fbpx

Има много причини, поради които все още голям брой хора не наемат помощ в домакинската работа и най-вече в чистенето - свързаните с това разходи, параноята, че някой друг ще докосва мебелите и предметите ти или пък някакво странно чувството за вина, че възлагаш домакинската си работа на трето лице. Според ново проучване обаче, отделянето на бюджет за спестяване на време (колко достойно и политически коректно звучи!) може да подобри отношенията ви с партньора ви, пише workingmother.

До този извод стигат изследователи от Harvard Business School и University of British Columbia, които проследяват подробно седем проучвания за взаимоотношенията на работещи партньори, включващи общо над 3000 души. Резултатите са сходни във всяко едно проучване: тези, които харчат повече пари за спестяване на време, се чувстват по-щастливи във връзката си, тъй като този харч защитава двойката от негативното влияние на стреса покрай домакинската работа и им дава възможност да се наслаждават на по-качествено време заедно.

Разбира се, наемането на фирма/човек за чистене може да изглежда прекалено очевидно решение за преодоляване на сблъсъците в браковете и съвместното съжителство. Но то наистина е важно: изследването разкрива, че 25% от хората, които са се разделили, са посочили "несъгласия за домакинска работа" като причина за развода.

Разходите за услуги, спестяващи време, не водят само до по-щастливи бракове - но и до по-щастливи хора. Проучване от 2017 г. установи, че настроението на хората се подобрява, след като са похарчили 40 долара за нещо, спестяващо времето им, вместо да харчат същата сума за покупка на нещо материално за себе си. Любопитното обаче е, че има таван на удовлетвореността, когато става дума за аутсорсинг на домакински услуги. Изследователите откриват, че ако месечната сума за услуги за почистване надхвърли 200 долара, настроението рязко спада.

Също така се оказва, че има по-силна връзка между удовлетвореността и "купуването" на време сред хората с по-ниски доходи. Т.е., дори парите да не валят, може би си струва да си спестиш някое и друго неприятно домакинско задължение.

Да, всичко това не е изненадващо - кой не би се чувствал по-щастлив с партньора си, ако не се налага непрекъснато да си разпределят домакинските задължения (ако въобще си ги разпределят!)? Констатациите обаче могат да бъдат полезни и за работодателите, когато определят допълнителните придобивки, с които помогат на семействата на своите служители.

Авторите на изследването пишат: „Въз основа на прозренията от настоящото проучване, компаниите биха могли да помислят върху идеята да предоставят на служителите си ваучери, спестяващи време. Служителите биха могли да ги дават на своите мъже/жени по време на работни пътувания, като начин за предоставяне на подкрепа, когато не са вкъщи. Подобни придобивки могат да бъдат и особено полезни за намаляване на конфликтите, свързани с работата и семейния живот."

Да, и на нас ни звучи много, ама много добре!

Още:

Близо 50 години, след като насила е омъжена за изнасилвача си на 11-годишна възраст, през 2018-а Шери Джонсън бе провъзгласена за герой, заради успешната си кампания срещу браковете с деца в щата Флорида. За дългогодишното страдание на Джонсън и спечелената битка разказва A Mighty Girl.

Личната история на Джонсън е шокираща. Тя е била едва на 8 години, когато свещеник я изнасилва. Била е неколкократно насилвана от същия свещеник, както и от друго духовно лице от същата църква, но никой не ѝ е повярвал, когато се е опитала да потърси помощ. Когато забременява на 10-годишна възраст, майка ѝ я обвинява, че е „посрамила“ семейството и я изоставя в болницата, където да роди сама.

Когато социалните служби започват разследване, е имало сериозно съмнение, че строгата апостолска църква ще наложи каквито и да е наказания на двамата мъже. След натиск от страна на църковното настоятелство, майката на Джонсън урежда 11-годишното момиче да се омъжи за един от изнасилвачите си, тогава 20-годишен духовник.

Живеейки с насилника си, до навършване на 17 години Джонсън ражда още 5 деца. Малко след това тя търси помощ от неправителствената организация Legal Aid, които ѝ дават 75$, за да плати на адвокат за внасяне на молба за развод. Най-накрая тя успява да се освободи от уредения си насилствен брак, но остава в оковите на оглеждането на 6 деца със завършено едва основно образование.

