fbpx

Answear.bg и Майко Мила ще подарят на един от вас чанта Furla! Как да си я спечелите - вижте в това видео и коментирайте под този пост във Фейсбук:

Победителят ще бъде изтеглен на 8 декември. Но ако късметът не се е усмихнал на вас, не се отчайвайте! В Answear.bg има над 150 000 обувки, дрехи и аксесоари на повече от 500 модни марки и лимитирани колекции.

Отворете си приложението на Answear.bg и намерете своето модно вдъхновение за предстоящите празници!

Помните ли как в “Оркестър без име” Велко Кънев тактуваше на момченцето с цигулката и го нареждаше за липсата на вдъхновение?

“Раз, два, три, четири – не бързаай – четири... Така. Има напредък. Напредък има. Но няма вдъхновение. Вдъхновение няма. Размах. Повече размах трябва.”

И ние го помним. То и как иначе. Колко пъти в живота досега сме я използвали репликата с липсата на вдъхновение – представа си нямате! То и ние не си ги броим да ви кажем честно, но ето сега ни се отдава възможност да я използваме отново, само че наопаки, защото вдъхновение има. Има вдъхновение. Ще го последва и размахът, но всичко по реда си.

Този път вдъхновението идва от ИКЕА.

Но да почнем малко по-отдалече. 

Вървяхме си един следобед с цел и посока, а именно – да открием най-подходящите завеси, към които да хвърляме поглед с облекчение вместо с отвращение. И както си вървяхме, вървяхме, попаднахме на ikea.bg

Вие сега сигурно ще си кажете “Ехе, ние откога сме попаднали там, вие намерихте с какво да ни се хвалите”. И ще сте прави – попадали сме и ние много често, а пък по време на локдауните през последните две години направо си бяхме редовни посетители.

Но не ни е за това думата.

Та, попадаме си ние на ikea.bg, откъдето, стана ясно, не е като да не сме минавали, и виждаме секция, която се нарича Вдъхновение

Ама ето го къде било вдъхновението! Ние къде го търсим, то къде се е скрило. И като ни обзе това ми ти вдъхновение, като ни помъкна на гости по разни чужди къщи… “Влез тука”, казва, “не бой се, много е хубаво.” И ти влизаш, какво да правиш. И почваш да разглеждаш стаи, домове, балконски градини, домашни офиси… 

“Ама ние сме само за едни пердета”, се чуваме да мънкаме тихичко, докато влизаме в следващия дом,от който задължително искаме да си тръгнем не само с пердета, ами с няколко възглавници, поне едно кресло и един-два шкафа. 

Домове, в които си добре дошъл

Ако много се чудите защо нахалстваме по къщите на хората и влизаме най-безочливо да им разглеждаме всичко, докато си заплюваме от черпак през лампа до кухненски плот, то е защото новият наръчник за дома на ИКЕА, който удобно се е разположил в секция “Вдъхновение” на сайта им , ни дава именно тази възможност.

Съдържанието е представено така, че освен идеи и вдъхновение за обзавеждане и оборудване на дома, всеки има възможност да получи и конкретни дизайнерски решения за неговото лично пространство. Нещо повече –  да ги види как изглеждат реално в един истински дом с три деца, например, и, докато го прави, бързо и лесно да се осведоми за цена и наличност и директно да поръча каквото му е необходимо.

На нас специално не ни се мърдаше от къщата на това прекрасно петчленно семейство, което е сменило града за по-спокоен живот в провинцията. При тях обаче завеси не си харесахме.

Но пък при другото семейство, където се застояхме, имаше чудесни завеси  Oсвен това имаха и празник, една торта се появи в суматохата и нямаше как да не останем да ги уважим хората.

Идеи за лично ползване

Да надзърнем в дневната, да влезем в кухнята, да отворим някой и друг шкаф и да видим как от една маса стават три, които спокойно могат да съберат сума ти гости, е не просто вдъхновяващо. То може да е и животоспасяващо, когато се чудиш как и къде да прибереш всички играчки на децата или как точно да съжителстват три поколения в един апартамент, който да продължи да е функционален и уютен.

Разходката из интерактивното съдържание на този наръчник за дома е възможност и за откриване на отговори,  за които обикновено не се сещаме сами, защото идват от специалист. Тук дизайн решенията са представени свободно, така че всеки да вземе от тях това, което му е нужно, докато използва пълния потенциал на пространството вкъщи.

