Възможен ли е балансът между майчинството и кариерата? Мирела Лазарова и Ангелина Ангелова, две работещи жени, се събраха, за да споделят част от своя опит и да отговорят на този въпрос.

Мирела е собственик и изпълнителен директор на агенция „Нанни“, която се занимава с професионален подбор и обучение на детегледачки и предлагане на кадри в сферата. Нейният бизнес партньор - Ангелина - е журналист, автор в списание L’europeo и директор PR и комуникации на най-големия туристически холдинг Victoria Group.

На сцената на Bulgaria Mall двете дами разказаха повече за професията на детегледачката, личния си опит в отглеждането на своите деца и как правилният подбор на персонал може да бъде решаващ за сигурността и развитието на всяко дете.

Ангелина пое ролята на водещ и зададе на Мирела най-ключовите въпроси за майчинството, историята на развитието на агенция „Нанни“ и личния ѝ опит с бавачките. Ангелова разказа, че е имала доста трудни моменти при отглеждането на вече 7-годишния си син, тъй като родителите ѝ живеят във Варна, а при първата си среща с Мирела е задала точно тези въпроси по темата, които смята, че вълнуват всеки един родител.

На сцената се присъедини и един от кадрите на Мирела - Рени Милева, която повече от десет години работи като професионална детегледачка. Тя сподели какви кризисни ситуации са възниквали с децата, за които е била отговорна и как ги е преодоляла. Разбира се, добави и забавни истории, защото какво по-забавно има от заниманията с деца.

Освен, че през последните десет години Мирела успешно развива своята агенция, тя създава и професионална академия за детегледачки, които се акредитират като сертифицирани специалисти в областта. Курсът включва теоретичен и практически модул, съдържащи психологически и педагогически методи за отглеждане и обучение на деца, етика на работното място и други.

Датата на следващата академия за детегледачки е 3 и 4 ноември. Повече информация можете да откриете на nanny.bg и във Facebook страницата на агенцията.

От 29 септември Агенцията по заетостта стартира прием на заявления по проект „Родители в заетост”.

Проектът предвижда държавата да осигури бавачка на семейства с деца, които не са записани в детски заведения.

Родители на деца от 0 до 5 години могат да кандидатстват, а максималният период, за който могат да си наемат детегледач/ка на държавна заплата е 18 месеца. Родителите, които към момента на кандидатстване, не са включени в заетост, следва да започнат работа при работодател или като самоосигуряващо се лице в рамките на четири месеца от получаване на услугата за отглеждане на дете.

Програмата включва и безработни родители. Възнагражденето е в размер на минималната работна заплата (460 лв. за 2017 г.), заедно с дължимите осигуровки за 8-часов работен ден.

За второ или повече деца, гледани от детегледач/ката, се осигурява и допълнително възнаграждение в размер на ½ минималната работна заплата.

Очакванията са най-малко 1500 семейства с малки деца да бъдат подкрепени.

За да бъдат включени в програмата, родителите трябва да подадат заявления в Агенция по заетостта, същото трябва да направят и търсещите работи за детегледачки.

За включване в програмата търсещите работа, безработни и неактивни лица следва да подадат заявление в дирекции „Бюра по труда“ към Агенция по заетостта.

Кандидатите трябва да покриват изискванията за заемане на длъжността с оглед на физическото и психическото им здравословно състояние и да не са осъждани за престъпления от общ характер.

Подборът ще се осъществява само след изричното одобрение от страна на родителя на лицето, което ще бъде ангажирано с отглеждане на детето му.

Приоритетно ще бъдат включени самотни родители, многодетни семейства, лица на социално подпомагане и други уязвими групи.

Заявления ще се приемат на хартиен носител, лично във всички бюра по труда в страната, в работни дни между 8.30 и 17.00 часа.

Подробна информация по проект „Родители в заетост” и образец на Заявление може да намерите тук.

Проектът не се случва за първи път - още през 2011-та година МТСП и Бюрата по труда отделят 64 млн. лева за едногодишна програма „Отново на работа” на Европейския съюз.

