За трети път с гръм, трясък и много четене, писане, рисуване и забавление се задава "Националната седмица на детската книга", организирана от сдружение с нестопанска цел „Книги за деца“ и в партньорство с издателство „Просвета“ и URBO. Тя е абсолютно любима на малките книжни плъхчета и на тези от тях, които толкова обичат книги, че са готови да им се посветят изцяло и някой ден да станат писатели. Тук някак е редно да кажем "Бре, какви добри и умни деца, пу-пу!" и да се зарадваме вътрешно, външно и от всички възможни страни, че макар ситуацията да е малко особена, третото издание на инициативата ще се състои, и то само как!

Цяла седмица от 1-ви до 7 юни платформата URBO ще приютява едни от най-големите имена в българската литература, музиканти, артисти, художници и най-популярните лица от ефира на bTV (Антон Хекимян, Флорина Иванова, Станислава Цалова, Николаос Цитиридис), които ще помагат на децата в различни работилници и лекции. Възрастовите групи, за които е подходяща Седмицата са две: от 7 до 10 и от 11 до 14 години. Всички те ще имат възможност да участват в каквото им душа иска напълно безплатно през екраните.

Менторите са разработили 14 творчески работилници, които да дадат летящ старт на бъдещите най-талантливи писатели и художници. Програмата е леко за завиждане, нас ако питате, защото има толкова интересни работилници, че почваме да се чудим към коя от двете възрастови категории да се присламчим, за да понаучим нещо и ние.

Добре ще ни дойде "Как да напишем приключенска история?" с Александър Секулов. Не бихме отказали и "Как да разпознаваме фалшивите новини?" с Антон Хекимян. Между другото, изключително важна тема, що се отнася до функционалната грамотност на децата. "Свободата да осмиваш: Изкуството на карикатурата" с Чавдар Николов влиза в абсолютно същата категория; съответно, вероятно и на родителите ще им се прииска да се приобщят към тази работилница.

И за да не си помислите, че всичко е ей така просто, накрая ще има и награди за представилите се най-добре по време на творческите ателиета и те ще се гордеят с титлите си „Малък голям писател“ и „Малък голям художник“.

Работилниците ще се предават на живо в уебпортала и мобилната апликация на URBО, където се изисква предварителна регистрация от родителското тяло. Така че, родителски тела, действайте!

„Национална седмица на детската книга“ се организира от сдружение с нестопанска цел „Книги за деца“, в партньорство с издателство „Просвета“ и URBO.

“Георги имал две кутии с по 10 бонбона във всяка. От едната той изял няколко бонбона, а от другата изял толкова бонбони, колкото били останали в първата. Колко общо бонбона е изял Георги?” Какво разбираме от тази задача: че Георги ще има проблеми със зъбите; че родителите му никак няма да са доволни, че е отворил ДВЕ кутии бонбони; и че нищо не отбираме от математика, но изглежда не сме само ние, а и съставителите на учебника и задачата.

И ако нашето “математическо” време мина и отмина безславно и безрезултатно, то никак не е задължително същото да се случва и с децата ни. Още повече, че днес по света, а надяваме се вече и у нас, се цени и търси функционалната грамотност, а не задължителното отглеждане на математически гений, който само докато обядва крем супата си от пащърнак, е взел две висши математики. По-скоро ни е важно детето да знае например що е то процент и как се смята, но не напразно, а за да може един ден да си сметне лихвата по кредита.

Тъкмо в тази посока на мислене е и организираната от Банка ДСК Национална финансиада. Целта на инициативата е да популяризира финансовата грамотност сред децата, показвайки им, че боравенето с пари може и да не е шега работа, но пък изобщо не означава СКУКА.

В парите, мили деца, няма нищо скучно, а и нищо лошо, стига да си адекватен и умен в изборите, които правиш, когато говорим за финанси. А това, както и всичко останало, сигурно би могло да се научи и в училище, но е добре преди всичко да започне в семейството. Затова Националната финансиада на Банка ДСК въвлича по готин и ведър начин в забавлението и родителите, канейки ги да се присъединят към децата си в надпреварата кой е най-грамотен финансово.

