На 2 април празнуваме Международния ден на детската книга. Празнуваме с непорасналия „Питър Пан“, очакваме покана за вилата на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, както и да пием чай с Алиса в Страната на чудесата. С нас, на обиколка в този чуден свят на непораснали деца, каним Пирина Воденичарова, графичен дизайнер по образование, книгозавър по душа. Пирина е създател на най-голямата общност за детско четене у нас – „Нито ден без книжки“, а вече и издател на детски книги.
Честит празник! Истински ден, в който да празнуваме цветовете на детството чрез детските книги. Именно тези истории са и много достъпен мост за нас, възрастните, към собственото ни детство, което завинаги остава да живее в нас. Специалните книги за детето Пирина са „Питър Пан“, която мирише на обичта на мама, „Фердо мравката“, която бележи първите ми опити за самостоятелно четене и комикси „Дъга“, кашони с които открих на тавана и разлиствах с часове. В настоящето една от най-специалните за мен книги е комиксът „Джунипър Мей“ – книга, която издадох изцяло облегната върху доверието, което имам към сина си. Той я избра, а вече стотици деца са пленени от нея и очакват втори брой.
Не открих такава общност и си я създадох, водена от личната си нужда да общувам с възрастни, които оценяват високо детското четене и искат да виждат как книгоиздаването в България в тази област се осъвременява и развива. Така и се случи. Най-ценното на общността е усещането, че си си вкъщи. Често в разговорите ни хората споделят думата „спасение“. И е истинско островче на нормалността за много от нас. Защото имаме нужда от подкрепа в родителския ни път, а това много често става през книгите, които четем на децата си, за да ги запознаем със света и да им помогнем да разбират самите себе си по-добре. Детската книга е мост между децата и родителите. Оказва се, че е мост и между възрастните, които търсят свързване.
А издателство „Книгозавър“ е естествено продължение на моя стремеж да допринасям с каквото мога за детската литературна среда в България. През издателството изразявам себе си – с моето чувство за естетика, с моето възприятие за смисъл, качество и нужда. Надявам се с годините за все повече хора логото на „Книгозавър“ да е печат за качество на детската литература.
Изследванията сочат, че най-добрият момент е още в пренаталния период. Следващият най-добър момент е веднага, щом се роди. Буквално от ден едно можем да четем на децата си. В първите месеци дори няма нужда това да бъдат детски книги, тъй като важното е създаването на ритуал – повече за нас, отколкото за тях. И чуването на гласовете на родителите. Когато бебето вече не е новородено и започне да изследва света през визуалното, тогава можем да започнем да подбираме подходящи и качествени издания, които да четем и разглеждаме.
Една от най-важните подробности, които доста хора просто не знаят, е че гледането на рисунките също е вид четене. Често чувам родители да казват „детето ми не чете, само разглежда картинките”, но това също е четене и всъщност е много, много важно в първите години от развитието на децата.
Книгите по трудни теми са сред по-малко предпочитаните от самите родители, защото на децата все още се гледа като на друг вид, различен от нас възрастните. Една от най-големите ми лични и професионални битки е да променям това убеждение. Децата са личности, още преди да се родят и следва да ги третираме като такива. Но какво общо има това с четенето, книгите и темите?
Често възрастните смятат, че на света има теми, които не принадлежат към детството. Защо да натоварваме едно 4-годишно дете с теми като смърт и война, нали?
На пръв прочит звучи логично, но всъщност няма твърде сложни и със сигурност не трябва да има забранени теми за малките деца. Нашата задача, в ролята ни на възрастните в уравнението, е да подсигурим подходящи за възрастта обяснения, а не да избягваме темите или да заблуждаваме децата. Не им правим услуга, като ги пазим от дадена тема. Напротив, така само можем да им навредим, защото едно подходящо за възрастта обяснение винаги е много по-добър избор от това да ги оставим в неведение. А какъв по-добър помощник в обясненията от една добра детска книга? Просто е важно да подсигурим качеството на историите, които пускаме в дома си.
Все още много говорим за количество, а фокусът трябва да бъде изместен върху качеството. Хвалим деца, които са прочели много книги на ранна възраст, но оставяме встрани темата разбрано ли е прочетеното. А именно умението за четене с разбиране е основата, върху която стъпва и четенето за удоволствие. Другият огромен проблем е, че масово противопоставяме книгите и технологиите. В тази битка технологиите ще спечелят в 100% от случаите. Ето защо е важно възрастните (родители и учители) в живота на детето да не позволяват тази битка въобще да се провежда.
