fbpx

Оля Малинова ни разказва защо и как започва всичко със страстното ѝ боядисване на великденски яйца и до какви нови висини е стигнала тази година с маниакално добрите си умения да превръща обикновеното топене на варени яйца в боя в пищна екстраваганца.


Всичко започна много отдавна. Още нямаше Фейсбук, а аз бях много далече от България и работех за фирма, която уважаваше всички празници на всички националности, които работеха за тях. И като се почне през Дивали, Св. Патрик, Синко де Майо, чак до нашия Великден, който биеше всички световни рекорди за почивни дни. Тогава бях базирана в Дъблин, Ирландия, и никой не можеше да повярва на количеството почивни дни, които се полагаха на българите. То като се започне от април, май, септември… Те с клетите си bank holidays, аз набързо се оказах дълбока християнка и чинно напомнях на HR-а всеки път, когато дойдеше заветният блок от 9 почивни дни. 

Красиво беше, когато католическият и православният Великден се падаха по едно и също време, ей тогава всички забравяхме какво работим, а аз елегантно се плъзгах от доза почивни дни в Ирландия към доза почивни дни за моята религия (кръстосва пръсти зад гърба). Не ме разбирайте погрешно, бях на двайсеинещо, без дете, с голям апартамент и много, много, много свободно време. 

Навикът да боядисваме яйца се превърна в нещо, което имах нужда да правя преди всеки Великден, защото бях далече от близките си, а това е един от празниците, които събират хората, всички влизат в хранителна кома с козунаци и въобще, ако си някъде в чужбина, сам си е доста гадничко. 

Не помня кой Великден беше, но си казах “Това е! Кръвта боя за яйца не става!”. И влязох в магазин за козметика и аксесоари. В Ирландия беше много трудно да си намериш бои за яйца по това време, полските магазини бяха със странно работно време и трябваше да импровизирам. Имах 4 почивни дни. Четири.

Накупих всичко, което можеше да боядисва, да маца, да лепи, да украсява – временни татуировки, камъни за нокти, лепило, и се почна. Мисля, че тогава, в тези 4 дни, изслушах всичката музика на света, изпих всичкия Moët и осъзнах, че аз повече никога няма просто да боядисвам яйца. Всяка година щях да съм на Световното по яйца и щях да го печеля...

Никога няма да забравя понеделника, в който влязох в офиса на корпоративния свят с боядисаните си яйца и ги подарих всичките на колегите си. Не знам каква представа са имали в главите си за православните празници дотогава, но клетите ирландци бяха убедени, че карнавалът в Бразилия бледнее пред нашия Великден. На мен само това ми трябваше. 

Следващия Великден проектът стана още по-мащабен, започнах да лепя протези към яйцата, декупажи и всичко, което ми дойдеше наум. В един момент хората просто чакаха православния Великден, за да видят какви арт инсталации ще им подаря.

И така си остана тази традиция за мен – през Бразилия, Австралия и обратно в България, където не съм пропускала нито един Великден, освен този през 2020-а, но аз цялата година я канселирах така или иначе тогава. През 2015-а убедително спечелих с великденско яйце Петрохан.

Но нека ви върна към 2019-а, която се оказа славна година за моите яйца и за Световното като цяло. Идваше Великден, аз си бях в София, тотално прегоряла от 2 фирми и 600 проекта и бях решила, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ БОЯДИСВА. Не знам колко време съм се готвела и колко време боядисвах за тоя празник, само помня, че един ден имаше деца при мен през цялото време.  Едвам ги изтърпях, защото деца, яйца, каноколит и много, много, много диаманти и брокат не се чистят лесно. Един цял ден имах една цяла Козила в нас, която моментално се зариби и се включи с може би най-големия хит на 2019 – яйцето Европейски съюз.

Имаше още поне 2 дни, в които мъжът ми и синът ми само минаваха да хапнат нещо на крак и излизаха от кухнята. Слава богу, те разбираха, че това си е моята медитация и ме оставяха да се разтоваря, а хаосът сам ги гонеше от стаята. 

Може би на четвъртия или петия ден в нас дойде Вики с хубавия си апарат да им направим фотосесия. А резултатът учуди дори и мен. Имах Фрида Кало, Britto, Gaudi, нинджи, еднорози, нещата бяха излезли от контрол.

