fbpx


Ще спи ли? Ще яде ли? Ще си намери ли приятели? Ще се бие ли с другите деца? Ще боледува ли много?

Все въпроси, които си задаваме, преди да пуснем децата си на ясла и детска градина.

Всяко начало е трудно. Сложен е и преходът на детето от семейния дом и навлизането му в социалния живот. Но колкото стресирано е самото то в този период, може би двойно повече тревоги преживяват и неговите родители. Особено ако преминават през процеса за първи път.

Според психоложката и директорка на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева при тръгването на детска градина е добре да се запазят повече позитивни емоции. От ключово значение е и спокойствието на родителите. Адаптацията на детето зависи най-вече от тяхната готовност да го пуснат да се отдели за пръв път от тях.

Затова е необходима и подготовка за плавно преминаване към градина.

„За да настъпи това спокойствие е важно родителите да имат възможност да започнат опознаване на детската градина и изграждане на доверие към учителите. Това може да стане с молба за предварителна среща, посещаване на родителска среща и спокойно време за задаване на въпросите и нуждите на родителите относно детето. За съжаление, това все още не е част от масовата практика“, казва Яна Алексиева.

Но така именно се случва в ДГ 117 „Надежда“ в столичния квартал „Младост“.

„Със записването на децата в детска градина правим родителска среща през лятото. На нея родителите се запознават с екипа“, обяснява педагогът Мариета Христова.

Новите семейства, чиито деца ще постъпят при тях се канят да видят помещенията, в които ще расте детето им. Запознават се с дневния режим, който при най-малките е изцяло съобразен с особеностите им и поведението в дома им.

„Изискваме информация с какво обичат да се занимават и какво правят с родителите си и се съобразяваме с този режим“, допълва Мариета Христова.

На тази среща се раздават анкетни карти, които близките на детето попълват. Въпросите са насочени точно към индивидуалните му особености, с които да се съобразят в яслата.

Притеснението

Това, което наблюдава и Мариета Христова, е, че майките, особено ако става въпрос за първото им дете, са силно притеснени.

„Тези, които вече имат дете в детската градина, не са така тревожни. Имат опит и знаят как става раздялата и постепенната адаптация. Затова се опитваме да успокоим младите родители, като им разкажем за престоя на детето в детската градина“, казва педагогът.

Следва и втора среща с родителите в двора на детската градина. Там майките могат да дойдат с децата си. Да играят навън на уредите, които има в градината – пързалки, катерушки, люлки.

Целта е възрастните да опознаят и другите деца, както и самите деца да се видят едно друго. За тези срещи се определят няколко дни, в които времето е хубаво. Обикновено те са през септември преди постъпването на децата в детската градина.

Подобна среща съдейства и за подготовката на детето за първите дни в градината. Това е важно, за да се намалят тревогите му.

Разказът за детската градина

„Добре е на детето да започне да му се разказва, че детската градина е интересно място, където ще играе и ще намери нови приятели“, подчертава психоложката Яна Алексиева. Тя съветва, ако детето има любима тема, да му се обясни, че именно в градината ще научи много повече за нея.

Още преди да е постъпило, е хубаво да започнат разходките до мястото, за да свиква с пътя дотам. Да вижда сградата и как други деца играят на двора.

И най-важното: „Да му се говори спокойно“, защото тревогите на родителите лесно се предават на децата.

Родителите също така трябва да са подготвени, че стрес ще има, както би имало и при самите тях, ако сменят работното си място. „И за да избегнат стреса, доколкото е възможно, е важно да се знае, че нищо не е на всяка цена. Добре е да сме спокойни и да сме отделили време за адаптацията и собствените си емоции“, допълва специалистката.

Личното спокойствие е и най-добрата подкрепа, която възрастният може да даде на детето. От изключително значение е то да бъде спокойно и уверено, че го изпращаме на интересно и позитивно място.

„Важно е да разказваме търпеливо какво следва, какви са графикът и ритъмът на градината“, казва Яна Алексиева и допълва, че за да се избегне допълнителен стрес, е необходимо в началото детето да бъде взимано от ясла в точния час, когато му е обещано.

„Малките стъпки помагат, за да има баланс между градината, семейството и преживяванията на детето“, казва още тя.

Плавна адаптация

Мариета Христова също отбелязва, че графикът е много важен за детето и в тяхната детска градина го следват при новопостъпилите деца. Така там се отделят между 3 и 5 дни, в които да бъдат посрещнати първите 2–3 нови деца.

След като те свикнат с пространството и с екипа и тяхното поведение се успокои, следва прием на следващите. В този период родителите също е добре да присъстват. Условието е да не играят само със собственото си дете, да не се фиксират само върху него, а да общуват и с другите. Така и тяхното ще види, че е хубаво да се забавлява с останалите деца.

Ако детето се е заиграло, ангажирало се е с някакво занимание, родителят може да се отдели от групата за известно време, като отиде в друго помещение. Т.е. да е наблизо и ако детето се разтревожи и го потърси, той отново да влезе при него и да го успокои.

Другото важно нещо е детето да идва с любима играчка. Така то пренася част от своя дом, от сигурната среда в новата. С тази играчка то може да спи в леглото при следобедния сън, както и да е с нея през цялото време, в което пожелае.

„Съобразяваме се с поведението на детето през целия период на адаптация“, казва Мариета Христова.

С темпото на детето

В 117 ДГ в София започват с организираните занимания по-късно – към края на октомври или началото на ноември. За да може детето вече да се е отпуснало и да припознава мястото като свое. Също така участието му в занимания е само пожелателно. Ако не иска да се включи, може да гледа отстрани и в момента, в който е готово, тогава да влиза в процеса.

„От нас се иска да адаптираме детето, да го въведем в новата среда, да почувства детската градина като свой дом и да е уверено, усмихнато и спокойно“, допълва Мариета Христова.

