fbpx

Басейни, язовири, море – когато температурите отвън чукнат трийсетака, водата в открити пространства ни привлича както сладкарска витрина – дете. Преди да положим морно бедро на пясъка, да опаковаме шезлонга в балдахин и рози като магнит за лайкове, или да разпънем бивак с тонколонки като добре епилиран Беър Грилс на хип-хопа от Северозапада, е добре да се подготвим. Но не с арсенал от слънцезащитни кремове или с бидони зелев сок срещу махмурлук. А с елементарните правила, които трябва да спазваме, за да не се „набълбукаме“. 

Човек не се дави като по филмите. 

Няма възможност да маха с ръце драматично в продължение на минута и да вика за помощ на четири езика. Цялата хореография на смъртта може да се случи за по-малко от 30 секунди. И ако в периметъра на лобното ни място няма кой да се притече на помощ, шансът да си отидем тихо и безславно е огромен.

Трагедията се случва, когато ни превземат „Трите С-та“ – Страх, Слабост, Студ. „Всички животни плуват по рождение, само човека не може, защото разсъждава. Дойде ли страхът, мускулите се свиват, кислородът се изтласква и тялото става като желязо. Потъваш“, казва Наско Лечев, дългогодишен спасител на българското Черноморие. 

Теченията в нашето море не са повече от 15–20 метра. Когато се появи така нареченото „мъртво вълнение“, единственият ни полезен ход е спокойствието. „Отпускате се. Основната ви цел е да се задържите на повърхността. Течението ще ви отпрати навътре в морето, но след това ще ви „пусне“. И ще може да се върнете към брега. Минете през тази ситуация без страх“, съветва Лечев. 

„Когато срещне съпротива, в случая природна, егото се включва, тръгвате да плувате. Опитвате се да надхитрите течението, но то се движи със 7–8 км в час, а човекът – с около 5. Няма как да компенсирате разликата чисто физически. Ако има спасител наблизо, вдигнете ръка. Сигнализирайте за опасността. Ако не, насочете цялата си енергия към това да се задържите на повърхността и изчакайте водата да отпусне хватката си.“

Клише е, но е добре да си го кажем – за пияния морето не е до колене. 

Всеки втори на плажа игнорира телефона си за сметка на чашката. Ако трябва да подходим хуманно-бохемски към темата, алкохолът в умерени количества е важен self-care фактор. Особено ако се опитвате да рестартирате пълноценно в своите десет дни извън офис матрицата за цялата година. Но едно е да удариш чашка розе или бира на обяд, съвсем друго е да изсмучеш нивото на река Дунав в промили, докато си под чадъра. Край открит водоем тази разлика често може да бъде смъртоносна.  

„Както с доста неща в живота, така и във водата, алкохолът засилва желанието, но намалява възможностите“, казва Наско, който през последното десетилетие е отговорен за туристите по трасето Лозенец–Корал–Морско конче. „Бутилка край хавлията значи червен флаг. Няколко бутилки значат край на купона. Стъпи ли във водата такъв човек, веднага го изкарваме. Той не е на себе си. Може да се удави и в локва и пак няма да разбере какво се случва. 

Вадил съм пиян руснак, който залита по брега и вълните го отнасят. Друг влиза с маска и шнорхел на плиткото и докато се обърне, вълната го събаря, маската му се пълни с вода, той не знаеше как се казва, като го извадих на брега. Един, не беше пиян, но доста пълен, направо квадратен, влезе до колене в бурно море. Беше нахакан, каза „Знам какво правя“. Първата вълна го събори, втората го потопи и вече не можеше да се обърне. С морето майтап не бива. Може да си всякакъв – атлет, културист, подпийнал шампион... Във водата законите са други.“

Децата са най-опасните мишени за спасителите на плажа.  

Защото близостта с водата събужда в тях малки камикадзета. Да си сладък и смел, докато се плацикаш върху надуваемо фламинго с големината на Еверест бързо може да се превърне от забавление в ад. Същото важи и за басейните, където тригодишно дете потъва за секунди на метър от полата на баба си и при дълбочина, в която възрастните влизат само за да охладят коляно. 

Лечев е имал точно такъв случай. „Възрастните са до детето и си говорят. То си щъка, водата му е до кръста. В един момент се захлупи по очи и взе да бълбука. Всичко става за секунди“, казва спасителят. „Ако глътнеш вода, тя отива в стомаха, но ако вдишаш вода, тогава става опасно, защото тя попада в белите дробове и се развива емболия, която е скоротечна. Има случаи, в които вадим удавник, на брега е добре, но вечерта умира. След такъв инцидент дробовете трябва да са под задължително медицинско наблюдение.“

Признаци за поета вода в дробовете при деца и възрастни могат да бъдат: 

  • Кашляне, стягане в гърдите
  • Зачестено и затруднено дишане
  • Сънливост, температура
  • Загуба на памет или рязка промяна в поведението
  • Повръщане 

Деца до 10 години без придружител нямат място на плажа, но неглижирането на това правило вече граничи със спортна дисциплина. В такива случаи разчитаме на три неща: добър спасител на пост, хубаво време и елементарното чувство за самосъхранение на малкия човек. 

Цветовете на банския също са важни. 

Неоновите нюанси на жълто, зелено и оранжево се забелязват и от птичи поглед в морета и езера. За басейни фаворити са неоново розово и оранжево.  

Пояси, дюшеци, възглавници и всякакви производни, с които децата обичат да се реят по вълните, са по-скоро пречка. „Тези атрибути са опасни, могат да се спукат, да се изхлузят, да захлупят детето. А под вода без въздух то не може да издържи повече от 5–10 секунди. Нетрениран възрастен може да изкара до 20 секунди“, казва Лечев. 

За да избегнем инциденти, основните правила са:

  • Наблюдавайте децата си през цялото време – никога не ги оставяйте в компанията на приятелче и в свободен режим във водата, особено ако са слаби плувци и имат навика да забавляват останалите за сметка на собствената си сигурност. При хлапета в яслена възраст е ясно – вие сте като скачени съдове и детето е вид естествено продължение на тялото ви. Но в случай че хукне на персонална експедиция по плажа, бъдете на ръка разстояние от него. Родители на тийнейджъри, не разчитайте изцяло на спасителя. Грижата за децата ви, дори вече да си отглеждат мустак и да са минали успешно матурите, си остава приоритетно ваша. 
  • Избирайте внимателно местата за плуване – Ако сте на плаж, или край езеро, уверете се, че детето влиза в участък, в който плуването е разрешено и наблизо има спасител. Информирайте се за неравни повърхности, течения и променливо време. 
  • Изяснете основните правила за забавление – Нека са наясно, че край басейн не се тича и че трябва да поискат разрешение, преди да влязат във водата. Нямат работа край отходни канали и шахти. И не скачат във водата, преди да се проучили дълбочината и дебне ли някаква опасност по дъното.
  • Изберете отговорник за басейна – Ако правите купон с много семейства, обикновено ставате жертва на заблудата, че с толкова възрастни наоколо инцидент не може да стане и все някой ще види потенциалната опасност. Изберете един човек, който да отговаря само и единствено за безопасността на децата. Никакви разговори, питиета и танци, той е изолиран с благородната кауза да следи водата като запалянко на мач от Световното.
  • Научете детето да плува – Ако вие самите не се справяте добре във водата и не искате да давате кофти пример, запишете го на уроци. Изключително важно е детето да не се страхува от водата и да усеща с всяка своя клетка как да се справя в свят, в който техниката на дишане е по-важна от това как използваш крайниците си.

