fbpx

Този текст е създаден с подкрепата на Philips Home Living Bulgaria.


Здравейте, отговорни родители, които правят всичко необходимо, за да могат децата ви да растат здрави, щастливи и пълноценни. Вие, които купувате качествена храна, грижите се детето всеки ден да е яло рохко яйце и пресен зеленчук, да се е наспало на хубав матрак, да е имало образователни дейности, които ще развият ума и духа му, да е ходило на урок по поне един чужд език и да е играло максимално дълго на чист въздух. Момент, какво казахме? На какъв въздух? Чакайте, че покрай рохките яйца и курса по английски човек започва да си въобразява, че може да осигури на детето всичко, а то не е така.

Мирише на зима

Aко наскоро сте отваряли прозореца, сигурно отново сте усетили, че навън мирише на много неща – на зелето на съседите, на газове от автомобили, на печки, на мъгла или както обичаме да казваме – то просто си мирише на зима. Само че истината е, че зимата не мирише. Ако не вярвате, идете на Витоша или най-близката планина до вас, качете се на по-високо и вдишайте. Нищо няма да усетите като мирис, най-много да ви се завие свят... от чистия въздух.

И преди да сме започнали с оправданията, че на много места в България е географски обусловено въздухът да „се застоява“ зимата, нека си кажем, че това можем да го използваме като аргумент едва когато сме направили всичко друго за опазването на чистотата на въздуха. Едва когато престанем да палим колите в най-тежките месеци, в които въздухът се реже с нож, и вместо това се качим на метро или автобус - ето тогава можем да кажем „Ами то нашият град се намира в котловина и затова така се получава с въздуха“.

Но до този момент има да мине известно време. Докато той настъпи, на нас не ни остава нищо друго, освен да се опитваме да решаваме проблема индивидуално – с пречистватели на въздух вкъщи и кой както може – навън. Между другото, ако видите хора с маски по улиците, припомнете си, че и преди пандемиите ги имаше – просто се опитват да се опазят от въздуха около тях. Преди време бяхме писали за инициативата на Philips, в която се включихме и тествахме техните пречистватели за въздух лично. Как протече този процес по внедряване на технология в къща, която никога не е имала пречиствател – можете да си припомните тук.

Какво филтрира филтърът на пречиствателя

Оттогава мина време и тази зима решихме, че може да продължим темата (защото тя продължава да е актуална, дето се вика) и да разберем, аджеба, този пречиствател от какво точно ни спасява. Казваме го по-просто – какво остава във филтъра на пречиствателя и по този начин не достига до нас? Не се бяхме сещали за този въпрос, но от Philips ни дадоха идея – да пратим използвания филтър на един пречиствател в лаборатория и да опишем после какво сме разбрали.

И на нас тази идея много ни хареса, защото когато говорим, че пречиствателите работят, добре е да покажем и как точно работят. И един анализ на съдържимото на филтъра е чудесен начин да покажем какво не сме вдишали, откак го имаме вкъщи, защото го е вдишал пречиствателят.

И така, организирахме се, извадихме филтъра от пречиствателя (супер лесна работа, която не изисква висше техническо образование) и го изпратихме в лаборатория. Ето и какво ни отговори тя (ще ви го преразкажем, за да е по-интересно и лесно за разбиране).

Резултатите

Според анализа, 72% от масата на прахта във филтъра е под формата на органичен въглерод, но саждите в него са под 1% - нещо изненадващо за филтър на пречиствател, работил в София. Тук резултатите малко ни изненадаха по причините, посочени в началото на този текст, но експертите имат обяснение - вероятно помещението, в което се е намирало филтриращото устройство, не е допускало прекалено много въздух отвън.

За сметка на саждите обаче, филтърът е задържал доста голямо количество органична материя, в това число различни бактерии. Замисляли ли сте се за тази особеност на въздуха – че освен отвън, той се замърсява и вътре, в собствените ни къщи? Анализът показва, че сред „уловената“ органична материя може да се намират и всякакви продукти от органичен произход, които са изсъхнали и разпрашени в стаята, след което стигнали до филтъра, който ги е задържал.

За да си го представите, помислете си за кухните на ресторантите – вътре непрестанно хвърчи брашно например. За съжаление, пластмасата, която всички ползваме, дори и да се опитваме да я намалим драстично, също се раздробява на фини частици и полепва по филтъра на пречиствателя. И ако се чудите коя е тази пластмаса, която се раздробява на фини частици – ами например пълнежът на матраците, фибрите от дрехите, които носим, и какво ли още не.

Какви са уловените частици

Дотук добре, но да видим как изглеждат уловените частици, ако ги разглеждаме като елементи от Менделеевата таблица. Защото нали сте чували хората да казват - „не искам химия, искам нещо естествено“ - е, това, скъпи хора, е нонсенс. Защото химията е естествена и ние всички сме една ходеща химия, а пречиствателят на въздух го показва най-добре. И така, какво показва нашият?

Съвсем очаквано (казват специалистите) в пробите има доста натрий, калций, магнезий, алуминий и цинк – те са част от нормалния прах около нас (включително домашния) и концентрацията на нито един от тях не дава поводи за притеснения. Така че, спокойно, граждани – в домовете ви има химия, но това е нормално!

Лабораторията е открила и малки количества арсен и олово (те вече не звучат готино, но ги има). Според експерти те винаги вървят заедно, но успокоителното е, че концентрацията и на двата елемента е по-ниска от очакваното. Освен това арсенът при ниски концентрации се изхвърля с урината – тоест, ще го изпишкате и ще забравите.