Битката е отборна, а всеки отбор се състои от един родител и едно дете на възраст между 14 и 19 години. Първата ви работа е да се регистрирате за участие в сайта на Финансиадата и после да попълните онлайн тест с въпроси от най-различно математическо и финансово естество.

Внимание: тестът е за време и то – заедно с броя верни отговори – е факторът, решаващ кой ще се класира за следващия етап. Отборите, показали най-добро време и най-много верни отговори, отиват на финала, където ще се състезават едни срещу други на живо! Ще им се задават въпроси с различна трудност и всеки от тях ще носи точки, които накрая ще определят победителите.

А те, уважаеми родители, няма да бъдат просто извикани две крачки пред строя за аплодисменти, а ще си спечелят стипендия за образование в размер на 3000 лв. за първо място, 1500 лв. за второ и 750 лв. за трето, което е още едно доказателство на тезата, че ако си финансово грамотен ще се оправиш много по-добре в тоя живот. Тази година стипендиите са цели шест – по две за първо, второ и трето място от двете възрастови категории 14-16 г. и 17-19 г.

Така че хващайте подопечните тийнове, регистрирайте се на finansiada.bg до 31 март и се нахъсайте за победа. Ние ви желаем успех и нека силата на финансовата грамотност бъде с вас!

47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават факт от мнение. 100% от нас са в ужас от тези данни. Но за да не изпадаме в излишна паника, решихме да потърсим хора, които врят и кипят в образователната сфера, за да ни обяснят какво означават тези резултати. Обърнахме се към сдружение "Образование България 2030" и техния координатор Златка Димитрова за един трезв и конкретен анализ встрани от сензациите.


Освен ако в последните дни не сте били в Пиза с изключен роуминг, сигурно сте чули за резултатите на българските ученици в новото издание на международно сравнително изследване PISA. Те са слаби, дори по-слаби от тези от предишни години. Очаквано, 47-те процента функционална неграмотност се превърнаха в сензация в медийното пространство. Нищо ново и стряскащо – сгрешеният въпрос на матурата предизвика къде-къде по-остра реакция.

Място за спокойствие обаче няма, резултатите от PISA са драматични и не чертаят нищо добро за бъдещето ни. Времето минава и функционално неграмотните поколения отдавна са се влели в икономиката и обществото ни. Тоталното изкривяване на важните теми в образованието обаче от години не позволява системните промени в образованието да се наложат и възприемат. PISA е един от начините да започнем да мислим именно за тези теми. 

Какво всъщност е PISA? Защо е важна? 

PISA е международно сравнително изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), което се провежда на всеки три години. Тази година в него участват 79 държави и над 600 000 ученици на 15-годишна възраст. Резултатите се базират на извадка от разнообразни по профил училища във всяка страна. За разлика от националните външни оценявания и матурите, PISA тества учениците не толкова за предметни знания (т.е. информация, която може да се назубри), а за умения и готовност да приложат наученото в живота.

Скептиците, на които PISA им е крива, смятат, че тя не успява да измери “силните страни” на нашата образователна система. Може и да е така. Обаче капсулирането в границите на България е безсмислено, при положение че глобалното знание и глобалната икономика са факт и не можем да си позволим нашите млади хора да не са конкурентоспособни в тези условия. Освен ако не мислим, че на интервю за работа в глобална компания, ще ни карат да декламираме Ботев. (Ако бъркаме, моля, изпратете ни видео запис на подобно интервю и ще го публикуваме.)

Какви са последиците от функционалната неграмотност?

Да си функционално неграмотен значи, че не можеш да четеш, смяташ и пишеш на ниво достатъчно, за да се справяш в училище, във всекидневието и в работата си. Ако човек е функционално неграмотен, няма да може да прочете текст, да разбере информацията в него и да я приложи. Функционалната грамотност не е просто процент, с който измерваме (не)успеха на учениците. Хората, които са функционално неграмотни, е по-вероятно: 

  • Да имат по-нестабилно здраве;
  • Да живеят по-кратко;
  • Да са безработни;
  • Да живеят в бедност; 
  • Да извършат престъпление.

