fbpx

Тези дни най-обсъжданото музикално събитие в България безспорно беше клипът на Рита Ора, заснет в Перник, квартал "Тева", София, квартал "Дружба 1" и Бузлуджа.

Рита Ора, която е от албански произход, е световна поп звезда. Тя планирала да снима клипа в Прищина, но впоследствие решила да избере по-интересните локации в България, както и български танцьори, помощник-хореограф, технически екип от България и въобще – да работи с куп хора, докато е тук, а после да извади парче, което се върти навсякъде по света.

Какво по-хубаво, ще кажете вие. 

Да, ама не. След излизане на клипа голяма част от българските зрители останаха потресени и разочаровани ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ. Недоволството си е традиция на Балканите и след разгорещения спор дали лютеницата е по-истинска от айвара, днес сме сърдити на  Рита Ора.

Ето ги основните забележки на българската аудитория към нея:

Защо така посяга на българската носия, не я ли е срам?

Истината е, че това е косоварска носия, както самата Рита Ора твърди, защото тя е от Косово. Направена е от косоварския дизайнер Валдрин Сахити, който е известен със сватбените си и традиционни рокли.  За голяма изненада, Рита Ора счита, че не само не се подиграва на косоварската традиция и носия, ами отдава почит на корените си и е щастлива да го направи. 

Защо ѝ е къса полата, не я ли е срам?

Очевидно не я е срам, даже по мое мнение, е секси. Никога не съм вярвала, че нещо наплетено на една кука, като мильо под формата на чорапи, може да изглежда секси, но Рита Ора си е такава. Каквото сложи, все е секси.

А и искам да напомня, че сме 2021 година, къси поли се носят от десетилетия по тия земи. И самите ние, бидейки жени, носим къси поли. Просто не са част от носия, а част от офисно костюмче, което е двеста пъти по-скучно. 

Защо Рита Ора подкъсява традиционна носия, това не е ли пошло?

Не знам защо много българи така комплексирано подхождаме към темите за носиите, но дрехите по света, традиционни или исторически, отдавна не са теми табу.

Преди 300 години, когато нашите баби са си шиели празничните носии, във Франция шивачки са шиели със същите старание, изящество и труд фантастичните рокли на дамите от двора. В тях също са се съдържали символи и ценността им е неоспорима.

В днешно време българската жена умира на сватбата или на бала да се облече като принцеса с воали, обръчи, тюл и кристали Сваровски – всички, идващи от западноевропейската традиция на обличане. Понякога тези рокли са много къси отпред, а понякога са прозрачни. Това е съвсем в реда на нещата, стига да е хубаво.

Но, не дай си боже, някой да реши да направи съвременен вариант на носия с къса пола. Чуждата традиция не е проблем, нашата е. Всъщност, да видиш традиционни облекла, преработени в съвременен вариант, е страхотно, особено когато са направени добре.

Хубавите неща са устойчиви във времето като, разбира се, се модифицират спрямо естетиката и нуждите на новите поколения. Балканските носии са изключително красиви и няма нищо лошо да продължат да живеят в съвременен формат. И би било страхотно да мога да имам пола като на Рита Ора, защото хем е красива като балканска носия, хем е съвременна и интересна. 

Защо Рита Ора така ни излага и се снима в Перник и "Дружба", където е грозно, а не се снима на крепостта Царевец например или пред шадраваните на Народния театър?

Първо, Рита Ора не иска да ни излага. Това не е заговор.  Тя се снима там, където ѝ харесва. Вероятно там, където обстановката ѝ напомня детството, или там, където счита, че заобикалящите гледки отговарят най-честно и почтено на визията на Балканите, и в частност на нейния роден край.

И за голяма изненада, това не е крепостта на Царевец, ами си е пернишкият квартал "Тева". Какво вижда Рита Ора в тоя квартал е нейна работа. Важното е, че ѝ харесва и го смята за реалистична и достойна сцена на нейната песен. 

Сигурно има причина да сме толкова възмутени. За разлика от Рита Ора нашите естрадни и фолк звезди обичат да се снимат пред кичозни хотели, на Занзибар и в клиники за естетични процедури. Това не е осъдително, но може би издава редица комплекси, които ни пречат да стигнем до световната сцена. Защото, докато ние се снимаме на шадраваните на Дубай, Албания извади куп световни звезди, които правят хитове за целия свят.

За нас уличната култура не е ценност

Това, което идва от бедните квартали, панелните блокове и мръсните дворове, не е повод за гордост, а за срам. Но може би е редно да не се срамуваме повече.

Може би не е лошо да спрем да се срамуваме, че сме си подкъсили носиите, които обичаме, и че идваме от някой блок в Кюстендил. 90% от съвременните звезди се гордеят с гетата, от които са дошли, защото са се преборили за по-добър живот, и с радост се връщат много пъти на местата, откъдето са започнали – в клипове, филми и в думите си. 

А иначе, гледах интервю с българския хореограф и две от балерините от клипа на Рита Ора. Всички споделиха колко работлива, дисциплинирана и сериозна била таз голяма звезда. Как си научила всички движения и стояла в студа и дъжда цял ден да работи без гък да каже. И даже ѝ било хубаво, защото, както тя се изразила, си го носела в сърцето.