Програмата бе насочена към майки с деца до 3 години и предоставяше възможност родителите да наемат детегледачка от Бюрото по труда, за да се върнат на работа. Изискването тогава е и двамата родители да работят, а детето да не ходи на ясла.

За съжаление, няма обратна връзка за успеваемостта на програмата, но тази година социалното министерство отново стартира подобна програма, която ще продължи до 2020 г.

Много родители са получавали този електронен шамар от Общината, злокобният имейл, от който лъха на предстоящ разговор с началството, дълбочинно гмуркане в интернет за целодневни занимални, обаждане в банката, за да калкулираме дали след частната ясла все още ще можем да си позволим три хранения дневно и изобщо - все непоискани емоции.

След като минат тиковете и гневът от поредния имейл от държавата, която много иска да имаме деца, но забравя, че не ги раждаме навършили 18 години и готови за пазара на труда, сядаме да мислим какво да го правим това дете. За това дете, за което няма място в ясла или детска градина в нашата и близките общини (защото, според Общината, ВИНАГИ има незаети яслени места, но те са в ясла на ооло 248 км от дома ви).

Мислихме, мислихме и ето какво измислихме в помощ на всички майки, като алтернатива на държавната ясла или детска градина. Нито една от алтернативите не включва рушвет, строителство на нова ясла зад блока и вадене на фалшиви документи на детето.

Обикновено яслата е студеният душ, който маркира непреходния момент между „вземи тези няколко месеца/година от работа, да си гледаш бебенцето, да се гушкате и да си гукате“ и „отпуската свърши, девойко, айде, марш обратно на работа“.

Какви са алтернативите?

Връщате се на работа на пълен работен ден. Наемате детегледачка за 50 часа седмично (ще видите, че това е минимум) и уикендите се превръщат в свещено семейно време. Очакваните нерви включват търсене на подходяща детегледачка, срещи с непознати кандидати, изпомпване на кърма в офиса, бързане от и за офиса.

Уговаряте се да работите на непълен работен ден. Тук веднага ви обръщаме внимание, че това ще има незабавно отражение върху финансите ви. От гледна точка на детегледачка, разликата между това да наемете помощ за няколко часа или уж “половин ден” и цената за цял работен ден няма да е толкова огромна в дългосрочен план.

Очакваните нерви включват най-вече стиковане на графика ви между работата и детегледачката, бързането от и за работното място и това, че винаги трябва да имате план Б, в случай, че не можете да се освободите от работа в уречения час. Ще трябва да сте адски стриктна със себе си. Има огромен риск да работите вечер от вкъщи, за да наваксвате в работата – което на практика значи, че ще работите повече за по-малко пари. На теория ще прекарвате повече време с детето, но на практика ... да бъдем реалисти.

Напускате работа и оставате у дома да гледате детето или децата (или вашият партньор го прави). Това е огромно финансово хапче за преглъщане, ако досега сте разчитали на две заплати (както са повечето българско семейство). Всъщност доста хора вземат това решение и се справят, поне за избраното от тях известно време, докато детето или децата тръгнат на детска градина или училище.

Организирате насрещни работни графици с партньора ви. Това е изненадваща и нова идея, за която чухме от приятели в чуждестранни корпорации, която ни се струва интересна. Ако работата ви позволява, разбира се, нагласете работните си графици така, че единият от вас да ходи на работа от 6 сутринта до 14 часа, а другия от 12 на обяд до 8 вечерта.

Това ни се струва най-възможно като алтернатива на стандартния работен ден, като изключваме обичайната обедна почивка. В този случай ще се налага да мислите за детегледачка само за около два часа на обед – ако имате отзивчиви съседи, с които можете да направите такава уговорка, работният ви живот е спасен. Лошото на този вариант е, че ще жертвате времето, което прекарвате с партньора си, и ще се виждате само през уикендите. В дългосрочен план може би това не е най-подходящата алтернатива, ако не сте абсолютно убедени, че връзката ви ще удържи.

