fbpx

Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.

Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. "Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст", казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.

Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и "улова" на храната от хората.

Кауакани Яуалапити: "Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си"

Кауакани Яуалапити, 9 г., е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в национален парк Шингу, резерват в Амазонската низина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не говорят езика арауаки - така Кауакани е първото дете от 1940 г. насам, което e израснало с автентичния език на племето. От баща си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, особено за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на домакинството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, въпреки че никой в селото не притежава компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е много проста: риба, тапиока, плодове и ядки.
„Трябват ми пет минути, за да си уловя вечерята“, казва момичето. „Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата“. Червената боя на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я предпазват от зли духове.

Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.

И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара - непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.

Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад

Анчал Сахани, 10 г., живее в малка тенекиена барака на строителна площадка в предградие на Мумбай, Индия, с родителите си и своите брат и сестра. Баща ѝ изкарва по-малко от 5 долара на ден, които са достатъчни майка ѝ да приготвя бамя, карфиол с къри, леща... Анчал би искала да ходи на училище като други деца и да стане учителка, но е заета с домакинска работа и се грижи за малкия си брат. Когато има време, излиза извън строителната площадка, за да се наслаждава на аромата на жасмин и лотос и да наблюдава как децата от квартала играят крикет и бягат свободно.
Докато се разхожда, събира опаковки от шоколад, които намира по пътя около магазина за хранителни стоки.
Анчал мечтае също майка ѝ да я обича по начина, по който обича братчето ѝ.

Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. "Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“

Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.

Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети...

Мейса Ндяйе, 11 г., от Дакар, Сенегал, споделя една стая с баща си, майка си и брат си в сърцето на "Parcelles Assainies" - създадена през 70-те години комуна, приютяващи най-бедните жители на сенегалската столица. Мейса живее срещу стадиона и пазара, чиито стотици сергии предлагат всичко - от прясна риба до сватбени рокли. Благочестив мюсюлманин и ученик в ислямско училище, Мейса обича овесена каша и козе месо, от което се старае да консумира по-малко през седмицата. По-често пълни френски хляб със спагети, грах или пържени картофи. Мейса обича футбола и се надява да стане звезда като Меси или Роналдо. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи хубава малка спортна кола. Мечтае майка му и баща му, който е хладилен техник, да могат да емигрират във Франция, за да печелят достатъчно пари.

Розали може да готви леща с наденица. И да я яде

Родителите на Розали Дюран, 10 г., от Ница, Франция, са разведени и тя живее по равно време с всеки от двамата. Това ѝ позволява да е близо както до Средиземно море, така и до френските Алпи. Има здравословна диета (която включва много прясна риба, като сардини), отчасти благодарение на баща си, ресторантьор, който я е научил да прави палачинки, салати и леща с наденица - любимото ѝ ястие. Единствените храни, които не обича, са рататуй, спанак и краставици. Своето чувство за стил, Розали има от майка си, която е моден дизайнер. Иска да бъде интериорен дизайнер, а сега се занимава с тайландски кикбокс, скално катерене, гимнастика и изпълнява магически трикове. Нищо не ѝ липсва, въпреки че би искала да отиде в Лос Анджелис и да види булевард Холивуд. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи яхта.

Берил, която отглежда спанак на терасата си

Берил О Джин, 8 г., Куала Лумпур, Малайзия, живее в тиха жилищна сграда с родителите си и двамата си братя и учи в близкото училище. Баща ѝ е инженер, а майка ѝ управлява детски център. Нейното любимо ястие са спагети със сос карбонара. Берил отглежда бок чой и спанак на балкона си, не е ѝ позволено да пие газирани напитки и отказва да яде джинджифил. Тя мечтае да бъде мажоретка.

Юсуф - ирландска кръв в Дубай

Юсуф Абдула Ал Мухайри, 9 г, живее в Мирдиф, Дубай, ОАЕ. Майката на Юсуф е ирландка, дошла в Дубай, за да работи като сладкар. Тя се жени за местен мъж, с когото се разделя след раждането на Юсуф. Той обича готвенето на майка си, макар че сам си прави бъркани яйца и препечен хляб. Обича да чете, да рисува, да се катери, да язди коне и да създава научни проекти. Иска да стане пилот или полицай. Ако имаше пари, щеше да купи Ферари. Любимите му герои са Батман и майка му. Иска тя да се омъжи отново и да има братя и сестри.

Райската градина на Ханк

Ханк Сегал, 8 г., Алтадена, Калифорния, живее с майка си, учителка по пеене, и баща си, който е фотограф, близо до подножието на планините Сан Габриел североизточно от Лос Анджелис. Ханк и неговите родители отглеждат чери домати, артишок, тиквички, спанак, нар, грах, розмарин, мащерка, босилек, люти чушки, моркови, малини, дини. Любимите герои на Ханк са Алберт Айнщайн, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Ханк иска да бъде инженер в НАСА, когато порасне.

