Какви са правата ни като бременни? По този въпрос в поредния епизод на „Майко мила, БЕБЕТО!“ ще чуете отговор от д-р Мария Шаркова, адвокат по медицинско право и управляващ съдружник в адвокатско дружество „Шаркова и партньори“.
Оказва се, че и бременната е човек, и тя права има, а по време на раждане даже е вменяема, представяте ли си?! От професионалния си опит Шаркова обобщава, че например вербалното насилие по време на раждане в България се приема за нещо нормално, а не е.
В епизода уточняваме кога трябва да кажем на работодателя за бременността си. Има ли разлика, ако жената провежда инвитро процедури и кога е добре да се консултираме с юрист, преди да подписваме документи?
Какво се случва в болницата и какви са правата на жената там? А когато се роди бебето, чие е – на болницата, щом е на нейна територия, или си е на родителите? Адвокат Шаркова разказва за куриозни случаи от практиката си.
Говорим си и за присъствието на партньора по време на раждане и защо това в някои болници е платена „медицинска“ услуга. Мария Шаркова говори за най-честите нарушения и към кого да се обърнем и къде да сигнализираме, ако правата ни са потъпкани.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Бременната жена и тя е човек (даже минимум двама), и тя права има. Знае ли обаче какви са? Някои от жените преглъщат отношение от работодатели или в болницата, за което дори не са напълно убедени дали е подходящо. Други подписват подадени в почти последния момент документи, а трети са в облаците и не обръщат внимание на нищо. Дали сте от тези, или сте четвърти и пети, все така е добре да сте наясно на какво отношение, информиране и услуги имате право.
и как да ги отстояваме уверено – това са част от темите в онлайн обучението „Силата да знаеш“, организирано от Фондация WomanUp. Събитието ще се проведе от 17:00 до 19:00 ч. на 16 април и за него е необходима предварителна регистрация.
Обучението е безплатно, но местата са ограничени, затова, ако искате да се информираните за важните неща в живота на бременната и нейните права – регистрирайте се до 14 април.
Всички участници ще имат възможност да дискутират теми като:
Бременните участнички ще могат да споделят своя опит и преживявания до момента. „Нашата цел е след срещата да се чувстваш по-информирана, по-уверена и по-подготвена да участваш активно в решенията, свързани с бременността и раждането ти, заедно с медицинските специалисти“, казват организаторите.
Темата с правата на бременните и току-що родилите жени предстои да коментираме и във видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“. Абонирайте се за канала ни в YouTube, за да ви излизат видеата ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
*Обучението е част от проекта „Нови политики за бъдещи майки“, който се реализира с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
Какво е следродилната депресия – лигавщина или сериозен проблем, който изисква подкрепа от близките и понякога дори намеса на специалист? По тази тема си говорим в шестия епизод на видео поредицата Майко мила, БЕБЕТО! с психиатъра д-р Владимир Сотиров.
В епизода той откроява разликите между състоянието, наречено baby blues, и следродилната депресия, която понякога може да има и предродилни елементи и да си е една предродилна депресия. Ще разберете кои са основните симптоми на следродилната депресия, минава ли и кога. Гледайте епизода тук:
Д-р Сотиров говори и за помощта, която ако е натрапена, се оказва насилие. Коментираме и майките героини, както и рисковете от депресия при самотните родители. Накрая ще направим извод, че е важно сами да поискаме помощ.
Още не сме свършили, скрол надолу
Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г.
Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Учените са обезпокоени какво може да се случи, ако бременните последват съвета на президента на САЩ Доналд Тръмп да избягват лекарството Tylenol, познато у нас като парацетамол или ацетаминофен. В изявление на 22 септември Тръмп кaза, че приема на лекарството по време на бременност е свързано с аутизъм и други дълготрайни нарушения при развиващото се дете в утробата на майката. Но експертите предупреждават, че избягването на медикамента, когато е необходим, може да изложи бременните жени и децата, които носят, на още по-голям риск.
