fbpx

Двама от вас могат да спечелят шестмесечен абонамент за вино Trastena, ако се включат в играта ни. Как става това - вижте във видеото и коментирайте под този пост във Фейсбук до 20 декември, когато теглим победителите. А дори и да не спечелите, може да си го подарите този абонамент сами. Сам съм си Дядо Коледа все пак!

Няма нищо по-хубаво от това всеки месец на вратата да ти звънне човек с цял кашон вино! А Trastena вече имат собствена винарна, в която правят вино от череши, от ягоди, от малини.

За никого не е тайна, че България се нарежда на челните места по консумация на алкохол не само в Европа, но и в света. Вероятно това може да е повод за гордост за някои хора, а за други - просто обяснение на някои обществени процеси и явления. 

Преди време Красимира Хаджииванова се опита да обобщи най-честите причини, поради които жените “си сипват”, и изобщо да обясни какво е това #шесисипя и защо е толкова разпространено тук. Препоръчваме ви текста, защото в него няма и 1 промил алкохол, но въпреки това ще ви накара да се чувствате добре.

В допълнение към това искаме да ви споделим за интересните резултати от анкетата за алкохола - DRINKiQ. Тя се провежда в продължение на няколко месеца и на нея са отговорили 12 хиляди българи. Целта е да се установи какво и колко знаем за алкохола.

Зададени са 10 въпроса, свързани с пиенето, питиетата и въздействието им върху нас.

Ето някои от отговорите.

16% от анкетираните вярват, че биха се напили по-бързо от смесването на бира, вино и спиртни напитки. Това обаче е мит, с който очевидно повечето от нас са запознати. Ефектът идва от количеството, а не от вида алкохол.

Около 1/4 от запитаните мислят, че ако мъж и жена с еднакво телосложение и килограми пият еднакво количество алкохол, то те ще бъдат засегнати от него еднакво. Всъщност не е така. Жените се напиват много по-бързо, защото при тях чернодробният ензим, който помага за обработването на алкохола, е в по-малки количества. 

70% от хората, включили се в анкетата, смятат, че една малка бира (250 мл), една чаша вино (100 мл) и една мярка спиртна напитка (30 мл) имат различен ефект върху тялото, защото едното е “по-леко”, а другото “твърдо”, така да се каже. Истината е, че тези мерки съдържат едно и също количество алкохол, въпреки че алкохолната концентрация е различна. 

11% от всички запитани са на мнение, че децата може да пият алкохол от време на време, за да “свикнат” с отговорната му консумация като възрастни. Народ, който мисли по такъв начин, НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ. И дотук свършва шегата. Защото НЕ, децата не бива да пият алкохол - НИКОГА, под никаква форма и претекст.

Може би тук е мястото да отбележим, че бирата Е алкохол и тя не е “по-здравословна” от виното или спиртните напитки, както смятат 27% от анкетираните. В крайна сметка всичко е в мярката и зависи от количеството. 

Позволяваме си да го повторим, защото идват празници, в които повечето от нас ще се съберат с близки и приятели и ще му отпуснат края. Имайте предвид резултатите от тази анкета и подхождайте отговорно - към пиенето, яденето, шофирането в тези дни, и най-важното - към живота като цяло.

⭐3 МЕСЕЦА ВИНО ОТ Trastena Wines⭐Пореден ден подаръци за рождения ден на Майко Мила, пореден ден всенародни тържества и веселия. Днес даваме 3-месечен абонамент за вино по избор от най-страхотния български винопроизводител Trastena Wines. Знаем, че много искате да спечелите, затова гледайте как във видеото. Наздраве!

Умни хладилници, още по-умни телевизори и роботи с изкуствен интелект, които хвърчат в помощ на всички по всякакви въпроси. Добре дошли в бъдещето!

Съвсем скоро се проведе последното издание на Consumer Electronics Show, където бяха показани продукти, специално измислени, за да създадат “едно по-добро нормално за всички”. 

“Домовете ни вече имат все по-голямо значение”, казва по време на събитието Себастиан Сонг, президент на Samsung Research, цитиран от foodandwine.com, и добавя: “Но какво ако този дом и технологиите в него, са създадени специално за вас?”.

И като отговор компанията представи прахосмукачка с LiDAR и 3D сензори, които ѝ помагат да не се блъска в мебелите, докато си чисти сама, и робота Bot Handy, който може да прави всичко - от събиране на мръсни дрехи до наливане на чаша вино.

“Bot Handy използва изкуствен интелект, за да разбере кой предмет какъв е, каква е формата му и материалът, от който е създаден, за да ви е доворен партнор”, обяснява Сонг. 

Оказва се, че това разкошно роботче може да сложи масата, да подреди покупките, да зареди миялната, да подреди цветя във вазата.

Освен че е симпатичен и може да го играе домашен иконом, роботът би могъл да е изключително ценен помощник на възрастни хора, хора с нарушено зрение или затруднено придвижване. 

Още няма официална дата, на която роботът ще бъде пуснат в продажба, но сме сигурни, че много от нас вече го слагат в списъците си с неща, които трябва да имаме.

Тази история е само малка част от изключително забавния и полезен пътеводител "Стигнахме ли вече?", пълен с чудни дестинации, съвети, легенди и истории, които ще направят семейните ви пътешествия още по-вълнуващи!  


Здравейте от нашата весела, пътешественическа дружина. Есента е в разгара си, но ние ще се опитаме да ви напомним за отминалите летни дни с пътуванията, които успяхме да осъществим благодарение на изключителната ни любов към пътешествията, приключенията и любезното съдействие на Volkswagen, които ни подкрепиха в това ни начинание.

Днес ще ви заведем, искате не искате, на едно вълшебно място, което е донесло радост, веселие, топлина и много прекрасни спомени – хижа Тръстеная. И не само това, но ще ви запознаем с хората, които се грижат за хижата. И ще ви заведем да ядете малини до припадък.

Но нека не избързваме. Първо, да тръгнем през Искърския пролом. Ние пътуваме от София и затова минаваме през село Церово. Ако вървите по нашите стъпки, поемете вдясно към село Заселе.

Красотите над дефилето

Пътят се вие над дефилето и така живописно се вие, че ни е почти невъзможно да опишем красотите, на които станахме свидетели, но ще се опитаме.

И все пак, благодарни сме, че разполагаме със снимки, които да потвърдят слабите ни думи. Огромните и мащабни зелени склонове обграждат този тесен и елегантен път. А по тях са се скупчили градчета и селца уютно побрани в полите и.

Великолепният панорамен път е изключително подходящ и за спортно шофиране особено, когато разполагаш със страхотна кола.

А на нас Volswagen ни предоставиха не кола, а чудовище – изумителният Touareg, който не само че беше огромен, но беше толкова високо технологичен, че трябваше да отбием, за да разберем как да се справим с всички космически копчета в огромната му космическа кабина.

Накрая овладяхме високите технологии и ей ни на по пътя над дефилето. Носим се като Корабът Майка или Корабът Майко Мила към любимата ни хижа Тръстеная за среща със скъпи приятели.

И да си знаете, докато пътувате, че до село Заселе е водопадът Скакля, до който можете да стигнете и от ниското по „Вазовата екопътека“, която започва от гара Бов. В Заселе има няколко комплекса и заведения, в които можете да се подкрепите.

