Министерството на образованието публикува графика с почивките на учениците. Две дълги почивки през пролетта ще имат учениците – девет дни в началото на април (от 3 до 11 април) и десет около Великден и Гергьовден (от 30 април до 9 май).
Графикът на учебното време е утвърден и публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката. От ресорното ведомство са решили 5 май и 7 май да са неучебни за учениците от 1. до 11 клас, след като са се съобразили със сигнали от родители и учители за накъсвания в почивките и възможността за сливане около празници.
Традиционно неучебен ще е 25 май.
Пролетната ваканция за 12. клас ще е от 8 до 11 април, за тях 5 и 7 май остават учебни. За зрелостниците учебна година е по-кратка (до 13 май).
Учениците от 1. до 3. клас ще приключат на 2 юни (сряда) вместо на 31 май (понеделник), а тези от 4. до 6. клас на 16 юни (сряда) вместо на 14 юни (понеделник). Учениците от 7. до 11. клас ще завършат вместо в сряда (30 юни), в петък (2 юли).
Националното външно оценяване по БЕЛ в края на 7. и на 10. клас в петък ще бъде на 18 юни. Изпитът по математика ще е в понеделник (21 юни). Тези дни са неучебни за всички останали ученици.
И идващата учебната година ще започне както досега – на 15 септември. Есенната и коледната ваканция остават без промяна от предложения в края на юли график – от 31.10.2026 г. до 02.11.2026 г. и съответно от 24.12.2026 г. до 03.01.2027 г. Между двата учебни срока почивни ще бъдат дните от 30.01.2027 до 02.02.2027 г. Без промяна остават и датите на държавните зрелостни изпити (19 и 21 май).
Това може да звучи като кошмар за децата. Но за родителите, които се опитват да съчетаят грижата за тях с работа, по-кратката ваканция през лятото (за сметка на повече и по-дълги през учебната година) може да е истинско облекчение. Споделяме текст на BBC по темата, който се отнася за Англия, където лятната ваканция е доста по-кратка от страните в ЕС – едва 6 седмици. Дори в някои училища там вече се прилага модел с петседмична лятна ваканция и двуседмична есенна ваканция през октомври.
На фона на нашата почти десетседмична лятна ваканция ни се струва страшно да помислим за по-кратък вариант. Но би ли помогнала по-кратката лятна ваканция за по-добро усвояване на материала? Или учениците и учителите се нуждаят от повече време за почивка?
Няма как да не споменем какви идеи има и по нашите географски ширини. Председателката на социалната парламентарна комисия Деница Сачева смята да предложи законови промени, с които родителите на ученици от 8 до 12 години да имат право на гъвкаво работно време през лятната ваканция.
Според Брануен Джефрис, редактор „Образование“ в BBC, шест седмици са доста време далеч от учебния процес, особено за деца, чиито родители работят или не могат да си позволят скъпи екскурзии, занимания или дълга семейна ваканция. И макар всички деца през лятото забравят част от наученото, по-заможните семейства могат да обогатят знанията им чрез пътувания и други преживявания. Това задълбочава разликата в образователните възможности.
Храната също е сред най-големите разходи за много семейства във Великобритания. По време на учебната година над една четвърт от децата в Англия получават безплатен училищен обяд, а в някои училища този процент достига почти 50. С нарастването на цените на храните се обръща все по-голямо внимание на т.нар. „ваканционен глад“ – затруднението на някои семейства да осигурят достатъчно храна без училищната подкрепа.
Има и други фактори.
Лятото носи възможности за игра навън, футбол и време в парка, но удължените зимни ваканции биха означавали и по-високи разходи за отопление през деня. В Англия, Уелс и Шотландия лятната ваканция е шест седмици, като в Шотландия тя започва по-рано и приключва в средата на август. В Северна Ирландия училищата са затворени през целия юли и август. Повечето училища в Англия вече могат сами да определят ваканциите. Някои са избрали модел за почивка с пет седмици през лятото и две седмици през октомври. В Съри местният съвет ще въведе тази схема за всички свои училища от есента на 2026 г.
В Уелс този модел беше предложен за обществено обсъждане и събра над 16 000 мнения от родители и учители. Резултатът е с малко мнозинство в подкрепа и през юни 2024 г. плановете бяха замразени.
Анкетата на Parentkind показва, че 53% от родителите подкрепят четириседмична лятна ваканция, като делът им нараства до 60% сред семействата с деца със специални образователни потребности.
Учителите обаче са много по-резервирани – едва 24% одобряват идеята. Това може да се окаже ключова пречка. През лятото учителите почиват и планират уроците си за новата учебна година, като през останалата част от времето нямат почти никаква гъвкавост в работния график.
Въпреки това началникът на инспекцията към Ofsted (образователна служба в Обединеното кралство) Мартин Оливър смята, че по-кратките ваканции могат да бъдат полезни. Според него след дългото лято някои деца се връщат „разконцентрирани“ и трудно се адаптират към училищния ритъм.
Фаареа Масуд, бизнес репортерка в BBC, е на мнение, че цените на почивките през шестседмичната лятна ваканция често са шокиращо високи. „Голямото търсене позволява на туристическите фирми да повишават цените и въпреки това да продават. Разпределянето на ваканциите през годината може да даде повече възможности за пътуване и да намали натиска в определени периоди, което да доведе до спад на цените.“
Но ако лятната ваканция бъде съкратена до четири седмици, ефектът може да е обратен – концентриране на търсенето в по-малък период и ново повишаване на цените, уточнява тя.
Решение би било различните региони да разпределят летните ваканции по различно време, предлага Рори Боланд, редактор на Which? Travel. Но според него спад в цените ще има „само ако туристическите агенции се въздържат от сериозно увеличение. Това би могло да повлияе и на хората, които обикновено избягват пътуванията през летните ваканции, тъй като изгодните оферти може да намалеят.
Съкращаването на ваканцията през лятото може да увеличи и трафика, опашките по летищата и претоварването на влаковете, ако хората тръгнат по едно и също време. Работодателите също биха се сблъскали с по-сложно планиране на отпуските. Трима служители, желаещи по две седмици в рамките шестседмичен период, могат да бъдат разпределени. Но при четири седмици това е по-трудно.
Експертът по човешки ресурси Дейвид Д'Суза от CIPD съветва работодателите в такива случаи да обмислят внимателно гъвкави форми на работа, за да балансират натоварването с нуждите от грижа за децата.
Различните държави имат различни графици за ваканции, често свързани с климата. В горещи страни като Индия лятната ваканция е около два месеца, докато в други с по-умерен климат е по-кратка. В Южна Корея зимната ваканция е по-дълга от лятната, а в Германия 16-те провинции се редуват, за да се избегне претоварване. Според Метеорологичната служба на Обединеното кралство екстремното време е „новото нормално“. Климатичните промени носят по-топли и по-влажни зими и по-горещи и по-сухи лета – тенденция, която ще продължи. Очаква се горещите вълни да зачестят, като най-горещото време обикновено е през юли и август.
