Дългите зимни дни и вечери винаги са най-добрите моменти за гледане на филми с децата. Тук има подробен списък с някои от най-добрите детски филми. За улеснение списъкът е разделен по възраст, но истината е, че някои филми влизат в повече от една възрастова категория. Има всичко – чудовища, принцеси, джедаи, динозаври и, разбира се, магьосници. Така че вадете бисквитите, какаото и одеялата и се зареждайте пред екраните.
Със звездичка са отбелязани филмите, които не са озвучени на български.
„Книга за джунглата“
Най-добрият анимационен мюзикъл, преработващ индийските истории на Ръдиард Киплинг в неудържима вълна от забавление. Песни като The Bare Necessities и I Wan’na Be Like You са класики. В целия филм няма нито една пропиляна секунда.
„Феноменалните“
Pixar се премести във вселената на супергероите с този наистина забавен филм. Феноменалните са извикани след години на анонимност, за да се справят със суперфена/суперзлодей Синдром.
„Облачно с кюфтета“
Анимацията сякаш е измислена от шестгодишно дете, което продължава да казва „и тогава, и тогава, и тогава...“. Иначе – неуспял учен изобретява машина, която превръща водата в храна и, логично, настъпва хаос. Филмът има ненадминато психеделично визуално великолепие: малките ще зяпнат хипнотизирани, докато по-възрастните ще се кикотят на гастрономическия хаос.
„Овцата Шон: филмът“
Няма много скучни минути в тази превъзходна история. В нея нашата смела овца случайно изпраща фермера в големия град, където той получава амнезия и се нуждае от спасяване. Във втората част „Фармагедон“ (извънземно бебе се разбива близо до Моси Ботъм) има някои превъзходни моменти на оригване (децата харесват подобни неща, нали?).
„Енканто“
Няма как да има много детски филми, които се стремят да се справят с поколенческата травма. „Енканто“ обаче го прави с безкрайни експлозии от цвят и саундтрак, който е далеч отвъд пробивния хит We Don’t Talk About Bruno. Тази вълшебна реалистична приказка, чието действие се развива в Колумбия, освен това се гордее с главен герой, който носи очила.
Късите филми на Pixar
Това са малки скъпоценни камъни. Изтъкани от остроумие, въображение и перфектно преценена сантименталност, дестилирани в късометражни филми от максимум 10 минути без диалог.
„Пепеляшка“
Не твърде страшен и не твърде сладък „Пепеляшка“ е перфектният класически филм на „Дисни“. Тук дефилират пеещи мишки, птици, които шият рокли, и изключително важната фея кръстница. А и песните не се забравят лесно, което обаче не сме сигурни дали е плюс, или минус.
„Приключенията на Капитан Гащи“*
Адаптиран по романите на Дав Пилки, този филм може да е подминал света на възрастните, но децата ви ще харесат двойката измамници, които обикалят гадния главен учител г-н Круп и злодейския професор Пупипантс (б.а. – наакани гащи). Да, това е такъв филм.
„Паяжината на Шарлот“*
Има няколко екранни адаптации на неостаряващата класика на Е. Б. Уайт за селския двор, но анимационният филм от 1973 г., включващ Деби Рейнолдс като гласа на услужливия паяк, най-добре демонстрира нежния чар на оригинала. Освен това е озвучен с някои изящни песни от старите сценични музиканти на „Дисни“ братя Шърман. И тук има версии с дублаж на български, качени по разни сайтове.
„Полетът на навигатора“*
Продукт на ефекта от „Извънземното“. Историята за момче, носено наоколо от НЛО, изследващо вселената, с право омагьоса децата от 80-те години. Корабът е готин, съществата са сладки, а освен това Сара Джесика Паркър е неочаквано млада. Филмът е излъчен по БНТ години по-късно, така че има и версия с дублаж.
„Алиса в страната на чудесата“*
Версията на Тим Бъртън е доста различна от адаптацията на „Дисни“ от 1951 г. Но старата анимация осезаемо има влияние върху склонното към разни наркотични киселини поколение от 60-те години. Разбира се, това не е нещо, което трябва да обяснявате на сегашните хлапета. Макар че самата книга изисква някои смели крачки в тази посока.
„Жълтата подводница“*
The Beatles може и да не са очаквали, че анимационният филм, вдъхновен от техния хит от 1966 г., ще се превърне в омагьосваща визия за вековете, но резултатът е точно такъв. Детската психеделия има прост сюжет, който дори малките могат да следват. А и децата само печелят, ако още от ранна възраст слушат едноименната песен, както и Nowhere Man и All Together Now. (Моето дете се влюби в песента и клипа още от пръв поглед, б.а.)