Крави, кози и козлета

От гара Бов пътят продължава нагоре към село Бов, а след него през планината към хижа Тръстеная. Тя е отбелязана на картите, има и няколко табелки, но най-добре е предварително да прегледате маршрута, за да не се объркате. Това го казвам не за да ви подценя, а защото аз самата съм способна да се объркам на най-простото място на планетата. Например на стадион.

Преди да стигнете самата хижа Тръстеная, ще видите отбивка за Еко ферма „Чемерник“. Еко фермата предоставя прекрасна база за почивка, комбинирана с истинска кравеферма, в която ще можете да видите как се гледат крави и кози.

Стопаните са успели да съчетаят съвсем екологично гостоприемството и удобствата със стотици щъкащи наляво- надясно кози и малки козлета. Можете да си представите децата как реагираха щом ги видяха. Радостта беше неописуема.

Поразгледахме, купихме си великолепно сирене и прясно мляко и хайде бегом към хижата. По пътя мъжът ми се оглеждаше за манатарки и, какво да ви кажа... На сто метра от дверите на Тръстеная успя да набере огромна торба изумителни манатарки. Донесе ги като истински вълшебник и радостно ги предостави в кухнята.

Но ние нямахме много време да го хвалим. Пред нас бяха любимите ни, безкрайни насаждения с малини, които точно бяха узрели и ни очакваха.

Малините на хижа Тръстеная

Тук е моментът да кажем малко за малините на хижа Тръстеная. Те не са обикновени малини, а съвсем био. Всяка година получават био сертификат от Лакон (Германия) за насаждение - почва и растения.

Толкова големи, сладки и сочни, че е невъзможно да им устоиш. Отиваш и ядеш, ядеш, ядеш, докато се пръснеш. Това, обаче, не трябва да ви навежда на мисълта, че вие можете да идете и да ядете. Нас ни пуснаха като едно огромно изключение, защото сме близки приятели с хората, които превръщат малините в най-прекрасното вино "Трастена" – Оля и Борис.

И така, с тяхно разрешение се мушнахме и започнахме да берем като луди. На съседните редове неуморните берачи събираха безценния плод и пълнеха касетки. С други думи – докато те работят, ние пречим и лентяйстваме. Малиновите насаждения се отглеждат тук от 16 години, а вино се прави от 11.

След като се наядохме и за малко да заспим сред редовете, решихме да поседнем на верандата на хижа Тръстеная и да си поприказваме с домакините – Марето и Славето, родители на Борис. Прекрасни хора, които винаги ще ви посрещнат сърдечно, ще ви нагостят с великолепна агнешка супа или шкембе, ще ви изпекат нещо на скарата и ще ви налеят вино. А вие ще пиете, ако сте умни.

Ние от своя страна, изтърчахме в кухнята да задушим манатарките в масло, да нарежем най-сладките домати на света и да опечем пържоли на скара. Чак тогава можехме да седнем и да се заприказваме с Оля и Борис – младото семейство, което отговаря за съществуването на великолепното малиново вино "Трастена".

Този път в името на интересния пътепис, реших да поразпитам как, аджеба, се случва тази работа с виното. Семейството, макар и изморено, отговори с охота, защото те за малини винаги са готови да говорят.

За тежкия труд, за денонощната работа и за любовта към всичко, което успяват да реализират. За да се постигнат тези резултати, се налагат 15 обработки на насаждението годишно. 15 пъти се минава през около 90 км - това е разгърнатата дължина на редовете. Повечето обработки са на ръка, тъй като тук не се ползва химия за отглеждането.

Здрава работа ден и нощ

Освен това, тази специална малина, която тъй благодатно се е ширнала пред нас, е толкова сочна, че след като е откъсната трябва спешно да се замрази шоково, за да не ѝ изтече сока. И така, верните и чудесни хора, работещи там, през деня берат, а нощем карат малините за замразяване. И така трудът не спира с месеци, докато не бъде обрана и последната малина.

Тази година, уви, на хижата сърцата не са толкова ведри. Непрестанните дъждове са унищожили половината реколта, а брането е предизвикателство всеки ден. Но е впечатляващо да видиш едно българско семейство, което е решено да пребори трудностите в името на нещо наистина добро.

Попитахме ги дали имат планове за бъдещето и те ни отговориха: „Да направим прекрасно вино и тази година, да обработим малините добре, за да дадат супер плод догодина и да се погрижим за себе си, за да сме готови да берем отново следващия юли.“

И докато нощта падаше, ние пихме вино, хапвахме манатарки, слушахме музика и пожелахме на домакините спорни лета за в бъдеще. Те ги заслужават.

Към Лакатник

На другата сутрин решихме да се спуснем по другия път надолу, към Лакатник, а оттам до гара Лакатник. Наблизо са прочутите Лакатнишки скали и пещери. Ние ги пропуснахме този път и прекосихме Искъра, за да поемем по отсрещния скат, към селата Миланово и Дружево.

Преди последното има един комплекс - "Гарванец", който е на поляна в подножието на един връх и изглеждаше като чудесно място за отмора.

Ако продължите още малко, стигате в село Горна Бела речка, където през месец май по традиция се организира интересен културен етнофестивал GOAT milk, с акцент върху козето мляко и разказването на спомени от местните хора, които предлагат различни домашни вкусотии на гостите на фестивала. Ние го посетихме миналата година и си накупихме сладка, компоти и лютеници, за да си спомняме прекрасния вкус на българско село, докато софийският смог ни обвива зимъска.

Изумителна гледка над дефилето

На връщане през Миланово се отбихме до паметника "Септемврийци 1923 г." - монументален социалистически камъняк, от който обаче се открива изумителна гледка над дефилето.

В никакъв случай не пропускайте това място. То е от онези кътчета със „златни гледки“, на които се чудиш да снимаш ли, да охкаш ли, или просто да седнеш и да си направиш равносметка колко изящна и великолепна до болка е природата, а ние колко сме малки и излишни на нейния зашеметяващ фон.

До паметника се стига и по екопътека отдолу, която минава и покрай няколко пещери. Но ние не сме някои планинари, та стигнахме с кола по един извънредно тесен асфалтиран път, на който за наша радост нямаше кола в обратната посока. Иначе дявол знае как щяхме да се разминем, ако се наложеше.

В подножието на скалите накрая спряхме за вкусен обяд в ресторант "Пещерата" до Карстов извор Житолюб. Към него има и облагородена малка, но просторна пещера, из която децата могат да тичат и да се крият, докато похапвате.

Ние си напълнихме стомасите с пъстърва и щастливо се завърнахме у дома, защото очите и сърцата бяха далеч по-пълни от стомасите.

Още веднъж за космичекия кораб

А Toareg-а е извън всякакви описания. Никога не се бях возила на космически кораб. Всичко свети, той минава отвсякъде, огромен и мощен.

Ние, разбира се, го напълнихме с деца, гъби, крясъци „Свали си краката, цапаш седалката!!!!“ и преминахме през всички стръмни, каменисти пътища, горски чукари, обикаляхме и си казвахме, че това е нещо невиждано. Да ви го препоръчваме е излишно. Толкова е прекрасен. Дано ни го дадат пак за някое пътешествие.



Тази история е част от книгата "Стигнахме ли вече?" на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова. В нея ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия. Те са осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozon.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.

Приятен път!



Още:

До Охрид и назад за 3 дни

Семейни пътешествия: В преследване на кукерите

Всеки знае да ходи в Гърция на море - идете на езеро!