Записвате детето или децата в частна ясла. Не сме запознати с ценовата гама на тази услуга извън София, но за територията на София град цената за целодневна занималня (тип ясла) започват от около 400+ лв. месечно (ако заплатите таксата за цяла година наведнъж). Можете да калкулирате дали наемането на детегледачка ще е по-възможно за семейството ви, като ориентировъчно (отново за София), тези услуги за почасово гледане между 8 и 18 часа се заплаща по минимум 4 лева на час, а при плътна заетост за цял месец, от 9 до 17 часа, детегледачката ще ви струва между 450 и 850 лева месечно.

Искате помощ от роднините. Ако успеете да си нагласите работния график така, че в някаква част от седмицата да работите от вкъщи, за останалото време можете да помолите близки или роднини да помогнат с гледането на детето или децата. Това, освен че помага на вас, е ужасно полезно и за децата – социализират се, учат се на различни взаимоотношения, а и определено ви спестява средства (въпреки че дори и да не плащате на час, ще се погрижите за разходите за времето, през което гледат децата ви).

Кооперирате се с колежка или приятелка. Има вариант, при който вие да гледате вашето и на колежка/приятелка детето, след което се разменяте и тя гледа вашето. Има и често срещана схема, при която две майки наемат една детегледачка за двете деца. Удобното е, че двете майки-колежки са с почти еднакво работно време и месторабота, познават се и децата се сприятеляват, което улеснява и майките, и детегледачката. Да не говорим, че финансово е по-изгодно!

Вземате бебето/детето с вас на работа. Тази идея я оставяме по-скоро като въпросителна към майките в България, които наистина имат възможност да вземат бебето или детето си с тях на работа. Има ли ви, къде сте, как изглежда шефът ви, какво работите, как е усещането?

Комуналните ясли и занимални стават все по-популярни. Родителските кооперативи за отглеждане на деца представляват малки кооперативни центрове, в които участват няколко родители, които се обединяват, за да осигуряват на своите деца качествена програма за ранно обучение. Потърсете в Гугъл кооперативно гледане на деца и ще намерите доста такива групи у нас.

Ако работата ви позволява, работете с партньора си от вкъщи. От опит знаем, че комбинацията „работя от вкъщи + гледам дете = 0 свършена работа и 0 отгледано дете“, затова, ако има кой да ви помага през това време, или партньорът ви също да работи от вкъщи, за да разделите работните графици, би било чудесно.

Ако сте двама, можете да разделите грижите по детето на две – преди следобедния сън и след това, за да може всеки от вас да работи на спокойствие в останалата половина.

Плюсът на тази алтернатива е, че спестявате времето, загубено в задръствания, разходите за транспорт и изгубеното семейно общуване.

Минусите са, че по средата на конферентния ви разговор детето може да нахлуе при вас и да се опита да ви сдъвче слушалките, докато мълчаливо се опитвате да му крещите да излезне веднага (както се случи преди няколко месеца с един клет журналист, двете му деца и съпругата му).

Споделете и вашите идеи как да изчислим алгоритъм работещи родители минус държавна ясла и детска градина, но без да хитрувате с баби, тъщи и свекърви.

Извън шегата - наистина жалко е, че родителите на едно или повече човечета, вместо да се радват на увеличеното си семейство и спокойно да гледат в бъдещето, изпитват усещането, че детето или децата им са бреме за държавната система.

Преди няколко дни пуснахме анкета в страницата на Майко Мила! във Facebook анкета на хора, които проучват опита на родителите с услугите, предлагани от детегледачки. Под тази публикация читатели коментираха темата от собствен опит и един от тях - Мая Рангелова, след това ни изпрати кратък, но нагледен списък на нещата, които истинската детегледачка НЕ трябва да прави! Защото на всички е ясно, че детегледачката има доста задължения по децата, но и доста неща не ѝ влизат в работата и не следва да бърка в тях, понякога и буквално - като например в хладилника. Както и в гардероба или чекмеджетата! Излизането на по бира с мъжа ви също не е много желателно, а ако я видите да се въргаля в чаршафите ви с оправданието, че е видяла да скача бълха и я гони, да знаете, че нещо категорично не е наред! Авторката ни дебело и изрично подчерта, че описаното в следващите редове НЕ се е случвало в нейното семейство, а жената, на която поверява децата си, е прекрасна. Всичко написано е сбор от чуто, видяно и прочетено в други случаи, с други хора.

