fbpx

Искахме да имаме шумни и весели деца, но просто нямахме желание, ако можем така да се изразим. Много хубаво го казва авторката на този текст: често родителството е две противоречащи си неща да са истина едновременно. Като това, че ни е много забавно, когато е пълно с деца и забавления, и в същото време ни е писнало от шума, бъркотията и цялостния хаос, който винаги властва наоколо. И това си е жестоко претоварване за всички сетива 24/7.


В края на деня имам нужда от почивка. Чувствам се изчерпана. Нуждая се от тишина и време да остана сама. Толкова силно, колкото гладуващ изпитва нужда за храна.

Осъзнах, че голяма роля в това да се чувствам така, има шумът. Звукът, който излиза от електрическите уреди, от ревящия телевизор, от писъците на високи честоти и повтарящите се звуци от детски играчки или песнички. Всичко това ме напряга и изнервя.

Имахме играчка Бъз Лайтиър, която се задействаше в произволни моменти. Месеци наред ме влудяваше. Един ден не издържах. Няма да навлизам в подробности за ужасите, които споменатата играчка може би е претърпяла, но е достатъчно да кажа, че вече не е сред нас.

Когато съм прекалено изнервена, съм склонна да крещя и да губя търпение към децата си. В тези моменти знам, че не съм в най-добрата си форма и винаги след това съжалявам за стореното.

Обикновено усещането за напрежение се натрупва, така че разпознаването на ранните предупредителни знаци и знанието какво предизвикват тези чувства на сензорна претовареност, са ключови за мен.

Другото предизвикателство са почти непрекъснатите кавги.

Аз съм единствено дете и не съм свикнала с караници между братя и сестри, така че това за мен е бойно кръщене. Децата не осъзнават какви късметлии са, че изобщо имат брат или сестра, и вместо да оценят, че разполагат със сигурен приятел за игра, те се карат за всичко.

Кавгите са шумни и продължителни и са за абсолютно нелепи глупости като например: „брат ми защо ме гледа така дълго“; „чий (въображаем) приятел е по-висок“; „чие е мястото на дивана“; „как ще наречем домашния си любимец костенурка (който нямаме и няма да имаме)“. Тези караници за мен са изключително дразнещи.

Пътуването с кола е най-лошото, защото няма къде да избягаш.

Често ми се е искало джипът ми да е оборудван с една от онези прегради за лично пространство, каквито имат лимузините.

Дори не съм стигнала до бъркотията. Гледката на разхвърляната ни къща буди тревога. Поглеждам и виждам купища разхвърляни играчки, мръсно пране и чаши – толкова много проклети чаши. Докато гледам този безпорядък се задушавам. Най-лошото са куршумите от Nerf. Винаги има стотици от тях, навсякъде, и изглежда, че се възпроизвеждат със застрашителна скорост.

Когато се чувствам на ръба на силите си и усещам, че наближава следващият срив, работя върху идеята да разпозная случващото се и да предприема действия, вместо да се опитвам да се справям със ситуацията. Започнах да казвам на децата:

„В момента мама се чувства претоварена. Наистина има нужда от малко време за себе си. Ще отида в другата стая за 15 минути, за да си почине мозъкът ми и да се успокои тялото ми.“

Това стратегическо презареждане невинаги работи и през половината от времето някой прекъсва уединението ми със спорове за дистанционното.

Дори самото признаване, че го има, изричането му на глас, помага.

Съвсем скоро се оплаквах на приятелка колко е шумно вкъщи, но в следващото изречение се усетих, че описвам радостно оживлението у дома. Колко добре се чувствам в компанията на децата и техните приятели. И двете се разсмяхме, защото изглеждаше толкова очевидно, че това, което говоря, си противоречи.

Всъщност именно това е родителството – понякога две неща са истина едновременно. Наистина обичам да съм заобиколена от куп деца, но понякога ми идват в повече. Децата трябва да са си деца – с шума, с дразнещите звуци и с всичко останало.

Но и аз съм човек, който има своите нужди, и понякога те са свързани с това да не чувам толкова силни и досадни звуци. И също така да си отдъхна за малко от децата и безкрайните им искания за ядене на боклуци.