И няколко дни след това някой ми писа: “Има конкурс за великденски яйца с награда пътуване до Брюксел, ти си!” А аз въобще не обичам да се състезавам, ама никак. Яйцата ми бяха качени в конкурса за около 3 милисекунди и хората започнаха да помпат лайковете. Резултатът беше плачевен. Второто място беше може би на около 700 лайка по-малко от моите яйца. И получих заветния имейл. “Честито, вие ще гостувате в Европарламента в Брюксел!”

Истерия, смях, ад, срам, щастие, яйца, кой ще гледа детето. Отиваме на Брюксела. Аз, Фрида Кало, миньонът и колкото диаманти са останали по еднорога. Все съм си мислела, че по други критерии ще успявам в този живот, но Европарламентът ме чакаше, нямаше време да картотекираме грешните избори в живота, които ме докараха до първо място по великденски яйца.

Дойде юни, пристигнах и ме посрещна Ева Майдел, жената която танцува хора в носия пред Европарламента, организира Европейско по великденски яйца и въобще е най-гордият човек, че е от България, когото познавам. 

Викам “Доста екзотичен конкурс”, а тя ми вика “Трябва да си покажем хубавите яйца и традиции на целия свят”. О, викам, аз съм вашият човек. Прекарах два дни в Европарламента и имах възможност да се срещна с когото си поискам от обитателите му и да си поговоря с тях и да ги разпитам каквото искам.

Срещнах се със супер интересни хора, разбира се, ирландци, аз обожавам ирландците и като нация, и като хора, и като политици. Шон Кели от християндемократите ми отдели много време на обед и си говорихме за устойчиви земеделски практики, за енергийна независимост и за бъдещето на младите фермери. И за великденски яйца.

След това се срещнах с жена, по която сериозно хлътнах на толкова много нива, че не исках срещата никога да свършва. Мария Уолш, също от християндемократите, която има най-необикновения път към политиката и тотално разчупва всички разбирания, особено в Ирландия. През 2014 г. тя печели конкурса за красота “Rose of Tralee”, който е конкурс за всички жени с ирландско потекло, и е първата жена, представител на LGBTQ общността, която печели този конкурс в иначе доста консервативната Ирландия. 

След това, разбира се, тя играе ръгби няколко години, чупи няколко крака, служи в ирландската армия и се кандидатира за представител в Европарламента. От партията на християндемократите. Смело и с бутонките Мария минава през всеки един град и се среща с колкото може хора повече и – А! ШОК! БОНБА! – избират я. 

По принцип ако и аз можех да избирам, винаги бих пратила една такава дама да ме представлява в Европарламента, но очевидно и всички християндемократи са на това мнение в Ирландия. И въпреки това не спират да я питат “Ама как може да си католичка и гей?“, обаче тя е заета да помага на хора в неравностойно положение, маргинални общества и самотни майки с умствено изоставане. Говорихме си за реклама, за бизнес, за ролята на жените и тя ми разказа много интересни истории, но никога няма да забравя историята за фирма, вносител на тежка земеделска техника, която по време на прайда в Ирландия боядисала багери и трактори в цветовете на дъгата и ги вкарала по летищата да красят и посрещат хората и всички били в ступор… То и по това време си беше юни и Европарламентът се беше поукрасил подобаващо.

Всички в Европарламента ме питаха дали съм имала време да отида до Музея на Европа и ме съветваха да го посетя. Е, отидох. И освен че едвам ме изкараха в последната работна минута, доста си поревах, позяпах, спомних и научих. Това е може би най-вълнуващият музей, в който съм влизала, където на страшно много етажи е разположена историята на Европа, на държавите в нея, на войните, на научно-техническия прогрес и има изумителни неща и артефакти от всяко кътче на Европа и всеки момент във времето. Имаше страшно интересни неща, като тази табелка какво могат жените и мъжете.

Тази изумителна карта, която някога е изучавана и, слава богу, че не са тръгнали хората да пътуват по това време, че тогава Стара Загора наистина е била центъра на Земята.

Там, под стъкло стои Търновската конституция, мощни 3D mapping инсталации разказват за битките, които сме водили, и как всички са се страхували от нас.

И разбира се, BALGARIA NA TRI MORETA.

