Седмицата на модата в Париж традиционно празнува младостта, триковете да я задържиш и олимпийските усилия да си в топ форма. Но тази година суетата бе заглушена от радостта да показваш истинското си аз независимо от отпечатъка на времето, пише Вив Гроскоп за The Guardian.
Анди Макдауъл (65) и Хелън Мирън (78) се включиха в ревю на L’Oréal със сивото като предпочитан цвят за косите си (да се разбира, появиха се някъде с коса). Да си напишеш домашното, преди да се появиш под светлината на прожекторите, разбира се, остава винаги на мода. Визиите на всяка от тези грации със сигурност крият куп усложнения: безкраен карусел от болезнени „лежерни“ тоалети или прическа, която в най-хуманния случай изисква „едва“ няколко часа стилизиране.
Но да не звучи като осъждане – Седмицата на модата в Париж трябва да крещи „Великолепие!“, а както твърди старата поговорка, тези жени биха изглеждали разкошно дори опаковани в чували за боклук. Но под всички слоеве маркетинг, бюти продукти и фойерверки на червения килим подухва вятърът на промяната. Започва ера, в която да носиш възрастта си с достойнство, е истински празник.
Фразата „ЗA остаряването“ (Pro-Aging) е предъвквана в рекламната комуникация на брандове като Studio 10, Tropic Skincare, Clarins и Look Fabulous Forever, продавайки идеята, че да не криеш годините си е вдъхновяващ процес. Днес жените, които допреди 20 години бяха на дъното по стандартите за красота на Седмицата на модата в Париж, са на върха.
Все пак, има огромна разлика между „цивилните“, както Лиз Хърли определи жените без звезден ореол, и тези, чийто основен капитал е външният им вид.
Джоан Ривърс, враг на остаряването, знае това. Тя се подлага на серия от естетични корекции, чиято цел не е просто да я подмладят, а да я поставят в центъра на клюките и вестникарските заглавия. Шумът около една знаменитост – независимо дали е провокиран от поставянето на нов нос, развод или физическа трансформация за роля на „Бродуей“, е основен фактор за дълголетие в шоубизнеса.
Тактиката за привличане на вниманието на Памела Андерсън може да е била невинна и продължение на начина, по който живее – в уединение и кротко градинарство в къщата, в която е израснала в Канада. Можем да гадаем за претекста на появата ѝ без грим, но ефектът е равносилен на операциите на Ривърс: завихря се торнадо от коментари, снимки, тя става вайръл. Или както Джейми Лий Къртис написа за Андерсън, случва се нещо необичайно:
„Тази жена се появи и заяви място на масата без нищо по лицето си. Тази демонстрация на кураж и бунт ми подействаха смиряващо и вдъхновяващо.“
Да, ако лицето ти е богатството, с което разполагаш, и зависиш от оценката на останалите. И да, има нещо депресиращо във факта, че 70 години след като Симон Дьо Бовоар публикува „Вторият пол“, ние все още приемаме за „окриляващо“, ако жена се появи на публично място по начина, по който един мъж го прави независимо от възрастта (разбирайте, чист и с някакви дрехи).
Но тази „смелост“ се върти в социалните мрежи от известно време в лицето на обикновени хора и знаменитости, които споделят белите си коси, лицата си без грим и сбръчканите си шии. Една от най-влиятелните фигури в модния свят за последните години е Айрис Апфел, която наскоро отпразнува 102-ия си рожден ден със своите 2,9 млн. последователи. Добрата новина? Айрис си е все така прекрасна. Лошата новина? Носи цял тон бижута (предимно гривни). Позволено ви е да остарете. Но посланието е ясно: направете все пак някакво усилие.
Автор: Вив Гроскоп за The Guardian
Човек и добре да живее, най-накрая открива огромното си количество напълно безполезни таланти и започва да се чуди подарък ли са, или са по-скоро наказание. Защото да си особено талантлив и надарен невинаги е най-хубавото нещо. Диана Георгиева знае много добре това и ни споделя за част от своите таланти без възвръщаемост.