Никога няма да успея напълно да се справя с дразнителите, заливащи ме отвсякъде. Това си е част от всекидневието с три деца, но бавно осъзнавам как да смекча последиците, за да опазя и малкото ми останал разсъдък. И като всичко останало в родителството – и това е в процес на развитие. Бавно се научавам, че е съвсем нормално да се отделя от ситуации, които усещам, че ме претоварват.

Също така слушалките за подтискане на шума са спасение.


Източник: Scary Mommy
Автор: Кристина Крауфърд

Любимият въпрос на всяка майка със сигурност е “Какво правиш по цял ден?” с лек укор и хапливо допълнение “Няма от какво толкова да си изморена, нали си си вкъщи”… 

Всеки родител, посветен на отглеждането на децата, особено докато са съвсем мънички, ще ви каже, че това е адски несправедлив и гаден въпрос, който освен да засрами, смути и агресира една майка, няма какво друго да направи.

Затова не е хубаво да го задаваме. Джон Шнек обяснява по-подробно защо, а ние няма как да сме по-съгласни.


“И… какво толкова прави цял ден?”

Вдигнете ръка, ако са ви задавали този въпрос в качеството ви на майка, гледаща децата си вкъщи.

А сега използвайте тази ръка, за да зашлевите питащия.

Аз самият като баща, който не си стои вкъщи, съм задавал такъв въпрос.

Виновен съм.

Виновен съм, че смятах бъркотията за бездействие.
Разхвърляните играчки са признак, че детето си е играло. 

Виновен съм, че смятах мръсните чинии за бездействие.
Мръсните чинии в мивката ознават добре нахранени деца. 

Виновен съм, че смятах разхвърляното антре, пълно с учебници и якета, за бездействие.
Разхвърляното ни антре ни показва, че си имаме място, което можем да наречем “свое” – дом, който ни посреща ден след ден.

Едва два часа от началото на съботната ми сутрин и двегодишното вече се е изакало под масата, а синът ми плаче, защото го помолих да си оправи леглото. Домът ни е взривоопасна арена на писъци и ревове. 

Дадох си сметка, че това се случва на съпругата ми всеки ден. 

Човешкото общуване, пред което съм изправен, е трудно и изключително физически изтощаващо. В мига щом подредиш нещо, и трите ни деца вече са разхвърляли друго. Родителят е слугата, детето е свиреп, омазан в кисело мляко, господар.

Проблемът с майките, които гледат децата си вкъщи, е, че обикновено са оценявани по същата скала, по която и другите, които работят извън дома си.

От работата, която върша, има реални, материални резултати. Мога да покажа таблица, фиш за заплата, доклад, да преброя срещите си и да направя всичко това с гордост. Мога да кажа “Това правих днес”. Майките, оставащи вкъщи с децата, обикновено са оценявани по същата скала, макар че резултатът от тяхната работа невинаги е осезаем. Няма таблици, няма доклади и често резултатите са контраинтуитувни на схващането как изглежда един успешен ден.

Трябва да си напомням, че изграждането на характер обикновено не се вижда. Думите от прочетената приказка не се виждат. Състраданието, прегръдките, успокоението, топлината и пълните коремчета са скрити под покривало от несгънати, но все пак чисти, дрехи.

Проблемът при жените по майчинство вкъщи е, че ги оценяваме по повърхностни стандарти.

Много често бъркаме парите, предприемачеството и социалния статус за базова линия на продуктивността. Крайно време е да спрем да оценяваме майките спрямо това колко е чист домът им и да започнем да ги ценим заради себеотрицателното им посвещаване на другите.

Минимализмът ми напомня, че най-важните неща, които правим, обикновено са невидими. Най-важните неща не са “неща”. Създаването на свестни хора е най-важният завет, който можем да оставим. Иска ми се да приветствам с усмивка разхвърляните резултати от един добре прекаран ден. 

Вече няма да питам “Какво прави цял ден?” с укор, а с желание да науча наистина какъв е бил денят ѝ.

