fbpx

Разговорът за психичното здраве не е от разговорите, които обикновено водим. Предпочитаме да си говорим за къде-къде “по-важни” теми като международното положение и цената на хляба. Само че в тъкмо в тези разговори, които провеждаме на “много високо ниво” обикновено в социалните мрежи, прозира важността на дебата за психичното здраве. А той, както и много други дебати в тази държава, практически не успява да се състои. “Мижав интерес”, би възкликнал някой, за да обясни защо той не се случва. “Страх от стигматизиране”, бихме казали ние, защото знаем, че всеки има нужда да бъде чут и подкрепен, когато започва да му идва в повече. 

Какво е да си психично здрав и защо е важно да търсиш подкрепа, когато усетиш, че имаш нужда от такава - това разглежда изложбата с фотографии на Вихрен Георгиев (People of Sofia) – “Хора като нас”. Изложбата e част от #ИмаКойДаTeЧуе – кампания за психично здраве, на Български фонд за жените и Kabinet.bg.

Мартин Апостолова, актира; ©Вихрен Георгиев

В нея 18 жени разказват през личните си истории какво за тях е психичното здраве, какъв е опитът им с психотерапията и какво правиш, когато имаш усещането, че всичко ти идва в повече. Тези жени са “хора като нас”, даже някои съвсем като нас, защото част от тях е и Красимира Хаджииванова, съосновател на Майко Мила и Оле Мале. Нейно интервю за психичното здраве в рамките на проекта можете да прочетете в платформата Kabinet.bg

В изложбата още ще видите:

  • Надежда Дерменджиева - активист за правата на жените
  • Мартина Апостолова - актриса
  • Милена Едвиг - куратор и галерист
  • Глория Филипова - активист за ЛГБТИ+ права
  • Марион Дърова - хореограф
  • Ваня Пандиева - психолог
  • Антоанета Колева - издател
  • Мила Бобадова - ветеринарен лекар
  • Велислава Попова - журналист и главен редактор
  • Бояна Петкова - педиатър
  • Цветелина Йосифова - психотерапевт и преподавател
  • Ангелина Рангелова - детски учител
  • Велина Мавродинова - графичен дизайнер и илюстратор
  • Ирина Недева - радио журналистЛ
  • Лилия Драгоева - застъпник за правата на младежите и ЛГБТИ+ общността
  • Мая Донева - експерт по социално предприемачество и иновации
  • Мила Манчева - изследовател на миграцията и социалното включване 
Красимира Хаджииванова, съосновател на Майко Мила и Оле Мале, ©Вихрен Георгиев

Можете да отидете и да видите лицата, заснети от Вихрен Георгиев от People of Sofia, и историите зад тях до 30 октомври в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ 2 (вход от ул. „Бенковски“).

“Таткото помага ли?” 

“А кой ти гледа децата, докато ти си на работа?”

“– Къде е детето?

 – С баща си.

 – Еее, браво.”

Тези коментари, подхвърляния и кратки, уж безобидни, разговори са всекидневие за повечето майки. Човек отначало може и да им се дразни, после свиква да им отговаря някак остроумно, за да се чувства поне малко комфортно, а накрая изобщо не им обръща внимание.

Само че те са показател, че все още обществено не сме съвсем свикнали с идеята, че детето е акционерно дружество между майката и бащата, в което всеки от тях има равен дял от по 50%. Грижите за децата не са приоритетно занимание за майките и някакво хоби за бащите. Защото в семейната двойка партньорите действат като екип.

Да не говорим, че това подценяване е доста обидно за мъжете, особено ако постоянно им се чудим могат ли да сменят един памперс или да приспят детето. В крайна сметка, всеки може всичко, защото децата са си наши и ги гледаме с любов и колкото сили имаме. 

И понеже ни се иска стереотипът майка-гледаща-сама-децата-вкъщи-и-баща-прибиращ-се-от-работа-с-мисъл-само-за-ракията-и-салатата, да е все по-рядко срещан (както и изглежда напоследък), споделяме с радост кампанията на фондация The People и People of Sofia

Тя свиква под знамената всички татковци за пример, за да разкаже, че и мъжете се грижат за децата си и го правят не по-зле от жените. С фотографски портрети и кратки истории Вихрен Георгиев от People of Sofia ще ни срещне с 10 мъже, които вие ще номинирате. Ние в Майко Мила ще ви споделим историите на трима от тях, за да цъкаме всички заедно с език какви добри мъже е раждала, ражда и ще ражда българска майка юнашка и как хубаво се грижат те за децата си, без да го приемат като геройство.

Затова от сърце ви призоваваме да ни издадете кои са татковците за пример във вашия живот, за да ги строим, преброим и да им се възхитим дружно. Пишете ни в коментар под този текст във Фейсбук или на maikomilabg@gmail.com кои са вашите хора и защо ги номинирате. 

А ето за вдъхновение чантата на един истински баща за пример. Неговият набор за оцеляване за гледане на дете включва нещо за ядене, нещо за сменяне и нещо за температура. (Ако искате, снимайте чантите/раниците и на мъжете, които номинирате, за да ни покажете нагледно що за баща е този човек.)


