fbpx

Текстът на Димитрина Иванова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Приморско, плаж „Перла“ 

Хората паркираха колите хаотично, по български, така че да се възползват максимално от дебелата сянка в гористата местност в близост до плажа и от безплатното паркиране, разбира се.

На пясъка до брега се чуваха крясъци на майки, гонещи децата си, и тежки въздишки на бащи, опитващи се да заровят колчето на чадъра възможно най-дълбоко в пясъка, докато бирите им се стопляха. Тук-таме се мяркаха възрастни жени, разперили тежки снаги под жаркото слънце. Мирис на цаца се разнасяше.

Класическа гледка.

От една хавлия на нажежения пясък се чуваха въздишки и охкания. Това бяха охканията на Петър – видимо недоволен господин, който вече трети ден беше на родното Черноморие с жена си и… балдъзата. От разговора им се разбираше, че предишните дни са посещавали Северния плаж, който обаче не се е понравил особено на спътничките му, а той не можеше да им откаже. Точно поради тази причина беше дошъл на морето, вместо да си почива в Стара Загора.

– Днес къде ме доведохте? Тук няма една вълна. Все едно плажувам покрай някое блато. Да си бях отишъл на нашата си Загорка.
– Сега няма вятър и морето е спокойно – отвърна равно едната дама.

Петър намуси уста и легна назад, като захлупи лице с шапката си и сложи слушалки в ушите си, докато неговите дружки, хилейки се, допиваха ледените си фрапета. По всичко личеше, че на тях им беше супер.

– Не мога да седя повече тук. Та то е 40 градуса… Ще пукна – спокойствието беше мимолетно.
– Влез да се разхладиш във водата. Ще постоим още малко – каза другата жена. – Ако тръгнеш сега, ние оставаме без кола. Как ще стигнем до квартирата в този пек?

Петър се изправи и тръгна към водата, като си мислеше за един много популярен лаф за балдъзите, с който често го бъзикаха приятелите му.

„Да бе… който има балдъза… по-скоро „който има балдъза, обръща и другата буза…“.

Леко досадният мъж не можеше да развали доброто настроение на сестрите. Когато излезе от морето, видя, че те бяха сменили фрапетата с мента.

– Хайде, наздраве, моето момче! – пошегува се жена му.
– Явно нямате намерение да си тръгвате – отново въздъхна Петър.

Той, вече отчаян, реши, че днес ще си гние тук и се излегна на пясъка. В този момент покрай него, като фурия, премина малко момченце, което носеше две кофички с пясък и, без да иска, поръси главата на Петър. Той веднага скочи и тъкмо да започне да оправя тази и онази майка зад гърба му, чу, че баща му го викна:

– Влади, леко с пясъка!

Баща му приличаше на Шварценегер в „Терминатор“ или по-скоро на Дуейн Джонсън в ролята на Херкулес.

Петър не можеше да прецени. Абе, да си нямаш работа с него. Затова тихичко отиде да се измие в морето и отново се върна на хавлията.

– Днес си непоносим! Всичко те дразни. Вземи си една студена кола да се охладиш, че огън ще започнеш да бълваш – каза жена му.
– Добре съм си – отвърна троснато.

Петър се настани и взе вестника, за да загуби малко време, докато жена му и балдъзата вече пиеха втора мента. Като по поръчка, задуха вятър, който разпиля страниците на вестника из целия плаж. Поне в ръцете му остана последната, на която имаше снимка на една силиконова блондинка по трудно забележими червени бикини. „Ех, Петре, нямаш си късмет в живота… няма кой да събира страници сега, кой знае къде отидоха“ – мислеше си той. 

Вече се примири със ситуацията, отпусна се на хавлията и неусетно заспа.

А в съня му нямаше ни жена, ни балдъза, ни море. Имаше само една блондинка, която играеше на плажен волейбол, а Петър очакваше всеки сервиз с нетърпение. Изведнъж се чу силен писък, ама май не беше от блондинката. Когато отвори очи, видя жена му пред него.

– Ставай, бе, какво гледаш, чадърът изхвърча.

Петър тръгна да го гони по съседните хавлии и накрая видя, че се е спрял точно до тази на момченцето, което го беше поръсило с пясък преди малко, ама сега Терминатора или Херкулес, или който там беше, го нямаше, а жената, която едва задържаше чадъра, вероятно беше жена му.

– Извинете! – каза Петър.
– Няма нищо – отвърна тя в гръб. - Сега ще Ви помогна. 

Когато се обърна, Петър видя, че на гърдите си държеше бебе, което очевидно току-що беше накърмила, а от зърната ѝ продължаваха да излизат още капчици мляко. Тогава бързо взе чадъра, извини се още веднъж и тръгна, преди да се е завърнал мъжът ѝ. „Ей, сега да можеше да пийна една студена мента, ама няма… Петре, Петре, да си беше стоял в Стара Загора…“  Върна се при жената и балдъзата, яростно заби чадъра и влезе във водата да поплува, докато те допиваха ментата, надявайки се, че след това ще се прибират. Когато се върна до хавлиите обаче, видя, че те изобщо не мислят като него, а дори искат да пият трето питие. „Това вече не се издържа…“

– Петенце, с кака пийваме по още една ментичка и тръгваме. Става ли? – погали го по гърдите жена му.
– Правете каквото искате – отвърна Петър.

Двете дами се запътиха към бара, а Петър легна на хавлията.

Отново си сложи слушалките и задряма. Не минаха обаче и пет минути и усети хлад – кърпата му беше залята от вълна, а двете дами се пукаха от смях, носейки новите си зелени питиета. Той започна да маха с ръце и да се проклина още веднъж, че е дошъл.

– Нали искаше вятър и вълни, бе, Петре? – попита балдъзата.

Петър, почти позеленял от яд, изрови чадъра и започна да го удря в пясъка, отмъкна мократа хавлия, хвърли я в близкия кош и извика:

– Тръгвам си, ама не за хотела, а за Стара Загора! Правете каквото щете!
– Тогава ще пием по още една мента, како – каза с усмивка жена му.

cross