Метеорологът Дарън Бет отбелязва, че и поленовите сезони се изместват – с по-ранно начало и по-силно въздействие. Той смята, че летните ваканции трябва да са по-дълги и изпитите да се провеждат през есента, макар и това да поражда логистични въпроси.
Още не сме свършили, скрол надолу
Учениците от едно начално училище в Манчестър имат смесени мнения по темата.
Сам, шести клас, смята, че ваканциите трябва да са по-дълги: „В страни като Ирландия и Испания имат 9 до 11 седмици. Ако имахме повече време, щяхме да играем повече навън и да планираме различни неща през ваканцията.“ Бетси, също шести клас, е притеснена, че това ще навреди на ученето: „След 12 седмици почивка ще ми трябва време да се върна в учебен ритъм и да си припомня материала.“
Грейс, която е пети клас, смята, че по-дългата ваканция ще доведе до скука и по-малко време с приятели: „Ще виждаш много роднини, но приятелите – не толкова.“
Източник: BBC
Трябва ли да позволяваме на тийнейджърите да правят каквото си искат по време на семейни почивки? Експерти споделят наблюденията си от ново проучване, както и съвети към родителите как да преценят кога и по какъв начин да дадат на тийнейджърите си лично пространство по време на семейната ваканция.
Ваканциите са възможност да създаваме ценни спомени заедно. Но какво правим, когато тийнейджърът иска да пропусне организирано семейно излизане, докато сте на почивка, и да прави нещо различно?
Ново проучване разкрива, че родителите имат различни нива на комфорт и предпочитания спрямо това дали тийнейджърът трябва да скита сам по време на семейна ваканция. Мислехме, че не ни трябва да проучване и за това, но ето го!
В изследването участват над 1000 родители на деца на възраст от 13 до 18 години. 19% от тях казват, че никога не са оставяли тийнейджърите си да скитат сами, докато са на семейна почивка.
„Тийнейджърите са в много важен житейски етап, в който развиват автономност, идентичност и умения за вземане на решения, за да намерят своето място в този свят“, казва психологът Даниел Бишъп. „Ваканциите, макар и ориентирани към семейството, могат да бъдат ценна възможност за упражняване на всичко това“, добавя той.
Около 32% от запитаните съобщават, че настояват тийнейджърите им да общуват със семейството по време на пътуването. 64% отговарят, че предпочитат детето им да общува, но не го насилват, докато 4% са казали, че не им пука.
„Очакванията на родителите варират, когато става въпрос колко ангажирани трябва да бъдат тийнейджърите по време на семейните пътувания“, казва д-р Зишан Хан, психиатър. „Анкетата също така подчертава опасенията на родителите за безопасността и поведението на децата, особено в неконтролирани условия.“
Например по-малко от половината родители казват, че е много вероятно да позволят на тийнейджъра да:
„Много родители се притесняват да оставят тийнейджъра си сам дори в нискорискови ситуации с нисък риск“, казва Санам Хафийз, невропсихолог. Но и това варира в зависимост от възрастта и пола. Например родителите са по-склонни да казват на своите 13 до 15-годишни тийнейджъри, че не могат да останат сами, докато са на семейна почивка (24%), отколкото на своите 16–18-годишни тийнейджъри (12%).
Родителите на момичета са по-притеснени, че дъщерите им ще бъдат заговорени от непознати (70% срещу 41% при родители на момчета). Родителите на момчета обаче изразяват по-голяма загриженост, че синовете им ще направят нещо глупаво (47% срещу 36%).
„Тези опасения отразяват очакванията, които обществото поставя, и действителните преживявания, с които се сблъскват хората във всекидневието си“, казва д-р Хафийз. „Тъй като момичетата се учат на предпазливост, докато растат, родителите им стават по-загрижени за тяхната безопасност и за взаимодействията им с непознати.“ От друга страна, явно сме посклонни да се притесняваме, че момчетата може да прекрачат някои граници, защото често им се дава повече свобода.
Според експертите, ако по време на общата ваканция даваме на тийнейджърите шанс да пропуснат организирана екскурзия или хранене навън, за да направят нещо самостоятелно, би било полезна стъпка. Когато се подхожда с ясни граници и съзнателни намерения, подобен опит може да укрепи доверието и връзката в семейството.
Както стана ясно, възрастта е важен фактор. Но психолозите подчертават, че зрелостта е по-определяща от възрастта. Някои 14-годишни са емоционално и когнитивно по-подготвени от други.“
Ето за какви правила споделят някои от запитаните в изследването родители:
Не е препоръчително тийнейджъри да бъдат сами на претъпкани, непознати или рискови места, казват психолозите.
Някои ситуации, в които е по-добре да останат с възрастен:
Настроението също е показателно. Ако тийнейджърът е емоционално натоварен или силно разсеян, по-добре е да остане близо до семейството.
Понякога просто трябва да кажем „Не сега“, ако обстановката или поведението на детето не изглеждат подходящи.
Източник: Parents.com
Колкото учениците чакат края на училището, толкова родителите се потят около мисълта с какво да запълнят свободното им време, докато жонглират със служебните си задължения.
МОН са се погрижили да съберат на едно място над 5000 безплатни занимания през лятната ваканция. Сред тях има спортни и арт школи с уроци по китара, пиано, барабани. Отделно има конструиране, игри, работилници, първи стъпки в кулинарното изкуство, лагери, пикници, посещения на галерии, библиотеки и музеи, разходка сред природата и изобщо почти всичко.
Ако държите децата ви да са в час с ученето и през лятото, може дори да ги запишете на забавна математика или да ги включите в четене и обсъждане на задължителната литература.
Предвиден е богат избор в 28-те области в страната, като за всяка отделно има информация, която може да намерите тук.
От МОН уточниха за Майко Мила, че в по-голямата си част събитията са отворени и могат да се посещават и от деца, които не са от съответния район, а, да кажем, са на гости при баба и дядо или други близки. И все пак има и конкретни занимания, които са предназначени само за възпитаници на съответното училище или детска градина, които ги организират. Затова е добре родителите да се обадят предварително на организаторите на събитията и да се информират има ли възможност и тяхното дете да ги посещава.
Столична община също е подготвила списък със занятия за деца и родители, като някои от тях са с платен достъп.
Мария Смилева ни разказва за ваканцията си с две деца, едното от които на една година, на къмпинг с кемпер. Нейният разказ е част от конкурса ни „Истории от лято 2023“.
Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Дете номер 2 е на 5 месеца. До лятото на 2023-та той вече, ехеее, ще седи, ще пътува с кеф, ще е проходил по всяка вероятност, ще яде с охота, ще спи по цяла нощ и те такива други мистични неща си представя моята леко развинтена фантазия. Та, зима е и двете деца боледуват един през друг, студено е, напрегнато е, а тропическата ми душа копнее за топлина и морски бриз…
Някъде там смътно си представям дори мохито с чадърче. Кроим планове за лятото и решаваме, че къмпинг с кемпер звучи мноооо яко. Къде ще ходим? В Италия. Добре. Не? Хърватска? Ок. Чакай, там били каменисти плажовете. Добре, хайде, Италия нека да е. Кога? Ми втората половина на август, разбира се. Нали трябва да е жега. На децата много ще им хареса. А и комари трябва да има, все пак.
