Таксата за детска градина за 5 и 6-годишните деца в София се намалява с 10%, а от такса се освобождават няколко групи деца, съобщават dnews.bg.
Това са децата на родители със 71% или повече намалена работоспособност, деца пълни сираци или с един родител, деца на родители, загинали в производствени аварии, природни бедствия или при изпълнение на служебен дълг, деца с медицинска експертиза 50% и над 50% намалени възможности за социална адаптация, деца на учащ родител или студент, както и второ, трето и следващи деца на многодетни семейства.
Това предвиждат промени в Наредбата за местните такси и цени на услуги на Столичната община, приети днес от Столичния общински съвет.
Задължителното предучилищно образование за децата в общинските градини е безплатно, като родителите плащат само за храненето. Тази такса в София е 60 лв., а с намалението с 10% става 54. В момента на задължителна предучилищна подлежат децата на 5 и 6 години, а от 2023/24 г. тя става задължителна и за 4-годишните.
Да имаш три деца е велико щастие и ужасно, ужасно, ужасно много работа. Всъщност - по три.
Това важи с пълна сила, когато и трите ти деца са породени, както в случая с авторката на този текст Джил Солоуей Джонсън.
Тя си спомня много ясно момента, в който е осъзнала, че въпреки нейното чувство за вина третото ѝ дете ще се оправи в този живот по-добре, отколкото си е представяла.
Третото ни дете – Номер 3 – практически се самоотглежда, откакто се е родило.
Когато се появи, вече бях майка на две деца с разлика 1 година. Имах много видеа от първата му година, но той рядко се появяваше в тях. По-често го чувах, че плаче в миманса, докато камерата се фокусира върху нещо сладко, което правят Номер 1 или Номер 2.
Един от любимите ми спомени с Номер 3 е ден в парка.
Когато се чувствах достатъчно смела да напускам комфорта на дома си, обикновено ги водех в близкия парк.
По-големите деца се разкопчаваха, отваряха вратите на минивана и почваха да тичат в противоположни посоки, изоставяйки ме с Номер 3 (и голяма доза адреналин).
Бързо се окопитвах, грабвах Номер 3 под мишница и тичах към бебешките люлки.
Слагах Номер 3 в люлката и знаех, че не може да избяга никъде, което значеше, че мога да се концентрирам върху това да “паса” другите двама.
Един ден тичах след Номер 2 и Номер 1, докато извършваха подвизи, обикновено запазени за цирковите артисти и олимпийските бегачи. Номер 3 (както обикновено) наблюдаваше хаоса от люлката, където го бях стоварила, веднага щом пристигнахме в парка.
Аз бях майката на детето, което правеше циркови номера на самия връх на катерушката, както и майката на детето, което тичаше към хоризонта, твърдо решено да се отдалечи от мен колкото се може повече.
И - да, почти забравих - бях майка и на онова клето дете, практически изоставено в люлката (благодаря на човека, който е открил люлките с предпазител).
Последвалите събития се случиха за части от секундата.
Майчинският ми мозък въртеше на най-висока скорост. За части от секундата прецених кое дете е в най-голяма опасност и затова реших да спринтирам към онова, което се е засилило към улицата, тъй като знаех, че другото на катерушката има уменията да балансира поне още минута-две.
Третото в бебешката люлка нямаше къде да ходи…
Така че се впуснах да бягам след Номер 2, грабнах я и я заведох пак на детската площадка. Потна, с разтуптяно сърце, почти без дъх чух сладкото гласче на Номер 3, който се обръщаше към някой преминаващ в близост: “Хей, може ли да ме залюлеете? Мама е малко заета.”
Това беше моментът.
Стоях в парка и се чудех в какво се забърках – три деца в рамките на две години и половина. Стресирана, пълна с вина и кълняща се, че повече никога няма да изляза от вкъщи.
В онзи момент, когато чух Номер 3 да моли някой да го залюлее, си дадох сметка, че ще си е добре.
Беше се научил да моли за това, което иска, и е експерт в преценяването на ситуациите, в стратегиите даже. В търсене на най-добрия възможен начин да отговори на нуждите си.
Беше усвоил това умение през многото дни в парка, прекарани в люлката.
Толкова много вина изпитвах към Номер 3, който плаче в столчето в колата, Номер 3, който го няма на видеата, Номер 3, който гледа от люлката как другите деца играят.
ВИНА.
Обаче онази люлка му беше дала най-добрия поглед как работи животът. Научи го да наблюдава внимателно и да разбира фините нюанси в човешките взаимоотношения.
От тази люлка ме е наблюдавал как трескаво тичам след другите две деца и е осъзнал, че ако иска да си прекара весело в парка, трябва да намери някой, който да му помогне. Видял е, че ръцете ми буквално са заети.
Номер 3 сега е на 16. Уверен, независим, мил и винаги, винаги забелязва детето в люлката в парка, което може би има нужда някой да го залюлее.
P.S. Бих искала да използвам възможността да благодаря на всички онези хора, които намериха време да залюляват от време на време Номер 3. Супер сте!
Отварянето на детските градини и ясли е неизменна част от дневния ред на обществото в последно време. Задават се въпроси от всички страни, но те не получават достатъчно отговори. Преди време публикувахме отвореното писмо на Антонина Кенова от гражданската инициатива „За качествена и иновативна образователна система“, в което тя призоваваше Министерски съвет да помислят не КОГА, а КАК да се отворят детските градини.
След известно колебание дали изобщо да се отварят, МОН пусна анкета към родителите, за да ги попита и за тяхното мнение.
Днес публикуваме част от тревогите на хората, заети в образованието на децата ни, които са оформени от управителния съвет на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България като въпроси към министъра на образованието. На част от тях вече има отговори, за останалите все още се търсят.
Кога ще направим тестове на персонала? – Не можем да направим тестове предварително на всички. Нямаме толкова тестове и капацитет на лабораториите. МЗ ще направи учителите тестова група, но вероятно до месец ще успеем да тестваме само няколко хиляди.
Колко често ще правим тестове на персонала? – Не можем всеки ден да правим тестове.
От къде ще се осигурят средства за тестовете? – В писмо до МЗ, МОН заявява, че на първо време има готовност да финансира тестовете.
С какви медицински изследвания ще приемаме децата? – Няма да се искат изследванията по Наредба. Ще стане голямо струпване пред лекарски кабинети и лаборатории, което ще създаде по-голям риск.
Ако няма да се правят тестове и изследвания на децата, кой и как ще гарантира, че здрав персонал ще се грижи за здрави деца? – Родителите носят отговорност. Това е основен принцип в протоколите и на другите страни. По същия начин и ДГ не може и няма да се изисква да гарантира, че децата, които са доведени на детска градина са напълно здрави. Гаранции никой на никого не може да даде.