Какво по-хубаво от това да си талантлив? Имаш си някакво зрънце нещо си, дето с малко усилия и много постоянство в даден момент ще превърне живота ти в безкраен почивен ден, докато парите сами идват при теб? Имам предвид, то целият свят се върти на таланта - умения наоколо бол, трябва ти само Фейсбук, доза екстровертност и си ти? Ми, не. Аз съм пример за това как можеш да имаш милион и един таланти и те да не ти служат за абсолютно нищо. Какво имам предвид ли?
Да, звучи малко странно и леко на прага на внимателно отгледана шизофрения, но е факт. Това умение добих, след като преживях лек тригодишен флирт с едно от съвременните телевизионни долнопробия, наречено риалити формати.
Подвизавах се в ролята на “редактор контролна зала", което е хем досадно за обяснение, хем дълго, така че ще ви го спестя. Та, на въпроса - как е възможно да слушаш два разговора едновременно ли? Ами, да речем, седите си на маса (интересен факт в чест на шизофренията - знаете ли, че когато има общ разговор между повече от двама-трима души, на всеки 20 минути настъпва естествено, психологически подковано затишие?).
Та, седите си на маса и по някое време се случва разговорите да се разделят. Избирате си кой да слушате, нали? Е, аз не. Слушам си и двата, но понеже в последно време съм патлогично отегчена, обикновено не се намесвам в нито единия. Столкинг ин риъл тайм, а, кво ще кажете? Нищо? Еми, и аз така.
Сега, това не е някакъв странен или нечуван талант, но също като предния и този не ми служи за нищо особено. Ще кажете, чакам да се съберат хората, нетърпелива да се покажа и да извия глас в произволна родопска тегоба, ехтяла нявга из планините, прегръщала с воя на вятъра под мишница жертвоготвни момци и клети моми, погребала юнаци и плакала с полята?
Ми, не, пея си под душа и горе-долу с това се изчерпва приложението на този ми талант. Не го вкарах в джаз, не потърсих колаборация с дръменбейс диджей, не научих много нови песни, просто си седи едно звънливо гласче в мен и толкова.
Да, нищо женско не ми е чуждо, макар че обикновено съм замислена за важни въпроси и всичко де що е битово, приемам като досаден детайл, който мога, правя и поемам на плещите си, но не ми е важно. Но мога да гримирам.
Обикновено си мълча, защото от една подобна демонстрация се оказах на сватба, където булката беше гримирана като новоизлюпил се фен на Мерилин Менсън, ронеше горчиви сълзи и денят й, дето общо взето се води един от най-важните в ЦЯЛОТО Й ЖЕНСКО И ЧОВЕШКО БИТИЕ, вървеше към клет, почернен около миглите провал.
Затова изчистих, измих, започнах отначало и я превърнах в пролетна китка, достойна да бъде възпята в народна песен, която, естествено, няма да изпея аз. Тогава майка й се появи, може ли и аз, може, кумата, може, свекървата, може, че и няколко пъргави гостенки- ми, може, какво да правим.
Списъкът беше дълъг, а моят анцуг и широката ми тениска (понеже ме изкараха от, общо взето, любимото ми място в целия свят - леглото ми) по никакъв начин не се вписваха във феерията от официални пролетни роклета, та вероятно затова и едно вино не ми сипаха, освен, че не ми платиха нищо, но важното е, че имаше цветя и рози, както и булка, дето не реве.
Само някой да ми каже, че не съм алтруист!
Абе, общо взето съм жена на далавера. Сама си се лакирам, сама си правя сешоари, сама се боядисвам. Само да подстригвам не умея, но то не може всичко.
Ще кажете, ама, маци, защо не вземеш да станеш нещо гримьорка, фризьорка, певица? Ми, не, не, а екзистенциалните въпроси и другите п.о.-в.а.ж.н.и. неща кой ще ги поеме, а?!
Та, да - не изкарвам пари и от това, трая си и по този въпрос и общо взето, талант номер 4 се различава от 1, 2 и 3 по това, че е също като тях, но съдържа повече ненужни умения - цяло букетче, не било на нито една сватба. Слава богу.
Е, невинаги, нали, понякога някои досадно изскачат отнякъде и ме поставят в неудобна ситуация да гледам настрани и да стискам палци да не ме видят.