Ако четенето е третирано като поредното хоби на детето, тогава имаме по-големи шансове да отгледаме читател.
Когато един скиор прекара цяло лято на морето, не казваме, че той не е скиор, нали така? Спадовете в интереса и периодите без книга в ръка не бива да ни отказват от идеята да отглеждаме читател. Но и да отгледаме хора, които четат с разбиране, имат критично, аналитично, пространствено мислене е задача на цялото общество. Съответно тези 26% не
са провал на родителите, а провал на обществото ни. Имаме много да учим, мислим и работим по тази тема.
Още не сме свършили, скрол надолу
Не съм съгласна с подобна генерализация. Хората, които четат за удоволствие, приоритизират четенето, просто защото то им носи нещо важно и позитивно в ежедневието. Именно в четенето с разбиране и четенето за удоволствие е ключът. Четенето като ограмотяващо умение въобще не е достатъчно и мисля, че трябва да започнем тази тема оттук. Грамотността е базов минимум, с който не можем да си позволим да се примиряваме.
Смърт, война, развод и детско сексуално образование са темите, които най-често са предизвиквали възмущение у възрастните наоколо, а на мен са ми любими. Странно е да кажа „любими“ за тежки и щекотливи теми, но децата носят в себе си мъдрост за разбирането им. И доказват големия потенциал, който имат.
View this post on Instagram
Безкрайно уважавам децата и способността им да поемат каквото животът поднесе. Моята роля на родител винаги ще приемам като привилегията да съпроводя едно човешко същество по личния му път. Детските книги са пръв помощник в тази задача.
Илюстрацията е първото нещо, което забелязваме в книгата. Затова е доминиращият разказ, особено ако книгата е предназначена за деца в най-ранна възраст.
Жанрово тя изпреварва словото, което се нарежда след музиката и образа. Затова може да се каже, че илюстрацията е автономен разказ и не е патерица на текста. А най-добрата комбинация е да работят заедно.
Илюстраторката и художничка Свобода Цекова разказва, че има течения в книгоиздаването, които наблягат предимно на визията. Такива са Picture Book (книга с картинки) и Silent Book (тиха книга), където илюстрациите са доминиращи. Те са предназначени за децата в най-ранна възраст и за разлика от комиксите изображенията може да не са последователни.
По-скоро са образователни и съдействат за езиковото развитие и разбирането на читателите за света като сред най-известните примери за Picture Book е „Приказка за зайчето Питър“ на Биатрикс Потър от 1902 г. Silent Book пък са с меки корици и много атрибути, с които децата развиват и фината си моторика.
Свобода Цекова заедно с художника Антон Стайков са кураторите на българския щанд на Панаира на детската книга в Болоня, където страната ни участва за втора година, но за първа проектът е в такъв мащаб.
Двамата избират 25 съвременни илюстратори, които да ни представят на събитието. Прави се уточнението, че селекцията е субективна, не е класация и няма претенция за изчерпателност.
„Това е разнообразна моментна снимка на илюстрацията у нас“, казва Свобода Цекова. Включени са както награждавани художници, така и прохождащи илюстратори.
„Получава се изложба от детайли, подреждаща картина на разнообразието, в която не може да се извлече определена тенденция на българска школа“, допълва Антон Стайков. Точно това е била и идеята – да се види индивидуалността на представените артисти.
Щандът ни беше изложен на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня от 8 до 11 април. Проектът е преведен от Трейси Спийд. Лявата част на павилиона представя книжна селекция, направена от Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Дясната част на пространството е запълнена с изложба от илюстрациите на избраните творци и дава облика на щанда.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Целта е двете половини да работят в синергия за популяризиране на детската ни литература извън България, тъй като езиковата ни група ограничава пазара“, казва Свобода Цекова. „Ако книгите се издават на английски, немски или испански език например тиражите ще са внушителни. Себестойността на книгата ще падне и заплащането на илюстраторския труд ще бъде в пъти по-високо.“
Затова и присъствието на страната ни в такъв голям форум е от изключително значение. Важно е това присъствие да стане приоритет в културната ни политика, тъй като именно Болоня е най-значимото място, когато става въпрос за детска литература, продажба на права, среща на литературни агенти, автори, художници, дистрибутори и всички останали по веригата.
За съжаление, поради езиковата бариера на българската книга илюстрацията ни не може да се позиционира много категорично някъде. За да се случи това, трябва да има издадени книги на чужди езици. Все пак наши илюстратори имат успехи по света. Деница Минева работи във Франция. Книгите, по които работи Мартин Станев, също първо са издадени в чужбина. Друга българска успешна илюстраторка е Стела Драйс, която работи предимно по детски книги на немски.