Ще се определи ли максимален брой деца в група, предвид изискванията за спазване на отстояние и избягване струпването на хора? – Изискване за отстояние между децата в група не може и няма да има. В клас – да, но в група в ДГ – не. Така е и в другите страни. Максимален брой деца може да има – например 12, но тогава ще се наложи в някои групи децата да се редуват на смени (например: едната седмица едните, следващата седмица – другите.)
Колко ще е максималния брой деца в група? – МОН ще предложи 14, но решението предстои да се обсъди. В заповедите на МЗ пише, че дейности в групи се допускат до 10 души, но можем да презюмираме, че средно дневната посещаемост ще бъде близо до 10.
Ако се определи максимален брой деца в група, какъв механизъм ще ползваме, за да върнем децата, които са над максималния брой? – Няма да се връщат, а предварително ще се питат родителите и ще се направи график. Към момента 50% от родителите декларират, че ще си пуснат децата. Това означава, че за малък процент групи ще се налага сменен режим. МОН ще призове който може, да остане вкъщи, а след 01 юни се надявам, че както обикновено ще има и спад на желаещите да посещават ДГ.
Ще посещават ли детска градина децата с хронични заболявания? – Не можем да ги лишим. Въпрос на индивидуална преценка.
Как осигуряваме грижа за децата, в случай че част от персонала не се върне на работа? – Ако не се върне част от персонала – сборни групи и редуване (сменен режим). Нищо друго не можем да направим.
Как една медицинска сестра извършва качествено и адекватно сутрешен филтър? – МОН очаква указания на МЗ, но са против меренето на температура. Както за матурите – връщат само на децата с видими признаци мерят температура и ги връщат. Родителите декларират, че са здрави.
Колко често сменя предпазните средства медицинската сестра при провеждането на сутрешен филтър? – МОН очаква указания на МЗ.
Децата ще ползват ли предпазни средства? – Не. Децата е невъзможно да стоят с маски.
Кой ще изготви указания за спазване на дистанция по време на различните режимни моменти? Леглата в спалните помещения на какво отстояние ще са? Как ще се организира храненето на децата – на една маса по колко деца ще сядат? – Основен принцип в страните, които са утвърдили протоколи – дистанция между децата и на децата с учителите не може да се спазва. Спазва се дистанция между: 1. Групите не се смесват на двора и коридорите; 2. Между персонала в различните групи – директорът не ги събира; 3. Между родителите и персонала – децата се оставят отвън и се дава по-широк интервал за оставяне и взимане на децата. Изчакват разредени пред входа на детската градина, ако се натрупат повече хора. Колкото се може повече активности се провеждат на открито, ако климатичните условия позволяват. UV-лъчите убиват вируса.
В случай на заразяване кой ще е под карантина – цялата група, целия етаж на детската градина, цялото крило на детската градина, или цялата детска градина? – Цялата детска градина се поставя под карантина.
В случай на карантина персонала, семействата на персонала и семействата на децата ще бъдат ли поставени под карантина за 14 дни? – Да
В случай на карантина детската градина преустановява ли дейност? – Да.
Когато родителите водят децата си на различни места и не спазват противоепидемичните мерки и излагат себе си и децата си на риск от заразяване, отговорността е изцяло тяхна. Когато родителите доведат децата си в детската градина и децата се заразят, чия е отговорността?
В случай на заразяване на персонала, директорът каква отговорност носи за това, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд? Не сме готови да носим отговорност с толкова много неизвестни. – За формална отговорност можем да говорим, ако някой не е спазил противоепидемичните мерки. Иначе всички, малко или повече носим морална отговорност. Не можем до безкрай да държим ДГ затворени. Основната отговорност е на родителите, затова ще им кажем следното:
Посещението на ДГ след отварянето им не е задължително;
Опасността от заразяване и епидемията далеч не са отминали.
Ако можете, задръжте децата си у дома;
Няма правила и мерки, които могат да се приложат и да Ви гарантират, че детето Ви няма да се зарази;
Следва да декларирате, че детето не е болно;
Ако можете, не водете децата с обществен транспорт.
Скъпи родители, ако не сте имали ексклузивното усещане, че денят може да приключи към 9 сутринта, защото до този момент вече са ви свършили батериите само със събуждането, обличането и разкарването на децата по градини и училища, значи не сте живяли. Сутринта – родителската сутрин – е един апотеоз в живота на зрелия човек. Разказвали сме ви и друг път за нея, защото тя с нищо не може да се смени. Но днес имаме още от същото, защото в Майко Мила е Диляна Сакалиева с една сутрин, която пада изцяло на нейните крехки (пилешки – ще стане ясно защо) плещи.
Ранно пиле, рано пее. Да, ама си зависи от пилето. Аз, например, като една видна кокошка, рано ставам, ама не пея, не говоря, звук може, ама обезателно нечленоразделен и с низходяща интонация, която достатъчно ясно казва: „Не ме закачайте или ще има последствия.“ Засега сработва добре въпросният звук.
Петелът – ах, този петел как сладко си кърти! Толкова за него.
И сега на вашето внимание – пилето, или на кокошката малкото, онова дето няма събуждане, брате мили! Не е учудваща или непозната информацията, то си е нещо като неофициално написан закон, гласуван, обнародван и т.н. ЧЕ: децата отказват да станат за градина, но през уикенда изземват функциите на алармата, ама с допълнителни екстри - удар в областта на бъбреците, скок върху глава с коленете напред, изпълнение с инструмент в непосредствена близост до ухото, което чува по-добре (другото е пострадало от миналия уикенд) и така нататък, та докато си буквално принуден да станеш. Ако не за друго, то само за да го докопаш ранобудното му пиле с пилетата!! Но докато го стигнеш мисълта за кафето, което ще ти освежи мозъка и притъпи болката в бъбреците, вече надделява и в повечето случаи пилето отървава кожата.
Ще се спрем все пак на една конкретна сутрин. От повече няма и нужда, те просто повечето са до болка идентични. Напредва си времето, кокошката е в пълна бойна готовност за ритуала. Амунициите са заредени, оръжието е в ръката, сутрешната загрявка е направена и противно на невнушителните размери и килограми на кокошката, ще се учудите колко пъргаво и умело се спрява. Петелът си спи.
И се започва: нежна поредица от десетки, нанасяни плавно и с финес, целувки – НИЩО. Леки, приятни, но и дразнещи мишената пиле пощипвания по нос, ухо, ръка, крак, дупе. Дупето е обезчуствено на допир в тия часове, изглежда. Ръка и крак имат леко раздвижване, но толкова. Нос и ухо – крайно незаинтересовани. И пак НИЩО.