Така: караваната е запазена, резервацията за къмпинг – също. Лято, ИДВАЙ, че нямаме търпение!
Reality check: Даниел пълзи, но не ходи. Иска всичко сам да прави. Ръмжи заплашително, ако не му разрешиш да яде камъни, да си играе с нож или да пипа всичко, що свети и гори. Все някой трябва да виси над него, защото се учи да ходи, а и защото я се обърнеш и хоп – сложил е вече нещо съмнително в устата, след което рязко тръгва да бяга, тъй като мисли, че си играем на гоненица.
С храненето също сме далеч от представите ми. Момчето ни си има принципи: пюрета и каши с лъжица категорично не приема. Като цяло не допуска да бъде приближена лъжица до устата му, НО, разбира се, той трябва да я държи (не за дръжката, а обратно) и да я размахва, защото така храната много хубаво лети наоколо. Така че даваме храна на парчета, която да може да хвърля като конфети. Общо взето да го гледаш как се храни не е за хора със слаби сърца, баби или представители на зодия Дева.
Сънят му. Ахххх, сънят му! Будене средно по 8 пъти на нощ. Всичко се върти около дремките. То не са изчисления, интервали на будност, продължителност на приспиването, продължителност на дремките, ритуали и прочие чудесии, за които следя и водя отчет. Но няма проблем, ведри сме, от сън спомен няма, нали така беше… Или?
ВРЕМЕ Е! Тръгваме с кемпер, две деца, половин покъщнина и много вълнения от Чехия към Италия. Разстоянието от около 650 км плануваме да вземем за два дни. Какво са едни 3 и половина – 4 часа на ден… Ние ги взимаме, разбира се, за по 9 часа, а малкият взе да спи от по час и половина на дрямка принципно по – ВНИМАНИЕ – 18 минути. През другото време ми се разказа играта.
Все пак стигнахме. Бибионе бейби! Плажна ивица като Сахара. Трябва ти камила да стигнеш от чадъра до морето. Но пък наистина е прекрасно за децата. Водата е топла, чиста и плитка. Абсолютно си заслужаваше да бием толкова път и да сме на плаж за по 20 минути на ден.
И така. Пристигаме късния следобед, паркираме и разпъваме катуна. Цялата хамалогия изяде остатъка от деня. Имаме с нас някакъв ултра готин климатик за кемпери, който се оказа, че не можем да монтираме на плануваното място поради цели две причини. Еееми голяма работа. Бабите ни само на климатици са спали. Лягаме. 35 градуса. Целите мокри. Малкият не може да си намери място. Един вентилатор успя да спаси леко положението, но не беше достатъчно. Накрая включихме двигателя, охладихме с вградения климатик, отнесохме си забележката, но поне заспахме някак.
Ще ходим на плаж! Докато станем обаче, докато направим някакви закуски и се приготвим, то почти станало време за първата дрямка на Дани. След 20 минути плаж, аз отивам да го приспивам в количката, а Томаш и София се прибират „у дома“, за да заварят, че няма грам сянка на нашия парцел. Томаш се залавя за работа и премества всичко, така че поне маркизата да хвърля някаква сянка. Готов е. Поема си въздух и съседите по парцел ни светват, че еди кои си места са сбоводни и че били доста по-сенчести. Те се местят. Ние не оставаме по-назад. Набелязахме място, след което аз водя децата на ресторант за обяд, пък Томаш да премести катуна в това време на спокойствие.
Обядът ни протече страхотно. Изобщо не беше стресиращо, цъ. С едната ръка ям салата (не знам защо си поръчах нещо, което се яде толкова бавно и трудно, не знам), с другата държа малкия пумпал да не падне от паянтовия детски стол, с третата му подавам ядене, с четвъртата събирам парчетата храна от под масата, с петата обслужвам София (я салфетки да ѝ подам, я да нарежа нещо, я да забърша нещо разлято…), с шестата говоря по телефона с Томаш, който не може да паркира кемпера на уреченото място, защото било много тясно и се ядосва, че ПАК – за трети път в рамките на три часа – ще мести целия катун. Та, да. Много беше яко на ресторант. Някой път пак ще отида сама с децата. Ще намерим повод, ще си угодим. Я дипломиране, я сватба...
Още не сме свършили, скрол надолу
След третото местене, решихме твърдо, че ако ще и до септична яма да сме паркирали, няма да се местим повече. Следобед е. Време е да дадем шанс на климатика, без който няма как да оцелеем една седмица при 40 градуса. „Работа, работа, работа!“, както се казва. Монтиране, правене, струване и, йеее, РАБОТИ! След 30 минути радост – грешка. Спира да работи. Хайде пак наново. Така три пъти.
В това време София реве, защото иска да ходи на бесейн. Дани реве, че са го нахапали комарите, пък и му е жега. Освен това иска да яде шишарки и боклуци от земята, а аз не давам. И макар и атмосферата да беше така дзен, решихме да зарежем всичко и да идем на разходка. За всички ни тя беше крайно необходима. Денят накрая бе спасен – ядохме пица и сладолед. В Италия сме все пак, ако обичате, моля.
С усмивки на лицата се завръщаме в къмпинга, за да заварим, че климатикът отново е спрял да работи. Малкият вече прави интервал на будност близо пет часа! Кой разбрал, разбрал какво значи това за едно едногодишно, но всички сме YOLO (превод за невежите: „Един път се живее!“) и хич не ни пука. За щастие съумяхме да поправим климатика и Дани заспа. После го завих, че стана студено.
Станахме, направих три вида закуски, бяхме на плаж за 20, даже 30 минути, готвих, мих три пъти чинии, изметох и почистих кемпера. Изметох и пред кемпера. За малко да лъсна целия къмпинг! Така бях набрала инерция. Изкъпах се, сложих си рокля, пуснах си косата. София ме попита с учудване за къде съм се издокарала така. И тя искала. Приспах Дани и в това време написах тези прекрасни мемоари.
Лека-полека започва да се усеща като ваканция.
Тестът ще ви помогне да разберете нещо изключително съществено – покрили ли сте всички житейски изисквания, за да носите титлата „Истинска лятна майка“, или все още имате да извървите дълъг път до тази знатна позиция.
Лятото е в разгара си и основният въпрос, който стои пред българския родител, и в частност майка, е как да успее да навигира през тези три месеца, така че хем децата да са получили всичко необходимо за физическото и психическото им здраве, за интелекта, талантите, наклонностите и хюман дизайна им, хем и тая майка да запази едновременно И разсъдъка, И работата си, и на 15-и септември да се яви в класната стая в горе-долу човешки вид.
Може да се каже, че лятната ваканция е едно от най-големите изпитания пред майката, която от юни до септември следва да се превърне още в учителка, екскурзовод, приятелка, шеф готвач и цирков артист, който прави съчетание с тротинетка, тебешир и изстудена диня, като същевременно извежда кучето, праща имейли, вади зъби (ако е зъболекар например) и участва активно в семейния и обществен живот.