Сред избраните автори на българския щанд попада Ина Христова, която живее в Мексико и илюстрира по поетичен начин, отговорящ на текста на „Коледата на едно дете от Уелс“ на Дилън Томас. В подбора е и Кирил Златков, който влиза в синхрон с театралния стил на текста на „Мишките отиват на операта“ от Мария Донева и създава автентичен, тъмен оперен свят, осветен от прожектори.
Ива Сашева участва с работата ѝ над „За книгите и дългите опашки“ от Николай Грозни, чиято книга е с невероятни киноракурси, допълва Антон Стайков.
Калина Мухова, която живее в Италия, пък рисува изображенията по своя авторски комикс „Диана с главата надолу“.
Другият комикс по собствен авторски текст в селекцията е на Веселин Праматаров. Книгата е с политически контекст – „На конци. 1968. Една действителна история“.
Третата авторска книга – „Първите пет“, е на Мила Янева Табакова.
Кураторите са се постарали и да покажат автори, чиито други професии са изиграли важна роля в създаването на илюстрации. Такива творци са кинорежисьорът Ясен Григоров и мултижанровият артист Юлиан Табаков, работещ в полето на сценографията.
Всъщност илюстраторите имат сериозната отговорност да отправят послание към децата, чийто първи досег с книгите е изключително значим. Илюстраторът трябва да даде на детето гледна точка, но и да остави в илюстрацията поле за разгръщане на неговото въображение.
„Това не е буквално илюстриране на текста“, казва Свобода Цекова. Тя си спомня за ранните години на Прехода, когато, по думите ѝ, има профанизиране на детското книгоиздаване. За щастие това е в миналото. „Вече има малки, готини издателства, които обръщат изключително внимание на илюстрацията. Издават хубави преводни наградени книги и трябва да кажем, че илюстрацията освен през очите, влиза през досега с книгата. Затова е важно позиционирането ѝ върху листа и взаимодействието с текста. Трябва да имаме много високи изисквания към детските издания, които следва да възпитават добър вкус.“
И двамата отдавна се вълнуват от детската тематика. Автори са на „Българският буквар. 200 години в първи клас“. Антон Стайков е автор на „Кратка история на българския комикс“, където разглежда хронологично развитието на жанра у нас. От разцвета му в годините на Втората световна война, през пътя му по време на соца, когато се превръща в инструмент за идеологическо възпитание на деца и възрастни, до сложните периоди на 90-те, когато всеки носталгичен опит за издаване на комикс приключва с единствен брой.
Свобода Цекова също има героиня, която скоро ще бъде издадена в книга. Работи с различни автори, сред които и Надежда Радулова по книгата „Чудна азбука“.
И двамата са „пишещи художници“, които имат по-различен достъп до изкуството от историците и теоретиците. А този опит те смятат за важен, защото им помага да разберат по-добре работата на илюстраторите, знаят какво е да се рисува, сканира, обработва картина.
„Искахме да повдигнем завесата около това изкуство, тъй като илюстрацията е самотно занимание. Художникът битува с текста и читателят никога не го вижда. Не се разбира как е създал илюстрациите. Този проект си постави за цел да освети готините хора, които правят хубавите книги“, разказва Свобода Цекова.
И двамата куратори, подобно на почти всички нас, са израснали с книгите, изрисувани от Любен Зидаров, но Антон Стайков си спомня и илюстрациите на Иван Кьосев, както и тези от Александър Денков и Стоян Анастасов. Важни са и художниците с по-опростен стил като Доньо Донев. Радослав Маринов-Реме е сред любимите им творци. Свобода Цекова смята илюстрациите на писателя Йордан Радичков за явление със своя минимализъм. „Толкова самобитни и силни, дори днес като ги разглеждам, са сред най-добрите в историята на илюстрацията ни“, казва тя.
Двамата се обединяват, че важната личност в съвременната илюстрация е Ясен Гюзелев. Във всяко произведение той създава визуална среда, която не може да бъде сравнена с нищо друго. Творбите му имат много силна индивидуалност и мощна образност.
Сред важните имена на българската илюстрация кураторите споменават и Сотир Гелев, който не рисува тривиално. Неговите илюстрации са сериозни, в тях има ретро нюанси.
Това, което е важно за Свобода и Антин, е да се дава възможност за разнообразие, да няма унифициране. Особено в детската литература, в която на децата им е нужно да разгърнат все още нешлифованото си въображение. И тъкмо това, че то все още не е „обработено“ от готовите житейски конструкции, с които боравим като възрастни, го прави безценно.