И обикновено едното следва от другото.

Какво казва PISA за българските ученици и дали ще ги стигнем китайците?

Резултатите от PISA 2018 представят по-песимистична картина за образованието отпреди 3 години. България се нарежда на последно място в ЕС по функционална грамотност на 15-годишните ученици. 

Функционално неграмотни 15-годишни ученици в България PISA 2015 PISA 2018 
Четене  41,5%  47%
Математика  42% 44,4% 
Природни науки 37,9% 46,6% 

Почти половината от 15-годишните ученици не могат да прочетат и приложат прочетеното в задача от реалния живот. Макар и с малко се увеличава делът на учениците, които не постигат базисна математическа грамотност в училище. Най-драстично се влошават резултатите по природни науки – с почти 10% за последните 3 години. 

PISA може да ни даде и още един важен извод – качественото образование не достига до всички деца и това най-ясно се вижда през дела на т. нар. “устойчиви ученици”. Това са тези деца, които имат най-нисък социо-икономически статус, но постигат високи резултати. За България през 2018 г. той е 7%, почти двойно по-малък от 2015 г. (13,6 %). 

Има още един показател, по който България се отличава от всички държави в изследването. “Пропастта” в резултатите на децата с по-привилегирован произход и на тези от непривилегирован такъв намалява – от 4 години разлика през 2015 г. до 3,5 години през 2018 г. Така например ако децата, родени в бедни семейства продължават да не покриват минималните нива на функционална грамотност, то в същото време децата от по-заможни семейства започват да се представят по-слабо от предишните години. 

Какъв е проблемът? 

Разбира се, не можем да разглеждаме тези резултати като “суха” статистика, извадена от контекст. Зад всички тези данни стоят безброй различни фактори и мотиви. 

Време е да си признаем, че за голяма част от днешните деца и младежи училището вече не е привлекателно и смислено място за учене и развитие. Причината загатнахме горе – от тях все още се изисква да запаметяват и възпроизвеждат уроци с пламенен патос, да стоят мирно и послушно в продължение на часове и да посещават частни уроци поне две години преди “животоопределящи” държавни изпити. Светът вече не изглежда по този начин и е нелогично в училище да важат правила, различни от тези в живота. 

Трябва да признаем, че тези резултати се публикуват на фона на редица важни реформи на Министерството на образованието и науката, които маркират пътя към положителна промяна в образованието. Вече имаме иновативни училища, нови учебни програми, по-високи заплати за учителите, електронни учебници, часове по роботика и предприемачество и повече свобода за учителите при провеждането на уроците. Всичко това обаче явно няма да може да завърти колелото на промяната, ако не се променят нагласите на учителите, че и на родителите. 

Какво можем да направим?

Българското образование трябва да настигне реалностите на 21-ви век, въпреки че в момента изглежда, че иска да направи обратното. Резултатите от PISA показват, че щом става въпрос за реформа на образованието, ние, българите трябва да сме два пъти по-бързи и ефективни от останалите по-напреднали европейски (и не само) държави, ако искаме младите ни хора да са конкурентни на своите връстници по света. Все пак искаме децата ни да бъдат успешно реализирани и активни граждани, нали? Това естествено изисква общи усилия. Ето какво можем да направим:

  • Да осъзнаем, че образованието трябва да развива умения като: критично мислене, работа в екип и дигитална компетентност, а не само знания. Логично е системата да мери именно тях на “изхода”. Това значи промяна на учебните програми, училищната среда и преподаване, но и на националните външни оценявания и матурите.
  • Учителите да развият нагласи, които да им помогнат да подкрепят всяко дете да развие своя потенциал в 21-ви век, като например да учат през целия си живот и да са гъвкави и адаптивни към новите изисквания.
  • Родителите да се вълнуват не от това кое литературно произведение ще отпадне от учебниците, а от това дали училището готви децата им да се справят с живота.
  • Институциите да си признаят, че имат да работят още върху качеството на услуги, процеси и подкрепа за училищните общности; 

Какво трябва да направим ние, родителите, за да помогнем на децата си да вземат максималното от училище? На първо място можем да осъзнаем, че частните уроци невинаги помагат на децата да получат по-добро бъдеще. Най-доброто, което можем да искаме за тях, е училището да им осигури подкрепяща среда, където могат да бъдат активни, да работят в екип, да експериментират, да излизат извън рамките на учебниците и тестовете. 