И вече наистина трябва да отида да избърша под масата.


Чували сме истории, граничещи с началото на хорър филм, в който майка влиза в стаята на тийнейджър (момче или момиче, няма значение) и изчезва безследно в купчина от чорапи, дезодоранти и остатъци от храна и продоволствия с неизвестен произход.

Винаги сме мислили, че това е силно преувеличено. Само че Кейти Бингам-Смит ни казва точно обратното: разхвърляните ви деца, които създават тонове мръсотия и оставят милиони мазни петна навсякъде, се превръщат в едни свъсени, мърляви тийнейджъри, които ръсят косми и кал навсякъде.

Кога идва моментът на нормално – не стерилно, чистата къща? Не ни отговаряйте, не смеем да питаме…


Спомням си, че когато децата ми бяха малки, си мислех (по около 100 пъти на ден), че ще е велико, когато вече могат да си мият ръцете и лицата добре и когато спрат да мажат храна по мебелите. 

Тук съм, за да ви кажа, че сега вече са тийнейджъри и мазането на храна все още е факт. Току-що седнах да работя и забелязах кисело мляко по подлакътника на стола.

Мразех сгъването и прибирането на огромните количества пране, така че в мига, в който реших, че са достатъчно способни, им завещах тази задача. 

Сега има разпадащи се кули от несгънато пране, сриващи се в стаите на децата, защото те решиха, че е много по-лесно да переш и да сушиш дрехите си и след това да ги трупаш на купчини, които да разпределяш на всевъзможни места.

На стола, на леглото, на перваза на прозореца, отгоре на скрина, точно пред вратата, за да не може да я отвориш… Наистина няма значение къде са дрехите, стига да не се налага да се сгъват и прибират.

Преди малко избърсах огромен сопол от стената на банята. После директно изхвърлих чаша, която беше завъдила нещо зелено по дъното си. След това търсих в Гугъл “Как да махнеш ръжда от душкабината”.

Децата ми са достатъчно големи, за да работят, да шофират и да плащат данъци. 

И да, достатъчно големи са и да си чистят – и го правят. Слагат прането в коша за мръсни дрехи и знаят как да избършат плота, след като си направят сандвич. Но не го правят добре и бъркотията е по три.

И не само това. Сега когато са големи, бъркотията е различна. Точно както рибата тон, която синът ми никога не мие от купата. Яде риба тон всяка вечер и всичко се оставя да засъхне в безкраен рибен цимент.

Никога не успяват да уцелят тоалетната чиния по-добре, отколкото преди години, когато се учеха да я ползват.

Няма мръсни отпечатъци, но пък дъщеря ми, която обожава маски с въглен и лилави шампоани, оставя черно-лилави следи из цялата къща. Все още не съм сигурна как тази смес се озовава по дръжката на хладилника, но вече нищо не ме изненадва.

А, и тази ръжда под душа е от флакони крем за бръснене – и не, не се маха. Човек би помислил, че ще излезе за времето, в което синът ми е в банята, но явно търкането на стени не е част от програмата, ако разбирате какво имам предвид. Имам и сметка за вода, която може да го докаже. 

И вместо стаите им да миришат на бебешка пудра и свеж въздух, всяка от тях си има своя отличитална миризма, която не мога да определя. (А и не искам.)

Знам само, че искам да си държат вратите затворени, за да не плъзва тази смрад из къщата и да не знам какво расте и - съответно - изгнива под леглата им.

И ако това не ви е достатъчно, ето още един дразнещ “тийнизъм”: изобщо не обичат чаршафи или оправени легла. Предпочитат да са свободни, да спят на гол матрак и да се търкалят в размъкнати завивки.

Освен това са страшни спецове по самоподстригването - по главата и в други области, така че ще е необходимо да инвестирате в прахосмукачка, която събира косми от домашни любимци, дори и да нямате домашни любимци. 

Вместо да събирам играчки от пода на банята, прахосмуча косми с различен произход. А понякога, когато не съм вкъщи, това подстригване се случва в хола. Виждала съм доказателства, но отказвам да питам.

