fbpx


Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на "Шаркова и партньори". Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

Тя е редовен автор в Майко Мила!, а текстът ѝ днес е свързан със смъртния случай на родилката Ренета Томова в Сливен.


В последните седмици новините по телевизията на два пъти започват с трагична вест: смърт на бременна жена по време на раждане. Обикновено репортажите представят съсипаните безпомощни близки и телеграфните, предпазливи становища на институциите, очакващи „резултатите от проверката и аутопсията“.

Задължителни са и изявленията, които съвсем правилно ни напомнят, че всеки е невинен до доказване на противното. Не мога да не бъда по-съгласна.

И все пак какво прави впечатление във всички тези истории, които се разказват през различни погледи?

Това, че се повтарят.

Повтарят се твърдения за:

  • прилагане на различни методи, които не са утвърдени от науката и практиката, каквото е изискването на Закона за здравето;
  • за здрави жени, постъпили да раждат чрез планово Цезарово сечение (честотата на ЦС в България е около 45% при препоръки на СЗО за 20-23%) ;
  • за незачитане на правото на информирано съгласие, включително когато жената ясно и недвусмислено (понякога на висок глас) е заявила, че не желае извършване на конкретна манипулация (което представлява нарушение на Закона за здравето);
  • за грубо поведение на персонала, използване на унизителни и неприятни процедури (клизма, бръснене), които много отдавна за отречени в редица европейските държави, с които желаем да се мерим (отново нарушение на Закона за здравето);

Намирам за напълно справедлив и обоснован апелът да не се създават правила от един трагичен случай, да не се обобщава и насажда ненавист към дадено съсловие или група от хора.

В същото време, когато периодично и за кратко чрез гласа на тежко увредени бременни и раждащи жени или техните близки, се повдигат отделни въпроси, не бива да скриваме главите си в пясъка, под предлог, че очакваме резултат от проверка…или влязло в сила съдебно решение.

Каквото и да установят тези проверки или решения, те ще отразяват само причината за една поредна човешка трагедия, но няма да ни дадат отговори на въпросите:

Защо в България специалността „Акушерство и гинекология“ е втората „най-съдена“ специалност по граждански дела за медицински грешки (данните са публикувани в изследването „Медицинският деликт“, издадено през януари 2018г)?

Защо една трета от тези дела са провокирани от сериозни пропуски в комуникацията между лекар и пациент?

Защо онлайн проучване, проведено сред близо 4000 раждали жени (r броят на отговорилите непрекъснато нараства), показва, че спрямо всяка втора раждаща жена е прилаган методът Кристелер?

За да не бъда атакувана, че правя заключения, изискващи медицинско образование, ще добавя: в базата данни Cochrane се посочва, че няма доказателства за ползите и станичните ефекти от прилагането на този метод.

В съдебно решение от миналата година по дело за смърт на новородено, пет вещи лица са дефинирали прийома Кристелер като „остарял и отречен“.

 

Защо съществува напрежение между раждащите жени и персонала в лечебните заведения, а оплаквания от грубо отношение, незачитане на информирания избор на жената и извършването на ненужни манипулации и дейности са много чести?

Всички ли жени лъжат? Или са прекалено взискателни и разглезени?

Отговорът на тези въпроси няма да се появи като коментар във Фейсбук, разговор в сутрешен блок или в съдебно заседание. Моят коментар може би ще бъде посрещнат с негодувание от лекарите-специалисти и акушерките, но целта ми не е да обвинявам или да раздавам он лайн правосъдие.

Просто бих искала да съобщя някои факти:

В България вече поредна година няма действащ стандарт по „Акушерство и гинекология“.

Не са приети критерии, чрез които да се измерва качеството на родилната помощ в България. Поради тази причина не се води статистика, включително за обикновени неща, като брой епизиотомии, брой на раждания с приложен форцепс, брой на регистрирани сериозни нежелани събития в акушерството и други.

Не се правят анализи на причините за настъпване на сериозни нежелани събития в лечебни заведения, поради което не разполагаме с почти никакви данни, които да помогнат за подобряване на пациентската безопасност.

Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди. С един и същ успех някой може да твърди, че родилната помощ в България е отлична или трагична. “Without data, you're just another person with an opinion.”

Предвид обстоятелството, че майчината грижа е приоритет в нашето здравеопазване, създаването на гаранции, че се практикува медицина, базирана на доказателства, е крайно наложително.

В дискусията за повишаване на качеството на родилните грижи и създаването на конкретни стандарти, програми за повишаване на качеството и контрол на риска, е необходимо да участват всички: професионалисти, политици, активисти, пациенти.

Това е крайно наложително, ако не желаем след няколко месеца отново едните да (се) обвиняват, а другите да (се) оправдават!

cross