Не, че не ги харесвам или съм социопат, но просто невинаги съм в настроение да си говоря с всеки. Значи, има си ред! Ако днес съм с теб, не мога да говоря и с теб, и с теб, и с теб. Не е лично, супер си, просто не е твоят ден в моя свят.
Това е талант, който ползвах често ПК (Преди Ковида), но сега не излизам, което го превръща в достойна точка в този списък. Как се нареждат нещата само, а? ЙЕЙ!
Уточнявам - това е от ония “битовите” неща, на които не обръщам внимание, но ако се случи да съм в настроение и да ми се иска да ми мирише на ванилия, канела или да бъркам безкрайно нещо, което после да се превърне в крем, от който мога да изям кило, правя го. И се получава. Не знам защо.
Не съм от хората, които експериментират и им идва отвътре, залагам на фристайл само с подправки, добавки, понякога и със заменки, но иначе съм Хитлер на грамажите и Шелдън + Моника едновременно на реда, по който се слагат нещата. Сега, какво му е ненужното на този талант ли?
Еми, няма да отварям сладкарница - това да имаш собствен бизнес е в графа “досаднибитови”, тип тонеможевсичкидасмебизнесмени и като цяло го правя само за близки, когато ги обичам. Е, ок, може би на тях им е нужно. Изтривам тази точка.
Да, като по филмите с много яките агенти. Имах позната, която всяка дума можеше автоматично да я каже наобратно. И този талант е достоен за списък. Но моят също не му отстъпва.
Нали се сещате за оная смешка, дето “преди винаги се чудех какво ли си мислят хора, след Фейсбук съжалявам, че попитах.” Та и с това така - мога, ако се фокусирам, да проследя много внимателно как се движат устните и кои букви оформят, без да чувам нито звук, ей така - отдалече. Буквите стават думи, думите - обикновено не особено съществен разговор. Но го мога. Йей.
Сериозно, случвало ми се е много пъти. Чувам някое парче от не знам си коя супер неизвестна банда и знам, че ще се върти по радиото. Просто знам.
Обикновено отнема между половин и година, но важното е, че все някога става. Това можеше да е готино умение в страна, в която например се издирват таланти и има музикална индустрия, разбирайте - някой плащаше за това, но тук продуцираме единствено McDonald’s и хората си стават дебели в душите, ама какво да се прави. И дебелите души души носят.
Сега, нали, ще кажете, ама как, то какво му е лошото? Ами, всичко. Така и не успях да разбера какво му е хубавото на това да се правиш на нещо, което не си, но очевидно така се успява в живота.
Да си искрен не значи да си невъзпитан или груб, макар че понякога хората така го приемат, 'щото всичко изведнъж стана много лично и аз обвинявам за това Фейсбук, но това си е друга точкае, така че - не ми обръщайте внимание.
Та, в общи линии каквото виждаш, това получаваш, мистериите са в детайлите, ако ти се занимава. Иначе - права линия, звучи почти като смърт, ама си е живот отвсякъде - ето ме за доказателство.
А вие какви таланти имате, дето вие си ги носите в пазвата и те, от своя страна, не ви носят никакви особени дивиденти? Аз имам още няколко, ама за тях - някой друг път.
Раждането е болезнено, изморително, стресиращо, но вече и бляскаво. Все повече жени по света посрещат контракциите с гримирани лица. И не говорим за една лека спирала на миглите или малко пудра, с която да освежиш тена си. Тези майки си слагат истински майсторски грим, така че веднага след раждането да могат да публикуват снимка в Instagram, разказва Bored Panda.
На някои тази подготовка за пред камерата точно през това напрегнато време може да им изглежда странно и прекалено суетно, но според проучване на Cosmetify се случва все по-често. 64% от жените на възраст между 18 и 31 години получават козметични процедури преди раждането, включително епилация (65%), маникюр ( 57%), педикюр (43%), спрей тен (37%) и нова прическа (32%).
Бюти блогърката Алексис Джейда пък дори записва видео урок по грим, докато чака да влезе в родилната зала:
В същото проучване анкетираните са попитани защо са толкова загрижени за външния си вид след раждането, като сред най-важните причини те посочват:
-- за да си направят хубави снимки (31%)
-- за да изглеждат представително, когато близките им дойдат в болницата (26%)
-- за да не изглеждат изтощени и уморени след раждането (22%)
Докато някои жени се гримират в родилните отделения, за да поддържат Instagram профила си, други използват този ритуал за отвличане на вниманието от стреса и болката от контракциите.
