fbpx

Сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия и още изводи от #НАПЛийкс в текст на Боян Юруков специално за "Майко Мила!"

Боян Юруков е старши програмист и технически ръководител в германска компания за финансови услуги. Отговаря за интегрирането на системите за търговия на някои от най-големите банки, корпорации и фондове в света.

Има един лаф - "Документ - това звучи гордо!" Препратка е към свеждането на същността на индивида до номера и подпечатани листа хартия. До преди 100 години това отношение към човека се е смятало за нецивилизовано, но с конфликтите, индустрията и глобалното село, което създадохме, всичко се променя - въвеждат се паспорти, данъчни номера, визи и прочие.

Днес всеки от нас е просто серия от числа - ЕГН, номер на лична карта, банковата сметка и съдържанието ѝ, кредите и сроковете им, имотите и колите, покупките в мола, списъкът с приятели във Facebook и историята на търсене в Google.

Повечето от тези данни са тривиални, но други определено не бихте искали да стават публични. Е, миналата седмица разбрахме, че доста от тях вече са - независимо какво искаме. Архивът от източената база данни на НАП съдържа ЕГН-а, номера на лични карти, облагаеми доходи, имоти в България и чужбина, коли, заеми и плащанията по тях, договори и плащания от фирми и друга информация за милиони българи. За мнозинството от нас има само няколко записа от данъчните декларации, но други се споменават стотици пъти.

От променливите и противоречиви изказвания на НАП и Горанов и от самото съдържание на архива може да предположим, че е хакната база данни, в която различни служители са копирали цели таблици от други институции и са си правили справки.

Ако системите на администрацията бяха наистина свързани, ограничавани и наблюдавани - както следва да бъде в едно електронно управление - това нямаше да е нужно и щеше да има ясен контрол кой до какви данни и кога има достъп. В случая обаче са се пренасяли ей така записи - заедно с въпросните лични карти и плащания по заеми - и са ги зарязвали така. Това също означава, че информацията е разпокъсана, отчасти стара, отчасти навярно неточна. Трудно е да се провери и осмисли такъв масив, но повярвайте ми - въпрос на време е.

Тук отново доста хора биха махнали с ръка, подавайки ухо на успокоенията, идващи от ефира, че било малък теч и всъщност не е проблем, защото някои неща така или иначе били в нета отдавна.

Течът въобще не е малък, но е вярно, че сме много лежерни с данните си. Онова приложение за състаряване на снимки е пресен пример - освен, че собствениците имат пълни права над образа ви, те имат всичките ви контакти и в голяма степен какво сте правили в социалните мрежи.

За някои навярно изтичането на тази им история би било дори по-страшно от публикуването на ЕГН и доход. Да знае някой обаче, че сте коментирали нездравословно много по групите на мамите в София, не позволява да вземе заем от ваше име. С данните на НАП има шанс.

"Лични данни - това звучи гордо!" - можем да кажем днес. Вече няма нужда друг да има личната ви карта, за да вземе заем - достатъчно е да знае какво пише в нея. Такива истории има от десетина години, макар да чуваме само за онези, които са хванати. Разбира се, това е престъпление и то не ново, но течът на НАП го прави толкова по-лесно и то срещу стотици хиляди в страната. Банки, мобилни оператори и други компании разчитат на същите лични данни, за да дават информация по телефона и да правят промени по сметки и договори - например да пратят нова банкова карта на сменен адрес.

Улеснени са и по-тривиалните заплахи като телефонните измами, изнудванията и обирите. Знаейки кой колко доходи има и къде живее е безценна информация в такива случаи.

Ако се следват закона и вътрешните правила на институции и компании, този теч на данни не би следвало да навреди на почти никого. Ако наистина се следваха обаче, теч въобще нямаше да има - а ей го на.

Затова е важно да сме бдителни. Банки, мобилни оператори и други трябва да затегнат контрола над идентификацията на клиентите си и да не разчитат само на няколко откъслечни числа. Това навярно ще създаде неудобство за някои, но ще спести главоболия и загуби.

В личен план може да направим малко, тъй като ЕГН не може да се смени, а данните за доходи и заеми са вече в публичното пространство. За жалост няма досега няма търсачка, която еднозначно да покаже, че е изтекъл номерът на личната ви карта (може би тази на Бивол). Съмнявам се, че и обещаната от НАП ще дава такава информация.