Онзи ден си порязах пръста, защото стъпих на купчина нокти, които синът ми си е струпал на килима, но е забравил да изхвърли. Сигурно ще ми трябват шевове.

Къщата е осеяна с лакове за нокти и кола маска на места, които всеки път ме удивляват. Както космите в хола и зад дивана.

Пластмасовите бутилки преливат, защото тийновете не могат да живеят без витаминозната си вода и енергийните си напитки.

И това, че знаят как да използват четката за тоалетна, не означава, че го правят. Изобщо, някога.

Та исках да ви кажа нещо: ако чакате с нетърпение момента, в който детето ви може да си почиства само и да си прибира играчките или пък да зарежда съдомиялната (ще го прави, ако е правило), спрете - няма да е по-чисто.

Ще има бъркотии, достойни за кошмари.

Тийнейджърите могат да изцапат и разхвърлят вътрешността на хладилник по-бързо от три 3-годишни и не ме карайте да обяснявам колко кал вкарват с огромните си крака, дори когато се събуват пред вратата. Изобщо не знам как става, но буквално живея в пясъчник, след като влязоха в пубертета.

Мръсотията не се оправя - става по-зле. Постоянно си казвам, че трябва да свикна, защото в крайна сметка винаги правят това, за което ги помоля. Само че не го правят добре.

Дадох си сметка, че тийнейджърите не виждат много от нещата, които забелязват родителите (като например мократа диря, която остава, след като синът ми “изчисти” нещо разлято). Просто исках да ви подготвя психически, в случай че се надявате домът ви да стане по-подреден, когато децата ви пораснат.

Няма да стане по-добре. По-зле ще е. И ще изпадате в също толкова безпомощни състояния като преди (че даже и повече), и ще си мислите по няколко пъти месечно дали да не подпалите къщата.

Помнете, че в един прекрасен ден те ще имат свои къщи, които ще трябва да чистят. И тогава ще е удоволствие да гледате кармата на домакинската работа в действие.


И друг път сме говорили каква е разликата между майката и домакинята, но обикновено чуваме женската гледна точка. А сега един мъж се включва в този вечен като света разговор за жената домакиня, майка и впрегатно животно, като се опитва да обясни на себеподобните си, че вкъщи чистим (и не само!) всички и че майчинството и гледането на дете вкъщи изобщо не означава домашна прислуга. Ето какво има да каже на всички мъже Клинт Едуардс - съпруг и баща на три деца.


Преди време майка ми ме попита дали ме притеснява, че съпругата ми не поддържа дома особено подреден. Моят отговор: не съм сключил брак, за да имам чиста къща, а защото вярвам, че тя е човекът, с когото мога да прекарам живота си. Изненадващо майка ми се съгласи с мен.

И когато споделих тази история във Фейсбук започнаха разни мъже да ми пишат с въпроси дали жена ми си гледа детето вкъщи, или ходи на работа.

Писал съм милиони пъти за разхвърляни къщи, равно разпределяне на домашните задължения, партньорство и помагане. И всеки път, без изключение, има кой да ми пише и да ме пита дали жена ми си гледа децата вкъщи, или не. Обикновено неговата жена го е тагнала под моя пост, а пък той търси боеприпаси за следващ скандал. Иска му се да намери нещо, което да навре в лицето на съпругата си, а тя да каже: "О, да, прав си. Проблемът е в мен. Ще се променя. Благодаря ти, че ми обърна внимание за това".

Е, момчета, щом е чак толкова важен въпрос ето го и отговора ми.

От време на време съпругата ми работи извън дома ни. Друг път е била студент или по майчинство. Понякога аз съм ходел на работа или съм бил студент, или съм бил в отпуск по бащинство. Понякога сме всичко това накуп.

Но, честно, без значение от ситуацията ни, и двамата сме отговорни за почистването на дома ни.

Факт.