Когато са във водата, децата почти винаги са шумни. Ако утихнат, значи има проблем и трябва да реагирате мълниеносно.

Според Наско Лечев има два вида удавници. Едните са тези, които не могат да плуват, а адреналинът отключва огромна сила, с която могат да повлекат всеки необучен желаещ да им помогне към дъното. За това оказването на помощ от цивилни, които виждат давещ се, е силно рисково изпълнение. 

Вторият вид удавник е „послушният“. Успял е да надвие „Трите С-та“ и не е паникьосан. Обикновено той се изважда втори. „Спасителят не е добър заради уменията му като плувец, оборудването е 90% от успеха на всяка спасителна акция. Случвало се е хората на брега да правят жива верига, обикновено ако някой се дави през нощта. Най-близкият до удавника подава плаващ предмет, за който той да се хване.“  

Един от начините да разберете, че имате насреща си удавник, е да попитате „Всичко наред ли е?“. Ако не ви отговорят или реагират с празен поглед, може да имате по-малко от 30 секунди, за да стигнете до тях.

За да не се налага да ставаме от хавлията си и да влизаме в новините по бански, е желателно просто да внимаваме. Да си спомним, че фразата „Имам глава на раменете си и не се страхувам да я използвам“ може да е колкото спасителен пояс, толкова и воденичен камък при извънредна ситуация във водата. Защото първосигналният страх е това, което може да ни свърже с „Титаник“ завинаги. За това не ни остава нищо друго, освен да ядем, да обичаме (както повеляваше филма с Джулия Робъртс), а когато попаднем в морски капан – и да се молим, защото водата е като жената. Тя е стихия и сменя настроението си за минути. За разлика от жената обаче може и да не даде втори шанс на онези, които не уважават силата ѝ, приемат красотата ѝ за даденост и се потапят в нея с апломба на завоеватели. 

Текстът на Нели Калайджиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Неделя, 14-и август 2022 г., Южен плаж - Приморско

Димитър, на година и половина, познат още като “Пясъчното чудовище” или “Пищящият като го вадят от морето”, вече три дни тероризира плажуващите. За тези три дни събрах повече лоши погледи от мидичките по плажа, но се намериха някои и други жени, били на мое място, и на няколко пъти дочувах състрадателното “Горката жена”.

10:00ч.

Вече сме се разположили под чадър на 10-а линия от брега, опънали сме чаршафите, хавлиите, кофичките и лопатките, изкопала съм дупка за мини басейна тип “обърната шапка”, а мъжете са в морето. Аз, тъкмо изпила една-две глътки фрапе и преполовила цигарата, седя на хавлията и събирам тен.

Но радостта ми не трае дълго. След малко морският бриз ми гали с ухото с “Не, не, нееееее, уааааааааа”. Машинално ставам, вземам хавлията с надпис “Съкровището на баба и дядо” и заставам на пътеката. Отсреща Ангел (ММ) върви към мен и се бори с крещящо и мятащо се 11-килограмово шаранче (зодия Риби е, ако вярвате на тези неща).

Задачата му, обаче, този път е с повишена трудност, защото малкият е намазан обилно със слънцезащитен крем и е много хлъзгав. Увивам го с хавлията, сядам на чаршафа и вадя еко-мио-био царевични пръчки с надеждата да постои поне две минути мирен, за да изсъхне.

Да, ама не.

Отскубва се от ръцете ми, прави няколко кълбета на пясъка, хвърля няколко шепи върху мен и хуква. Преди да имам дете, си мислех, че най-лошото нещо е да имаш пясък в бирата. О, какви проблеми съм имала! Оказа се, че по-лошо от това е да имаш пясък под коронката на зъба.  Тръгвам след Митко, който вече е минал напряко през няколко хавлии, и аз чинно ги изтърсвам и се надявам хората да не ме видят, защото сигурно ще си помислят, че ги крада.

Два реда по-нагоре, доста встрани от нас, две семейства с две момиченца на около 5-6 годинки си лежат спокойно. Митачето се спира при тях, пуска една чаровна усмивка, защото иска да им вземе голямата лопатка и едното момиченце го пита как се казва. Мъжът от съседния чадър му отговаря:

– Това е Митко.

Аз, леко стъписана и без очила, се кьоря срещу мъжа, притеснена да не би да не съм го познала, и го питам:

– Извинете, познаваме ли се? - при което той ми отвръща:

– Не, но целият плаж го знае как се казва.

Толкоз за морето.

След това отиваме при баба му да го измие със светена вода и да му изгаси няколко клечки, защото със сигурност е урочасан.

Текстът на Борис Дренков е част от конкурса ни за летни разкази "Истории от лято 2022". Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила - Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Вече съм почувстван 17-и месец в Поморие. Градчето е фрашкано с туристи. Всякакви - германци, руснаци, румънци, украинци, българи и т.н. И на мен започва яко да ми дотъпява, защото аз всъщност съм на workation. Но и не е чак пък толкова зле. Срещу нас има една сграда, която се зове Елит Оазис. Не го знам какво е точно, но непрекъснато идват нови и нови туристи. От нашия балкон вътре изглежда луксозно, има хубава кухня, хубав ламинат, скъпи мебели. 

Днес пристига семейство с регистрационен номер КН. Настаниха се с някакви нечовешки крясъци, псувни по децата. Едното дете насмалко да счупи една ваза с една футболна топка. Другото искаше да хвърли котката от третия етаж, абе драма! Само оставиха багажа и майката започна да свисти по вертикалата:

- Всички същества от мъжки пол да отиват веднага на плажа! Веднага, казах!

Беше толкова категорична, че двете деца и мъжът се изпариха барабар с един гигантски надуваем крокодил към най-близкия плаж (където места няма, но това е друга тема). Клетата, но гласовита женица остана с котката (явно женска, предвид санкциите, презентирани на база полова идентичност). Тая жена извади отнякъде един моп, па една кофа, па някакви парцали. Излиза жилището с белина така, че още ми сълзят очите от миризмата. Пот се лееше от нея. Мопът беше изстискван със захвата, с който баба ви Илийца е извадила оня ми ти кол от брега на Искърот. 

Но това далеч не е всичко.

Едва успяла да дезинфекцира с белина, извади едно газово котлонче. Започна да прави нещо много пържено. Навънка са почувствани 70 градуса, но тя прави шницели ли, кюфтета ли, не можах да разбера. Пържи, брише потта, пържи, брише... Виках си дали да я светна, че има модерно кухненско оборудване. Не го направих.

Върна се домочадието по тъмно. Крокодилът - огромен. После не знам какво правиха, но преди малко гледам мъжът и жената седят на балкона и пушат. Тя с треперещ глас:

- Утре ще стана в 5, за да намеря пералня, да изпера чаршафите. После водиш децата на плажа, а аз пак ще мина с мопа, че пак е много мръсно. За обяд ще има макарони, а за вечеря ще правя пържена риба, видях къде има тука наблизо прясна. 

На другия ден се събуждам от миризмата на дъхави мекички. Излизам за първа цигара на балкона и денят ме посреща с абстрактна гледка, достойна за Дали или може би инсталация на Бойс.