Въобще, да си лятна майка е изключително комплексна задача, която надхвърля многократно изискванията, стоящи пред нас през зимата, и хваща много жени неподготвени в първите години на лятна ваканция.
Често те започват да се чудят ще се справят ли въобще с тази сложна задача, не е ли по-добре да се оттеглят в някое село високо в планината и да изкарат там следващите 35 години, събирайки грудки и шишарки, или пък просто се предават и се превръщат в митично същество, което в едната си ръка върти тиган с палачинки, във втората – „Патиланско царство“, а в третата, четвъртата и петата – каквото излезе на преден план в конкретния момент, например чорап, колело или пържена тиквичка.
За да ви помогнем да се ориентирате дали ВЕЧЕ сте се превърнали в истинска лятна майка, или все още ви предстои дълъг път към тази отговорна роля, ви насърчаваме да попълните следния тест. Отговорите ще ви дадат безапелационно потвърждение, от което няма да има никакъв ефект върху живота ви, но поне може малко да ви олекне, защото много други жени ще бъдат като вас.
И така, започваме. Седнете някъде на тишина (например в Непал), сипете си един джин или мурсалски чай и отговаряйте честно.
А. Да получавате задух, тревожни мисли и кошмари, в които много деца стоят по гащи и немити зъби в хола ви и хвърлят парчета диня по стената и вентилатора, крещейки ИСКАМ БАРБАРОНИТЕ, А НЕ РИБКИ ГУПИ, и МАМО, КОГА ЩЕ ХОДИМ НА МОРЕ?!?, докато вие готвите зелен фасул БЕЗ КОПЪР и правите тримесечен отчет на фирмата.
Б. Да търсите спешно контакти на летни занимални, лагери, космически обсерватории, акробатични семинари, курсове за ръчна изработка на близалки, рисуване с фин пясък и всякакви други тъпотии във възможно най-отдалечените кътчета на страната, където да заточите децата от първия ден на ваканцията, за да могат те да се развиват интелектуално и някой ден да бъдат конкурентоспособни на европейските деца, а вие да продължите да работите на спокойствие, за да покриете целия този масраф, и всички да са щастливи.
В. Хладнокръвно отивате в книжарницата, купувате всички задължителни и препоръчителни книги, сборници и помагала по математика, правите строг график на задълженията на детето от ранна сутрин до късна вечер, провеждате му кратък обучителен курс по пържене на яйца и пускане на миялна и го оставяте да се оправя само, защото тоя живот не е за да ни е лесно и приятно, и въобще човек не се става лесно.
А. СПИСЪКЪТ!!! ЗНАЕХ СИ, ЧЕ СЪМ ЗАБРАВИЛА НЕЩО, А Е 1 АВГУСТ!! ЗВЪНЯ НА 112!
Б. Не знам! Сигурно е като списъкът с книги за зимата, но за лятото, и книгите в него са по-тънки.
В. За кой клас? Аз и детето ми знаем наизуст всички задължителни и препоръчителни книги от 1. до 12. клас и можем да ги рецитираме отзад напред и отпред назад.
А. Денонощно имате натрапчиви мисли, че сте пълен провал, както и че на 15 септември детето ще прилича на мучащо диво животно, покрито с лишеи, кариеси и въшки.
Б. Казвате си, че всеки има нужда от връщане към природата, намирате документален филм за племе от амазонската джунгла, което никога не е виждало четка за зъби и се прехранва с кореноплодни, и го гледате семейно, докато ядете чипс на пода по гащи (който има гащи – който няма, яде гол).
В. Това не може да е моето дете, то става преди всички, измива и чуждите зъби, прави си закуска, измива чиниите и после използва свободния ден, за да учи китайски и да свири на хармоника като съвестен млад гражданин, а не като пройдохата на тази от отговор А.
А. Ставате в 8, всички крещят, тръгвате към плажа с осемнайсет сезалови торби, пълни с кофички, лопатки и надуваеми грозотии, хладилна чанта с домати, кюфтета, два вида таратор – без копър и чесън за децата, с копър и водка – за възрастните. Простирате се със сетни сили на плажа, децата ви прегазват като биволи, хвърлят се във водата и прекарват там 6 часа до пълно посиняване, докато вие лежите, заровени в майката земя и се молите всичко да свърши по-бързо и безболезнено.
Б. Пристигате в града, в който ще почивате, отваряте вратата на автомобила, казвате „Пристигнахме, излизайте“, виждате как децата се превръщат в точка на хоризонта, сипвате си нещо с много лед (ако сте като нашата Красимира, която е като бяла птица в света на майките, сипващи си неща с много лед, това ще е сок от бъз или ягодова лимонада) и си казвате, че ей това е животът, и след това не помните остатъка от ваканцията.
В. Подготвяте се поне месец по-рано, оправяте си минималистичен багаж, взимате сборници по математика и физика, преносимо пиано и списък с допълнителни задачи, които детето трябва да изпълни. На място се наслаждавате на морето между 8 и 9 сутринта и между 18 и 19 вечерта, защото в останалото време слънчевите лъчи проникват през всяка клетка на кожата и я увреждат необратимо. В останалите часове слушате Рахманинов и пиете сок от бъз, а детето се упражнява по задачите от последните осем математически олимпиади.
А. НЕ, НЕ МОЖЕ!!! (30 минути по-късно) ДОБРЕ, САМО НЕ ЧУПЕТЕ СТЕНИТЕ, ВНИМАВАЙ СЕСТРА ТИ ДА НЕ СЕ УДАВИ И МЕ ОСТАВЕТЕ НА МИРА, ЗАЩОТО РАБОТЯ!!!
Б. Не отговарям, защото никой нищо не ме пита – просто вечер правя козметичен ремонт на къщата и продължаваме напред към следващия ден, пълен с чудеса и изненади.
В. Зависи от поставения въпрос. Обикновено насърчавам изготвянето на SWOT анализ от детето с цел развиване на критичното мислене и поемането на отговорност за действията му. При отправени към мен въпроси от научнопопулярен характер, насърчавам самостоятелното проучване в Националната библиотека. Освен това никой вкъщи не казва „МАМО, може ли?“. Правилният въпрос е „Скъпа майко, удобно ли е да ви задам един въпрос по тема, която ме вълнува?“.
А. Не изглеждам. Нямам спомени между 1 юни и 15 септември и само се надявам да нямам гнездо с чучулиги в косата и изсъхнал патладжан по тениската.
Б. Както и през зимата – отегчена от живота и неговите причудливи изисквания.
В. Спретната! Ходя облечена в дрехи от естествени материи и съм почитател на босите обувки, защото за мен е важно да усещам енергията на земята.
А. Любим ми е сезонът от 15 септември до лятната ваканция, но не знам как се нарича.
Б. НИКОЙ!! Всички са гадни, мразя сезоните, годишните времена, Ел Ниньо и въобще времето като цяло.
