fbpx

Брутален случай на насилие над лекар в столичната болница "Шейново" разтресе държавата миналата седмица. Ако някой все още не е чул за него, което е малко вероятно, ще синтезираме накратко: баща на току-що родено бебе нападна и преби жестоко доктор Гагова, изродила минути по-рано детето му. Причината - мъжът настоявал да получи плацентата, а лекарката отказала. Това го вбесило и той я нападнал, вследствие на което жената е със счупен нос, разкъсана горна устна, синини по цялото лице и е била в безсъзнание над 20 минути. Мъжът пък, противно на всеобщото очакване, се оказа високоинтелигентен, завършил в чужбина, но и криминално проявен.

Не това обаче ще обсъждаме сега. В Майко Мила! днес сме поканили Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра", която ще ни разясни за какво служи плацентата, докато жената е бременна, защо все по-често родителите я искат след раждането и за какво я ползват. Тази публикация, написана от медицински подготвен човек, ще внесе яснота, без да дава квалификации или да толерира един или друг избор във връзка с третирането на плацентата след раждането ѝ.

***********************************

Бях поканена да пиша за плацентата и нейните приложения в съвременния свят, защото провокирани от историята в болница Шейново родители са засипали пощата на „Майко Мила“ с безброй молби за повече информация по темата.

Длъжна съм обаче да направя уговорката, че плацентата съвсем не е в центъра на тази злощастна история. В нейния център е агресивен (и вероятно не съвсем здрав) човек, който напада лекар на работното му място, минути след раждането на детето си.

Независимо от обстоятелствата, това е поведение, за което няма оправдание.

Кой знае защо обаче точно на обстоятелствата се даде най-много гласност в медиите.

Защо бащата е искал плацентата, защо не са му я дали, какво е щял да прави той с нея, какво правят болниците с плацентите на нашите деца?

Конкретен отговор на въпроса какво е щял да прави този баща с плацентата нямаме, но, съдейки по разкритията около личността му (генетик по професия), се предполага, че е щял да я ползва за научна работа.

Веднага обаче се появиха и редица любопитни факти около това за какво се ползва плацентата в съвременния свят – ядене на плацентата, прием под формата на капсули, подозрения за търговия на черно, заради голяма ценност на билогичния материал, и това налага писането на този текст.

Какво представлява плацентата?

Плацентата е орган, който съществува само по време на бременността, създаден от същите клетки след сливането на яйцеклетката и сперматозоида, които създават и бебетата.

Единствено чрез нея бебето се снабдява с кислород и храна. Всичко необходимо за разитието си то получава от кръвта на майката, която преминава през плацентата по пъпната връв, а след това отпадните вещества се връщат по обратния път към майчиното кръвообращение.

Наистина впечатляващ орган, изпълняващ функциите на храносмилателната, отделителната и имунната система, на черния и белите дробове.

Защо хората си искат плацентата?

Ето защо в някои култури се отнасят към плацентата с огромно уважение. На Запад, а също и у нас, по-често тя се приема за „биологичен отпадък“ и се изгаря в инсинератори.

В Нова Зеландия обаче маорите заравят плацентите на територия на племето, което според тях помага на децата да изградят духовна връзка със земята. Хората от племето навахо също заравят плацентата, но вярват, че това кара детето да се връща винаги у дома. Жителите на Тихоокеанските острови заравят плацентата в градината, с което вярват, че ще израсне добър градинар.

Някои от тези ритуали в днешно време добиват популярност и извън традиционните си култури и така вече отдавна не е необичайно явление на Запад семействата да изискват плацентата след раждането на детето си, за да я засадят под любимо дърво в градината си или да засадят ново дръвче, за което плацентата да осигури благодатна почва.

Друга разпространена практика е, скоро след като плацентата се роди, от нея да се праят принтове, които остават за спомен. Има различни стилове и техники, хората, които го предлагат са търсени като специалисти в областта, а услугата се предоставя срещу заплащане.

Най-обсъждана, разбира се, се оказа практиката плацентата да се приема от жената под една или друга форма. По-голямата част от жените предпочитат това да става след дехидратирането ѝ и опаковането ѝ в капсули, които се пият като хапчета в периода след раждането.

Хората, които се занимават с капсулирането на плацента, твърдят, че тя има много полезни вещества в себе си и може да помогне да се избегнат рискове като следродилна депресия и кръвоизливи след раждането, помага за повишаване на нивата на желязо в кръвта, увеличава количеството кърма, помага за прибирането на матката.

Засега обаче няма научни доказателства за тези твърдения.

Изследванията показват, че в капсулите с плацента се съдържат скромни нива на желязо – около ¼ от дневния прием за кърмеща жена. Останалите микроелементи, изследвани в капсулите, са били в нива, които не биха могли да имат какъвто и е да ефект върху организма.

Изследването за наличие на хормони е установило съдържание на 15 от изследваните 17 хормона, сред които прогестерон, естрадиол, кортизол, алдостерон, тестостерон. От всички тях нивата на прогестерон и естрадиол били такива, които биха могли да имат потенциален ефект върху организма, но обект на изследването било само наличието на хормони.

В друго изследване са проследени нивата на желязо при жени, приемащи капсули с плацента, сравнени с жени, приемащи плацебо. Резултатите показали повишени нива и при двете групи след две седмици прием – т.е., няма доказан положителен ефект от плацентата.

Другите начини на приемане на плацента са в суров вид или под формата на смути с различни плодове и добавки, или тинктура.

Да си вземем ли плацентата след раждането?

В работата си аз винаги се придържам към научнодоказаните практики. Ако двойката се колебае дали да капсулира плацентата си, ще им обясня, че все още няма научни изследвания, които да доказват ползата от това.

Ако искат да я заровят в градината си, ще им обясня какви са мерките за безопасност, към които трябва да се придържат.

Не бих ги насърчавала за това, но и не бих ги обявила за странни, ако вземат решение, което не е в хармония с професионалното ми разбиране за нещата.

Вярвам в равнопоставените отношения между медицинските специалисти и пациентите и виждам ролята си в тези случаи като на човек, който помага за вземане на информирано решение.

cross