*********************

1. Една детегледачка не трябва да мрази децата. Те не са виновни, че тя не си е намерила друга работа, че се развежда/омъжва, че в момента хич не ѝ до техните хленчове и капризи, че ѝ се е сторило, че работата е лесна (колко му е да гледаш едно дете!), че работата не е доходна, а ако е доходна е много изнервяща, че е вече на възраст и т. н. Децата не са виновни!

2. Една детегледачка не трябва да се чувства в чуждия дом като у дома си. Не яде непоканена, не рови в хладилника, не взима храната на децата. Не ляга в чуждите чаршафи, не проверява как домакинята е сгънала прането и не разглежда чужди книги, компютри, пари.

3. Една детегледачка не е приятелка на майката. Детегледачката помни, че това е нейният работодател и колкото и неизбежно да е сближаването (ако и двете са нормални жени), не си позволява фамилиарничене и навлизане в личното пространство. Опазил Бог да си го позволи с таткото!

4. Една детегледачка не познава жаргона, диалектите на българския език и ненормативната лексика (за незавършилите филология – псувни и цинични изрази и думи). Ако чуе такива неща от детето, за което се грижи, обяснява, че тате се е объркал и е казал това без да иска.

5. Една детегледачка не си мисли, че това са нейните деца и може да ги бие, обижда и наказва. Не че и собствените трябва, ама…Максимумът, който може да си разреши, е строго смъмряне – тихо и насаме.

6. Една детегледачка не забравя, че най-компетентният човек по отношение на обгрижване и възпитание на децата е майката. Напомням, че говорим за нормални хора. Не дава непоискани съвети, не разказва как едно време баба ѝ е прала бебешките дрехи на реката и т. н.

7. Една детегледачка не е информационна емисия. Тя не разказва по детски площадки, магазини и пред входа за семейството, в което работи, не обсъжда с кого е видяла бащата и как майката смесва бели и цветни дрехи при пране.

8. Една детегледачка не мисли, че е перфектният педагог. Тя изпълнява изискванията на родителите, чете и се самообразова, за да бъде от полза на децата. Прилага прочетеното с разрешението на майката и не води децата на „фън-шуй“, например.

9. Една детегледачка не се мисли за центъра на детската вселена. Тя поддържа имиджа на родителите пред децата, напомня им, че това са хората, които ги обичат най-много и учи с тях „Мила моя мамо, колко те обичам“.

10. Една детегледачка забравя всичко горенаписано, ако животът и здравето на децата са застрашени от собствените им родители. Напуска и цял живот нощем гледа тавана и гълта хапчета или защитава децата по начин, който ѝ се стори най-удачен.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Всяка майка има поне един разказ за онези “инциденти в гащите” на децата – те винаги се случват навън и сред много хора! Наскоро ви запознахме с една разкошна случка, споделена ни от Деница Гроздева – Детето каза: “Мамо, ака ми се!” и всичко се покри с… конфети, но днес имаме нещо още по-силно! Мая Рангелова ще ви разкаже за безгрижните дни, в които е била бавачка на две чудесни момченца – е, с изключение на ОНЗИ ден, в който… ъъъъ… по-добре да прочетете сами. Сигурни сме, че ще го оцените подобаващо, ще се смеете и ще си кажете – “Господи, дано НИКОГА не ми се случи и на мен!!”.

**************************

Освен майки, баби, лели и т. н. , на света има и детегледачки. И те обичат децата, и те преживяват емоции, и те ходят до парка „Заимов“ с тролея: големият е с колелото, малкият е в количката, раницата е на гърба, мама е на работа.

Препускането след баткото и бутането на количката ми носеха (освен изпотяване и червено лице) и по-фина фигура, и по-ниско кръвно.

Като станаха по-големи и по-самостоятелни (те са породени) отглеждането им ме сдоби с орлов поглед, още една двойка очи (на гърба), рефлекси на фехтовач и навика да обяснявам всичко с менторски тон и на висок глас, изисквайки от събеседника си да ме гледа в очите. Нали се сещате, от статиите за детското развитие – „за визуалния контакт“ и т. н.

