Емили Джейн Бронте е родена на днешния ден (30 юли) 1818 г. в Торнтън, Великобритания. Тя е една от най-популярните английски писателки в света, макар да има един-единствен роман – „Брулени хълмове“.
Макар да е единственото ѝ произведение, „Брулени хълмове” е абсолютна класика в англоезичната литература. Романът е адаптиран няколко пъти и за големия екран. Нейните сестри Ан и Шарлот също са били писателки и дават своя авторски принос в световната литература.
Писателките израстват в голямо семейство, където рано влиза смъртта и отнема майка им, а туберкулозата безмилостно покосява рожбите на английския духовник Патрик Бронте – техен баща.
Животът на всички от фамилията Бронте е жестока борба с неизличимата за времето си болест, с несгодите, с безпаричието и закостенелите порядки на викторианството. И шестте деца – пет момичета и едно момче, са любознателни, умни, надарени с художествени таланти. Страстта, жаждата за знание и за творчество е общата характеристика за всички от фамилията Бронте.
Голямата библиотека на бащата е основният и най-сериозният университет, който подхранва въображението и вдъхновява децата Бронте да живеят в измислени светове, континенти, острови. Те отрано упражняват способностите си. Художествените и писателските умения на сестрите Бронте проличават още в крехка възраст, но са принудени да се крият под псевдонимите на мъже с фамилията Бел заради времето и порядките в обществото, което не дава път на жените в политиката, литературата и изкуството.
От всички Шарлот живее най-дълго – до 39-годишна възраст. Тя остава в класиката на романистите с творбите си: „Джейн Еър“, „Шърли“, „Вийет“ и „Учителят“, издаден след смъртта ѝ от известната писателка и нейна приятелка Елизабет Гаскел.
Незабравима е Емили Бронте с романа си „Брулени хълмове“, която си отива от този свят едва на 30 години. А най-малката, Ан, която умира на 29, има два романа: „Агнес Грей“ и „Тайнствената непозната“, които я представят като сериозен реалист за разлика от романтичните наклонности на двете ѝ сестри.
Емили имала трудно детство и особен характер. Твърди се, че е била меланхолична и е сочена за най-мистериозния член на семейство Бронте. Не обичала да разговаря с непознати или в дома им да идват гости. Била доста резервирана и мълчалива, а някои дори я определяли като студена и негостоприемна.
„Брулени хълмове“ може и да е сред най-великите любовни романи, но се оказва, че авторката му може би никога не е била влюбена. Книгата ѝ разказва история за страст, обич, гняв и изпепеляващи чувства, докато животът на самата Емили преминава встрани от емоциите, които толкова майсторски описва. Тя се е чувствала най-добре сама или в компанията на по-малката си сестра Ан. Ан Бронте е била най-голямата любов в живота на Емили. Често са ги описвали като „близначки“ – неразделни приятелки с изключително силна връзка.
Но как жена без опит в любовта е написала такъв роман? Точно така разбираме колко е гениална Емили Бронте и как прави своето феминистко изявление пред обществото. Използвайки изцяло собственото си въображение, Емили Бронте под псевдонима на мъж създава измислен свят, който шокира обществото и вдъхновява създаването на още романи, поеми, песни и филми за години напред. Неразбрана жена в мъжкия свят, преживяла невъобразими трудности, Емили разбира какво означава да обичаш. И няма нужда от мъж, който да ѝ го покаже.
През 1847 г. Емили завършва първия си и единствен роман – „Брулени хълмове“. В тази мрачна и емоционална книга са описани чувствата на целия ѝ живот – разочарование, отчаяние, жажда за отмъщение за несправедливостите на света и в същото време чиста и светла обич.
По-късно същата година брат ѝ умира от туберкулоза, а няколко месеца по-късно Емили също е поразена от опасната болест. От записките на Шарлот разбираме подробности за състоянието на сестра ѝ. Тя пише, че от ден на ден Емили става все по-слаба. Становището на лекаря за болестта ѝ е неясно. Опитват лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи, е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.
По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в дома си в Хауърт. Днес къщата е превърната в музей. Емили така и не успява да види огромния успех, на който се радва единственият ѝ роман.
В памет на талантливата Емили Бронте ви припомняме някои от най-красивите и вдъхновяващи цитати от „Брулени хълмове“:
„Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето е лошо.“
„От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви.“
„Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания.“
„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“
„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“
„Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.“