Може да започнете като нас в търсене на завеси и да свършите с истинско вдъхновение за реорганизиране на дома, ново съчетание на мебели и материи и намиране на още място за онова мечтано кресло, което идеално ще се върже с решението ви за нов цвят на стената зад него. 

И тук идва размахът. Казахме ви, че ще има такъв. Защото когато има вдъхновение какъв искаме да бъде домът ни, неизбежно се появява и размахът, с който да го претворим. 

Вижте повече на ikea.bg/homes и после ни поканете на гости. Ще дойдем, какво си мислите.

Текстът на Снежана Димитрова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.


Сега ще ви разкажа и за моята невероятна баба Тани. Тя е моята светица, по-близка и от майка ми. На нея мога винаги да споделя всичко. Тя е толкова мъдра и умна жена.

Когато съм била малко бебе почти на 40 дни, тя ме е взела от майка ми. На нея тогава ѝ е предстоял развод с баща ми, който ѝ е бил в тежест. След хилядите побои и скандали тя е взела важното решение да остане самотна майка с две по-големи деца и мен - новороденото бебе.

Баба ми си е жертвала работата и годините за пенсия и ме е взела, за да може майка ми да работи и да издържа по-големите ми брат и сестра. Заплатата ѝ като учителка е била по-голяма от майчинството и така са взели това трудно решение – да ме повери на майка си.

А аз там изобщо не бях зле. Бях отгледана в едно истинско и любящо семейство от баба и дядо. Живях спокойно и щастливо на село сред многобройните ни животинки, които бяха моите най-добри приятели.

Баба всяка сутрин ми приготвяше палачинки. Как само ги обожавах, лелеее! Сега се опитвам да приготвям такива на моите деца, но някак си не са същите - няма я магията на баба.

Тя ме научи на толкова много важни и полезни домакински умения - квасене на мляко, правене на масло, приготвяне на разнообразни сладка. Научи ме да се трудя ,да копая на нивата, така оцених храната, която ядях. Научих се да готвя, да точа кори за баница. И, да ви кажа, когато ѝ ходим на гости, винаги ѝ нося нещо, което съм приготвила специално за нея - я някое сладко, я някой кекс или торта.

Аз съм безкрайно благодарна на тази Жена. Тя не е само моя баба, а моя мечтана майка. Тя обожава децата ми. През лятото ходим при нея и, колкото и да е зле, без сили и трудно подвижна, тя събира някаква божествена енергия и става, за да играе с децата ми.

Те обожават нейните приказки и винаги лягат до нея със думите: "Бабче, разкажи ни приказката "Когато мама е била малка"! А тя така сладкодумно ги опиянява, смирява и успокоява, че не мога да ги позная.

Моля се на Бог да ни я опази поне още някоя годинка, за да могат и те да я запомнят, а аз винаги ще я нося в сърцето си и ще запазя всичките ѝ мъдрости, съвети и ценности, за да ги предам и аз на моите внуци.

Текстът на Иванка Мартинова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 25 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.


Баба е уникална! Тя просто е неизчерпаем източник на енергия и има абсолютно необикновени сили. Баба е пенсионерка и скоро ще навърши 83 и всички ѝ се възхищаваме за това, че тя никога не се е пенсионирала от това да бъде жена за пример.

Тъй като мама работеше и пътуваше много, когато бяхме деца, баба се пенсионира преждевременно, за да ѝ помага с гледането ни. Вместо да се отдаде на круизи и пътешествия, тя се отдаде на пране на пелени, печене на баници и писане на домашни.

Не са ѝ били лесни и годините преди това, но всяко нещо тя го прави с лекота, абсолютна прецизност и висока дисциплина.

Вдъхновение за женственост и стайлинг

Още откакто бяхме малки, баба много държеше на това да ни научи да изглеждаме добре.

„В чантичката ти винаги трябва да има огледалце, кърпичка и парфюмче.“ „Всичко по теб трябва да изглежда чисто, спретнато и изгладено.“

Въпреки че се бунтувах срещу плитките, които тя плетеше на мен и сестра ми, тя ни научи, че „чокото“ не е прическа, а „косите трябва да са пуснати и свободни“. Баба казва, че красотата на жената е в косата ѝ. Разбирам го сега, като гледам бунтарските прически от тийнейджърските си години.