Пътешествие до Северозапада -вълшебни килими, приказни крепости и подземни тайнства

Вижте какво, уважаеми родители. Усещате ли миризмата на мандарини и ябълки с канела?

Ако не ви е много запушен носът, трябва да я усещате, защото тя е навсякъде! А щом мирише на мандарини и канела, значи идва Коледа, а щом идва Коледа, значи идват и какво?

ПОДАРЪЦИТЕ!

Тази година обаче ние ви предлагаме нещо скандално: Зарежете тая работа с добрия старец и подаръците, които той носи на най-големите послушковци.

Тази година смятаме да дадем подаръци на най-непослушните от вас.

Историята например познава родители, които по Коледа си зарязват децата на бабите и отиват да карат ски в Алпите или да се плацикат на СПА. Или пък пращат децата да карат ски, а те се завиват вкъщи и спят от Стефановден до Ивановден.

Не може сред вас да няма родители, изяли тайно шоколада на децата или родители, които са прекалили с виното и са объркали своето дете с нечие друго. Убедени сме също така, че дори да не сте престъпили нито едно правило, в душата си тайно мечтаете за Коледа, в която да гледате филми на ужасите и да пиете ром, а не да пеете коледни песни и да се наливате с айрян.

Е, затова тази година Майко Мила! и Ozone.bg стартират акцията Коледата НЕпослушна!

В която очакваме вашите хъката-мъката, срам-несрам грандиозни разкази, спомени или фантастични представи за най-политически некорeктната родителска Коледа.

Въобще, раздайте се, бъдете непослушни и се наградете по случай светлите празници, защото, както е казал любимият ни О.Хенри “Изстрадалото сърце има нужда от трошичка радост поне веднъж годишно”.

Зарадвайте я тая клета душа, а трима от вас ще бъдат допълнително зарадвани от нас!

Напишете ни (в кратък, но за сметка на това - забавен текст) вашата представа най-непослушна Коледа! Развихрете се, дайте воля на мечтите или изровете погребаните срамни моменти от миналото и ни пишете, а ние и Ozone.bg ще наградим трите НАЙ-НЕПОСЛУШНИ автори с чудесни подаръци!

За особено непослушните родители има ТРИ (цифром и словом) КАШОНА, ПЪЛНИ С КНИГИ и то от най-яките, нови-новенички и супер интересни заглавия, за да си обуете топли чорапи, да си сипете една глътка вино и да прекарате цяла Коледа под одеялото, докато децата пълнят постни чушки, мият чинии и украсяват елхата.

Изобщо, представяте ли си какво е това? Кашон с книги!! Най-скандалният подарък за най-мързеливите от вас. Към тях дори ще получите малиново вино, за да не ви хрумне да станете да чистите.

А за най-най-най- непослушния родител имаме какво???

КАКВО?

ПЛЕЙСТЕЙШЪН!

ТАРАРАРАРРТАТАТА!!!!!

Защото какво по-възмутително на този свят от родител, който вместо да бърше прах, да подрежда обувки и да чифтосва чорапи, е седнал, моля ви се, и цъка на плейстейшъна, пее си под нос и пие винце.

Подаръци ще има за палавите от сърце
От вашта Майко Мила! и Озон-беге!

Чакаме вашите измишльотини-премишльотини, тайни спомени и явни недоразумения по Коледа на maikomilabg@gmail.com, а вие очаквайте подаръци!

Хохохохо!

След текста ни Хроника на една хронична умора получихме безброй съобщения от други жени в подобно състояние, но едно от тях ни стисна за гърлото много силно.

Млада жена се престраши и ни разказа историята на нейната хронична умора - от зараждането до този момент, в който състоянието е толкова неуправляемо и тежко, че единственото, което я крепи, е... алкохолът.

Публикуваме текста анонимно и призоваваме всички коментиращи да се въздържат от безсмислена критика и хулене - жената няма нужда от това. Прочетете обаче нейната история и ако тя може да ви е от помощ, за да спасите себе си или някоя приятелка в подобно състояние - и тя, и ние ще сме доволни. И за да спестим въпросите - на авторката сме препоръчали добър психолог и всякаква друга подкрепа, каквато ни е по силите.  


Какво точно е хроничната умора?

Повечето казват, че ние сами си я причиняваме в старанието си да бъдем перфектни във всичко - в домакинството, в отглеждането на децата, в чистотата, в работата, във външния вид, в социалния живот.

Има много жени, които успяват. И не само това - изглеждат така, сякаш това са чакали цял живот - от сутрин до вечер да слушат ревове и крясъци, да дебнат най-пресните моркови и пащърнак на пазара, да са измили и сложили децата в точно определен от тях час и след това да обърнат внимание и на половинката си....

И да са щастливи - за това, че яденето е прегоряло, че големият е разсипал млякото по пода, а малкият в това време е изял малко от храната на котката.

Е, аз не съм от тях.

Историята е много дълга и със сигурност ще отнеса много критики за начина ми на мислене и действията ми. Въпреки това я споделям, защото мисля, че не съм единствената.

Знаете ли как се лекувам?

ПИЯ. Пия алкохол.

От първия рев сутрин до последния рев вечер преди заспиване, защото сме прочели 2, а не 3 приказки, аз пия. Лошо е, знам... но това е моето лечение.

Имам 2 деца - и двете бяха желани, но не и планирани. И двете се появиха точно в най-неудобния за мен момент, когато реших да правя кариера, когато ми увеличиха заплатата, когато смених позицията.

При първия бях много потисната - грях ми на душата, но си казвах “точно сега ли?”.

Предстоеше ни местене, ремонт, обзавеждане и боядисване. Малкото човече изживя всичко в корема ми - нагълта се с целия прахоляк от съборени стени, намириса латекс и боя, и се появи точно когато завинтих последното болче на една етажерка в 12:00 през нощта, защото мисълта, че нищо не е наред, не ми даваше мира.

Едно страхотно бебе - да, с коликите му и всичко останало, типично за момчетата - но страхотно. Не спрях да работя през цялото време. Бебокът висеше на гърдата ми, а аз водех служебни разговори по телефона или скайп. Изключително тих. До едно време.

Детето проходи и проговори много рано благодарение на една детегледачка, която не спираше да му бъбри през цялото време (за което съм безкрайно благодарна, защото той в момента говори като голям човек). Докато беше бебе, както аз, така и таткото не бяхме подготвени за дете - искахме, но моментът никога не бе подходящ.

И когато се роди, татко му продължи живота си както си беше и преди. Добре че поне дойде за изписването, въпреки че ме накара да остана още един ден в болницата, защото искал да се напие с приятелите си и да се наспи....

Ако можех, сега щях пак да отида в болницата, уж да раждам. Там ми беше по-спокойно.

Таткото не погледна сина си близо година - няма смяна на памперси, няма прегръдки, няма целувки... за него детето не съществуваше.

Започна се един ад за мен - по цял ден с бебето, вечер таткото се прибира и пита “Какво има за вечеря?”. Аз не съм от домакините. Не бях. Не обичам много да готвя - каквото и да направя, или е прегоряло, или е пресолено, безсолно, безвкусно... затова и не правя нищо.

Но таткото реши, че имам прекалено много свободно време и мога да го инвестирам в това да приготвя нещо (преди това да изчета 1001 рецепти, да експериментирам няколко дена, докато не успея).