Гримьорка Алаха Карими стана популярна със снимките, които сподели преди раждането на бебето си през 2016 г. В интервюто за ABC News по-късно тя каза, че процесът на гримирането ѝ е осигурил така необходимото разсейване по време на контракциите.
Алаха, която е известна с това, че прави сватбен грим, сподели, че ако гримът ѝ може да издържи сватбен ден, изпълнен със сълзи, значи може да се задържи на лицето ѝ по време на раждането.
Друга майка също използва грима, за да се разсее от стреса, когато заради фалшива тревога я вкарват по-рано в родилната зала...
Не всички жени, които искат да бъдат гримирани по време на раждането, го правят сами. Гримьорката Теган Уудфорд получава обаждане от снаха си в 2 часа през нощта с молба да ѝ помогне в разкрасяването, тъй като е получила първата си контракция. Теган се качва на първия самолет и пристига в 12 на обяд, когато контракциите на бъдещата майка вече са в разгара си...
Жените обаче винаги трябва да се консултират с лекарите си, когато става въпрос за безопасност на продуктите и риск от странични реакции, предупреждава нюйоркската гримьорка Мери Ъруин. Задължително трябва да се избягват козметични продукти, които съдържат ретиноиди или салицилова киселина.
Не на всички жени им харесва тази тенденция:
-- Браво на тях! Не би ми минало през ума да си слагам грим точно в този момент и изглеждах ужасно на всички снимки след раждането. Обаче не ми пука. Това беше един от най-щастливите и красиви моменти в живота ми!, споделя мнението си потребителка.
-- Следващата стъпка е тези жени да сложат грим и на новородените си..., коментира по-злостно друга и получава следния отговор:
-- Колко ваши приятелки, които току-що са родили, са ви изпращали свои снимки? На мен никоя. Отговорът им винаги е "Не искам да се снимам, изглеждам ужасно!" Така че оставете жените да се гримират, за да споделят свои снимки с хората, които ги обичат!
Още:
Когато преминава от преподаване на уроци по красота, към отрицание на грима, южнокорейската YouTube звезда Лина Бае e очаквала отрицателни коментари. Не е очаквала обаче да получи смъртни заплахи.
21-годишната Лина дълго е обмисляла решението си, притеснявайки се, че ще бъде лицемерно някой, който досега е давал съвети за красотата, да качи видео, което популяризира идеята да се освободиш от употребата на всички мазила, червила, моливи и изкуствени мигли.
"Мисля, че много корейски жени носят външен корсет", каза тя пред BBC, визирайки огромния страх, който жените изпитват при мисълта, че са грозни в очите на другите и не се вписват в общоприетия стандарт за красота.
Близо 6 милиона души са гледали видеото, в което тя се отървава от изкуствените си мигли и ярко червено червило. Хиляди я подкрепят. Други обаче отправят лични атаки, обиди и заплахи. "Имаше дори хора, които казаха, че ще ме намерят и убият", казва тя и добавя, че дълго се е страхувала да излезе от вкъщи.
Сега Лина е част от растящото движение на млади жени, които предизвикват съществуващите идеи за красота. Много от тях се освобождават от дългата си коса и тоновете грим, след което публикуват резултатите в социалните мрежи. Това е техният бунт срещу ограниченията, които смятат, че обществото им налага.
От ранна възраст момичетата в Южна Корея са бомбардирани с реклами, които им казват, че трябва да са слаби, с безупречна порцеланова кожа и перфектно овално лице.
Козметичната индустрия в страната генерира около 13 милиарда долара годишно от продажби, като в Южна Корея също така има най-много на брой хора, които се подлагат на пластични операции.
Успехът тук често може да бъде синоним на външен вид. Миналогодишно проучване установи, че 88% от търсещите работа мислят, че трябва изглеждат много самоуверени, когато става дума за намиране на работа, а половината от анкетираните смятат, че трябва да помислят за пластична хирургия, ако искат да си намерят работа.