Оловото, за разлика от арсена, има по-голяма склонност към натрупване, но пък концентрацията, която филтърът е уловил, е далеч от притеснителна, а и той се съдържа в прах, която, отново се надяваме, никой няма да яде.

По-тежката артилерия идва под формата на кадмий и хром, които са леки канцерогени (т.е. имат този ефект, но трябва да има продължителна експозиция на високи концентрации, за да се прояви) и те отново са с ниска концентрация в прахта. Медта, която организмът ни използва в редица процеси, очаквано е с по-висока концентрация, но отново – далеч под притеснителното.

И нещо положително – анализът е показал изключително ниска концентрация на живак, което е страхотно, защото живакът е от металите, които НЕ искате около, във, под и над вас. Вие и живакът е добре да се намирате на километри разстояние и всеки да си има собствен живот. 

Какво още?

Лабораторияте е засякла и съвсем мъничко количество уран. Не бързайте да подскачате - това е общ уран, т.е. сумата от всички изотопи, които лабораторията е успяла да засече, а допустимата стойност по Наредба 9 за качеството на питейната вода е 0,03 микрограма на литър. Във филтъра стойностите са малко по-високи, но пък и тази Наредба се прилага за водата, която пием всекидневно и в големи количества, докато тези стойности са от филтър, който е работил в продължение на години, пречиствайки въздуха.

Заключението, което получихме от лабораторията, звучи малко като предсказание от врачка. Предполагаме, казват експертите, че стаята, в която е работил този филтър, е била доста чиста – най-вероятно спалня и почти със сигурност не детска стая, в която има исторически слоеве играчки по пода (и съответния прах полепнал по тях). 

Да, познахте – спалня е!

А накрая, за да онагледим и всичко, за което писахме тук, ще ви покажем и няколко снимки на нещата, които са открити в прахоляка. Увеличението им, разбира се, е хилядократно, за да можете да различите нещо на снимката, а обяснението е на ръба на експертното, но все пак разбираемо. Ние сме повече от доволни от направения експеримент, защото той доказва, че пречиствателят на въздух Philips е технология, която наистина върши работа и инвестицията в нея си заслужава. Ако това са нещата, които пречиствателят ни е спестил за вдишване в спалнята, представете си как би изглеждал той в хола или детската стая. 

А сега ви оставяме с доказателствения снимков материал и обясненията към него и отиваме да си включим пречиствателя, който вече е със сменен филтър. До следващия анализ!


Снимки от лабораторен анализ на филтъра

Това е общата картина на праха, в която се виждат сравнително хомогенни форми, малко на брой големи частици с неправилна форма и множество малки, под формата на удължени нишковидни формации. 

Балончетата, които се виждат по дължината на частиците, са от средата, която се използва за имобилизиране (обездвижване) на пробата. 

При увеличение х100 000 пъти ясно се виждат мехурчетата на средата (горе, вляво). Точно върху скалата в средата може да бъде видяна частица с размери около 150 нанометра по най-дългия диагонал (под границата от 300 нанометра, която Philips дават като долна граница за стандартните HEPA филтри на пазара, различни от Philips NanoProtect Hepa). Частиците са с неправилна форма, без ясно изразени ръбове. На втората снимка при това увеличение се вижда частица от 130 нанометра по дългата страна.

На снимката с увеличение х200 000 пъти се вижда агломерат от 3 частици, като най-голямата е с диаметър около 53 нанометра, а най-малката – с диаметър 41 нанометра. За съжаление, при това увеличение е наистина трудно да се постигне точен фокус, така че частиците изглеждат размити по краищата, но можем да видим, че са най-общо сферични, с леки деформации, без ясно изразени ръбове.

Двата следващи кадъра показват спектрален анализ на частиците, заснети при увеличение от х100 000 пъти

Медта, която се вижда като голям пик в десния край и на двете графики, идва от прободържача, който е изработен от мед, поради което (за добро или лошо) няма как да оценим съдържанието на мед в частиците. Първият спектър показва около 70 процента въглерод, т.е. можем да кажем, че частицата е от органична материя. Виждат се също малко желязо, хром, алуминий, калций и съвсем малко силиций. 

Вторият спектър показва по-скоро минерална частица – въглеродът е едва 27 процента (много под средното за пробата), но за сметка на това има доста хром, силиций и желязо. 

Тъй като металите в праха най-често са под формата на оксиди и хидроксиди (особено при тези размери – материалите са много реактивни и бързо се свързват с кислород и други вещества), във втората проба, количеството на кислорода е доста по-високо (органичната материя съдържа кислород, но в доста по-ниски съотношения).

Резултатите за въглерода показват под 2% влажност на праха от филтъра, което е доста добре, тъй като липсата на влага предполага, че средата не е особено гостоприемна към бактерии, които биха могли да се загнездят и размножават върху самия филтър, и така вместо да спира вредности, той става източник на такива. Това често се случва с филтрите на климатици, но там има и допълнително разлика в температурите, заради която върху техните филтри кондензира вода, което не е случаят тук.


Този текст е създаден с подкрепата на Philips Home Living Bulgaria.

Продължаваме да говорим за мръсния въздух в България с Ивайло Хлебаров от За Земята и в този епизод на нашия подкаст обсъждаме мерките, които могат да помогнат, за да се справим със замърсяването.

