fbpx

Грета Тунберг, за добро или лошо, накара целия свят да говори за нея. В своя коментар за The Irish Times Дженифър О’Конъл се опитва да си обясни защо момичето е толкова дразнещо за някои хора и какво може би стои зад част от реакциите срещу нея.


Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Как е възможно едно 16-годишно момиче с плитки, което се е посветило на (не бихме го нарекли) злокобния, авторитарен сюжет за спасяване на света от гибел, да предизвика такъв невъобразим гняв?

Миналата седмица тя пусна туит, че е пристигнала в Ню Йорк след двуседмично презокеанско пътешествие: “Най-накрая съм тук. Благодаря на всички, които дойдоха да ме видят в Плимут, и на всички, които ме посрещнаха в Ню Йорк! Сега ще си почина няколко дни и в петък ще участвам в протеста пред ООН”, написа тя, малко преди с готовност да даде пресконференция на английски. Да, вторият ѝ език.

Думите ѝ незабавно бяха посрещнати с артилерийски огън от язвителни забележки за привидна добродетелност и от хапливи коментари за тричленния екипаж, който трябва да лети, за да прибере яхтата.

Струва ни се, че няма нужда да го обсъждаме, но изглежда някои хора все още не са схванали, затова ще разясним малко: пътуването на Тунберг беше акт на протест, а не свещена заповед или инструкция към всички останали. Като всички други протестни актове и този е измислен така, че да има символно и провокативно значение. За тези, които не схванаха идеята – а те сериозно не я схванаха – тя сподели нечий друг туит като “приятелско напомняне”, че: “Няма нужда да изкараш две седмици на лодка, за да вземеш спешни мерки срещу климатичните промени. Достатъчно е да правиш всичко, което можеш, с когото можеш, за да промениш каквото можеш.”

Една от причините, заради които тя предизвиква такъв гняв, е очеизвадна. Климатичните промени са ужасяващи. Амазонската джунгла гори. Саваната също. Части от Арктика и те. Нивото на Световния океан се покачва. Има много повече опустошителни бури, горски пожари, засушавания и наводнения. Отрицанието е далеч по-лесно от сблъсъка с ужасяващата истина.

В допълнение го има и това, че не обичаме да ни карат да се чувстваме зле заради личните си житейски избори. Такава е човешката природа. Затова се подиграваме на веганите. Затова гледаме с подозрение тези, които не пият по партита. И ако нещо може да те накара да се чувстваш зле заради житейските си избори – докато се прибираш вкъщи след третата ти за сезона миниекскурзия в Европа с нискотарифна авиокомпания – то това определено ще е слабичко момиченце, подложило се на двуседмично размятане насам-натам из Атлантика с кофа “Само по голяма нужда, моля” като белег за върховен лукс, само и само за да каже нещо за климатичните промени.

Дори за човек, който прекарва много време в Туитър, част от критиките, отправени към Тунберг, са изненадващи. Това е едновременно най-жестокият и най-нелепият тормоз на детската площадка. Консервативният австралиец Андрю Болт, който отрича климатичните промени, я нарече “дълбоко объркана” и “странно влиятелна” (използването на “странно”, предполагаме, не е случайно). Бившият спонсор на британската Партия на независимостта (UKIP) Аарън Банкс написа в Туитър: “Странни инциденти с яхти се случват през август...” (“странно” – като по-горе). Брендън О’Нийл от списание Spiked я нарече “милениалски особняк*” (и този път подборът на думи не е случаен) в материала си, който по неприятен начин описва “монотонния ѝ глас” и “вида на апокалиптична заплаха в очите ѝ”.

Но кой е истинският ненормалник – активистът, чиято решителност без чужда помощ започна мощно глобално движение за промяна, или мъжът на средна възраст, който се подиграва на дете с Аспергер, скрит зад екрана на компютъра си?

И това, разбира се, е истинската причина, поради която Грета Тунберг е толкова дразнеща. И не могат да го признаят дори пред себе си, затова я осмиват. Истината е, че ги е страх от нея. Клетниците са ужасени от нея като човек и от това, което олицетворява – младост, решителност, промяна.

