP HISTORY REPEATING, където ще сме с Ъпсурт пак, а иначе който е на Арапя този петък, да заповяда на концерта на Ъпсурт на Памперо.