Какво работи по света, какво се планира у нас и какво на практика може да се направи. Според вас кои мерки може да помогнат за справянето с мръсния въздух?Епизодите от поредицата за възудуха, която правим съвмество с Въздух за Децата, е налична и в Спотифай тук

Почти пет години по-късно и след 108 000 лв. за адвокати на Столична община (СО) граждани и граждански организации, сред които екологично сдружение "За Земята" и "Спаси София", успяха да осъдят на първа инстанция СО, че с действията или бездействията си е допуснала сериозно и опасно за здравето на хората замърсяване на въздуха

Това решение практически задължава Общината в кратки срокове да предприеме конкретни действия и работещи мерки, за да намали наднормените емисии на фини прахови частици, които са основният причинител на замърсяването. 

Част от тези мерки включват: 

  • изграждане на нови паркове в кварталите;
  • стимули за смяна на замърсяващите уреди за отопление; 
  • мерки за подобряване на градския транспорт; 
  • изграждане на свързана велосипедна мрежа;
  • изграждане на етажни паркинги в кварталите и повече буферни паркинги в периферията;
  • строги мерки срещу замръсяването от транспорта и битовото отопление в дни с превишено замърсяване. 

Съдът намали драстично искането на частните адвокати на Общината за разходи по делото от 108 000 лв. Сумата, определена от съда за възнаграждение на адвокатите, е 4800 лв. Гражданските организации са работили с адвокати, които се занимават с делото pro bono.

Очаква се план за действие от Столична община, а всички граждани очакват най-сетне мерките – каквито и да са те, да проработят по същество. Защото това е въздухът, който дишат децата ни и който разболява всеки един от нас – и в краткосрочен, и в дългосрочен план. 

Ние от Майко Мила в партньорство с неформалната родителска мрежа “Въздух за децата” започнахме серия от разговори със специалисти по темата за мръсния въздух. Може да видите всички, публикувани материали по темата, тук. Очаквайте и още. 

Днес в рамките на поредицата ни, посветена на качеството на въздуха, която правим съвместно с неформалната родителска платформа Въздух за Децата, ще си поговорим за спорта и практикуването му, докато навън дишането не е особено леко.


Гледали ли сте по филмите едни хора, които стават рано сутрин, обуват маратонките и излизат да тичат по крайбрежни алеи или страхотни паркове, или дори по страхотни тротоари? Нито една кола не ги пръска с кал, няма пушеци, излизащи от ауспусите на автомобилите, никой не кашля и не се държи за гърлото с измъчен вид.

А сега да видим как се тича в София 

Ставаш рано сутринта, поглеждаш през прозореца и виждаш, че нищо не виждаш. Обуваш маратонките, излизаш и потъваш в мъглата. И да има коли, които те пръскат с кал, поне не ги забелязваш. Тичаш там, кашляш, надишваш се със съдържимото на мъглата и се прибираш като герой. 

Може малко да преувеличаваме, но не съвсем. Говорейки си за мръсен въздух, няма как да подминем и влиянието му върху хората, които спортуват. Защото те спортуват целогодишно, а не само в дните със зелено на картата за качество на въздуха.

По време на летните Олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г., организаторите повдигат въпроса за ефекта на мръсния въздух върху представянето на атлетите. Същият въпрос е повдиган и по време на игрите в Лондон и Пекин. 

В Бразилия най-големият замърсител във въздуха е етанолът, който съставлява около 40% от горивото на автомобилите в страната, което пък води до нездравословни нива на замърсяване с озон, с който етанолът прави реакция. В някои части на Рио де Жанейро нивата на озон са нормални само в един на всеки пет дни, а през лятото озонът е в особено високи нива.

Представянето на спортистите и мръсният въздух

Учените от години са наясно с това, че мръсният въздух влияе негативно на представянето на спортистите и дори застрашава здравето им. Причината е в това, че по време на тренировка атлетите поемат около 20 пъти повече въздух в сравнение с човек, който си почива. Това означава, че те са изложени на 20 пъти повече замърсители.

Няколко контролирани изследвания с участието на атлети показват, че тренировката, когато във въздуха има повишени нива на серен диоксид и озон (които са едни от основните замърсители на въздуха), може да причини констрикция (свиване, стесняване) на дихателните пътища, а това директно влияе и на спортното изпълнение.


Друго проучване на връзката между мръсния въздух и постиженията по време на маратон доказва, че с всяко 10 мг увеличение на фините прахови частици на кубичен метър намалява с 1,4% ефективността на спортистите. В ситуации като Олимпийските игри, където успехът зависи и се мери в милисекунди и милиметри, замърсеният въздух може да определя кой губи и кой печели, както и дали се поставят рекорди или не.

Серният диоксид, който е изключително разтворим във вода газ, е почти напълно абсорбиран от горните дихателни пътища, когато дишаме през носа. Когато дишаме през устата обаче, нивата на абсорбирания серен диоксид са значително по-ниски, а по време на тренировка и дишане през устата серният диоксид не се абсорбира от горните дихателни пътища, а преминава към трахео-бронхиалното дърво. Комбинацията от тренировка и вдишване на озон и серен диоксид води до бронхоспазъм и намален въздушен поток през дробовете.

Ефектът върху здравето

Спортните резултати са важни, но още по-важно е здравето генерално. Мръсният въздух има краткосрочен и дългосрочен ефект върху спортистите особено заради факта, че при елитните атлети, и най-вече тези, които са периодично изложени на замърсен въздух, рискът от това горните и долните дихателни пътища да получат трайно увреждане, е голям. 