От всички интервюта, коментари и цитати разбрах, че за Рита е било  страхотно преживяване да снима у нас. Така го описва тя. Ще ми се и ние да сме сравнително доволни от нея.

"Докато много сънародници в чужбина се оплакват, че не са получили писмо от Министерството на завръщането, заело се със задачата да прикани емигрантите обратно в родината, аз получих такова", хвали ни се Дарина Рангелова. И ни разкрива съдържанието на това толкова чакано от хиляди българи зад граница писмо!


Докато много сънародници в чужбина се оплакват, че не са получили писмо от Министерството на завръщането, заело се със задачата да прикани емигрантите обратно в родината, аз получих такова.

Писмото от Министерството на завръщането го получих сега, докато съм в България.  Това е логично, защото едва ли знаят дори в коя държава живея.

Все пак се изненадах, че са ми открили адреса в България, не успяват обикновено. Ето, онзи ден си взех от една държавна институция две писма от миналата година и ми казаха, че “и те не знаят защо не са ми ги изпратили”.

Както и да е, това писмо го получих.

Рекох си, че не стига, че са разбрали, че съм в България за малко, ами и виж колко бързо са се спретнали да ме
убеждават да остана завинаги. Писмото се оказа, че не е баш за това, ама ме убедиха, де. Ето го и него.

Драга сънародничке,

Разбрахме, че сте се довлякла в България за ваканцията и искаме да ви поканим да се махнете колкото се може
по-бързо. Пренаселено стана от такива като вас. Не разбрахте ли, че през август нищо не може да свършите?

Служителят, дето знае какво да прави, днес излезе в отпуск, а пък този, дето утре ще се върне от отпуск, нищо
не знае.

Не стига, че сте дошла, ами сте довела и децата си. Ама... как може, бе. Искате да практикуват български език?
Ама, айде, моля ви се, няма нужда. Учете си ги там, в българските училища, тук всички градски лагери и
занимания са с изучаване на английски език.

А и, въобще, вие имате твърде много деца, цели три, и става страшна тарапана и много пречат. Вие сте свикнала да
си ги водите навсякъде, а то не може така - в градския транспорт може да нарушат комфорта на пътниците, в магазин
или аптека може да бутнат нещо и да го счупят, и продавачката ще трябва да чисти, нищо, че всичко е толкова просторно и измислено да е удобно за клиента.

Ама те, децата, не са клиенти, те са консуматори и ако може да им набавяте консумативите без тях. А и в парка
вашите деца много тичат и викат, а това не е добре за бабите на пейките. Децата тук само пречат. А и съседката извика полиция, че вдигате шум. Ами, да, само тук може да се вика полиция 58 пъти без причина и да не се санкционира телефониращият за щяло и нещяло. Нека си ви тормози, да видите на нас какво ни е.

А и какво да правите тук, като няма топла вода? Има профилактика и вместо да се махате, вие идвате. А то трябва
да се профилактира, къде се е чуло и видяло без профилактика. А като свърши профилактиката, ще спираме всичката вода, защото се ремонтира улицата.

В никакъв случай не искаме да оставате за постоянно, защото ще ви трябва ясла и училище, а места откъде? То не става така, като при вас - идвате и просто го записвате в най-близкото училище. Конкуренцията е жестока, защото тук образованието е на много високо ниво и си трябват изпити - колкото повече, толкова по-добре. Тука си има ред!

Както и в здравеопазването, така и съдебната система, социалната система и всичко друго е наред и работи като по часовник, а вие сега ще ми идвате да се възползвате без да сте си мръднали пръста.

Ще искате и да работите, пък ще вземе да поискате и да ви плащат. Я по-добре си работете там и пращайте пари
насам.

И сте решили да си подновявате документите баш сега и да правите опашки. Ама... правете си ги в посолството, също като тук, и те си имат ред, и всичко ще стане освен мнооого бавно, но и по-скъпо, щото... нали сте в чужбина.

Таксите не може да са еднакви за българите в България и българите в чужбина. А най-добре изобщо да не си  подновявате българските документи, защото на никого не му пука.

Че и искате да гласувате - откъде накъде? Та вие не знаете какво става тук, ще ми гласувате. Казахме ви вече, че не искаме да ви чуваме и виждаме.

А може би сте дошли да друснете едно хоро? Няма нужда. Не знаете ли за инициативата на МОН, с подкрепата на Външно министерство, Агенцията на българите в чужбина, Министерството на културата и дипломатическите представителства? Инициативата се казва “Розите на България” и на 11 май българите показаха своя патриотичен дух и единство, като в 25 държави танцуваха право хоро на публични и оживени места.

Ето, във Вашингтон, хорото е било пред мемориала на Томас Джеферсън. Така се популяризира българското, стойте си там и идете на мегдана да им покажете що е то право хоро, а не да ни се връщате.

Хайде, тръгвайте вече. Вземете и мартеници!

Още по темата:

Децата с двойно гражданство и голямото завръщане в родната чужбина

cross