Андреа, който не иска и да чуе за карфиол

Андреа Теста, 9 г., от Катания, Италия, живее в къща с родителите си и 6-годишната си сестра. Баща му е офицер в италианската армия, а майка му е домакиня. Любимото ястие на Андреа е паста карбонара с много бекон. Обича аромата на портокали и череши. Не иска и да чуе за карфиол. Любимият му герой е Робинзон Крузо. Мисли да стане лекар, защото знае, че лекарите изкарват много пари. Иска да си купи безпилотен самолет и малко куче.

Шницел, без гарнитура от броколи, моля!

Джун Гросе, 8 г,, от Хамбург, Германия, обича да се снима, тъй като майка ѝ е моден фотограф. Любимата ѝ храна е шницел. Не понася броколи. Обикновено се чувства заситена след хранене, но много бързо огладнява отново. Мечтае да лети до Луната и обича да чете "Дневниците на вампирите", чудейки се преди да заспи дали вампирите наистина съществуват.

Още:

Миналата година в Бразилия се е родило първото бебе след присаждане на матка на майката от починал донор, разказва  медицинското списание The Lancet, цитирано от CNN.

Здравото момиченце се е родило с Цезарово сечение в Университетската болница в Сао Пауло с тегло 2,5 кг на 15 декември 2017 г.

Матката е била трансплантирана на 32-годишна жена през 2016 г. по време на 10-часова операция. Родилката е със синдрома на Майер-Рокитански-Кюстер-Хаузер, който засяга една от 4500 жени в света. Той се характеризира с вродена аплазия на матката и горните 2/3 от влагалището, докато вторичните полови белези са нормално развити и яйчниците все още функционират.

Досега е имало 39 присаждания на матки от живи донори, довели до раждането на 11 бебета, но това е

първи успешен случай на раждане след присадена матка от починал донор.

Досегашни подобни опити в САЩ, Чехия и Турция са били неуспешни.

Донорът е 45-годишна жена, която е починала от инсулт. Лекарите избират нея, тъй като приживе тя е имала три нормални раждания, не е съобщавала за заболяване, предавано по полов път, а кръвната ѝ група отговаря на тази на получателката на органа.

Месеци преди трансплантацията на матката, пациентката претърпява ин витро процедура, след която лекарите замразяват осем ембриона с надеждата, че ще бъдат използвани след операцията. Тя е включвала свързване на вените на реципиента и артериите, лигаментите и вагиналните канали с дарената матка.

В продължение на осем дни пациентката остава в болницата, където получава имуносупресивни лекарства, които контролират естествения инстинкт на организма да възприеме като чужд трансплантирания орган и да го атакува.

Пет месеца след трансплантацията жената не показва признаци на отхвърляне на матката и за първи път в живота си има менструация.

Ултразвуковите сканирания също не показват аномалии.

След седем месеца предпазливо изследване и изчакване лекарите имплантират една оплодена яйцеклетка. При предишни трансплантации на матката, лекарите са изчаквали една година, но по-краткият период сега е имал за цел да намали риска, тъй като възможността организмът да отхвърли чужд орган може да се увеличи с течение на времето.

Бременността е потвърдена 10 дни по-късно. По време на цялата бременност всички обичайни тестове показват нормално развитие на плода без аномалии.

Освен бъбречна инфекция, лекувана с антибиотици на 32-рата седмица, майката не е имала проблеми по време на бременността и е продължила режима си на имуносупресия, за да предотврати отхвърлянето на имплантираната утроба.

След раждането на бебето матката е била извадена, за да може да се прекрати тежкото имунопотискащо лечение.

Момиченцето е здраво и се развива нормално.

"Използването на починали донори може съществено да разшири достъпа до това лечение и това дава нова възможност за жените, страдащи от безплодие поради някакви маточни проблеми. Тази успешна демонстрация има няколко предимства спрямо присажданията от жив донор: тя се опира на по-голям потенциален брой донори, струва по-евтино и избягва рисковете за живия донор", казва доктор Дани Айзенберг, която е ръководила изследването в Университетската болница на Сао Пауло.

Това е една история с отворен край, която е пример за това, че когато хората се обединят, могат да постигнат много и наистина да помогнат на някого в беда.

Теодора Маджарова е майка на две деца, която заедно със съпруга си заминава за Бразилия в търсене на алтернативни методи за лечение на тежкото състояние, в което се намира заради раково заболяване.

Оказва се, че „лечението“ е измама, състоянието ѝ се влошава и двамата остават в безизходица далеч от дома. За да бъде транспортирана Теодора, която вече е прикована на легло, е необходима сума, непосилна за семейството.

Те отправят своя зов за помощ и само за броени дни получават подкрепата, от която се нуждаят. За отрицателно време сумата е събрана и те могат да се завърнат у дома. В крайна сметка хората доказват, че няма пречка, която да застане на пътя им, когато се обединят.

Щастливи сме да чуем, че тази ситуация има благоприятен завършек, но Теодора все така се нуждае от лечение и средства, затова споделяме с вас банкова сметка и Paypal, на които можете да я подкрепите. Всичко за състоянието на Теодора и процесът по прибиране и лечение можете да прочетете в групата Да помогнем на Теди.

Банкова сметка в ЛЕВА:
BG74FINV91501015043945
Първа инвестиционна банка
Титуляр: Теодора Маджарова

PayPal: alex.russanov@gmail.com

cross