Домакинята от КН е във вихъра си.

На балкона е опънат импровизиран простор, направен собственоръчно от бинт. На бинта висят… чаршафите. Искрено се моля наум да не са прани на ръка във ваната. Но така или иначе домакинята изглежда щастлива. Между полюшваните от игривия летен вятър чаршафи забелязвам, че клетата женица отново е над газовото котлонче. Между чаршафите се промъква дим от пържещото се олио, който обгръща всичко – чаршафи, бинтове, съседни апартаменти и стига чак до мен.

Явно домакинята е открила модерните достижения на съвременния свят, защото мярвам, че в кухнята на котлона къкри още една манджа. Може да са семплите макарони, споменати в интимен момент вчера, но вдъхновението може да е окрилило тази перфектна съпруга и там в момента да къкрят лозови сармички, може би пиле паприкаш, а защо не и свинско със зеле. Всичко е потънало в идилия, прилича на предиобедна медитация. Женицата е сама с котката, чаршафите се полюшват небрежно, а облакът мазен дим подсказва атмосферата на храм. 

В един момент мекиците са готови.

Газовото котлонче се спира и тя отива да бди зорко над паприкаша. Явно обаче не е било писано спокойствието да продължи дълго. След около два часа аз отново съм на балкона за цигара. На отсрещния балкон е жената КН. Крещи в телефона… тя е в истерия:

- Вълчо, прибирай децата веднага! Няма вода. Няма. Спряха я преди малко. Напълних кофата и ваната, но за друго не успях. Прибирайте се... Ама как така, бе, човек? Ти откъде знаеш, че скоро ще я пуснат? С какво ще ги къпя тия деца? С плюнка ли? И с плюнка може би да чистя и жилището. Ами съдовете? Тях с какво? Как така във ваната да ги изплакна? Как си го представяш ти това? Моля ти се, Вълчо, прибирайте се. Ще полудея просто! Казах ти аз, да си отидем при майкини, ама не, море, та море. Те ти сега море!

Да, водa няма. Тази година често няма вода и това наистина е досадно. Чувам викове от балкона:

- Ало, имате ли вода? Алооо! Ехо, чуваме ли се?

Разбирам, че "Ало" съм аз.

- Ами не, нямаме. Тази година често няма.

- Ама как така често няма! Щo не казаха? Какво е това нещо?

- Имаше репортажи по телевизията.

- Абе, репортажи. Няма такава смотана държава. Каква е тая мизерия, какъв е тоя мързел!?!?! Разтваря драматично чаршафите и влиза при паприкаша.

След още два часа семейството се е събрало. Прозорците са затворени, но вътре очевидно тече скандал. Домакинята плаче и обяснява нещо с крайно драматични жестове, докато предполагаемата глава на семейството реже домат. След малко излиза на балкона сред чаршафите и слага чинийка с доматки и чашка узо. Все още се смее. Помахва ми и ми намига?!?!? Махвам обратно.

Вътре домакинята е сразена. Тя е изтощена от плач. Двете деца са се увили около нея. Вода все още няма и очевидно това е причината за тази дълбока психотравма. Но мизансценът е покъртителен. Вълчо се налива с узо и домати, а съпругата му лежи сразена на дивана, неможеща да осигури перфектната хигиена на семейството си. 

Последна цигара за деня.

Часовете са малко след полунощ. Семейството от КН тихомълком се изнася. Домакинята сияе. Тя е постигнала своето. Няма да има повече мизерия, ще има напоително търкане с белина. Децата и Вълчо са посърнали. Вълчо ми помахва за сбогом. Аз не се сдържам и:

- Ама казаха, че утре сутринта ще пуснат водата. Почти са готови. Питах във ВиК. 

Вълчо няма сили да говори. Всичко вече е казано, всичко вече е слязло дълбоко в душата му, черна като катран. Той поглежда с натежали очи към мен, вдига ръце, сякаш казва: "Знаеш как е, братле!". Не, не знам как е, но Боже колко мъка има по тоя свят, Боже! Реното, което е моя възраст, поема към КН или околията. Крокодилът седи вързан на покрива сякаш да напомни колко неизживяни моменти на радост са оставени тази година да лежат на песъкливия плаж в Поморие. 

Публикуваме този текст с подкрепата на Celipharm.


Случвало ли ви се е да забележите драстична разлика в това, което показва кантарът, само в рамките на дни? Който не е изпитвал този ужас, него Господ го обича, казваме ви го с ръка на сърцето. Оказва се, че повечето жени в един или друг момент от живота си забелязват известни промени в телесното тегло, както и във формата и контурите на тялото. И преди да го зададете този леко напрегнат въпрос “Защо?!”, бързаме да отговорим: задържана вода. Питахме и ние така напористо “Защо” и зададохме и други въпроси на д-р Даниел Димитров, основател на Celipharm

От години д-р Димитров като специалист по диететика и лечебно хранене се грижи за пациенти с най-различни проблеми. Той успява да им помогне с внимателно вглеждане в режима им на хранене и в начина им на живот. Опитът си д-р Димитров влага и в разработването на редица хранителни добавки, клинично тествани и произвеждани под шапката на Celipharm вече повече от 12 години.

Ето накратко какво успяхме да разберем за задържаната вода и за промените в теглото заради нея.

Какво означава “да задържаш вода” и много ли е страшно

Когато се наблюдават промени в телесното тегло повече от 1 кг за кратък период от време или нагоре и надолу, или само нагоре, се смята, че има задръжка на вода. Когато забележите разлика във вида ви или някой се осмели да ви направи “страхотния” комплимент, че нещо сте “подпухнали”, вероятно става въпрос за задържане на вода. Ако видите локална промяна на обиколката на глезена или забележите, че лицето ви е подпухнало - да, досещате се, по всяка вероятност задържате вода. 

Какво обаче означава това “задържане”? Задръжката на течности е процес, при който количеството на водата извън клетките се увеличава повече от нормалното, обяснява д-р Димитров. Това се отразява пряко на външния вид - на определени места или на цялата фигура, като може да се промени и целият контур на тялото. 

Подобно “подпухване” може да е в резултат на сериозно медицинско състояние. Такива са проблемите с бъбреците и с нивата на белтъка албумин в кръвта. Тези случаи обаче са по-редки. Често не става въпрос за нищо, сериозно застрашаващо здравето. По-скоро говорим за резултат от промени в хранителния модел и начин на живот, във функционирането на определени системи (лимфна, отделителна, имунна) и в определени хормони.

Най-сериозното състояние, до което може да доведе задръжката на течности, е повишаване на артериалното кръвно налягане. Но в повечето случаи задръжката се разглежда като симптом на друго състояние, което трябва да се коригира.

Защо се случва

Към задържане на вода по-предразположени са жените. Те имат анатомични функционални различия и физиологични периоди, като бременността например, които в съчетание с въздействието на половите им хормони влияят на тялото в тази посока. Д-р Димитров отбелязва най-честите случаи, в които се наблюдава задържане на течности.

1. Хронично недостатъчен прием на вода

Когато не се осигурява достатъчно вода, тялото задейства определени механизми, за да задържи тази, с която разполага. Това се отразява негативно предимно на вътреклетъчната вода, докато тази извън клетките се увеличава. Тези процеси се задействат заради отделянето на хормони от бъбреците, които намаляват елиминирането на вода от тялото. Това обаче намалява и елиминирането на натрия, който също поддържа задържането на вода.

