fbpx

Ракът на гърдата е най-разпространеният рак сред жените и на второ място по причина за смъртността им. Затова и навременното му откриване е особено важно и към скрининга е добре да подхождаме отговорно.

Именно със задачата по-точно и навременно да се откриват злокачествените образувания се занимава от години проф. Кристина Близнакова - медицински биоинженер, водещ изследовател в Медицински университет - Варна.

С нея сме ви срещали в момента, в който ръководеше проекта MaXIMA, чиито задачи са да се направи компютърно моделиране на тумори на гърдата (включително ракови заболявания с неправилна форма). Получените модели се използват в научни проучвания за нови технологии при рентгеново изобразяване на гърдата.

След като MaXIMA завършва много успешно през 2018, проф. Близнакова решава да продължи изследванията си в тази област, като стартира с колегите си следващото начинание – Phenomeno - съвместна изследователска програма в областта на антропоморфните модели, посветена на рентгенови изображения на гърди и технологии за 3D печат.

Точно изготвянето на антропоморфни модели - такива, които наподобяват истинската гърда, са важни, за да може да се върви напред в науката и лаборантите да използват това изображение, за да подобрят протоколите си за сканиране, тъй като всяка жена има различна структура и някоя е с по-плътни и големи гърди от друга.

Към изследователския екип се присъединява д-р Цветелина Тенева - рентгенолог, както и научен работник към МУ-Варна с тесен интерес към образната диагностика на млечна жлеза. Тя също участва активно в научната дейност и планиран обмен по проектите и в изследванията се включват още 20 пациентки.

Двете заедно са женската сила на научния екип, с която поддържат добрата организация и сплотеност по време на работа. Обединяват усилията си и в още един проект – Elpida, насочен също към образна диагностика на рак на гърдата. Идеята е с екип от специалисти от Варна да създадат прототип на нова рентгенова система за тестване на нови геометрии за получаване на мамографски образи, които биха подобрили още повече диагностиката на гърдата.

Проф. Близнакова ръководи и трите проекта като нейната задача е да поставя целите им и да организира тяхното изпълнение, като в същото време не спира и активната си научна дейност и международните проучвания, свързани с рака на млечната жлеза.

3D принтиран модел на гърда с тъкан и 2 различни туморни образувания от различни материали, които в последствие се скенират или снимат рентгенографски

С новия проект Elpida амбициите са да се направи ново устройство, с което да се тестват антропоморфните модели, които репликират изцяло женската гърда, вместо да се тестват самите жени.

Затова и проф. Близнакова вярва, че Elpida може да превърне Варна в център за скрининг и диагностика на млечната жлеза. Надява се проучванията да подпомогнат и лечението на болестта.

Първата стъпка за доброто лечение е да има детайлни изследвания

„Оказва се, че информираността по отношение на жените за скрининг диагностика на рака на гърдата е изключително ниска“, уточнява д-р Тенева.

Според данните на Eurostat от 2021 г., сравнени със статистика от 2011 г., ситуацията в страната ни е много тревожна.

„Ние сме на последните места по скрининг на рак на гърдата и на първите места по смъртност. Това е нормално, тъй като ако човек не се изследва, е логично заболяването да се хване на по-късен стадий и съответно смъртността да е по-висока“, допълват специалистките.

Също така се оказва, че са изключително малко центровете в страната, където може да се прави диагностика с мамография. „Броят на машините, които се купуват в Гърция и в Кипър, например, са в пъти повече сравнено с 2011 г. У нас обаче ситуацията не се е променила и ако Кипър бяха на последно място по диагностициране на рак на гърдата, то с увеличилият се брой машини, те след пет години ще са сканирали много жени, докато ние ще сме останали в същото положение“, предупреждава проф. Близнакова.

По думите ѝ единствено в София има достатъчно възможности в частни центрове за извършване на образна диагностика за рака на гърдата. В останалите градове в страната, включително и Варна, работата се върши „на парче“ - един гледа на ултразвук, друг на мамограф, трети на магнитен резонанс. Липсва единен център, който да обхваща цялостното изследване.

Също така е много важно всяка жена да се научи как сама да опипва гърдите си, за да търси бучки

„Всяко едно съмнение, че нещо ново се е появило, което стои в гърдата повече от два месеца и не е свързано с цикъл, трябва задължително да се види на ехограф или поне да се отиде на лекар, за да се прецени какви образни изследвания са необходими да се назначат“ , уточнява проф. Близнакова.

Проблемът със скрининга (изследване на определен период от време с цел откриване на заболяван) у нас е, че в България още няма програма, която на национално ниво да извършва скрининг на рак на гърдата.