Налага се да ползваме оръжието – плюшения говорещ мечок, който продължава терора, но с добавен глас (това е преправения такъв на кокошката, разбира се) За 5 минути се разиграва такъв сценарий, че на кокошката ѝ минават много мисли през кокошата глава – аз що не взема да правя сценарии, да пиша за деца нещо...
– Остави ме! Ще спя! – pрорязващи тишината думи, прекъсващи потока от кокоши мисли. След тоя блестящ куклен театър, кокошката започва да се възизнервя:
– Ставай, бе, дете! Да не мислиш, че аз нямам друга работа в живота от тoва да мисля как да те събудя!
– Отивай да работиш, аз ще си спя! – пак се включва 4-годишното пиле с все така затворени очи. Кокошката вижда лъч светлина: това пилето свърза две изречения, има реален шанс да стигнем навреме в градината.
– Край! Изтече ти времето, ако не станеш ще те извлека от леглото!
1,2,3 – е, тука вече влиза в действие оная пъргавина, за която се спомена по-горе. Кокошката хваща чевръсто пилето за двата крака и внимателно го изтегля от пределите на леглото. Онова се е отпуснало и се усеща като 100 кила. Няма значение, кокошката е тренирана, а и инат от световен ранг. Ако трябва и петела ще измъкне в същата схватка, ама сега не ѝ се занимава с него. И така, пилето е в ръцете на кокошката и тя го пренася към банята. Върви и си мисли: „Аз що не взема да те плисна с един студен душ, да видиш как ще се събудиш...“ И както си тече мисълта, бааам, тъп удар, пилето е събудено и гледа по-ококорено и от кокошката.
– Аууу, мамче, извинявай! Отплеснах се и ударих касата на вратата с тебе!
Сега пилето е и объркано.
– Как, бе, как ще удариш касата с мене!?
Кокошката се възползва от случая и почва да облива, направо полива, пилето с вода – хем да избегне синината, хем да направи сутрешната баня и, разбира се, целта – да го събуди. Не че след тоя удар имаше опция да си продължи сладката дрямка. ХА!
Пилето вече се движи само и даже е в настроение, прави плахи опити да дразни петела, но има пресни спомени от друга сутрин и с една забележка от кокошката спира да го дразни. Следват 10 минути, в които хвърчат пижами, чорапи, гащи , хавлии. Важното е, че след малко пилето е готово да излита. И докато кокошката оправя малко бъркотията, онова се настанило за закуска.
– Ти, какво правиш на масата?
– Ами гладен съм.
– Ами да си станал по-рано. Сега няма време за закуски, кафенца и приказки.
– Аз не пия кафе!
– Остана и да пиеш. Както и да е, тръгваме, ще закусваш бисквити в колата!
– Ами добре!
Пилето се е примирило и явно разбрало, че поспиването сутрин си има цена и се налага да я плаща. Не го бърка особено. Нали си е поспало. Следва кратко пътуване до градината, в което, не знам как, но се побират дъъълги сесии въпроси-отговори, задължително разказване на една по-атрактивна случка от вчера, споделяне на кулинарните предпочитания за вечерта, опити за изнудване, недоволство от бавната скорост, с която кокошката управлява превозното средство, посочване на предмет, животно или човек, привлякли вниманието на пилето по време на въпросното кратко пътуване. През цялото това време, разбира се, пилето си закусва.
Кокошката още благодари на всички приказни божества, че пилето все пак се събуди сравнително в норма, нямаше сериозни последствия след удара с касата, закуси все пак, макар и по пътя. А на вратата на пилешката група пилето и кокошката се целунаха, прегърнаха и си пожелаха хубав пилешки ден!
От години се говори, че в България трябва да има национална детска болница, която да обедини под един покрив всички медицински специалности и звена, необходими за адекватно, съвременно детско здравеопазване. Изведнъж (или не толкова изведнъж) политическата воля по случая толкова се засили, че детската болница е на път да се случи в изоставения преди десетки години строеж в двора на Александровска болница.
Как се стигна дотук и защо това е недопустимо да се случи разказва педиатърът Бояна Петкова. Тя е и един от инициаторите на отвореното писмо към президент, премиер, народно събрание, в което лекари, строителни инженери и архитекти се опитват да обяснят защо обществената поръчка за съживяване на строежа в Александровска трябва да бъде спряна. Писмото може да бъде прочетено и подписано от всеки гражданин тук, пълния му текст ще публикуваме и ние малко по-долу. Преди това се запознайте с причинно-следствените връзки в сагата за национална детска болница.
На заседание на Народното събрание преди една година премиерът Бойко Борисов постанови, че детската болница няма да се помещава в Правителствена, а за тази цел ще бъде достроен скелетЪТ в двора на Александровска болница, започнат през 1978 година за има-няма 20 милиона и година-година и половина.
Вследствие на това Министерство на здравеопазването като принципал на бъдещата Национална детска болница пуска запитване за остойностяване до 3 фирми: две от тях да подали цена малко над 120 милиона, третата - 80 милиона. Въз основа на тази цена е остойностена обществената поръчка за 96 милиона лева с ДДС.
След обявяването ѝ Камарата на архитектите в България подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията, която е отхвърлена. Втора (и последна) инстанция се явява Върховният административен съд, който също отхвърли жалбата.
Но обществената поръчка на практика е незаконна, защото през 2011 г. строежът е премахнат от Подробния устройствен план (ПУП) на района и е определен за разрушаване.
Въпреки това Министерство на здравеопазването твърди, че разполага с експертна оценка (дори две), според която строежът е в добро състояние и може да бъде довършен. За съжаление до момента никой не е получил достъп до първата експертиза от 2007 г. (дори по Закона за достъп до обществената информация), а втората експертиза - тази от 2019-а, се опира на “анализ на строежа отпреди 12 години”. Както каза арх. Петкана Бакалова, зам. председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите, това е като да лекуваш пациент на база изследвания, правени преди 12 години.
След отхвърляне на жалбата на всички инстанции Министерство на здравеопазването са свободни да продължат със строежа и се очаква утре (20 декември) - секунди преди празниците, както обичайно, да се подпише договорът за инженеринга.
Защо НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКАтова да се случи:
Имаме ли нужда от Национална детска болница?
Категорично ДА. Съществуващата Специализирана болница за активно лечение на детски болести “Академик Иван Митев” (т.нар. Педиатрия) е единственото по рода си специализирано лечебно заведение за деца в България, но страда от редица проблеми, като липсата на отделение по Образна диагностика (болницата не разполага със скенер и ЯМР), а звената по детска хирургия, реанимация, травматология, кардиология, кардиохирургия, ортопедия, онкохематология се намират в други отдалечени лечебни заведения. Самата сграда на болницата е морално и инфраструктурно остаряла и възпрепятства провеждането на нормален лечебен процес. Болните деца се “разкарват” между отдалечени и трудно достъпни болници и се стига до застрашаващи живота и здравето им ситуации.