При недостатъчния прием на вода като защитна реакция тялото започва да отделя и хистамин, който също трябва да задържи наличната вода в организма, но междувременно оказва други негативни ефекти. Затова е добре да се приема равномерно около 1,5 л вода на ден, при условие че околната температура е около 20-21 градуса и човекът е с нормално телесно тегло, отбелязва д-р Димитров. 

2. Хормонален дисбаланс

Ако част от женските хормони са повече от нормалното (за естрогените състоянието се нарича естрогенова доминантност), в определена част от менструалния цикъл може да се наблюдава повишаване на телесното тегло и обща подпухналост на тялото. Това се дължи на факта, че естрогените имат въздействие, което води до задържане на натрий и оттам – на вода в тялото. 

Когато причината е хормонална, за справянето със задръжката на течности временно се използват естествени диуретици (листа от бяла бреза, корен от гръмотрън, царевична коса и др.), които елиминират задържания натрий. Но докато не се подобри хормоналният баланс, няма да има дългосрочно решение на проблема. В този случай е необходимо да се консултирате със специалист, който да идентифицира дисбаланса на хормоните и да даде правилните средства за нормализирането им, съветва д-р Димитров.

3. Модел на хранене и имунна система

Начинът на хранене има основна роля в задържането на вода. При прием на храни с повече сол в състава си или при директно увеличаване на солта, се увеличава количеството натрий в тялото, а той, както вече стана ясно, задържа водата извънклетъчно. Ако приемате повече от необходимите въглехидрати, вероятността да задържате течности е много голяма, защото глюкозата в кръвта задържа естествено вода. Същото важи и за храни, съдържащи консерванти. Когато те постъпят в тялото, задържат вода, и за да не ви се случва това, трябва да ги елиминирате от менюто си.

Все по-често има хора с нарушен „орален толеранс“ към храни, казва д-р Димитров. Това се проявява с реакция на имунната система и един от симптомите е задръжката на течности. В подобни случаи трябва да се потърси консултация със специалист, за да може да се изясни причината и даде решение на проблема. В повечето случаи хората предприемат самостоятелни действия като правят тестове за хранителна непоносимост, които обаче са само един от начините за анализиране на причините, обяснява основателят на Celipharm.

4. Отклонения в лимфната система

Този тип задръжка на течности е малко по-различен, защото при него се задържа лимфна течност и обикновено не е в цялото тяло, а по-често предимно в долната му половина. В такива случаи се говори за състоянието лимфен застой и при него има два варианта:

Лимфен застой вследствие на обездвижване и лош модел на хранене

Получава се заради седяща работа и ниска физическа активност, комбинирана с т.нар. западна диета, характеризираща се с прием на по-голямо от необходимото количество мазнини и животински протеини. 

В този случай се забавя придвижването на лимфата и се променя нейният състав, което визуално води до неравен контур на кожата и увеличение на обема на крайниците, като може да има разлика от повече от 1 см в обиколката от сутрин до вечер. 

Решението е да се започне с тип движение, което да придвижва лимфата, да се установи модел на хранене с умереност в приема на животински мазнини и протеини и да се приемат на лимфокинетични препарати, забързващи движението на лимфата и променящи състава ѝ, за да е „по-течна“. Подобни естествени средства са: истинското еньовче, жълтата комунига, бромелаин и другите протеолитични ензими и артишок. Също така се прилага мануален или апаратен лимфен дренаж и т.нар. сухо четкане.

Сезонен лимфен застой

В този случай с повишаване на температурата на околната среда се наблюдава значително отичане на краката (бедра, глезени, пръсти). При по-висока температура малките кръвоносни съдове (капиляри) и лимфните съдове стават по-пропускливи и плазмата и лимфата преминават извън съдовете, обяснява д-р Даниел Димитров. Тук причината е свързана със стената на тези съдове и може да бъде объркан с венозен проблем. Пациентите може да посетят съдов хирург, който да отхвърли техните притеснения. 

Проблемът в подобни случаи е, че правилните решения са малко и често се предприема грешно действие. Ако се започне с масаж, има вероятност той да влоши нещата. Ако се прилагат средства за разширени вени, то те не биха работили за състоянието на лимфен застой. 

Правилният подход е използването на изброените по-горе лимфокинетични средства и такива, които да укрепят стената на малките кръвоносни и лимфни съдове. Такива са витамин С и определени флавоноиди под формата на хранителна добавка (хисперидин, рутин, кверцетин и др.). Ще помогне и вдигането на краката високо вечер след края на работния ден, както и контрастните душове, които се препоръчват при отичане на долните крайници, съветва д-р Димитров. Важно е да се знае, че действията трябва да започнат, преди да са се проявявили симптомите, за да може да има по-добър резултат.

Как да се справят със задържането на вода бременните жени

По време на бременност се повишават физиологично женските полови хормони, които имат негативно въздействие на задръжката на вода. В съчетание с отклонения във въглехидратния метаболизъм, функцията на щитовидната жлеза, забавяне на перисталтиката и/или заседнал начин на живот може да се стигне и до още по-значително задържане, тъй като има телесното тегло се повишава повече от нормалното. 

Съветите на д-р Даниел Димитров са да се ограничи приемът на храни с високо съдържание на натрий и консерванти, както и да се ползват храни според препоръките на диететиката за периода на бременността. Това означава балансиран прием на въглехидрати, протеини и мазнини, за да се предпази бременната жена от нездравословно покачване на килограмите. 

Наднорменото тегло е причина за подкожно увеличение на мастните депа, което затруднява периферната микроциркулация – на капиляри и лимфни съдове. Това води до допълнително по-слабо елиминиране на отпадните продукти от клетъчния метаболизъм и до затруднена доставката на кислород до клетките.

В последния триместър от бременността заради увеличаването на плода се затруднява и нормалната скорост на перисталтиката. Това също води до задръжка на течности в долната част на тялото. Затова е важно да се настрои храненето на бременната така, че да се елиминира този проблем. При по-значителна степен на задръжка на вода може да се ползват някои естествени средства, но те са ограничен брой заради бременността. 

Какво може да помогне

“Задачата ни като специалисти беше ясна: да създадем продукт с натурални билкови съставки, чрез които да въздействаме на правилното движение на лимфата. В комбинация с активно движение и правилен прием на вода, отоците в долните крайници при наши клиенти видимо намаляват дори след първите 2-3 дни на употреба”, казва д-р Димитров за Leanea No 2 L-FLOW

Специaлизираният комплекс от естествени активни съставки в препарата въздейства едновременно и синергично на факторите, затрудняващи или спиращи протичането на нормален лимфен дренаж, обяснява той. Именно заради нарушения в лимфния оток се наблюдава нарушен контур и гладкост на кожата, което често се бърка с целулит или с проблеми с венозната система на краката, отбелязва д-р Димитров. 

Освен за външен вид подобрената транспортна функция на лимфната система води и до по-бързо и пълноценно пренасяне на отпадни продукти от клетъчния метаболизъм и патогенни микроорганизми до лимфните съдове, където биват неутрализирани. 

