fbpx

Бременна пакистанска жена заби пирон в главата си по съвета на лечител, който ѝ казал, че това ще ѝ гарантира раждането на момче, съобщи АФП, цитирана от darik.bg.

Допитването до лечители, чиито практики се коренят в мистичните суфистки предания, е широко разпространена в Пакистан, където мюсюлманите са мнозинство. Всичко това се случва въпреки неодобрението на някои ислямски школи.

В Южна Азия се вярва, че синът осигурява по-добра финансова сигурност на родителите, отколкото дъщерите.

Жената пристигнала в болница в северозападния град Пешавар, след като се опитала сама да извади пирона с клещи, разказва пред АФП лекарят Хайдер Хан.

"Тя беше в пълно съзнание, но изпитваше огромни болки", казва Хан, който отстранил пирона.

Майката на три дъщери казала, че е бременна с друго момиче. Рентгеновата снимка показала, че 5-сантиметровият пирон е пробил през челото на жената, но не е попаднал в мозъка ѝ. Хан казва, че за забиването му е използван чук или друг тежък предмет.

Първоначално жената казала на персонала на болницата, че сама е забила пирона в главата си по съвет на лечителя, а по-късно заявила, че той е извършил това действие.

Полицията в Пешавар се опитва да открие лечителя, за да го разпита. 

Да, в общия случай новината жена забременя от мъж и ще роди дете не е никаква новина, но това все пак е Риана!

33-годишната певица задмина с няколко обиколки всички очаквания към нея през годините. И днес, освен един от най-продавани и слушани изпълнители, е актриса, собственичка на бранд за бельо и козметична компания, която направи революция в декоративната козметика за всички цветовe кожa, както и национален герой в родината си Барбадос.

И сега тази чудесна талантлива и предприемчива жена е на път да се превърне в родител и да добави още от едно нещо към всички други неща, които е.

Новината

Звездният фотограф Майлс Дигс сподели в Инстаграм профила си негов кадър с бременния корем на Риана в близък план.

После в Twitter се появиха още негови снимки на Риана и приятеля ѝ рапъра A$AP Rocky, които кръстосват Бруклин ръка за ръка в почетна обиколка.

Двойката е заедно (може би) от есента на 2020 г. или поне тогава се появиха официално пред всички. И двамата са споменавали в различни интервюта и медийни изяви какви ще бъдат като родители, говорили са колко деца искат да имат и как си представят бъдещето.

И ето че то е тук! А целият интернет откача в надпревара да споделя и коментира бременната Риана.

“Буквално плача” и “Новината на 2022” са част от милионите коментари, които се въртят из целия свят в момента. “Дами и господа, най-емблематичната снимка на десетилетието”, “Ще се обадя да не ходя на работа” и “Опитвам се да дишам” също са ни много любими.

Ние ще се задоволим само с възможността да я поздравим с нейната собствена песен Disturbia, която вече може истински да разбере, припомняйки тази част от текста:
Your mind's in disturbia
It's like the darkness is the light
Disturbia
Am I scaring you tonight?
Your mind is in disturbia
Ain't used to what you like

Всеки момент разкошната Ашли Греъм, която ние много харесваме, ще роди близнаци. 34-годишната Греъм пусна снимки в своя Инстаграм, с които показва, че вече е стигнала термина си и все още чака децата да си изберат рождения ден.

“Датите на термина са просто предположение. Бебетата винаги идват на рождените си дни”, пише Ашли Греъм към снимките. Тя очаква момчета и има още едно момче на близо 2 години. 

През септември Греъм и съпругът ѝ Джъстин Ървин обявиха, че очакват близнаци. През цялата си бременност Ашли Греъм не спира да споделя с последователите си през какво минава и как се променя тялото ѝ.

Една от снимките ѝ, на която позира гола, предизвика доста положителни реакции от последователите ѝ особено с надписа към нея: “Джъстин каза, че стриите ми приличат на дървото на живота”. 

Бременността е толкова красив и вълшебен момент и в същото време си е голямо изпитание и за духа, и за тялото, пише Лили Бъртън, а ние няма как да не се съгласим с нея.