Комбинацията от дехидратиране и вдишване на опасни замърсители може да доведе до астма, както и до хронично-обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Мерки за справяне с проблема

Ако обичате да тичате или сте сериозен спортист, който има редовни тренировки, организирайте ги рано сутрин и късно вечер. Когато замърсяването на въздуха е сериозно, особено с озон, най-добре е да ограничите тренировките на открито – тичане, каране на колело, спортно ходене – само в ранните часове на деня, когато нивата на озон са по-ниски.

Следете данните за качеството на въздуха. Много спортисти или хора, които бягат за удоволствие, казват, че, когато е горещо, не могат да си поемат дъх, но реално това се дължи на повишените нива на ФПЧ и озон.

Избягвайте булеварди и улици със задръствания. Там въздухът е абсолютно ужасен, но само на няколкостотин метра встрани той става по-добър. Тичайте в парк или из кварталите, където не минават много коли.

Тренирайте вътре, когато е възможно. Най-добре е, ако в помещението има и пречиствател за въздух.

* В текста са използвани данни от IQAir, базирана в Швейцария компания за технологии за повишаване на качеството на въздуха, както и от ScienceDirect.

Знаете ли, че в столичния квартал Лозенец има хора, които се отопляват на въглища?

А чували ли сте, че отоплението на дърва също замърсява въздуха?

Тези и други интересни (и тревожни!) факти за въздуха в България научихме от разговора си с Ивайло Хлебаров от За Земята и силно ви препоръчваме да ги чуете и вие в това видео. То е част от поредица, посветена на качеството на въздуха, която правим съвместно с неформалната родителска платформа Въздух за Децата.

Препоръчваме ви да прочетете и предишния текст по темата - "Какво дишаме, когато навън "мирише на зима"?

Има един популярен виц за човек, който отишъл на планина и изпаднал в паника, защото не виждал какво диша. Обикновено, след като го чуем за пет хиляден път, и хубаво се посмеем, си казваме - ами то не е виц, Минке, а чистата истина. И така, ето ни отново на прага на ноември – месецът, в който трябва да ходим на планина, за да не виждаме какво дишаме. Месецът, в който казваме, че „навън мирише на зима“, което е много смешно, защото зимата всъщност не мирише. Ако идете на планина, ще разберете. Тя наистина не мирише.

Виж, дървата, кюмюра и всички боклуци, които се горят в разни предприятия и в хорските къщи, смърдят яко, както и газовете от автомобилите, и когато отворим прозореца в Младост или на булевард България, или на Солунска, и хубаво вдишаме въздуха, си въобразяваме, че това е миризмата на зимата. Или когато прострем на балкона, а на другия ден гащите миришат на мъгла.

Не, това не е миризмата на зимата като зима, а на зимата, която ние имаме в България. Това е миризмата на всичко, което въздухът ни съдържа и което не трябва да е там.

КАКВО ИМА ВЪВ ВЪЗДУХА, КОГАТО ГО ВИЖДАМЕ

Ами, в него има най-различни неща, като фини прахови частици и разни съединения, получени в резултат на химични реакции – азотен оксид, олово, приземен озон, въглероден оксид, серед диоксид, азотен диоксид и амоняк например.

КАК НИ ВЛИЯЕ МРЪСНИЯТ ВЪЗДУХ

Според Световната здравна организация (СЗО), 4.2 милиона смъртни случаи на година се дължат на излагане на силно замърсен въздух. Представяте ли си го? ЧЕТИРИ МИЛИОНА И ДВЕСТА ХИЛЯДИ ДУШИ. Това е повече от половината население на България, което умира всяка година заради мръсен въздух.

От смога над градовете до тютюневия дим в домовете, мръсният въздух е огромна заплаха в световен план. Почти 9 от 10 човека са изложени на толкова високи нива на мръсен въздух, че рискуват да се разболеят от сърдечни болести, инфаркти, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмония.

Силно негативните ефекти върху здравето не идват накуп и веднага, а се натрупват с времето, но въпреки това дори напълно здравите хора могат бързо да развият респираторни симптоми при силно замърсен въздух. Колко бързо и тежко ще ни засегне мръсният въздух зависи и от моментния ни здравен статус, от вида замърсяване и концентрацията му във въздуха, както и колко дълго сме изложени на този риск.

Най-общо казано, мръсният въздух предизвиква респираторни затруднения (кашлица, трудно дишане, задъхване), стресира сърдечно-съдовата система и дробовете, които трябва да работят на по-високи обороти, за да осигуряват кислород за клетките, уврежда дробовете и намалява капацитета им, води до астма, бронхит, емфизем и вероятно – рак.

Мръсният въздух е причина да живеем по-малко и да сме по-болни, и засяга особено силно хора, които така или иначе имат белодробни заболявания, също бременните, хората, които работят на открито, атлетите, трениращи дълго на открито, възрастните и децата под 14 години,

ЕЕФЕКТИ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Приземният озон се образува при реакцията на летливи органични съединения и азотния оксид с ултравиолетовите слънчеви лъчи. Най-големите източници на летливи органични съединения и азотен оксид са коли, камиони, бусове, строителни и селкостопански оборудвания.

Приземният озон достига най-високите си нива следобед и ранните вечерни часове, и най-често през лятото, когато си въобразяваме, че няма замърсяване на въздуха. Той е силно дразнещ и предизвиква спазми на дихателните пътища, а може да предизвика и бронхит, астма, сухо гърло, главоболие и умора.

ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

Фините прахови частици (ФПЧ) с диаметър до 2.5 микрона са малките гадове в мръсния въздух, причиняващи респираторните проблеми, които много от нас имат в зимните месеци. Те представляват комплексна материя от пушек, метали, нитрати, сулфати, прах, вода, частици, отделяни от гумите на колите, въглерод.