В. Обичам пролетта, защото виждам как животът се заражда наново, дърветата разцъфват и всички се изпълваме с енергия и положителни емоции. В такъв момент е най-благоприятно и детето да седне и да се подготви за явяване на състезанието „Европейско кенгуру“.
Имате голям потенциал да се развиете като истинска лятна майка, но все още сте по-скоро истинска лятна орлица, която страда от паническо разстройство и тревожност и от ужас скоро ще ѝ опада перушината по гърба (и ще се превърне в плешива орлица, което е много нелепа гледка). Нагърбването с шейсет дини и пъпеши под едната мишница и пищящо дете, което рита и плюе – под другата, най-много да ви доведе до нервен срив и желание да емигрирате в Хаити.
Успокойте малко топката, не се тревожете толкова много и оставете децата да се отглеждат малко и сами – разбира се, в що-годе контролирана обстановка. НЕ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ САМИ НАСРЕД ПЕТТЕ КЬОШЕТА ИЛИ ОСМА БУНА ВЪВ ВАРНА! И въобще, с тия нерви най-добре седнете и изпийте една лимонада, за да се куртулисате и да си вземете глътка въздух.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Вие сте автентична лятна майка, постигнала завидно спокойствие и липса на трепет дори при смразяващ крясък, долитащ от другата стая. Можете спокойно да започнете да водите уебинари по автентично лятно майчинстване, да организирате национални и световни турнета, да издадете книга по непукизъм и „100 идеи за по-лесно изкарване на лятото, без да готвим, крещим и чистим всеки ден“.
Завиждаме ви на спокойствието и си пожелаваме и ние да постигнем това ниво на нирвана, в което детето дояжда вчерашната пица изпод дивана и дори я споделя с котката, докато вие се охлаждате под климатика и пиете нещо с много лед. Наздраве!
Вие не сте автентична лятна майка, повече биете на кралица Елизабет, но тъй като тя умря, сигурно сте поне Камила или някоя от десетките принцеси и дукеси. Държите на това детето ви да е образовано, изискано, елегантно, да отговаря правилно на поне три езика и когато отиде на ресторант в Созопол, да си поръча самичко миди Сен Жак на френски, а не пържени картофи и пилешки филета от детското меню като някакво ОБИКНОВЕНО ДЕТЕ, да не дава Господ.
Нямаме никакъв съвет към вас, защото ни е страх, че ако ви дадем съвет, ще ни накарате да решим уравнение с три неизвестни, А НИЕ НЕ МОЖЕМ. И с две не можем. Можем само да ви препоръчаме (любезно!) лекичко да му отпуснете края, да си налеете нещо студено и да оставите удоволствието ПОНЕ МАЛКО да ви завладее. Може пък да ви хареса, пу-пу!
Продължаваме с текстовете от нашия конкурс „Истории от лято 2023“. Разказът и това автентично морско преживяване с три деца е на Ралица Бабаколова. Очакваме и вашите истории от лятото на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Ооох… Чудо беше сякаш нашата ваканция и ми се стори, че би било интересно да я опиша, но не знам дали ще успея да пресъздам правилно ситуацията.
Съпругът ми е голям фен на южната ни съседка (Гърция, бел.ред.), в резултат на което много години подред ходим все там. Тук трябва да доуточня, че благоразположението на гореспоменатия е от ключова важност за доброто прекарване, а същият не признава нашето скъпо Черноморие (и държавата ни като цяло) като достойно за сравнение по чистота, красота, обслужване, плажна ивица, цени и други все такива безкрайни предимства на нашата съседка.
Аз, като далеч по-непретенциозен човек, имайки предвид трите деца на 11 години, 8 години и почти 100-годишното все още продължаващо кърмене на номер 3, която е на две години и половина, реших, че тази година ще бъда твърда и непреклонна в решението си да почиваме на нашето родно Черноморие, което ни е само на два часа път с кола, защото живеем в провинцията от три години насам.
Ми така де… Два часа – страшно примамлива оферта. Два часа е абсолютният лимит на време, в което има надежда за пътуване без повръщане (няма завои), ядене, почивки, тоалетна, писъци, въртене, извиване, тръшкане и блъскане от страна на трите прекрасни, мили, разнополови деца на задната седалка. В добавка на това, друго удобство, което приведох като несравнимо преимущество, е, че се уредихме в хотел на плажа при познати хора (кумове на брат му!), които дадоха доста прилична цена и две отделни стаи. Големите деца, самостоятелни – още една надежда за евентуално някакви моменти на спокойствие – два-три поне.
Така се случи, че датата на заминаване беше някъде десетина дни след сефтето ни в яслата, което гарантираше на 100%, че ще тръгнем с някакви данни за остра вирусна, бактериална или друга инфекция – класическите градински сополи, повръщане, гърло, разстройство и т.н.
И, да, разбира се, няколко дни преди заминаването ни започна едно подсмърчане от всички пет члена на семейството – кой повече, кой по-малко. Впоследствие се добави и кашлица с различно изразен интензитет при отделните индивиди. Но какво пък толкоз – с три деца, лекар, че и педиатър, мен една кашлица и едни сополи ли ще ме уплашат?! В този полузакрепен, полуздрав, полуболен вид милото ни семейство благополучно и бързо (оказах се права за двата часа) стигна до местонахождението.
Разговорите на висок тон с тенденция към нарастване на напрежението започнаха още със слизането и настаняването – кой точно на кого трябва да помогне, кой коя чанта трябва да пренесе, може ли да я пренесе, не е ли твърде тежка… Всичко това става на фона на моите неуспешни безкрайни опити за успокоение на ситуацията с две чанти в едната ръка и с вкопченото за мен двегодишно маймунче, което при смяна на обстановката става още по-прикрепено (в случая е почти буквално залепнало за мен, ако това е възможно, и постоянно издава някакви звуци подобни на мрънкане, хленчене и искане на нещо в ухото ми).
Влизаме в стаите – хубави, чисти, гледка… О, каква гледка точно към плажа и морето, такава гледка не сме имали никога досега! Тя може да зарадва някой, някой може да каже: „Колко е хубаво! Много се радвам, че сме тук!“
Мнее… ок.
Полека-лека се ориентирахме към плажа. Настана суматоха, взехме ли всичко… Едно напрежение се усещаше, не като с нож да го режеш, но не и като да го нямаше. Стигнахме до плажа най-накрая и се започна някакво забавление, поносимо за двата броя по-големи, които впрочем обожават вода и на които, подчертавам дебело, им бе забранена употребата на телефони на плажа.
Но номер 3 даде всичко от себе си. Е, не успяхме за 11 дни да решим във водата ли искаме, на пясъка ли искаме, близо до водата ли искаме, навътре ли искаме, при кака или при бати, или може би при тати, искаме ли да сме мокри, или искаме да сме сухи, с бански ли да сме, или да сме голи, с шапка или без шапка, гладни ли сме, жадни ли сме, спи ли ни се и, аджеба, какво точно искаме, когато отидем на този плаж. Не се разбра и това е.