BBC разказва за и за 23-годишната Ким Чу-Хуи, която, подобно на хиляди други завършили студенти, плаща за перфектна професионална снимка, която да включи към кандидатурата си за работа. "Хората, които ме наемат, не знаят коя съм аз", каза тя. "Те трябва да ме преценят въз основа на начина, по който изглеждам на снимката, така че искам да им покажа най-добрата версия на себе си, за да им направя добро впечатление".
Дори и най-малката промяна във външния вид предизвиква бурни реакции в Южна Корея. Телевизионната водеща Хюн-жу Йим прави смело решение,ставайки първата жена в ефира, която решава да носи очила, след години мъчение с контактни лещи и фалшиви мигли.
Въпреки че се притеснявала как зрителите ще реагират, тя получила хиляди поздравителни имейли.
"Мисля, че тези очила ми помогнаха да направя много промени, буквално ми дадоха крила - вече не нося неудобни дрехи, а ризи и панталони, в които се чувствам добре, станах по-свободна“, споделя тя.
Не всички южнокорейки обаче се чувстват комфортно от посланията на новото женско движение, проповядващо естествената красота и свободата да не изглеждат по зададения от обществото калъп. Някои са притеснени от обвиненията, че щом продължават да носят грим, значи не са никакви феминистки и не се интересуват от женските права. Те се опасяват, че възгледите на движението могат да станат също толкова консервативни, колкото и наложените стереотипи за женска красота.
И все пак, движението, наречено "избягай от корсета", успя да завладее заглавията и да насочи вниманието към жените, които продължават да се сблъскват с дискриминация у дома, на работното място и по улиците. Разликата в заплатите на жените и мъжете остава най-високата сред тези в останалите развити страни.
Така смелите момичета, които променят външния си вид, имат още по-сериозни предизвикателства, ако искат да постигнат напредък по тези и други въпроси, свързани с равнопоставеността на половете в цялата страна.
Вече сме ви разказвали част от историята на Цветелина Радулова - приемната майка, която учи изоставени деца на обич. По повод Международния ден за борба с насилието над жени, който беше преди няколко дни, тя реши да разкаже и за друг период в живота си - или по-скоро за два периода, свързани с нечовешки физически и психически тормоз от страна на тогавашните ѝ партньори. Историята е публикувана в блога на Национална асоциация за приемна грижа, на чийто управителен съвет Цвети е член, а днес я споделяме, за да покажем за пореден път размерите, до които насилието може да стигне и колко е важно да го посочим и осъдим още при първия сигнал, че то е в дома ни!
Обикновено името ми се свързва с приемна грижа, с майчинство, със забавни случки, но зад мен има друга история… История, за която обикновено не се говори и която знаят само близките за мен хора.
От опита си обаче разбрах, че е важно да излизаме с лицата си. Да говорим, да споделяме опит, за да е ясно, че не сме единствените, на които им се е случило нещо страшно. И да знаем, че винаги има изход!
Била съм жертва! Два пъти!
Една от причините да съм самотна майка е точно тази! Насилието.
Петгодишна връзка, изградена върху ревност, скандали, юмруци, ритници, изхвърляне от кола в движение, пистолет, допрян до слепоочието… Ад. Истински.
Стоиш в клетката, страхът те държи за гърлото, денонощно си преследван, искаш разрешение за всичко. Криеш се. Непрестанно, от всички.
Отричане на събития, които често се случваха публично, но никога нямаше свидетели, защото той беше Някой.
Забременях, пиех лекарства за задържане, но освен тях приемах и редовната доза възпитателни хапченца. "Ако е момиче, зарязвам те!“…
Молех се денонощно да е момиченце. Трябваше да направя избор - дали да се боря за живота си, моя и на нероденото ми дете, или да свърша в някоя канавка. Оттам - в тъжните статистики: инициали, възраст и констатация, че съм претърпяла случаен нещастен инцидент.
Избрах първия вариант. Да оцелеем.
Когато той разбра пола на детето, откачи. Беше толкова страшно. Събрах смелост и затръшнах тази врата с цялата сила, която имах – завинаги.
