Развитието на фината моторика е изключително важно за цялостното израстване на детето. Съответно навърши ли то две години, стимулирането ѝ трябва да е много засилено. Още повече благодарение на стимулирането то се превръща в самостоятелен малък човек, готов да открива света. На две години общата моторика при детето вече е добре развита (тук има много по темата). То тича добре, участва в миене, обуване, обличане. Знае и умее елементарни игри с пръсти (допиране на боц-показалци; боц-носленце; пиу-пиу-вранке и др.), може да се включва в двигателни игри по подражание на по-големи деца.
Играта всъщност има огромна роля в живота на детето. Тя е основното средство за опознаване на света, то се учи да общува и да изгражда навици. Всяка игра ще му помогне за изграждането на нови умения. А освен това в същото време ще изпитате положителни емоции заедно.
Двегодишното дете смело държи молива и рисува смешни човешки фигури, гнездо, както и много други познати предмети. Може да реже с ножица. Моделира риба или ябълка. Използва чаша и лъжица самостоятелно. С всеки изминал ден то усвоява нови умения, особено ако някой се занимава с него.
Много образователни игри ще представляват интерес за двегодишното човече. Най-хубавото е, че някои от тях можете да си направите самички, а още по-добре, ако го включите да помага. Надолу сме събрали различни игри, с които ще помогнете за развитието на порастващото бебе.
Най-интересните и игри се получават от импровизирани средства. Затова не бързайте да изхвърляте стари списания, пощенски картички, миналогодишни календари и ненужни снимки. Можете да направите много интересни неща от тях. Например образователна игра за „закърпване на дупки“. Можете да направите дупки в картината с еднаква или различна форма, за да направите играта по-интересна. Трябва ви непотребен стар календар и ножица. Изрежете части от картината и ги разбъркайте. Нека после детето посочи от къде са изрязаните части.
За начало поставете по една играчка върху показалеца на двете си ръце (по-късно можете да включите и други пръсти). След това кажете на детето, че животните ще правят упражнения. Друг вариант е да разиграете прост сюжет с включването на следните движения:
Децата искат и да повторят с техните пръсти и обикновено изпълняват движения с двете ръце едновременно. Когато прецените, можете да опитате по-сложна версия - различни движения на различни ръце. Например, едно животно скача от едната ръка, а от другата просто спи или гледа първата.
За възрастен това би трябвало да бъде елементарно, но за дете на 2-3 години това е задача от съвсем ново ниво - вие трябва да му покажете как да извие ръката си така, че малкото животно да се поклони или как пръстът му да легне. Това е много полезна работа за пръстите.
И още една игра, която може да се направи за отрицателно време. Тя подобрява двигателните умения и точността. Каква е същността ѝ? Начертайте на голям бял лист три линии – права, вълнообразна и зигзагообразна. Детето трябва да следи линията, като подрежда върху нея макароните в пътеки. Ако използвате макарони с различни цветове – още по-добре. За да направите заниманието по-интересно, поставете малки играчки по краищата на пътеките и обяснете, че вашата мисия е да изградите мост от макарони за играчките, в противен случай те няма да се срещнат.
Друга проста играчка, която винаги е под ръка и която може да привлече вниманието на децата за дълго време, е пипетата. С нейна помощ може да е прелива вода от един съд в друг. Е, когато детето вече е схванало последователността от действия (натискане - спускане пипетата във водата - отпускане пръстите и т.н.), тогава вече можете да предлагате по-трудни задачи. Например, да изсипва малко вода в няколко чашки, като следи да поставя поравно във всички и да няма празна чашка.
Ако все още не сте започнали да режете с ножица, направете го сега. Децата много обичат това занимание. Отначало любовта им обикновено се ограничава до просто смачкване и накъсване на хартия по краищата. И това е напълно нормално. Трябва да се подготвите, като предложите на детето си голям пакет хартия, вестници или списания, както и безопасни бебешки ножици. И едва след като детето е уверено в способността си да държи и да борави с ножицата, може да му покажете как става рязане по линии.
Производителите на конструктори, състезаващи се помежду си, всяка година изобретяват все повече и повече нови видове градивни елементи. Към тях интерес имат и момчета и момичета, тъй като наблюдават как създават самички различни неща. Правете пътечки и кули от кубчета, събаряйте ги и правете нови.
Започнете с прости модели. Най-лесно е редуване на цветове – зелено върху червено и така нататък. Започнете вие и оставете детето да продължи. И никога не забравяйте, че можете да оживите всяка дейност с проста сюжетна линия. Например в този случай вие не просто изграждате модели, а очертавате пътека за играчки, така че те да могат да си ходят на гости.
