fbpx

Представяме на вашето внимание текст от зоо-битов характер, който дойде на електронната ни поща подписан с мистериозното "Една изстрадала гражданка". Оказа се, че тая жена бая е насъбрала на прасетата и в частност на едно много нашумяло напоследък прасешко семейство.

А ние междувременно поздравяваме всички с ей това парче и по-конкретно с неумиращото "You and me, baby, ain't nothing but mammals, so let's do it like they do on the Discovery Channel!" – защо точно с него става ясно от текста.



Горещ морски следобед. Студио за двама, хубава спалня, удобен топ матрак.  Хладни чаршафи. Чисти.

Върху тях – жена по гащи и мъж по гащи. Няма нужда от имена. Просто гащи. Различни гащи, разбира се – едните дантелени, нежни, другите... абе, гащи. Да има там, да не е гол. 

Между двата чифта гащи в последните минути тече силна сексуална енергия и напира да излезе извън тях.

До спалнята обаче има разтегателно диванче. Върху диванчето – дете. Стои на главата си, и в тази поза, обърнато с гъз към телевизора, гледа Прасето Пепа.

14 часа е.

От около 50 минути женските гащи опитват всевъзможни техники, заклинания и световноизвестни хомеопатични, астрологични, фолклорни и заплашителни практики за приспиване на дете. Всичките – неуспешни. 

Мъжките гащи в тези 50 минути са се правили на умрели, защото не знаят как другояче да помогнат.

На 51-та минута женските гащи изсъскват към подскачащото дете ОТИВАЙСИВТВОЕТОЛЕГЛОКАТОНЯМАДАСПИШ!!!, и то, само това чакало, прескача и застава в гореописаната поза, а именно – с глава надолу, и започва да гледа телевизия.

Женските гащи, доста изнервени от целия панаир, си казват, че това е последният път, в който се опитват да приспят детето, и оттук нататък който иска да спи, да спи където и когато пожелае, защото те, женските гащи, нямат намерение да умират от нерви по време на единствената им почивка за годината, и въобще, тва живот ли е, бе?? Егати живота!

Мъжките гащи в този момент се размърдват от фалшивата си смърт, обръщат се към женските гащи, и между тях протича следният диалог:

Мъжки гащи: ОХХХХХ. Много искам да ти бръкна под гащите!! (с тон и вид на мандрил в размножителен период)

Женски гащи: Не сега, де, детето още не е заспало!! (леко троснато, нервно и като цяло с една нотка на раздразнение, от която лъха обвинението, че мъжките гащи нищо не правят в тоя живот, а само чакат на женските да им оправят бакиите)

Мъжки гащи: Да, детето. Кога ще заспи това дете?? (малко отегчено)

Женски гащи: ОЧЕВИДНО НИКОГА!! (драматично, със затваряне на очи и поставяне на отмаляла ръка върху морното чело, с което иска да покаже, че всички врати засега са затворени, и въобще, МОЛЯ, НЕ ДРАЗНЕТЕ ЖИВОТНИТЕ И НЕ ИМ ЧУКАЙТЕ ПО КЛЕТКАТА, ПАРДОН – ПО ГАЩИТЕ!)

Мъжките гащи обаче са настроени опортюнистично. Затова мълниеносно, без дори да предупредят, пускат една ръка на женските гащи, или по-точно ПОД тях, и заграбват с пръсти каквото докопат. 

... ТОВА Е МАМА ПРАСКА. МАМА ПРАСКА Е СГОТВИЛА ВКУСНА СУПА ЗА ПРАСЕТО ПЕПА...

- АБЕ ДЕТЕТО ЩЕ НИ ВИДИ!!! 

- НЯМА ДА НИ ВИДИ, ТО СИ ГЛЕДА ПРАСЕТО!!

- Стига глупости. СТИГА!!

... ЕТО ГО И ТАТКО ПРАСКО...

Женските гащи се надигат на лакти и поглеждат внимателно детето, което междувременно се е върнало в нормална позиция, но все така не е заспало. Ма какво му става на това дете, защо не спи??

- Няма ли да спиш??

- Не. Искам на плажа. Кога ще ходим на плажа?

- Никога!!

- ЗАЩООООООООООООО?? (рев)

- Защото не пускат деца, които не спят!!!

- Ама на мен не ми се спи!!!!