Затова препоръката е всяка жена над 50- годишна възраст веднъж на две години да си прави мамография

Това е възможно, защото у нас личният лекар има право да дава направление за този период и всяка пациентка да си направи изследването в желания от нея център.

По последни европейски препоръки е добре жени до 50 години да минават всяка година ехографски преглед на гърдите

При съмнение да се направи мамография или магнитен резонанс на жлеза. Ако при мамографски преглед се види нещо при някоя жена - без значение на колко е години, трябва да се направи ултразвук на гърдите и резонанс.

Превантивни мерки

За рака на гърдата няма превантивни мерки. Жените, които имат по майчина линия – майка или баба с рак на гърдата, трябва да се изследват задължително всяка година, защото рискът за тях е много висок.

Също така задължително е изследването за жени, които са взимали хормони, контрацепция или други женски хормони, тъй като се счита, че някои от тях увеличават риска от рак на гърдата.

Другото, което е важно да се знае за пациентките при преглед, е дали са раждали и кърмили. Нераждането и некърменето носи по-висок риск за рак на млечната жлеза.

Много фактори влияят върху това кога е открито заболяването

Ако се хване навреме, лечението на това заболяване не само ще е по-добро и сигурно, но може да се отстрани само туморът, а не цялата гърда. Така ще има съхраняваща операция и лъчетерапията може да е по-щадяща.

И за разлика от България, в други страни ситуацията със скрининга е съвсем различна.

Например във Великобритания всяка жена получава писмо от личния си лекар с покана да отиде и да си направи мамографско изследване.

„Има едно напомняне и активно насърчаване към този преглед и съответно жените имат възможност да се изследват като им се прилагат съвсем нови технологии. Там дори се говори за проблем, обратен на нашия – хващат се образувания, които се оказват впоследствие, че не са рак, нещо като „предиагностициране“, казва д-р Тенева.

Според проф. Близнакова за това също си има причина, тъй като в държавите в Средиземно море, както и във Великобритания, проблемът с рака на гърдата е много голям.

И проф. Близнакова и д-р Тенева се обединяват в едно: Да насърчават всяка жена да не чака, да не се страхува и да си прави редовно прегледи.

„Няма кой друг да поеме отговорността за собственото ни здраве. И ако се появи заболяване, ако е в ранен стадий, то то е напълно лечимо“, казват за финал специалистките.

Текстът на Веселина Тинчева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.


„Аз съм я отгледала от ей такава“, каза баба на сватбата ми и посочи две педи. Беше много горда, че съм станала такава красива булка, а тя имаше важен принос в порастването ми. 

Като съм се родила, баба ми толкова много се е зарадвала, че е поела повечето грижи по отглеждането ми, мама е била студентка и ме е кърмила, докато е четяла за изпити по медицина. Баба винаги казваше, че съм кръстена на нея и името ми започва с нейната буквичка – В, и беше много щастлива!

Обожавах летата при баба в уютната варненска къща с двор, асма с бяло и червено грозде, градинки с рози, гергини, зюмбюли и нарциси. Особено обичах аромата на димитровчетата и сега, през късната есен, този аромат все ме връща в бабиния двор. Въпреки че бяхме градски деца, със сестра ми знаехме как да се покатерим по стълбата и да берем грозде, как да полеем доматите, как да съберем яйцата от полозите на кокошките. А в дъното на двора се радвахме на пухкави и сладки зайчета. 

А каква вкусна супа от домашна кокошка правеше баба! Но то си беше цял ритуал: от гоненето на кокошката из двора през скубането на перушина и варенето до сипването на супата в чиниите, разпределението и наричането на коя внучка се пада трътката, за да остане във Варна, на коя крилцата, за да отлети и да се омъжи в по-далечен край на България... 

В топлите летни вечери под асмата баба ни приготвяше и поднасяше най-вкусните кюфтета, пържени картофки, салата с печен пипер, с такъв аромат, че още опитвам да приготвя същите, но не ми се получава вкусът. Разказите и приказките на вечеря под асмата с баба, дядо и сестра ми бяха още по-сладки!

А какви бухти правехме заедно! Баба омесваше тестото, даваше ми и аз да пробвам да меся, разточваше с точилката лист, който нарязвах на ромбове, тя пържеше, а ние внучките овалвахме бухтите в пудра захар. Дядо винаги първо дегустираше резултата и след това ние. Любимо! 