Защо детската болница е Национална, а не софийска?
Според електронната система на болницата за 2018 и 2019 година повече от половината (близо две трети) от преминалите през болницата пациенти не са софийски жители. В болницата се лекуват и проследяват деца с хронични и редки заболявания от цялата страна. В нея се помещава единствената детска хемодиализа в страната.
Защо строежът в двора на Александровска болница е негоден?
Става дума за армировка и бетон, излагани незащитени на природните влияния за период от 40 години. Тази структура не би била устойчива/ безопасна при по-силно земетресение, освен това надхвърля допустимата височина за здравно заведение.
Става дума за болница, проектирана за нуждите и разбиранията на една медицина отпреди 40 години. Тя чисто инфраструктурно не предвижда възможността например родителите да придружават децата си по време на болничния престой и лечение. Височината на етажите не позволява нормална вентилация, климатизация, прокарване на системи за медицински газове, изграждане на съвременни операционни зали.
12-етажна сграда с един-единствен авариен асансьор би поставила в риск живота на пациентите в случай на спешност, както и би направила на практика невъзможно провеждането на нормална лечебна дейност.
(има редица други аргументи - енергийна ефективност, зелена среда, хеликоптерна площадка и т.н.)
Нужно ли е детската болница да се построи БЪРЗО?
НЕ и ако това представлява компромис с нейното качество, функционалност и безопасност и ако още при проектирането и завършването си тя вече е морално остаряла. Все пак говорим за болница, в която ще се лекуват не само децата на децата ни, а вероятно и техните внуци, т.е. минимум 50 години напред във времето.
КАК се строи (каквото и да е)?
ПЪРВО се прави анализ на нуждите и след това се изготвя заданието. Какво се опитваме да направим ние - обратното. Поръчката е за т.нар. инженеринг - това означава, че СТРОИТЕЛЯТ ще казва на архитектите и конструкторите какво да заложат в проекта (напр. като материали, на каква цена, с какво качество), а не обратното. Тоест опитваме се да натикаме нуждите в една предварително компрометирана рамка.
А ето и текста на отвореното писмо до институциите, което всеки може да подпише с идеята да подкрепи изграждането на АДЕКВАТНА за нуждите на детското здравеопазване и най-вече БЕЗОПАСНА болница:
Уважаеми г-н Радев,
Уважаема г-жо Караянчева,
Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми госпожи и господа,
Спрете обществената поръчка за превръщане на изоставен стар строеж в национална детска болница!
Ние, представители на българските родители, лекари и медицински специалисти, архитекти, инженери и данъкоплатци, се обръщаме към Вас с призив за отговорно отношение към здравето на децата.
Задължение на държавата е да осигури възможно най-високия достижим стандарт на здравни грижи за всички деца. България е единствената държава в Европейския съюз, която няма специализирана национална детска болница. Това закъснение струва години изпитания за болните деца, техните семейства и лекуващи лекари. Днес можем да използваме натрупания световен опит и да създадем съвременно лечебно заведение, което отговаря на нуждите и стандартите за най-добра грижа за здравето на децата от цяла България – само през 2019 г. през Специализираната болница за активно лечение на детски болести са преминали 5569 деца, от които 2223 – от София, и 3346 – от страната.
Вместо това Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за довършване на рушащия се строеж на територията на Александровска болница и определя цена за изпълнение въз основа на експертиза с данни отпреди 12 години.
Министерството на здравеопазването предлага на обществото ни:
- полуразрушен строеж, изоставен преди повече от 30 години и определен за премахване от Столична община през 2011 г.;
- сграда, която противоречи на изискванията за земетръсна безопасност и на европейските стандарти за строителство;
- минимални или липсващи изисквания за аварийна безопасност, функционалност, енергийна ефективност и енергийна независимост, климатизация, инфраструктура, достъпност, оздравителна среда за пациентите;
- обединяване на уникални за страната ни детски клиники в пространства, които не позволяват родителите да останат до болните си деца по време на тяхното лечение;
- разход от над 90 млн. лв. от нашите данъци за болница, която е морално и физически остаряла и негодна още преди да бъде построена. Довършването на стария строеж ще погълне повече ресурси от построяването на нова сграда. Условията на обществената поръчка предрешават скъпо и лошо изпълнение, ремонти на ремонтите и още по-голямо оскъпяване, високи разходи за издръжка на болницата в бъдеще и опасна среда за пациентите и медиците.
Изискванията на Министерството на здравеопазването противоречат грубо на интереса на държавата като възложител. Противоречат грубо на обществения интерес.
Обществената поръчка представлява недопустим компромис с детското здравеопазване и злоупотреба с общественото доверие.
Очаква се консорциумът, избран да изпълни тази поръчка, да бъде обявен на 20.12.2019 г., петък.
Спрете обществената поръчка!
Българските деца не заслужават стара, неудобна и опасна сграда вместо нова болница!
Настояваме определените средства да бъдат вложени в изграждането на модерно лечебно заведение, отговарящо на стандартите за съвременна детска медицина и специфичните нужди на страната ни.
Настояваме за нова обществена поръчка и за конкурс с ново задание, за чието изготвяне да бъдат привлечени компетентни и опитни професионалисти от гилдиите на архитектите и инженерите, лекарите, медицинските специалисти и медицинските технолози като гаранция за прозрачност на процеса и качество на проекта, както и да се вземе предвид мнението на самите деца и родители като крайни ползватели на инвестицията.
Единствено така държавата ще потвърди декларираната загриженост към здравето на децата.
Настояваме държавата да изгради нова, истинска детска болница, осигуряваща цялостна, комплексна, съвременна и пълноценна грижа за децата на България за поколения напред.
"Всяка учебна година в държавната детска градина или ясла нови 25 деца в яслена група прекрачват прага за първи път. От тях около 12 деца имат нужда от по-плавен преход и плачат продължително при раздяла. Приблизително 5 деца ще са със сериозни затруднения с адаптацията и може и да се наложи да бъдат спрени от детското заведение до започване на следващата учебна година или до достигане на първа група от родители¬те си. Причина могат да бъдат и честите разболявания, към които децата стават по-предразположени заради високите нива на стрес. Положението не е много по-различно и при започващите в първа група. Някои от децата не успяват да се адаптират и социализират напълно дори и до последната си година в детската градина."