Баба е най-големият враг на кецовете и маратонките, защото „токчето подчертава глезена и женствеността“ и „може да е ниско токче, но да е токче“. Не казвам, че редовно го спазвам, но сигурно и вие сте го изпитвали това, когато се качите на 5 см ток, женствеността ви се качва на 1 метър.

Следващото табу са тъмните цветове, особено черният. „За да бъдете свежи, трябва да носите свежи цветове, да се облечете в бяло, да миришете на хубаво.“

Много е трудно да спазвам всички указания, но когато искам да събера женската си енергия, не пропускам нито един. И работи. Безупречно. Колко и да е крив светът, токче, червило и светла рокля сменят нещата първо отвън, после и отвътре.

Та в това отношение за мен баба е много по-голям вдъхновител от Моника Белучи и Анджелина Джоли. Защото, въпреки че не я очакват репортери, на 82 години тя не пропуска сутрин да „се приведе във вид“.

Вдъхновение за дом, уют и дисциплина

Баба възпита и до днес вдъхновява у мен стремежа да внеса уют у дома и някак си ме е програмирала да не оставям неизмита чаша в мивката.

Това по-скоро го казвам с идеята за дисциплина, защото както казваше в една мотивационна реч адмирал Уилям Макревън,„Ако искаш да промениш света, започни с това да оправиш леглото си“.

Това е и вечната философия на баба, която, въпреки че едва ходи, продължава да поддържа някак си дома си безупречен.

Вдъхновение за вяра, сила и енергия

Както казах, баба едва ходи. Има един куп здравословни проблеми като пареза на крака, липса на хрущялно вещество в коленете и много, много болки дори в седнало състояние. Но баба не им се е давала и никога няма да им се даде. Защото баба е мега силна и вместо да охка, тя пише стихове, има фейсбук страница и публикува там поезията си за пролетта, за любовта, за танците, за младостта, увековечава в рима важните събития на семейството и нашите приятели.

Не пише депресантски неща (или поне не ги публикува), защото „животът е прекрасен и трябва да се живее с пълна сила“. Тя е вдъхновяваща с вдъхновението си! Не знам откъде го намира, но на нейната възраст искам да съм като нея.

Баба е приключенец и пътешественик. Винаги е готова за предизвикателство - да играем на домино, да пътешестваме, да идем да видим Босфора. Тя не признава ден и нощ и като се окрили, нищо не може да я спре да тръгне накъдето има да се ходи, дори в полунощ.

Баба е личен съветник и опора на много хора. Никога никого не връща. Отговаря на обаждания на познати и непознати и въпреки своите проблеми, винаги е готова да изслуша проблемите на другите хора и да им даде вяра и сила.

Баба гледа на кафе. Къде гледа, къде дава съвети, къде пусне някоя мъдрост, но винаги след това се чувстваш окопитен и окрилен. В това баба няма равна. Във всеки един момент, в който пред мама или пред нас се изправя проблем или изпитание, и когато е най-трудно, тя вади супер силите, прави една молитва, гаси 5 клечки във вода и казва: „Няма да се притесняваш, Господ си знае работата“.

Баба заразява с вярата си в Господ, в хубавите дни, в пролетта, в предстоящото, в цветята. Да, за малко да забравя за цветята и морето… Баба се „зарежда“ от природата. Само да я видите как се радва на връзка кокичета или цъфнали минзухари. Истинска радост. Като на дете. И като я видиш да го прави, нещо в теб припва и се сещаш кое е важното. Толкова много вяра и енергия има в тая жена и колкото повече ги раздава на хората, толкова повече те растат.

Благодаря ти, бабо, за това, че си така силна и впечатляваща и че въпреки всичко умееш да бъдеш дом и упора, женствена, красива и невероятна.

“Таткото помага ли?” 

“А кой ти гледа децата, докато ти си на работа?”

“– Къде е детето?

 – С баща си.

 – Еее, браво.”

Тези коментари, подхвърляния и кратки, уж безобидни, разговори са всекидневие за повечето майки. Човек отначало може и да им се дразни, после свиква да им отговаря някак остроумно, за да се чувства поне малко комфортно, а накрая изобщо не им обръща внимание.

Само че те са показател, че все още обществено не сме съвсем свикнали с идеята, че детето е акционерно дружество между майката и бащата, в което всеки от тях има равен дял от по 50%. Грижите за децата не са приоритетно занимание за майките и някакво хоби за бащите. Защото в семейната двойка партньорите действат като екип.