Днес той е просто донор на моята дъщеря, не я познава, тя него – също. Благодарение на детето ми, продължих живота си. Тя беше моя спасител, моята любов, моето всичко.
Самотна майка в малък град – ужас!
Подмятания, упреци, шушукания… Все по-често някакви случайни хора ме питаха аз на това дете няма ли да му дам истинско семейство. С баща, макар и втори. Хм, все едно е имала първи.
Дълги години бягах от това. Някак си подсъзнателно, за да се предпазя, се стараех да живея като мишка – невидима. Семпли дрехи, обрано поведение. Бях намразила гримирането по обясними причини - бях свикнала да слагам грим не за да изглеждам по-добре, а за да скривам рани, синини, дори и тъгата.
През живота ми преминаваха някакви мъже, но нямаше нито един, с когото бих желала да запозная дъщеря ми.
И тогава се появи Той! Шеметна любов, внимание, уважение… За първи път си позволих да заживея с някого, чувствах се сигурна. Уважаваше детето ми и го приемаше. Обаче, колко време може да се носи маска? Кратко.
Обикновено съм грижовна, напълно отдадена, моногамна, обичам да глезя, да издигам на пиедестал хората, пленили сърцето ми. Обичам ли, в целия свят виждам един единствен мъж – Него.
Казваха, че сме прекрасна двойка. Но розовият период отмина неусетно. Постепенно в отношенията ни се отваряше пропаст.
Търсех вината в себе си. Всеки ден чувах, че съм лоша майка, че предметите, които докосвам (в собствения ми дом), не са върнати на точното им място, а на 1-2 см. Встрани. Че съм пропуснала непочистено местенце. Но най-честото, което чувах, беше, че нищо не става от мен, че съм изключително глупава, грозна, непохватна.
Постепенно се изнесох от собствената ми спалня, защото трябваше да деля леглото си и с куче. Трябваше да внимавам, за да не му причиня някакъв дискомфорт. Избрах неудобното легло в хола.
Скъсах се от работа, изкарвах луди пари, които никога не му бяха достатъчни. Всяка нощ си позволяваше да взима парите от портфейла ми. Подхвърляше ми за цигари, за всичко останало трябваше да му искам. От собствените си пари! Оказа се, че в продължение на две години съм издържала приятелката му - едно елитно Барби.
Няма нищо по-ужасно от психическия тормоз. След него от теб остава развалина с комплекси, бледо копие на това, което си всъщност. Движиш се като зомби и изпълняваш заповеди.
Един ден намерих сили и изхвърлих багажа му. Да, наистина бях лоша майка, щом позволявам детето ми да става свидетел на всичко това и щом позволявам да си създава погрешен модел на поведение.
Тогава мислех, че е малка и не разбира нищо, но скоро ми каза: "Виждах и чувах всичко! Исках да го убия!".
Това ли исках да научи тя? Да е компромисна, мълчалива робиня, която търпи унижения? Не! Не ми пукаше какво ще кажат хората! Те ли живеят моя живот? Те знаят ли за моя ад?
Изхвърлих го от живота си! И заживях с комплексите си, с ниската си самооценка, с очакването новият ден да дойде и да си замине. Носех се без цел и посока. Вегетирах.
Той не спря месеци наред да ми се моли за прошка, да ми повтаря: „Съжалявам за всичко". И до ден днешен настръхвам, когато чуя тази фраза. За какво съжаляваш, по дяволите? Въпреки всичко, го прибрах отново. Беше успял да ми втълпи, че съм кръгла нула, че без него съм нищо - жалка женица, ама толкова жалка, че никой няма да ме погледне, пък и с дете.
И стана страшно! Дойде и физическото насилие. Точно с един удар успяваше да ме запрати в някой ъгъл. Стоях без да мърдам. Единственото, което правех, е да се моля всичко да свърши по-бързо. Имаше моменти, в които не усещах болка. Нищо, просто мрак.
Имаше си време за тези неща - докато детето е на училище, а родителите ми - на работа. Вечерта всичко беше само любов – аз, гримирана като за бал, а той – помагащ в приготвянето на вечерята. Идилия с привкус на филм на ужасите. На улицата бяхме перфектната двойка - влюбени, държащи се за ръце. Никой не знаеше за малката ни тайна.