Това е част от предговора на книгата Адаптацията в детската градина (изд. Сиела), чиято авторка Цветелина Зидарова казва, че процесът е труден не само за децата. От позицията на психолог в държавна детска градина, тя всеки ден се сблъсква и с тревогата на родителите, както и с мъчителните моменти, през които минават самите педагози. Целта на книгата ѝ е да даде яснота за всички елементи, които имат най-важно значение за по-лесното приспособяване на детето, за да избегнат и трите страни стреса, объркването, усещането за безсилие и взимането на неконструктивни решения. Книгата е на пазара и можете да се запознаете с полезните съвети в нея, а днес разговаряме с Цветелина Зидарова за работата и опита, които стоят зад създаването ѝ.
-- Колко голям е проблемът с адаптацията в детската градина у нас, за да ви мотивира да напишете книга?
Зависи кого ще попитаме. В процеса на адаптация са включени основно три страни – родителите, децата и персоналът в детската градина. Всяка от тези страни има своето преживяване за страдание. Не мисля, че мога да сравня страданието и да придам важност на едното пред другото, но в практиката си срещам хора, които носят с години в себе си спомените от детската градина, страхът и травматичните преживявания. Плачът на децата и на родителите от двете страни на вратата, детето, което спира да се храни, да спи, което повръща от плач, според мен дават ясен отговор за това колко е важна тази тема.
-- В книгата описвате и вашите лични спомени от годините в детската градина - затова ли решихте да се върнете там като психолог?
Върна ме най-вече в търсенето на отговор на въпроса „Защо трябва да съм тук?". Защо е толкова страшно за едно дете да е в градината с децата и да предпочита да стои дори и само – вкъщи?“
Написването на книгата, според мен, е съвсем естествено и логично последствие от процеса ми на работа по тази тема. Когато си натрупал почти 11 години опит в изследването ѝ, срещнал си се с много семейства и случаи, откриваш много общи елементи в техните истории. Повтаряемостта на темите, въпросите и възможностите за подготовка ме наведе на идеята, че е хубаво да ги опиша в нещо като помагало, което родителите да могат да четат, когато имат нужда и да се срещаме на консултация след това, ако имат допълнителна нужда от подкрепа.
-- Разкажете ни малко повече за проекта си за адаптационна занималня?
Проектът започна 2009 г., когато с моя съдружник основахме център „Как да…?“. Аз тогава работех като психолог в държавна детска градина и още трупах опит в работата с деца и семейства. Забелязах, че много от родителите, които ме търсят, имат нужда от подкрепа за детето си относно процеса на адаптация. Идваха в кабинета ми и плачеха от жал и безсилие, защото се чувстваха виновни, че причиняват страдание на детето си. Някои дори се отказваха и спираха децата си от градина. Имаше и случаи на напуснали работа родители, които стигаха до сериозни конфликти със съпрузите си на тази тема. Случаи, заплашващи цялостта на семейството им.
Там, където работех аз, нямаше практика родителите да остават, да успокояват децата си и като цяло в повечето градини е наистина трудно да се създаде този преход. Необходима е много яснота за ролята на всеки от участниците, за да не се злоупотребява и да утежнява процеса още повече.
Поради тази причина решихме да създадем пространство, където да се отработват трудностите около раздялата в една защитена среда, където с помощта на психолози да се подкрепят и детето, и родителите. Този проект стана доста успешен, даде ни наистина много опит и знания да трудностите, пред които се изправя семейството и самото дете и създадохме метод за преодоляването им.
Когато натрупахме достатъчно опит, логичното продължение беше да се опитаме да адаптираме това знание в държавната детска градина. Така започнах работа като психолог и опознах средата и възможностите да се приложат тези техники вече на територията на градината.
-- Кои фактори оказват най-голямо значение за приспособяването на детето към детската градина, кои от тя липсват в градините и възможно ли е системата да се промени и да ги осигури?
Няколко са основните фактори. Както казах, участниците са трима. Всеки от тях е нужно да направи своите “ настройки“, за да се получи „коридор“. Важно е семейството да се е подготвило за промяната. Важно е и средата в детската градина да е по-гъвкава и толерантна, за да може детето да не се „разкъсва“ и да трябва да се пренастройва постоянно. Най-трудно е различието. Както за всеки от нас – всяка смяна на среда, на работа, на партньор изисква пренаствойка.
Дали системата може да се промени? Отговорът за мен е неясен. Мога да кажа, че се случва много бавно, защото са вплетени много вярвания, ценности, опит който се пренася като знание, което обаче не винаги отговаря на настоящите потребности. Има много поле за промяна и много нужда. Има градини, в които нещата се случват по-добре, при други нещата са както от преди 30 години поне.
-- Какви модели на поведение и отношение към детето трябва да следват родителите, когато се сблъскат с по-трудната му адаптация към новото място? Какви грешки им помагате да избегнат, чрез книгата си?
Подготовката при децата се случва чрез преживяване, чрез опит. Не става само да му говорим колко е хубаво в градината. Нужно е да се осъзнае, че това е промяна за цялото семейство, която има своите етапи още след раждането на детето, а не само за тръгването му на градина.
Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно. Пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка. Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.
-- Какво тогава трябва да направим като родители вкъщи, преди да дойде време за детска градина? Кои са успешните модели, чрез които да научим детето на самостоятелност?
Да си представим средата в детската градина, да си дадем ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място. Да не си казваме „Те в градината ще го научат, аз не мога"; "То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло..."; "Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само...“ Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко. Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако си подготвен. Както ние самите, когато сменяме работа.
-- Казахте, че проблемите при приспособяването на детето към градината често са причина майки да напускат работа или да не започват работа, за да останат вкъщи с детето. Какви са капаните в този избор, който все повече родители смятат за абсолютно правилен?
Ако майката е взела решение да не започва работа и това решение е лично, не би трябвало да има проблем. Когато обаче семейството има нужда от доходи, които не могат да бъдат осигурени, защото детето се страхува да ходи на градина, това дава усещането за жертва, за липса на избор. Така се ражда неудовлетворение, напрежение, спорове между партньорите.
Работата не е само възможност за доход. Тя е социализация, реализация, усещане за важност, ценност, полезност, идентичност. Когато не можеш, а не, че не искаш – се получава усещане за капан. Много могат да бъдат последствията от това и за развитието на детето, но те вече варират в зависимост от конкретното семейство.
-- Можете ли са финал да споделите история за успешен процес на адаптация на дете в детската градина, към който сте допринесла като специалист и ще разберем повече за него от книгата ви?
Много са историите. Имахме дете в градината, което не можеше да се успокои. Плачеше силно при раздяла, след това плачът спираше, но детето не общуваше с деца. Затваряше се в себе си и правеше едни и същи стереотипни движения. Дори в колегите се прокрадваха съмнения за психическото здраве на детето. Оказа се, че връзката с майката е болезнено силна и детето не можеше да функционира буквално без нея. След няколко срещи с майката и бащата, те промениха много неща в дома си и отношенията с детето. Още след един месец състоянието му се подобри и започна да общува и да участва в ежедневните ритуали.