Не само че тялото ти се променя и нямаш никакъв контрол върху хормоните си, но може и да се наложи да се справяш с хора, които се бъркат прекалено много и са несъзнателно (или пък точно обратното!) нетактични.

Когато бях бременна, постоянно имаше някой с непоискан коментар, но най-лошо беше накрая, тъкмо преди да родя. И понеже искам да помогна на всички да се чувстват по-добре, ето тук съм събрала 5 неща, които никога, НИКОГА не бива да казваме на бременна жена, наближаваща термина си.

Класическите коментари колко “голяма” е станала

“Еха, огромна си”, “Коремът ти може ли да стане още по-голям”, “Изглеждаш все едно ще имаш близнаци”.

Никой не иска да му казват как коремът му е огромен, нали? Вместо да се коментира размерът на нечий корем, може просто да кажете колко чудесно или невероятно е, че вътре в този корем расте малък човек.

“Изглеждаш много…”

… изморена. …нещастна. …подута.

Има голяма вероятност тази жена наистина да е уморена или нещастна, или подута, даже може и да е трите неща едновременно, но надали има нужда да ѝ се казва. Не е лошо да се посочат позитивните вместо негативните неща.

“Спи, докато можеш”

Знам, че това се казва с добри намерения особено от родители ветерани, които се опитват да обяснят на хората, на които ще им е за първи път, да спят, преди да се е появило бебето. Обаче това НИКАК НЕ ПОМАГА.

Когато бях много бременна и без друго вече не спях, защото ми беше адски неудобно. И когато хората ми казваха нещо подобно, ми ставаше още по-напрегнато, защото се плашех, че след раждането съвсем няма да мога да спя.

“Кога ще се появи бебето?”

Бременните приличат ли на врачки? Когато наближаваше да родя, ми задаваха този въпрос толкова много пъти и, честно казано, беше последното, което исках да чуя. Бях ужасно нещастна и се молех бебето да излезе преди термина, защото ми беше писнало да съм бременна.

Бих разбрала хората, които ме питат кога ще се роди бебето, ако имах планирано цезарово сечение, но и с двете ми деца разчитах на естествено начало на раждането. Този въпрос изглежда безобиден, но е много изнервящ, защото обикновено е последван от репликата “Кажи му да побърза!”. Де да можех…

“ОЩЕ ли си бременна?”

Ъъъ… ДА.

Родих дъщеря си точно в 39 седмица, а сина ми в 38 седмица и 4 дни и въпреки това ми задаваха този въпрос. Според мен това е един от най-ужасните въпроси.

Беше ми толкова неудобно, че единственото, което исках, беше да родя. А постоянните коментари как трябва да побързам и да раждам направо ме вбесяваха. Дори не бях стигнала до термина си, а си представям какво би било, ако бях преносила.

Знам, че всички тези коментари идват от хора с добри намерения или не особено информирани какво може да звучи обидно или неуместно за една бременна жена. Искаше ми се да опиша всичко това, не за да обезкуражавам някого, а за да помогна да се разбере какво казват и как това може да засегне някого. 

Най-хубавото, което можете да направите за бременна жена, която обичате, е да бъдете до нея и да я подпомагате колкото можете. Ако се чудите и нямате идея какво мило да кажете, по-добре не казвайте нищо.


Болна и бременна е ужасно тегава комбинация. Най-тежко е ако в играта се включи и температура. За щастие, треската обикновено не е опасна по време на бременност, успокояват ни от Medical News Today, но понякога може да засегне формиращия се плод. Тоест следва да се внимава и да не се неглижира.

Какво значи "треска"?

Когато тялото ни достигне температура по-висока от нормалната, то тогава чувстваме, че започва да ни "тресе". Обичайната температура е около 37 градуса по Целзий, като варира в различните моменти от деня. Минималните повишения обаче не означават треска.

Други симптоми освен температура, за които може да следите, са: умора, замаяност, гадене, чувство за студ или рязка смяна между усещането, че ти е топло и студено, както и потене.

Причини за треската

С повишаването на температурата човешкото тяло се бори с развиваща се в него инфекция. А тя може да е причинена от настинка, грип, възпаление в ушите или на дихателните пътища, възпаление на уринарния тракт, генитално възпаление.