„Уолъс и Громит: Проклятието на заека“
„Само малко безобидна мозъчна промяна, това е всичко“, успокоява Уолъс своя уплашен бийгъл в този кикотещ се ужас. Във филма дуото работи като хуманни терминатори на вредители. Те са призовани от лейди Тотингтън, която намира територията на замъка си препълнена със зайчета в навечерието на селското зеленчуково шоу. Гласовете на Хелена Бонам Картър и Ралф Файнс правят филма предсказуемо брилянтен за тези, които ще го гледат без дублаж.
„Джеймс и гигантската праскова“*
Филмът е стар – вече на над 25 години, но е изтъкан от може би най-детската от основните книги на Роалд Дал. Което означава, че най-малките зрители ще разберат какво се случва. Отличната стопмоушън анимация от бившето протеже на Тим Бъртън – Хенри Селик, очертава всичко, което трябва.
„Моят съсед Тоторо“*
„Щастливи сме, колкото е възможно!“ чурулика тематичната песен, но чудото в омагьосващата анимация на Studio Ghibli от 1988 г. е как съчетава изобилна радост с болезнена тъга. В основата на сюжета е историята на две момичета в следвоенна Япония, които се установяват с баща си в отдалечена къща в провинцията. И огромен пухкав горски дух. Има го дублиран на български, но е разделен на части по сайтове.
„Как да си дресираш дракон“ 1–3
Хълцук, Астрид, Стоик и приятелите заемат сладко място между легендите за драконите, бързите въздушни приключения и темата за различните видове напрежения в училищна възраст. И трите филма по забавен начин отдават дължимото на силата, с която човек преодолява различни препятствия.
Лего филмите
Искате филми за играчки, пълни с интелигентни реплики, закачлива музика и забавни коментари за потребителската култура? Забравете за „Барби“. Имате нужда от Лего конструктори. Това е забавен квартет от тухлени анимации, който държи възрастните толкова щастливи, колкото и децата. Страхотно!
„Магьосникът от Оз“
84 години след излизането на филма любовта продължава. В основата си това е „обикновена“ приказка за приятелство и себеоткриване. Освен това има зелена вещица, която се кикоти и лети на метла.
„Бягството на пилето“
Още една стопмоушън анимация от британското студио Aardman. Историята за кокошки, които планират бягството си от йоркширска ферма, приличаща на лагер за военнопленници, демонстрира смелост, остроумие и безкрайна изобретателност. Да не говорим за прекрасното жонглиране с теми като феминизма, марксизма, фашизма и механизмите на патриархата. Кой има нужда от „Барби“?
„Търсенето на Немо“
Един от онези чудодейни анимационни епоси, които сякаш идват от нищото, за да завладеят цяло поколение. Истинският герой е бащата на Немо, което прави хитра връзка между поколенията. Вторият филм, включващ страдащата от амнезия бодлоперка Дори, повтаря трика. Просто плувай, просто плувай…
„Бейб“
Що се отнася до филмите с говорещи животни, „Бейб“ е един от най-великите за всички времена. Адаптиран от историята на Дик Кинг-Смит за прасе овчар, което триумфира над подигравките, за да спечели победа в състезанията с овце, това е изключително сладко забавление. И сериозно свири по много струни в сърцето.
„Железният гигант“*
Пътят от адаптация на поемата на Тед Хюз до голяма студийна анимация едва ли ще се повтори скоро. Но какъвто и да е пътят, резултатът е изключителен. Това е трогателна история за деветгодишно момче, което намира робот в гората по време на Студената война през 50-те години на миналия век.
„Матилда“*
Преди скорошната поява на „Матилда, мюзикълът“ своето място в историята има обикновената стара „Матилда“. С участието и под режисурата на Дани ДеВито, играещ търговец на употребявани коли, който е твърде измамен и самовлюбен, за да забележи процъфтяващия гений на дъщеря си. Тъй като това е Роалд Дал, има изобилие от сцени на изтезание на деца, включително незабравимата гледка на Брус Богтротър, който е тъпкан насила с гигантска шоколадова торта (обаче не вярваме, че това ще откаже собствените ви деца от шоколада или тортите).
