fbpx

Оля Малинова ни разказва защо и как започва всичко със страстното ѝ боядисване на великденски яйца и до какви нови висини е стигнала тази година с маниакално добрите си умения да превръща обикновеното топене на варени яйца в боя в пищна екстраваганца.


Всичко започна много отдавна. Още нямаше Фейсбук, а аз бях много далече от България и работех за фирма, която уважаваше всички празници на всички националности, които работеха за тях. И като се почне през Дивали, Св. Патрик, Синко де Майо, чак до нашия Великден, който биеше всички световни рекорди за почивни дни. Тогава бях базирана в Дъблин, Ирландия, и никой не можеше да повярва на количеството почивни дни, които се полагаха на българите. То като се започне от април, май, септември… Те с клетите си bank holidays, аз набързо се оказах дълбока християнка и чинно напомнях на HR-а всеки път, когато дойдеше заветният блок от 9 почивни дни. 

Красиво беше, когато католическият и православният Великден се падаха по едно и също време, ей тогава всички забравяхме какво работим, а аз елегантно се плъзгах от доза почивни дни в Ирландия към доза почивни дни за моята религия (кръстосва пръсти зад гърба). Не ме разбирайте погрешно, бях на двайсеинещо, без дете, с голям апартамент и много, много, много свободно време. 

Навикът да боядисваме яйца се превърна в нещо, което имах нужда да правя преди всеки Великден, защото бях далече от близките си, а това е един от празниците, които събират хората, всички влизат в хранителна кома с козунаци и въобще, ако си някъде в чужбина, сам си е доста гадничко. 

Не помня кой Великден беше, но си казах “Това е! Кръвта боя за яйца не става!”. И влязох в магазин за козметика и аксесоари. В Ирландия беше много трудно да си намериш бои за яйца по това време, полските магазини бяха със странно работно време и трябваше да импровизирам. Имах 4 почивни дни. Четири.

Накупих всичко, което можеше да боядисва, да маца, да лепи, да украсява – временни татуировки, камъни за нокти, лепило, и се почна. Мисля, че тогава, в тези 4 дни, изслушах всичката музика на света, изпих всичкия Moët и осъзнах, че аз повече никога няма просто да боядисвам яйца. Всяка година щях да съм на Световното по яйца и щях да го печеля...

Никога няма да забравя понеделника, в който влязох в офиса на корпоративния свят с боядисаните си яйца и ги подарих всичките на колегите си. Не знам каква представа са имали в главите си за православните празници дотогава, но клетите ирландци бяха убедени, че карнавалът в Бразилия бледнее пред нашия Великден. На мен само това ми трябваше. 

Следващия Великден проектът стана още по-мащабен, започнах да лепя протези към яйцата, декупажи и всичко, което ми дойдеше наум. В един момент хората просто чакаха православния Великден, за да видят какви арт инсталации ще им подаря.

И така си остана тази традиция за мен – през Бразилия, Австралия и обратно в България, където не съм пропускала нито един Великден, освен този през 2020-а, но аз цялата година я канселирах така или иначе тогава. През 2015-а убедително спечелих с великденско яйце Петрохан.

Но нека ви върна към 2019-а, която се оказа славна година за моите яйца и за Световното като цяло. Идваше Великден, аз си бях в София, тотално прегоряла от 2 фирми и 600 проекта и бях решила, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ БОЯДИСВА. Не знам колко време съм се готвела и колко време боядисвах за тоя празник, само помня, че един ден имаше деца при мен през цялото време.  Едвам ги изтърпях, защото деца, яйца, каноколит и много, много, много диаманти и брокат не се чистят лесно. Един цял ден имах една цяла Козила в нас, която моментално се зариби и се включи с може би най-големия хит на 2019 – яйцето Европейски съюз.

Имаше още поне 2 дни, в които мъжът ми и синът ми само минаваха да хапнат нещо на крак и излизаха от кухнята. Слава богу, те разбираха, че това си е моята медитация и ме оставяха да се разтоваря, а хаосът сам ги гонеше от стаята. 

Може би на четвъртия или петия ден в нас дойде Вики с хубавия си апарат да им направим фотосесия. А резултатът учуди дори и мен. Имах Фрида Кало, Britto, Gaudi, нинджи, еднорози, нещата бяха излезли от контрол.

И няколко дни след това някой ми писа: “Има конкурс за великденски яйца с награда пътуване до Брюксел, ти си!” А аз въобще не обичам да се състезавам, ама никак. Яйцата ми бяха качени в конкурса за около 3 милисекунди и хората започнаха да помпат лайковете. Резултатът беше плачевен. Второто място беше може би на около 700 лайка по-малко от моите яйца. И получих заветния имейл. “Честито, вие ще гостувате в Европарламента в Брюксел!”

Истерия, смях, ад, срам, щастие, яйца, кой ще гледа детето. Отиваме на Брюксела. Аз, Фрида Кало, миньонът и колкото диаманти са останали по еднорога. Все съм си мислела, че по други критерии ще успявам в този живот, но Европарламентът ме чакаше, нямаше време да картотекираме грешните избори в живота, които ме докараха до първо място по великденски яйца.

