Какви са скоковете в растежа на кърмачето и какво представлява така нареченото „клъстерно хранене“? На тези въпроси отговаря в поредния епизод на видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“ Христина Янева-Хедра, IBCLC консултант по кърмене и легенда в света на всички майки, които кърмят, ще кърмят или някога са кърмили в живота си дори и за 15 минути.

От нея ще разберете и какво реално се случва, ако гърдите на кърмещата жена омекнат, а детето не спира да яде. Дали наистина няма кърма, или е съвпадение на няколко процеса едновременно? А когато детето плаче, помага ли кърменето? 

Предотвратим ли е биберонът в болницата и какво значи „ранен контакт с майката“? Кога да посещаваме педиатъра и защо е важно да гледаме общата картинка за състоянието на детето? Какъв е сигналът, че е добре да се обърнем към консултант по кърмене? 

„Майките наистина усещат, когато нещо не е наред“, е изводът на Христина Янева-Хедра, защото „вие можете, а вашето бебе знае как“. 

Гледайте епизода тук:

Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:

В поредния разговор с проф. Маргарита Карамихова, която е изследовател на живота на българите между 15. и 19. век, ще чуете имало ли е любов преди 2-3 века. 

Етноложката говори и за нивото на сексуалното възпитание по онова време. Колко е била важна девствеността на момата при сватбата – какво се случва с нея, ако се развее бял чаршаф с кърваво петно, и на какво унижение е подложена, ако се окаже, че не е „честна“? 

Друго важно, освен девствеността на булката, е било да има достатъчно чеиз, а облеклото ѝ е било като писмо, което носи послание. Защо момата мълчи по време на собствената си сватба и как така не е можела дори да се храни, нито да ходи до тоалетната?

Куп интересни истории може да чуете още в новия епизод на видео поредицата „Майко Мила, БЕБЕТО!“. Включително концепцията за жената като разменна стока, която може да бъде върната на майка си и баща си, ако не ражда или ако не ражда момче… 

Когато изгледате епизода, вероятно ще внимавате повече с носталгията към минали времена. А в коментарите може да ни пишете, ако вие или ваши роднини са присъствали на сватба като тази, която описва проф. Карамихова. 

Гледайте епизода тук:

Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:

Много хора ги тегли към традиционното българско семейство, но знаем ли какво всъщност е било то? Каква всъщност е била ролята на българката от едно време? Как са се отнасяли към майките, към децата? За да не говорим по посока на Луната и сляпата вяра в някакво много романтично минало, попитахме етноложката проф. Маргарита Карамихова как са живели българките някога.

Тя е изследовател на живота на българите между 15. и 19. век и в поредния епизод на видео поредицата ни Майко Мила, БЕБЕТО! ни разказва изключително интересни факти – реално проследени и записани от българската историческа наука. 

Проф. Карамихова отбелязва, че колкото повече научавала за миналото ни, толкова повече не ѝ се искало да е живяла в онези години. 

Малки общи помещения за хора и добитък, калени подове, два ката дрехи за всички… Бременна, която е полагала денонощен физически труд. Висока смъртност при раждане. Това са само част от сюжетите, белязали психологията на народа ни. 

За всичко това и за лукса да ядеш пържени яйца – гледайте във видеото и не забравяйте да се абонирате за канала ни, за да следите всички епизоди от поредицата.

Гледайте епизода тук:

Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:

Какво е следродилната депресия – лигавщина или сериозен проблем, който изисква подкрепа от близките и понякога дори намеса на специалист? По тази тема си говорим в шестия епизод на видео поредицата Майко мила, БЕБЕТО! с психиатъра д-р Владимир Сотиров. 

В епизода той откроява разликите между състоянието, наречено baby blues, и следродилната депресия, която понякога може да има и предродилни елементи и да си е една предродилна депресия. Ще разберете кои са основните симптоми на следродилната депресия, минава ли и кога. Гледайте епизода тук:

Д-р Сотиров говори и за помощта, която ако е натрапена, се оказва насилие. Коментираме и майките героини, както и рисковете от депресия при самотните родители. Накрая ще направим извод, че е важно сами да поискаме помощ. 

Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г. 

Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.

Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:

cross