Напоследък кинетичният пясък стана доста популярен и като цяло заслужено: той е отлична алтернатива на обикновения пясък през студения сезон, завладява децата за дълго време, развива двигателни умения и въображение и е удобен - чист и лесно съхраним.
Въпреки факта, че кинетичният пясък прилича на мокър речен пясък, неговите свойства са различни. Той е по-малко ронлив и представлява нещо като кохерентна маса (в същото време не е толкова пластичен, колкото тесто за моделиране или пластилин). В допълнение кинетичният пясък е доста течен и направената кула от него, след като престои няколко минути, бавно ще започне да се стича. Всичко това обаче не означава, че кинетичният пясък е по-лош или не е интересен за игра. А и самият факт, че очарова децата е достатъчен. На 2-годишна възраст това една от малкото играчки, с които детето може да играе самичко дълго време.
В играта се използват обикновени форми за пясък. С тях можете да изграждате замъци за принцеси и зоологически градини за животни, но най-вече децата обичат да готвят, да декорират “ястията”, да ги режат и да хранят всички подред.
Колко пясък е достатъчен за играта? Приблизително 2,5 кг. На възраст до две години дори малко количество (до 1 кг) е достатъчно. Но по-късно мащабът на строителството се увеличава.
Някои други полезни неща, които трябва да знаете за кинетичния пясък:
Детето може още да прави апликации или да реди мозайка. Това е и моментът да го научите да откопчава ципове и копчета - освен, че е занимателно, ще му бъде полезно, когато тръгне на детска градина. На двегодишните деца им е приятно също така да отлепват и залепват лепенки. Можете да му вземете нещо за оцветяване, но с по-едри фигури, в които ще използва два цвята.
На две години детето обича и да поставя едно нещо в друго. Ако имате стара матрьошка - покажете му как малките влизат в голямата.
Деница Иванова днес е наш гост, за да ни разкаже за една личност, която всяка майка познава - това е Госпожа Иванова! Тя е веща във всякакви съвети, вряла е и е кипяла в детското отглеждане и възпитание, въпреки че е само на 30 години, и сега ще ви разясни някои неща, които на моменти звучат много смешно, но признаваме, че в тях има и голяма доза истина! И така, ето го Методът на възпитание на Госпожа Иванова!
******************************
Първите неща в живота на една жена са крайно важни. Първата любов, първият път, първите бръчки, първото раждане... (След като ги изредих така, ми хрумна, че съм минала през всички... тогава какво ми остава? Тази тема ще трябва да се обмисли).
Иде реч за първия път, когато жената стане майка. Забелязали ли сте как се променя една жена щом стане майка? Не говоря за за временното неудобство от нестройното тяло, нито за следродилната депресия, нито за вълнението, примесено с лека истерия „Какво стана, какво стана......., добре че най-накрая стана!” (има го и този момент, при все, че в литературата доста по-често се среща маскирано като „извисих се духовно”, „веднага установихме връзка”, „станах истинска жена” и „ разбрах смисъла на живота”....)
Та тази същата Жена се регистрира в крайно популярен форум и започва да чете....
Чете съвети. Относно всичко. Като казвам всичко, имам предвид ВСИЧКО. Кърмене, пелени, добавки, болести, козметика, облекло, филми, пътувания, лични драми, лични успехи... каквото се сетите.....
И, разбира се, възпитание....
Знаете ли за Д-р Спок, а за Господин Додсън? Вероятно да, вероятно знаете и много други имена, които аз не зная. Имена на хора, които ни съветват, направляват и поучават как да възпитаваме децата си, кое какво значи, как да общуваме с тях, как те общуват с нас. Аз лично намерих много отговори на мои въпроси в такива книги и се радвам, че ги има. Това, което ме впечатлява обаче, е честата настройка тези съвети да се следват буква по буква под предлог, че „хората са психолози, проучили са, измислили са, написали... защо да откриваме топлата вода?”. Моето мнение е, че всяко дете се отличава от друго и колкото и децата да имат общ знаменател, вярвам повече на инстинктите си и на моето, собствено дете, а не на общия знаменател.
Така попаднах на Госпожа Иванова... Госпожа Иванова съм аз (буквално и преносно), Госпожа Иванова ми дава съвети как да възпитавам детето, как да общувам с него, дали да му викам, как да го накарам да изяде супата си и тн, и тн.
Госпожа Иванова всекидневно разработва свой собствен метод на възпитание и отглеждане, практическото изражение е „учение в движение”, т.е. всеки ден, с всяка нова ситуация, методът се допълва и развива. Твърде гъвкав метод, не мислите ли. Какво по-хубаво от това?
С този Метод на възпитание и отглеждане за начинаещи и напреднали родители, ще ви запозная тук.