ФПЧ могат да бъдат отделяни директно от пушека на огъня или пък да се отделят в атмосферата като реакция на газовете – например на азотния оксид. Ефектът от вдишването им е ясен – респираторни проблеми, трудно дишане, хроничен бронхит, сърдечен удар, преждевременна смърт на хора със заболявания.

МРЪСЕН ВЪЗДУХ И У ДОМА

Ако смятате, че си решавате проблема с мръсния въздух в момента, в който затворите прозореца, жестоко се лъжете. Въздухът вкъщи може да бъде също толкова мръсен благодарение на праха у дома, на изпаренията от всякакви битови химически препарати, неща, които готвим или горим в камината, от газови бутилки и котлони.

При всяко от тези действия се отделят различни съединения – най-често въглероден оксид, азотен оксид, фини прахови частици, а ефектите от тях вече ги знаете. Това обаче не е всичко – добавете тютюневият дим и разни ужасни неща, като мухъл и акари, и ето ви един хубаво замърсен въздух, който всички вкъщи дишат.

Според СЗО почти половината от смъртните случаи вследствие на пневмония при деца под 5-годишна възраст са причинени от фините прахови частици вкъщи. Около 2.6 милиарда души по света пък готвят, използвайки твърдо гориво (дърва, отпадъци, въглища, животинска тор), керосин или просто използват печки, които не функционират правилно.

Респективно, повечето от тези хора живеят в бедност, в страни с ниска или средна доходност на глава от населението. В жилища с лошо проветрение пък могат да бъдат отчетени 100 пъти по-високи от допустимото нива на фини прахови частици.

КАКВО ДА НАПРАВИМ - ИНДИВИДУАЛНО И КАТО ОБЩЕСТВО

Много неща и всичките няма да доведат до скорострелно подобрение. Накратко – за да дишаме добър въздух у дома, трябва да направим комбинация от неща. Да не пушим, да използваме природосъобразно гориво (електричество), да проветряваме, да не използваме тежка битова химия, да не горим отпадъци, както и дърва. Дървата не са въобще природосъобразни, въпреки че масовото схващане е точно такова, особено когато са влажни. И дотук влияем само да въздуха у дома.

Сега и за този навън.

Можем да му повлияем, като имаме позиция и настояваме въпросът за качеството на въздуха да е сред приоритетните национални въпроси.

Да не ползваме автомобили, когато въздухът е замърсен.

Да искаме да живеем в държава, в която не се ползва твърдо гориво за отопление.

Да си купуваме електрически коли – това е повече в сферата на пожелателното мислене.

И въобще, да се грижим за тази природа и този въздух, да имаме критично мислене и да се интересуваме от темата, защото вицът от началото на този текст много скоро въобще няма да е смешен.

Има една песен на Garbage, може и да я знаете – “The Trick Is To Keep Breathing” (“Номерът е да продължиш да дишаш”). Между другото, има и такъв роман, но няма да ви занимаваме в момента с произведения на изкуството, които ни казват колко е важно да можем да си поемем дъх – и буквално, и преносно, а искаме просто лека-полека да ви въведем в една голяма, сериозна тема, в която възнамеряваме да се гмурнем дълбоко в следващите месеци. Въздухът. Правим го заедно с неформалната родителска мрежа "Въздух за децата".

Така че, да, номерът е да продължим да дишаме. И винаги е бил. Но…

Какво дишаме?

Ако трябва да отговорим съвсем точно на този въпрос, ще кажем, че дишаме предимно азот (около 78%) и кислород (малко над 20%). Останалите газове до 100% (защото те са толкова процентите, нищо че постоянно някой ви убеждава, че ще даде 110% от себе си), са в много малко количество. И все пак, на трето място се нарежда аргонът, след това идва въглеродният диоксид. Има още неон, хелий, метан, криптон, водород, ксенон, озон и още поне 5-6 други.

Вие тези неща може и да ги знаете, затова сигурно ще се учудите, че има хора (и то не малко), които пък изобщо не ги знаят и смятат, че основното в нашата атмосфера е кислородът. Е, ако беше само то, нас вероятно нямаше да ни има или щяхме да изглеждаме по друг начин. 

Какво дишаме всъщност?

Това е по-важният въпрос. Оказва се, че България почти винаги попада в червената зона по замърсеност на въздуха според Европейската агенция за околна среда. У нас има много градове, които отбелязват сериозно замърсяване на въздуха с фини прахови частици и озон. И не, не е само София. 

Сред много замърсените градове са и Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, Стара Загора. И ако за София все има обяснение, че не е толкова мръсно, просто е такъв релефът и всичко се задържа тук, то интересно какво ли ще е обяснението за останалите населени места. 

Да не говорим, че в малки планински градчета като Банско и Трявна например би следвало да има страхотен въздух, само че през зимата, когато всеки запали печката, въздухът там става видим. А когато виждаме какво дишете, не е на добре.

По данни на Евростат България е държавата с най-мръсен въздух в целия Европейски съюз. И това трябва да ни притеснява доста. Извиняваме се, ако ви звучим лека драматично, но последиците от мръсния въздух никак не са за подценяване.

Всяка година само в Европа умират 400 000 души заради замърсения въздух и той представлява една от най-големите здравни заплахи. Има изнесени научни данни, че над 17% от случаите на рак на белия дроб, около 12% от инфарктите и близо 11% от инсултите са пряк резултат от високото ниво на фини прахови частици.