„Малката русалка“
Последният римейк може да е добавил някои добри песни към саундтрака (примерно The Scuttlebutt на Awkwafina), но оригиналната приказка за русалката Ариел, която иска да бъде „горе, където ходят, горе, където бягат, горе, където остават цял ден на слънце”, все още е недостижима. Не забравяйте обаче началната сцена с акулата и морската вещица Урсула – някои по-малки деца може да се уплашат.
„Мери Попинз“*
Може да се хилите на най-лошия кокни акцент, който някога е бил запечатван на целулоидна лента, и да киселее на оклеветяването на майката – твърде заета да води кампания за избирателно право на жените, за да се грижи за семейството си – но децата ще харесат песните, магията и нежната глупост.
„Коледната песен на мъпетите“*
Първият мъпет филм, продуциран от „Дисни“ по новелата на Чарлз Дикенс. Майкъл Кейн е в ролята на Скрудж и е подкрепен от хората зад мъпетите. Без починалия им създател Джим Хенсън. Филмът е посветен на него и това си личи. Има го и дублиран, но разделен на части.
„Замръзналото кралство“
Апотеозът на посланията на „Дисни“ за силата на момичетата, както и изстрелването на приливна вълна от бяло-сребристи акрилни плитки и плюшени снежни човеци с химна Let It Go, допълващ безкомпромисното настроение. Вашите момичета никога няма да бъдат същите. И това е страхотно!
„ET – Извънземното“
1 час и 55 минути е доста като дължина за детски филм. Да не кажем, че е малко прекалена. Не че има шанс някое дете на Земята да се отегчи от тази вечна история за хлапе, което изгражда невероятна връзка с извънземно същество – и след това трябва да го пусне.
„Играта на играчките“ 1–4
Първият филм промени играта в анимацията и все още е великолепен. Следващите части само задълбочават изживяването, въвеждайки нови герои и навлизайки в още по-мащабна емоционална територия, свързана с израстването и емоционалното остаряване.
„Скъпа, смалих децата“*
От славните години на Рик Моранис идва тази разтърсваща приключенска история за луд учен, който случайно смалява децата си до микроскопични размери, след което ги изхвърля заедно с боклука. Те трябва да намерят пътя обратно към дома през огромна, ужасяваща джунгла (тяхната задна градина), срещайки зверове (гигантски мравки) и жизненоважни източници на храна (най-голямата бисквитка, която можете да си представите) по пътя. Гигантско забавление.
„Най-великият шоумен“
Шапки долу за Хю Джакман, изиграл с естествен блясък цирковия предприемач П.Т.Барнъм. И не само, разбира се. Мюзикълът предизвиква бурни емоции, доставя хит след хит и улавя чистата еуфория на сцената с детинска страст и наивност.
„Лека нощ, мистър Том“*
Един от последните филми на Джон Тоу, неслучайно награден с BAFTA. Красивата адаптация на романа на Мишел Магорян е великолепна наслада със силно емоционално ядро. Последната сцена – трагедия след трагедия, завършваща с това, че младият Уилям най-накрая нарича грубия стар Том „татко“ – удря право в сърцето и сълзите.
„Таралежите се раждат без бодли“
Не сме някакви крайни чуждопоклонници, но българските детски филми не са нещо блестящо. Този обаче ще ви вкара солидна доза носталгия и ще ви се наложи да обяснявате куп неща на децата си. А и тези около горната възрастова граница ще могат да разберат някои подробности за „светлото“ минало.
„Хари Потър“
Ако вече не са ги гледали, децата ви несъмнено тръпнат от нетърпение. Има и защо – цикълът от осем филма е на практика определящото творение за 21. век: сложна история, огромно екранно забавление и смело хуманистично послание.
„Спайдърмен“
Опияняваща виелица от образи и идеи, която превзема познатия герой на Marvel и го подлага на всеки възможен вариант за тормоз в шеметен стил. Не е лошо за нещо, което първоначално е било замислено като спирачка от студиото с цел да бъдат запазени правата върху героите.
„Мисис Даутфайър“
30 години след излизането на класиката всяка служба за защита на детето би имала много въпроси. Но това няма как да отнеме огромното забавление в историята на отчуждения баща, който се дегизира като бавачка, за да прекарва повече време с децата си. Робин Уилямс, Сали Фийлд и Пиърс Броснан правят фантастични роли.
„Принцесата булка“*
Разочарование при излизането си през 1987 г. сега филмът вече е класика. Фехтовка, бой, мъчения, отмъщение, гиганти, чудовища, преследвания, бягства, чудеса – и истинска любов. При това с реплики, които могат да се цитират постоянно, и с ненадминат актьорски състав. Ако трябва да цитираме грешно смелия герой Уестли, „в света има недостиг на перфектни филми, би било жалко да пропуснете този“.