И така, боядисах ги яйцата, стигнах до самия Брюксел, приеха ме хората, обърнаха ми внимание, а аз имах възможност да изкарам цял ден в най-великолепния музей, в който съм била, и да седна обратно в самолета, мислейки си, че това с яйцата е нещо по-голямо, отколкото си го представям, и инстинктът ми да спазвам традицията всяка година най-вероятно ще прослави хубавия ни обичай и може да започнем истински тренд, от който Фаберже да трепери. В края на краищата докато Бейонсе не започне да боядисва яйца "the orthodox way" няма да се отказвам.

Пазете си традициите, дори и с лек акцент, като Рита Ора с късата пола в носията - важно е те да преминават във времето и да оцеляват, защото без тях сме само един лист с мастило под стъкло в музей, който никой няма нито да разбере, нито да запомни.

За финал ви давам яйцата ми от тази година, вдъхновени от съвсем нехристиянски случки.

И яйцата на първата краличка, която падна жертва на новия тренд - Козата Ани. Просто предупредих мъжа ми, че изчезвам за няколко дни, установих се в тях с котки, изкупих всичко от местната железария и двете се заехме с “работа, работа, работа”. От една жена, на която не ѝ ставаха боите, тя буквално пред очите ми се превърна в звяр с брокат в ръка, така че старайте се, вдъхновявайте се, само не забравяйте, че първите две места в Световното по яйца са заети. От Брюксел потвърдиха.

Идва Великден, а с него идва и Оле Мале с цял щанд разкошни продукти, изработени от майки на деца с увреждания. Къде идва? Във Велинград. Защо? Защото там е красиво, въздухът е чист и освен това ще има страхотен Великденски базар, организиран в най-чудесния хотел на света Arte Spa&Park Hotel Velingrad.

Ние – вашите Красимира и Елисавета, също ще бъдем там. Ще можем да се видим, да си говорим, да се чукнем с по едно яйце, да изядем по половин козунак всеки и да ни е пролетно и леко на душите. Така че ако имате път към Велиндград на 1-ви и 2 май – а и да нямате, намерете си – елате да се видим и да разгледате щанда на Оле Мале, както и всички други щандове, които ще бъдат подредени в хотел Arte на специалния Великденски базар.

Скъпи сънародници, уважаеми граждани и жители на столицата!!!

Дори и тези, които си отидохте за Великден до майкини и после едва се върнахте!

До нас достигна вълнуващата новина, че кметът на София, госпожа Йорданка Фандъкова, е разпоредила в неделя да бъде отворен един от парковете, в който да се проведе авангарден социален експеримент, а именно - дали е възможно софиянци да разхождат своите малки деца, като спазват правилата за еднопосочност на движение, дистанция един от друг, определен маршрут и определена скорост на придвижване.

Кой точно ще бъде този парк и къде се намира той, остава тайна, очевидно за да няма струпване на тълпи, опъване на палатки и палене на скара с кюфтета от полунощ.

Този експеримент ще предопредели дали и кога ще бъдат отворени останалите паркове в града, а може би впоследствие - и в страната.

Неделята ще бъде тест за всички нас дали можем организирано, концентрирано, възпитано, хигиенично и осъзнато да преминем с децата си и техните тротинетки, колела и федербали от точка А до точка Б без да нарушаваме разпоредбите на Наказателния кодекс, Указа за борба с дребното хулиганство, разпоредбите на Министерството на здравеопазването, Националния оперативен щаб и на самия министър-председател, ipsissimus.

С други думи, утре група случайни граждани ще решат съдбините на целокупния наш народ и достъпа до природа на децата ни за следващия месец и половина.

Но ние, в Майко Мила, не сме съгласни с това! Не сме съгласни да оставяме съдбата си на случайността! Ние искаме да се представим максимално добре и да докажем на НОЩ, че България неслучайно се е развивала и борила 13 века, преминавайки през какви ли не проблеми, тегоби, войни и препяствия, за да дойде датата 26 април 2020-та година, когато най-накрая можем да докажем на всички, че сме достигнали максимума от капацитета си и сме годни да влезем в един парк с детето си, да ходим по права линия и да излезем от другия му край, без никой да се напикае, да пада по земята, да си бърка в носа и да рови с пръчка в земята.

Затова използваме нашата платформа в искрен и топъл призив към всички вас, родители.

Призоваваме ви утре, неделя, 26 април, в социалния експеримент да вземе участие само и единствено цветът на нацията. Само и единствено цветът на нацията да води децата си към парковете и то при определени условия, а стеблото, тръните, листата и коренът на нацията, ако обича, да си остане още малко вкъщи, докато другите проправят пътя към свободното придвижване.

