fbpx

1987-ма година. Две години преди края на комунистическия режим в България и годината, в която в Русе се случва нещо немислимо към този момент – група майки излиза на протест с бебешки колички срещу дългогодишното обгазяване на града от страна на румънски завод.

Протестът на майките с количките се превръща в историческо събитие, дало тласък на промените в България няколко месеца по-късно.

Как се стига до протеста

Според документи от онези години, русенци са обгазявани в общо до 72 дни от годината, а “виновникът” за това е химическият завод „Верахим“ в Гюргево, който изпуска във въздуха хлор и хлорни съединения. В някои от тези дни замърсяването е изключително тежко – над девет пъти над допустимото. Резултатът е очакван – белодробните болести у жителите на Русе също се увеличават.

Комунистическата власт у нас, по традиция, не предприема мерки и мълчи по въпроса, както е направила няколко години по-рано и с аварията в Чернобил. Проблем няма.

За русенци обаче проблем не само че има, ами той е огромен – хлорът пари и дразни очите и кожата, а в голяма концентрация може да доведе и до белодробен оток. Идва датата 23 септември 1987 година, когато на площада в града са изкарани 10-годишни ученици, които трябва да бъдат официално приети в пионерската организация. Заводът отсреща бълва хлор и хлорни съединения с такава сила, че някои от децата буквално припадат на земята, където лекарските екипи ги свестяват, но никой не отменя тържественото събитие.

Шест жени обаче обръщат колелото на историята - Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Спасова. Работещите като озеленителки в общинското предприятие “Паркстрой” стават свидетели на това как децата са обгазявани и как ползват пионерските връзки, за да не дишат изпаренията. 

Изчерпано търпение

Търпението на жените и майки също се изпарява и те решават да направят нечувано до този момент нещо – демонстрация срещу непрестанното обгазяване. Привличат към идеята много хора и така на 28 септември 1987 година излизат на протест – първият такъв в социалистическата ни република.

Следват още няколко, кулминирали в така наречения „Протест на майките с колички“ на 10 февруари 1988-ма година, когато няколко хиляди души, най-вече жени, излизат с бебетата си, за да изразят несъгласие с това да бъдат непрестанно обгазявани.

Протестът е заснет от режисьора Юри Жиров и е прожектиран като филма „Дишай“ още през март в Дома на киното, а след това учени, писатели, художници и журналисти създават Обществен комитет за екологична защита на Русе.

Филмът веднага е забранен от властта, всички участници в срещата минават през Държавна сигурност, а съдът съответно не регистрира обществения комитет. 

Промяната

И все пак промяната вече е задействана, а комунистическият режим усеща, че нещата не могат да бъдат овладени по обичайния начин. Комитетът за защита на Русе се превръща заедно с още една организация в познатия политически клуб „Екогласност“, а на 10 ноември 1989-та Тодор Живков е свален от власт.

Три от шестте жени, инициирали протеста, са живи и до днес, а за техния исторически подвиг има и филм. „Шест жени. Обгазяването на Русе през 80-те“ на сценаристките Веселина Антонова, Детелина Каменова, режисьора Владимир Кондов и оператора Никола Тодоров от регионалния център на БНТ в Русе. Можете да гледате откъсите с техните разкази.

А филма „Дишай“ можете да гледате и директно тук.

Вдъхновени от историята и смелостта на тези жени, нашите приятели от "Въздух за децата" се срещнаха с Веселина Антонова – историк и гражданин на Русе, която разказа за събитията от първо лице. Видеото "Пипнешком" може да гледате на Фейсбук страницата на "Въздух за децата".

И за финал – в днешни дни, когато имаме свободата да изразяваме мнението си навсякъде, разполагаме с данни и информация за качеството на въздуха и можем да работим много по-лесно и ефективно за големи промени, нямаме оправдания да не правим всичко възможно да живеем в колкото се може по-чист въздух. И трябва да започнем да го правим точно сега.


В текста са използвани данни от БНТ, вестник „Капитал“ и desebg.com. Архивните снимкови кадри са включени в документалния видео разказ на "Въздух за децата" за събитията в Русе от края на 80-те "Пипнешком".

Продължаваме разговора по темата за мръсния въздух, който започнахме заедно с неформалната родителска мрежа Въздух за Децата. В този епизод на видео подкаста ни "Да оцелееш като родител" говорим със специалиста по белодробни и вътрешни болести д-р Александър Симидчиев, който разказва как точно ни се отразява мръсният въздух и как точно засяга децата.

Още по темата "Какво дишаме" можете да откриете в специалната ни рубрика тук.

В този епизод на подкаста ни разговаряме с д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар от Перник, за болестите на дихателните пътища, от които страдат най-често децата. Причина за инфекциите, освен вирусите, е и мръсният въздух. Кои са най-често срещаните заболявания, кога да потърсим лекарска помощ и как да подпомогнем имунната система на децата си.

