Искат ли градините деца със СОП (специални образователни потребности)? Каква реална подкрепа включва терминът СОП? Какви диагнози попадат в него? Как в градината могат да помогнат на родителите с дете с трудности да бъде диагностицирано и подпомогнато в развитието?
Чели сме истории, за съжаление, не една, не две, на деца с аутизъм, които не са желани в детска градина. Този проблем е често срещан и при други родители на деца със СОП. Последната беше на 5-годишно момче с аутизъм, което връщат от няколко столични детски градини. Майката разказва, че в градините предпочитат деца с детска церебрална парализа и умствена изостаналост. Нямало кой да смогне да се грижи и за нейното.
Проблемите в случаите като този са два: липсата на достатъчно педагогически персонал и подкрепа от ресурсни специалисти. Децата със специални образователни потребности, особено с диагноза аутизъм, често изпитват затруднения с общуването. А когато се чувстват неразбрани или застрашени, е възможно да реагират агресивно. Това провокира и притеснението на педагозите, че в група от 25 деца не могат да се справят. Дори с три или пет деца с аутизъм.
Учителите се чувстват затруднени, но не желаят да бъдат цитирани с имената си, разбираемо защо. Темата е трудна и за тях, и за родители и директори. „Деца с проблеми в развитието има във всяка група. А в градината само по един специалист. Той трябва да работи със средно по 15 деца, а времето му стига за по 15 минути на дете веднъж седмично. Това е крайно недостатъчно“, споделя ни педагог от столична детска градина. Учителите и помощник-възпитателите работят сами с групата и с децата със СОП. Винаги има ощетени. Просто не е възможно да обърнеш едновременно внимание на всички.
Дори когато има деца със СОП в детските градини в София, само 181 или 27%* от тях, разполагат с ресурсни екипи на място. Ресурсните специалисти в София са 267. Но те отговарят и за децата в училищата. А това означава, че един специалист трябва да подпомага средно 18 деца със СОП във всички възрасти.
Това е значително повече от оптималния брой и води до претоварване на специалистите. А оттам и до недостатъчна подкрепа за децата. За да се справим с тези недостатъци, в София функционира и Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование. Той разполага със 74 специалисти. Като те могат да оказват допълнителна помощ в училища и детски градини, където липсват хора с тяхната експертиза.
Въпреки усилията на центровете и наличието на допълнителни експерти, проблемът с недостига на квалифицирани кадри в детските градини продължава да бъде сериозен.
Често се случва ресурсни учители, които са преминали допълнителна професионална квалификация, да не са специализирали в области, пряко свързани с работата с деца със СОП. А това допълнително усложнява ситуацията. „На този фон, родителите често срещат трудности в намирането на подходяща помощ за своите деца“. Това ни споделя Марияна Червенкова, основателка и управителка на Център за деца от аутистичния спектър „Вярвай“.
В София, според справка на МОН, в общо 393 предучилищни детски заведения (включително училища с подготвителни групи) има 52 032 деца, от които 2329 са със СОП. Което представлява 4,47% от общия брой деца в предучилищна възраст. Интересен факт е, че процентът на децата със СОП нараства с възрастта – от 0,02% в яслените групи до 7,3% в четвърта (последна) градинска група. А това се дължи на по-късното диагностициране на техните специални потребности. Именно когато вече са включени в образователната система, допълва Червенкова.
Същевременно, в 36,64% от тези заведения (144 на брой) няма нито едно дете със СОП. От тях 101 са частни детски градини. „Това показва, че въпреки законовите изисквания, не всички градини или училища предлагат реална подкрепа за деца със специални нужди“, отбелязва Марияна Червенкова.
„Оказва се, че персоналът в градините невинаги е подготвен да посрещне предизвикателствата при адаптацията и работата с деца от аутистичния спектър. Освен подкрепата, която оказва МОН, родителите могат да се възползват и от социални
услуги за децата си. Предоставянето на социални услуги за деца цели създаването на условия за пълноценно развитие чрез грижа и подкрепа. Например посещение при психолог и логопед“, допълва Евелина Чанева, психоложка в Дневен център за деца с увреждания в Пловдив.
Евелина казва, че основните трудности, за които споделят родителите на деца със специални потребности, са няколко. Забавяне в поставяне на диагнозата, дефицит на подготвени кадри в градините и липса на информация за възможностите, които стоят пред родителите. И трите са ключови дейности, които персоналът на градината може да подпомогне. За съжаление, в България диагноза се поставя след 3-годишна възраст. Това, според специалистите, се получава заради медицинската система и нейната недостатъчна подготовка за ранна интервенция. Въпреки че симптомите на аутизъм могат да се проявят още преди 3-годишна възраст, родителите са насърчавани да изчакат навършването на тази възраст.