Прибираше се вечер вкъщи и, без да погледне детето си, сядайки на подредената маса, на която обаче липсваха приборите, питаше:

“Добре де, ти какво прави цял ден?”.

Въпрос, на който не можех да дам отговор, защото не си спомнях. Спомнях си кога за последно бебето е акало и кога е яло, но не и какво съм правила целия ден. Идея нямам и сега.

Бебето пропълзя, скоро и проходи. А аз започнах да пия. Основно заради чувството на безсилие - седиш си вкъщи по цял ден, виновна си, че поръчваш детска кухня, защото сама не можеш да сготвиш нищо, апартаментът прилича на взривена китайска будка - навсякъде се търкалят пластмасови играчки и всяка свири в различна тоналност.

Започнах да пия, защото се чувствах безсилна - нито можех да работя нещо, нито да се грижа адекватно за детето си, нито да му наготвя.

От половинката си получавах само упреци, че заспивам в 21:30 ч, а той все пак иска нещо от мен...

Партньорът ми сутрин ставаше, изкъпваше се и отиваше на работа.

Детето ревеше в кошарата и аз започнах.

Започнах да си сипвам чаша вино и да я изпивам. Оправях се с детето. На обяд, когато се разплакваше, защото му се спеше или защото любимата му играчка се е счупила, си сипвах вино.

Вечерта, когато мъжът ми се прибираше и, отново пренебрегвайки съществуването на детето, питаше “Какво има за вечеря?” - аз си сипвах вино.

Така, полека лека започнах да се лекувам. С алкохол.

Една година след раждането на първото ни дете разбрах, че съм бременна.

Изпих много алкохол...

Втората бременност протече много странно - не се зарадвахме, не я усетихме (говоря в множествено число, защото това се отнася и за мен). Когато разбрахме, че не е момиче, тонусът ни спадна още повече.

В това време половинката ми осъзна, че има дете. Не напълно, но до голяма степен. Започна да ми държи сметка с какво и кога го храня, как го обличам, кога го приспивам - неща, които преди изобщо не го интересуваха.

Една вечер, докато за пореден път приспивах големия и четях приказки, а татко му работеше.... се случи нещото. 1 месец по-рано. Изтекоха ми водите и вторият каза, че иска да излиза.

Роди се след 16 часа мъки, предизвикани контракции, задушен, без сърдечна дейност и посинял. Гледах как го държат с главата надолу и го удрят, и не можех да кажа нищо друго освен “Какво става?”

Остана в кувьоз за седмица, защото нямаше сукателна дейност. Хранеха го със спринцовки и вливания. Беше ми много тежко. Защо ли? Обвинявах се, че съм виновна за всичко това - че не съм го искала, че не съм обръщала достатъчно внимание на детето си и на мъжа си, на себе си, че намирах утеха в чашата вино - не само вечер, но и през деня, и по време на бременността – цялата.

Сега децата са малко поотраснали и... ми е още по-трудно! Големият ходи на детска градина, малкият проходи наскоро.

Аз продължавам да работя и да пия.

Таткото до такава степен изведнъж се привърза към големия, че се стигна дотам синът ми да ме гони от стаята, да ме блъска и да крещи “Махай се от тук, искам татко”.

Не мога ни да го прегърна, ни да го приспя, ни да го облека. Когато го попитам защо да се махам, той ми казва “Отивай си при Х“ (вторият ми син).

Не бих казала, че ревнува. По-скоро аз ревнувам повече.

И пия още повече, защото сега ИЗОБЩО не мога да се справя.

Таткото облича големия, таткото му мие зъбите, таткото го учи как да пишка в тоалетната, таткото го води на градина, таткото го взема от градина - ако се случи да го взема аз, той ме пита разочаровано “Защо идваш ти?”.

Имаме си детегледачка, но когато нея я няма, е пълен ад.

Сутрин повтарям около 1000 пъти “Обуй си чехлите”, “Измий си зъбите”, “Не влизай при бебето“, “Не му вземай биберона“, “Седни да закусваш”... и това, докато таткото си тегли поредния блажен горещ душ, за който аз само си мечтая.

След като бащата се оправи и види, че майката не си е свършила работата за тези цели 30 минути, той взема детето и прави всичко, за което съм крещяла, в рамките на 5 минути, и то с такава лекота - дори с насмешка в погледа, която казва:

“Ето, видя ли, за нищо не ставаш.”

И, да, наливам си чаша вино. Мисля даже да мина на по-твърдо, че това не помага.

Всичко това съм го споделяла с мъжа ми - за слабостта си, за загубата на търпение... отговорът му винаги е бил един и същ: “отдели време за себе си, бъди спокойна, децата ти имат нужда от спокойна майка, не готви, не чисти, отиди на маникюр, фризьор, виж се с приятелки, купи си нещо”.

Хахаха - какво? Маникюр? Ноктите ми са изпочупени от липса на витамини!

Фризьор? За какво - по цял ден съм вкъщи и над тенджерата.

Приятелки - кои? Тези, които споделят колко пъти се е наакало тяхното дете? Не, мерси!

Купи си нещо? С майчински 340 лв е малко трудно - а памперсите и пресните и ДОМАШНИ плодове и зеленчуци са по-важни!

Ето и как минава и денят ми.

06:30 – ставане. Тишина в апартамента. Измъквам се на пръсти. Обикновено съм хремава или кашлям. Затварям се в някоя стая да се облекча. Започва великото мислене - КАКВО ДА НАПРАВЯ ЗА ЗАКУСКА? Последвано от въпроса “А те какво ядоха вчера сутринта?” Нямам спомен. Машинално се прави нещо.

07:00 - време е да събудя големия (вмъквам, че татко му още се излежава в леглото).

Светвам лампите, дърпам завесите и започвам да го милвам по главата и да говоря нежно. Той пък ми отговаря с ритници и крясъци "НЕ НЕ НЕ НЕ, Искам Таткуууууу". Оставям го.

07:20 - закуската е готова, миялната е изпразнена, столчетата на децата - изчистени, дрехите за деня - приготвени. Таткото си е взел душ и влиза доволен в хола по хавлия.

Целува ме и ме обвинява, че съм станала прекалено рано, а той искал да ме гушка.

07:30 - след поредния безуспешен опит таткото събужда сина си, успява да му измие зъбите и да го облече, да го изпишка и дори да поиграе с него.

Аз съм си наляла вече чашата с вино.

07:45 - големият остава с мен в хола, за да закуси, докато татко избере какво ще облече. Започват се големи борби - “Седни и и си изяж закуската”, “Не си играй с това!”, “Не плюй в яденето, не си върти главата така”...

07:57 - таткото пристига облечен и казва, че има 5 минути и дотогава детето трябва да е готово. Сяда и го нахранва сам (защото аз не мога) за 3 минути.

В това време от спалнята се разнася жалостен плач на едно малко бебе, което се е събудило от безбройните викове вкъщи и плаче, защото баща му е минал няколко пъти покрай него без изобщо да го забележи и накрая го е изоставил сам в стаята.

Пренебрегвам това, въпреки че ми се къса сърцето...

08:15 - номер 1 трябва да се обуе. Започва велик спор за това защо при 3 градуса навън не можем да сложим зелените сандали... следва рев и тръшкане. Номер 2 се тръшка още по ожесточено в съседната стая, защото чува всичко, а баща му се чуди дали ризата, която е избрал, е достатъчно добре изгладена или трябва да се мине още веднъж през ютията.