Мъжките гащи пуфтят нервно и се чешат по гащите, защото нищо друго не се сещат да направят.

15 часа. Как лети времето, ей! 

... ДЯДО ПРАСКО Е КАПИТАН НА ПИРАТСКИ КОРАБ...

Женските гащи драматично пуфтят и разсъждават наум. Стига с тия прасета, бе!! Няма ли да заспи това дете? Човек един секс не може да направи за 3 минути. СПИРАМЕ МУ ТЕЛЕВИЗИЯТА. Никакви прасета повече, кучета, роботи и машини. АМАН. За какво ги купувам тия дантелени гащи, да приспивам деца с тях и да слушам за прасета. 

ТОВА ЖИВОТ ЛИ Е, БЕ??

Тишина.

... ТАТКО ПРАСКО ВОДИ ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА БАСЕЙН...

Женски гащи (отново наум, за да не увреди крехката психика на детето): Дейба и прасетата! Дано се удавят всички шибани прасета в скапания им басейн!!! Чакай, чакай... прасетата ли имаха оргазми по 30 минути?? Те бяха, нали??

ДА ПУКНЕШ ДАНО, МАМО ПРАСКЕ!!!

15 часа и 10 минути.

Мъжки гащи: Абе, това дете май заспа??

Женски гащи: Не знам за него, но АЗ ЗАСПАХ.

Мъжки гащи: Заспал е. ИДВАЙ ТУК!!!

Женски гащи: ОФФФФ. Страшно се изнервих!!

Мъжки гащи: Ела, ела, сега ще те излекувам...

... ПРАСЕТО ДЖОРДЖ Е НАМЕРИЛО ЛОКВА И СКАЧА В НЕЯ С НОВИТЕ СИ ГУМЕНИ БОТУШИ...

Аман. Писна ми от тия прасета. Чумата да ги тръшне дано.

P.S. Чакай, бе, тя не ги ли тръшна вече??

P. P. S. Егати свинския живот!


Има една възраст, в която децата се разстройват от всичко и избухват в неутешим рев. И тъй като доста често причините за това са нелепи, някои родители са решили да увековечат тези силни моменти и да ги споделят с всички нас. Вече сме ви показвали няколко "Основателни" причини за детски рев в снимки и кратки разкази по тях, а сега следва още по-силна втора част:

Ние, в Майко Мила!, често се опитваме да дадем светлина по някои належащи майчини въпроси, които биха представлявали интерес за всяка жена, която разполага с тяло.


Майките си имаме някои общи теми. Не, няма да говорим за камерите в яслите и ваксините (хвърляме сол зад рамо и заключваме тези кутии на Пандора!). Става дума за цикъла, който все някога се завръща, окосмяването около зърната (БОЖЕМОЙГОСПОДИ, защо се случват такива неща!??!?!), разкрасяващите процедури, чантите, обувките и хемороидите.

И оформящото бельо!

Днес искаме да говорим за оформящото бельо. Да, именно за онова еластично, адско, неудобно приспособление, което е измислено в Средновековието като уред за мъчение посредством прегъване на гръбнака чрез напречни банели, непригодни за тази цел.

Смачкани органи и стискане, ако ни се пишка – с това май най-лесно се описва усещането да носиш стягащо и оформящо бельо, особено ако е боди или корсет.

Всичко започва от ужаса да изберем правилния размер. Ако това бяха обикновени гащи, си знаем, че размер с много Х е нашият размер (алтернативно ще успеем да се напъхаме във всичко с размер над 42+). Когато обаче си купуваме топка ластик, която трябва да представлява боди, корсет или гащи, в които да вмъкнем следродилния си труп, сме малко объркани – размер 42 след като го облека или преди да го облека е?

Вторият кошмар е какъв цвят да вземем. Не че изборът е космически голям, но дори това, че трябва да изберем между бежово и черно, си е вече изнервящ. Хем искаме да изглеждаме съблазнителни, като се съблечем по него (черно?), хем то не прилича точно на съблазнителното ефирно дантелено бельо, по което иначе бихме чакали в спалнята нещастния ни партньор да се прибере от работа (значи все пак бежово?).