Leanea No 2 L-FLOW e създаденa за хора, които искат акцентирано отслабване в определена обездвижена област на тялото благодарение на двете си действия, подпомагащи този процес. Най-често при проблеми с отслабването в тези зони се наблюдава нарушение на лимфния оток, казва д-р Даниел Димитров. Това  води до допълнително понижение на обменните процеси в клетките и засилена тенденция на неизползване за енергия на мазнините от тези зони.

Финал без всякакви задръжки

Оставяме ви тук с тези съвети от специалиста и в дълбок размисъл дали този целулит, дето ви се мерна нещо в огледалото сутринта, не е всъщност заради задържана вода, а не заради задържан кекс. Каквото и да е, не го мислете прекалено много, а по-скоро действайте, защото, както стана ясно, има как човек да се отърве или поне да регулира някак този досаден проблем. 


Публикуваме този текст с подкрепата на Celipharm.

Човешките същества са способни на какво ли не. Годините еволюция са доказали, че можем да се приспособим към всякакъв начин на живот. И без храна можем, и без сън можем (здравейте, хора с малки деца!), и да преплуваме Ламанша 4 пъти можем (някои от нас)… Очевидно има и такива, които могат и под вода без кислород. Такава е австралийската състезателка по свободно гмуркане Амбър Бърк, която успява да подобри световния рекорд за жени по фридайвинг, но загуба на съзнание за миг след изплуването от водата ѝ коства рекорда. 


Преди 10 години австралийката Амбър Бърк е в началото на 20-те си години. Един ден, докато обикаля с раница Египет, открива нещо за себе си, което я изненадва. В едно малко село на Синайския полуостров Амбър попада на място, където преподават “свободно гмуркане” - гмуркане без кислороден апарат - и решава да се пробва, пише The Guardian.

“Задържах дъха си 4 минути и се гмурнах на 18 метра”, казва Бърк, която е настоящата австралийска шампионка по свободно гмуркане в басейн и в открити води. “Не съм предполагала, че тези неща са възможни.” 

Снимка: Amber Bourke/Facebook

В тийнейджърските си години Бърк е шампионка по синхронно плуване, затова е била наясно, че може да задържи дъха си няколко минути. Но с откриването на свободното гмуркане пред нея се открили и много нови възможности: “Запалих се по чувството да се гмуркаш все по-дълбоко и по-дълбоко и исках да видя на какво съм способна и колко дълбоко мога да се гмурна.”

Един несъстоял се световен рекорд

До 2018 г. Амбър Бърк вече е една от най-добрите състезателки по свободно гмуркане в света. Тогава се приготвя да счупи рекорда за жени в дисциплината “постоянно тегло без плавници” в дълбините край бреговете на Филипините.

Това се смята за една от най-трудните разновидности на спорта. Плувецът се гмурка вертикално в дълбините на един дъх, използвайки единствено собствената си сила. С всеки метър дълбочина налягането върху тялото се покачва, смалявайки капацитета на белите дробове. 

До 30 метра - дълбочината, смятана за максимална за човека в първите години на фридайвинга - налягането върху тялото вече е 4 пъти повече, отколкото на повърхността, а обемът на въздуха в дробовете се е свил до една четвърт. Когато се достигне отрицателна плаваемост, плувецът започва да се спуска надолу свободно. 

Бърк достига дълбочина от 73 метра - световен рекорд - но секунда загуба на съзнание, когато изплува на повърхността, ѝ коства рекорда. “Ако останеш под вода достатъчно дълго, винаги има шанс кислородът ти да падне до такова ниво, че мозъкът сам да реши да се изключи, за да се предпази от увреждане”, казва Бърк. “Така че, в края на краищата, това е нещо хубаво, но пък фрустриращо на финала на дълго гмуркане.”

Невъзможното възможно

Рекордът при мъжете в същата дисциплина е 102 метра, което е отнело 4 минути и 14 секунди. С плавници е 131 метра. В дисциплината “статична апнея”, когато състезателят не се гмурка, а само се потапя под водата, рекордът е 11 минути и 54 секунди без дишане. А когато се вдиша 100% кислород непосредствено преди опита, рекордът е 24 минути и 37 секунди.

Снимка: Amber Bourke/Facebook

Д-р Антъни Бейн е физиолог от Университета на Уиндзор, Канада, който изучава физиологията на продължителното спиране на дишането. Д-р Бейн е провел доста експерименти, включително с елитни състезатели по свободно гмуркане, и твърди, че белите дробове на професионалните атлети в тази дисциплина са по-големи от тези на средностатистическия човек. 

Проучванията сред народи, които традиционно се гмуркат като племето баджо от Югоизточна Азия, “също показват наличието на по-големи далаци, които теоретично биха позволили по-дълго задържане на дъха заради контракция на далака и освобождаване на червени кръвни клетки, наситени с кислород”.

Но умението да оцеляваш, докато се потапяш за по-дълго под вода, е по-скоро придобито. Според д-р Бейн проучванията показват, че елитните гмуркачи са “засилили” рефлекса си за гмуркане. Теоретично това е еволюционно приспособяване - остатък от онези времена, когато целият живот е бил воден. 

Това е рефлекс, който се задейства, когато лицето на бозайник влезе в контакт с вода. Тогава се създават редица физиологични отговори, които да помогнат за оцеляването, като например забавяне на пулса и метаболизма и преразпределяне на повече кръв към жизненоважни органи в това число и към белите дробове, за да ги подкрепят срещу покачващото се налягане. 

Макар че Бърк не е наясно дали има някакви вродени физиологични особености, защото никога не е била тествана, знае, че за десет години тренировки се е научила как да използва по-добре капацитета на белите си дробове. Дори на 70 метра дълбочина тя може да “вкарва” още кислород от дробовете си.

Не дишай!

Фридайвингът набира популярност като забавление и по цялото крайбрежие на Австралия изникват училища за свободно гмуркане. Но за да станеш елитен състезател, е необходимо търпение. 

Прогресът е бавен. Обикновено отнема няколко години, за да се спуснеш на още няколко метра дълбочина, защото тялото трябва да свикне с налягането. “Когато за първи път се спуснах до 30 метра, истински усетих налягането върху тялото ми, особено върху гърдите - имаш чувството, че те смазват”, казва Бърк. “Но сега, когато се гмуркам до 70 метра, въобще не го усещам.”

Снимка: Amber Bourke/Facebook

По-голямата адаптация обаче е психологическата - да развиеш съзнателната способност да устоиш на порива да дишаш. Според д-р Бейн нетренираният човек започва да прави “неволеви дихателни движения” след не повече от две до три минути под вода, когато тялото “едва се е освободило от кислорода”. Елитните гмуркачи имат способността да минат отвъд тази точка, като сдържат дъха си, докато “изстискат по-голямата част от кислорода в кръвта си”.

Психологически стратегии като осъзнатост например са ключови в тренировките според треньорите по свободно гмуркане като Клинтън Лоурънс от Голд Коуст, който  е и клиничен психолог. “Това е моментът, в който наблюдаваш мисълта “Трябва да дишам”, казва той. “Но само я наблюдаваш. “А, ето я пак тази мисъл. Няма проблем.” И просто продължаваш.”

Амбър Бърк казва, че влиза в медитативно състояние, като забавява дишането си, преди да влезе във водата. “После само трябва да поддържаш спокойното състояние и за мен това означава да присъствам в настоящия момент и да не мисля напред в бъдещето, защото ако мислиш колко дълго планираш да останеш под вода и колко надълбоко искаш да се гмурнеш, е много лесно да се превъзбудиш и паникьосаш.”