Тя е част от поколение, което не може да бъде сплашено. Няма как да я подчинят група тролове. И това, което виждаме в очите ѝ, не е точно ужаса ѝ пред апокалиптичната заплаха. Този поглед всъщност казва "Ти нямаш значение."

Присмиват ѝ се с детински обиди, защото само с това разполагат. Нямат идеи. Не могат да уязвят позицията ѝ, защото тя има науката (и Дейвид Атънбъроу) на своя страна. Не могат да спечелят дебата с убедителната сила на собствените си аргументи, защото ги пробутват с преуморен цинизъм, а не с младежка страст. Могат да я заливат с подигравателни туитове и горещи блогпостове, но няма да получат реакция, защото, честно казано, тя има по-големи тревоги на главата си.

И това не означава, че трябва да приемаме всичко, което Тунберг казва, безропотно. Тя е идеалист, толкова е млада, че все още вижда света в черно и бяло. Но имаме нужда от гласове като нейния. Трябва да чуем какво има да ни каже, без да спираме да обръщаме внимание и на по-въздържаните гласове, които не са съгласни с нея.

Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Заради това, което олицетворява. В ера, в която демокрацията е заплашена, тя намеква за спешната нужда от нов вид власт, събирателство между младостта, хорския протест и неопровержимата наука. А за най-шумните ѝ хулители тя олицетворява и още нещо: гледката на собственото им неизбежно падение, устремило се към тях.

*в оригиналния текст думите са freakish, freaking и weirdo, бел. ред.

Малка, срамежлива, оцеляла от тежка депресия. Така Ню Йорк Таймс описва 16-годишната Грета Тунберг, която от няколко месеца пропуска училище в петък. За да протестира срещу неглижирането на климатичните промени пред Парламента в Стокхолм и за да засрами световните лидери и всички, на които не им пука.

Хиляди деца от Европа, САЩ и Австралия също "бягат" в петък от училище, следвайки лозунга ѝ "искаме паника, все едно къщата ви гори, а не празни надежди".

Шест швейцарски младежи са пътували 26 часа с влак, за да потърсят подкрепата ѝ за петицията им за по-строг швейцарски закон за въглеродните емисии. Един италиански учен ѝ казва, че му напомня на него като млад активист. Жени от група за борба с тютюнопушенето ѝ подаряват тениска, разказва още журналистката Соними Сенгупта от Ню Йорк Таймс за срещата си с Грета.

"Цялото това внимание е страхотно. Това означава, че хората са те чули", споделя момичето. "Но понякога е доста досадно да ти кажат:

Във вас младите е надеждата. Вие ще спасите света! Мисля, че би било полезно, ако и вие (възрастните) ни помогнете малко."

Такава е Грета. Огорчена, откровена, иронична. Тя напомни отново за себе си и каузата си миналия петък, когато кабинетът на премиера Тереза ​​Мей обяви бягството за протест от училище във Великобритания като разсейване, което „губи от времето за учене". Грета бързо отвърна в Twitter: „Политическите лидери загубиха 30 години в бездействие. И това е малко по-лошо. "

Източник: Greta Thunberg/Facebook

Миналият петък беше 25-ия, в който Грета изрази гражданско неподчинение и не отиде на училище, за да протестира срещу климатичните промени пред Парламента.

През всички тези петъци тя вдъхнови огромни ученически демонстрации по света, предизвика дебат за това дали децата трябва да пропускат часовете за протести, свързани с климата, и привлече тролове и скептици, които започнаха да съставят конспиративни теории кой печели от Грета.

"Последните шест месеца бяха странен контраст", казва тя. Защото била принудена да говори, да говори много - нещо, с което не е свикнала.

"През целия си живот бях невидимото момиче в ъгъла, което не отронва и дума. От ден на ден хората все повече ме слушат. Това е странно. И много трудно."

Грета Тунберг не съвсем случайно е активист.

Тя е по-голямата сестра в семейство с две деца, израснала е в Стокхолм. Учи пиано, балет и театър. Справя се добре в училище. Подобно на много деца, гледа образователни филми за топенето на леда в Арктика, съдбата на полярните мечки и морските бозайници, живеещи в океан от пластмаса. За разлика от много други деца обаче, тя не могла просто да махне с ръка.