Първо, нека уточним какво значи ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА. Както изразът сам намеква, това де факто са най-уханните, образцови и приятни за гледане представители на столичното висше общество. Демек - най-образованите, най-ерудираните и най-изисканите хора в София, които могат достойно да ни представят в парка.

Както на Олимпиада отива Ивет Лалова, а не ние, дето ще се спънем и ще си счупим таза, ако се затичаме след автобус 305, за да идем на работа в Бизнеспарка, така утре в парка очакваме да отидат само и единствено професори, доценти и академици в областта на хуманитарните и точните науки, в компанията на своите половинки и възпитаните им деца.

Основната част на населението на София, която е склонна да люпи семки, да крещи по децата, да се почесва по корема и да се оригва, е редно, за всеобщото благо, да си остане още малко вкъщи!

И като казваме професори, разбира се, имаме предвид само тези, чиито деца могат да свирят на инструмент, знаят елементарен японски, не си бъркат в носа, не си пипат лицето, не са разгащени и вървят тихо и неангажиращо в права линия. Без да създават проблеми, без да се обръщат И ДА НАВЛИЗАТ В НАСРЕЩНОТО, без да искат солети, сокче от праскова, без да искат да си събуват маратонките и блузите и особено без да искат да пишкат зад онова дърво ей там.

Всички разхождащи се е добре да бъдат одухотворени хора и интроверти, които нямат нужда да общуват с непознати, а само помежду си, потънали в диалог с любимия човек за Пруст и Хегел. А ако са сами - в монолог по същите въпроси. Честно казано, най-удачно щеше да е самите Пруст и Хегел и техните деца да са първите, стъпили в парка, но по обективни причини това няма как да стане.

Децата на цвета на нацията също е много важно да са интроверти и да нямат никакво желание да общуват с другите деца в парка. Астрологично погледнато, това би трябвало да са възрастни и деца от зодия Рак или поне Риби. Козирозите също се славят като върховни темерути, които предпочитат да заобиколят през Пазарджик, само и само да не ви срещнат на Солунска и да се наложите да си говорите, така че, ако вие или детето ви сте представители на този зодиакален знак, би трябвало да имате предимство за социалния експеримент.

Защото представете си, ако изведнъж в парка се озоват 50 обикновени софийски семейства, със съвършено обикновените си деца, изтеглени на томбола от кмета, за да няма брожения от недоволни граждани.

50 семейства, събрани от всички краища на града – едни от Обеля, други от центъра, трети от Младост 4, четвърти от Разсадника.

Ами това ще бъде пълна катастрофа!!

Първо, сред тях я има един професор от Минно-геоложкия, я няма. И после, българските обикновени деца са крайно невъзпитани и постоянно искат да си общуват, да си говорят, да се целят с камъни и да се гонят като невидели.

Обикновените деца излизат с лекьосани анцузи или ако случайно излязат с чисти, веднага ги лекьосват по време на разходката, въргаляйки се в тревата като някакви изпуснати говеда.

Ние не можем да разчитаме на обикновените български деца да се справят с този цивилизационен тест. Пуснем ли ги в парка за 40 минути, ще станем свидетели на цели тумби невъзпитани, неконтролируеми деца с черни нокти, които се търкалят на огромни топки из поляните, играейки на чичо доктор със свалени гащи, разревани, с надраскани колена, обменящи какви ли не зарази, от морбили до ебола, и най-малкото - въшки.

Родителите им, бидейки също обикновени програмисти, продавачи в мола, дребни предприемачи, музиканти и въобще хора със средно специално образование (максимум!!!!), вероятно също ще се покажат крайно невъзпитани и ще започнат да си крещят през няколко метра „Еееее, как сте, как сте? Как успяхте да се върнете от Пазарджик? Ааааа, с фалшива декларация, БРАВО! Една бира да си разделим?“, ще започнат да се смеят с широко отворени усти, да се търкалят по одеяла, да се прегръщат, да плачат и да пеят „Ако умра ил загина“.

Никой няма бъде с маска на устата, а под брадичката, където маските се намират в последните 40 дни, и от всяко одеяло, постлано на поляната, ще се чува НАЗДРАВЕ, ВЕСОООО!! и АЙДЕ, ЕБАЛ СЪМ МУ МАЙКАТА НА ТОЯ ВИРУС ШЕ МУ ЕБА МАЙКАТА ШЕ МУ ЕБА И ВИРУСА!!!