И последно, има и друг момент: че сигурно не ни пука. Защото можем да прочетем този текст и да го осмислим. Защото нашите деца също могат да го направят (добра работа!). Защото си имаме достатъчно грижи, функционално неграмотните са някъде далеч, причини много. Обаче ако се замислим, резултатите от изборите (например) зависят от всички, независимо дали са функционално грамотни, или не. Пенсиите ни ще зависят от работоспособността на всички деца, които в момента са в училище. В този смисъл няма наши и чужди деца, въпреки че между тях може би има огромна пропаст от знания и възможности. Има смисъл обаче при следващия кух, битов образователен дебат (да речем, черно-бели ли да са учебниците), да се замислим за PISA. Най-добре трезво, без сензации.

Двама от петима български тийнейджъри не умеят да разбират текста, който четат, да анализират информация и да я приложат в друг контекст. Това означава, че много деца не могат да използват наученото в училище в реални ситуации. Докато много родители се притесняват, че една от причините за този проблем е прекалената употребата на електронни устройства, Искра, Яна и Деси смятат, че смислената реакция не е да се борим с новите технологии, а да ги използваме като коз в детското развитие. И създават КНИГОВИЩЕ.

Образователната онлайн платформа се основава на характерни за електронните игри подходи, които увеличават желанието за участие и затвърждават способността на децата да осмислят прочетения текст. Чрез онлайн игра на въпроси и отговори върху прочетени книги, платформата насърчава удоволствието от четенето и създава общност. След като прочете дадена книга, детето може да влезе през профила си и да отговаря на въпроси, като всеки верен отговор му носи точки. Децата могат да се състезават с компютъра, с останалите в класа си, с други читатели на същата възраст, да се включват в различни предизвикателства и да качват нива - и така да се борят за награди чрез четене на книги.

Днес в поредицата, в която ви представяме финалистите на ПРОМЯНАТА, говорят две от създателките на проекта КНИГОВИЩЕ Яна Генова и Искра Джанабетска. Третият човек в екипа е Десислава Гаврилова, която от няколко живее във Виена, където в училището на малкия ѝ син се използва дигитална платформа за стимулиране на четенето от ранна детска възраст. Вижте какво ни разказаха създателките на българския вариант на платформата и не забравяйте, че можете да гласувате за своя фаворит в най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria до 4 февруари тук.


Като професионалист в сферата на книгите, Яна (вляво) е виждала стотици инициативи в подкрепа на четенето в много различни държави. Искра пък има над 10-годишен опит с проекти в сферата на образованието. В работата си тя общува с деца и младежи от различни социални групи и вижда, че именно четящите деца са най-успешни, независимо в каква сфера искат да се развиват. 
Деси, от която тръгва идеята за Книговище е дългогодишен инициатор и ръководител на проекти и организации в сферата на културата

-- Как дойде идеята за проекта?

Както често се случва, най-добрите идеи се появяват в пикове на майчински неволи и вълнения. Деси попада на резултатите от PISA и на смущаващото заключение, че 42 % от българските деветокласници са функционално неграмотни. Същевременно синът й чете книга след книга, в училището му децата си говорят за книги, за идеите в тях и всичко това със съдействието на една платформа с въпросници върху детските книги. И така, 1 + 1 прави Книговище.

-- Как събрахте екипа?

Споменахме, че родителските неволи са извор на онези висши сили, на които са способни само майките. И докато едни деца поглъщат книгите на килограм, други в неделното почистване в детската стая изравят изпод матрака заедно със скритите бонбонени обвивки и книгите, които били (уж) изчезнали. А понякога имаш и от двата вида деца по едно в дома си.