А това, че питате дали "работи", или е "по майчинство" ми говори, че всъщност изобщо не цените огромното време, стрес, часове и посвещаване, които се изискват, за да си родител, грижещ се за децата вкъщи. Когато аз бях по бащинство, изчиствах под масата, и след десет минути отново ставаше мръсно. Карах децата да си прибират играчките преди лягане, и на сутринта, преди все още да съм станал от леглото, всичко вече беше извадено. Не мога да кажа за вашите деца, но моите правят изумителна бъркотия.

Това, което осъзнах, докато гледах децата вкъщи, е, че грижата за дома всъщност е сбор от милиони работи на пълен работен ден: иконом, възпитател, учител, медицинска сестра, шофьор, терапевт, готвач, училищен доброволец, квартален активист и още много.

Нека да стане ясно: да се грижиш за децата си вкъщи по цял ден Е работа. И то огромна. И е крайно време да го разберете.

Що се отнася до моя брак, връзката ни е силна. Аз съм убеден в това. И децата ни са здрави, щастливи и се справят добре в училище. Успяваме да си посрещнем нуждите и семейството винаги е на първо място. Децата ни разбират понятията за добро и зло и как да се отнасят с другите хора с уважение. Смеят се много, следват правилата ни и ги е грижа един за друг. Мел знае, че я обичам, и аз знам, че тя ме обича, и всичките ни три деца знаят, че ги обичаме.

И двамата приемаме, че нашият брак е партньорство във всичко.

Това е важното. Върху това си струва да се концентрира човек, нали?

Кътът с играчки на децата, изпрано, но несгънато пране, чинии в мивката... Тези неща са доста надолу в списъка ни с приоритети. Не се притесняваме за никое от тях.

Това не означава, че домът ни е зловонна дупка. Нямаме плъхове или хлебарки, но със сигурност къщата ни не е безупречна и не става за Инстаграм. Има всякакви нахвърляни неща по плотовете и играчки в хола. Но също така има топла и здравословна храна, а децата ни са чисти и спретнати.

И ние се грижим добре за тях.

Знам, че разни хора са ви казвали, че жената по майчинство има една работа и тя е да се грижи за дома. Знам го, защото и на мен така ми казваха като бях малък. Казвали са ми, че ако къщата не е чиста, майката не си е свършила работата. Съжалявам, човече, но това е тотално невярно. Да си родителят, който не ходи на работа, а гледа децата вкъщи, всъщност включва милион и една работи, събрани заедно. Ако търсите безупречен, 100% подреден дом като единствен признак за това, че родителят, останал да се грижи за децата, си върши работата, не търсите на правилното място и трябва да си пренаредите приоритетите.

Ето каква е работата, момчета: спрете да се притеснявате за дома и почнете да обръщате внимание на развитието на децата ви. Вижте колко са щастливи, вижте каква връзка имат с майка си. Може пък и да откриете, че имате разхвърляна къща и много щастливи и умни деца.

Не казвам, че ако домът ви е спретнат, не правите нещо както трябва. Казвам, че не бива да съдим някой родител, че предпочита да научи сина си да плува, вместо да чисти с прахосмукачка в хола. Не трябва да се гледа критично към жените по майчинство с разхвърляни домове, защото има много голяма вероятност да използват времето си доста по-мъдро.

Има ли все още семейни двойки, в които се смята, че жената и САМО жената трябва да се грижи за децата и домакинството, или ги оставихме в 19 век? Явно има. Подобни са наблюденията и на Кайла Елизабет Ръсин, която пише текст, публикуван в Cafe Mom, за да ни напомни, че има разлика между жена по майчинство и домакиня тип икономка.


Искам да обърна внимание на нещо, което ми тежи от известно време. Когато със съпругa ми решихме, че ще си остана вкъщи, за да гледам децата, се съгласихме, че ще бъда МАЙКА. Не съм домакиня, която си стои вкъщи.

Да, чистя от време на време през деня, но основната ми работа са децата. Повечето неща, които правя вкъщи, включват и тях по някакъв начин: занимания с прането, изпразване на миялната, прахосмукачка, прибиране на играчки. Искам децата ми да знаят, че поддържането на реда вкъщи зависи от целия отбор. Но ако изкараме целия ден в игра, в учене на нови неща, в ПОРАСТВАНЕ и вкъщи е бъркотия, оправяме всичко заедно със съпруга ми, когато той се прибере от работа.