Дойде юни, пристигнах и ме посрещна Ева Майдел, жената която танцува хора в носия пред Европарламента, организира Европейско по великденски яйца и въобще е най-гордият човек, че е от България, когото познавам. 

Викам “Доста екзотичен конкурс”, а тя ми вика “Трябва да си покажем хубавите яйца и традиции на целия свят”. О, викам, аз съм вашият човек. Прекарах два дни в Европарламента и имах възможност да се срещна с когото си поискам от обитателите му и да си поговоря с тях и да ги разпитам каквото искам.

Срещнах се със супер интересни хора, разбира се, ирландци, аз обожавам ирландците и като нация, и като хора, и като политици. Шон Кели от християндемократите ми отдели много време на обед и си говорихме за устойчиви земеделски практики, за енергийна независимост и за бъдещето на младите фермери. И за великденски яйца.

След това се срещнах с жена, по която сериозно хлътнах на толкова много нива, че не исках срещата никога да свършва. Мария Уолш, също от християндемократите, която има най-необикновения път към политиката и тотално разчупва всички разбирания, особено в Ирландия. През 2014 г. тя печели конкурса за красота “Rose of Tralee”, който е конкурс за всички жени с ирландско потекло, и е първата жена, представител на LGBTQ общността, която печели този конкурс в иначе доста консервативната Ирландия. 

След това, разбира се, тя играе ръгби няколко години, чупи няколко крака, служи в ирландската армия и се кандидатира за представител в Европарламента. От партията на християндемократите. Смело и с бутонките Мария минава през всеки един град и се среща с колкото може хора повече и – А! ШОК! БОНБА! – избират я. 

По принцип ако и аз можех да избирам, винаги бих пратила една такава дама да ме представлява в Европарламента, но очевидно и всички християндемократи са на това мнение в Ирландия. И въпреки това не спират да я питат “Ама как може да си католичка и гей?“, обаче тя е заета да помага на хора в неравностойно положение, маргинални общества и самотни майки с умствено изоставане. Говорихме си за реклама, за бизнес, за ролята на жените и тя ми разказа много интересни истории, но никога няма да забравя историята за фирма, вносител на тежка земеделска техника, която по време на прайда в Ирландия боядисала багери и трактори в цветовете на дъгата и ги вкарала по летищата да красят и посрещат хората и всички били в ступор… То и по това време си беше юни и Европарламентът се беше поукрасил подобаващо.

Всички в Европарламента ме питаха дали съм имала време да отида до Музея на Европа и ме съветваха да го посетя. Е, отидох. И освен че едвам ме изкараха в последната работна минута, доста си поревах, позяпах, спомних и научих. Това е може би най-вълнуващият музей, в който съм влизала, където на страшно много етажи е разположена историята на Европа, на държавите в нея, на войните, на научно-техническия прогрес и има изумителни неща и артефакти от всяко кътче на Европа и всеки момент във времето. Имаше страшно интересни неща, като тази табелка какво могат жените и мъжете.

Тази изумителна карта, която някога е изучавана и, слава богу, че не са тръгнали хората да пътуват по това време, че тогава Стара Загора наистина е била центъра на Земята.

Там, под стъкло стои Търновската конституция, мощни 3D mapping инсталации разказват за битките, които сме водили, и как всички са се страхували от нас.

И разбира се, BALGARIA NA TRI MORETA.

И така, боядисах ги яйцата, стигнах до самия Брюксел, приеха ме хората, обърнаха ми внимание, а аз имах възможност да изкарам цял ден в най-великолепния музей, в който съм била, и да седна обратно в самолета, мислейки си, че това с яйцата е нещо по-голямо, отколкото си го представям, и инстинктът ми да спазвам традицията всяка година най-вероятно ще прослави хубавия ни обичай и може да започнем истински тренд, от който Фаберже да трепери. В края на краищата докато Бейонсе не започне да боядисва яйца "the orthodox way" няма да се отказвам.

Пазете си традициите, дори и с лек акцент, като Рита Ора с късата пола в носията - важно е те да преминават във времето и да оцеляват, защото без тях сме само един лист с мастило под стъкло в музей, който никой няма нито да разбере, нито да запомни.

За финал ви давам яйцата ми от тази година, вдъхновени от съвсем нехристиянски случки.

И яйцата на първата краличка, която падна жертва на новия тренд - Козата Ани. Просто предупредих мъжа ми, че изчезвам за няколко дни, установих се в тях с котки, изкупих всичко от местната железария и двете се заехме с “работа, работа, работа”. От една жена, на която не ѝ ставаха боите, тя буквално пред очите ми се превърна в звяр с брокат в ръка, така че старайте се, вдъхновявайте се, само не забравяйте, че първите две места в Световното по яйца са заети. От Брюксел потвърдиха.

