„Децата не учат от хора, които не харесват.“ Мотивиращата мисъл на Рита Пиърсън е двигател в решенията на Диана Банкова, която от юристка се преквалифицира първо в учителка към „Заедно в час“, а след това и в директорка. За Диана да преподаваш е вид изкуство и е нужно да го владееш, за да пожелаят учениците да се учат точно от теб.
„Може да си най-добре подготвеният теоретично, да знаеш абсолютно всичко по своя предмет, да си страхотен специалист. Но ако не намериш начина, по който да привлечеш вниманието на учениците, няма как да предадеш знанието, което имаш.“
Диана Банкова е юрист по образование и почти 10 години е работила в държавната администрация. Трупа професионален опит и в различни неправителствени организации като доброволец. Работила е в сферата на трудовото право, защитата правата на служителите. „Пътят ми преди „Заедно в час“ е бил свързан с идеята, че промяната идва от нас, от това, което ние правим“, казва Банкова.
Като родител на три деца става свидетел на непроменената образователна система още от времето, когато тя е била ученичка. Разбира, че начинът на преподаване не отговаря на актуалните нужди на съвременните деца. Различни наблюдения натрупват желанието ѝ да допринесе за промяната. Окончателното решение да се преквалифицира идва след представяне на книга на ученик през 2017 г.
„Докато благодареше и разказваше как е събрал смелост на тази възраст да издаде своята първа книга, покани на сцената една учителка и каза, че това е човекът, който най-много го е подкрепял. В този човек аз разпознах един от моите учители в гимназията, който и на мен ми действаше вдъхновяващо. И реших, че ако 20 години по-късно един учител продължава да вдъхновява, искам и аз да имам принос в това.“
Още не сме свършили, скрол надолу
След като кандидатства за учител към „Заедно в час“, в продължение на пет години Диана пътува по около 150-160 км на ден между Враца, където живее, и Козлодуй, където преподава. Тогава тя е начален учител в СУ „Христо Ботев“. Признава, че когато се е съгласила и е подписала договора си, не си е давала ясна сметка какво означават 150 километра всеки ден, „но това, което ме задържа въпреки разстоянията, беше обещанието, което дадох на моите ученици и техните родители – че заедно ще извървим пътя. Беше екипът, в който попаднах в самото училище. Това, че работехме наистина много, смислено и в посоката, която аз си представях“, казва тя. Разбирането ѝ за преподаването е, че:
„Ученето е комплексна дейност, в която всички участват. Много по-важно е децата да се научат да мислят, да станат добри хора, а не толкова да могат да смятат всички задачи от учебника.“
Другото, което я задържа, е подкрепата на екипа на „Заедно в час“. Според данни на Синдикат „Образование“, публикувани през 2023 година, над 70% от младите учители не издържат в образователната система още през първата година на преподаване. Една от причините за това Диана Банкова вижда в усещането, че са сами – нещо, което тя твърди, че не познава, защото в „Заедно в час“ „винаги има човек, на когото да се обадиш, ако ти е трудно, и да получиш адекватна помощ.“
Въпреки подкрепата обаче срещу реалната възможност за по-ефективно обучение стои системата, която рядко проявява гъвкавост. Трудности в работата си Диана среща заради факта, че всякакви идеи, включително смислени и успешни, трябва да бъдат одобрени, за да се включат в учебните планове и програми. Има и теми, за които на учителя са му необходими например два учебни часа, за да ги преподаде адекватно, но в програмата е заложен само един час.
От друга страна, отбелязва Диана, очакванията на системата са, че децата трябва да постигат високи резултати на външните оценявания. Според нея обаче тази цел не кореспондира с изискванията за запаметяване и повтаряне на едни и същи действия. Онова, което според учителката би довело до резултатите, е развиването на умения за за критично мислене.
„Но това е свързано със съвсем друг тип преподаване – учениците да имат време да осмислят грешките си, време да пробват различни пътища за достигане до верния отговор.“
Учителите се сблъскват и с огромно количество документация, което попълват всеки ден. Такава дейност, казва Диана, отнема от времето, което могат да отделят за смислено планиране на уроците. Според нея именно спазването на тези нормативни изисквания понякога отказва част от учителите да излязат извън руслото на учебната програма.
Да може да повлиява повече на системата е една от причините Диана Банкова да избере да стане директор. „Аз не исках просто да бъда директор, аз исках да бъда директор на моето училище – СУ „Отец Паисий“ във Враца. Защото и най-добрият учител може да повлияе на една класна стая, на 20% от учениците, но не може да повлияе на процесите вътре в едно училище“, казва тя.
Голяма част от посоката на развитие на едно училище идва именно от директора, допълва Диана.
„Идва от ръководството, от това дали то има идея какво иска да се случи генерално в училището или просто хората са там, за да се изпълняват плановете и програмите и да се минава учебната година.“
А училището, в което е директорка, Диана описва като уникално, защото е едно от първите училища в страната, което съчетава общообразователната подготовка с преподаване на изкуство. Това според нея дава много по-голяма свобода и по-голяма възможност за развитието на учениците. Казва, че е намерила общ език и с преподавателите, които пък са повярвали в нея.
„Чрез изкуството можем да преподаваме всичко останало. Може да развиваме умения, може да изграждаме общност от хора, които да общуват помежду си и да намират общ език, а не просто хора, които да решат перфектно НВО-то в 7. клас.“
Още докато е в ролята си на учител, Диана Банкова има за цел да преподаде на децата най-вече човещина и самостоятелност. За нея е важно учениците да се справят и без помощта ѝ. Доказателство, че усилията за различен подход си струват, е това, че учениците ѝ продължават да я търсят и след като е станала директорка, а родителите им ѝ благодарят, че е мотивирала децата да ходят на училище.
„Това е един от проблемите на цялата образователна система – учениците ни всъщност не искат да ходят на училище. И нашата роля е да ги накараме да искат да са в училище“, казва тя.
На финала Диана се обръща към онези хора, които се колебаят дали имат място като учители и дали да кандидатстват за преподаватели към „Заедно в час“. Според нея критерият е дали вярват, че:
И добавя, че ако изпитват колебания заради предметното знание или практическото влизане в класната стая, екипът на „Заедно в час“ ще ги подкрепи и ще бъде до тях във всеки момент от пътя. Защото училището, казва Диана Банкова, не е само сграда:
„Училището е жив организъм. И децата са това, заради което всъщност би трябвало да сме в него.“