Кампанията е подкрепена от PokerStars Careers – един от големите технологични работодатели у нас, осмеляващ се да гледа на бащинството и майчинството по единствения възможен начин – човешки.

www.pokerstarscareers.com

В края на септември миналата година фотографът Вихрен Георгиев, когото познаваме от проекта му People of Sofia, получава предложение да издаде втора книга. Първата събира тематично голяма част от работата му през годините и историите, които разказва от улиците на столицата с фотоапарата си. А за втората, която ще има своята премиера в началото на март, Вихрен избира нов прочит – да покаже жените на София. 

Двуезичният албум “Жените на София” включва повече от 300 фотографии на разкошни жени с различни занимания, интереси, характери, социална ангажираност и светоглед. Книгата освен прекрасни портрети и “улични” кадри, съдържа и историите на дамите, и то точно така, както самите те са избрали да ги разкажат. 

А ето какво още ни разказа Вихрен Георгиев за града и неговите вълнуващи жени. 

Вихрен Георгиев е роден е в Бургас, а интересът му към фотографията датира още от ученическите му години. Прави си любителска фотолаборатория в мазето, участва в кръжоци и местни конкурси. За известен период от време животът му е встрани от фотографията и след дълга пауза решава да се върне към снимането. Прави го с People of Sofia.

Как изглеждат жените на София и какви са техните истории?

Жените на София, въобще на България, доколкото смея да твърдя, че книгата отразява това, са безкрайно интересни, различни, шарени, пъстри, добри в това което правят – професия или хоби, знаещи какво искат и как да го постигнат. 

Техните истории са толкова различни, че е невъзможно да се обобщи. Всяка жена ще открие в тях нещо свое и близко, именно непринудеността и искрените истории са силата на книгата. Всяка от тях е разказала каквото ѝ е на сърцето. Просто им казах: “Напишете това, което ви вълнува”. Текстовете в книгата са с минимална редакция, за да се запази изказът на всеки един от персонажите.

Как печелите доверието на героите си?

Не знам как печеля доверие. Аз съм доста притеснителен при нови запознанства и контакти. В това помогна популярността на People of Sofia, която с годините се е затвърдила като добронамерена, ценяща достойноството на човек и уважаваща личността платформа. 

Как избрахте жените, които да снимате специално за книгата? Какво е общото помежду им?

Общото е, че са интересни и различни и всички са добри в това, което правят. Могат да послужат за пример, да научиш нещо от тях, да ти помогнат. Освен това са естествени, без фалш. 

Все повече ни се натрапват фалшиви и обработени образи. Има стабилно нарастваща тенденция хората да се представят така, че да ги харесат. В книгата ще видите едни естествени и “нелустросани” жени, красиви и привлекателни с истинската си същност. 

Какво според вас може да научи човек за духа на един град, ако съди само по жените, разхождащи се по неговите улици?

Ако човек съди по моята книга, ще разбере, че София е доста привлекателен град и непременно трябва да дойде веднага и да живее щастливо до края на дните си сред тази красота!
Шегувам се, разбира се. 

Може да научи много: дали хората в този град се чувстват свободни, дали са със свободен дух, дали ги подтиска нещо в ежедневието им, какво ги радва, дали се справят сами и дали са независими.

Необходим ли е различен подход при снимането на жени?
Не бих искал да разделям така нещата. За мен е важен човекът. Има трудни за снимане хора, поради структура, черти и т.н., има и такива, които камерата ги обича.

Жените, разбира се, са по-взискателни към външния си вид. При тях има грим, прически, облекло, доста неща, чрез които да се изразят, и които е хубаво да се предадат, за да се уважи това, с което са решили да се откроят.

Какво може да разбере човек за една жена, докато я снима?

Често съм се замислял върху това и ми се струва, че каквото и да разбера, то не е определящо, защото обикновено е свързано по-скоро с някакви дребни черти от характера. 

Все пак, когато снимаш някого, той е в ситуация извън комфорта си и може да реагира по нетипичен и за самия него начин. За мен това не е толкова важно, колкото да успея да “извадя”, да “хвана”, моята представа за човека. 

Какво най-много искате да уловите, когато снимате една жена?

Моята представа за красота в нея. Обикновено е свързана с разкриването на женствеността ѝ под всякаква форма. 

Кой според вас е съвършеният портрет?

Няма такъв. В даден момент може да си решил, че си направил добър портрет, в следващия – виждаш човек в съвсем друга светлина и искаш да покажеш нея. За мен лично съвършеният портрет е този, който ме удовлетворява. 

Всеки сериозен фотограф търси в обекта личната си представа за него. Добър портрет се получава, когато успее да я открие. Много хора искат от фотографите да “докарат” снимки, на които да видят собствената си представа за тях самите. Това не е фотография, а заснемане. 

Книжарница FOX book café и Вихрен Георгиев биха искали да подарят на три дами книгата “Жените на София”. Ще се радваме, ако ни изпратите вашите истории по някоя от следните теми: 

  • Жените, променили нагласи в миналото
  • Какво е най-голямото ви предизвикателство като жена в наши дни
  • Какво искаме да оставим след себе си

Очакваме вашите истории за миналото, настоящето и бъдещето ви/ни като жени на имейл konkursmaikomila@gmail.com. Ще прочетем всичко с голям интерес, ще подберем по една история от категория, която да наградим, и ще я споделим с всички вас. Очакваме ви! 

cross