Дори допълнителното купуване на пояси, кофички, лопатки и други подобни не помогна особено, а доста навреди на бюджета, защото се оказа, че това към момента са едни от най-скъпите атрибути на българското море.
Постепенно кашлицата и хремата у някои се засилиха, въпреки таласотерапията (лечение с морска вода, б.а.). Като сядахме да обядваме в ресторанта на хотела, сервитьорката вече ни беше научила и ни носеше допълнително салфетки. Приличахме на група изтървана от тубдиспансер (звено за лечение на туберкулоза и белодробни заболявания, б.а.) или заведена на морето с цел по-бързо възстановяване, демек на санаториум.
Към картината със засилващи се хрема и кашлица след няколко дни доволно приемане, гълтане и давене с черноморска вода се добавиха и неотложни позиви за ходене до тоалетната, съпроводени с гласност от по-големите деца, за да може всеки в периметър от 20–30 метра да разбере, че на нас супер много ни се ака, нали… Бройката беше над пет пъти дневно на дете, но аз извадих тежката артилерия от прахчета, таблетки и сиропи и видимо не обръщах внимание.
Към това трябва задължително да се каже, че 100-годишното кърмене, за което преди морето имаше някаква, макар и бегла, надежда за приключване, беше в разгара си. Нощният сън беше мираж, разбира се. Това най-вероятно също е ясно.
Ето тук вече мама започна да си мисли за преждевременно прекратяване на ваканцията, защото същият номер лекарства НЕ приема. Единственото оръжие са един вид свещички и т.нар от нея „тазси“ (така нарича източника на кърмене).
Фразата „Мамооо, дай ѝ тазсии!!!“ придоби нови измерения и нов рекорд на брой изричания за денонощие. Не прекъснахме ваканцията, явно „тазси“ спаси положението за пореден път, но ежедневното, даже ежечасно, напомняне, че нашето море е мръсно, а, видиш ли, някъде другаде е чисто и нали се сещате защо сме на нашето море (заради моето настояване), не престана.
И така до ден 11 с известна динамика по отношение на симптоми, оплаквания от мръсотия, храна, цени, обслужване, но като цяло със запазваща се ситуация. На рецепцията ни отказаха да платим стаите в началото, защото се съмняваха, че ще изкараме 11 дни и не искаха после да връщат пари. Като тръгнахме ни ръкопляскаха!
Върнах се почти без тен и адски изморена. И всъщност съм напълно наясно, че няма нищо необичайно в тази история. Всеки родител на едно, две, три и повече деца може да види позната ситуация в нея. Догодина пак! Този път в Гърци
Бизнес пътешествениците познават стерилния лукс на Hilton или спартанските условия в хотели край големи европейски летища. Там обикновено ви очаква спретната стая с размер на кибритена кутия, а дефицитът на пространство в тези места понякога ви кара да заемете поза „фламинго“ под душа върху тоалетната чиния. С отварянето на входната врата вече сте си в леглото.
Един от най-древните и оборотни хотели в Лондон – Saint Gilles на Тотнъм корт, пък е като архитектурен римейк на бетонен мастодонт на соца в Албена. Но леко футуристичен. И ако асансьорите блокират, по стълбите със сигурност ще оказвате първа помощ на хора със структура на снежни човеци и нула кардио активност. Или ще се ориентирате с карта и компас към стаята си в лабиринта от коридори и съмнителни перални помещения. Това обаче са грижи на хората, които държат на „класиката“ в настаняването. За всички останали има Airbnb.
Ползвам услугите на компанията за краткосрочни квартири от години. И за щастие само веднъж сме си играли на „Открий седемте разлики“ между снимките и реалността с хазяите на помещението. През останалото време
и захърквах като корабокрушенец в леглата на децата им, отдавна мигрирали в колежа. Или наемах студия, които на практика ми даваха екстрите на цял апартамент на пъпа на Лондон, Барселона, Париж или Милано. Излазът към кокетна градина (обикновено облагородено пространство на бивш паркинг) или тераса с изпиваща бутилка розе гледка към катедрала и средновековен площад винаги са били очакван бонус. Бюджетно е. Прекрасно е от гледна точка на комфорт и логистика. А ако в тези места имаш домакин, за няколко дни ставаш част от семейството му и пълниш ръкава си с истории за разказване.
Airbnb предлага и настаняване в обекти в категория OMG (Oh, my god! – от англ. „О, боже господи!“, бел.ред.), за които аз още не съм пораснала. Това са турбо екстравагантни локации, които често дават на наемателите си повече храна за селфита и срещи с психолози – ако имате фобия от високо, морска болест или просто държите на елементарни граници на личното пространство като стени. Други предлагат лукс 5 звезди зад фасадата на нещо, наподобяващо плевня или контейнер за строителни отпадъци.
Предлагам ви да разгледаме заедно част от тези места. За тях освен силен характер и бохемското мислене на Джак Спароу ще трябва да имате и сериозен бюджет.
Архитектът, създал това 4-етажно творение, е син на дипломат, прекарал целия си живот в Китай. Това рефлектира върху декорацията и скулптурите, както и върху философията за съзерцание и поглед към себе си без дразнители като интернет и телевизия.
Кулата на Артиста се намира в Карибско море, но е на метри от сушата и къщата на хазяина, който, съдейки по ревютата, е изключително сърцат. Взима гостите си от летището, често им готви за добре дошли, управлява лодката до Кулата и детайлно разяснява кое как работи по нея.
Тук няма климатик, за вас ще работи само морският бриз. Няма стени. Част от леглата са изолирани с килими от очите на непознати от сушата. Мястото със сигурност не е безопасно за деца под 10-годишна възраст. Клаустрофобична спалня на върха на Кулата се рекламира като „любовно гнездо“ за двама, но в действителност е селски нар персон и половина, от който при всяко рязко движение ще прелетиш десетте метра към водата. А там можеш да си сексуваш само с преминаващите делфини.
Препоръчително за посещение в сух период от януари до май, или септември до октомври.
Това Airbnb дава на „Лебедово езеро“ съвсем друго значение. Опаковано в платнища под формата на гигантски бял лебед, то приютява спалня с печка на дърва, баня със сауна и достатъчно пространство за импровизирана веранда. Всичко това се намира на 160 км западно от Рига и се носи по водите на езерото Усма, едно от най-големите в Латвия.
Собствениците го препоръчват за меден месец и са абсолютно прави. Изчистения рустикален стил на обзавеждане създава уют и особено усещане за безвремие, което ви кара да се чувствате допълнително откъснати от света и напълно защитени. Луксозна „бърлога“ на водата, която ви изолира от бесния ритъм на обичайното всекидневие и ви превръща в романтичен Беър Грилс за няколко дни.
Представете си шатра с всичко нужно за създаване на уют на екзотичен остров – фенер със свещи, декоративни лампи, дърворезба с лика на някое местно божество. В това финландско иглу, което може да наемете срещу близо 200 лв. на вечер, всички екстри са налице. Но сте заобиколени от лед. От покрива, до мебелите и пода. И вместо чаршафи от египетски памук получавате мечи кожи, бутилки с гореща вода и ултра загряващи спални чували.