Противно на нечии очаквания той не започва да ми се кара от вратата за купчината мръсни чинии в мивката – просто ги измива. Сгъваме прането заедно, след като ЗАЕДНО сме сложили децата да спят, и използваме това време да си говорим как е минал денят ни или каквото друго ни се върти из главите. Той върши по-голямата част от работата по двора, не защото аз не искам, а защото използва тези задължения, за да прекарва време с децата, учейки ги как да косят, да плевят и т.н.

Къщата е НАША, не само моя. Децата са НАШИ, не мои. Отказвам децата ми да ме запомнят като жена, която чисти през цялото време, и отказвам да ги уча, че домакинските задължения се падат само и единствено на майката. Стоя си вкъщи, за да присъствам в живота им, не за да държа къщата си безупречна във всеки един момент.

Ако искат да играем, ще играем. Ако искат да се гушкаме, ще се гушкаме. Ако искат да оцветяваме, ще направим шедьовър, който да окачим с гордост на хладилника. Ако искат да четем книжка, ще чета книжката колкото пъти пожелаят.

По никакъв начин не искам да кажа, че трябва да оставим къщата да тъне в мизерия, но ми се струва, че има страшно много мъже, които просто очакват домът да е безупречен, само защото съпругите им си стоят вкъщи.

Бидейки майки, не се отказваме от кариерата си, от общуването с възрастни хора, от заплатата и от акъла си с едничката цел къщата ни да блести като върха на Крайслер билдинг, когато мъжете ни се приберат вкъщи. И съм сигурна, че много жени са ужасно стресирани заради разхвърляната къща.

Вместо да обясняваш на жена си, че има трохи на пода, вземи метла или прахосмукачка и ги събери.
Вместо да крещиш за драсканиците с флумастер върху масата, я питай дали не е имала тежък ден и я прегърни.
Вместо да ѝ казваш, че е мързелива, защото не е сгънала прането, благодари ѝ, че отглежда децата ви и започни да сгъваш безкрайната купчина от самотни чорапи.
Вместо да сумтиш и да пуфтиш за нещата, които не са свършени, питай жена си какво е правила с децата, питай я дали са се смели, какво ги е научила, колко пъти им е казала, че ги обича, и след това изчисти кухнята.

Да съм майка, която гледа децата си вкъщи, несъмнено е един от най-големите подаръци, които някога съм получавала, но същевременно е и едно от най-трудните неща, които съм правила. Благодаря на съпруга ми по сто пъти на ден, че прави всичко това възможно, че работи здраво, за да се грижи за семейството ни. Не очаквам от него да се прибере след тежък работен ден и да изчисти и подреди цялата къща сам. Не съм очаквала той да поема всяко нощно хранене, когато децата бяха новородени бебета. Не очаквам да се прибере и да измие чиниите, преливащи от мивката; знам, че мога да ги измия заедно с децата на следващия ден.

Но съм благодарна, че не ме страх как ще реагира, ако къщата не е безупречна. Благодарна съм, че имам партньор, който разбира какво значи да си отборен играч и ще прави всичко споменато, без да се колебае.

Сърцето ми се къса, когато чувам как много жени са "мъмрени" от мъжете си, защото къщите не са тип топ, щом се приберат, или когато разбера, че съпрузите им не помагат в приспиването на децата. Да имаш семейство изисква огромни усилия от всички, включително и от децата. Това, че ходиш на работа и плащаш сметките, не ти спестява родителските или домакинските задължения.

Така че, уважаеми мъже, ако четете това, благодарете на жените си, че са се отказали от всичко, за да отглеждат прекрасните деца, които сте създали заедно. Уважаеми жени, благодарете на мъжете си, че има как да си останете вкъщи, за да гледате децата, и запомнете – бъркотията може и да почака.

Да бъдеш работеща-от-вкъщи-майка не означава, че от домакинството ти няма какво още да се желае. Означава непрестанен хаос, пише за ScaryMommy Кайла Смит, която се опитва да ни убеди, че всъщност разхвърляният дом не е никаква, ама никаква драма!