Как да се лекуваме?

Когато сте болна и бременна, е много важно да не отлагате посещението при лекаря си. Той най-добре ще прецени какви са причините за инфекцията.

Антибиотиците ще са част от вашето лечение, ако високата температура е заради бактериална инфекция. В противен случай те не биха помогнали. Повечето антибиотици, казват медицинските професионалисти, се смятат за безопасни за употреба по време на бременност. Въпреки това за около 10% от тях има малко данни какво точно е влиянието им върху плода по време на бременност. В този ред на мисли, добре е антибиотиците да са назначени от лекар, който да е преценил риска. И после да следи какво се случва с бременната жена, докато ги приема.

Ако сте бременна и забележите симптоми на грип, незабавно потърсете доктор. Може да ви изпишат противовирусни препарати, които са най-ефективни, ако приемът им започне до 48 часа от появата на симптомите.

Как стоят нещата с лекарствата без рецепта?

Бременните не бива да приемат ибупрофен. Според изследване от 2013 г. употребата на ибупрофен по време на втория триместър се асоциира с ниско рождено тегло. Употребата може да доведе до развиване на астма, ако бременната го е пила по време на втория и третия триместър.

Употребата на парацетамол се смята за безопасна и може да се пие, ако е необходимо. Смята се, че това е най-безопасното болкоуспокояващо и температуропонижаващо по време на бременност (а също и при кърмене, както описваме тук).

Без значение какво лечение ще назначи лекарят, много е важно то да бъде съпроводено с почивка и прием на много течности. Така дори и болна, ще е по-лесно.

Признаваме си, много я харесваме тази жена! Още през август, когато постна в Инстаграм снимка на чисто новите се стрии, придобити по време на бременността, разбрахме, че ще я харесваме още повече и заради начина, по който се отнася към себе си и към промените в тялото си.

View this post on Instagram

same same but a little different

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@ashleygraham) on

Тогава тя сподели в интервю: “Влизам" в ново тяло. Защо пък да не се покажа в това ново тяло? Чувствах се някак изолирана и самотна, затова трябваше да придобия увереност от тялото ми, да вляза в този нов свят."

Сега вече е на финалната права от бременността си, но никак не се спира, както пише HuffPost. Ашли е корица на последния брой на Vogue (първия за 2020-а). Освен това пусна фотосесия по бански, за да промотира плажно облекло, подходящо за всички жени, във всякакви размери.

Със снимките Ашли отпразнува петата си годишнина като дизайнер на бански костюми, както и бременността си.

“Бременността ми донесе съвсем друго отношение към тялото ми", споделя Греъм. "Винаги съм се старала да обичам тялото си и бременността ми даде още причини за това. Имам си нови извивки, които да обикна!", казва тя по повод фотосесията.

The <a href=

“Надявам се тези снимки да припомнят на всички жени, че са секси и че трябва да бъдат харесвани във всеки един етап от живота си”, добавя Ашли.

Everything in the <a href=

Греъм очаква първото си дете, момченце, всеки момент.

Това е Анна Шиндарова и нейната 2019 година, за която става ясно, че е била вълнуваща: половината е преминала в гадене и повръщане, а другата половина – в безсъние с бебе на ръце, както си му е редът. Анна е един от тримата победители в конкурса ни за новогодишна равносметка.


2019-а започна с повръщане. Много повръщане. Ще си кажете: „Е, кой не се буди след Нова година с повръщане?!“ Не говоря за това, а за онова, другото. То, вашето, трае няколко часа, обичайно в собствената ви тоалетна. Моето беше около пет месеца и уважих поне 20 тоалетни, както и немалко градинки, тротоари, а май и кухнята 2-3 пъти.

Още мразя неизвестния съсед, който беше решил, моля ти се, да готви, точно докато си разхождам кучето. Вярно, през един блок, но обонянието ми на хрътка (което с бебето идва на помощ да надуша мръсен памперс от 20 метра) оповести още с излизането пред блока – някой готви нещо миризливооо! Нататък ще премълча, че (надявам се искрено) само кучето ми беше свидетел, а той – въпреки голямата си уста – е доста дискретен. Иначе гълта цяла филия хляб наведнъж. Но за неговите таланти друг път, днес пиша за моите. 