08:30 - успешно изпращам Номер 1 и се залавям с номер 2, който вече е плувнал в сълзи.

Оттук става малко по-лесно, защото е само 1 брой - нахранва се, отваря всички шкафове, прищипва се няколко пъти, наакан е няколко пъти, мия го постоянно, накрая към 11:00 излизаме. Аз придремвам на някоя пейка. Пийвам си вино и се наслаждавам на тишината за цели 40 минути.

Детегледачката пристига. Аз отивам на работа. Чакат ме купища проблеми и хора с въпроси. Не мога да се съсредоточа.

Мислите ми са при децата - защо единият не ме иска, защо другият не искаше да яде, защо мъжът ми ме обвинява за всичко, виновна ли съм наистина?

Какво да направя, за да се променят нещата? Как може да има жени, които да са щастливи от този начин на живот? Защо аз не съм щастлива?

Работният ден минава бързо и без всякаква ефикасност.

Бързам в задръстванията да взема номер 1 от градината (на другия край на града). Когато ме вижда, не е въодушевен. Възпитателките се споглеждат смутено. Повечето деца се радват на родителите си, моето ми казва да си ходя...

Прибираме се при Номер 2. От 18:00 до 21:00 се играе на “Недей, НЯМА и НЕ” - знаете ли я тази игра? Майката е грамофонна плоча, която е запецнала, а децата не я чуват и правят каквото си искат. Много е весела.

Таткото в това време е недоволен, че не всичко е сложено на масата.

21:00 - къпане - във “високата вана”, както казва Номер 1. Номер 2 излиза по-рано, за да бъде облечен и сложен в леглото. Пее му се песничка, пускат му се звездички на небето и, милият, сам заспива.

Номер 1 иска три приказки, фенерче, звездички, да играем на баскетбол, да играем на карти, да ми покаже колко колички има и накрая да ми каже:

“Не искам теб, искам ТаткУУУ”

Не си спомням кога за последно съм спала повече от 3 часа.

Нощем не мога да спя, защото ме измъчват не само плачовете на децата, но и неща, които през деня не съм успяла да свърша:

платих ли сметките, купих ли листа за баница, обадих ли се на дърводелеца, поръчах ли си прясно мляко от специалния човек от Самоков.... хващам телефона и започвам да правя това, което не съм успяла през деня. Включително и да работя.

Сънят ми започва в 22:00 и приключва в 03:00.

Това е. Чувствам се отвратително, но си излях душата.

Благодаря ви.

Миналата седмица ви представихме новата ни рубрика „Жените могат всичко“, в която ви запознаваме с жени, които могат наистина всичко. Или поне онова „всичко“, което ги прави по някакъв начин интересни в нашите очи – работата им, която им дава възможност да се издържат и да се развиват, интересите им, странните им хобита им и смелите им планове за живота.

Открихме рубриката с абсолютно жестоката Гери Турийска, днес е ред да ви представим друг шемет от женски пол, познат на много хора в публичното и непубличното пространство като Оля Идва. Така е позната и на аудиторията на Майко Мила! с култовия си текст Едно различно раждане.

Запознайте се отблизо с това невероятно същество, което знае всичко за виното, правенето на вино, пиенето на вино, освен това е обиколила половината свят, карала е сърф, танцува танго, а в момента ръководи екип от мъже - както вкъщи, така и в бизнеса. Дами и господа, Оля Идва!

************************************

Как ви е името или както се казваше навремето в чатовете – asl, pls? 

Казвам се Оля Антонова. Никой не ползва истинското ми име. Викат ми Малинова или Оля Идва, защото винаги идвам с вино в ръце. Пикантното е, че имам украински корени, с които не съм особено свързана, но когато стане въпрос за караоке или пиене и ядене, по украински развявам знамето с охота.

Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво имате, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!

Ръководя Трастена - първият производител на вино от малини в България. Въпрос на време е да вкарам тази дума някъде в интервюто, така че нека отсега да подчертая БИО малини… Ръководя екип от мъже, които са очарователно разсеяни, физически силни и полезни, и всъщност са изключително предани и прагматични. Ръководя и семейство изцяло от мъже, където всеки ден си подавам молбата за напускане, или болничен, но няма кой да ми разпише.

Но обичам мъжкия свят, в много случаи се асоциирам повече с него, отколкото с женския. Нагърбила съм се с много мъжки задачи и затова често си проверявам хормоните.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.

И при мен е така. Тренирала съм 5 години волейбол, но не мога да стигна виното на последния рафт. Била съм 5 години на състезателни танци, едно танго не мога да направя без да ми се види бельото или да се сецна.

Завършила съм Математическа гимназия и винаги ходя без пари в портмонето, все не съм изчислила колко да взема.

Завършила съм (ВНИМАНИЕ!) Организация и Управление на Свободното време - хорското свободно време го управлявам много добре. Собственото си го проспивам или го обръщам в работно.

Завършила съм Огранизация и управление на хотели и ресторанти, а у нас никога не стигат вилиците. Имам доста следдипломни квалификации, но те вече си бяха по темата маркетинг и бяха платени от стария ми работодател.

А какво сте работили? Разкажете на нашите читатели, защото те дори и не са сънували Вашия конкретен работен процес, пълен със сърфове, вещества на границата на позволеното, купони и... много работа!

Работила съм в сферата на туризма няколко години - все хубави работи, но най-хубавата беше спортен аниматор в Кипър. Оттам се научих да карам някои морски съдове и да слагам фактор преди да изляза от вкъщи.

След това работих 10 години в The taxback group, като от агент call centre се издигнах в маркетинг асистент, маркетинг мениджър и накрая маркетинг директор за половината свят.

Работата ми беше да пътувам и да живея навсякъде, и да отварям офиси на различни дестинации. Имах най-хубавата и най-натоварената работа на света. Отговарях за Латинска Америка, за Австралия, Източна Европа, някои части на Азия.

Пътувах, учех, говорех, ядях и карах сърф много и навсякъде. Бяха величествени години.

Но бях сама. Срещнах мъжа си случайно и се отказах от всичко. Прибрах се в България, създадохме семейство и разбрах, че понякога най-лесните избори са най-добрите.

Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на детето да се облече?

Ставам в 7. Забравям, че зоната пред нас започва от 8:30. Вдигам цялата къща на drill. В 7:30 стоя в колата си с много тъпа физиономия, детето е облечено безумно, с две различни обувки е. Моли ме да пусна музика и парно. Крещим на Елтън Джон до детската градина. Оставям го. Отивам на фитнес. Иска ми се така да напиша. Но нека се чете „отивам на фитнес един път в седмицата… преди плажния сезон“.

Истината е, че когато половин София не се топли на въглища, ходя и тичам в парка до нас и съм доста грациозна, докато го правя. Около 9 започвам работа. Телефонът ми звъни непрестанно. Хората, които се опитват да проведат личен разговор с мен, са ужасени, близките и колегите ми са свикнали.

На ден имам около 60-100 телефонни разговора, мразя Вайбър, месинджър и мейли.  Винаги някъде товаря нещо. Вечно се занимавам с кашони, флаери, бутилки, банери, винаги нещо се сваля и качва от нас. Винаги търсим покривка. Винаги нямаме тирбушон.