И ако са малко случаите в държавните градини, където изобщо се позволява на родителите да участват в адаптация на децата си, то има частни градини и кооперативи, където това продължава, колкото е необходимо за детето и родителя. В кооперативите дори е задължително възрастният да отдели достатъчно време и да остава в новото пространство, докато не е сигурен, че детето му се чувства спокойно и припознава средата като своя.

Понякога адаптацията продължава по-дълго. Може дори да изглежда, че е преминала и изведнъж детето отново да прояви симптоми на несигурност. В такива случаи в кооперативите родителят отново се връща и остава там, колкото е необходимо.

А какво става, когато детето не се чувства спокойно?

„Емоционалните преживявания се забелязват от повечето родители“, смята Яна Алексиева и уточнява, че трябва да бъдат взети под внимание случаи, при които детето не се чувства добре и не иска да ходи на градина. „В ранната възраст децата все още трудно споделят и разказват всичко. Това става поради липса на богат набор от думи, както и защото все още трудно се ориентират във времето и кога какво се е случило.“

Затова и според нея всекидневната комуникация с учителите, търсене на обратна връзка как се чувства детето през деня, има ли нещо интересно, което да иска да разкаже или нарисува, е много важна.

„За повече споделяне от страна на детето е от значение да не забравяме, че и ние като родители е добре да споделяме с децата си“, допълва тя.

На това мнение е и Мариета Христова. Затова екипът в детската градина поддържа непрекъсната връзка с родителите, за да знаят какво е правило детето при тях, а те също очакват от родителите да им разказват какво е правило у дома. Този контакт е в полза и за двете страни, за да са наясно всички през какви емоциите то преминава.

Всъщност е съвсем ясно: изобщо няма да е лесно. Поне в началото. Да, детето понякога няма да спи, няма и да яде. Ще се скара с някого за играчка или друго. Ще плаче за вкъщи.

Да си пожелаем на повече места да има възможност за плавното му навлизане в новата и непозната за него среда, което си е съвсем естествен процес. Но като всеки процес отнема време, има своите спокойни и тревожни моменти. И именно родителите и екипът в детската градина са тези, които е добре да действат заедно за по-лекото преминаване през тях.

Старата пословица казва, че за да отгледаш дете, е нужно цяло село. И тази пословица, за разлика от „Старите пословици“ на Джани Родари, си е напълно валидна. Всеки, който е отглеждал или отглежда деца, може да потвърди. Оттам и нуждата да се намери работеща концепция, която не включва особено консистентно работещите родители на малки деца. 

Идеята за съчетаване на малки и големи, често с голяма разлика във възрастта, не е нова. Заражда се в Япония през 70-те години на миналия век и бавно, точно както правят всяко нещо хората над 80 години, си пробива път из останалия свят. 

Последният успешен пример е от Честър – главният град на едноименното графство на границата между Англия и Уелс. Необикновеният дом за възрастни хора Belong е открит през 2023 г. и вече има куп награди до името си. Голяма част от тях са заради съчетаването на грижата за възрастните с грижата за малки деца. 

Belong е първата подобна организация във Великобритания. Помещава се в пететажен комплекс от червена тухла, построен в центъра на града. Бистрото и фризьорският салон на приземния етаж са отворени за всички жители на Честър. Над тях обединени в дом за възрастни хора са шест „домакинства“ от по 12 души – общо 23 апартамента, които могат да се наемат или да купят.

Тук е весело. Ама наистина

Бистрото е светло и весело. Място, където бихте избрали да обядвате, дори и да не е включено в таксите за детската градина или за дома. Belong също е светъл и весел. Работещите тук не носят униформа, защото се опитват да изградят чувство на общност. Персоналът за децата и възрастните е различен и наблюдава отблизо всички взаимодействия. Жителите започват деня си с въпрос дали са в настроение за млади посетители и никога не остават сами с децата. А тези възрастни, които са твърде зле, за да слязат до детското отделение, могат да изпратят бележка на децата чрез специалната червена пощенска кутия на рецепцията.

Много от жителите на Belong имат деменция, но всички разполагат с възможността всекидневно да общуват с децата. Всеки месец жителите на дома са преглеждани от учени от девет различни университета по проект, който изследва ползите за физическото и психическото здраве от общуването между поколенията.

Детската градина на Belong

Детската градина на Belong се управлява от благотворителната организация Ready Generations. Съоснователката Сю Егерсдорф гледа с лека насмешка към конкуренцията. „Много хора казват, че правят подобно нещо. Но не е всеки ден, както е при нас. В повечето случаи на другите места децата идват веднъж на срок, на Великден или на Коледа“, казва тя пред „Гардиън“. Сю и другата съоснователка, Лиз Лудън, са участвали и в предишни проекти за връзка между поколенията. „Не бяха автентични и съответно бяха краткосрочни. Шестседмичен проект за смесване на деца от детски ясли с жители на домове за възрастни. С нулева полза, защото всички – и млади, и стари – остават тъжни и объркани, когато всичко приключи“, категорична е Лудън.

Егерсдорф обяснява, че чувството за принадлежност е различно, въпреки че децата се прибират при семействата си всяка вечер.

„През деня наистина има реален живот заедно. Това, което открихме, е, че истински специалните неща не се получават непременно в планираните занимания. Това са спонтанните моменти, в които се случва магията, истинското учене.“

Belong хоспис в Честър
Morris Minors в хоспис Belong

Но това не означава, че няма планирани събития. Има ден, в който се събира хорът, съставен от малки и големи. Сряда пък е денят на Morris Minors и това занимание е отворено за всички от града, не само за обитателите на Belong. Родители, баби и дядовци и прабаби и прадядовци могат да доведат бебета и малки деца на възраст до 18 месеца за споделени преживявания, включващи игра, разказване на истории и музика.