Та така, повръщам си аз седмица след седмица и в окаяното си състояние (и явно някакво мозъчно затъмнение) решавам най-нагло, че и аз съм човек и ще ида на СПА хотел. Чудесно!

Слизаме на закуска първата сутрин, нежна мелодия се вие, сто ястия чакат да бъдат опитани. Мъжът ми си сипва кафе, шунки, салами, палачинки, плодове... Аз стоически изядох една препечена филийка с чай и се затичах... знаете къде. Как да не мрази човек мъжа си в такива моменти! Единствената ми утеха бе, че той на втория ден хвана стомашен вирус и един ден си повръщахме заедно, като двойка. И заедно гледахме тъжно отрупаните маси на закуска и вечеря. Това е любовта – взаимност във всичко!

Някъде към лятото имах няколко дни просветление... Но взех, че родих. Първата вечер спах без бебето и реших да се пошегувам с акушерката, на видима възраст около 60 години: „Наспах се като за последно идната една година!“ Тя ме погледна със смесица от мъдрост и жалост и каза: „Хм, аз не съм спала от 40 години. Първо са колики, после зъби, после боледувания, училище, дискотеки, а сега на внука биха ваксина и е с температура – пак не спя!“. 40. ГОДИНИ! Ето това е позитивизъм още от родилния дом!

Че жената се оказа мъдра, така е. В момента освен, че не спя от зъби на бебе 2, не спя и от избора на училище на „бебе“  1. То е на 5 години, но се оказахме закъсняли. Трябвало да говори вече гладко английски и да пише с пъргаво движение на ръката цифри и букви.  Но за това – някой друг път. Отивам да уча бебето да смята интеграли, че сме назад с плана. Но пък имаме цяла нощ на разположение. Честита Нова година и да поспите и за мен!


Другите две победителки от конкурса ни са Надежда МакКюн и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.

Годината отива към приключване, а ние пък започваме да ви представяме победителите в конкурса ни за Равносметка на 2019. В следващите дни ще прочетете текстовете на трите победителки, както и още няколко материала, които заслужават внимание. Парада на равносметките откриваме с текста на Надежда МакКюн и с нейните бременни приключения.


Преди две лета срещнах канадски викинг с рижа коса и огромен торс. Направих му мусака, той изостави годеницата си и така се сроди с балканско семейство. Годихме се, нема как, трябваше виза, и не след дълго заченахме дете на любовта. Зимата прекарахме в естествения му хабитат – канадска степ, където аз лежах премаляла и всичко миришеше лошо. То не че имаше нещо кой знае какво, но миришеше. Добре, че си бях взела чубрица и розова вода. И млечен бацил, ама не се хвана. То какво ли се хваща на -20°...

Първи триместър: Помня, че карах ски на тези -20°, падах по стълби; повърнах веднъж, но пък в присъствието на музикална звезда; научих се да плета, ходих два пъти в Бърза помощ и плачех, когато виждах нещо малко и сладко. Като камъче например.

Втори триместър: Помня, че спря да ми се гади и започна да ми се пие. Пих. И на джакузи ходих, и на изпит по пиано. Бях единствената женена и бременна в курса и май започнаха да си мислят, че вярвам в Господ или нещо такова. Нищо подобно, вярвам в мусаката.

Трети триместър: Продължих да пия всеки ден. Ходих на планина и на море. Междувременно запалиха колата на майка ми, та затова пътувахме на стоп. Аз, викингът и коремът. Надра ме котка по лицето, та айде пак в Бърза помощ. Носих лепенка и бях корава. Ставах все по-голям кит. Влязох и излязох от деветия месец, но нищо не се случваше.

Дойде есен. Качвах килограми, стълби и Витоша. Влязох в болница за пренасяне, дадоха ми розова нощница и ми замерваха температурата всяка сутрин в пет. ПЕТ!!!!! Отказвах всички процедури, намразиха ме и ми излезе името "тая, дето не ще да ражда". Ревях и друсах телеса на надуваема топка от Декатлон. Слушах как всички бебета реват в пет сутринта, докато си мерех шибаната температура. КОЙ МЕ БИ ПО ГЛАВАТА ДА РАЖДАМ, БЕ!!!