Както се сещате, Пруст и Хегел никога не биха се държали по такъв начин.

Друга важна подробност – тъй като мястото на провеждане на социалния експеримент все още се пази в тайна, това ни навежда на мисълта, че утре там ще има медии, представители на властите, може би хора от Международния олимпийски комитет и експерти от ХЕИ, които да следят за поддържането на санитарния минимум на участниците.

Това означава само едно: хората, които влязат в този парк, трябва да са изрядни от глава до пети, защото ще ги проверяват за глисти и въшки, ще им мерят дължината на ноктите и температурата, докато същевременно ги снимат телевизии и ги гонят репортерки, които задават въпроса КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ?

Децата вероятно ще трябва да рецитират "Аз съм българче" сред цъфналите жълтурчета, да казват кога е роден Левски и вероятно да свирят кратки партитури на арфа.

Нали не искаме някой да се провали в тази изява и да мучи неразбираемо в централната новинарска емисия, докато детето му си навива тениската с пръст и си бърше сопола с ръкав в ефир?

Не искаме.

Имате още няколко часа – идете на маникюр, идете на сешоар, купете си една нова рокля – магазините, както знаете работят, козметиците и фризьорите – също. Влезте в човешки вид за утре, оскубете си веждите, обуйте си велурени мокасини и чисти дрехи, и изрежете ноктите на децата.

Сами разбирате, че не може да се втурнем по анцуг и джапанки отпред блока, да се курдисаме с два найлонови плика със сандвичи на входа на парка, и да крещим по другите хора ИЗВИНЯВАЙТЕ, НО И АЗ СЪМ НА ОПАШКАТА, ГОСПОЖО!!!, а след това да почнем да ходим еднопосочно и нервно, все едно сме отишли да купуваме свинска плешка, а не сме излезли на разходка и да ни е приятно.

Нахранете се вкъщи, нахранете и децата, за да няма после простотии и хленчене, дай ми солети!!!, носиш ли ми Зрънчо и ИСКАМ СЛАДОЛЕД!!, последвано от влачене по земята, тръшкане и събуване на гащите насред парка, докато накрая ви писне и ошамарите всички, и се приберете пораженчески по домовете си.

Това би било пълен крах и ние не можем да го допуснем, затова призоваваме още един път: моля, нека цветът на нацията да излезе утре! Подготвен, изкъпан, сресан, уравновесен, със самоучител по португалски в ръка, и малка минерална вода в раница от естествена кожа.

Не се бутайте, бъдете спокойни, облечете се в естествени материи и кимайте спокойно на камерите и журналистите, а след това влезте в тоя парк и започнете да ходите – с изправен гръб, без да бързате, без да се обръщате и без да си забивате краката в пътеката, така че да вдигате прахоляк.

Нека се види, че заслужаваме да бъдем пуснати в парк, защото сме нормални, цивилизовани, възпитани и интелигентни хора.

Ние, разбира се, няма да сме там. Ще изчакаме някой да проправи път и следващия уикенд ще се пробваме!

Успех!! България над всичко!

Ваши: Белобрадова и Хаджииванова

P. S. По последни данни, министър-председателят е обявил, че се обсъждат варианти за по-ранна отмяна на извънредното положение. Това означава само едно - МОЛИМ ВИ, КАТО НА ЧОВЕК ВИ СЕ МОЛИМ, нека в този парк утре се събере наистина цветът на нацията и неговите, на цвета, деца!!

От тях зависи всички ние да получим достъп до паркове и градинки, а както се вижда, може би и падането на извънредното положение зависи от представянето им утре.

Благодарим ви!

Великден е от тези семейни празници, които обикновено прекарваме тъпчейки се с яйца, козунаци, агнета и какво ли още не. Някои ентусиасти решават сами да приготвят вкусотиите, които слагат на трапезата и това е страхотно, но понякога не става точно това, което сме очаквали. Ние от Майко Мила! много добре знаем как могат да се объркат нещата! Вижте тези убийствено смешни провали в кухнята и не се срамувайте да споделите своите кулинарни изцепки, били те празнични или не.

1. Тоя заек го е очукал живота.

2. Зайчета от ада.

3. Малко са тъжни тези пиленца.

4. Заблеяло ми агънце.

5. Нищо, стискаме палци следващия път да не са като настъпани.