Макар че повечето международни състезания бяха отложени заради пандемията, Бърк продължава да тренира. Прави дълги подводни плувания в басейн 4 пъти седмично и ходи на фитнес паралелно с работата ѝ като електротехник и инструктор по фридайвинг. Веднага щом се възобновят състезанията, тя ще продължи с преследването на световните рекорди. 

“Когато започнах, дори не предполагах, че това е възможно, но е наистина невероятно на какво са способни хората.”

Снимка най-горе: pexels.com/Elianne Dipp

ПОДАРЪК ФИЛТРИРАЩА МАШИНА ЗА ПИТЕЙНА ВОДА от Aquaspot Bulgaria

Нашият 🎈рожден ден🎈 продължава с пълни сили🥳🎂, а с него - и раздаването на подаръци! 🤩Днешният идва от Aquaspot Bulgaria - малка семейна компания, която осигури страхотна филтрираща машина за питейна вода!💧 За да сте сигурни и спокойни, че всички вкъщи пиете чиста и вкусна вода! Как можете да я спечелите вижте във видеото👇

Не сме вярвали, че някога ще напишем такова заглавие, но ето, на, днес ще си говорим за тоалетните с любов с две чудесни момичета, които много искат да променят нещата със санитарните помещения в училище.

Деница Караджова и Ивелина Иванова са две майки, които са се заели с трудната задача да инициират облагородяване на училищните тоалетни в София. Благородна и много умна идея, нас ако питате. А и да не ни питате, ще ви кажем, че едни от най-ужасните ни спомени от ученическите години със сигурност са свързани с тоалетните – ужасни, тъмни и мръсни помещения, в които човек не може да си представи да влезе, дори само за да си измие ръцете. Последното нямаше и много смисъл поради тоталната липса на топла вода.

Двете дами се познават още от гимназията – вече 20 години. След това всяка продължава образованието си извън България в сферата на градоустройството, за да се върнат почти едновременно отново тук и да се захванат с канализиране на познанията си в някаква социална дейност.

Избират каузата им да е свързана с облагородяване на средата и започват с проекта си “София избира децата” за преустройство на училищните тоалетни в Столична община, който участва в програмата “София избира”. 

Техният проект е под номер 38 и за него може да се гласува на страницата на конкурса до 30 ноември.

Днес Деница и Ивелина са в Майко Мила, за да ни разкажат за проекта си и да ни привлекат към каузата си. Защото чрез тази инициатива целят да поставят основи на един по-мащабен поглед върху възпитанието на децата, отнасящ се до поддръжката на базата и изграждането на критичен поглед у учениците за ролята им в обкръжаващата ги среда.


Защо ученическите тоалетни?

Този проблем съществува от много години, но поради една или друга причина все някак си е минавал покрай ушите на критичната маса от населението. Всички сме виждали лошите условия, всички сме чували, че децата избягват да ходят до тоалетна в училище, както и това до какво води „стискането“. 

При проучване на Национална мрежа за децата сред ученици относно училищните тоалетни, резултатите са стряскащи – 70% от децата отказват да използват въпросните помещения, имайте предвид, че тук цитираме данни отпреди 10 години.

Сякаш обаче около 2020 г. фактите започнаха да “бодат” очите на всички, особено липсата на сапун и топла вода в момент, в който има нужда от високо ниво на хигиена

Как училищните тоалетни се "вписват" в градската среда?

Доста неща изчетохме, за да се уверим, че с тази тематика влизаме в таргета на инициативата. Достигнахме до извода, че макар градската среда да е много обширно понятие, може да се разглежда като комбинация от всичко, което е създадено от човека и природата в границите на един град. 

А училището е основната единица в градската среда, в която децата ни прекарват най-голяма част от деня си. Ето защо нашето предложение насочва вниманието към състоянието на училищните тоалетни за най-малките ученици – от предучилищна група до 7-и клас. Това е групата ученици с все още недобре изградени хигиенни навици, а опитът им от детската градина е трудно приложим с това, което ги очаква в училище.

Имате ли някакъв личен спомен с тези приказни помещения? 

Деница: Когато ние бяхме ученици през 90-те, навсякъде тоалетните бяха зле. Мразех ги, но не бях виждала по-добро. С децата ни сега това не е така. Всъщност (като изключим училищата и болниците) тоалетните в днешно време са нормални – и в ресторантите, и в книжарниците, и в детските музеи.

Миналата година, докато гласувахме в кварталното училище, децата ми, тогава на 4 и половина, поискаха да пишкат. Аз веднага ги заведох в училищната тоалетна в края на коридора. Ако трябва да съм честна, това не бяха най-трагичните тоалетни на света. Но в очите на децата, това беше най-ужасното място, което бяха виждали дотогава. 

И в един глас – близначки са и често им се случва, казаха, че ще почакат да се приберем вкъщи. Няма да забравя този момент: деца на 4 години казват, че ще стискат, защото не искат да ползват училищната тоалетна. Но тогава имаха избор. След 15 минути бяхме вкъщи.

Децата в училище нямат избор. Или ползват с погнуса училищната тоалетна, или стискат и 110 000 от тях заживяват с уголемен пикочен мехур.

За разлика от децата, ние, техните родители, имаме избор. И много силно се надяваме да успеем да променим тази реалност.

Какъв е най-големият и най-същественият проблем с тоалетните в училище в контекста на пандемията, когато хигиената е от първостепенна важност?    

В началото на тази учебна година фокусът бе върху осигуряване на сапун и дезинфектант за всяко училище. Този въпрос сякаш моментално се реши, навсякъде имаше сапун, навсякъде имаше дезинфектанти, за топла вода не можем да бъдем толкова категорични.

Но другите, вечните проблеми си остават: чистотата, поддръжката, състоянието на материалната база. Като най-чести причини за избягването на ползване на училищните тоалетни учениците сочат: лошия вид, мръсотията и липсата на уединение.

Какъв е планът ви и как смятате да го изпълните? Кои училища може да участват в проекта ви?

Всяко училище ще може да кандидатства за 50 000 лв., като минимум 10% от сумата се отделя за проект, който цели не само естетически да обнови пространството, но и да се съобрази със съвременните архитектурни разбирания за качествена и устойчива зона с тоалетни.

Смятаме, че е много важно в такъв тип проект да са ангажирани всички основни единици, които ползват, поддържат и отговарят за състоянието на училищните тоалетни. За да могат заедно да обсъждат ключовите проблеми и възможни решения контекстуално за всяко училище.

Следва да се предвиди процент от бюджета за управление на проекта, фасилитиране на дискусии, осигуряване на необходими материали и ресурси.

Всички основни и средни общообразователни училища на територията на Столична община могат да кандидатстват за такова финансиране.

Как трябва да изглежда една тоалетна в училище?

Представяме си тоалетни, които отговарят на няколко критерия, които според нас рамкират една съвременна училищна тоалетна като успешна или, както ние обичаме да я наричаме, устойчива. 

Такива критерии са осветлението, отоплението, вентилацията, достъпът на деца с увреждания, оптимизирано използване на ресурси като ток, вода, сапун, лесни за поддръжка настилки, умивалници и т.н.