Няма достойнство и благородство в носенето на оформящо ластично бельо. Това противоречи на всичко, в което се кълне и мечтае една майка – част от което е свързано носенето на удобни дрехи. Заради злополучното историческо събитие - измислянето на шоколада - се налага някои от нас да носят еластично бельо с вградено арматурно желязо, което да придържа шестте декара корем, пълни с шоколад, кроасанчета, картофки и пост-родилни меса.

Препатили, но помъдрели с опита майки, споделят, че ако сложите три чифта еластично оформящо бельо тип боди можете да изядете кило шоколад наведнъж и пак няма да ви изскочи коремът!

Ако някога сте се чудили какво значи „в добро и лошо, в болест и здраве“, ето отговор: за да облечете правилно оформящото боди ви е необходим един брой съпруг, който някак си да ви инсталира в това съоръжение. ЕТО ТОВА е „в лошо“.

Оформящите бодита трябва да идват с инструкции за обуване – „поставете крак във всяка дупка“. „Събуйте бодито и поставете крак отново във всяка подходяща дупка.“ „След като сте се обули, нахлузете.“ Това е усещането, когато змииите си сменят кожата, нали? Дали да не се намажем с масло и да опитаме отново? Ако някога успеем да се нахлузим в това боди, ще опитаме и със скини дънките!

Няма как да изпуснем момента „Бриджит Джоунс отива на вечеря“. След като все пак някак си сме се нахлузили в това нещо, осъзнаваме, че приличаме на нещо като огромна наденица с крака. Не трябваше ли стягащото бельо да ни прави да изглеждаме по-малко освинени и повече красиви?

Предвидливо производителите на оформящи корсети и бодита са заменили ципа с кукички и халки, защото иначе част от натрупаните през бременността мазнини щяха да са захванати по най-болезнения начин, познат на човечеството (включително и на мъжката му част) като Феномена на обуването на дънки с цип на голо.

Като споменахме производителте, искаме да обърнем специално внимание на закопчалките на оформящите бодита. Въпросът, който искаме да им зададем е:

ВИЕ ПАРАНОРМАЛНИ ЛИ СТЕ!?

На кого на тази Земя, на кое разумно същество е хрумнало, че жена, която носи оформящо, стягащо тялото боди, за да напъха вътре коремището си, ще сметне за НАЙ-удобно закопчалката на това съоръжение да е МЕЖДУ краката ѝ?!

На някой от производителите дали някога му се е ходило до тоалетната, ама много, и да е носил боди? Жените, които носят оформящо боди, просто не пишкат. Т.е. - пишкат, но веднъж на денонощие, когато просто вече не се издържа.

Отново препатили и помъдрели с опита майки, носили такова боди, споделят на ушенце, че ги е било страх при по-рязко движение въпросните закопчалки да не им откъснат някоя срамна устна.

Всяка жена, която някога се е пъхала в подобно стягащо съоръжение, ще се съгласи, че желанието ѝ да изглежда в него като Бийонсе на концерт в крайна сметка завършва с вид по-скоро на г-жа Даутфайър от едноименния филм.

А ако по някаква случайност сте усвоили изкуството да се нахлузите и изхлузите от стягащо еластично бельо, искаме да споделите с нас как избирате какъв бански да си купите, защото скоро ще споделим и нашия (болезнен и патетичен) опит.

Не може да не помните Деница Гроздева - тя беше една от първите ни авторки, спечелила сърцата ни с разказ за раждането на сина ѝ - текст, носещ чудесното заглавие Чу се "Пльок" и ми олекна! Сега същият този, излязъл с Пльок!, вече е голям човек и е герой на друга история, в която, разбира се, има изречението "Мамо, ака ми се!", има запъхтяно търчане и търсене на тоалетна в мола и, за радост на всички, но най-вече на майката, има и много... ъъъ... КОНФЕТИ! Пожелаваме ви приятно четене и дано не ви се случват такива случки!

***************************

Беше един благодатен четвъртък. Мъжът ми си бе изкрънкал свободна вечер, в която с момчетата да се изживяват като Дикаприовци и да решават световните проблеми с бира в ръка. Аз останах с детето – заведох го на спорт и докато го чаках, се чудех какво ще вечеряме - мисъл, която ме преследва всекидневно!

Осъзнах, че вкъщи няма нищо друго за ядене освен котешка храна, и тогава лампичката ми светна!

Ще отидем на мол!