„Всички поколения се смесват и взаимодействат естествено с детски песнички и меки играчки. Всички възрасти имат ползи от споделения опит, а има и подобрения във физическото и психическото здраве, ученето и развитието“, казва координаторът Анджела Лукет.

Връзката деца – възрастни

Алън Хайд и съпругата му Даяна, и двамата на по 82 години, често канят децата в апартамента си, за да им покажат вълнистото папагалче Джоуи. Даяна е с алцхаймер, но винаги е обичала децата, както казва Алън. „Ако денят ѝ не е добър, я завеждам в детската част и все едно някой ѝ включва тока. Толкова енергия придобива.“

Да обичаш и да се грижиш за някого с деменция може да бъде трудно, признава Алън. „Неотдавна бях в селото, където живеехме преди, за да заведа Даяна на фризьор, и те казаха: „Сега изглеждаш много по-щастлива.“ По-рано тази година Даяна влиза в болница след инсулт и счупване на ръката. Някои от децата забелязват Алън сам. „Питаха ме: „Алън, къде е Даяна?“, спомня си той явно трогнат.

Според Лудън връзката работи и в двете посоки. „Децата грейват, когато видят Даяна“, казва тя. 

Родителите са на същото мнение. „Някои от възрастните хора са инвалидна количка, други имат ограничена реч или комуникация. Това направи Джейкъб по-съпричастен“, казва Мейв Фарел, майка на тригодишния Джейкъб. 

„Бременна съм в шестия месец и бях много болна. Когато Джейкъб ме видя неразположена, ме „прегледа“. Не знам дали това е нормално за тригодишно дете, но Belong определено учи децата, че трябва да бъдат внимателни с възрастните хора.“ 

Ейми Лиу казва, че тригодишната ѝ дъщеря Шарлът е по-напред от приятелките си. „Езикът на Шарлът в сравнение с нейните връстници от нашата предродилна група е в пъти по-добър и по-богат. Тя използва думи в правилния контекст и говори с цели изречения“, твърди Лиу.

Праходка за поколенията 

Съвсем естествено, не всички възрастни са били убедени, че това, което се случва, е правилно. Сред съмняващите се е била и 87-годишната Дороти Хълфорд, бивша университетска администраторка, която живее с 95-годишния си съпруг Франк. „Бях скептична. Безразлична“, признава тя. Но сега прекарва толкова време в детското отделение, колкото може. „Не съм по гушканията. Но ми харесва, че децата ме приемат“, казва тя. „И ми харесва да ходя на праходка.“

Думата „праходка“ (pramble на английски, от pram – количка, и ramble – пълзя, разхождам се) е измислена от обитателката на дома Джоан, запалена скиталка, тъжна, че вече не може да се катери до хълма.

Праходката покрай канала (през Честър минава реката Дий и градът е пресечен от няколко канала) е една от най-популярните дейности на Belong. Тя е истински карнавал от детски колички, инвалидни колички, проходилки. Неизменно начело на шествието, бутайки гордо шестместно бъги, е 68-годишният Ралф Барнс, който живее в апартамент в Belong с 87-годишната си майка Дорийн. „Виждам внуците си през телефона. Но с тези деца е различно. За мен децата на три са магия. Могат да говорят, да правят много неща и винаги искат още“, казва Дорийн.

Възрастни хора с деменция на разходка с тригодишни деца… Звучи рисковано, нали? Но не е така. „Взети са всички възможни предпазни мерки, има и допълнителен персонал. Всички се познават и имат изградена връзка помежду си. Няма абсолютно никаква причина разходката да не се осъществява“, убедена е Лудън.

Ползата за възрастните хора

Твърде често възрастните хора, живеещи в домове или хосписи, не получават подобни възможности, казва главният изпълнителен директор на Belong Мартин Рикс. „Основната ни философия е, че се опитваме да дадем възможност на хората да живеят щастлив, радостен живот. Интегрирането на детската градина добавя изцяло ново измерение“, казва Рикс.

Според Егерсдорф промяната при някои от по-възрастните жители е забележителна. „Ние го наричаме разгръщане. Когато възрастните хора пристигнат, те са малко затворени. След това децата влизат в живота им и се вижда как се отпускат и разцъфват“, казва тя.

Хелоуин в хоспис Belong
Хелоуин в хоспис Belong

83-годишната бивша детска учителка Джун Дейвис пристига миналата година в инвалидна количка, трепереща от паркинсон и объркана поради деменция. „Беше счупила бедрената си кост и беше претърпяла операция за слагане на изкуствена. Никога не сме мислили, че ще проходи отново“, казва дъщеря ѝ Паула.

Сега Джун не само може да се качва и слиза по стълбите, но и да се разхожда до близкия парк. Освен това чете на деца в библиотеката на Belong и пее в хора.

Когато идва Иън Уилтън, 84-годишен ветеран от кралските военновъздушни сили, не е сигурен, че ще иска да прекарва време с децата. Сега използва инвалидната си количка, за да се състезава с тях. И им позволява да натискат бутони, та количката да бибитка. „Интеграцията между болни възрастни и немощни хора и деца е чудна. Всички сме тук заедно. Това е смисълът на живота. Обичам децата“, казва той. 

Престоят в Belong не е евтин

Цялото това приказно изживяване обаче не е евтино. Belong приема и жители по здравна каса, но само ако има гарантирано допълване от трета страна (обикновено семейство или приятели) за покриване на седмичната такса (това, което държавата отделя, не е достатъчно). Самостоятелните едностайни апартаменти могат да се купят за 209 хил. до 270 хил. паунда (480 – 619 хил. лв.), а двустайните за 286 – 396 хил. паунда (656 – 908 хил. лв.). Другата опция е седмичният наем – между 826 и 1541 паунда (1900 и 3500 лв.). В него се включва услуга за 24-часово повикване на медицинска сестра, а има и допълнителни пакети срещу още пари.

