Груповите чатове избухнаха в разгара на онлайн обучението заради пандемията от коронавирус. Допреди нея имаше куп родителски вайбър групи – с класен ръководител/възпитател/учител, или без такъв, защото трябва да се купуват подаръци, да се организират партита и т.н. Онлайн обучението обаче промени това.
Всеки от нас е виждал училищния чат за домашни; групата, в която се изпращат линкове за всеки случай; групата, в която се пускат готови домашни (защото е много по-лесно и, да си признаем, ако по наше време имаше тази опция, и ние щяхме да го правим); групата, в която се играе Among Us, и какви ли още не групи. Поне едното дете вкъщи беше така. И нямаше никакви проблеми в тях освен поредното необвързващо „ей, тъпак“, което си беше като „добър ден“ за всички момчета.
Другото дете не харесваше съучениците си и за нея пандемията беше време на неистова радост, защото не ходеше на училище и не ѝ се налагаше да общува с тях. И тя нямаше никакви проблеми, просто защото не участваше в нито един групов чат, освен този с учителите.
Но те са по-скоро изключение от общата тенденция децата да страдат от онлайн тормоз точно във всевъзможните групови чатове. И понеже децата от всякакви възрасти използват всевъзможни устройства по цял ден, е добре да знаете как да се справите с проблема с чатовете.
„За съжаление често е по-лесно тормозът да се състои в групова среда. Там хората могат метафорично да се „скрият“ зад другите или да получат одобрение, което може да ги насърчи да се държат така, както не биха се държали, когато са сами“, казва основателката на Moms For Mental Health Джилиан Амодио.
„Тормозът, неприличното или грубо поведение в груповите чатове може да включва микроагресии – казване на груби, нелюбезни или нараняващи думи по „шеговит“ начин. Или публикуване на унизителни или подстрекателни мемета, снимки и друго съдържание. Тормозът може също така бъдете по-откровен или явен. Например споделяне на неудобни и поверителни снимки или скрийншотове. Също така обиди и поведение, което целенасочено се стреми да изолира някой друг. В груповите чатове могат да възникнат много триангулации. И често се използват трети лица, за да създават или поддържат конфликт“, добавя Амодио.
Но има и по-лошо – децата да бъдат „изхвърлени“ от групов чат. Дори без това да се случи явно. Просто се създава по-ексклузивен групов чат и тези, които са извън него, дори няма да разберат, че вече са аутсайдери.
„Текстовите съобщения и други форми на цифрова/писмена комуникация са уникално предизвикателство, защото затрудняват максимално разбирането на тона, контекста и цялостното значение на написаното. Това е факт дори при комуникация между двама души, а какво остава за групов чат. В допълнение, хората са склонни да се вдъхновяват един от друг, особено в тийнейджърските години. Тогава взаимоотношенията с връстниците са връхната точка на съществуването. Желанието да се впишеш, да бъдеш част от групата и да бъдеш утвърден от другите често може да доведе до следване и промотиране на кофти поведение“, обяснява Амодио.
В груповите чатове в повечето случаи има и предположение за „поверителност“. Има мислене, че случващото се в тях е само сред приятели. „В действителност всичко, оставено в писмена форма, трябва да се третира така, сякаш може да бъде видяно от всички. Може да е лесно да изпаднем във фалшиво усещане за сигурност, но е важно да мислим за въздействието на нашите думи и действия, независимо от платформата, на която се извършват“, добавя тя.
Ако подозирате, че детето ви е обект на кибертормоз чрез групов чат или ако то ви каже, че е, погледнете сериозно на това, което става. Не отхвърляйте случващото се и не си правете шеги, дори ако на пръв поглед изглежда дребно. Проучете какво и защо става и съберете всички факти. След това преценете какво е състоянието на детето ви. Дали има риск да се самонарани, или да бъде наранено от други деца. Ако е така, не подценявайте ситуацията и се свържете с терапевт.
Ако няма риск от физическо нараняване, следвайте примера на децата. „Искат ли вашата помощ или просто искат да ги изслушате? Ако искат някой друг, с когото да обсъдят нещата, помислете кой да бъде това. Но го обсъдете с детето си“, съветва Амодио.
Досега ставаше въпрос за това, че детето ви може да е потърпевшо от онлайн тормоз. Но какво да направите, ако въпреки всичките ви възпитателни усилия се окаже, че вашето дете тормози някое друго? „Никой не иска да чуе, че детето му е жестоко към другите, но е важно да се намесите и да разберете защо“, казва Амодио. Според нея ключово е да разкриете катализатора. „Всяко поведение е форма на комуникация, включително тормозът. Тоест трябва да разберете какво се опитва да комуникира вашето дете с този тип поведение.
След това е важно да проведете дискусия с него относно въздействието на поведението му и да предприемете стъпки за промяна. Това може да включва ограничения върху устройствата или намиране на начини за коригиране на причинената вреда. Може също така да обмислите и терапия. Това ще ви помогне да разберете корените на случващото се и как да го промените“, казва Амодио.
Училищата в България нямат указания какво се прави в случай на кибертормоз от съученик в групов чат. Или поне не официално. За разлика от куп други образователни институции по широкия свят. Например Wellington Girls’ College засяга темата още през 2021 г. И има специфични указания и към родителите, и към децата. Например:
Краткият отговор е „не“. И причината е съвсем логична – тези чатове започват преди социалните медии. Освен това те се вписват идеално в развитието на живота на децата, защото им дават фокус върху приятелството точно в годините, в които това е най-важно за тях.
„Чатовете вършат наистина важна работа за динамиката на приятелството, за развитието на социални взаимоотношения и за развитието на идентичността“, казва пред Yahoo Life Кейти Дейвис, която ръководи Digital Youth Lab на University of Washington.
„Имате деца, които искат да прекарват повече време с приятелите си, но невинаги им се позволява да се придвижват сами. Така че телефонът и груповият чат стават наистина удобен начин да се свържат с тях, когато не са на училище“, казва тя.
Според нея най-важно е да имате добра комуникация с детето си. И да не приемате мълчанието като знак, че нещата са ок. „Не става въпрос само за кибертормоз. Може да има дете, което да обяснява как ще се самонарани или самоубие. Или да има някакъв друг проблем, който да не иска да сподели с родителите си, но да споделя с приятелите си. Това е сериозен психически товар за всички, които получават тези съобщения“, добавя Дейвис.
Всички родители знаят, че това е най-лесно и най-изкушаващо. Но ако ще го правите, обсъдете го с детето и сложете граници предварително. И нека то да наблюдава. Иначе ще нарушите взаимното ви доверие. И дори да видите нещо притеснително, то ще скрие от вас всичко друго и ще прекрати комуникацията. Същото важи и за приложенията за следене на детска активност. Те са ок, стига да има съгласието и на двете страни.
Друг важен момент е, че рано или късно децата трябваа да се научат да поемат отговорност. Тоест, ако някой ги обижда или тормози, сами да напуснат чата. „Дори могат да ви използват като извинение – „Родителите ми гледат телефона ми. А това тук стигна твърде далеч“, дава идея д-р Девора Хайтнер. Тя е автор на две книги по темата: Growing Up in Public: Coming of Age in a Digital World и Screenwise: Helping Kids Thrive (and Survive) in Their Digital World.
В публикацията са използвани и фрагменти от текста на Ариел Чинкъл за Scary Mommy.