Обичахме да се качваме на покрива на гаража, оттам на покрива на къщата, баба ни оставяше да си играем, но не ни изтърваше от поглед и все ни казваше да внимаваме да не паднем и да не счупим някоя керемида. Свирнеха ли приятелите да излизаме да играем на улицата, ние със сестра ми тичахме веднага навън. Игрите ни през лятото продължаваха до тъмно и късно. Баба ни викаше да се прибираме, а ние все искахме да останем още малко. 

Много обичах следобед като си почивахме, ние внучките уморени от игри, а баба от домакинстване, да  разказва истории за рода ни. Разказваше, че нейният баща е работил в Америка на железопътните линии и като се е връщал е успял да създаде три дъщери, едната от които е баба. Майка ѝ е била много красива и сръчна жена. Свекървата на баба ми пък е ходила на поклонение до Божи гроб и затова са ѝ казвали баба Хаджийка, била е много строга и организирана жена. Благословен род.

Бях в десети клас, когато ходихме на екскурзия със сестра ми и майка ми в Пампорово, и от Чепеларе си купихме много красиви цветни и ефектни прежди. Изплетохме дълги, красиви жилетки и като се прибрахме във Варна, веднага ги показахме на баба, все пак тя ни научи да плетем. Баба толкова беше възхитена, така се зарадва, че взе жилетките и тръгна по съседките, нейни приятелки, да покаже колко са сръчни внучките и какви красиви жилетки са изплели! 

Като родих сина си, баба каза, че е огромно щастие да има правнук - четвърто поколение след нейното, на децата ѝ и на внучките ѝ.

Толкова е хубаво да знаеш, че баба ще те посрещне, ще те чакат с дядо за празниците, баба ще приготви най-ароматните и вкусни ястия, ще ти се радва и слуша разказите от преживяното през деня, ще ти се обажда всеки ден по телефона, ще те обича винаги. 


Валентина Стоичкова ни допадна много с краткия си и забавен разказ за една незабравима морска "почивка" отпреди повече от 15 години, който единодушно решихме да покажем и на вас. Ето какво ни написа тя:

"Аз съм една „попораснала” майка - дъщеря ми е на 23 години, но като чета историите за деца на почивка, се сетих за една моя такава и реших да я споделя, защото е актуална и смешна."

Дъщеря ми беше за 2-ри клас и аз взех леко неразумното решение да ида на море сама с нея и да взема още две деца за нейна компания, а аз да си почина ИСТИНСКИ.

Боже, колко млада и глупава съм била!

Въпросните 2 деца бяха мой племенник, завършил 4-ти клас, и синът на една приятелка - завършил 6-ти клас. Пътувахме в посока Варна със спален вагон, настанихме се в кв. Чайка и морето започна.

Всеки ден ходехме на плаж, давах им пари и тримата ми купуваха вестник, вода и кафе (най-големият носеше кафето по обясними причини). Пусках ги на воля във водата и само ги предупредих като погледна към тях, водата винаги да им е до кръста.

Нещата вървяха добре, но на третия ден тича към мен дъщеря ми, цялата посиняла и накокошинена от студ, и ми вика - „Айде, бе мамо, изкарай НИ от водата, каква си такава учителка???!!”

Викам ѝ - „Не съм учителка в момента, в отпуска съм”.

Вечер, изкъпани, вечеряли и полузаспали, изпитвах дъщеря ми по таблицата за умножение (която тя и до ден днешен не знае за цифри, по-големи от 6).

Водих ги по музеи (да им мине изгорялата червенина от плажа), на Златните и на дълги вечерни разходки.

На връщане пътувахме през деня с влак и аз измислих цял репертоар словесни игри, за да кротуват. Към Вакарел репертоарът ми се изчерпа и аз млъкнах, за да измисля още нещо, а тримата моментално си отметнаха главите и веднага заспаха. Чак се ядосах, че по-рано не прекъснах игрите...

В купето с нас седяха още 2 жени, които се чудеха из целия път какъв ми е случаят. Да сме лагерници - не сме, малко сме като бройка. Да са мои и трите - горката жена...

Излязох по едно време в коридора на влака и аз да видя свят и жените поразпитали децата - и получили следните отговори от тях:

Дъщеря ми: „На мене ми е мама”

Племенникът: „На мене ми е стринка”

Синът на приятелката: „На мен ми е на мама приятелка”

Сега, като се сещаме за това море, момчетата твърдят, че им е най-хубавото море в детството, а дъщеря ми мълчи многозначително...

Идеята ми е, че каквото и да е преживяването, като минат години, човек се сеща само за хубавото и смешното, и слава Богу, че паметта услужливо е изтрила лошото.

cross