Винаги си говорим как ЩЕ прекараме Осми март. Това е текст как РЕАЛНО се прекарва Осми март понякога. Прати ни го Натали Георгиева. Забавлявахме са на неин гръб безкрайно добронамерено и си припомнихме и ние какви сме ги патили по празници.


Как прекарах Oсми март? Определено запомнящо се. Резултатът е един херпес, счупена чаша, коса – махагон (трябваше да е лешникова).

На 8 март най-накрая се добрах до боята за коса, която бях купила преди месец, но все не ѝ отделях време, защото… Защото живеех със самозаблудата, че косата ми е някак естествено красива или поне поносима, докато не лъсна цялата истина пред огледало, огряно от слънцето. То бели кичури, то оранжеви някакви оттенъци, остатъци от стари експерименти… Абе, за боя плаче!

Смело нацапвам къде що има бели коси, щастлива от успеха си, че най-после съм обърнала внимание на себе си. Зачаквам двайсетте минути, докато стане прелест.

През това време детето се връща от училище, настава радостна суматоха – споделяне, смях и веселие. Опомням се внезапно, че на главата си имам нещо, и хуквам към стаята, за да си взема хавлия и дрехи. Със замах отварям вратата с полусъбут панталон и глава, омотана в някакъв найлон. Защото нали съм си у дома, пък е и Осми март и ще си се разхождам из къщи както си искам. Да, ама не!

Панталонът ми продължи да се свлича, докато внезапно осъзнавам, че в мен са се вторачили поне тридесет чифта очи и ме зяпат. И аз започвам да викам:

АБЕ, МИЛО, БЕ, ЗАЩО МЕ ГЛЕДАТ ТЕЗИИИИ???

Той в това време е в другия край на жилището и прави кафе. Чува се звук от счупен порцелан и на свой ред той започва да вика:

ЗАЩО ВИКАШ!? КАКВО ТОЛКОВА Е СТАНАЛО!? ИМАМ ВАЖНА ЛЕКЦИЯ! И БЕЗ ДРУГО МИ Е НАПРЕГНАТО!

Паникьосах се яко, цветът на лицето ми се смени няколко пъти…

Обяснявам аз ситуацията (междувременно с трясък съм затворила вратата на позора). Той ме успокоява, че камерата на компютъра му била изключена, защото е в почивка и никой не ми е видял безценните гащи.

Ох, идвам на себе си. То гащи като гащи, сигурно и вие ги имате същите, но…

Най-после мир и тишина!
Влизам в банята.
Излизам. Нямам дрехи.

И сега вися като... по една мини хавлийка и чакам ВАЖНАТА лекция да приключи. 

Косата ми бавно изсъхва (защото и сешоарът е някъде си!), стърчи във всички посоки (и гребен липсва) и придобива ужасяващи червеникави оттенъци, ЗАЩОТО СЪМ СБЪРКАЛА НОМЕРА НА БОЯТА. 

Какво нефункционално жилище имам, хич не е подходящо за дистанционно обучение! Плаче ми се.

 

Всички майки (че и бащи) знаем колко е гадно усещането да се озовеш на детска площадка, която е толкова изстрадала и олющена, а съоръженията – счупени и опасни, че от нея лъха само на нещастие, вместо на веселба и детска глъч.

И понеже Майко Мила! вярва, че трябва сами да работим, за да станат нещата около нас такива, каквито ги искаме, ние подкрепихме кампанията „Презареди детската площадка!“, подета от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки.

Инициативата засега е само в София, а ако вие искате да освежите местата за игра на вашите деца, в рамките на кампанията може да получите съдействие от общинската администрация, както и няколко кутии с боя и материали за работа. Остава само да запретнете ръкави и да направите от тази ми ти градинка нещо читаво и красиво, което вашите деца и вие да посещавате с удоволствие!

За участие в кампанията, гражданите (демек вие) трябват да заснемете и да “номинирате” своята площадка на платформата АзКметът - мобилно приложение за докладване на градски нередности, комуникация и съвместно управление между гражданите и общините. Ако съберете подкрепата на повече от 30 съмишленици под своето предложение, ще бъде организирана доброволческа акция.

Повече за правилата на кампанията може да прочетете във Фейсбук страницата на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки.

Първата акция пък е на 22 април в кв. Стрелбище, гр. София, и в нея може да се включат всички желаещи.

Срокът за номиниране на детски площадки за обновяване е от 17 април до 15 юни 2017 г., а доброволческите акции по обновяване на площадките ще се провеждат от 22 април до 30 октомври 2017 г.

При опасни уреди или други проблеми, или ако някой има други предложения относно площадките, можете да изпратите сигнал чрез АзКметът, а организаторите на кампанията ще се свържат с Контактния център на Столична община и ще го проследят.

Гражданската инициатива за безопасни детски площадки е създадена през юли 2016 г. и включва над 700 граждани. Тя обединява родители, които вярват, че безопасността на детските площадки е обща гриежа на държавата, общинските власти и гражданите. Групата се стреми да подобри диалога с общинските и държавни власти по осигуряването на безопасни детски площадки.

cross