Снежното иглу се намира на равно разстояние между езерото Пихейерви (Pyhäjärvi) и националния парк Пихе-Льосто (Pyhä-Luosto). По-важното в случая е, че е на метри разстояние от конната база и ранчото на семейството, което го стопанисва. Носенето на термобельо под всички слоеве дрехи е задължително. Ако сюжетът на „Замръзналото кралство“ не ви понася, бихте могли да се пренесете в нормален и отопляем апартамент при хазяите си. Гостите дават висока оценка на престоя си там заради отличната храна, ледения риболов, разходките със снегоходки, напоените с джин и сладки приказки вечери и зашеметяващите гледки на Северното сияние.
Търсите истинско приземяване сред природата? Резервирайте „Кестенът“ в Уелс. Не, това не е живописен мотел в планината, а самостоятелно жилище под формата на метална топка за бейзбол. На прима виста прилича на реквизит от Stranger Things, и по-точно на свръхсекретна лаборатория, от която няма да излезе нищо добро за човечеството. Но, преглеждайки снимки и отзиви, се оказва, че там се случват само душевни благини. Това се дължи на факта, че гората е враждебна към мобилните оператори и няма покритие. А интернет могат да ви пуснат самите хазяи в спешен случай, например „Искам да гледам филм под звездите“.
„Кестенът“ е проектиран от Джаг Върди, който има дългогодишен инженерен опит в автоможилната индустрия. Жилището разполага със спалня, миниатюрна печка, мивка. Душът и тоалетната са външни, но с топла вода и добра изолация. Огнище, пещ за пица, шезлонги за релакс на открито и вана, в която може да се потопите директно насред боровата гора, са сред екстрите на мястото.
Човек и добре да живее, рано или късно се пренася в бункер в Ню Мексико. Силно пожелателно разбира се е това да се случи доброволно и като част от туристическа атракция.
Бункерът до Розуел е сред стотиците, строени в защита на американците по време на Студената война. Ако периодът не ви говори нищо, собственикът ще ви разведе из подземната станция на драго сърце. Турът е включен в цената на нощувката, която клони към екстравагантните 2000 лв.
Контролният център е реновиран в апартамент и офис, оборудвани с всичко нужно. Ще имате отлично покритие за телефон и интернет. Същото важи за ракетния силоз, който се простира на 56 метра под земята и с който ви свързва тунел.
Посетителите описват преживяването като петзвездно не само заради уникалната локация, но и заради изключително остроумния собственик Гари, който синтезира забавно уроци по история в тура си. С оглед на това, че мястото е отдалечено от града, ви очаква напълно зареден хладилник.
Yellow Submarine на The Beatles едва ли може да си намери по-подходящ дом за тананикане. Буквайки това място, няма да сте под вода, но крайбрежието е на 30 минути с кола. Подводницата, която Airbnb предлага, е заобиколена от гориста местност и ферма на 100 км от Уелингтън, Нова Зеландия.
Четворката от Ливърпул диктува не само екстериорните, но и интериорните решения в банята. Иначе към двуетажните легла може да стигнете или по стълба, или чрез отскок от спартанска дървена койка. Модел на Джон Ленън в цял ръст ви дебне за добре дошли край вратата и пази гърба ви в кухнята. Той буквално е „очите и ушите“ на помещението, което кара гостите с по-сковано чувство за хумор да увиват с хавлия главата му, за да не се стряскат.
Текстът на Маша Павлова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
„Добре, аз отивам да потичам по плажа!“ – извиках на майка ми, оставяйки я да наглежда 5-годишния звяр, ровещ поредния гроб за морски обитател в пясъка.
Предната нощ беше тежка. От мен да знаете, три големи джина с тоник не са шега работа. След втория е редно човек да премине на чист тоник. Поне беше забавно. То пък през почивката ако не се освиниш, кога? Изненадващо и за мен, след 3 часа сън бях кукуряк и се тътрих към плажа, награбила чадър, надуваем пояс, кърпи, слънцезащита и цистерна с вода, за всеки случай.
Първо, пътуването със самолет е стрес по принцип, но с 5-годишно, па било то и момиче, нещата излизат извън контрол. Огромно е предизвикателството да запазиш самообладание, когато чакаш недоспала вече час на опашка, а дъщеря ти повтаря как ѝ пада полата и иска едни конкретни шорти от дъното на куфара, но не иска да ги обува тук пред всички, а в тоалетната и това трябва незабавно да се случи, защото иначе "няма да те рисувам никога повече!"
После служителят на паспортен контрол почти ме обявява за трафикант на дете, понеже в списъка за багажа не присъстваше "баща на детето". Като по чудо минаваме, заради милите ми очи. Правя си селфи, за да си ги припомня и да ги ползвам и на връщане.
Все пак откривам, че ако направиш снимка на бял лист и пуснеш функцията за рисуване по снимка, може да си спечелиш някоя и друга минута спокойствие в самолета.
Кацаме в София, пускам сълза, докато забравям ръчния багаж в самолета...
Чакай, чакай, кога настроиха толкова много линии на метрото? Ами табелките, ами картите? Сънувам ли? Къде отиде палавият лабиринт отпреди няколко години? Вижда се напредъкът, новото, светлото!
Докато вървим из софийските улици, се налага да обяснявам какво е блок и защо колите са паркирали по тротоара, а хората сноват като изтървани животни по пътя. Става ми мило и при срещата с малки български традиции като "шахта, обрасла в зелено", "стълб насред тротоара" и вечния "клекшоп с нацупена продавачка".
С малко боза и аналгин обаче всичко си идва на мястото и вече с по-добри очи гледам на този град, неотстъпващ на Рим по руини, визуален шум и прахоляк.
Впрочем, като казах визуален шум, се сетих как по-късно сюрреализмът се мултиплицира по двеста, когато забелязах нещо като ел. трансформатор, окачен на стебло на бор, захранващ камера за наблюдение. Връх в инженерната мисъл, апотеоз на архитектурния абсурдизъм.
Детето даже не знам къде е, защото последните няколко часа не съм го мяркала, но предполагам, че мери секънд хенд рокли с други софийски чада, изпратени на бабоглед за лятото.
Да живей безкрайната българската лятна ваканция – това почти целогодишно благо, което ни дава спокойствието, че по което и време от годината да посетим родината, там тъкмо ще тече лятна ваканция и ще се чува детски глъч на пътя до стъмване.
Но най-голямо внимание трябва да обърна на Негово Величество българския розов домат. Той просто оставя диря в теб. Това не е просто какъв да е зеленчук, хора! Какъв зеленчук, впрочем, при положение, че доматът е плод? Да го наречем, червенчук, тъй като заслужава да е цял отделен вид в растителния свят. Говорим за комбинация от цвят, форма, сочност, текстура и крехкост на месото на домата, които нямат аналог.