„Шрек“
Забавен и идващ от по-лесни времена, филмът е пълен с шеги, които работят на няколко различни нива. Плюс това вкарва неочакван обрат в митовете за феи, приятели, политика и известни личности. Предпочитаме първата зелена серия.
„Коралайн и тайната на огледалото“*
Мрачна стопмоушън анимация, адаптирана от новелата на Нийл Геймън, която може да изплаши чувствителните деца. Коралайн е 13-годишно момиче, което открива портал към огледален свят. Първоначално той изглежда много по-хубав от нейната скучна реалност, но скоро се появяват гадни тайни. Сцените са придружени от някои запомнящи се страшни образи – като копчетата, пришити върху очите на децата. Това не е филм, с който да се шегувате.
„Отнесени“*
Тази история включва всякакви забавления и игри, след като домашният плъх Хю Джакман потъва в канализацията. Там той среща буйната мишка на Кейт Уинслет и заедно се изправят срещу злодея от подземния свят Жаба и братовчед му Льо Квак. Качествена работа навсякъде. Има го с дублаж на български поне на два сайта.
„Джурасик парк“
Оригиналният блокбъстър на Стивън Спилбърг все още е най-добрият във франчайза (май станаха шест филма, не сме сигурни). Този филм е напрегнат, забавен, сложен и ужасно вълнуващ. Също така е задължителен, за да може да разберете куп препратки в следващите години поп култура.
„Междузвездни войни“
В девет „епизода“ и два (засега) самостоятелни спинофа, както и анимационния филм „Войните на клонираните“ (без да броим свързаните телевизионни сериали), „Междузвездни войни“ заема централно място в детското въображение на няколко поколения деца. Франчайзът е задължителен обред за всяко дете.
„Завръщане в бъдещето“
За деца, които започват да схващат, че е имало години, когато родителите им са били по-млади, това е перфектна входна точка в света на пътуването във времето, ядрената физика и рокендрола. Както и не толкова подходящи за деца неща. Например воайори, сексуално насилие и това майка ти да си пада по теб. Ужас.
„Чудесното приключение на Бил и Тед“*
Чудесен е, защото е филм без злодей. Освен това участват Киану Рийвс и Джордж Карлин. Бил и Тед мечтаят да са в рок банда, но са на ръба да се провалят в клас и започват да пътуват напред-назад из времето, за да се оправят с проекта си по история. И са на път да пренапишат историята, макар че не могат да напишат имената си без грешка.
„Отнесена от духовете“
Абсурдното изобилие от въображение в анимацията на Хаяо Миязаки ще завърти главите на децата. Има множество малки детайли, които превръщат многократното гледане в непрекъснато удоволствие, и сцени с рядка красота и емоция, които остават в паметта дълго, след като сте натиснали стоп.
„Лабиринт“*
Мъпетите и Дейвид Боуи са малко вероятна комбинация, но фантазията на Джим Хенсън ни дари с красива приказка за съзряването. Дженифър Конъли е изобретателна и комплексна героиня, изправена срещу опасно примамливия крал на гоблините, изпълняван от Боуи. Освен това има много щуротии, които забавляват по-младите зрители. Имам спомен, че съм го гледал в някаква версия на български, но нямам идея дали беше с дублаж или субтитри.
„Карате кид“
Трябва да очаквате децата да имитират всички движения в тази класическа приказка за бойни изкуства, в която г-н Мияги учи Даниел Ла Русо как да преодолее училищните хулигани. Но е добре да помните, че елегантният ритник на финала на филма едва ли ще се получи толкова добре. Предупредете и детето, че е добре да тренира на по-меко. Преди години една от българските телевизии го излъчваше, тоест би трябвало да го има дублиран.
„Падингтън“ 1-2
Сложният, жизнен и много забавен поглед на Пол Кинг върху книгите на Майкъл Бонд е изпълнен с изобретателност и пъргав хумор. Но същевременно запазва уважение към източника. Плюс това актьори като Хю Боневил, Сали Хокинс, Никол Кидман и Хю Грант правят забележително ярките роли.
„Властелинът на пръстените“
Пресъздавайки сагата на Толкин в продължение на девет и половина размазващи часа, подробният епос на Питър Джаксън ще накара всички, дори съвсем леко заинтересованите деца, да останат тихи през цялото време. Трудно е някой да надмине това.
Списъкът е базиран на материалa на The Guardian.