Често стоях по цяла нощ будна на неудобното легло, мислех какво да направя. Питах се докъде може да стигне всичко това. Знаех много добре, че може някой път да не оцелея.
След поредния екшън, раздърпана, с разкъсани дрехи, разкървавена, просто излязох в този си вид на улицата и отидох в полицията. Беше ме срам, страх, чувствах се смазана и унижена. От полицията ме изпратиха в прокуратурата. Изведоха го от нас и се спасих!
Намерих сили да се изправя лице в лице с проблема. Исках да оцелея. Исках да спася детето си. И оцелях! Умирах от страх! Толкова ме беше страх, че избягах от България за три месеца… Отидох в чужбина, бях роб, работех в нечовешки условия, но бях жива!
След него ми остана битката със себе си, липсата на петцифрена сума, смазана душевност и много други неща… Но всичко това е нищо в сравнение с това, което можех да загубя - живота си.
Много години от живота ми преминаха в сивота. Единственият различен цвят беше червен. Но не като страст, а като кръв – моята. Днес в живота ми има цвят. Всички възможни нюанси.
Днес можеше да съм мъртва! Или в психиатрия, или да съм алкохоличка, наркоманка. Можеше да се влача по дъното. Аз направих своя избор! Да съм здрава, цяла, да правя нещо значимо в живота си.
Днес съм щастлива жена. Смятам себе си за успял човек, постигнал неща, за които е мечтал! Повярвах отново в себе си и продължих!
Днес съм повече от щастлива, защото мога да си позволя да ходя без грим! Мечтала съм дълго време за това! Да сваля маската от проклетия грим!
Днес осъзнавам, че ако съм била жертва, това е било изцяло мой избор и от мен зависи дали ще остана или ще си тръгна! От никой друг! Днес не се поддавам на страховете си, а се изправям смело срещу тях! И не, не мразя мъжете. Не слагам всички под общия знаменател.
Момичета, бъдете смели и не се страхувайте! Не се срамувайте! Борете се - за себе си, за децата си, за бъдещето си! Трудна е само първата крачка! Тръгнете и никога не се обръщайте назад! Насилникът винаги ще е насилник. Изправете се и признайте първо пред себе си, а после и пред всички останали "Аз съм жертва на насилие!" И потърсете помощ, за да излезете от тази роля!
Момчета, с действията или бездействията си може да съсипете цял един човешки живот! Даже няколко. Този на децата ви също! Мислете винаги, когато вдигате ръка срещу момичето, на което казвате "Обичам те"!
И сега, пушейки в тъмното и загледана в светещите прозорци, се чудя колко ли жени търпят това? Колко ли от тях преглъщат сълзите и гримират лицата си? Колко от тях живеят с надеждата, че той ще се промени? Че този шамар са си го изпросили и заслужили и той никога няма да се повтори... Колко от тях гледат новините и се надяват, че няма да са част от статистиката с убити жени?
И ви моля, не ме съжалявайте. Аз съм победител!
Още по темата:
„В оковите на травмата“ или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват
Не стойте „заради децата“ – махнете се заради тях
А днес в Майко Мила! ще си говорим колко е трудно да се сдобием с нормална.... КУКЛА! Станала Ангелина Димитрова един ден и казала - "абеее, я да купя една кукла на дъщерята" и като всеки човек, почнала да търси в интернет. А оттам я залял океан от кукли - то не били гримирани Барбита, не били кукли с дрехи ОТ ОРГАНИЧЕН ПАМУК, не били "кукли африканче в баня"... направо ум да ти зайде! Естествено, най-обикновена кукла не била открита, и така и до ден-днешен. така че - помагайте! Търси се кукла!
***************
Всичко започна, когато ми хрумна, че трябва да купя кукла на дъщеря ми. Знаете - момиченце и кукла са като от реклама „Колко мило, колко сладко“, някои казват, че е възпитателно и прочие.
Аз, да ви кажа, никак не разбирам от кукли. Още от малка не ги харесвах, меко казано. По разкази на очевидци всички се надпреварвали да ми подаряват, но ефектът бил краткотраен и доста обезсърчителен – отварям кутията и, без да изваждам куклата, ѝ натискам очите да хлътнат навътре. Някои вероятно ще се сетят за онзи виц, дето докторът казал: „Не се тревожете, че синът Ви тормози другите деца и животните, ще премине и той ще стане чудесен човек, тръгвайте си, госпожо Хитлер“.