Тогава си е направо готово експериментално поле за Книговище. Особено ако майката от 10 години се занимава с проекти в образованието или пък, в другия случай, е човекът, който от 20 години прави проучвания и управлява инициативи в полето на литературата и превода. Имахме стимула. Деси ни събра на пица. Познаваме се добре отпреди, но никога не бяхме работили заедно по нещо толкова голямо.

-- С какви препятствия сте се справили досега?

Едно от основните препятствия, е финансовият ресурс. Открихме обаче много доброволци, както и приятели, които ни направиха много отстъпки в създаването на платформата - структура, дизайн. Идеята вдъхнови неочаквано много хора с различни ценни умения, които ни помагат в съживяването на Книговище. Насочиха ни към обучението на Reach for Change за социалното предприемачество и към конкурса на Промяната.

-- Ако спечелите конкурса, как ще използвате наградата? 

Ако станем измежду първите трима, финансовите средства ще ни помогнат да произведем по-бързо повече съдържание в Книговище и да стигнем до повече хора. Ще напишем и качим в сайта въпросници към нови 1500 книги и ще представим Книговище на поне 100 учители от началния курс.

Предстои ни официално стартиране на платформата. На 21 януари пускаме демо-версията. Предстои ни представяне пред училища и широка общественост. И тук медийната подкрепа на Промяната е много важна, така че повече хора да пробват Книговище и да повярват, че умението за осмислящо четене е важно за децата им. В този процес Книговище може да им е много полезен съюзник.

-- Бъдещи идеи, свързани с проекта?

В не толкова далечно бъдеще мислим да развием Книговище и в посока на медийната грамотност, тъй като в днешния ден, когато всеки човек може да е медия, е важно децата от рано да изграждат умение за ползване на информацията.

-- Какво ви даде ПРОМЯНАТА дотук?

Промяната ни даде страхотни инструменти, през които да организираме по-осъществимо замислите си. Срещна ни с други като нас, които намират енергия да действат и да решават проблеми.

Всъщност това беше удивителен етап в развитието на идеята - бяхме подтикнати да си зададем много важни въпроси, за които да измислим решение. Има нещо много оптимистично в този подход - кара те да мислиш, че няма неразрешим проблем, а само незададен въпрос. А това е невероятно мотивиращо.


Още финалисти в ПРОМЯНАТА:

Симона и Крум, които вдъхновяват най-малките да изследват света

Екатерина и Наталия и тяхната революция в храненето

Ивайло и Михайло, които учат децата да сглобяват вятърни турбини

Училище в Бъфало, Ню Йорк, вече разполага с вендинг машина за книги, предава ScaryMommy. По-добрата новина е, че децата харесват новия автомат. 

Лентата на новата машина в Arthur O. Eve School of Distinction е прерязана още в края на ноември, като целта не е децата да харчат парите си за закуска за книги. На ротационен принцип им се дават специални жетони за автомата, чрез които те избират книги по свой избор: 

Книгите във вендинг машината са подходящи за деца от предучилищна възраст до 4 клас. С нея училището се надява да насърчи четенето сред децата, както и да носят книги от вкъщи и да започнат да създават своя собствена библиотека.  

Вендинг машината е купена за 2000 долара от организацията The Community Action. Групата също така е платила 1000 долара, за да я напълни с книги. Селекцията ще продължи да бъде периодично подновявана, благодарение на друга благотворителна организация - Teacher’s Desk.

Хората в социалните мрежи вече приветстват тази брилянтна идея и обсъждат въвеждането ѝ в други училища. 

Междувременно най-ценните критици на автомата - децата - дават супер положителна обратна връзка: "Много готино - казва третокласничката Камерън - сега мога да получавам книги безплатно!"

"Един от най-големите проблеми в този район е свързан с грамотността", казва Шарън Белтън-Котман, член на училищното настоятелство. "Ако нашите деца могат да четат, те могат да оцелеят", допълва тя.

cross