Работя до около 8 вечерта. Готвя два-три пъти седмично вечеря. През останалото време мъжът ми се грижи за храната в нас. Не мога да готвя буламачи, затова ми излиза доста скъпо, но мъжът ми е много доволен. Готвя риби, стекове, миди, деликатеси. Той е напълно убеден, че съм най-добрата готвачка на света. А аз не мога една мусака да направя.

Детето ми е много живо и енергично. Създава завихряния от играчки, дрехи и части от неизвестни предмети по средата на хола и обикновено в нас вечер е ад. Понякога се прибирам и първата ми мисъл е, че са ни обрали. Мъжът ми няма нищо против. Винаги ми казва:

„Тази къща никога няма да е подредена, мивката никога няма да е празна. Просто се успокой и отвори бутилка вино“.

Пием вино. Всяка вечер. Обожаваме българските вина и си купуваме, и пием постоянно. В момента, в който и двамата сме вкъщи вечер, телефоните и компютрите се затварят. Отваряме вино и разпускаме. Много си говорим, много сме си близки и винаги имаме толкова много да си кажем. През уикендите работим.

Мразя уикендите, защото за мен са най-натоварените и тежки дни. Чакам понеделниците с нетърпение. Годишно участваме на около 60 събития. Уикенди за нас няма. Но всяка вечер е спокойно, лежерно и много приятно. Мисля да живея така 100 години.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Имам невероятния късмет да работя за себе си. И да избирам с кого да работя. Екипът ми е много стабилен и супер разбран. Инвестираме много в хората. И хората, които са до нас, са на много високо ниво - без значение дали са за уикенда или за постоянно.

Партньорите ни изповядват същата философия като нас - обичат чиста храна и истински неща. Работим само с магазини, които са малък и среден бизнес - точно като нас.

Щастливи сме, че ако някой има печалба от това да работи с нас, то тя отива, за да се сложи вечер хляб на масата, да се засади градина или просто да се прати детето на танци, и това ме прави много омиротворена вътрешно.

Всеки един човек, с когото работим, познавам лично и смея да твърдя, че голям процент от приятелите ми в настояще са хора, с които се познавам покрай работа… Смятай с какви хора работим.

Имаме жесток продукт и всяка година не се стискаме и инвестираме да го направим още по-добър, клиентите го обожават и това истински ни зарежда. Аз съм един много щастлив човек с пълноценен живот и прекрасна работа. Да ти кажа, нищо не бих променила, но бих се понаспала малко.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива!

Поне един път на ден някой ми звъни или пише или ми казва „Дай вино“. Има страшно много хора, които никога не са създавали нещо, което може да се пипне с ръце. Има хора, които никога не са произвели нищо, не са копали, не са плащали за амбалаж, не са си купували торбички, кашони, етикети, не са имали кола на лизинг и не са плащали заплати.

И такива хора идват, и ти казват:

„Аз отварям един неизвестен магазин/галерия/офис/проект/халюцинация в най-далечния район на Нови Искър. Дай ми 30 бутилки вино да разлея на откриването, а аз ще ти популяризирам продукта, като го разлея на гостите си. Предлагам ти страхотна реклама.“

Това откровено ме обижда. 150 човека берат малини по цял ден, на ръка, на 40 градуса, в продължение на един месец. Трима технолози и оборудване за милиони се грижат от тези малини да стане космическо вино. Бутилираме го с най-доброто, което можем. Транспортираме го, понякога с личните си автомобили.

И точно да го поставим на щанда, и идва някой, който истински иска да ни помогне, като ни рекламира срещу скромната бройка от 30 бутилки вино. Безумно е. И е трудно да се обясни на такива хора. Накрая излизаш капиталист.

Ние знаем доста тайни подробности за Вас, но няма да злоупотребяваме. Само ще споменем, че сте предизвикала раждане с помощта на горещ душ и още по-горещ секс, само и само да е Козирог, а не Водолей. Разкажете още нещо скандално!

Всяка вечер в спалнята ми е скандално. Не съм фен на посредствените неща.

Знаем, че сте преминала през тежка следродилна депресия. Какво бихте посъветвали майките на съвсем малки деца, които се чувстват ужасно и не знаят какво да правят? 

Да излязат от вкъщи. Трябва да сменят модела. Ако могат - да пускат децата на градина/ясла отрано, да се върнат на работа, да ходят да плуват или да скачат в някоя зала, да излизат с приятелки, да се карат със съседката. Трябва да излязат моментално. Времето у дома с бебе спира за хората с депресия. Трябва да го направят да тръгне моментално. При мен беше с години.

И ако някой може да вземе поне едно парче информация от това интервю, то нека то бъде „Бъдете по-мили с хората, защото не знаете кой какви битки води. Просто бъдете мили.“

Имате ли аспирации за второ, трето, пето дете?

Искам три, с голяма къща и лабрадор. Аз и плочки на корема искам, както и един цял бут прошуто на мястото на компютъра си, но реалноста е друга. По хороскоп 2018-та ще забременея, мисля да се съобразя, без да насилвам процесите.

Какви са предимствата на предприемаческата дейност, когато сте майка? Какво си позволявате, което една жена на заплата не би могла. Повече време? По-малко стрес? Повече движение? 

Мечтая си да работя на заплата от 9 до 5. Това със сигурност ще е повече време, оттам - и движение. Мечтая си да работя за някой друг, защото това със сигурност е по-малко стрес. Но след като 10 години го правех и си мечтаех за собствен бизнес, мисля че е редно да заключим, че пълно щастие няма.

Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да започнат самостоятелен бизнес.

Технологиите ще погълнат света. Използвайте ги. Всичко, което може да ви спести време, хартия, хора и процеси, се крие в технологиите. Вижте какво сте готови да жертвате и какво искате да постигнете, запишете си го някъде и сверявайте всеки ден дали вървите натам, накъдето сте тръгнали.

Когато работата стане по-голяма от вас и живеете за да работите, вместо да работите, за да живеете, е време да се спрете. Или да поискате помощ.

Ако ще продавате нещо и не разбирате от маркетинг и реклама - намерете някой, който разбира. Недейте да хвърляте топка спагети карбонара на стената и да чакате да залепнат. Бизнес не се прави така.

И отдалеч си личи, когато някой не си е задал най-важния въпрос - „Как ще вкарам клиенти през вратата?“

Проверете добре дали вашата добра идея не съществува отдавна. И не правете като утайката в българското предприемачество - да видите, че нещо върви и да го копирате с идея да изкарате пари от чужда идея. Клиентите не са за подценяване и тези, за които истински бихте се борили, никога няма да ви простят плагиатството или липсата на креативност.

Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно. Не мисля, че има мъж, който може да се сравнява с моя!

Той е мечтата на всяка домакиня: „Маци, стига си сгъвала дрехи, ела да ти пусна едно ново парче.“

Ако съм почерпена и си разхвърлям дрехите по бара, той ще ме погледне със светнали очи и ще каже „Да ти взема ли едно двойно?“

Повтаря ми постоянно, че изглеждам перфектно, обича всяка част от тялото ми, опитва се няколко пъти да скрие и да хвърли кантара, и това го прави един много голям човек за мен. Защото аз от 6 години се опитвам да отслабна и това ми е страшна драма, единствената в живот като че ли.