Да не започваме с ужасната тема за детските белодробни болести, които са провокирани до голяма степен от мръсния въздух, а когато не са, то той никак, ама никак не помага за излекуването на детето (каква изненада). В тази връзка само ще ви припомним, че промените у нас започнаха, когато едни смели майки от Русе казаха, че повече няма да търпят мръсния въздух, с който тровят децата им.

Какво може да се направи?

Има какво. И в следващите месеци ще се опитаме да ви срещнем с различни специалисти, компетентни по всички теми, свързани с въздуха, нормалното ни всекидневие и здравето, с които да говорим за важните неща:

  • как точно влияе замърсеният въздух на организма ни; 
  • как се отразява на децата и бременните жени; 
  • какво всъщност означава мръсен въздух; 
  • има ли как да се предпазим; 
  • кои са най-щадящите въздуха начини за отопление; 
  • какви коли да караме, така че да не замърсяваме още повече; 
  • какво би следвало да могат да направят властите на общинско и държавно ниво, за да предупредят и облекчат гражданите в дните с най-мръсен въздух…

Сами разбирате, че качеството на въздуха е не просто важна тема. Тя е едва ли не най-важната, защото, когато не можеш да си поемеш дъх - и буквално, и преносно, номерът с дишането ще си остане само в песните и романите. 

Една година откакто живеем в свят, в който няма нищо сигурно. То не че някога е имало, но сега съвсем. Живеем във времена, в които "отворено" и "затворено" влачат след себе си съвсем други смисли, не просто понятие за работно време на някой обект.

С краткия си текст Ина Тонева се опитва да обобщи всичко това.

Ако имате нужда, пишете ни как се чувствате на maikomilabg@gmail.com, защото е все по-важно да си говорим. И да се чуваме.


Вдишвам въздух, а издишвам страх.

И отново... Така или иначе дните ми са преброени – ваксинирах се. Информация и дезинформация се преплитат. Поне не се забърках с наркотици, а се жертвам, един вид – за науката, де.

Някой ден ще съм част от изучаваната статистика в учебниците по имунология или вирусология, или никъде, както и досега. Поредният безименен човек, който се опитва да оцелява и да плува в морето от информация. А дали не е океан?

Вдишвам въздух, а издишвам страх.

Починали, заразени, новозаразени, текуща инфекция, дезинфекция, дистанция, дисциплина... И така цяла година. Всяка сутрин се събуждам и правя кратка проверка за нови бройки, стари бройки и планиране на настоящето.

Още няколко карантини и е Коледа, после още толкова и е Великден. Още някой спестен лев от детски рожден ден. Оказа се, че все пак суетата за някои неща може и да е била в повече.

Четох заглавие, че децата се променяли, защото се страхували да не заразят родителите си. Помислих си – а да не би децата, които преживяват война, да не се страхуват от бомби?

Децата са част от света, и то мислеща такава, те улавят всяка фина вибрация и я трансформират в значеща, превръщат я в техния начин да се справят с промените у мама и татко, промените в училище, промените в приятелствата.

Научиха се да виждат баба и дядо на компютър, а и баба и дядо се научиха. Е, и ние се научихме да си ги гледаме събота и неделя. Знаем вече и какво е онлайн обучение – не е върхът, но има плюсове. Например липсата на... вдишвам въздух и издишвам страх... Да, липсата на страх.

Научихме се да ходим с маски, даже някак ми е притеснително да я сваля. Когато това се промени, колко ще сме променени ние? Дали ще стане тенденция да се возим с маски, дали носовете ни няма да измръзват зимата – някак топлят тези памучни платки, обримчващи лицето ни? А може би не.

Така или иначе чакаме само да умрем – или от вакисна, или ако нямаме ваксина.

Вдишвам въздух и издишвам страх с надеждата да го издишам най-накрая и да остане само CO2.

Здравейте, скъпи ни читатели и читателки, това сме ние – Красимира и Елисавета от Майко Мила. Налага се да ви се представим в писмен вид, защото най-вероятно и да се срещнем на улицата, няма да ни видите и познаете в мъглата.

Иска ни се да ви попитаме как сте, но то е ясно как сте – кашляте като камили, дрехите ви миришат на сажди и когато отворите прозореца вкъщи, за да проветрите... хахахах, извинявайте, „проветрите“ ли казахме?? Искахме да кажем – да смените престоялата мъгла в хола с нова, прясна, улична мъгла. Та когато го направите, моментално получавате усещането, че живеете не в Света Троица, а в някоя мина или находище на лигнитни въглища, нали? 

Ние двете също живеем по този начин – кашляме, миришем на мъгла и се чувстваме постоянно отровени. И като знаем, че и децата живеят по този начин, малко ни става лошо... Затова решихме тази зима да подходим отговорно и да направим нещо, та поне вкъщи въздухът да е чист. Бяхме се нагледали и наслушали колко е хубаво да имаш пречиствател за въздух у дома и накрая решихме – ще се опитаме да въдворим тази технология и в нашите къщи. Малко с недоверие, малко скептично, нали ни познавате... но все пак, казахме си – докато не опитаме, няма как да знаем.

И така, възползвайки се от огромното количество хора, които познаваме, а Елисавета – и от лукса и привилегията да е блогър-инфлуенсър, и потенциална Мис България 2027 (с надеждата да вдигнат възрастта за участие), си направихме проучване кои са най-популярните и добри пречистватели за въздух. Своеобразната ни анкета показа едно – Philips бележеше сериозна преднина.

