fbpx

Ива Василева е българка, която живее в Германия, и когато забременява, тя, както всички ние правим, започва да чете разни неща в интернет! И що да види - нито може да пие чай от градински билки, нито пък, сакън, да посяга към ригана! А когато лекарят ѝ предписва сироп против кашлица с БРЪШЛЯН, тя направо изтръпва! Това е разказ, в който почти всяка раждала жена ще се припознае! Приятно четене!

**********************

Едно от първите неща, които всяка бременна жена в Германия научава (след като е усвоила забраните за хранене), е че лекарства по време на бременността не се пият, освен в супер краен случай.

Е, какво толкова, има толкова много билкови препарати, чайчета, куркуми, плюене през рамо и прочие народни лекове, казвам си аз, но решавам все пак да проверя как стоят нещата с естествените лекове, понеже някъде в съответното чекмедже в мозъка си съм складирала неволно една реплика на наскоро родила приятелка, според която джинджифилът можел да причини преждевременни контракции.

След изчитане на няколко истерични поста в местни сайтове през първите месеци на бременността съм ограничила консултациите в интернет до санитарния минимум. Постът, след който взех това радикално решение, беше следният:

“Приятелят ми ми направи торта и я сложи непокрита в хладилника. Там, за съжаление, имаше и неопакован салам - възможно ли е тортата да се е заразила в листерии и съответно и аз, моля за съвет, УЖАСНО съм притеснена, защото вече изядох няколко парчета!!”

Въпреки това, като рационален човек се захващам да я разнищя тази работа с природните лекове и си харесвам няколко правдоподобно изглеждащи сайта. Успокоително е, че има тонове информация и аз ведро започвам да чета всичко по темата.

Първа точка от проучването: билкови чайове. С тях със сигурност няма какво да се сбърка, мисля си аз и с умиление си спомням как с майка ми и баща ми през лятото сме брали стрък по стрък мащерка и жълт кантарион по родопските баири. Но ето я и първата изненада - с билковите чайове трябвало да се внимава много, понеже много от тях можело да предизвикат преждевременни контракции!

Следват списъци на сигурните билки, като се уточнява, че независимо, че са разрешени за бременни, все пак чаят да трябва се ограничи до максимум три големи чаши на ден. Шок и ужас - светогледът ми е сериозно разклатен, вадя тефтера, записвам с големи букви “РАЗРЕШЕНИ БИЛКИ”, за всеки случай си записвам и на телефона, може да съм без тефтер в магазина пред рафта за чай!

Сравнявам списъка си с публикациите в още няколко сайта, също и с книгата, наричана тук “Библията на акушерките”, звъня на приятелка, защото има тук-таме някои противоречия, но данните що-годе се припокриват и, доволна, че съм достигнала до научно обосновано и информирано решение, финализирам списъка в тефтера и на телефона. Така де, все пак съм с виШо, 100 страници магистърска с превод от японски включително съм писала, едни билки няма да ми се опънат!

Втора точка от проучването: ароматерапия. Майка ми дава идеята в грипния сезон да се опитам да се предпазя с ароматерапия - дифузери, гривнички за ръката, медальони с етерични масла, все приятни, уханни решения. Страхотно хрумване, мисля си аз, но след проучването по точка първа си имам едно наум и решавам по същия научен метод да разбера има ли някакви препъникамъни при етеричните масла.

Вече ми светят всякакви червени лампи, че най-вероятно разрешеният списък няма да е от най-дългите. Разбира се, щеше да е твърде декадентско и разгулно, ако просто можеше да се предпазя на воля с което си поискам етерично масло  - представям си го като бременния еквивалент на вечер с “House of Cards”, луканка на корем и червено вино. И, ето, предчувствията ми се потвърждават - опасността от преждевременни контракции дебне като петролен разлив във всяко второ шишенце с етерично масло.

Чета, сравнявам, вадя тефтера и телефона, пиша Списъка. Леко съм обезпокоена от разминаващите се мнения по въпроса с евкалиптовото масло, но засега оставям този казус с въпросителен в тефтера, надявайки се да не ми се налага да го нищя из основи.

Точка трета от проучването: подправки. Тъй като се оказва, че над любими мои имуностимуланти/подправки като куркумата и канелата също е надвиснала стигмата на прежевременните контракции, а и вече съм тренирана за поне една лятна олимпиада в дисциплината “Съмнение на 100 и 200 метра плюс пешеходна обиколка на България без кислород, шерпи и бяло саламурено сирене”, проверявам дали няма някоя скрита зла орисница в чудния и полезен свят на подправките. Както се досещате, цялата процедура завършва с нов списък в тефтера и телефона, а риганът временно придобива статут на злосторник.

Точка четвърта: теренно проучване. Въпреки многобройните съвети и опити да се пазя от настинки, досаден софийски вирус ми се лепва коледно-новогодишно. Това е защото не притежавам антивирусни одежди - представям си ги като еквивалент на пчеларските дрехи в комбинация с ароматерапевтичен джедайски меч, примерно (ако някой знае такъв артикул, моля, на лични). Хрема плюс кашлица, айде, няма да ми е за първи път, я.

Връщам се в Мюнхен и се почва една десетдневна епопея от неспане нощем заради запушен нос и кашлица, гаргарене, жабурене, смучене на чесън, дишане на лук, размахване на сребърни остриета против вампири в 2 ч. през нощта и т.н. Добре че приятелят ми спи дълбоко,че да не се прибавя към всичките ми страдания и любимата ми гузна съвест - и без това при всяко по-мощно закашляне през сълзи се извинвам на човечето в мен за причинения трус...

Като отговорен бъдещ родител, отивам на преглед при личния ми лекар, който бодро ми предписва сиропче с извлек от бръшлян. Аз го поглеждам леко строго: “Ама сигурен ли сте, че бръшлянът е разрешен за бременни?”. Не искам да му подкопавам професионалния авторитет, но скорошният онлайн рисърч е оставил трайни следи в мен. “А, защо, протовопоказен ли е?”. След което, за мое изумление, проверява онлайн, в един от сайтовете, които и аз гледам редовно! “Хм, вярно, пише, че въздействието на бръшляна не е достатъчно изследвано при бременни. Е, нищо, аз въпреки това ще ви по предпиша. И правете инхалации с градински чай!”.

Тръгвам си объркана, следваща спирка - аптеката.

Мила аптекарка с вид на отгледала поне два чифта близнаци ми поглежда рецептата “На ваше място не бих си купила този сироп. И градинският чай е противипоказен. Нали знаете, че всъщност НИЩО не можете да взимате. Препоръчвам Ви ударна доза витамин С и чай от лайка”.

А така, дойдохме си на думата! Дружно се съгласяваме, че да си бременна и болна си е тегоба и аз примирено си тръгвам с едната лайка. На път към къщи се сещам как предишната седмица гинеколожката ми е казала, че всички билки са разрешени... Вдигам рамене и влизам в магазина да си купя шоколад - и този път няма да е черен!

Е, след 10-дневния домашен арест, наложен от приятеля ми и приблизителна консумация на морска сол и лайка поне 5 кила под формата на гаргари, инхалации и разтвори за йогинска каничка за нос, съм готова да се върна към светския живот и да пия първото си кафе на незапушен нос (страхотен лукс, между другото!). Казусът с природните лекове обаче си остава частично нерешен, въпреки изчетеното по въпроса…

Това е то, проклятието на общодостъпната информация. Както казва майка ми, клатейки глава след всяка моя констатация защо даден лек или храна не са подходящи “Ех, пък ние едно време как ви раждахме… Никаква информация, никакви ограничения и пак излязохте хора!”.

cross