А всички разговори по темата с мръсния въздух, която разработваме в партньорство с неформалната родителска мрежа "Въздух за Децата", можете да проследите да проследите и в Спотифай тук.

Днес в рамките на поредицата ни, посветена на качеството на въздуха, която правим съвместно с неформалната родителска платформа Въздух за Децата, ще си поговорим за спорта и практикуването му, докато навън дишането не е особено леко.


Гледали ли сте по филмите едни хора, които стават рано сутрин, обуват маратонките и излизат да тичат по крайбрежни алеи или страхотни паркове, или дори по страхотни тротоари? Нито една кола не ги пръска с кал, няма пушеци, излизащи от ауспусите на автомобилите, никой не кашля и не се държи за гърлото с измъчен вид.

А сега да видим как се тича в София 

Ставаш рано сутринта, поглеждаш през прозореца и виждаш, че нищо не виждаш. Обуваш маратонките, излизаш и потъваш в мъглата. И да има коли, които те пръскат с кал, поне не ги забелязваш. Тичаш там, кашляш, надишваш се със съдържимото на мъглата и се прибираш като герой. 

Може малко да преувеличаваме, но не съвсем. Говорейки си за мръсен въздух, няма как да подминем и влиянието му върху хората, които спортуват. Защото те спортуват целогодишно, а не само в дните със зелено на картата за качество на въздуха.

По време на летните Олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г., организаторите повдигат въпроса за ефекта на мръсния въздух върху представянето на атлетите. Същият въпрос е повдиган и по време на игрите в Лондон и Пекин. 

В Бразилия най-големият замърсител във въздуха е етанолът, който съставлява около 40% от горивото на автомобилите в страната, което пък води до нездравословни нива на замърсяване с озон, с който етанолът прави реакция. В някои части на Рио де Жанейро нивата на озон са нормални само в един на всеки пет дни, а през лятото озонът е в особено високи нива.

Представянето на спортистите и мръсният въздух

Учените от години са наясно с това, че мръсният въздух влияе негативно на представянето на спортистите и дори застрашава здравето им. Причината е в това, че по време на тренировка атлетите поемат около 20 пъти повече въздух в сравнение с човек, който си почива. Това означава, че те са изложени на 20 пъти повече замърсители.

Няколко контролирани изследвания с участието на атлети показват, че тренировката, когато във въздуха има повишени нива на серен диоксид и озон (които са едни от основните замърсители на въздуха), може да причини констрикция (свиване, стесняване) на дихателните пътища, а това директно влияе и на спортното изпълнение.


Друго проучване на връзката между мръсния въздух и постиженията по време на маратон доказва, че с всяко 10 мг увеличение на фините прахови частици на кубичен метър намалява с 1,4% ефективността на спортистите. В ситуации като Олимпийските игри, където успехът зависи и се мери в милисекунди и милиметри, замърсеният въздух може да определя кой губи и кой печели, както и дали се поставят рекорди или не.

Серният диоксид, който е изключително разтворим във вода газ, е почти напълно абсорбиран от горните дихателни пътища, когато дишаме през носа. Когато дишаме през устата обаче, нивата на абсорбирания серен диоксид са значително по-ниски, а по време на тренировка и дишане през устата серният диоксид не се абсорбира от горните дихателни пътища, а преминава към трахео-бронхиалното дърво. Комбинацията от тренировка и вдишване на озон и серен диоксид води до бронхоспазъм и намален въздушен поток през дробовете.

Ефектът върху здравето

Спортните резултати са важни, но още по-важно е здравето генерално. Мръсният въздух има краткосрочен и дългосрочен ефект върху спортистите особено заради факта, че при елитните атлети, и най-вече тези, които са периодично изложени на замърсен въздух, рискът от това горните и долните дихателни пътища да получат трайно увреждане, е голям. 

Комбинацията от дехидратиране и вдишване на опасни замърсители може да доведе до астма, както и до хронично-обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Мерки за справяне с проблема

Ако обичате да тичате или сте сериозен спортист, който има редовни тренировки, организирайте ги рано сутрин и късно вечер. Когато замърсяването на въздуха е сериозно, особено с озон, най-добре е да ограничите тренировките на открито – тичане, каране на колело, спортно ходене – само в ранните часове на деня, когато нивата на озон са по-ниски.

Следете данните за качеството на въздуха. Много спортисти или хора, които бягат за удоволствие, казват, че, когато е горещо, не могат да си поемат дъх, но реално това се дължи на повишените нива на ФПЧ и озон.

Избягвайте булеварди и улици със задръствания. Там въздухът е абсолютно ужасен, но само на няколкостотин метра встрани той става по-добър. Тичайте в парк или из кварталите, където не минават много коли.

Тренирайте вътре, когато е възможно. Най-добре е, ако в помещението има и пречиствател за въздух.

* В текста са използвани данни от IQAir, базирана в Швейцария компания за технологии за повишаване на качеството на въздуха, както и от ScienceDirect.

cross