Този продукт на традиционното ни домашно земеделие спокойно би могъл да се превърне в представител на България по разни международни изложения, рамо до рамо с Роза Дамасцена и киселото мляко. Какво сладострастие е това - зъбите ти просто потъват в него, биват заровени в наслада от вкус, аромат и здраве. То тече, ти издаваш звуци като при оргазъм, защото по интензитет преживяването е достойно за сравнение. Всякакви омеги, витамини, минерали и масла с пептиди се приземяват директно върху бялата ти тениска с Джими Хендрикс, който, макар и отдавна умрял, си изкривява физиономията от удоволствие и започва да примлясква психеделично това нутритивно вълшебство.
Небцето ти тържествува, папилите ти са във възторг, а когато всяка хапка от тази магия преминава през хранопровода ти, си даваш сметка, че си достигнал до нирвана и дуенде наведнъж. Ендорфини се преплитат с вселенско познание и душата открива най-накрая какво е търсила в материалния свят - българския розов домат, разбира се!
Чакрите се включват, сетивата се изострят, третото око светва в ярко бяло и дори когато после се налага да переш мръсни гащи и чорапи, го възприемаш като тайнствен ритуал.
Исках да обърна внимание и на някои особености на малкия град в България. По тротоарите му все още има от онези плочки шестостени, по които хора с ОКР се забавляват да ходят. Има и от служителите на гишета, които си придават важност, освен в моментите, когато се почувстват уязвими, а такива се чувстват при наличието на човек, който не излъчва страх от институции и не говори меьку. Защото, нали, веднага се вижда, че той не е от нашите, току-виж е дошъл на някаква проверка отнякъде.
Там времето сякаш е спряло. Чакането на опашка не смущава никого, защото сме виждали къде-къде по-дълги, ако не по Байтошово време, то поне през Виденовата зима... Българинът рязко се променя обаче, влезе ли в кола. Автомобилът мигновено превръща иначе нормални хора в рали състезатели. Няма ограничения на скоростта, няма непрекъснати ленти, колани също няма! За какво, нали не проверяват! За настилка да не говорим…
На третия ден на село природата вече ми идва в повече и не ме свърта на едно място. Това да гледаш Балкана и да се вдъхновяваш от орехите, които помниш от малък, води до пренасищане.
Но преди това неусетно съм се озовала на задната седалка на едно от тези таксита, превозващи пътници "на цената на рейса", с дете в скута. С майка ми ще си говоря после, за момента само мълча демонстративно. Шофьорът, поредният рали състезател, се чувства длъжен да се изфука пред чужденците с бързо каране и изпреварва извън всякакви норми на не повече от 300 метра отсечка, само за да може да погледне другия шофьор и да му извика "ти ли, бе, майка ти..." В малкия град и това е мила традиция.
На кого му пука за някаква си безопасност, това са такива подробности сега. Важното е, че таксиджията е обиколил света и след няколко бегли споменавания на Брюксел, Бостън и Париж, заключва "Америка си е Америка, ама тука си е тука!". О, да, с това няма как да бъда по-съгласна!
Децата искат да си играят, но има приоритети в тоя живот!
Иначе, железопътната услуга в България си я знаем – изричаш пеесе пъти "не пипай там" и "дай си ръцете веднага", докато жонглираш с мокри и сухи кърпи и дезинфектант. Естествено, детето при първия удобен момент залепва физиономията си на имунизационното стъкло, барабар с ръцете, и го целува, а ти нямаш друг избор освен да изпаднеш в нервна криза и да започне да ти трепери френулумът.
Най-накрая, след три часа тудуф-тудуф насред августовската жега и разкази на очевидци за идването на Фердинанд в Монтана, за тътена на английските бомби и за преименуването на българските турци, стигаме до заветната цел – морето! А за там още колко мога да разкажа… Но спирам дотук, сега само остава да превключа от режим "потен влаков пътник" към режим "чилнат летуващ" и всичко ще бъде наред!
В крайна сметка, всеки сам си ПРЕЦЕНЯ дали има нужда от голям джин-тоник. Или два... Да ги закръглим на три!
Текстът на Елена Стоянова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Преди време (да се разбира преди в живота ми се да появят две руси ангелчета) попаднах на снимка във Фейсбук, на която някакви деца бяха с гипсирани ръце и крака и отдолу пишеше: „А е едва средата на лятната ваканция“. „Какви нелепи родители“, помислих си нехайно аз и се отправих към поредната си безгрижна лятна нощ без сън.
Последният учебен ден от годината. Предстои тържество, дипломи, ритуали, СНИМКИ. Празнично облечени деца и родители. Планът е да оставим децата на този ден само за последни 45 минути в училище, след като се СНИМАТ надлежно с учителите и класа.
45 минути. Толкова са трябвали на сина ми, за да пресрещне фронтално едно дърво на двора, да свлече половината кожа от лицето си и едва да не остане без око. Явявам се в училище в ефирна лятна рокля, тази сутрин дори почти сресана, и с модерна гривна, в съответното приповдигнато настроение.
Дни наред след това майка ми устойчиво настоява да ѝ бъде осигурен достъп до снимките от въпросното тържество. Всички мои плоски лъжи за свършилата лента не минават и в крайна сметка тя успява да се докопа до нелепия вид, в който внучето се е увековечило в училищния а̀лбум. „Ейй, не ги гледате тия деца, значи!“, подмята уж нехайно майка ми.
Равна, зелена, чиста, абсолютно безопасна поляна. Правя бърза оценка на риска и решавам, че почти спокойно може да оставя едногодишния си син под надзора на трима татковци и за 4 минути да си взема капучино от хотела. Тъкмо отпивам предпазливо безгрижно от кафето, когато се явява единият татко и любезно моли сервитьора за лед.
Усещам, че нервно се опитва да избегне погледа ми. „Как са успели, на поляната, по дяволите!“, вбесявам се аз и се втурвам с разлятото кафе. Едногодишният ангел пищи омазан с кръв. Татковците се суетят около него и около единствения камък на поляната, който ангелът беше успял да уцели с главата си. Прибираме се със залепена ангелска глава. Опитите ми да избягвам срещи с бабата на ангелите се провалят с крах. „Ейй, хич не ги гледате тия деца значи“, повтаря нервно майка ми.
Всички вече са крайно изнервени от семейните почивки и нямат търпение да се върнат към сивото есенно ежедневие. Защото дори офисът започва да изглежда примамлив след дни, прекарани в крясъци по децата из плажовете. Връщаме се от море с гипсирана ръка след уж лек инцидент с колелото на ученика. Излишно е да описвам вида, в който присъства на снимките за първия учебен ден, както и коментара на майка ми по темата.
На този фон е напълно ненужно и да се броят тоновете кърлежи, които бяха вадени от ангелските тела ежедневно и еженощно.
Първо, инцидентите на почивка (а и не само) винаги стават в неделя вечер, често на отдалечено от лечебно заведение място.
Второ, ако оставиш малки руси ангели в празна, бяла, голяма, равна стая без мебели и опасности, те ще намерят начин да се наранят, при това сериозно.