Парацетамолът е едно от най-често използваните лекарства по време на бременност и обикновено се счита за безопасен (доколкото можем да кажем това за лекарство). Той се използва за облекчаване на болка и понижаване на температурата, включително при вирусни инфекции, както и при бактериални инфекции, засягащи пикочните пътища или бъбреците например.
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) обяви, че продуктите с ацетаминофен ще получат нов етикет с предупреждение, което посочва възможна връзка между приема на лекарството и повишен риск от синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ, известен повече с абревиатурата си на английски – ADHD) и аутизъм при децата. Комисарят от FDA д-р Марти Макари заяви, че промяната „може да накара много жени да избягват употребата на ацетаминофен по време на бременност“. Тръмп беше по-категоричен: „Борете се със зъби и нокти да не го взимате“, каза той.
Съветът беше отхвърлен от лекари, медицински организации и здравни регулатори в много страни, включително от Американската асоциация на акушер-гинеколозите, Агенцията за лекарствени и здравни продукти на Обединеното кралство и Австралийската администрация по терапевтични стоки. Световната здравна организация (СЗО) направи изявление, че няма „убедителни научни доказателства, потвърждаващи възможна връзка“. Причините за ADHD и за аутизма са сложни и генетиката играе значителна роля.
Но какво правим, ако бременните спрат да приемат парацетамол? Какво им остава? Имат ли алтернатива? Дали ще е по-безопасно без лекарството?
Има доказателства, че нелекуването на висока температура, особено ако надвишава 39,1°C или продължава повече от 24 часа, увеличава риска от негативни последици по време на бременността, казва Дебра Кенеди, изследовател в областта на женското здраве в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. „Това се свързва с повишен риск от спонтанен аборт и някои вродени дефекти“, добавя тя. Сред тях са увреждания на гръбначния стълб и сърцето, както и лицево-челюстни аномалии. Жените не бива да търпят болка или температура, когато няма убедителни доказателства, че приемът на парацетамол вреди на детето.
Има данни, че нелекуваната висока температура по време на бременност може да да наруши развитието на мозъка на плода.
Кенеди предупреждава, че всяването на страх за употребата на парацетамол може да накара жените да използват болкоуспокояващи, които са по-малко безопасни.
„Със сигурност мисля, че ще има жени, които ще се поколебаят да вземат парацетамол по време на бременността си заради тези изявления,“ казва тя, добавяйки, че други лекари вече я питат за материали, които да предоставят на пациентки, притеснени от употребата на парацетамол при бременност.
Други антипиретици и болкоуспокояващи имат по-висок и добре доказан риск от увреждания, когато се приемат по време на бременност, казва Алекс Поляков, акушер-гинеколог и изследовател в Университета на Мелбърн, Австралия. Сред тях са аспирин, ибупрофен, напроксен, диклофенак и индометацин – лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.
Проучванията свързват употребата им през първия триместър с повишен риск от спонтанен аборт.
Приемът им през третия триместър може да повлияе на бъбречната функция на плода и да намали количеството околоплодни води, което увеличава риска от недостатъчно развитие на белите дробове или скованост на ставите. Употребата на нестероидните противовъзпалителни в по-късна бременност може също да доведе до преждевременно затваряне на отвор между два кръвоносни съда в сърцето, което да причини животозастрашаващи дихателни проблеми след раждането.
Някои от тези алтернативни болкоуспокояващи все пак се предписват по време на бременност, но обикновено в по-ниски дози от стандартните, казва Кенеди. Например ниска доза аспирин се предписва за намаляване на риска от прееклампсия – състояние, което причинява високо кръвно налягане и може да ограничи количеството кислород и хранителни вещества, които плодът получава.
Още не сме свършили, скрол надолу
Един от големите проблеми е липсата на клинични изпитвания, включващи бременни жени, което означава, че безопасността на много лекарства по време на бременност е всъщност неизвестна. Това кара някои лекари да се колебаят дали да предписват определени медикаменти, а жените понякога спират или избягват лечение, от което се нуждаят, или дори прекратяват бременността от страх, че вредят на плода.