Рутината ми стигна до там, че на един коледен банкет с бивши колежки, съвсем естествено и непринудено, докато си говорим, изтрих устата на приятелката си със салфетка, защото ми се стори, че има нещо изцапано. Тя има малки деца и разбра откъде идва това скудоумие, а пък другите вече бяха на „Бяла роза“, та ми се размина само с един свиреп поглед.

Но незабравимата ми случка, тази, която ще напиша в мемоарите си и ще разказвам на собствените си внуци, дето се казва „на смъртния си одър“, е случката в кафенето.

Единият е на 2 години, другият – на 3 и половина. Близо до дома им има кафене със собствен двор, дървета, зелена тревичка, люлки, пързалки, пясъчник, пътечки, пейчици….и всичко това чисто и добре оградено – Рай! В същото време самото заведение е лъскаво и никак не е евтино. Там хората седят на изящни масички и пият коктейли. Но заради пустия му двор бях съгласна да пия кафе от 3 лв и да давам за сок и сладолед по 5!

След като сме пили, яли и се веселили и на двамата, РАЗБИРА СЕ, им се приаква. Първо на големия, но веднага зовът се предава и на малкия.

Тичаме към чистата и ухаеща тоалетна: малкият на ръце, големият хванат за дънките ми. Нахлуваме вътре. Бързо смъкване на панталони и гащи и……нищо. „Ми не ми се ака“.

Добре.

Докато се изясняваме, виждам червеното личице на малкия. Въпреки памперса не мога да оставя тая работа така! Смъквам гащи, памперс, бутам в джоба, хващам на ръце в поза „акам и пишкам над тоалетната“ и строго нареждам на големия, който е някъде зад гърба ми (в помещение метър на 80 см) никъде да не ходи и нищо да не пипа, защото микробите и т. н.

Усещам, че си говоря сама, огъвам врат. Да! Няма го! Ами сега? Поглеждам под дупето на малкия, но няма време да го чакам. С памперса в джоба, носеща под мишница двегодишно със смъкнати гащи, тичам през заведението към двора.

А по алеите – маси с чадъри, тиха музика, хора обсъждат последните офисни клюки, но детето не го виждам! Най-после, след няколко секунди, но за мен кошмарни векове, виждам върха на главата му между масите.

Изтичвам и гледам: хора, той клечи над най-голямата купчина, която някога съм виждала! На 3 години! Такова количество! Между масите с коктейлите и скъпите бири!

Това бяха някакви много тактични и интелигентни посетители. Изнесоха се мълчешком, дори не ги усетих, заета да бърша и съскам в ухото му: „Защо избяга от тоалетната?! Ами ако те вземе някой?!“.

Барманката ми даде руло тоалетна хартия, а после аз си взех и метличка и шише с вода. Изчистих, измих. Двамата акльовци седяха на тревата и сладоледът капеше по голите им кореми (аз ги събличах да не се цапат). Беше лято, беше хубаво. Бяхме свободни да правим каквото искаме. Нямахме задължения. Не бързахме за никъде. Аз бях спокойна, спокойни бяха и те. Аз бях щастлива, без да го зная. Те бяха щастливи, защото бяха деца.

Не се оттеглихме като Наполеон от Москва. Напротив, тръгнахме си с гордо вдигнати глави. Е, не ходихме там няколко седмици, докато ни забравят. Но аз не съм забравила.

Толкова ги обичам. Тези двамата! След всички мои родителски грешки, те ме научиха как трябва да се обичат децата.

Те имат специално място в сърцето ми и, ако не ги видя няколко седмици, това място става дупка, която трябва да запълня със смеха им, въпросите им, играта „на кучета“, обясненията им за анимационни герои, от които аз безнадеждно изостанах, откакто не съм с тях. Че дори и с „лошите“ думи, които по-малкият учи в градината и преподава на брат си-първокласника.

Те имат чудесни родители, които ще ги отгледат големи и силни мъже. И аз се радвам, че ги познавам.

Но аз знам колко струва „Мая, липсваш ми. Обичам те.“. Няма цена.