21-ви век, еманципирани жени, girl power, ние можем всичко, правим всичко, ние сме си всичко. Време в, което т.нар. hustle култура или по-просто казано – любовта към якото блъскане и поставянето на работата на пиедестал, сякаш процъфтява. Но в това забързано ежедневие (повръщам малко от този израз) лека-полека път си пробива един друг феномен – романтизирането на собствения ни живот.
Именно с „романтизирането“ е свързано и най-новото любимо „забранено“ удоволствие на жените. Или поне на няколко десетки милиона от тях. Предполагам, че сте чували за сериала „Бриджъртън“. Или пък не сте? А може би трепетно очаквате втората част на трети сезон?
„Бриджъртън“ спада в категорията на т.нар. period dramas, но по никакъв начин не е исторически достоверен и ако очаквате това от сериала на Netflix, то ще останете дълбоко разочаровани.
Историческата драма ни предлага щедра доза приятна естетика, добре изглеждащи и доста сексуално възбудени хора, пищни балове, стегнати корсети, красиви костюми, съвременни хитове, преработени в класически аранжимент, щипка хумор и вечната тема за търсенето на истинската любов. А жените искат да се покатерят през екраните на телевизорите си и да заживеят там!
Но причината далеч не е, за да спечелят любовта на някой мрачен, но страшно сексапилен херцог. На жените просто им се иска нещо… по-простичко.
Събуждаш се, прислугата те облича и подготвя за деня, пиеш чай, ядеш сладкиши, четеш си клюкарската колонка, бродираш или свириш на пиано. След това се разхождаш в градината, а вечерта отиваш на бал, облечена в най-красивата си рокля, оглеждайки се за подходящ съпруг. За предпочитане херцог, виконт или лорд. И за предпочитане такъв, който често отсъства от дома си.
Изведнъж идеята да бъдеш невинна девица, живееща в регентска Англия изглежда така примамлива. Дори носенето на стегнат корсет звучи някак забавно, защото получаваш спиращ дъха push-up ефект без пластични операции. Интересите ти са сведени до видовете шевове в бродирането, свирене на музикален инструмент и ходене до шивачката, за да си вземеш новата рокля за бала.
Децата не ти пищят на главата, не те дърпат и изобщо не те занимават със себе си, защото имаш бавачка. Мъжът ти не ти хърка на главата, защото спите в отделни спални. Не готвиш, не чистиш, в този свят няма миене на прозорци,
Още не сме свършили, скрол надолу
Е, жените там нямат никакво понятие от него, но се учат доста бързо в движение. Вярно е, че главните героини буквално не знаят кое къде се „поставя“ и „прониква“ , а майките им се опитват да им обясняват с нескопосани метафори и примери за отношенията между хрътките в провинциалните им имения, но след това нещата винаги магически си идват по местата.
Не е никак срамно или странно да си мечтаеш за лято, изпълнено с балове, следобедни чайове, разходки из огромни имения и изпепеляващи погледи от мъже, които „горят“ за теб. Защото понякога е страшно изтощаващо да си онова другото – майка, съпруга, работник, шофьор, аниматор, домашна помощница, организатор на събития, героиня, която се опитва да си напъха корема в новите дънки. Дайте ми един диван, чаша чай, няколко мъфина и един секси херцог и ще повдигна Земята!