Не спираме да повтаряме едно и също: училищната тоалетна трябва да предоставя усещане за комфорт, уединение и безопасност.

Ангажираността на учениците е от ключово значение за успешността на един такъв проект. Затова сме и заложили като последна точка в проекта неслучайно и темата за успешната политика за управление на вече съществуващата устойчива тоалетна зона. Наръчникът за управление на училищните тоалетни направен от Национална мрежа за децата описва по перфектен начин как може да стане това.

Ако не успеете да се преборите за финансиране от Общината, какъв е планът ви, за да осъществите проекта си?

Най-важно за нас е да дадем гласност на този проблем и да покажем как с определени стъпки, като целево финансиране, качествен проект, методика за поддръжка, определен консуматив, той е решим. 

Не измисляме топлата вода, а се позоваваме на добрите практики – за устойчивост, за ангажиране на учениците в проектирането на средата, за мисълта за поддръжка и т.н.

Средата възпитава. Ако в първи клас покажем на децата, че в българското образование тоалетните са такива, каквито са били за техните баби, на какво ново очакваме да ги научим.

Надяваме се с този проект да съберем достатъчно хора, с които да продължим да настояваме за промяна, да показваме добрите примери, да следим за качественото изпълнение на заложените цели. Да осигурим прозрачност и гражданска ангажираност.

Не трябва да подценяваме и работата с местната власт и директорите, които по един или друг начин са се адаптирали към условията на нашата градска среда. Те са свикнали и с проблемите, и с липсите. 

Но децата ни не са. Допреди да влязат в училище, децата на 21-ви век са виждали тоалетните в ресторанти, в музеи, в търговски центрове, в сладкарници, в книжарници. Затова е много важно да продължим да говорим СЪС възрастните ЗА правото на децата да ползват съвременни тоалетни. 


https://www.maikomila.bg/%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d1%87%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b0-%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0/

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря тя, защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.

А сега идва ред да разберем как да помогнем на мозъка да си върши по-добре работата. И понеже не искаме концентрацията ни да е на нивото на току-що върнал се от лятна ваканция второкласник, четем внимателно (доколкото ни е възможно) какво ни съветват нашите хора от Live to Lift.


Можем да използваме ментални техники и поведенчески подходи, за да се фокусираме по-добре. За да сработят тези техники обаче, е нужно да премахнем факторите, които ни пречат да се фокусираме. 

Малко хора си дават сметка, че сънят, движението, храната и водата играят ключова роля в това колко добре се концентрираме.

Сънят

Ако сте недоспали в продължение на няколко дни, ще ви бъде доста по-трудно да се фокусирате, отколкото ако се наспивате по-често. През подобни периоди на недоспиване една 15-минутна дрямка тук-там може да позакърпи положението, но не разчитайте на нея – сънят е приоритет.

Водата

Ако пиете твърде малко вода и сте системно дехидратирани, концентрацията със със сигурност ще ви бяга. Винаги дръжте едно-две шишета от 0,5 л вода близо до себе си – в чантата или на бюрото, и периодично отпивайте. Целете се в 1 л вода за всеки 25 кг от собствено тегло на ден.

Храните ли се?

Ако не се храните достатъчно, кръвната захар започва да пада, а с това и нивото на концентрацията. Така че хапвайте редовно. Ако обаче след хранене също не можете да се концентрирате – наблюдавайте при кои храни се случва това. Дали когато прекалите с количествата? Дали когато ядете нещо тестено или нишестено от рода на ориз и картофи? Или пък когато изядете нещо сладко и първо ви стане енергично, а след това енергията и концентрацията ви паднат? Наблюдавайте след кои храни може да се концентрирате добре и наблягайте на тях.

Избягвайте тези, след които концентрацията ви пада. Ако само сладкото ви помага да се концентрирате добре, значи хранителният ви режим (а вероятно и сънят) е тотално объркан и имате нужда от повече работа в тази област.

Движите ли се?

Движението и мускулите помагат на сърцето и кръвообращението. Да не се движите и да не спортувате редовно означава да не помагате на един от основните играчи във вашия отбор – сърцето. Чрез движението кръвта се обогатява с кислород. Без него до мозъка достига кръв с по-малко кислород, а оттам намалява и способността ни да се фокусираме.

Вероятно вече и сами сте открили колко по-продуктивен е човек след спорт. 

Накратко:

  • спете редовно и достатъчно
  • пийте необходимото количество вода
  • движете се често, а понякога и по-интензивно
  • хранете се редовно и наблюдавайте след кои храни се концентрирате по-добре и след кои – не

„Да те заведа на лекар?“ „Не, не сега, нямам време!“ „Добре, не сега, някога, в бъдеще, по някое време?…“ „НЯМАМ ВРЕМЕ!“

А имате ли време да ви боли? Кога можете да намерите време да ви е дискомфортно и да ви боли? Какво ще кажете за “По всяко време”?

Разказваме ви една истинска случка от фитнеса, споделена ни от приятелите ни от Live to Lift:

Две жени тренират заедно във фитнеса, като едната постоянно се оплаква колко я боли кръстът и как нищо не може да прави. Втората ѝ предлага:

- “Да те заведа при моя терапевт, да те погледне?”

“Ааа, не, нямам време сега”, отговаря първата.

“Добре де, не сега, по-нататък”, отново предлага втората.


“Абе, остави”, отвръща жената с болките в кръста и двете продължават да тренират.

След 10-тина минути първата казва, че повече не може да тренира, кръстът я боли твърде много.

“Защо не ходиш на плуване? Казват, че помага”, опита отново приятелката ѝ.

“О, не мога да ходя на плуване – нямам време. Пък и трябва да си свалям грима, после пак да си го слагам …“

Хайде сега заедно да си направим изводите.

Настоящото ни състояние е резултат от всичко, което сме правили до момента. Лудост е да правиш едно и също и да очакваш различни резултати (Айнщайн го е казал!).

Начинът, по който се чувстваме в тялото си, е правопропорционален на грижите, които полагаме за здравето и оптималното му функциониране.

Ако нямате време (или по-точно желание) да се погрижите за тялото си, тогава намерете време да ви е дискомфортно и да ви боли.

О, извинете! Ако не намерите време да се погрижите за тялото си, то ще намери време.

Има хора, които са претърпели катастрофа, други, които са с вродени проблеми, има и хора, които са прекарали операция. Тези хора вече нямат избор дали да полагат грижи за себе си или не – на тях вече им се налага. Налага им се, ако искат да водят поне нормален начин на живот.

Има обаче и много хора, които регулярно изпитват някаква болка. И тези хора нито са претърпели катастрофа, нито операция, нито пък са родени с подобна предразположеност. И въпреки това са се запътили точно натам, където се намират хората, които вече изброихме по-горе.

Нужно ли е това?

Наистина ли имате време да ви боли, а нямате време да се погрижите за себе си?

Нямате време да се консултирате със специалист?

Нямате време за всекидневната подходяща за вас ставна гимнастика?

Нямате време за дихателни упражнения?

Нямате време за малко подходящи упражнения, подходящи за вашето състояние разтяжки и размачкване с фоумролер?

Наистина ли нямате време за всичко това, а имате време да ви боли?

Не мислите ли, че е време да направите нещо по въпроса?