Никога не ми е правил проблем кога, къде и как излизам, понякога ми се кара, че се обличам като лелка и ми казва да слагам големи деколтета и къси рокли. Нямаме проблем с парите - кой за какво и къде ги харчи.

Нямаме проблеми кой гледа, взема, кара и се занимава с детето. Никога не ми е отказал помощ. Изключително много ме цени и ме ласкае в бизнеса, и ми е дал пълна свобода да правя каквото искам. Съобразява се с нас. Не с мен, а с нас и това е много, много, много важно за брака ни.

Осъзнава, че връзките са full time job и редовно го хващам да работи за нашата така, както работи на полето, в офиса и в склада. Просто защото има желание да ни се получи. Не мисля, че има друг такъв мъж. Душа - камбана, сърце - декантер. Обожавам го.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес.

Разбиране, помощ, вино, подкрепа, свободно време, вино, партньорство, свобода, вино, обич, насърчаване, вино.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Марвин Гей, The curious case of Benjamin Button, любим актьор нямам, харесвам всички красавци, толкова съм елементарна, че понякога даже не обръщам внимание дали играят добре. Любимата ми книга е „Да оцелееш като родител“.

Вредни навици?

Пуша. Ям дивеч. Все още имам огромен въглероден отпечатък.

Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят? 

Този уикенд сме на DiVino, всяка събота сме на фермерския пазар на Farmhopping, да влязат в любимия си винен или био магазин. В Млекарниците на Добрев или Слънце и Луна. Ще намерят вината Трастена лесно, ако търсят на хубавите места.

Автор Кристин Лако от Mum Revised

ДА СЕ ЧЕТЕ С ЦЯЛОТО НАЛИЧНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, КОЕТО ИМАТЕ!

В зашеметяващ поврат от последните дни Ватиканът е започнал да преразглежда своите широко разпространени виждания, а учените трескаво четат купища документи и свидетелски показания от майки от целия свят, в опит да предложат нова интерпретация на Библията.

"Не отричам, че може би Библията е била изтълкувана погрешно", промълвява Кардинал Пат. Кардинал Пат е бил водещ на разследването за истинската същност на Агнеца Божий.

"Библията винаги е била тълкувана от мъже, докато не се събра работна група, изследваща въпросите за равенството между половете. Направо не можем да повярваме какво открихме!", допълва Кардинал Пат въодушевено.

Най-фрапиращите заключения идват от чудесата на самият Исус. Ето какво казват майки, които участват в клерикалната инициатива на Католическата църква за въвеждане на Библията в живота на хората от настоящия век.

"Започнахме да четем Библията в читателския ни клуб", разказва Джени. "След три чаши вино стигнахме до заключението, че Исус е повече жена от всички нас."

Групата аплодира тази реплика с наздравица с чаши вино.

"Представихме заключенията си пред Кардинал Пат и той поде тази светска инициатива", допълва Джени и разказва нататък.

Дамският читателски клуб "Ако Господ беше един от нас" счита, че учението на Исус отразява собствения им живот повече, отколкото този на мъжете им. До този извод стигнали майките, когато по време на едно от четенията в клуба обсъждали как и Исус не се е къпел, а е трябвало да мие другите.

Също така винаги е бил твърде зает, за да му се прииска или въобще да му хрумне да прави секс, което накарало жените да се подхилкват и да кимат с глава в мълчаливо разбиране и съгласие.

Жените от клуба се задълбочили и започнали да изучават чудесата на Исус, следвайки съвета на Кардинал Пат. Забелязали, че повечето чудеса на Исус са се случили в събота (или на Шабат), подобно на почивния ден на повечето майки или когато хладилникът е бил празен, а е било време за вечеря.

Чудесата им помогнали да стигнат до извода, че Месията бил по своята същност Майка, защото:

Превърнал водата във вино. Всяка жена в читателския клуб се съгласила, че това е супер силата, която най-много биха искали да владеят. За сравнение - мъжете им искали да могат да летят.

Исус е роден от девица. Дори и преди рождението си, Исус знаел, че от неговият Татко няма да има полза като заобикалящ фон и че ще свърши само едно полезно нещо и то едва когато Исус стане възрастен. Всяко дете знае първо да отиде при Мама, когато има нужда от нещо.

Исус с желание лекувал болните. Само майките изглежда знаят какво да правят при треска и умеят да диагностицират само с докосване с един пръст. Средно се падат по около 6 излекувани мъже на всяка болна жена. Жените от читателския клуб смятат, че това е било началото на "настинката при мъжете", при която всяка майка с болен съпруг има чувството, че има хиляда деца.

Хващането на голямо количество риба се счита за чудо. Майките се посмели на това твърдение, но се разпознали и в него. Очевидно те са единствените в домакинството, които знаят как да напазаруват за цялата къща без написан списък, без да звънят вкъщи на мъжа си и са способни да поръчат храна за вкъщи сами.

Лекувал прокажени. Никой от мъжете, които жените в клуба познавали, не би докоснал прокажен.

Исус овладявал и успокоявал природните стихии. Учениците на Исус го събудили, защото се бояли от бурята. Той успокоил бурята, за да могат те да заспят спокойно. Това е просто преразказ на нощите, в които мъжът ви спи дълбоко, защото "утре го чака работен ден".

Исус лекувал всеки и всички. Не им казвал да се стегнат и да стават от леглото, да не се лигавят и да не се държат като разглезени кифли, както правели много от партньорите на жените от Читателския клуб. Той също така никога не се е паникьосвал, ако видел телесна течност, което е често оплакване от страна на жените за реакцията на техните мъже, когато бебето ги наака.

Уловил риба с монета в устата. Ха! Ако имате тийнейджър, знаете, че основно искат две неща от майките си: храна и пари. А от татко? Искат пари и колата.

Исус ходел по вода и когато Петър искал да се присъедини към него, Исус трябвало да го спасява от удавяне, защото не послушал какво му казал Исус. "Ама сериозно, хора, просто слушайте майките си и няма да се удавите", казала групата едновременно.

Дали Исус е патентовал първия айрол?

Първият айрол в историята на човечеството.

Исус оставил учениците си, за да се усамоти преди следващото чудо. Също като с подрастващите деца, хората, които искали нещо от Исус, го следвали непрестанно навсякъде. "Не знам защо е слязъл от оня хълм, след като там е намерил мир и покой", коментирала Джени, а всички жени кимали в съгласие.

Той възкръснал от мъртвите, след като оставил плащеницата си прилежно сгъната и казал на хората да го оставят на мира да спи и просто да вярват на думите му. Някога срещали ли сте майка на малко дете? Тя всяка сутрин възкръсва от мъртвите и оправя леглото, и в случай, че някой я слушаше какво говори, нямаше да ѝ се налага да крещи.

И докато Ватиканът все още се бави със становище как новите тълкувания ще бъдат отразени в католическото учение, Джени от Читателския клуб добавя, малко преди да си повика Uber:

"Ако Исус беше роден днес, пак бихме го приели с мръсната му коса. Само че бихме му показали как да си хване косата на опашка."

Ако Исус беше следвал повече... така да се каже, мъжкия стереотип, Кардинал Пат смята, че светът е щял да бъде много по-различен.

"Щял ли е Исус да има ученици или е щял да предпочита да се мотае на дивана с чиния картофи?", пита Кардиналът.