Накратко за Госпожа Иванова: Госпожа Иванова е 30-годишна майка, домакиня и работеща жена. Тя си позволява да съветва „младите родители” не защото тя е стара, а защото има увереността на онази мъдрост, която всяка жена автоматично придобива с раждането още на първото си дете.
Тя изведнъж става по-зряла от връстниците си, по-препатила, започва да задава въпроси и да раздава съвети от сорта на „Кога ще се жениш?”, „А бебе?”, „На 27 е време сериозно да се замислиш за НЯКОИ неща!”, „Витамини пиеш ли?”, „Не, не, не, не.. тези памперси може и да ти се струват хубави, но си в дълбока грешка. Хубавите са тези, които АЗ ползвам”.
Предполагам всеки познава по няколко подобни на Госпожа Иванова госпожи.
Госпожа Иванова има редица доказани (в нейната практика) твърдения, на които „почива” Методът. Те, очевидно, с напредването на нейната и на детето възраст, всекидневно се допълват.
Ето (засега) някои от тях:
1. Ако някой, на когото имаш доверие, може да ти гледа детето, не пропускай възможност да ти гледа детето. (Този някой е най-често бабата).
2. Ако някой може да свърши черната работа вместо теб (смяна памперси, къпане, забелване при момчета, първите дни водене на ясла, периодични консултации), не се бутай. (Този някой най-често е таткото).
3. Майката е Свръхсила. Тя направлява целия процес, следи зорко дали някой не си върши работата погрешно и се грижи предимно за духовното развитие на отрока. Тя се явява като земна сила в случай на свръх-нужда: болест, рев или непреодолими различия между двете страни. Но се явява и за двете страни. (Двете страни са „някой” и отрока).
4. Методите на възпитание и отглеждане трябва да включват всяка добра идея, която "действа" срещу 2-годишен инат.
5. Бой да не се включва засега, защото, според Госпожа Иванова, ако съм истински ядосана и цапардосам детето, главата му следва да отхвръкне на 10 метра, което не се препоръчва с оглед , че и занапред трябва да имаме върху кого да се упражняваме във възпитание. (Боят не е и тотално изключен, защото Госпожа Иванова по принцип не обича да изключва).
Относно често издиганата теза от други автори за „тупането по дупето” като „мярка на крайно неодобрение”, Госпожа Иванова казва, че и когато му се радва, го тупа, тъй че как 2-годишният инат ще отличи кое е радост и кое - физическа саморазправа?.
6. Методите, казва Госпожа Иванова, ползвани в различните ситуации, не могат да бъдат класифицирани едностранно. Твърде много зависи от настроението на Възпитаващия. Ако Възпитаващият е изнервен, току-що се е върнал от работа след лоши разговори с шефа, има световна финансова криза, има да готви тепърва 2 часа и къщата е мръсна, вероятността да реагира на "Не, няма да си обуя пантофите!”, “Няма да ям!!” и други "Няма!!" по-остро от необходимото се увеличава драстично.
Ако обаче Възпитаващият току-що се е върнал от мола с пълни торби, кредитната му карта не е на лимит и е правил хубав секс наскоро, вероятността на Възпитавания да се даде по-голям толеранс на инатлъка също се увеличава правопропорционално. (Демек, може да се каже, че търпението е правопорпорционално на покупките и секса, но НЕ се казва, защото звучи крайно НЕвъзпитателно).
7. Госпожа Иванова често включва Метода на Господин Иванов. Накратко, той се характеризира с доста по-голям праг на търпение и мълчание.
Контраст: Веднъж Господин Иванов препоръча и изпълни издърпване на ухо, но впоследствие Госпожа Иванова твърде разпалено отрече полезността на този подход.
8. Госпожа Иванова съветва: разнообразявайте! Често се отнасяйте до различни от привичните ви методи, защото, видите ли, представяте ли си нещо да действа, да е открита ВЯРНАТА ПОСОКА, пък вие да сте последните разбрали... Кофти ще е, затова – разчупвайте!
9. Относно Свободната Воля и Начина на Себеизразяване. Често напоследък се говори по един или друг начин за свободната воля на всеки индивид, независимо от възрастта му. Примерно да се оставя детето да крещи и драска по стените, защото така извира вътрешното му несъгласие със Световната подредба, сиреч Майка Му не дава да изяде пластилина.
Няма нищо лошо 2-годишният индивид да изразява свободно волята си, стига да прави каквото му се каже (по Леля Ви Ог, пример за методи на възпитание (и не само) от първостепенна значимост).
Себеизразяването също е по негов собствен избор, стига да се държи прилично, да не вика, да не тормози други деца и да си изяжда супата.
Това е засега. Госпожа Иванова ви поздравява и желае спокоен живот, което след първото раждане се равнява на химера.