По темата:
Екатерина Манолова идва директно от детската градина с този текст, посветен на един много важен документ, опровергаващ наличието на сополи, шума на кашлици и всякакви други дреболии, с които редовно мъкнем децата при други деца. Но горко ви, ако две седмици сте гледали детето вкъщи и го заведете здраво-здравеничко в детската БЕЗ бележка...
В милата ни родина на особена почит се радва един особен вид документ, наричан от чиновника БЕЛЕЖКА. Всъщност, по-точно е да се изразя НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО БЕЛЕЖКАТА.
Значи, ако имаш БЕЛЕЖКА, всички врати пред теб се отварят. И понеже имам щастието да съм горд родител на два броя момчета, посещаващи една чудесна като замисъл институция, наречена ДЕТСКА ГРАДИНА, имах възможността да установя, че въпросната БЕЛЕЖКА и там се радва на изключително уважение.
Най-важното е какво пише в БЕЛЕЖКАТА. Детето е видимо болно и сополът му виси и се люлее като акробат в цирка, но родителят носи БЕЛЕЖКА, ЧЕ ДЕТЕТО Е ЗДРАВО И НЕ Е БИЛО В КОНТАКТ СЪС ЗАРАЗНО БОЛНИ.
Е как да се спори срещу БЕЛЕЖКАТА? Тя удостоверява факти.
Откъде се предполага, че джипито знае дали детето е било в контакт със заразно болни?
Детето може и да си близва от сополите, но какво толкова - протеинче, полезни били, казват. Даже се чудя защо не се правят на супа. Как звучи само: "супа от бистри сополи". Или пък "зелени сополи с броколи".
А защо не и "гъсти сополи с телешко" на фурна? Разновидности колкото искаш! Полезни са и така пише в БЕЛЕЖКАТА.
Другата БЕЛЕЖКА е, че ДЕТЕТО КАШЛЯ, ЗАЩОТО ИМА АЛЕРГИЯ. Точка. Независимо, че според моето мини проучване всяко джипи може да ти издаде такава бележка. Ама от какво се провокира тази алергия, нормално ли е цяла зима детето да кашля и да пръска бацили в другите? Да, защото така пише в БЕЛЕЖКАТА.
Но горко ти, ако нямаш БЕЛЕЖКА… Детето ти е отсъствало 10 дни от градина, оздравяло е, но ти нямаш БЕЛЕЖКА. Не се класираш, съжалявам. Отиди да изгубиш час и половина до джипито, за да ти я напише.
И после заведи детето, дай БЕЛЕЖКАТА и го пусни в развъдника на вируси, за да си го вземеш болно на третия-четвъртия ден. Заразено от "здрави" дечица, чиито родители са представили някаква БЕЛЕЖКА.
Омагьосан кръг, в който се разменят БЕЛЕЖКИ. И се размиват отговорности. И в крайна сметка потърпевши са нашите деца - и тези с БЕЛЕЖКА, и тези без БЕЛЕЖКА.
Още:
Недопустими състояния за водене на дете на детска площадка (списък)
Отношението на работодателите към бременността не е просто грешно – то може да бъде опасно. И смъртоносно. Линзи Макню разказва в Quartz за влиянието на издигнатия в култ работохолизъм върху бременността и плода...
Денят, в който разбрах,че най-сетне са одобрили повишението ми, беше същият, в който казах на шефа си,че съм бременна в седмия месец. Той, вицепрезидент на компания и баща на три деца, ме поздрави, че толкова умело съм скрила бременността си. Помня, че се почувствах успяла.
До онзи момент бях казала единствено на прекия си ръководител. Вероятно и нея щях да оставя на тъмно, но през първите месеци гаденето беше толкова силно, че мисълта да се крия от още един човек в офиса изостряше изтощението ми. Това ми беше първата бременност. Успях да замаскирам прекомерното напълняване с нови дрехи.
Лекарят и съпругът ми ме заплашваха, че ако не кажа на работодателите си за бебето, те ще го сторят.
Въпреки нарастващата умора в ранния етап от бременността обаче, шефът ми продължаваше да продава услуги, за чиято поддръжка се опасявах, че не ни достига персонал.
Бяха ме наели на нов пост в нов екип, на средно 70-часова работна седмица, която преливаше в уикендите. Но когато тайната излезе наяве, нещо трябваше да се промени.
Скоро след повишението си, повдигнах въпроса с недостига на служители пред ръководителя си, шефа и отдел „Човешки ресурси“. Въпреки това работата продължаваше да се трупа – не ѝ се виждаше краят.
След като „признах“, бях помолена да крия бременността си от клиентите на фирмата.
По време на едно служебно пътуване ходих на няколко бизнес обяда и вечери, на които неколкократно се налагаше да отклонявам въпроси от сорта на „Защо не пиеш?“ и „Кога искаш да създадеш семейство?“
Едва когато усетих, че съм започнала да прескачам между бара и тоалетната в стремежа си да не спъвам дейността на агенцията, ми дойде до гуша.
На следващия преглед помолих лекаря си за медицинска бележка, в която се препоръчва да не работя повече от 40 часа седмично. Отново нищо не се промени.
Девет седмици по-късно, след поредната 70-часова работна седмица и между съвещанията, осъзнах, че не усещам движенията на плода.
Приеха ме за предизвикано раждане – родих мъртво момченце. Бях в шок. Потресена. Причина за смъртта? Неопределена.
На следващия ден получих обаждане от офиса – питаха кога ще се върна на работа.
Епидемията от влошено майчино здраве
Откакто се сбогувахме със сина си, научих, че в САЩ съществува епидемия от влошено майчино здраве, засягаща над 60 000 семейства годишно. Най-много жени умират от усложнения, свързани с бременността, в Америка, отколкото в която и да е друга развита държава. Смъртността при бебета също е по-висока от останалите страни,с които САЩ може да се сравнява, а усложненията при бременност са четвъртата най-разпространена причина за детска смъртност.
Данните за тези ужасяващи смъртни случаи и травми обаче са непълни. Американското правителство не е публикувало официална статистика за смъртността сред бременните жени от над десетилетие (цитираната по-горе информация е от доклад на СЗО). Единствените задължителни данни, обхващащи цялата страна, са базирани на смъртни актове, а те често съдържат грешки и неточности.
Мразя да ме тормози мисълта дали токсичната работна среда е причинила смъртта на сина ни. Просто не съществува надеждна информация как професионалният стрес влияе върху здравето на очакващите майки и техните бебета.