Да не говорим, че това подценяване е доста обидно за мъжете, особено ако постоянно им се чудим могат ли да сменят един памперс или да приспят детето. В крайна сметка, всеки може всичко, защото децата са си наши и ги гледаме с любов и колкото сили имаме. 

И понеже ни се иска стереотипът майка-гледаща-сама-децата-вкъщи-и-баща-прибиращ-се-от-работа-с-мисъл-само-за-ракията-и-салатата, да е все по-рядко срещан (както и изглежда напоследък), споделяме с радост кампанията на фондация The People и People of Sofia

Тя свиква под знамената всички татковци за пример, за да разкаже, че и мъжете се грижат за децата си и го правят не по-зле от жените. С фотографски портрети и кратки истории Вихрен Георгиев от People of Sofia ще ни срещне с 10 мъже, които вие ще номинирате. Ние в Майко Мила ще ви споделим историите на трима от тях, за да цъкаме всички заедно с език какви добри мъже е раждала, ражда и ще ражда българска майка юнашка и как хубаво се грижат те за децата си, без да го приемат като геройство.

Затова от сърце ви призоваваме да ни издадете кои са татковците за пример във вашия живот, за да ги строим, преброим и да им се възхитим дружно. Пишете ни в коментар под този текст във Фейсбук или на maikomilabg@gmail.com кои са вашите хора и защо ги номинирате. 

А ето за вдъхновение чантата на един истински баща за пример. Неговият набор за оцеляване за гледане на дете включва нещо за ядене, нещо за сменяне и нещо за температура. (Ако искате, снимайте чантите/раниците и на мъжете, които номинирате, за да ни покажете нагледно що за баща е този човек.)


Кампанията е подкрепена от PokerStars Careers – един от големите технологични работодатели у нас, осмеляващ се да гледа на бащинството и майчинството по единствения възможен начин – човешки.

www.pokerstarscareers.com

Текстът на Йоана Маркова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.


Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Помня много ярко как моята майка ме караше (возеше) до детската градина. С едно колело, аз качена отзад (без предпазни колани, разбира се), спираме на един павилион за палачинки, хапвам и продължаваме. Ах, да можеше и сега…

Моята майка обича красотата, обича честността, обича да мечтае. Да, тя много обича да мечтае. Получава ѝ се! Сбъдва МНОГО свои мечти.  Обича да прави красиви неща, да твори. И мен учи на това.

Една едничка съм ѝ. Всичко ми е дала и ме е научила на най-важните уроци. Подкрепяла ме е и в най- безумните желания.

Няма да забравя една Нова година, аз, тийнейджърка, решавам, че искам коледен маникюр с бяла основа и елхички. По онова време нямаше маникюристи (поне в нашия град). Без много да я моля, започва да ми рисува ноктите с блажна боя с надеждата, че ще изсъхне и е само за една нощ (да, блажна боя!).

Стана много красиво, но уви след 4-5 часа все още не можеха да изсъхнат. Почистихме ги, бях без рисуван нокът, но бях удовлетворена от опита. Коя майка ще започне тази безумна дейност на 31 декември!?

Моята майка има „златни ръце". Не се шегувам! Каквото и да започне да прави, всичко е красиво! Умее да плете. Като бях дете имах най-красивите плетива. А нея как я помня по онова време – толкова модерна, стройна и винаги различна.

Обича да прави всякакви вкусотии. Не стига, че са красиви, но и толкова вкусни. Смайва ни със своите питки и любимите на всички кифлички (поне това усвоих от нея).

Обича да приготвя трапези, да събира роднини и приятели – така си пълни душата с приятни емоции. Знае и да отсява неверни другари, недоброжелатели. 

А нейните гоблени са достойни за изложба. От красив по-красив, прецизно ушити, рамкирани и старателно окачени на стената да им се радваме цялото семейство. И това начинание усвои. „Отдава ѝ се" ще кажете. Не е само това, старателна и търпелива е. Колко е търпелива…

Уча се от нея, наблюдавам с какъв ентусиазъм започва всичко в живота. С тази си нестихваща усмивка и ведрост. Всъщност имам много още да уча за отношенията между хората, за любовта, за уважението, за това как да гледам по-леко на нещата. Истинско богатство е да имаш такава майка! 