Добре дошли. Да, знам, че къщата ми изглежда така, все едно през нея е минало торнадо - живея тук. Но, за Бога, спрете да ми казвате, че ТРЯБВА ДА СИ НАЕМА ЖЕНА ЗА ЧИСТЕНЕ.

Не само защото така ми казвате, че само майката (и жената) по презумпция трябва да оправя цялата бъркотия (и тя няма как да не се проваля, след като е единственият човек в семейството, който го прави). Живеем от заплата на заплата. И ако не искаме да почнем да пестим от основни нужди, услугата "почистване" не се вписва в бюджета ни точно сега. Когато обаче се изправям лице в лице с някого, гордостта ми не винаги ми позволява да му кажа тази проста обосновка, от което се чувствам малко неудобно.

Но като изключим, че това е още един нереалистичен разход, аз просто не искам "жена/мъж (чужд) за чистене", наистина. Разбира се, би било чудесно да имаш къща-музей 24 часа в денонощието. Но аз доста се впрягам, когато става дума за местоположението на вещите ми (въпреки че изобщо не бихте предположили какво количество глупости пребивават по нашите етажи.)

Това показва, че имаме стандарти, хора. Планината от дрехи и бисквити по пода са категории в нашите домове. Освен това, кой не обича онова "Я, каква дреха!" чувство, ровичкайки из дрехи, които да прекарали задръстени сред други дрехи цяла седмица? Или три?

Както се оказва, не съм единствената майка, която се чувства като водач на претъпкан автобус, когато става въпрос за поддържане на чист дом.

В гардеробите на някои от нас има експлозиви:

Други имат детски стаи, през които е минал циклон:

Е, някои от нас поддържат и по-нискокачествена бъркотия

Да си го кажем честно, ние сме истински майки - децата ни правят бъркотии и ние ги оправяме. Децата ни носят дрехи и ние ги перем. Искат да ядат и ги храним. Но колкото и да се опитваме, не можем да свършим всичко (включително да подремнем).

От друга страна, има дни, в които се налага да се справя с всичко. По празници, рождени дни и други специални поводи имам къща от най-висок клас. Но познайте какво? Всичко е трагично разрушено още преди да се роди. Така че, една платена ръка в нашето домакинство би била колосална загуба на пари. (Е, може би ще бъде забавно да я гледам как се опитва.)

И така. Ако стъпите в къщата ми, видите бъркотията и ме посъветвате да си наема някой да ми я чисти, ще ви изритам през входната врата. Вече съм достатъчно изчервена, заради мизерията наоколо, където, кълна се, беше супер чисто само преди ден. Защо просто не ми кажете, че сте дошли да видите децата ми, а не този хаос?

Има и реална вероятност майчинството да ме сполети още веднъж, така че - защо не изведете децата ми от тази бъркотия за известно време, за да мога да свърша работата, която така отчаяно се нуждае да бъде свършена? Или - дайте едно рамо. Независимо дали става дума за измиване на високопланински връх от съдове, сгъване на пране, издраскване на стикери от подовете или триене на динозаври от стените на трапезарията - винаги мога да измисля нещо за вършене.

И мисля, че всяка друга майка, която не прилича на Бри Ван де Кам, със сигурност се чувства по същия начин.

via GIPHY

Вместо да казвате на хората да плащат пари, за да делегират домакински задачи, защо не се замисляме защо жените понасят почти цялата част от тях?

А какво ще кажете за това, че идеално подреденият дом е желание, а не нужда?

Само от четири години съм майка, но вече осъзнавам, че вместо да стена заради бъркотията вкъщи, бих могла да нося осанката на "Ей, тя наистина е щастлива да има къща, пълна с деца, след които да почисти след това".

Това трябва да променя. Защото, когато става въпрос за щастието на децата ми или за чист дом, четири поредни усмивки ме печелят всеки път. В края на краищата най-хубавите ни спомени произтичат от най-голямата бъркотия.

cross