„Включването на бременни жени в добре проектирани клинични изпитвания би ни помогнало да разберем как лекарствата влияят едновременно на майката и на детето и би запълнило дългогодишните пропуски в научните доказателства“, казва Поляков.
Източник: Scientific Аmerican
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Мариетa Башева ни разказва как кърменето на първото ѝ дете става ключов момент и във втората ѝ бременност, за която разбира случайно, чак в 12-та гестационна седмица.
Чакан повече от 5 години, той е инвитро бебе и предполагам като повечето такива е обгрижван от ден първи. Стерилизация на всичко, реагиране на всяко негово ах-ох. Кърмен, но и дохранван, защото „ами ако не му стига?“
Наблягам силно на думата „кърмен“. На 3 месеца реших, че кърмата му стига, успокоих се, влязох в час, както се казва, и махнах дохранването с адаптирано мляко. И така до 1 година и 8 месеца, когато реших, че е вече пристрастено кърмаче – ядеше всякаква храна, беше опитал всички алергени, време беше да спрем млякото. Все пак вечеряше супа или пържола и след това задължително и мляко.
През цялото това време аз нямах цикъл, но все пак беше инвитро оплождане (не първо), което включва много хормони, терапии... И приемах за нормално, докато кърмя, да нямам цикъл. Рай!
Притесних се сериозно какво става – я изчерпан яйчников резерв, я нещо по-сериозно. С голямо нетърпение дочаках гинекологичния си преглед, като през това време планирах посещение и при гастроентеролог, защото вечер започваше да ми отича корема.
По-досетливите подозират защо, но не и аз.
Дойде денят, споделих с лекаря си притесненията си, той ме увери, че след по-продължително кърмене е възможно да се забави месечният цикъл и да не се тревожа. В момента, в който прегледът започна, той започна да се смее и точните му думи (никога няма да ги забравя) бяха:
„Как да имаш цикъл, като имаш бебе!“
„Бебе? Как? Какво бебе?“, питам аз, а той отговаря „Така като гледам, около 12–14 гестационна седмица“.
Трети месец, хора! Най-трудният, периодът, в който жената трябва да се пази, да си почива. Периодът, в който най-често се случва загуба на плода. Аз бях минала през него, без да разбера. Имах някои неразположения, но кой има време да се оплаква, когато е с дете, което тепърва опознава света.
Представете си да бях отишла първо на гастроентеролог!? Голям срам щях да бера.
Голямо, с мърдащи ръчички и крачета, тежащо около 150 грама. Дори се видя, че ще е момче.
И така се оказах бременна в края на третия месец, нищо неподозираща в кабинета на инвитро клиника. Място, на което съм чувала, че естественото зачеване при нас е малко вероятно. Място, на което години наред молитвите ми бяха най-искрени и често бяха разбивани, и в онзи ден се молех да не е нещо страшно.
В крайна сметка, всичко мина благополучно и доста бързо – все пак си спестих 3 месеца притеснение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Пиша това в 2 през нощта, кърмейки нашето двумесечно чудо, и вече в нищо не се заричам и на нищо не се учудвам. Защото само бях чувала колко лесно стават бебетата след инвитро, спонтанни аборти или дори осиновяване, но бях убедена, че това няма да се случи на нас.
Излизайки от клиниката, незнаеща все още какво точно се случва и какво предстои, виждам таткото да тича след тогавашното ни бебе (вече горд батко). Само успях някак да изпелтеча „Бременна съм“, когато неговият отговор ме довърши: „От кого?“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Следващата история е на Вера Валериева е пълна трагикомедия. То стана ясно още от заглавието!
Запознавам се с мъжа на живота си след сериозни изисквания и хиляди претенции, които никой не покрива, разбира се. Но господин Живот си има планове за нас, или по-скоро чака ние да имаме за него, да се посмее малко и да ги разбие на пух и прах.