Помня, че вече нямаше накъде, трябваше това бебе да се ражда, нямаше да ме чакат повече. Аз им казах, че ще стане на моята и че ги мразя. Никой не се впечатли. Само милото дете се смили над изстрадалата си майка и три седмици след термин взе, че се роди.

Победих системата, свалих правителството, УРА!

Помня, че на втората вечер за пръв път написах в Гугъл "какво да правя с новородено", а на 40-я ден спах 4 часа. Някъде през ноември ходих на бар с мъжа ми. Пихме скъпа бира и се прибрахме в девет и половина като отговорни родители. 


Другите две победителки от конкурса ни са Анна Шиндарова и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.

След като ни разказа какво удоволствие е да се гласува с бебе в количка, която трябва да литне през N-брой стъпала, Велина Велинова ни припомня какви са правата ни като бременни и защо не трябва да се връзваме на работодатели, опитващи се да ни лишат от тях. Благодарим на actualno.com за възможността да препечатаме текста на Велина.


"Ти ли си бременната?", чух съскащ глас зад рамото си, докато пишех поредната си статия. Работех за новинарски сайт и ходех вдъхновена в редакцията всеки ден. Екипът беше страхотен, все още сме приятели – 4 години след като бяхме принудени да напуснем. От онзи същия съскащ глас, който ми подсказа, че бременността е проблем за фирмата.

"От утре можеш да не идваш на работа", каза ми въпросният редактор (жена, между другото), по телефона в 22 часа вечерта. "Каква е причината?", попитах. "Нямаме нужда от репортер, който ще излиза в майчинство." Да, обаче трудовият ми договор не споменаваше и дума за прекратяване поради забременяване. Е, не просто бях на бюрото си на следващия ден, но и отидох с документ от болницата, удостоверяващ бременността. Да не кажат после "Не си ни уведомила, не знаехме." Момичетата от човешки ресурси замръзнаха. Кротко прибраха снимката от видеозона и чух да си шепнат: "Какво ще казваме на шефа?"

Когато без никакви медицински причини пък ми забраниха да ходя на събития, тоест лишиха ме от възможността ефективно да упражнявам професията си, получиха от мен нотариална покана. Следващата стъпка щеше да бъде Комисията за защита от дискриминация. Спряха да ме тормозят.

Въпросът е защо изобщо една бременна трудоспособна служителка може да бъде обект на натиск от страна на работодателите? Моят случай е от преди почти 3 години и е случаят на милиони жени по света, независимо в каква сфера са решили да се развиват професионално. В близките седмици се натъкнах на няколко подобни истории, които ми припомниха, че дискриминацията по признак бременност все още е ежедневие.

Кратка история 1:
Голяма папка прикрива голям корем. Неуспешно и излишно. Гледам водеща по национална телевизия, която се опитва неловко да скрие очевидното. Какъв е проблемът? Защо ѝ се налага неестествено да държи ръцете си около корема, докато операторът демонстрира акробатични умения, за да я снима под "правилен" ъгъл (само от кръста нагоре)? Зрителят е оставен с усещането, че бременността на екран е нещо срамно, което трябва да бъде прикривано. А как ли се чувства водещата? Дали и тя мисли така, или това е политика на шефовете ѝ? Изпитва ли натиск и може ли той да се отрази на здравето ѝ в такъв чувствителен за нея и бебето период?

Кратка история 2: 
"Имам роднина съдия, ще те оправим тебе", е чувала моя приятелка, която е била освободена без предизвестие от работата си като касиерка в голяма верига магазини. Забременяла и ѝ казали, че вече нямат нужда от нея. Понечила да възрази, че още е трудоспособна, но споменаването на съда я стреснало и подписала насила документите за прекратяване на договора ѝ. Не е била в изпитателен срок.

Кратка история 3: 
"Планирате ли да имате деца?" е въпрос, който са чували не едно и две кандидатстващи за работа млади момичета. Познавам жена, чието интервю е започнало с думите: "Смятате ли да раждате в близките 5 години?" На удивения ѝ поглед е получила следното разяснение: "Не ни трябват жени, които да излязат в майчинство."