Аа, казахме си – Philips ли? Ма ние тези ги знаем, изкрякахме ние, и моментално им се обадихме, и казахме:

„Вижте какво. Здравейте! Искаме да ги пробваме тия ваши пречистватели и след това да кажем на хората става или не става тая работа с пречистването на въздуха вкъщи. Съгласни ли сте?“

И те се съгласиха.

И ето, сега сме тук, напълно пречистени и освежени вече повече от месец, за да ви споделим нашите впечатления от пречиствателя за въздух на Philips. Първа ще ви разкаже Елисавета за нейните интимни моменти на пречистване с уреда PHILIPS AC3059/50.

Когато Елисавета срещна пречиствател за въздух на Philips

Няма спор, че един от най-дискутираните проблеми напоследък е замърсяването на въздуха в големите градове - не че преди не го е имало, не че не сме дишали мръсен въздух последните 40 години благодарение на въглища, заводи, коли и неправилно изгорени отпадъци. 

Но ето че най-сетне, освен да дишаме всяка година мръсен въздух, започнахме и да говорим по темата, да се питаме какви мерки да вземем, да осъзнаваме, че голяма част от болестите на децата ни се дължат на мръсния въздух и да си даваме сметка колко е важно качеството на това, което дишаме.

За мен като родител на три деца беше наложително да взема някакви мерки, особено като се има предвид, че живея в центъра на столицата, а децата ми са още в училищна и градинска възраст. И си казвам - като не мога да контролирам сега и веднага качеството на въздуха в столицата, поне качеството на въздуха, на който спят децата ми, да е нормално!

Честно казано нямах никаква представа тези уреди вършат ли някаква работа.

Да си призная, като пристигна, ми се видя бая голям, малко като робот от световноизвестна поредица за междузвездни сблъсъци, и си викам „Егати! Не ми стига всичко друго, ами сега и място за пречиствателя на въздух трябва да откривам! 

Мъжът ми обаче ми обясни, че за да очакваме няква реална работа от тоя апарта няма как да е голям колкото тостер или електрическа самобръсначка. Казах си, „Добре, като си толкова отворен, айде, включи го, ако обичаш!, той се зашушка 15 минути и взе че го включи наистина. 

И като заработи този ми ти пречиствател и КАТО СВЕТНА В ЧЕРВЕНО... Което беше индикатор, че очевидно фините прахови частици са си направили годишна среща в хола ми. Малко се засрамих и си казах тихо: „Защо не съм се сетила още преди две-три години да си го купя тоя уред?!? 

Пуснахме го панически на най-активния му режим (той има три степени на функциониране), след 20 минути показателите за замърсяване на въздуха паднаха рязко, уредът си светна в синьо и ние заспахме от облекчение! Шегата настрана - живеем в четиристаен апартамент и решихме да слагаме пречиствателя там, където са децата – през деня в хола, през нощта – в детската.

Истината е, че разликата във въздуха между спалнята и стаята, в която беше разположен, стана забележима, дори мъжът ми, който беше изключително скептичен по отношение на пречиствателя, трябваше да го признае. Отгоре на всичко имаме и камина, която палим от време на време, главно за да привнесем малко уют и спокойствие в това лудо и нервно многочленно семейство. Никога не сме си давали сметка, че макар че ползваме само дърва, въздухът в хола наистина се променя, докато камината гори, и го видяхме със собствените си очи по индикаторите на пречиствателя. 

Признавам си - докато гледахме как числата вървят нагоре и надолу всеки път щом запалим камината, гледката на огъня пред мен вече не ми се виждаше толкова привлекателна. Все още ми е приятно да я паля, но го правим много по-рядко и внимаваме какво слагаме в нея. В края на краищата, наистина не сме важни само ние, а всички хора и всеки трябва да поеме своя част от отговорността за по-чист град.

С други думи - вярвате или не, роботът работи и функцията му се усеща както в миризмата на въздуха вкъщи, така и в по-дълбокия сън. Вярно е, че понякога се държи малко истерично и ако речеш да изтръскаш една жилетка до него, започва да свети като атомна електроцентрала, но това се дължи на факта, че има наистина добри сензори и веднага отчита всяка промяна в качеството на въздуха, което... май е супер. 

За да съм съвсем конкретна - моделът, който ми гостуваше две седмици, е PHILIPS AC3858/50 и в момента обмисляме да го направим тържествен, шести член на нашето семейство, като му изберем име и му отделим място на кухненската маса. 

А сега и Красимира среща пречиствател за въздух на Philips

Когато разбрах, че има възможност да се сдобия с това чудо за временно ползване, и ме попитаха – за колко квадрата искаш да е?, аз лакомо казах – ЗА НАЙ-МНОГОТО ВЪЗМОЖНИ, защото в момента обитаваме едно жилище, в което спокойно можем да отглеждаме кон в хола, а в далечината, в кухнята, да разположа трактор.

В един слънчев ден куриер ми звънна, каза ми тържествено, че търси господин Красимир Хаджииванов, и ми достави един голям кашон. Толкова се зарадвах от съдържимото му, че дори не му вързах кусур за сбъркания пол. Казах си – голяма работа, КрасимирЕ, важното е, че най-накрая и ще дишаш чист въздух!

И моментално инсталирах робота в хола. Прозорците на нашето ранчо гледат към една от основните улици в центъра на столицата и един от големите минуси на това житие и битие е... мръсотията. Всекидневно ни засипва адова мръсотия, прахоляк и прахови частици, които някога може и да са били фини, но при нас вече са станали тлъсти и огромни. Едни гигантски прахови частици, които се виждат и с невъоръжено око и се лепят по мебелите, по дрехите, по телевизора и по белите ни дробове.