Мъжът ми няма 1% общо, с това, което търся, искам и мечтая, но е той! Знам го с цялото си същество (дори и сега – 11 години по-късно). Всичко между нас върви прекрасно, освен че
Накратко ще вметна, че въпросната жена, докато е бременна от моя мъж, вече беше срещнала нейния си човек – детето се роди, мъжЪТ го припозна като свое и правата на всички останали замесени свършиха дотам.
Законодателството в България е такова… ДНК тест се разрешава само със съгласието на майката. А и може би едно дете има нужда да живее в здраво семейство, макар и не при истинския си баща, и може би така би било по-щастливо.
Но аз там някъде започнах ежедневно да мисля за това дете – щастливо ли е, ще знае ли истината някога, какво ще се случи с моето момиче, когато някога родя, защото и аз исках детето ми да се казва Яна?! Гледах си го в душата това дете и лекувах душата на истинския му баща…
Докато чакам това дете, което не познавам, няма да познавам, но винаги ще го има в живота ни,
Аз още повече в него и между разговорите на неговата непризната Яна и нашата бъдеща такава, аз:
Цикълът ми закъснява и аз решавам, че ще си направя тест за всеки случай – да не взема да цъфна и вържа по време на операцията, и да объркам съвсем нещата.
Е, господин Живот!
Двамата са като близнаци на външен вид – ангели със слънчеви усмивки. Четири години след Кубрат влача някаква шевна машина на баба ми, а един приятел ми казва да не влача така тежки неща, че току-виж могло да имам още един Кубрат или пък най-сетне момиче – Мария или Калояна.
Изсмивам му се в лицето, точно както господин Живот в моето. Обаче тази идея за Мария или Калояна търпи развитие. Една по една всички приятелки и семейството ми ме убеждават как аз съм бременна – това не прави, онова не прави, детето не го вдигай.
Накрая ми писна! Аз се чувствам супер!!! Каква бременност ги гони тези, ако миналия път щях да предам Богу дух още в първите дни и така до последните, сега съм си абсолютно същия човек! Викам си – ей сега отивам, вземам един тест и ще ви натрия носа на всички, дето сте се филмирали с още една бременност!
3 години я чакам и не става, така че аз не съм бременна! Чухте ли ме всички!?
Влизам в банята, правя теста, оставям го на мивката и излизам със самодоволна физиономия.
Е, господин Живот..
Няколко месеца по-късно разговор с лекар:
– Вие какво дете имате?
– Момче – Кубрат. Сега ще е Калояна, сантимент към К – Кубрат, и едно друго дете – Яна.
– Ахам. Разбирам. Обаче аз тук виждам, че Кубрат ще си има брат…
Не прилича на другите двама, освен по усмивка. Такъв е, какъвто дойде – олицетворение на любов и надежда. Усмивката е от тате и на тримата.
Сега не смея да кажа – планирам ли Яна, Калояна, Омуртаг или друг хан, че Господин Живот само това чака – планове да имам…
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рафие Шерифова е майка на Мелин, която съвсем скоро е навършила 2 години. Рафие участва в конкурса с история, описана като писмо до дъщеря ѝ. За да може един ден да я вдъхнови и да вярва, че ще открие човек, с когото да създадат семейство.
„Рожбичке единствена моя, ще ти разкажа историята за една любов и за знаците, които Вселената ни даде.
Всичко започна един далечен август – моят месец. Една прохладна планинска вечер с небе, обсипано със звезди. Видях падаща звезда и си пожелах него – човека, когото сега казваш, че те е родил, а щом аз оспоря, ти се смееш весело и отсичаш категорично, че не аз, а баща ти те е родил (на две годинки го твърдеше това) . Ха-ха!
Да, пожелах си мъж, който да е моето море, което се вълнува, щом види мен. Пожелах си мъж, който да е най-добрият баща. И не след дълго го срещнах.
Беше много по-горещ, много по-специален, по-вълнуващ и незабравим. Месецът, в който съм родена, същият този месец, в който си пожелах на една падаща звезда да срещна баща ти, се появи ти, моя мъничка звездичке.