Belong е единственият такъв дом във Великобритания. Причината? Изисква много труд и огромна инвестиция. Детската градина има 25 места в момента и носи минимална печалба, защото взима такса от 59 паунда (135 лв.) на дете на ден (средното за Великобритания е около 45 паунда на ден). Цената е такава, защото нито Егерсдорф, нито Лудън получават заплати и освен това не се плаща наем на Belong. „Знам, луди сме“, казва Егерсдорф. „Ако бяхме търговско дружество, щяхме да губим огромно количество пари.“ Но се надяват, че като работят в екип с учени, ще могат да докажат, че това е по-добър начин за образование в ранна възраст и грижа за възрастни хора.

Егерсдорф има и идея за развитие на концепцията, предлагайки настаняване на студенти. „Това е университетски град, а студентите искат по-евтини квартири. И може да получават намален наем в някой друг дом, но ще трябва да полагат 20 часа седмично социален труд. Мисля, че хората са готови за промяна. Всеки е готов да преосмисли човешките ценности след ковид ерата. Важното е да се попитаме как искаме да живеем и как да направим повече за нашите местни общности?“, завършва тя.


Източници: The Guardian; itv.com

Съветът на Европа обяви публично образуването на дело срещу България заради липсата на места в детските градини (Eurochild срещу България - № 221/2023 г.) Жалбата е подадена на 14 февруари от Национална мрежа за децата.

Инициираното дело е заради проблемите пред грижите за децата в ранна детска възраст и липсата на Национална стратегия за детето. То е заведено пред Европейския комитет за социални права за установяване на нарушения на ревизираната Европейска социална харта.

Основните проблеми, изведени в жалбата на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Eurochild, се отнасят до:

  • липсата на места в детските градини в някои градове;
  • липсата на адекватен достъп до образование и грижи в ранна детска възраст в цялата страна;
  • липсата на политики и мерки, с които държавата активно да подпомага родителите и децата на България с предоставяне на образование и грижи за деца от раждането до задължителната възраст за започване на начално образование.

В жалбата е застъпено, че липсва цялостна правна уредба и държавна визия за образованието и грижите в ранна детска възраст, както и че проблемът се задълбочава поради неприетата вече 4 години Национална стратегия за детето, която следва да определи единни стандарти и мерки за ранно детско образование и развитие в помощ на родителите и децата на България.

Държавата нарушава собственото си законодателство

„Прибегнахме до тази крайна мярка, защото виждаме отказ от страна на българските държавни институции и политическите партии да поставят проблемите на децата и семействата във фокуса на своята ежедневна работа. Все по-често децата се използват като пропаганда в изборите.

А продължаваме да имаме медицински модел на грижа, който датира от преди повече от 60 години. Той не отговаря на съвременните стандарти за ранно образование и грижа. България е единствената държава в ЕС, където за децата от 0 до 3 г. се грижат медицински сестри, чиято средна възраст е над 70 години, и нямаме специалисти по ранно детско развитие. Четвърта година сме без национален стратегически документ за децата. Това е в нарушение на вътрешното ни законодателство“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД.

Предучилищният етап на детството е свързан с активен период на познание на заобикалящия свят, осъзнаване на собственото „аз“, както и на лесна социализация. Децата се запознават с културни, морални и етични стандарти. Всичко това определя основната цел на образователния процес в детската градина - създаването на условия, благоприятни за формирането на личността на детето. И ефективен начин това да се случи е включването на децата в различни дейности извън основната програма.

Целта е да се даде възможност на всяко дете за инициатива. Това предполага познание, творческо осмисляне на околния свят и разбиране на себе си. 

Защо активността е важна 

Дейностите дават възможност на децата активно да опознаят света около себе си, да опитат силите си, да придобият опит. Те се водят спрямо първоначалното си желание. Но децата в предучилищна възраст далеч невинаги са ориентирани към резултата. Специалната стойност на дейностите се крие във факта, че има двупосочен процес. Развивайки се, детето се учи да извършва по-сложни действия. Освен това то се потапя в условия, които стимулират неговото развитие.

Например развитието на речта - каквото и да прави детето, то придружава заниманието си с думи. С помощта на речта децата разкриват причините за поведението, изразяват целите на своите действия.

Освен това се учат да творят и правят неща в екип с други деца. Нещо, което рядко се случва, когато са в домашна обстановка. 

Различните видове занятия в детските градини са свързани с когнитивно развитие, развитие на речта, социално-комуникативно развитие, физическо, художествено и естетическо развитие. Те обикновено се осъществяват чрез комбинации от форми на дейности, които изпълняват конкретна мисия в зависимост от възрастта.

И все пак - малко от дейностите ще развият у детето талант, който то наистина притежава. Много деца мечтаят да са художник, певец или танцьор, но нямат ни най-малка дарба за това. Тогава какъв е смисълът?

Смисълът е, че всяка форма на занимание е полезна

В детската градина малкото дете иска да опита силите си във всичко, което мине пред полезрението му. Вижда балерина – иска да е балерина. И това не означава, че ще стане балерина. Причината е, че огромна част от децата нямат необходимото търпение, за да постигнат кой знае какъв резултат. По това време най-силен е интересът и желанието да бъдат равнопоставени.

Детето е очаровано от процеса, а не от резултата. В същото време очаква положителна оценка, похвала, одобрение на представянето му по време на тези изяви. Чувството за гордост в постиженията му се проявява още на 3-годишна възраст, веднага щом е открило собственото си „аз“. Съответно е много важно да похвалим детето и да му поверим задача, която е по силите му. 