Макар браковете с деца да представляват малка част от общия брой бракове в САЩ – и проблемът изглежда незначителен в сравнение с държави като Нигер, където 76% от всички момичета са омъжени, преди на навършат 18 години – това си остава постоянен проблем в САЩ, заради каша в щатското законодателство, като много от законите предвиждат изключения, които дават възможност на малолетни да сключват брак с родителско или съдебно позволение.

В много щати липсва минимална законова възраст за сключване на брак, което означава, че няма и възрастови ограничения за встъпващите в брачен съюз лица. Много от тези бракове са принудителни и представляват насила сключен брак между момичета и възрастни мъже, заради което въвеждането на минимална консесуална възраст е било от ключово значение за лобистите против детските бракове.

След дългогодишно страдание, преди пет години Джонсън решава, че на никое дете не трябва да се случва това, което е преживяла тя.

Джонсън води активна кампания в продължение на 5 години, за да промени щатския закон, който дотогава е позволявал дете на всякаква възраст да бъде омъжено в случай на бременност с разрешението на съда.

Когато законът, за който Джонсън лобира активно, е приет в Сената на Флорида с гласовете на 109 за и 1 против (бел. пр. Джордж Мораитис от Републиканската партия е гласувал против) през март 2017 г., представителите я аплодират на крака. „Сърцето ми е щастливо“, разказва по-късно на репортерите Джонсън. „Моята цел беше да защитя децата ни и мисля, че я постигнах. Това не беше за мен. Аз оцелях.“

„Не искам дори само още едно друго дете във Флорида да преживее това, което се случи на мен,“ разказва Джонсън, която издаде и своите мемоари. „Имам чувството, че са ми отнели живота. Тези, от които се очаква да те защитават, не го направиха.“

Когато започва да лобира във Флорида да се сложи край на детските бракове, открива важни съюзници в лицето на две жени сенатори – Лорън Бук, от Демократи от Плантациите и Лизбет Бенакисто от Републиканците на Форт Майерс. Макар законът, който те внасят, да предвижда 18 като минимална възраст за сключване на брак без изключения, окончателната версия на закона прави компромис между Камарата на представителите и Сената – той забранява браковете за лица под 17 години и налага който сключва брак със 17-годишно лице да бъде по-възрастен с най-много 2 години. Непълнолетните, сключващите брак, трябва да имат разрешение от родител.

Джордж Мораитис от Републиканската партия, който гласува против, оспорва законът с думите: „Не искам да се разбира като послание, че е по-добре да не сключва брак (когато момичето е бременно).“ На това Джонсън отговаря:

„Ако не бяха разрешили да се омъжа, това щеше да промени живота ми, нямаше да имам повече деца. Щях да си остана самотна майка и мисля, че щях да се справя добре.“

Законът е приет и влиза в сила във Флорида през лятото на 2017 г., докато Джонсън продължава битката с други щати, включително Луизиана, където помага на законотворци да напишат свой щатски закон.

За съжаление Флорида не е уникална в традицията с детските бракове.

В действителност повече от 167 000 млади хора на възраст под 17 години са сключили брак в 38 щата между 2000 г. и 2010 г., според данните на организацията Unchained at Last, съобщава Ню Йорк Таймс. Според изследванията на организацията, има 12-годишни момичета, сключили брак в Аляска, Луизиана и Южна Каролина. Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ пък, най-малко 57 800 американци на възраст между 15 и 17 години съобщават, че са в бракове през 2014 г.

Всъщност почти всички щати позволяват сключване на брак от малолетни при определени изключения. Приблизително десетина щата в момента разглеждат проекто-закони, с които да се сложи край на детските бракове, но далеч повече щати имат нужда от такова законодателство.

В резултат от кампанията на Джонсън, Флорида сега разполага с един от най-стриктните закони в страната. Но „това е едва върхът на айсберга,“ казва тя. „Останалата част на света трябва да бъде образована, за да бъдат защитени децата ни. Поне тук във Флорида, където се случи личната ми трагедия, битката е спечелена. Накрая все пак ще победим навсякъде.“

"Майко Мила!" благодари за превода на Муша Буша

Още по темата:

cross