"Щеше ли да докосва болни мъже, за да ги лекува, или щеше да предпочете да пипа надарени жени? Щеше ли да знае как да извърши което и да е от Неговите чудеса, ако е бил зает непрестанно да търчи да сваля жени, вместо да боготвори каузата на Християнството?"

В Деяния 1: 1-11 пише, че този Исус, който ни е бил отнет и е отведен от нас на небето, ще се върне по същия начин, по който сме Го видели да отива на небето.

А може би трябва да очакваме да се върне като майка. Времето ще покаже.

Юлия Георгиева е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

В Български Институт по Зависимости работи като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София.
От 2004 до 2016 година работи във фондация "Инициатива за здраве" - първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Целта на проектите е да се създадат подходящи условия за оптимизиране на българските политики по отношение на наркотиците от криминализация към методи, базирани на научни доказателства и хуманизъм.

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Има богат опит като обучител относно принципите за намаляване на вредите от употребата на наркотици, предвидени за доброволци и професионалисти, включително и в местата за лишаване от свобода.

Участвала е в обработката на данни и изготвяне на анализ от проведени поведенчески проучвания сред инжекционно употребяващи наркотици.

Юлия Георгиева е в Майко Мила!, за да помогне със свръхбогатия си опит по всичко гореизброено, а също и да ни даде информация какво са наркотиците, как се стига дотам, че децата започват да пушат трева или да взимат нещо по-силно, и как родителите да реагират адекватно, а не да изпадат в паника. Ако имате въпроси към Юлия, пишете в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея.

**********************

Когато наскоро, в едно административно звено, обясних, че работя със зависими вече 14 години, служителката ме погледна с искрено недоумение. После отклони поглед към някакви бумаги. После пак ме погледна празно, а накрая притеснено и тихо отбеляза: „Това е трудно...“.

Нейната реакция беше точно отражение на реакцията на голямата част от българското общество и политици по темата за наркотиците и зависимостите. Това не са теми, по която си говорим, интересуваме се или коментираме. Наркотиците са нещо ужасяващо, грозно, притеснително и „трудно“. Те са тема табу, с която тук ще се опитаме да бъдем честни и коректни, без да размахваме закани, пророкувания и предразсдъци, и най-вече - без да създаваме такива.

Ще се опитам да разкажа малко повече от нещата, които знам за наркотиците и за необятния свят, който те представляват.

Първо ми се иска да уточним какво е това наркотик и как стана така, че само от думичката "наркотик" настръхваме от ужас.

Телевизионният екран, страниците на литературни произведения, родители, учители, политици, полицаи - всички компетентно ни заявяват как употребата на наркотици е равна на пълна обреченост и бавна, и мъчителна смърт.

Очите са дълбоко потънали в орбитите си, телата са кльощави, а оная с косата дебне от черните облаци над клетия „наркоман“, допуснал огромната грешка да опита каквото и да е незаконно вещество.

Картинката е ясна и еднопосочна. Посланието на гореизброените „експерти“ е:

„Наркотиците убиват!“.

А Гошко, към когото е отправено посланието и който е едно будно съвременно момче, изпитва огромно любопитвство към магичната страна на забраненото, опасното, интересното, бунта и сигурната смърт. Гошко познава Пепи, който веднъж пуши трева и си е съвсем жив...

Гошко започва леко да не вярва на телевизионно-литературно-даскалското послание и потърсва в интернет някакво по-нормално обяснение.

Информацията е толкова разнопосочна, че той се чувства напълно изгубен в нея, а тийнейджърското му желание да вкара нещо в тялото си и да разбере какво е, става все по-силно. Една вечер се прибира вкъщи, нахвърля се на храната като невидял, хили се като кретен и след пет минути си признава, че се е напафкал с трева и си е съвсем жив, въпреки това.

Родителите на Гошко си задават въпроса: „Къде сбъркахме? Как можахме да го допуснем?“.

Завеждат го на психолог, забраняват му да се вижда с Пепи, после го водят на психиатър, сменят училището, в което той учи, сменят квартала, сменят града, сменят планетата, водят го на врачка, връзват червен конец, леят куршум.

И през цялото това време съдават огромна бездна между себе си и детето си, и през цялото това време не се сещат да поговорят с него за наркотиците. Защото и те са точно толкова лъгани и уплашени от незнанието си за тях, колкото и малкия Гошко.

В нашият език думата наркотик всъщност осмисля само незаконните и строго регулираните психоактивни вещества. И още тук се появява огромен дискомфорт - докато незаконността на „истинските“ наркотици ги превръща в престъпление, достъпът до „обикновените“ психоактивни вещества ги поставя в графа „безобидни“, „безопасни“и „Дай да пием по едно!“.

Докато Гошко опитваше от бирата на баща си на 12 години, това беше „ОК, нека да опита! По-добре пред мен! На татко мъжлето!“.

Социумът ни си живееше прекрасно с това явление, но когато Гошко, без всякаква подготовка, опита нещо друго, много бързо беше поставен в кутийката „неспасяем“ случай, а семейството му - заклеймено като провалило се.

Грешка! Той е напълно нормален тийнейджър, а родителите му са едни напълно нормални родители. Просто всички те знаят твърде малко за наркотиците и как да говорят за тях.

Начинът, по който говорим за нещата, предполага и начина, по който живеем с тях.
Всъщност няма реална корелация между нивата на риск от употребата на вещества и тяхната законност. Дори напротив, вещества, които са напълно легални (макар и частично регулирани, като алкохола), на практика могат да създават значителни вреди за здравето, но те не са наркотици в масовото възприемане на това понятие.

От друга страна, някои от напълно нелегалните вещества може да не причиняват чак такива вреди.

За да избягам от попадане в капана на недоизказаните и твърде общите твърдения, вместо „наркотици“ или „вещества“ ще използвам относително точното понятие „психоактивни вещества“ (ПАВ). Психоактивно вещество е всяко вещество, което променя функционирането на мозъка и променя възприятията, настроението и физическото състояние на човека.

В този ред на мисли, ПАВ са: захарта, какаото, виното, бирата (бирата е алкохол, да), високоалкохолните напитки, кофеинът, никотинът, хероинът, кокаинът, амфетамините, екстазито, препаратите за отслабване, стероидите и т.н, и т.н., до края на света.

Огромната част от нещата, които поставяме в тялото си, всъщност са психоактивни вещества. Някои законни, други - не, някои неприети като такива, но всички влияещи на начина, по който възприемаме света и себе си.

Тук съм, за да поговорим по тези теми. Ще направя всичко възможно да ви предоставя най-новата и истинна информация за психоактивните вещества, за зависимостите, за огромните опасности, които се крият в границите на непознатото.

Сериозно ще си поговорим за огромното количество митове, свързани с плюсовете и минусите от една цигара, за позволената чаша вино, за приемливата марихуана, за здравословния* начин да се взема хероин, кокаин и всички адски субстанции, които човечеството по някаква причина харесва.

Ще говорим за каквото ви е интересно и дано съм полезна. Просто коментирайте, а аз ще се опитам да отговоря на очакванията ви.

И горе главата! Това е трудно, но не е невъзможно!

*Ясно е, че няма как да съществува здравословен или напълно безопасен начин за употреба на наркотици. Когато използвам термина "здравословен", адресирам хората, които вече инжектират наркотици, с което поемат огромен риск за здравето и живота си и бих желала, при интерес, да разясня начините, при които те ще вредят минимално на здравето си.

cross