И все пак - не всичко наведнъж

Дори и да искате да запишето детето на всички дейности едновременно - ограничете се. То не може да смогне да поеме всички нови неща. Нека да има едно занятие за движение – някакъв вид танц например. Да има и чужд език. А третото занятие е важно, само ако сте забелязали някакъв изявен талант – например детето вече е прослушано от музикален педагог и той смята, че то би могло да се развива в сферата на музиката. Тогава му дайте къде да се изявява. Или ако в семейството ви имате традиции в изкуствата, нормално е да го запишете и на рисуване. Но не претрупвайте програмата му. То учи непрекъснато куп други неща и му трябва време да играе. Неговото основно обучение сега са часовете игра. 

Възможно е детето да опита няколко различни форми на занимания. Или да се отказва, на следващата година пак да се записва. Основно децата се ориентират на какво искат да се запишат и по това къде ходят децата, с които си играят. Ако го привлича рисуването, но там е самотно - ще спре да иска да ходи. Тези занятия, освен развиващи и забавни, са и социални.

Разнообразието от видове и форми на дейностите 

Предучилищната подготовка обхваща онези дейности, които са осъществими на определена възрастова фаза. В ранното детство е необходимо да се овладеят действия с предмети. След това идва ред на играта, креативността и умствените действия, насочени към решаване на проблем.

Всеки възрастов период се характеризира с преобладаване на едни видове дейности над други. Преобладаващият вид е най-влиятелен, поради което се отличава като водеща дейност. Например това е времето, в което е най-добре да се започне чужд език.

Колективната форма предоставя други възможности. Детето вижда какво правят връстниците, забелязва какви действия са одобрени и във въображението му се формират модели за подражание.

Игрална активност

През повечето време детето е заето с игри. Ролевите игри са особено важни за предучилищна възраст. Действайки според правилата на ролята, детето развива въображение, владее нормите на общуване, научава се да контролира поведението си.

Играта подготвя детето в тази възраст за следващия вид приложение на неговите сили - за художествено-продуктивна дейност.

Художествено-продуктивна дейност

Чрез индивидуални дейности детето създава истински продукт, който може да бъде показан на другите или оценен. Тези дейности включват рисуване, моделиране, изработване на апликации и др.

Характеристиките на дейностите се крият във факта, че чрез изобразяване или моделиране предучилищното дете получава многостранен материал за развитие на възприятието. То трябва да разбере размера и формата на обекта, да измисли как да ги покаже на лист или в модел. Детето развива възприятието за цвят.

Творческа дейност

В детското творчество много зависи от това доколко детето притежава средствата и методите за превръщане в образи и моделира всичко, което вижда, чува и чувства.

Има много малко такива методи и средства на разположение в предучилищното обучение. До 6-7-годишна възраст то учи много: да рисува и изрязва хартия, да си представя изображения, да прерисува, да запази идеята за замислена композиция и да я създава последователно. 

Изящни изкуства

Тук са включени рисуване, моделиране, изработване на апликации. Децата са по-често привлечени от самия процес, а не от резултата. Няма значение, че понякога се получават само хаотични линии и кръгове. При тези неумели действия се формират ръката и техниката на рисуване на движения, визуалното възприятие, усетът за цвят и хармонични цветови комбинации.

Практикувайки рисуване, детето овладява пространството на листа. На 5-годишна възраст то вече няма да рисува всичко подред на един лист, а ще поиска нов - един за снежния човек, а друг - за поляната с цветя. Детето разбира, че създаването на рисунка изисква изграждане на композиция.

Изработването на апликации дава на детето първата идея за симетрия. Симетрията се превръща в откритие, когато от сгънат лист хартия се изрязват снежинки, листа и други елементи от апликативния сюжет. С тази практика децата развиват способността да виждат симетрия в заобикалящия ги свят.

Музикални и танцови дейности

Музикалната дейност рядко се споменава в контекста на развитието на предучилищна възраст. В същото време тя е активно присъстваща и важна тема в живота на детето. Децата започват да реагират на музиката рано, формира се възприятието за музикални звуци и ритъм. Децата в предучилищна възраст са щастливи да изпълняват танци под музикален съпровод. Развиват се музикални способности и музикален слух.

Уроците по танци оказват значително влияние върху двигателното и общото развитие на детето. То запаметява и изпълнява движения в даден ред, научава се да разпределя вниманието между прякото изпълнение на движенията и наблюдение на треньора или танцовите партньори. В същото време се развива способността за възприемане на зрително-двигателния образ. Докато овладява танцовите движения, може да бъде креативно и да създаде свой собствен танц.

За финал - не се дразнете при отказ

И така - записали сте малкия ви герой на няколко обучителни форми. Той или тя се справя добре, но в един момент отказва да посещава каквото и да е. Основното правило, което трябва да води родителите, е следното: не се дразнете. Щом детето се е отказало от дейностите, има причина. Може някое друго дете да го притеснява или може преподавателят да няма подход. Не го насилвайте! Ако преди това музиката му е харесвала, но сега не иска да пее, а вие го тормозите да продължава, най-много да намрази всякакви инструменти и пеене за дълго време. Детето проявява независимост, осъзнава своите нужди и родителите трябва да се съобразяват с тях. 

Децата тръгват на училище, по-малките на детска градина, а още по-малките започват ясла. Как обаче я започват тази ясла - някъде плавно и полека, на други места с едно "чао" от мама, която няма да се появи в следващите 8 часа, а детето ще се чуди какви са тези непознати хора и какво прави то при тях.

От 2020 г. задължителното присъствие на родител по време на адаптационния период на децата е записано в Наредба №5 за предучилищното образование.

Ето какво гласи чл. 39 от нея:

Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, съответно училището, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина или училището, чрез:

1. индивидуални срещи в удобно за двете страни време;

2. родителски срещи;

3. присъствие и участие на родителите в процеса на предучилищното образование;

4. други форми за комуникация.(2)

(Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина, който е неразделна част от Правилника за дейността на детската градина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Моделът по ал. 2 задължително включва краткосрочно присъствие на родителите в детската градина. Продължителността на присъствието на родителите, както и дейностите, в които могат да участват, се определят предварително на индивидуални срещи между учителите и родителите.