Въздухът вкъщи, ако вярваме на уреда за измерване на температурата и влажността, винаги е бил критично сух, съответно – и прашен, и в общи линии, всички се разхождаме с дерящи гърла, изсъхнали лигавици и сутрин кашляме като охтичави.

Затова мигновено натиснах копчето и включих изкуствения интелект в електрическата мрежа. Да ви кажа, че съжителството ни тръгна гладко, означава да ви излъжа. Пречиствателят така се удиви и смая от въздуха, с който се сблъска, че малко му оставаше да проговори с човешки глас и да се хвърли през прозореца в опит да се спаси.

Дисплеят му светна в ярко червено, чу се едно завихряне като от перки на самолет, а стойностите на всякакви отровни неща растяха с десетки в секунда – само успях да разбера, че в така наречения въздух в хола ни има ГАЗ и доста от въпросните тлъсти фини прахови частици. Оставих го да си свърши работата, което му отне едни 20-на минути. След това смъкна оборотите и мина в по-тих режим и по-ласкава цветова гама.

И така, сега ще ви представя накратко моите впечатления от него.

Пречиствателят има три режима. Единият е тих, нощен, който не издава НИКАКЪВ звук. Аз спя много леко, и да падне и котешки мустак до мен, ще го чуя. Това НЕ СЕ ЧУВА по никакъв начин, светлините му са приглушени, а същевременно осигурява свеж и чист въздух, който, оказа се, е ключов за хубавия сън. Другият режим е автоматичен – който и аз ползвам през деня. И третият – турбо, който не съм включвала повече от един път.

Дизайнът му е съвършен. Прилича на голяма тонколона и може да се съчетае с всеки интериор – в случай, че това е нещо, което ви вълнува.

Лесен е за управление, дори и да сте скарани с техниката – има копче и три режима. В книжката за употреба всичко е написано лесно и ясно.

Единственият проблем, който срещнах, е връзването му със съответното мобилно приложение, което предполагаемо дава възможност за дистанционно управление – тоест, седите си в тролея в задръстване и си го цъкате да се включи, докато вие сте още на Окръжна болница, така че когато се приберете, въздухът у вас да е чист. Честно казано, не задълбах в опитите да го свържа, защото тази функция не беше ключова за мен, но ако за някой е важна, може просто да инвестирате малко повече време в това да го вържете към wifi мрежата си вкъщи и да си го ползвате по пълно предназначение.

Сензорите му са изключително чувствителни – само да мине някой покрай него или да седнеш да си обуеш ИЗПРАНИТЕ чорапи в непосредствена близост до него, и веднага всичко започва да свети и да духа.

Няма да повярвате какви неща замърсяват въздуха в една къща и го правят негоден – запалени свещи, прострени, влажни дрехи, манджа и ароматизатори. Тествала съм всяко едно от изброените и те действително дават ефект върху качеството на въздуха. Уредът пречиства въздуха и от други замърсители - частици по-малки от смог, алергени, животински пърхот и – най-важното в този сезон – вируси!

Ако си вземете модел, който обслужва по-голяма територия - до 60 кв. m, това не значи, че може да пречисти цял апартамент, защото в него има стени и врати. Тоест, сложете го някъде, където може да пречиства максимално широк периметър.

Филтърът е важен консуматив и при новите уреди той е комбиниран (предфилтър - филтър с активен въглен - hepa филтър) и може да работи до 3 години преди смяна. Единственото, което се изисква от вас, е поддръжката – посредством прахосмучене.

Е, това бяха нашите искрени и обективни впечатления от пречиствателите за въздух на Philips. Навихме се да направим този тест първо заради самите нас, разбира се, но и заради общата кауза всеки човек да има опцията поне вкъщи да диша чист въздух. Надяваме се да сме ви полезни и от сърце (и бял дроб) ви пожелаваме повече чист въздух и по-малко болести.

Официалният уебсайт на Banksy потвърди, че новият графит, който се появи по-рано тази седмица в Порт Телбът, Южен Уелс е дело на неуловимия стрийт арт артист.

Рисунката, озаглавена Season’s greetings, заема две стени от външен автомобилен гараж. Изображението представя дете, което се радва на нещо, приличащо на снежинки. Картината на втората стена обаче разкрива, че става дума за пепел...


Източник: www.banksy.co.uk
Източник: www.banksy.co.uk
Източник: www.banksy.co.uk

Порт Телбът е известен с производството си на стомана. От местоположението на гаража, на който е изобразена творбата на Banksy, се вижда доменната пещ в града, споделя местният жител Ричард Бъртън. "Смятам, че изборът на място за графита е много умен", добавя той. 55-годишният Гари Оуен, друг жител на града, твърди, че по-рано тази година е изпратил съобщение на Banksy в Instagram с молба да отправи послание за проблема с въздуха в района, съобщава BBC. Порт Телбът е на 160 км от родния град на артиста - Бристол.

Ден след появата на графита и осъзнаването на местните, че той е на великия Banksy, собственикът на гаража Иън Люис каза, че е спал само три часа, защото се е страхувал някой да не вандализира рисунката. Сега той настоява тя да бъде опазена. "Много съм щастлив, мисля, че това е смайващо малко произведение на изкуството. Искам то да остане тук, за всички жители на града", казва Люис.

cross