Ще се отъркаме в софийския хайлайф, ще разгледаме коледните витрини, ще се нахраним и въобще - живот, здравей, здравей! Замечтана, натоварих детето в колата и се насочих към, както си мислех, най-близкия мол, но се оказа, че съм в еднопосочна улица в точно обратната посока. Това обаче не ме пречупи - в нашата китна столица положението е мол до мол, мила моя майно льо и за това след има-няма 40 минути (делничен ден, около 6 и нещо вечерта) паркирах.

Нали съм старо куче и съм ходила на мол не един или два пъти, а поне ПЕТ, хитро оставих якетата в колата, грабнах детето и влязохме.

Боже, какви светлини, какво оживление. Започнахме да се разхождаме, да оглеждаме и да цъкаме с език. Детето игриво събаряше коледни пуловери на земята, аз се извинявах на нацупените продавачки и весело подвиквах след него - Келеме такова, спри веднага, защото, ако те хвана, само на пуловер ще ми станеш и като цяло цареше хубава коледна хармония.

Така, в шеги и закачки, огладняхме, насочихме се към обособената зона за хранене, в която изборът между картофки и хамбургер или хамбургер с картофки замая главите ни. Наистина, картофките бяха сгърчени и студени, но пък получихме играчка, която беше грозна и безполезна, а и ми струваше 3 лева. Задоволили, все пак, низките си потребности, решихме да продължим паметната си обиколка.

И тук настъпи повратният момент. Детето каза: Мамо, ака ми се!

и взе да танцува онзи специфичен танц.

Знаейки, че разполагам с около 60 секунди, започнах с леко писклив глас да разпитвам продавачите къде се намира тоалетната и получих чудесен отговор – имало тоалетна, как да няма – има и на на горния, и на долния етаж.

Само на този няма!

Грабнах детето, затърчах се към най-близкия ескалатор и, подобно на Моисей, разтварях тълпите пред мен на две, като през цялото време нашепвах мантрата – Стискай, маме, още малко, стискай, нали стискаш?? и така, запъхтяна, стигнах до Обетованата земя.

Тук е редно и коректно да отбележа, че там имаше и детска тоалетна - мъничка, с жирафи. И точно в момента, в който му събувах гащите, той облекчено каза: Изаках се!

Приглуших гласа на д-р Спок, който започна да крещи в главата ми: Абе, келеш с келеш, не се ли научи да стискаш, бе! След това прегърнах детето си (внимавайки, все пак, да не го докосвам много-много), казах му спокойно – Е, случва се! (на кого се случва???) и се заех да огледам положението.

За да не накърня нечии чувства, оттук нататък в текста ще използвам думата конфети, за да заменя... ъъъ... сещате се коя дума.

Имаше конфети навсякъде - по слиповете, по панталоните, по обувките, по пода. Всичко това, разбира се, се случваше на отворена врата, пред която една майка чакаше с детето си.

Синът ми видя в това прекрасната възможност да информира обществеността за последните събитие и с много жизнерадостен глас им извика:

Изконфетих се!

и те деликатно се изнесоха.

В кофата изхвърлих слиповете и панталона - на него май така или иначе вече му беше време да замине към вечните ловни полета след дълга служба в детската градина.

С всичките ми налични мокри кърпички и половин ролка тоалетна хартия успях да залича следите от конфетите и почти си отдъхнах - оставаше само един проблем.

Детето ми беше по обувки, чорапи и тениска.

И тогава пак ми светна лампичката. Съблякох пуловера си и го облякох на детето! Пуловерът е много хубав - кафяв, със синьо сърце, 100% вълна. Вдигнах високо глава, хванах детето за ръка и излязох.

На малкия хич не му пукаше, което ме зарадва безкрайно много, а и повечето хора се стараеха да не ни гледат. Просто една майка, която водеше дете, облечено като изпаднал германец, в мола.

Стигнахме до магазин на шведска верига за дрехи, купих панталон, СЕДЕМ чифта слипове и смокинг.

На касата детето съблече пуловера и взе да разкарва насам-натам по голо дупе, което вече нямах сили да адресирам по друг начин, освен да се заливам от смях.

Криво-ляво успях да го облека, купихме си сглобяем динозавър, снимахме се пред елхата и накрая, изпълнили цялата циркова програма, доволни и щастливи се прибрахме вкъщи, за да нахраним котката.

cross