Сигурно има места, на които адаптацията в детска градина/ясла протича по този начин. Скорошният опит на Диана Хаджийска, написала следващите редове, обаче не е такъв.


Как се гледат децата в родните ясли и градини? Какъв е процесът на адаптация тук и отговаря ли той на добрите западни практики? Изобщо дреме ли му на някой как точно се чувстват децата ни, отвлечени и заключени в стая с 30 връстници и двама възрастни? Всички те непознати. Ползват ли хората от системата Covid-19 като удобно извинение да не въвлекат родителите в този процес?

След години абсолютно нежелание на Столична община да се справи с недостига на места в ясли и градини темата за качеството на грижата за децата там е забита в девета глуха. А е важна, дори по-важна от тази за местата.

Здравейте, казвам се Диана и съм един много ядосан родител. Ядосана съм на безкритичните и примирени родители; на недоволния, но непротестиращ персонал; на директорите и кметовете, толериращи всичко това. Как мисля да го променя? Започвам от директора, с копие до районен и ресорен кмет. В краен случай - емиграция. Ето и един мой сблъсък с реалността.

Европейски съюз, 21 век, телефонен разговор между родител на дете в яслена възраст и директор на ясла, в която детето е прието по чудо след жребий:

- Добър ден! Г-жа ... търся.

- Аз съм, няма кой друг да Ви вдигне на този телефон.

- Здравейте! Звънели сте ми от номера. Не знаех дали е само Ваш, или е служебен и някой друг също го ползва.

- Личният ми е.

- Добре, ще знам. Майка съм на дете, което скоро трябва да тръгне на ясла при Вас. Нямате сайт и не намирам информация за родителска среща и подробности за адаптацията, затова звъня.

- Ама каква родителска среща искате в тази пандемия, бе, госпожо? Работим от 1 септември и до 30 октомври детето трябва да дойде. Носите си документите и изследванията, за да ги видя и на другия ден тръгва.

- Без да познаваме персонала? Без да сме говорили за начина Ви на работа? Дори на двора ли няма да ни съберете?

- Ами елате, ако искате да говорим. Приемното ми време е от 9 до 14 часа.

- А адаптацията? Детето кога се запознава с персонала?

- Водите я и тръгва. Три дни до обяд, после цял ден.

- Да Ви кажа, разколебана съм.

- Ами както прецените, Вие решавате.

Разбрахме се да идем да говорим. Наистина ли това е грижа за деца в реномирана столична ясла? Наистина ли сме в ЕС и е 21 век?

И като се сетя, че племенничката ми тръгва в ясла с 3 страници план за адаптация, майка ѝ е с нея и има гарантирано място за всяко дете в града. На малко над 1000 км оттук...

Министерство на здравеопазването е обобщило в свой документ под формата на въпроси и отговори най-често срещаните неясноти относно посещението на училище и детска градина и карантинирането, когато в обкръжението на детето ни има болен с COVID-19.

Разказваме накратко, за да сме полезни, в случай че и вие се чудите кой кога трябва да е под карантина и, съответно, кой кого трябва да уведоми за това.

Ако в детската градина има друго детето с COVID-19 

Основното, което трябва да се знае, е, че детето подлежи на задължителна 14-дневна карантина, ако е било в една група със заболялото дете или е прекарало повече от 15 минути в занимания с дете от друга група, което е дало положителен тест.

Ако вашето дете се чувства добре, не е задължително да го тествате.

Не е задължително вие да сте под карантина и имате възможност да ходите на работа.

Ако сте човекът, който трябва да остане вкъщи, за да се грижи за детето, имате право на болничен, който се издава от личния лекар на детето.

Ако в детската градина има учител или друг човек от персонала с COVID-19

РЗИ ще направи проучване и ще установи кои са контактните лица, които подлежат на карантина.

Останалите, които не са поставени под карантина, могат да продължат да посещават детското заведение - и деца, и персонал.

COVID-19 в класа

Детето ви ще бъде поставено в 14-дневна карантина, ако в класа има ученик с положителен тест или ако е прекарало повече от 15 минути в занимания със заразено дете.

Карантината не отпада дори и при отрицателен тест, защото се смята, че 14 дни е инкубационният период и ако днес няма симптоми, то не е сигурно дали утре отново ще е така.

В този ред на мисли PCR тестът не е задължителен, освен ако не е по предписание на РЗИ.

Както и в случая с детската градина, ако детето ви е под карантина, не е задължително вие да спрете да ходите на работа, но може и да останете вкъщи с болничен, който ви се полага от личния лекар на детето.

РЗИ има ангажимента да въвежда всекидневно данните за карантинираните лица в Информационната система за борба с COVID-19, откъдето се изпраща автоматично уведомление до общопрактикуващите лекари.

Ако моето дете е с COVID-19

В този случай РЗИ ще информира автоматично личния лекар, а вие трябва да информирате училището.

Цялото ви домакинство ще бъде поставено под карантина.

В зависимост от здравословното състояние детето ще бъде прието в болница или ще остане за лечение вкъщи.

Кой заплаща PCR тестовете, ако се налагат такива?

Здравните инспектори според спецификата на ситуацията преценяват дали да се извърши изследване на учителите/децата, които са осъществили по-продължителен контакт с лицето с положителен тест.

Ако бъдете насочени за PCR тест след оценка на риска от инспекторите, сумата за изследването се поема от държавния бюджет.


Това отново бе съобщено от кмета Йорданка Фандъкова. Потвърдено е, че PCR тестовете са отрицателни и за трите жени. Още утре детска градина 50 в район "Възраждане" ще заработи в нормален режим и с пълен капацитет.