Въпросът дали работата се отразява на бременните и неродените им деца не е нелогичен. Все пак изследвания сочат, че работещите в среда, която ги пренебрегва, по-често прибягват до самоубийство и страдат от главоболие, болки в гърдите и психически заболявания.Съществува ясна връзка между стреса на работното място и здравето. Едно проучване сочи, че всяка работна седмица, по-дълга от 39 часа, носи риск за здравословното състояние. В някои държави, прекомерното професионално натоварване се смята за животозастрашаващ проблем.
Връзката между здравето на майката и плода и прегряването на работа обаче едва започва да бъде изследвана. Има едно проучване от миналата година, в което участват 34 бременни жени, разглежда връзката между майките, намиращи се под продължителен стрес, и хормоните, които влияят на растежа на плода.
Майките работохолички
В САЩ и до днес няма таван на работната седмица. Американците прекарват най-много време в работа от гражданите на почти всички други държави.
Много компании ценят и насърчават прекомерния труд и смятат „работохолик“ за някаква трудно извоювана титла. Според проучвания, на работните места, в които се среща сексизъм, жените често свръхкомпенсират, което води до преработване по време на бременността. Те продължават, също като мен, да поставят професионалната работохолична рутина над грижата за самите себе си.
Неизвестните опасности от преработването
Не ви е нужна статистика, за да се досетите, че начинът, по който много работни места се отнасят към бременността, е сериозен проблем.
Когато дадох медицинската бележка на работодателя си, мениджърите изглеждаха слисани от необходимостта да ми намерят заместник, докато съм в кратък планиран отпуск.
Казаха ми да си „напъна мениджърските мускули“ и да „мисля нестандартно“, докато не се открие решение.
След целия натрупан опит ми се иска през онези 9 месеца някой, който ида е, да ми беше казал „Съжалявам, че работиш в среда, в която ти се налага да криеш бременността си, среда която счита бременността за пасив, а не за право“.
Ще ми се ръководителката ми – майка, на която споделих, че съм бременна в шестата седмица – да не ме беше затрупвала със спешни срокове, поставяйки желанията на клиентите над лекарското нареждане.
Ще ми се да беше разбрала опасенията ми, да беше ги приела като реални предупреждения. Ще ми се една моя колежка, по онова време бременна с четвъртото си дете, да ми беше казала, че бременността е нещо свещено и че трябва да се потопя изцяло във всеки миг от нея, защото няма как да си върна 9-те месеца.
Ще ми се, когато се върнах на работа, някой да беше признал, че подходът на компанията към бременността е проблемен.
Но колкото и да ми се искат разни неща, те няма да върнат сина ми от гроба. Майчината загуба е нелечима.
Днес вече съм далеч от токсичната среда. Благодарение на прекрасния си партньор в живота и подкрепата на близки и приятели, когато забременях отново, вече бях започнала да работя за себе си. Продължавам обаче да се тревожа за другите, които все още се трудят в среда, която вероятно им вреди по начини, които още не разбираме напълно.
Още по темата:
С подкрепата на Sinusalt®
Заедно с ВИРУСИТЕ обикновено върви и БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪВЕСТНИТЕ МАЙКИ СРЕЩУ ВОДЕНЕТО НА ХРЕМАВИ, СОПОЛИВИ И ПЪПЧАСАЛИ ДЕЦА НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА (съкратено за по-лесно запомняне БАСМСВХСПДДП).
които за ПОРЕДЕН ПЪТ са видели дете, което едновременно се е изкашляло НА пързалката, имайки, в същото това време, подозрителна пъпка на челото!
Редно е, другарки, да знаем, че това е недопустимо по всякакви хигиенни, санитарни, морални и БДС стандарти, и че мястото на подобно дете, развъдник на опасни биологични зарази, е вкъщи, под катинар, докато не даде ясни признаци на стерилност и назална чистота.
които си позволяват, моля ви се, да влачат СВОБОДНО по площадките деца в неизрядно здравословно състояние, деца, които кашлят НЯКАК ОСОБЕНО, имат зачервени бузи или, не дай си Боже, СА ХРЕМАВИ (кръстим се и се къпем във фонтан от сребърна вода).
Затова е крайно време да бъде създаден един правилник, един своеобразен списък със състоянията, в които НЕ Е ДОБРЕ ПРИЕТО, ДАЖЕ Е НЕВЪЗПИТАНО И РАЗКРИВА ЛИПСВАЩИТЕ ПЪРВИ СЕДЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ!!!, детето да доближава детска пързалка в радиус от 1 километър и 150 метра метра – най-голямото разстояние, скачано някога от бактерия (резултатът от скока на бактерията е удостоверен и запечатан с фотофиниш от специализирано жури от далекогледи майки от БАСМСВХСПДДП).
Списъкът може (демек – редно е!) да бъде разпечатван и лепен по пързалките и дърветата околовръст, а към него да бъдат слагани и снимки на майките – нарушителки, за назидание и респект.
И така, да не губим ценно време, в което някое дете може би вече киха на свобода в пясъчника и неконтролируемо разпръсква микроби върху невинните малки граждани, а да преминем към състоянията, с които ще ви замолим да се съобразявате, когато ви щукне авангардната идея да си изведете болнавото дете на детска площадка (да ви се чуди човек на акъла).
Бистър, жълт, зелен или заден, сополът е най-старият познайник на майките, които са разположени в центъра и периферията на площадката и отмятат с молив кой подсмърча и какво е съдържимото, изтичащо от носа му, както и коя е клетницата, тичаща към детето с хартиена кърпичка в ръка, и приканваща го да ДУХА ПО-СИЛНО - така че след това да могат да пресъздадат картината на престъплението максимално точно във Фейсбук.
Когато е в по-солидни количества, сополът съставлява опасното състояние ХРЕМА, което по нашите ширини изисква въдворяване на детето вкъщи поне до юли месец или най-добре до трети клас. ХРЕМАТА от друга страна, е кралицата на недопустимите състояния, в които можете да водите детето не само на детската площадка, но и където и да е другаде, включително тролей, магазин и аптека. Да, може просто да искате да му купите капки за нос, което е на прага на разбираемото и допустимото, но все пак помислете за резервен вариант – например, вържете детето ПРЕД аптеката.
Всичко е до желание и организация, иначе всички знаем да се оплакваме!
Сега... вижте какво. Чували сме всички възможни оправдания на майки, които най-нагло си влачат децата по площадките, за да кашлят ТАМ, на ведомствен въздух, а не в хола им вкъщи - но ние не сме толкова улави и не се хващаме на тъпотии от рода на „това е отхрачваща кашлица“ (хаха, моля ви се!!!), нито пък, че е кашлица вследствие на задавяне със Зрънчо, или пък най-любимото ни – АЛЕРГИЧНА КАШЛИЦА.