Споменах ли за цветята и вълшебната и градина?! Няма цвете непоникнало, всички ѝ се радват и усмихват, озарени от слънцето. Златни ръце има, казвам ви.

Моята майка е необикновена (знам, ще кажете и вашите сигурно). Заразява с позитивизъм, не губи кураж никога, наблюдава ме зорко (даже и сега, с две деца и съпруг) и бързо може да ме свали на земята.

Странно как на 34 години все още ми се обръща коремът, когато ме погледне с укор.

Това е моята майка силна, усмихната, даряваща добро, безумно работлива и с крехка душа. За нея няма невъзможни неща!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Този текст е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на email konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г. 


Моята майка се казва Ани.

Никога не съм гледала на нея като на обикновен човек, роден по обикновен начин.

Ако очаквате да чуете как ми е готвила най-вкусните яденета, винаги е била усмихната и е ставала в пет часа сутринта, за да ми намаже филия с лютеница, ще останете разочаровани.

Още от съвсем малка съзнавах, че туй, което ме буди с трясък в седем сутринта, провиквайки се от кухнята „Елисавета, ставай!!!“, е нещо съвсем различно от обществените очаквания.

Първите ми спомени за нея са от детската ми градина. Висока и царствена, тя ме хващаше за ръката, излизаше на улицата и беше най-красивата сред всички майки. Извисяваше се със своите метър и 73, вървеше плавно с балетната си походка и докато аз унило се тътрех до нея, колите бибиткаха, за да я поздравят, мъже я спираха, за да я заговорят, а тя просто вървеше нататък, защото бързаше.

Бързаше да ми обърне внимание, да ми разкаже всичко, което я вълнува, да ми сподели абзац от книга, да ме вземе от детска градина, веднъж седмично да хапнем в някой ресторант и да се смеем до припадък. Нищо, че беше на 30, а аз само на 5.

Моята майка беше балерина. Още помня как изглеждаше, докато се мотаех из съблекалнята на Националната опера – дълги крака, опънати върху тоалетката, изкуствени мигли, сценичен грим, цигара.

Съблекалнята на балерините беше място, което никак не приличаше на останалата част от детството ми. Западнало по един декадентски начин, миришещо на дърво и пълно с горски създания. Облечени в  костюми или голи, колежките на мама играеха карти, плетяха, разказваха си вицове и ежедневието им бе като сцена от „Ах, този джаз“. И досега съм благодарна, че имах шанс да израсна зад кулисите на един магичен свят благодарение на мама.

Когато бях малка, децата ми казваха „Е, то щом майка ти е балерина, значи по цял ден нищо не прави освен да танцува из къщата по пеньоар и да се пудри с огромно пухче“.

Милата ми майка… Както често ми е казвала, „Ели, трудно е човек да бъхта по цял ден и после вечер да иде да прави изкуство“.  Защото мама работеше постоянно, а после чистеше, гладеше, готвеше, пазаруваше и понякога се връщаше след спектакъл в 11 вечерта смъртно уморена.

Не знам как успяваше винаги да е елегантна, с маникюр и парфюм. Цял живот се опитваше да ме направи човек, който поне да започне да се сресва и да се поглежда в огледалото, но, когато станах на 20, се отказа.

Мама ме научи да обичам свободата.  Постоянно ми повтаряше: „Важното е да можеш сама да се издържаш. Да си имаш нещо свое. Да бъдеш сама себе си. Да можеш да си тръгнеш, когато поискаш“.

Научи ме да не се изгърбвам. „Не се изгърбвай“, ми казваше. „Няма нищо по-грозно от гърбава жена.“

От нея получих най-добрите съвети за мъжете. „Свестният мъж е щедър. Но не гледай на теб какво дава, защото може да е временно. Гледай дали дава на всички около него. Най-важно е да е добър, но не сантиментален. Сантименталните хора са най-жестоки.

Мама никога не е чакала внуци. Надяваше се да стана велика личност, вместо да бременея, и когато я попитах дали ще ми помага с децата, ми каза: „Който си има деца, да си ги гледа“. После отгледа и тримата си внуци с цялата любов на сърцето си, за да може нейната дъщеря да има кариера и свобода.

Научи ме да чета навсякъде. Да вървя по тротоара и да чета, без да се блъскам в стълбовете. Да ям и да чета. Когато обядвахме заедно, и двете вадехме книги, подпирахме ги на една солница и четяхме.