Припомняме, че вчера стана ясно, че три учителки в две групи в градината са с положителни бързи тестове за коронавирус. Имаше твърдения, че скоро са пътували в района Сърница и Доспат. Градината беше незабавно затворена и се създаде организация за тестуване и дезинфекция. Очевидно такава сега няма да е необходима.

Трите жени са от персонала детска градина номер 50 в район "Възраждане". Резултатите им са след направени бързи тестове. Те са преподавали в първа В група и в четвърта А. Днес тези групи ще бъдат затворени.

Уведомяват се родителите и започват тестове на целия персонал. Създава се организация за тестване на всички деца от двете групи. Ще има и дезинфекция в градината.

Всичко това съобщи късно снощи в профила си във Фейсбук кметът на София Йорданка Фандъкова и помоли родителите на всички останали деца, посещаващи градината, при възможност да задържат децата си за няколко дни вкъщи.

Няма места в общинските градини, няма и в частните. Когато детето успее да влезе някъде, се оказва, че и там не може да ходи, защото министерство на здравеопазването не дава. Не е ясно защо. Мартина Лозева-Цалова обяснява малко по-подробно в своя напълно справедлив гняв.

Може и да сте имали други представи, когато сте започвали пътя си като родители. Може би сте виждали други трудности да се мержелеят на родителския хоризонт. Може би сте се надявали, че „докато са малки, е лесно.“

Но после идва преломният житейски момент с кандидатстването за общински детски градини и ясли на територията на София-град и на вас ви става ясно, че каквото и да сте преодолели в този живот, то няма как да се мери с това препятствие.

Адресни регистрации, уседналост (или както е по-известно в необятното пространство на Фейсбук – „ОТседналост“), детски градини на отсрещния тротоар, но в други райони по разпределение, ясли в индустриални зони на 15 км от дома ви, но пък във вашия район по разпределение, документи, критерии, точки…

Към това се добавят четири висши математики, една историческа граматика на старогръцкия език, 5-6 софтуера, Пи, Златното сечение и Неперовото число. За да може родителят да изчисли къде има най-голям шанс да бъде прието детето му. За да сложи градината на първо място и да следи опашката за нередности, странни бройки, точки над допустимото за човешкото възприятие и др.

За да може накрая да се отиде на жребий („Жребият е хвърлен!“ е нещо, което Цезар е казал, като въобще не си е давал сметка, че кандидатсването за детски градини Е истинският Рубикон, а не някакво влизане в Рим, от което произтича гражданска война!).

И след това да не сте приети. (ВИЕ не сте приети. Не детето. Вие. Цялото ви семейство барабар с водната костенурка, на която трети ден няма кой да ѝ смени водата от гризане на нокти по класирания.)

И накрая виждаш това: „Пуснах детето ми в системата без да искам. Приети сме. Какво да правя?“

Ами, застреляй се! Или аз ще се застрелям. Но за двете ни няма място в един и същи град.

Защото градът, мили родители, е София и ние живеем в уестърн. Това си е Дивият Запад и тук местата за детска градина се отвоюват с кръв, пот, сълзи и ебаси късмета.

И докато всяка година от неприемането на детето ви в редиците на началното образование минавате през фазите на скърбене, все пак търсите и алтернатива в лицето на някакви частни институции, които то да започне да посещава.

Намирането на частна детска градина за един-милион-безброй-пари, но за сметка на това със съмнително качество на грижата за децата, е един съвсем друг уестърн, за който може да си поговорим някой друг път.

Но когато наистина намерите вашето място, където да запишете детето си, и от което сте истински доволни, идва пандемията, то затваря и накрая се оказва, че не може да отвори.

Защо? Защото министърът на здравеопазването, Господ здраве да му дава, издаде заповед за отварянето на градините, в която има следната точка:

„Преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма“.

А това практически означава, че всякакви занимални и детски центрове не могат да отворят врати, защото не са лицензирани към МОН, а са със статут образователен частен детски център.

Такива са ОГРОМНАТА част от частните детски градини на територията на Столична голяма, малка и други размери община. Тоест, родителите ОТНОВО няма къде да си пуснат децата.

За щастие, има хора като Евгения Христова, майка на дете, записано в детска градина ОТ ДРУГИТЕ, която веднага е забелязала тази несправедливост и е написала писмо до Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, за да им обърне внимание, че ПАК нещо не са догледали. Писмото е с копие и до Антонина Кенова от гражданската инициатива „За качествена и иновативна образователна система“, която е пътеводна родителска светлина в света на кандидатстванията и класиранията за детски градини и ясли.

„Повечето детски частни заведения, които не са лицензирани към МОН, а са със статут образователен частен детски център, нямат право да отворят врати на 22.05. (26.05). Макар че работят с по-малко дечица (обикновено 7-10 деца в група) и в значително по-благоприятни и контролируеми условия, спазвайки абсолютно всички хигиенни изисквания.

Условията и регламентът им на работа не са по-различни от държавните или лицензирани детски заведения, напротив, всички инструкции се спазват стриктно. Персоналът е предимно млад (извън рисковите групи) и определено са по-малко рискови от всяко държавно детско заведение в момента. […]

И не на последно място искам да отбележа, че по този начин ДИСКРИМИНИРАТЕ голяма част от семействата и децата в Република България (основно в гр. София, където броят на подобни детски заведения е най-голям).

Не стига, че Столична община не предоставя шанс за безплатно обучение в яслена и градинска възраст на над 8000 деца годишно, поради НЕКЛАСИРАНЕ в държавните детски заведения, а и не давате възможност на родители да работят, дори и с условието да си плащат суми по над 600 лв. месечно за отглеждане на децата им.“

Пълния текст на писмото може да прочетете на Фейсбук страницата на инициативата „За качествена и иновативна образователна система„.