Ако отговорът на последния въпрос е ДА!, значи сте дошли до момента, в който наистина трябва да станете от дивана/стола/колата и да започнете да се грижите за себе си.

Ние, в Майко Мила!, също сме били на този хал, както се казва, и знаем, че не е лесно да сложиш край на този цикъл – но не е лесно и да си болен, счупен и да те боли.

За кураж и стимул ви напомняме как започнахме ние с тези две статии: „Защо е по-добре да сме силни, а не слаби“ и „В началото бе магнезий, сън и вода“.

Стискаме ви палци и горе главата – започнете ли да се грижите за тялото си и то ще започне да се грижи за вас, като начало – като спре да ви боли. А това въобще не е малко!

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение. А също така, както ще разберете по-надолу - и за това да направим целулита по-невидим.

*************************

Нека почнем открито и директно, защото така е най-добре да се започва.

Има два вида целулит:
такъв, който се вижда, и такъв, който не се вижда, но го имаш.

Ако си мислите, че имате нужда да се отървете от целулита, всъщност имате нужда от приятен човек до себе си и страхотни приятели, с които да общувате пълноценно и да преживявате забавни моменти.


За да разберем дали целулитът е градска легенда е или е неоспорим факт, ще ви представим няколко обективни факта относно целулита и как (без пари) да знаем какво да направим с него.

Думата „целулит“ за първи път се използва през 1920 в реклама на СПА процедури. Започва да набира популярност през 1960 покрай списание Vogue!, където се обръща внимание на целулита като “нещо грозно” и от което “жените трябва да се отърват”.

Какво представлява целулитът (понеже доста хора всъщност не знаят)

Целулитът са “дупки” и неравности по кожата, най-вече по бедрата, задните части и корема, и най-вече при жените. Това е. Според различни проучвания се среща при 80-90% от жените и 10% от мъжете - основно поради факта, че при мъжете съединителната тъкан е структурирана по-различно от жените - те имат по-дебела кожа и складират повече мазнините висцерално (между органите).

Повечето хора си представят, че мастните клетки просто са набухани под кожата и между органите, и си стоят там, за да показват колко сме дебели. Не е така. Условно можем да кажем, че мастните клетки са натъпкани в “кутийки” от съединителна тъкан. Представете си пчелна пита. Разликата между мъжете и жените е, че при жените “кутийките” са доста по-големи, а при мъжете – по-малки. Дори да им се появи целулит, мъжете имат по-дебела кожа и шансът да си проличи е доста по-нисък.

Всъщност проблем с целулитът е точно НИКАКЪВ! Няма мерило за целулит . Ако се вижда – значи имаш. Ако не се вижда – значи имаш, но не се вижда.

Има много терапии за премахване на целулит – не помагат ли?


Помагат, разбира се. От тях сваляш стабилно от съдържанието на портмонето.

Wanner и колеги изследват най-широко разпространените методи за “премахване на целулит” и установяват, че повечето терапии не дават никакъв резултат, а при тези, които дават, резултатът е слабо до умерено забележим и се губи твърде бързо.

Обективните факти относно целулита са, че колкото повече мазнини имате, толкова повече ще ви личи целулитът. Колкото по-немощни, неразвити и нетонизирани мускули имате – толкова повече ще ви личи целулитът.

Мускулите придават приятната заоблена форма на различните части на тялото, опъват кожата и прилежащата ѝ съединителна тъкан и … “изравняват” дупките. Съответно колкото повече мазнини имаме, толкова повече материал имаме да стои “на дупки”. Колкото по-малко мазнини имаме, толкова по-малко мастна тъкан имаме, която да “седи на дупки”.

При различните хора има известни разлики в “здравината” и в структурата на съединителната тъкан и има изследвания, че съществува генетична предразположеност някои хора да развият целулит.

Изследванията обаче показват, че редовната физическа активност и адекватното хранене неутрализират тази предразположеност.

Истината за целулита е, че:

  • структурата на мастната тъкан е неравномерна! Важи за всички!
  • колкото по-често правите гладуващи диети, толкова по-голям е шансът за повече неравномерност
  • колкото повече мазнини имате – толкова повече ще личи неравномерността
  • колкото повече и по-стегнати мускули имате – толкова ПО-МАЛКО ще личат наравностите
  • ако пиете достатъчно вода, е доста по-вероятно да имате по хубава и по-равна кожа
  • дори да сте генетично предразположени – тренировките и умното хранене помагат

Започнете да тренирате с тежести. Качете малко сила и малко мускули. Хранете се умно. Не гладувайте! Свалете мазнини с подходящо хранене! Пийте достатъчно вода!

Когато няма стимул и градивен материал да поддържа активните тъкани (най-вече мускулите) – т.е. тези тъкани, които изразходват най-много енергия в организма, тялото започва полека-лека да ги катаболизира – т.е. да ги разгражда.

Когато изядем част от тъканите, които изразходват най-много енергия, енергийните нужди на тялото намаляват, за да поддържа своите процеси – т.е., пада енергията, която изразходваме в покой или с други думи – “забавя ни се метаболизмът”.

Това, което се увеличава много, когато гладуваме, е гладът и още повече желанието за junk. В този момент е супер лесно да качим мазнини, защото се поглеждаме в огледалото и установяваме, че сме по-увиснали и по-отпуснати отпреди. Решаваме отново да “минем на диета” и … повтаряме цикъла, в който губим още мускули и качваме още мазнини.

Краткосрочно достигаме до skinny-fat фигурата. Дългосрочно крачим смело към откровено obesity (затлъстяване). Това значи да имаш нормално тегло или дори да се водиш слабичка (слабичък), да изглеждаш нормално (или добре) в дрехи и да изглеждаш мек/а и отпуснат/а без дрехи.

Ето как мускулите може да са в полза на жените:

  • мускулите придават приятните извивки на тялото
  • мускулите са тези, които стоят тонизирани и ни правят да изглеждаме “стегнати” (мазнините не могат да се “стегнат”)
  • мускулите са тъканите, които горят най-много калории не само по време на физическа активност, но и в покой
  • като имаме повече мускули, е по-трудно да качим мазнини
  • като имаме повече мускули, е по-лесно да свалим мазнини
  • като имаме повече мускули, имаме много по-висок тонус и сме много по-жизнени и енергични
  • като имаме повече мускули, имунната ни система работи по-добре

    Ако имате много мазнини и почти никакви мускули, мазнините трябва да бъдат използвани за енергия, да бъдат изгорени.

    Мускулите са пещи за мазнини. Ако нямате, трябва да качите мускули.

    Първо, ще трябва да изградите мускулна тъкан. Това ще отнеме време. Може да качите размери. Осъзнайте това и бъдете постоянни.

    Като качите мускули, ще ви бъде много по-лесно да свалите мазнини. Оттам ще свалите размери, но вече ще сте изградили приятните извивки и стегнатите мускули, които изглеждат добре. Пък ако все още смятате, че сте прекалено мускулеста – винаги може да свалите мускули с глад и кардио.

    Но да се върнем на качването на мускули за сваляне на мазнини – дайте си сметка, ако сте инвестирали 10 години, за да сваляте мускули и да качвате мазнини, нереалистично е да очаквате впечатляващи резултати за 3-4 месеца.

    Рим не е бил построен за един ден, а даже и от време на време е бил разрушаван.

    Успех!
cross