Видяхме падаща звезда. Беше краят на декември. Една вечер се прибрахме и пътувайки в колата, видяхме падаща звезда. Беше пълна тишина, разменихме си по един поглед и за двама ни беше ясно – една ярка малка звездичка започваше да живее в мен. Тогава тъкмо чакахме да разберем дали съм бременна.
След тази падаща звезда дори нямаше нужда да си правя тест за бременност. След няколко дни направих тест. Знаехме резултата, но искахме да имаме и него за спомен.
Така започна всичко. Беше вълшебно и става все по-красиво.“
Новината, че сте бременна с още едно дете, може да е много вълнуваща, особено ако от известно време се опитвате да увеличите семейството си. Вероятно нямате търпение да споделите с близки приятели и роднини, или пък предпочитате да изчакате до втория триместър, за да кажете на всички.
Ако вече имате деца, може би се чудите кога и как да им кажете, че сте бременна, и дори дали да запишете този момент. Всяко дете и всяко семейство са различни, но ето някои идеи на Mom.com, които да обмислите във връзка с времето, начина и евентуалните теми, които е добре да избягвате или към които да подхождате по-внимателно.
Въпреки че може да сте изкушени да кажете на децата си веднага щом тестът за бременност покаже положителен резултат, по-добре се озаптете малко. Първо вземете предвид възрастта, зрелостта и етапа на развитие на децата си.
„Ако имате малко дете, може да е добра идея да започнете с книжка или плюшена играчка, с които то вече е запознато, за да обсъдите, че скоро ще има нов член в семейството“, казва пред Mom.com педиатърката от Пенсилвания д-р Стеф Лий. „За по-големите деца в училищна възраст вероятно няма да са необходими подобни помощни средства, но бъдете готови да отговаряте на въпросите им за това как бебето е попаднало в корема ви.“ Д-р Лий също препоръчва предварително да обсъдите с партньора си в колко детайли искате да навлизате.
На второ място, помислете кога по време на бременността искате да споделите с децата си. Ако решите да го направите през първия триместър, трябва да сте готови за това, че децата могат да издадат тайната (защото кое дете може да пази тайна). В зависимост от възрастта им, може да се наложи и да обяснявате за възможен спонтанен аборт или усложнения – нещо, което вероятно още не искате да казвате пред тях.
Ако се притеснявате как да обясните сутрешното гадене или липсата на енергия, винаги можете просто да кажете, че не се чувствате добре или че сте уморени. Не е нужно да обяснявате защо.
Вероятно сте виждали всички онези мили клипове в социалните мрежи, в които родителите подготвят сложни сценки, за да съобщят на децата си, че очакват бебе.
Писателката и майка на три деца Даниел М. Уилсън разказва как е донесла вкъщи бебешки дрешки и ги е дала на синовете си. Те изхвърляли светлите и цветни модели, докато най-големият ѝ син не стигнал до гащеризонче с надпис lil sister („малка сестричка“). „Той каза: „Няма начин!“, споделя Уилсън. „Най-малкият почти си тръгна ядосан, преди най-големият да му каже да погледне внимателно и да прочете. Тогава той скочи от радост! Беше толкова забавно. Жалко, че не го записах.“
Въпреки че подобни моменти са много приятни, не се чувствайте длъжни да ги разигравате. Най-важното е да запазите нещата разбираеми.
Ако не сте решили как точно да говорите за произхода на бебетата, уверете се, че сте подготвени за това, което искате да им кажете.
Още не сме свършили, скрол надолу
Разбира се, дори и най-добре обмислените планове често се провалят, когато става дума за деца, затова бъдете готови за реакции, които може да не са положителни. Или дори апатични! Ако децата ви не са щастливи за новото бебе, това е напълно нормално. За тях това е голяма промяна и ще им трябва време, за да свикнат.
„Промяната може да е трудна! Не се притеснявайте“, допълва д-р Бейгъл. „Когато децата правят негативни коментари, реагирайте кратко, например с „О, разбирам те.“ Няма нужда да ги убеждавате.“
Източник: Mom.com
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Беатрис Александрова ни разказва за първата ѝ среща с вкусовите предпочитания по време на бременността и други изненади.