Всички сме наясно, че това е пълна лъжа и вие сте си довели детето от яд, мързел и тотална безотговорност, и най-вече за да се тръшнат и други деца от двойна бронхопневмония, и да не сте вие най-прецаканата майка на света. Така че, ако обичате – кръгом и вкъщи, защото никой не е длъжен да ви инхалира вирусите и бактериите, които иначе никъде другаде няма да срещнем!
И като не можете пък да издържите и един-два месеца затворени вкъщи с децата, ... ами не ги раждайте!
Ето ви пример за състояние, в което детето би следвало да е увито в овчи кожух, натъпкано с Шуслерова сол шейсет и шест, намазано с белтъци по петите и застопорено на дивана вкъщи, но то е къде? Къде е, питаме ви – да, точно вас, госпожо, с телефона в ръка, дето сте се правите на разсеяна и мънкате, че детето вече е здраво, и това е просто остатъчен сопол и остатъчна кашлица!
Алооо!!! Ние лично сме РЕГИСТРИРАЛИ звуковата честота на остатъчната кашлица, освен това имаме портфолио от остатъчни сополи, по които обучаваме всички нови членки на БАСМСВХСПДДП! И можем, когато видим един сопол, веднага да разберем дали е Сопол от седмия ден, или е Сопол от първия ден! Някои хора наистина си мислят, че са повече от другите!
Тук преминаваме към сериозните нарушителки, които си въобразяват, че това тук им е като в чужбина и едва ли не всички ще подходим с разбиране към пъпката. Не знаем как по друг начин да го кажем, освен че и с невъоръжено око се вижда, че това НЕ Е пъпка от комар (хаха, ама моля ви се, бе, ние да не сме расли в гората!!), нито е алергична пъпка, а една истинска пъпка-бомба, която няма място на детската площадка, ОСВЕН АКО още със стъпването си не покажете документ за нейния (на пъпката) произход и вид, но дори и тогава няма да ви повярваме, защото всички знаем какви мошеници са лекарите! До-виж-да-не!
Често това са състояния, в които децата са водени на площадката от по-възрастни, глухи роднини, тип артритна баба, с цел предизвикване на жалост у членовете на БАСМСВХСПДДП, които са на стража в пясъчника и около люлката – най-често предпочитаните места за противозаконно кашляне, кихане и развяване на съмнителни пъпки.
Тези състояния са нещо като черешката на тортата, един crème de la crème на родителската наглост, която просто не може да бъде оставена да се размине ненаказана, неизговорена и неизписана в обширна публикация в интернет, съдържаща много удивителни, леко истеризиращи изрази, от рода на „АКО ОБИЧАТЕ, ПРЕСТАНЕТЕ ДА СИ ВОДИТЕ БОЛНИТЕ ДЕЦА ПО ПЛОЩАДКИТЕ, ЗАЩОТО МИ ОМРЪЗНА ДА....“ и тежки, но справедливи изводи за омерзението и погнусата, които такъв тип родители предизвикват у гражданките, които собствено спазват всички хигиенни норми, не водят детето си НИ-КЪ-ДЕ, когато то киха, и които ОЧАКВАТ!!! и другите около тях да спазват същите високи санитарни стандарти, но те, представете си, НЕ ГО ПРАВЯТ.
Сами разбирате, че на всичко това трябва да бъде сложен край. Вярваме че сега, след създаването на този списък, вече никой няма да дръзне да се появи на детска площадка с неизрядно дете и да го пусне да тича СВОБОДНО.
Списъкът се прави публично достъпен, за да може към него да бъдат добавяни и други опасни състояния и практики, като водене на дете с мръсни чорапи, или пускане на дете да ходи БОСО по площадката, така че и другите деца да поискат да ходят БОСИ.
За следенето на изпълнението на списъка ще се грижат членовете на БАСМСВХСПДДП, а нарушителките ще бъдат публично линчувани в интернет.
Освен това апелираме общината да отпусне по една медицинска сестра, която да стои на входа на всяка градинка и да проверява децата за: ВЪШКИ, ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО, ДЪЛГИ НОКТИ, МРЪСНИ УШИ, СОПОЛ и ДИСЛЕКСИЯ, защото никой не иска да си общува с деца, които си пишат името НАОБРАТНО.
P.S. Майки ми били!
P.P.S. Текстът е художествена измислица, създаден е с цел да се посмеем, докато си стоим ВКЪЩИ с болните деца или ги разхождаме далече от здравите. Авторката НЕ вярва, че наистина има майки, които умишлено си водят изнемощелите от тежки болести деца по площадките, за да заразяват другите деца. И освен това всички знаем, че вирусните заболявания се разпространяват по въздушно-капков път, и не знаят граници, тоест можете да се заразите навсякъде, и не задължително ТОЧНО на детската площадка.
P.P.P.S. ИДВАМ С МИР!
С подкрепата на Sinusalt®
Sinusalt е иновативно решение за облекчаване на симптомите при синузит, хрема и хронични запушвания на носа. Разработен с природни соли, ксилитол и билкови екстракти, продуктът почиства синусите в дълбочина, овлажнява лигавицата и намалява възпалението без риск от привикване. Ксилитолът допринася за предотвратяване на бактериалното полепване и поддържа естествената защита на носната кухина. Sinusalt се отличава с по-високо съдържание на активно вещество и по-голямо количество сашета в опаковка, което го прави изключително икономичен за дългосрочна употреба. Благодарение на комбинираното действие на солеви разтвори и натурални съставки продуктът отпушва носните проходи, подобрява дишането и подсилва защитните механизми на организма. Подходящ е за възрастни и деца от 2+ години, безопасен за ежедневна употреба и препоръчван от педиатри. Нанася се 2–3 пъти дневно с помощта на лесна за използване мека бутилка с разтвор. Подходящ за хора с хронични синузити, алергии или чести респираторни инфекции. Аптека „Имунофарм“ е официален представител на Sinusalt за България.
На 11 май, от 18:00 до 19:00 часа, ще имаме възможност да се срещнем със световноизвестния британски лекар д-р Рос Фишър. Той е консултант по детска хирургия в Детската болница в Шефилд, който работи в областта на детската онкологична хирургия и справянето с емоционални травми.
От разговорите си с децата и техните родители д-р Фишър научава, че истинският хирург трябва да бъде добър комуникатор, който обръща специално внимание на нуждите на хората и помага на пациентите си да бъдат информирани. Той изгражда специфични методи на преподаване, с които мотивира младите лекари и печели признание по света.
Сега д-р Рос Фишър гостува на Софийския фестивал на науката за завладяващ разговор, в който ще сподели своето виждане за медицината и ролята на вдъхновението в неговата работа и в живота. За да се присъедините към събитието, е необходима само онлайн резервация, а домакините ще осигурят превод на български език.