Тя ме научи, че майката е самостоятелна личност, която не принадлежи на децата си. Понякога знаех, че просто трябва да я оставя на мира в най-добрата компания – нейната собствена. 

Моята майка никога не се скандализира. Не я възмущава нито каруцарската реч, с която се сдобих с времето, нито житейските абсурди, които натворих с годините, нито това, че винаги бъркам в тенджерата, преди да е станало яденето.

Моята майка ме обича така, както никога не съм се надявала някой да ме обича. Без капка колебание. И ме научи на най-важните правила в живота ми, валидни и до днес:

Не флиртувай там, където си вадиш хляба.

Легендата, че красивите жени са глупави, не е вярна.

На каквото си се присмял, това ти се е случило.

Но най-вече ме научи на почтеност и състрадание. Научи ме да обичам животните, да бъда силна и да взимам решения, колкото и тежки да са.

Никога не разбрах защо има такова скромно мнение за себе си. Все казваше: „Ели, колко по-добре пееш/ рисуваш/ пишеш от мен“ или „Колко по-добре ги разбираш тези неща, маме“. За мен тя е най-добрият литературен експерт и преди да видя какво ще ми кажат великите критици за някоя книга, давам я на мама.

Тя ми показа как се гледа изкуство. Когато е добро – с аплодисменти. „Най-голямата награда за артиста са аплодисментите. В края на краищата, това е, за което сме се трепали толкова време.

Когато обаче, е лошо – с напускане. Макар сама да беше балерина, ме учеше, че не трябва да толерирам лошото изкуство, а да го порицавам високо, ясно и недвусмислено.

Мама преживя житейски предизвикателства, достойни за цял отряд ветерани от Първата световна война, и все още главата ѝ е изправена.

Научи ме да се надсмивам на носталгията, да вярвам, че всяко поколение е по-добро от предишното. За разлика от много хора на нейната възраст, никога не я чух да казва, че по нейно време е било по-добре. 

Винаги гледай напред, но работи сега, защото не знаеш какво може да ти донесе животът, а няма да си вечно млада.

Един ден седяхме край морето и си говорехме. Мама обожава морето. След 5 минути взиране ми каза: „Не ме е страх да умра. Просто не искам. Докато съм жива, ще мога да виждам. Когато умра, вече няма да мога, а то ще е още тук все така красиво и това много ме измъчва“.

Мама е голямото ми вдъхновение. Човекът, който ме научи, че да си свестен и почтен, в края на краищата, е най-добрият вариант. Да работиш е най-сигурният начин да се научиш да правиш нещата както трябва. Да имаш време за себе си е изключително важно. Да казваш истината на децата си е това, което ще ги свърже най-силно с теб. Само не успя да ме научи да се сресвам, но дори майка ми не успя да се справи с всичко. 

Този 91-годишен господин е вдъхновение за целия си фитнес и за хиляди хора в интернет, които го аплодират леко просълзени пред екраните на устройствата си. Ако е успял да ги вдъхнови и да влязат в залата, ехее... както се казва. Нас със сигурност ни впечатли.

Лойд Блек от Семс, Алабама, започва да тренира миналата година, когато осъзнава, че вече се затруднява с някои елементарни домакински задължения, предава Good News Network. Основната му мотивация била да заякне малко, тонизирайки мускулите си, и да се отърве от някои редовни болежки.

Лойд посещава редовно фитнеса три пъти седмично, а интерес буди не само стабилната му възраст, но и спортното му облекло. Мистър Блек предпочита да спортува с гащеризон, защото му е удобно и така не се притеснява за постоянно смъкващите се панталони.

Когато започнал да тренира в Anytime Fitness не можел да изкара повече от 10 минути на пътеката, споделя управителката на залата Ашли Сийман. Сега изкарва съвсем спокойно загрявка от половин час интензивно ходене, преди да започне същинската си тренировка за деня.

Освен това се старае да е в помощ и на други възрастни хора, започващи да тренират, показвайки им как да използват уредите за вдигане на тежести.

Снимка: Ашли Сийман/Anytime Fitness

Съвсем скоро управата на фитнеса гласува и отличава Блек за "Член на клуба на месеца". Нас ако питате, достоен е за "Трениращ на годината". Даже на всички години!

Снимка: Ашли Сийман/Anytime Fitness
cross