"Започнах да мисля постоянно за това и станах много тъжна. Всички тези кадри стояха в главата ми."

После изобщо не я интересували нещата, които вълнуват повечето деца – джаджи, дрехи и пр. - спомня си баща ѝ. "Мисля, че беше много изолирана и много самотна", каза г-н Тунберг пред Ню Йорк Таймс.

На 11 години Грета изпадна в дълбока тревожност. Спира да ходи на училище. Спира да яде. Спра и да расте. Говори само със семейството си, а в училище - само с учителката си Анита фон Беренс.

"Преди моят собствен свят беше много голям - бях съвсем сама", спомня си тя. Сега този свят става все по-малък, а реалният все по-голям." Грета добавя, че сега е по-щастлива: "Имам смисъл. Има нещо, което трябва да направя."

Източник: Greta Thunberg/Facebook

Остава по-дребна за възрастта си, заради недохранването по време на борбата с депресията. Не се смее много, не говори или „казвам само това, което е необходимо“. Предпочита компанията на възрастни и животни пред деца на нейната възраст.

Справянето с депресията отнело месеци. Грета казва, че това, което я е накарало да се чувства по-добре, е че е била чута - първо от родителите си. Тя ги принудила да спрат да ядат месо. След това да станат вегани, което те също направили, като изключим това, че майка ѝ Малена Ерман "продължава да се промъква до сиренето - но нощем, за да не я видя", споделя Грета.

Най-важната ѝ победа била през 2016 г., когато убедила майка си да спре да лети със самолети, което било голяма битка, защото г-жа Ерман е известна оперна певица в Швеция, чиято кариера е зависима от непрекъснатото пътуване. За решението да спре да лети г-жа Ерман разказва в книгата, която с мъжа си пишат за това как детето им ги е променило...

"Един от плюсовете да имаш известна майка е, че добре познавам медиите и как работят", казва Грета.

В петък, 20 август 2018 г., когато книгата на родителите ѝ излиза, тя сяда пред шведския парламент. Мълвата се разпространява бързо. Скоро я канят на конференцията по въпросите за климата на ООН, получава покана и за Световния икономически форум в Давос, Швейцария, където заявява на бизнес лидерите, че техният финансов успех е „дошъл с немислима цена“ за планетата.

Грета, от своя страна, е предупредила майка си да не се присъединява към нея на протестите. Казва, че не иска някой да си мисли, че майка ѝ я е подложила на това.

Само веднъж, когато се сблъсква с журналисти, които искат да я интервюират след изявленията ѝ в Давос, тя замръзва. Както и преди, думите ѝ се изплъзват.

Днес, казва тя, мисли внимателно за всичко, което прави - какво носи, какво казва, с кого се свързва във Facebook. Внимателно подхожда към профилите си в социалните мрежи. Например, публикува снимка, показваща как се връща от Давос с влак, което привлича вниманието върху участниците в конференцията, пътуващи с частни самолети.

Понякога публичната ѝ роля ѝ носи нежелано внимание. Разследване на вестник Svenska Dagbladet твърди, че името и снимката на Грета са били използвани за събиране на средства за старт ъп. (Г-н Тунберг казва, че семейството не е било информирано; основателят на проекта, Ингмар Рентжог, отрича пред Ню Йорк Таймс името на Грета да е използвано за набиране на капитал.)

Това подтиква Грета да напише дълъг пост във Facebook, заявявайки, че действа независимо и че нито тя, нито семейството ѝ приемат пари.

Грета завършва 9 клас и обмисля дали да не си вземе едногодишен "отпуск" от училище, за да продължи активистката си дейност на пълно работно време.

На въпрос дали ще отиде в Ню Йорк през септември за срещата на върха на ООН по въпросите за климата, ако бъде поканена, Грета каза, че със сигурност няма да лети.

Но може да отиде до там с кораб. За да остави по-малък въглероден отпечатък върху планетата.

Източник: Greta Thunberg/Facebook
cross