6. Страх ни е от тази овца.

7. Почти като на картинката.

8. Тези зайци са имали среща с демон.

9. Чорба от фаршировани яйца.

10. ... Дори не знаем какво е това, но определено има проблем с едното око.

11. НЕ!

12. Може би са пилета... много тъжни пилета.

13. Този заек май е алергичен към създателя си.

14. Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

15. Нещо съвсем се е объркало тук...

16. В какво, по дяволите, кисне това яйце?

17. Това рога ли са, уши ли са... ?

Здравейте, миряни и мирянки! Ето че отново дойде моментът от годината, в който част от планетата се юрва на състезание по най-безупречно боядисани яйца, по най-бухнал до космоса и отвън него козунак и по най-много погълнати агнешки плешки!

Ние не оставаме по-назад и днес ще ви покажем как Майко Мила! боядиса яйца по древна, френска и невиждана досега техника, с която безапелационно ще спечелим всички състезания!

Гледайте и НЕ пробвайте това вкъщи!

И докато Красимира ходи замаяна от бронхита си и грачи като гарга, Елисавета, като най-лична мома в Майко Мила!, стана с кокошките в четвъртък и моментално се намъкна в престилка, за да боядисва яйца! Нашите яйца обаче не са като вашите, а са много по-хубави И СПЕЦИАЛНИ! И модерни! Въобще, толкова са хубави и така си ги обичаме, все едно ние сме ги снесли!

Днешният пиниз е резултат от опита на една личност с елементарни инстинкти за самосъхранение, опитваща се всячески да избегне битовите си задължения поради уморителния и изтощаващ живот на майка и работеща жена.

Eто нейния опит:

1. Не боядисвайте 506808 яйца! Яйцата са като мартениците - постоянно някой носи десетки и накрая оставате с огромно количество чукнати яйца, които трябва спешно да се изядат с козунаци, агнешко, майонеза, зелена салата, сладко от круши, кюфтета, препечен хляб, мусака и каквото изобщо имате налично. Боядисайте 12. А и децата трябва от малки да се научат да се чукват скромно и без да се разпищолват.

2. Опитайте се да не ги боядисвате вие - обадете се на приятелка с деца в съзнателна възраст (удобно е, ако и вие имате такива деца), които все още се тресат в синдрома "Том Сойер" и им кажете "Леле, деца, искате ли да боядисвате яйца?". Те скачат щастливо, вие ги заплашвате със страшни наказания, ако омажат нещо, слагате два вестника, 5 буркана и ги оставяте. През това време пиете кафе с приятелка.

3. Козунак месете само ако имате много силна нужда от това. Ако искате да скокнете в 4 часа сутринта и да омесите 35 кила козунак, бухнал до 7-я етаж, ние няма да ви спираме. Но ако нямате силно желание, в никакъв случай не се впускайте. Само ще се уморите и изнервите. Купете си козунак. Давайте. Ние сме с вас. А и фурните трябва да живеят от нещо.

4. Агнешкото е проста работа. Сложете бутчето във фурната. Сложете малко вода, сол и фолио. Оставете го за 4 часа. После сложете пресни картофи. Накарайте мъжа си да направи салата и да изчисти чесъна. Излезте от къщата, докато всичко това се случва. На разходка примерно.

5. Гостите не са това, което бяха. Ако имате гости за Великден, които са дошли да ви изядат агнешкото, да ви наронят черупки от яйца и да ви изморят, колкото и да ги обичате, ги включете в овладяването на празника. Няма нищо лошо в това гостите да помагат в сервирането, отсервирането и миенето на чинии или слагането им в миялната. По филмите хората го правят, значи можете и вие.

6. Поспете си. Животът е кратък. Поспете и се порадвайте на почивката

7. Бабите само чакат сигнал от вас. Вижте какви налични баби имате и егоистично ги ангажирайте с нещо, както винаги. Странно е, но те обикновено се радват, защото са супер и ни обичат.

Извод:

А всъщност ... можете да имате един съвсем алтернативен Великден. Боядисайте 6 яйца от кумова срама, стегнете си багажа, идете на почивка в Италия или в някой чудесен курорт. Чукнете се с яйца, прегърнете се с хората в Италия/курорта  и се оставете на хубавите пролетни дни да ви завлекат на дъното на мързела, безхаберието, щастието и разнообразието.

Ваша Елисавета, която отива да пие кафе при приятелка

cross