Честно казано, първо помислих, че просто съм прекалила с баницата на баба в неделя.
„Защо мирише така силно на кафе?” и завършваха с „Ама защо пак ми се ядат кисели краставички в 11 вечерта?”.
Един ден, докато се опитвах да закопчея дънките си, копчето буквално ме предаде – отлетя като шампион по скачане на височина.
Отидох в аптеката, където аптекарката ми намигна и каза:
– „Тест за бременност ли?“
– „Не… за… ъъ… един приятел“, измънках аз, а тя се усмихна така, сякаш вече знаеше края на историята.
Две чертички, по-ясни от юлски ден на плажа. Стоях, гледах ги и се чудех дали да се разплача, или да изям цял шоколад в чест на новината. (Избрах и двете.)
Мъжът ми, като му казах, изпусна телефона върху крака си и после прегърна и мен, и телефона. Майка ми вече купуваше плетени терлички, преди да съм минала третия месец. Приятелките ми направиха списък „задължителни“ бебешки имена, който включваше и няколко екзотични като „Макарон“ и „Киви“.
От този момент животът ми се промени – всяко ритниче в корема ми напомня, че започва най-голямото и сладко приключение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но вече не посред нощ, а само когато бебето „поръча“.
Бременна жена споделя възмутена в Reddit как майка ѝ публикувала снимка от ехографа ѝ във Facebook – и то без да я пита предварително.
Всичко започнало, когато бъдещите родители решили да направят 5D ехограф на бебето си около 22-ра седмица. Те обсъдили помежду си дали са готови да споделят снимките и заедно решили да ги покажат само на своите роднини.
Жената показала снимките на майка си по FaceTime. Майката направила скрийншотове от разговора. По-късно, докато бременната разглеждала Facebook, видяла, че майка ѝ ги е публикувала публично на своята стена – без да поиска разрешение от нея.
„Разбирам, че е била развълнувана, но съм толкова разочарована… Това просто показва, че няма никакво уважение към нас“, пише тя.
Сега, в шестия месец от бременността, жената признава, че този случай я е оставил „притеснена за всички граници, които ще трябва да поставя в бедеще“.
Има няколко неща за дискутиране в тази ситуация. Първо, хората от по-старите поколения може да имат по-различно разбиране за социалните мрежи, затова е разумно да им се даде известен аванс при първото или дори второто провинение. Възможно е майката в случая да не е осъзнала, че публикува снимката така, че да я видят всички нейни последователи.
Ето защо е толкова важно да сте напълно ясни относно очакванията си – да обясните изрично какво и на кого позволявате да се показва, без да оставяте място за тълкуване или преговори.
Освен това, колкото и близки да сте с родителите си, всички нови родители в един момент разбират, било по време на бременността, или когато баба и дядо започнат да гледат детето, че трябва да поставят твърди граници за семейството си и да ги отстояват. Това е ключово за откритата комуникация, предотвратяванетона недоразумения и защитата на детето според родителските ценности.
Това е неизбежно. Да, може да е стресиращо и дори да доведе до конфликти, но е необходима част от родителството. Тази майка просто се е сблъскала с урока по-рано от повечето.
Дори дъщеря ѝ да не е била категорична, че снимките не се споделят, поне е могла да попита, вместо да предполага, че е позволено.
Макар някои роднини да смятат, че бебето принадлежи на „цялото семейство“, всъщност то принадлежи единствено на родителите си. Не е нужно да сте съгласни с всяко тяхно решение – дори може да мислите, че някои от тях ограничават вашата радост и вълнение от новото попълнение – но чувствата ви, колкото и валидни да са, не отменят начина, по който родителите искат да отглеждат детето си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това е трудна за преглъщане истина, особено за баби и дядовци с години опит и мъдрост, които може да открият, че децата им не искат да се вслушат в тях. Но заради отношенията ви е важно да слушате, когато родителите ви казват от какво имат нужда – и да положите усилия да спазвате границите.
Източник: Parents.com