„При децата от аутистичния спектър първите наблюдения на ранните маркери се отчитат, когато детето започне да посещава ясла или градина. Тогава родителите забелязват разлики в уменията или в поведението на детето“, казва Чанева. „Но не всички деца посещават ясла и тогава тези първи наблюдения започват да се отчитат след 3-годишна възраст – при обследването в детска градина. Именно по този начин често се стига до късно диагностициране на проблема.“
На последните страници на здравната карта, която има всяко дете, има описани характерните за възрастта умения. „Ако имате колебания, веднага ги споделете с личния лекар на детето, за да ви насочи към съответните медицински специалисти и/или се възползвайте от социалната услуга „Информиране и консултиране“ в Център за обществена подкрепа във вашия град.“
Фокусът при организирането, предоставянето и управлението на социалните услуги за деца е самото дете с неговата уникалност на възможностите за реализация. Без значение на етническа принадлежност, пол, увреждане, възраст, социално положение.
За да ползва дете специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, родителят може да подаде заявление в дирекция „Социално подпомагане“. В сайта на Агенция за социално подпомагане можете да се информирате за услугите и доставчиците на социални услуги близо до вас.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Ако педагозите в детската градина забележат, че дадено дете има затруднения с речта, не реагира при повикване по име, проявява проблемни поведения като плач, агресия, удряне, хапане, самонараняване, има нарушения на съня, трудности с храненето или със самообслужването, те трябва да уведомят родителите и да ги насочат към необходимата подкрепа“, казва Марияна Червенкова.
Освен тези признаци, често децата със специфични образователни потребности може да имат редуциран или нестабилен очен контакт, не следват инструкции, трудно преминават от една дейност в друга, не приемат отказ или нямат умения за изчакване, както и им е трудно да се социализират с другите деца. Може да е притеснително и когато дете играе по специфичен начин с обектите, има трудности с баланса и координацията, допълва още Марияна.
Център за деца от аутистичния спектър „Вярвай“ предлага безплатни консултации за родителите на деца, които може и да имат известни затруднения с достигането до важните за възрастта маркери. На тези консултации родителите ще могат да се срещнат със специалисти и да получат професионални насоки и съвети за развитието на тяхното дете. Целта на провеждането на консултациите е да бъдат засечени достатъчно рано нарушения в развитието на деца с цел навременна намеса.
Специалистите са логопед, ерготерапевт, сертифициран терапевт за приложно-поведенчески анализ и специален педагог. Те работят с деца с аутизъм, сензорни затруднения, проблеми с комуникацията, храненето и други специфични нужди.
„С ранната подкрепа можем да помогнем на децата да се справят с предизвикателствата и да развият нужните умения за по-добра адаптация във всекидневието и в социалната среда“, допълва Червенкова.
И призовава и държавни, и частни градини да се информират как да процедират при дете с нарушения в развитието.
Детските градини в България съгласно Закона за предучилищното и училищното образование са задължени да приемат деца със специални образователни потребности (СОП). Това включва деца с различни затруднения като сензорни увреждания (например проблеми със зрението или слуха), физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър и емоционални или поведенчески разстройства.
Според действащите регулации в една група в детската градина могат да се приемат до три деца със СОП. В случаите, когато няма друга група или паралелка в населеното място, която да осигурява същото образование, този брой може да бъде по-голям.
Също така, при деца със СОП в групата се изисква допълнителна подкрепа, която се предоставя след оценка на индивидуалните нужди на детето. Тази оценка се прави по молба на родителите и се извършва от специализиран екип, специално създаден със заповед на директора на детската градина. Този екип обикновено включва психолог, логопед, ресурсен учител и при нужда други специалисти. Например рехабилитатор на слуха и говора или учител за деца с нарушено зрение.
За да бъде квалифицирано със СОП, детето трябва да има оценка от Регионалния екип за подкрепа за личностното развитие на децата. Това дава допълнителни точки при кандидатстването. В самостоятелните ясли няма ограничение за деца със СОП. На тази възраст се счита, че това например може да са случаи на деца с увреден слух, уточнява Червенкова. Документът за СОП се издава от Регионалния екип за подкрепа за личностното развитие. Разбира се, след срещи с необходимите специалисти.
За всяко дете със заповед за допълнителна подкрепа общините са длъжни да осигурят място и специалисти. Подавате заявление за обследване на детето в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование във вашата община. Назначават дата, на която да се явите с детето, и под формата на игра със специалисти се обследва детето. На тази база се издава заповед за допълнителна подкрепа в градината.
Между другото, проекти за работа с деца със СОП има в много градини. На теория.
Последният обхваща 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66% от всички в страната). Те ще получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проекта „Силен старт“ на Министерството на образованието и науката. Проектът ще се изпълнява в продължение на пет години, като през този период бъдат инвестирани над 105 млн. лв.
Проектът „Силен старт“ планира да даде възможност за силен и равен старт на различни групи деца. Както със специални образователни потребности, така и на деца от уязвими групи, но и на деца с дарби. Това е свързано както с допълнителната подкрепа в детската градина, така и с общата подкрепа, включително и с психологическа подкрепа на децата, което е много важно в тази възраст.
*Данните от цялото проучване можете да прочетете тук