Кратка история 4: 
Фрапиращ е случаят на моя близка, която беше допълнително натоварвана въпреки бременността си. Работеше в деловодството на голяма компания и непрекъснато трябваше да снове между етажите за всякакви документи. Недоволен от това, че е станала "бавна" заради очерталото се вече коремче, шефът ѝ настояваше да изпълнява задачите си все по-бързо, сякаш да ѝ докаже, че бременността не пречи на служебните ѝ задължения. Резултатът от този натиск беше падане по стълбите, преждевременно раждане и бебче в кувьоз. Сега, година и половина по-късно, тя отново работи. На друго място, разбира се!

Сигурна съм, че и вие можете да допълните списъка с още десетки подобни истории. Всъщност майките са сред най-уязвимите групи в обществото – майчинските добавки са мизерни, жените често изпадат в трудова изолация за поне 2 години и после трябва отново да се научат да виреят в работна среда. Това е и причина работодателите трудно да дават шанс на жена, излизаща от майчинство. "Само памперси и сополи ще са ѝ в главата, а и с тия вируси в детските градини ще излиза честно в болнични, за какво да си губя времето с нея", тече вътрешният диалог на шефовете.

Капитализмът се интересува от печалбата, а бременната жена или тази в майчинство не са изгодни. Това е напълно вярно, само че в краткосрочен план. Ако се помисли в перспектива, без точно тези жени капитал изобщо не би имало. Те раждат и отглеждат бъдещата работна ръка, без която проспериращо общество е невъзможно. Дори крайните капиталисти няма как да възразят, че животът е най-висшата ценност – "работната ръка", най-висшата им цел, все пак трябва да има работно детство, работен университет, работна биография. Без бременните и майките живот няма как да се появи. На кого тогава ще пробутвате стоките и услугите си, немили и недраги работодатели, които захвърляте такива кадри без оглед на уменията им?

Преди да ги уволните доброзорно, помислете върху следното: В глава първа, член 4 от Закона за защита от дискриминация е записано: "Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на (...) семейно положение". Именно в тази хипотеза попада бременността. Ако бременната не познава правата си обаче, лесно се поддава на натиска да напусне работата си. В кодекса на труда пък чл. 333 постановява, че в някои случаи работодателят е длъжен да поиска писмено разрешение от областната инспекция по труда, преди да уволни служител. Това са особени случаи, сред които попадат и майките на деца до 3-годишна възраст. Дори да се получи разрешение от инспекцията, това не означава, че уволнението не може да се оспори в съда.

Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328: при закриване на предприятието, при отказ да се премести заедно с предприятието в друго населено място, когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, или при невъзможност на работника да изпълнява задълженията си. Бременната може да бъде освободена и без предизвестие, но единствено ако срещу нея има влязла в сила присъда или е дисциплинарно уволнена.

Затова, скъпи дами, следващият път, в който на работа ви погледнат накриво заради наедрялото тяло, просто се усмихнете и отметнете коси през рамо. Никой не може да ви уволни. Нека само опита! Колкото до тъпите въпроси за бъдещи творчески планове, свързани с деца – ако точно тази длъжност не е последната ви надежда, можете спокойно да отвърнете: "Ако майка Ви разсъждаваше като Вас, щяхте ли да се родите?"

Както отбеляза Красимира Хаджииванова в Диалози с 4-годишно, когато родим, надеждата някой ден отново да водим смислен разговор с някого постепенно се изпарява. Затова моментът, в който довчера плюлото моркови и пищящо дете започне да разсъждава важно на глас, направо ни отвърта главите. Не само защото вече гордо произнася думата "баРЕлина", а защото вече си имаме събеседник, готов да обсъжда най-разнообразни неща: от луната до появата на бебета. Но понеже този момент на сладки разговори с децата бързо-бързо отминава, и докато се усетим, въпросните вече ни тряскат вратата под носа, редно е да увековечим някои от най-големите им бисери. И така, ето какво споделиха родителите на 3-4-5-годишни деца под селекцията диалози на Красимира със сина ѝ:

1.