Да не се отплесвам обаче. Щуква ми това с куклата и си викам – „Лесна работа, магазините са пълни с играчки и т.н.“.
Имам, естествено, някои изисквания – да е балерина и да не е Барби. Все пак малката няма още 3 години, толкоз пари за Барби не е възпитателно. И най-вече ще вземе да си извади някое око с тия остри крачета на Барбито. И така, отварям интернет да харесам, търся целенасочено, знаете... „кукла балерина“. Почти веднага харесвам една миловидна, с диск с балетна музика към нея, не е облечена като за циганска сватба.
По всички сайтове е изчерпана. Айде, бе! Цъкам в сайта на производителя – „спряна от продажба“, по всички Европи – също. Светва ми, че това „спряна от продажба“ е евфемизъм за „някое дете жестоко си изпати, майката вдигна шум до Небесата, осъдиха ни, че куклата е опасна и няма как – вече не я продаваме“. (Ама сериозно, никой никога ли не си е извадил око с Барби?!)
Отказвам се от тая балерина, падна ми и батерията на телефона, от който цъкам, докато бебето пълзи настървено, а сестра му се опитва да ѝ извади очите (да, много е красива, че и руса, но не е Барби).
Ден втори.
Ми... да взема друга кукла, някоя симпатична, с човешки облик. Така, с по-разширено търсене ще е лесно. Много Барбита, повечето с тежък, брутален грим (сигурно всички ги знаят, но на мен ми беше за първи път да ги видя, казах вече, че не съм по тая част). Вече ми е ясно защо толкова Кончита Вурст-подобни хора има в днешно време. Явно тия кукли се произвеждат отдавна. Шегувам се.
Абе, не се шегувам, бе!!
Ужас на ужасите. Някакви адски, изподземни същества с гримаса, сякаш ги мъчи тежко разстройство. Попаднах последователно на: „кукла бебе Гренадин“ (мммм…Наздраве!), „кукла с дрешки от органичен памук“ (значи, много е важно…децата се възпитават от малки за еко каузата), „бебе в куфар“ (лоша асоциация някак ми навя, като дете в багажник на кола примерно).
Сега, да си кажем истината – има красиви кукли. Облечени не като в първите сцени от евтино порно, с миловидни личица, хубави коси. Хванахте ли се?
Струват 259 лв.
Но няма как да е другояче, понеже „идват в красива опаковъчна кутия, дрешките им са дизайнерски на XY6ZZ%%#@^!.
Сега, да не си кривя душата – има и по 209 лв., има даже под 200 лв. и „всяка малка фешън госпожица ще е очарована да ги има“.
Пф, добре, че мойта не е фешън госпожица, а е Елица. Не са за нея тия кукли, види се.
Ден пореден, не се давам. Упорство и кураж му е майката, то така и бебето прояде, че и почна да спи нощем.
Трябва да се смени тактиката. Аз защо съм такава тесногръда?! Я малко по-космополитно, по-отворено да подходя. Ще потърся кукла, която не е с бяла кожа – хем и възпитателно, и познавателно. Ето, има.
„Кукла бебе момиче африканче за баня“ – малко се обърках с това африканче за баня, какво ли прави там? Изобщо всички тъмнокожи са „африканчета“, не се съмнявайте, че и сред тях има с дизайнерски дрехи (тези са от богатите африканци, мамо, от Екваториална Гвинея, където БВП възлиза на 14, 31 млн. долара). Явно африканската тема им е силна, натъкнах се и на „африкански пингвин“. Изглеждаше нормално, като останалите, но явно е по-особен...
Ден незнаен. Вече се предавам. Такова проучване и ровене не е било и като избирахме бебешката количка (а всеки знае колко е ТРУДНО да се избере количка!). Може пък детето да е наследило моите проблеми с куклите и да не ѝ трябват…
Но, все пак - ако някой види някъде да продават митологичната НОРМАЛНА кукла, да сподели, нали? Мерси!
