Едно е да си татуираш Левски, друго е да изхождаш от качествата на Левски във всичко, което правиш.
Думите са на Мира Копанаров – българка, която напуска родната си страна преди 20-ина години и заминава за Торонто. Мира е регионален директор за Канада на Конфедерацията за българските културни организации и дейци в чужбина. Тя заразява с български дух, но не с креслив патриотизъм, а с изкуство, тъй като освен че е учила журналистика, е и творец – художник. В Торонто организира различни събития, за да представи българското.
С нея си говорим за заниманията ѝ, за измеренията на родолюбието, за образованието и стигаме и до личния пример, който дава на 17-годишния си син.
Преди да замине за Канада, Мира работи в рекламна агенция в България и активно се занимава с маркетинг комуникация. В Торонто сменя посоката и влиза в бизнеса с недвижими имоти. След това оглавява голяма компания, собственик на 63 мола в цяла Канада, а ролята ѝ е да води стратегическите и комуникационните кампании на фирмата.
Преди шест години прави смела стъпка и създава собствена агенция, с която, както определя самата тя, създава преживявания, като налага нов тип маркетинг.
„Той е базиран на артистичната ни натура, на естествени процеси в свързването между хората, в комуникацията.“ Мира използва изкуството за предаване на различни послания. За нея е важно, когато показва значението на услуги и продукти, да казва истината, въпреки че „в днешно време това е проблем“.
В Торонто Мира организира за първи път тази година събитие, посветено на 24 май, което се казва „Буквите и словото“. Фестивалът обхвана дните от 19 до 23 май и „идеята беше да запалим българския дух чрез силата на словото“.
На събитието тя представя чрез свои творби глаголицата.
Мира Копанаров пред част от картините ѝ. Снимка: Личен архив
„Събитието беше един любовен жест към България. И беше невероятно да видиш българския дух, обединен около хубавите български качества. Имаше 25-има творци от цял свят и над 1000 посетители на изложението.“
Кадър от изложението. Снимка: Личен архив
По време на фестивала гостите са имали възможност да разгледат свещени книги, писани през вековете на глаголица, изложбата на Мира на глаголица, китеници, български носии, а в един от ъглите на залата актрисата Мария Ангелова е разказвала приказки на български език. Звучали са песни на Йорданка Христова, а из въздух се е носел ароматът на лавандулово масло и роза.
„Всичко беше така направено, че все едно влизаш в приказка.“
Мира интервюира Йорданка Христова. Снимка: Личен архив
За Мира важното е не само че по модерен начин се представят традиционни български послания, но и че фестивалът дава възможност на творци и бизнес да си подадат взаимно ръка, както и да продават изкуството си. Така например човек, който прави кухни, ѝ е помогнал за изграждането на панела с глаголицата за изложението.
„Даде се възможност на майки, които са творци и работят на едно или две места, да покажат това, което правят, и да продадат изкуството си. Разказахме за България на толкова много хора, които не бяха чували за страната.
Влезе едно детенце, което беше осиновено от България и не можеше да разговаря с осиновителите си. И като ни чу, че говорим на български, ни прегърна и се оживи. Мои съседи от Торонто дойдоха и децата им се учиха на изложението да пишат на български език“, разказва Мира.
И обобщава развълнувано, че „когато си намериш твоето призвание и имаш ентусиазъм, той е заразен.“
Разговорът ни плавно отива към значението на патриотизма, който според нея,
„за да е истински, трябва да е фокусиран върху хубавите български качества, например работливост. Да си помагаме, да сме иновативни. За мен най-иновативните хора са българите.“
Според нея народът ни има много таланти, но самосъжалението ни пречи да ги проявим. Дава пример с военния лекар, който е българин и е бил заедно с нея на изложение в Израел: „Той композираше музика и е печелил награди, снима – печелил е награди за това, рисува – печелил е награди, пише... Няма талант, който да не е проявил.“
За да можем да се разгърнем обаче, Мира смята, че е нужно да спрем с бързите заключения, с това да сме груби и с нуждата първо да обидим някого.
За мен лично българският дух се прояви в словото. Опитвам се думите, които използвам, да бъдат съобразени, така че всичко да е балансирано.
От гледната точка и на родител, чието дете учи в Канада, Мира смята, че образователната система е остаряла навсякъде. Един от основните казуси, казва тя, е че сме се фокусирали твърде много в децата.
Когато майка ти и баща ти ти казват какво да правиш, къде да ходиш и те карат на сто занимания след училище, нямаш време да бъдеш себе си.
Мира смята, че преди всичко е важно да фокусираме вниманието на новото поколение върху едно нещо – четенето. Защото това според нея е начинът децата да могат да се изразяват и да им тече мисълта.
Още не сме свършили, скрол надолу
Питаме се дали технологиите разсеяха вниманието. Тя е категорична, че не я е страх от технологиите, а от това, че хората не си разгръщат потенциала.
Технологията винаги ще бъде част от нашия живот. Езикът е технология, азбуката е технология. Аз мисля, че ние просто сме се самозабравили. Технологията е нещо, което ни е дадено да ползваме с мисъл. Защото и лъжицата може да се използва, за да преяждаш с нея, а може и да я огъваш като Нео от „Матрицата“.
И когато стигаме в разговора до нещата с голямо значение, логично насочваме светлината към семейството и конкретно към 17-годишния ѝ син, както и към това, което оставяме за децата си.
Мисля, че много се надяваме децата да чуват всичко, което им казваме. Но виждам по себе си, че посланията, които най-дълбоко са се запаметили, са тези, които са били с поведение, с пример.
Мира се надява да предаде на сина си любовта към корените си и отношението към хората. Наложило ѝ се е да се прибере в България извънредно, за да се грижи за баба си.
„Надявам се това да остане като послание към него – че грижата за ближния е много по-важна от всякакви дипломи и измислени специалности, за които след три години няма да има работа“, завършва тя.