Monika Dzhambazova: Кърмя бебето. Виктор (3 г.):

-- Мамо, аз като порасна малък (!!!) ще папкам ли мляко (сочейки гърдите ми)?

-- Не, мамо, не можеш да станеш малък отново.

-- Но аз искам!

-- (и аз, по дяволите...) Знам, съкровище, но никой не става малък отново. Всички растат.

-- Сложи си бебето пак в корема!

-- Не мога!

-- Там да не му е било студено, та сега не иска да се прибере?

-- Не, било му е топличко и приятно. Но, когато порасне достатъчно, излиза навън, за да се запознае с братчето си.

-- Еми запознахме се. Сега го върни. (Към малкия) Хайде, Коянчо (т.е. Калоянчо), прибирай се вече!

2.

Mi Racle: Бременна съм. 4-годишният ми син идва и ме прегръща:

- Много те обичам!

- И аз! – отговарям

- Не говоря на теб, а на бебето!

3.

Sonya Miteva:

- Мамо, много си хубава!

- Благодаря ти! (Разтапям се, защото отглеждам истински джентълмен, научил се е да прави комплименти).

- И аз съм хубав, и тати е хубав, и Тера (английски булдог) е хубава...

И така нататък, докато спра да се чувствам толкова специална.

4.

Monika Gueorguieva: Kато сложа грим получавам истинско възхищение: “Ехааа, колко си хубава! Почти като мис Маринка” (учителката в детската).

5.

Vladimir Momchilov: Прибирам се една вечер от работа и след дълго отлаганo подстригване, дъщеря ми (4 г.) ме оглежда и пита:

- Тати, защо така си се подстригал?

- Как съм се подстригал, тате?

- Ами от тая страна красив, а от другата смешен.


Пак тя, тръскайки глава, изнервена, че ѝ влиза вода в ушите, докато ѝ мием косата: "Ох, трябваше ушите ми да са отгоре, като на мечка!"

6.

Evelina Stoycheva: Из "диалога" на едно 4-годишно с кучето:

"Ариа, аз като правя пижамено парти, ще те поканя в моята стая."

(вметвам, че Ариа не носи пижама)

"Добре де, може да дойдеш и по косми."

7.

Masha Pavlova: "Мамо, чуй, аз вече мога да казвам ба-ре-ли-на!"

8.

Ирина Василева: Дъщеря ми (на 4 г.) към батко си: " Недей да спориш с мен, защото в това семейство, горе-долу аз съм най-умната".

9.

Sylvia Stoyanova: Зима е. Навън сме и има силен бръснещ вятър със сняг. Дъщеря ми (на 4 г.) казва: "Мамо, много ми е газирано на лицето!"

10.

Nataliya Benova-Walsh: Вървим привечер към вкъщи и изведнъж Алекс почва да мрънка: “Ооо, не! Къде ми е черното мен?!” Оказва се, че си търси сянката.

11.

Iliyana Acheva: Синът ми Кристиян (на 4 г.) за луната, която е в някоя от фазите си (не е пълнолуние): "Луната е СКЪСАНА:.

12.

Елица Кръстева: Преди години дъщеря ми прегръща котката Мая и нарежда: "Мая, Мая, само като те погледна и ми се освежава дъха…"

Или друга ситуация от времето, когато информацията беше на хартия: Аз: „Моля те, остави ме за секунда да прегледам вестника“. Тя: „Защо, болен ли е?“

13.

Evgeniya Georgieva: Пътуваме в колата аз, мъжът ми, брат ми и Иво (4 г). Тогава имахме женско куче Хера, която беше "разгонена":

-- Мамо, какво значи разгонена?
-- Когато едно животно е готово и иска да си има деца
-- Ти кога за последно беше разгонена?

14.

Svetlana Mareva Peycheva: Правя йога и съм на земята с двата крака зад врата. Моето 4-годишно ме поглежда загрижено отгоре: "Мамо, ти защо си се намотала така?". Едва се размотах от смях.

15.

Hristina Kumanova: Удрям си лакътя и неистово заскимтявам, та чак сълзи ми потичат, а Ради (2, 6 г.) ме тупа по краката и утешително ми казва: "Не плачи, мамо, ще ти мине, ти си МЪЖ!"


Още:

cross