Благодарим на Антонина и се надяваме, че поне частните градини ще могат да отворят, за да започнат да ходят хората на работа и да ги плащат тези градини.

А иначе, до нови срещи в следващото класиране!

Деница Гроздева е една от първите ни авторки, спечелила сърцата ни с разказ за раждането на сина ѝ, носещ чудното заглавие Чу се „Пльок“ и ми олекна! После появилият се с пльок човек стана герой на друга история, в която, разбира се, има изречението „Мамо, ака ми се!“ и запъхтяно търчане в търсене на тоалетна в мола. И ето го днес, изправил се в моряшки костюм на тържеството за завършване на детската градина, чиято подготовка започва и тръгва малко нервно, но в крайна сметка всички отплават напред в сълзи от щастие.


Голяма стая с шарени стени, пердета с Mики Mаус, балони и надпис: "На добър час първокласници с кораба мечта". Малки жълти столчета, родители с насълзени очи, които държат телефони и камери, за да запечатат всичко от всеки възможен ъгъл (не че ще го гледат после, защото е досадно и отегчително и не предава емоцията на момента).

Но нека не изпреварвам събитията. Думата тържество взе да се чува около 2 месеца преди тази празничност. Я детето ще я изтърси, докато си яде топчетата на закуска, я някоя госпожа ще каже, че трябва някой да ушие ей такива 12 моряшки връзки. На това ти реагираш с отработено кимване тип "разбирам всичко и ще се заема", но след като излезеш в двора на градината, вече си забравила.

В един момент до всички 87 обявления на таблото (във вторник за обяд ще има боб/ футболен турнир/ Пешко не си е платил таксата/ някой има въшки/ рисунки на пролетна тематика) се появява бележка: "Тържеството ще се проведе на 21 май!"

То хубаво са го обявили, ама ние готови ли сме? Време е за предизвикване на контролирана паника в общия родителски чат. Трябвало албумче за завършването, така се правело. "От градината предлагат едно, дето за нищо не става"; "Ами ако фотографът си свърши работата през пръсти, снимайки нашите най-хубави деца...";

Пак трябва да проявяваме самоинициатива. Една майка препраща линк към фейсбук страница. Снимките изглеждат хубави. Като предводител и капитан на родителския съвет, набирам телефона. Дамата се оказва чудесна, мила и разбрана. На всичкото отгоре може и да снима. А най-хубаво е, че ще може да ни включи и в графика си. Назначаваме я и малките драми почват.

"Ама защо две дати за снимки?"; "Ама то ще вали, някой нещо може ли да направи по въпроса?"; "А директорката съгласна ли е да се снимат децата, декларации, ГДПР, нещо?"

Ама защо вътре ще ги снимат тия деца, ама защо навън, нали се разбрахме, че ще вали... Телефонът на жената веднага отиде в любими. Говорехме си по всяко време с нея, даже обмислях идеята да я поканя на някое семейно събитие… В крайна сметка успяваме да се споразумеем за две дати и снимките стават чудесни. Да, дечицата са по якета, ама са толкова сладки и нахилени. Всички са доволни.

Колко пари има в касата и всички ли са дали също е много забавна тема. Пращат се списъци, отговаря се с оправдания. Комуникацията, въпреки всичките технологии и бележки по вратата, е трудна, но не и невъзможна. Всички дават.

Вече бяхме набрали инерцията и решението за подаръците на госпожите и на лелята се оказа детска игра. Билети за концерт/ гювеч тип глинен/ ваучери – пробвахме всякакви варианти. В един момент някой смело се провикна: "Да им вземем по едно синджирче 24 карата с по едно ангелче." Уау! Всички са съгласни, парите ще стигнат. Харесахме си, но... Чинът на лелята е по-нисък от този на госпожите (в миналото известни като другарките). Смеем ли да подарим еднакви неща, можем ли да внесем смут в техния малък, но сплотен колектив. Не. Лелята ще получи гривна, и тя с ангелче.

Набързо уреждаме балони, букети, кексове и бонбони за самия ден. Появява се статия за баловете, дето се правели за завършване на детската градина, и ние ѝ се измиваме – "добре, че ние не сме толкова прости" (никой не си вярва).

Ризите са изгладени, роклите са нагласени, денят идва.

Връщаме се в шарената стая. Една майка, фризьор по професия, прави чудни прически на момиченцата – само 16 дългокоски има. Всички подвикваме окуражително и наум се благославяме, че нямаме таланти, които да бъдат така експлоатирани.

Масетро, музика. Оказва, се че най-важният човек в залата е госпожата по музика. Пред нея и боговете мълчат. По време на цялото тържество децата не откъсват поглед от нея. Това е да имаш власт!

Децата ни излизат на сцената – в моряшки костюмчета, като балерини, като джентълмени, като баби. Перли, папийонки, рокли и каскети. Очите ми плуват в сълзи. 4 години по-рано бяха толкова малки и беззащитни и плачеха за мама пред вратата, а ние се навивахме, че ще се справят. Не сме се лъгали. Успели са. Справили са се даже по-добре от нас.

Всичко си заслужаваше. Смеем се и плачем. Бродуей ряпа да яде. Познавам всяко едно дете, познавам родителите му, знам на коя маса яде на обяд и кой му е гадже. Дали е събрал всички стикита или не и къде живее баба му. На Вальо е във Варна.

В един момента излизат няколко татковци и почват да танцуват с щерките си на френски шансон. Вече всички циврят. Сценарият обаче предвидливо ни поднася патриотична песен и малко диско хитове за финал.

Всички са във възторг. А аз се чувствам благодарна – на госпожите, че ми гледаха детето с любов, колкото и да им е било трудно, на родителите, които обичам, на децата, че са себе си. Чисти, несъвършени и смели.

П.С.: Останаха пари в касата. Сега ще трябва да връщаме на всички.


От друга страна:

cross