Все пак, ако се притеснявате, не е лоша идея да я смените. Също така, включете известяване със SMS за промени навсякъде, където е възможно - банкови сметки, имотен и търговски регистър. Говорете и отново с роднини - особено по-възрастните - да не вярват на телефонни обаждания и тем подобни с искания за пари, докато не се свържат с вас лично.

Този теч не е първият, няма да е и последният в България. Не се ограничава до тази агенция или само до публичната администрация. Нито е голям в световен мащаб, нито е най-обширния.

Обстоятелствата около него обаче показват колко плачевно е състоянието на информационната ни инфраструктура.

Горанов започна вече да подлага клатещия си стол с извинението, че това бил едва ли не вроден дефект на електронното управление.

В действителност, една от причината да се случи е именно работата на парче и блокирането на нужните мерки за електронно управление от редица министри, включително Горанов. Прекият ефект от политиката му е, че сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия.

Да, за по-малко неща се кланяме на гишета, но отново има струпани папки с лични досиета на граждани по коридорите на държавни институции и селски кметства. Вече не са на хартия, а дигитални, но сигурността им е същата.

Това не е електронно управление, а екселска бюрократщина - същият манталитет като папките в коридора, но след изхарчени няколко милиарда евро.


Още:

Темата за ограниченията на правото на аборт е все по-актуална не само заради приетите в няколко американски щата закони, които го забраняват дори в случай на изнасилване и кръвосмешение (като законът в Алабама не допуска извършването на аборт дори преди 6-ата гестационна седмица). В събота около 5000 души в хърватската столица Загреб участваха в ежегодния "Марш за живота", по време на който издигаха лозунги "Да защитим най-застрашеното малцинство - неродените деца". Подобни послания използват и подписващите нови строги закони губернатори в САЩ, според които „основна функция на правителството е да защити най-уязвимите, тези, които нямат глас“. За тази борба за "неродените" пише Боян Юруков и напомня, че единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната (включително сексуалната), култура.



Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снизхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците, не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, образование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Още:

Описанията на детските градини в Германия често звучат като текст от рекламна брошура, но тя невинаги казва цялата истина, смята Боян Юруков, който е тук, за да сподели разликата между КОНЦЕПЦИЯТА за велика германска детска градина и РЕАЛНОСТТА.

Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили.

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. В поне някои от тях условията са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример.

Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова, когато започнаха да зачестяват текстовете на българи, описващи германските детски градини, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или ме дразни.

Това са впечатления конкретно на семейството ми и в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. С това наум, започваме отначало…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално доскоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. Според общината за 15% от децата в града места няма.

Няма никаква форма на единно кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-ина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Не, не се връщат от работа. Това е в ранния следобед, тоя вляво е съсед и ходи с дънки и тениска на работа.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града.

Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. Един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място.

Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само на 10 км извън града в някое село, няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъкът за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т. н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателя и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява.

Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага, когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо. Две седмици след като започнахме да я оставяме, започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш с детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат, като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш.

Някои деца имат шкафчета, други закачалки. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 17:00 часа като някои градини са дори до 15:00 ч. В края на деня обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 16:00 ч. Имал съм случаи, в които в 16:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-ина, които са отворени след 17 ч. Две или три работят след 18 ч. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата. когато я взимахме след четири следобед, ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Във Франкфурт градините могат да имат отпуска до 25 дни в годината. Това са най-вече 3 седмици лятна ваканция и Нова година. Останалите в нашата градина са различни дни за вътрешни срещи, обучения и прочие. Не всички градини използват всички 25 дни като нашата. През лятото са наистина затворени – няма сборни групи или алтернативи. Тези, които са към големи компании, се опитват минимален брой дни да са затворени, за да могат родителите да работят.

Хигиената

Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста, въпреки че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

Всяко дете има своя чаша, която стои на място с името им на таблата. Децата трябва сами да си ги разпознават.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така, като протекла едната, не я заключили, и нашата нагазила да не казвам в какво. После цял ден стояла така, защото я било страх да помоли да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че още на три години може да ходят сами изцяло. Е, има и деца, които на четири и нагоре са още с памперс де.

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна.

В градината е доста по-добре, защото на 3 г. децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваха сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете, получило алергичен шок от фъстъци в мюслито за закуска, след като изрично пишело в картона, че има алергия. Но това са неща из нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите
Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден.

На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че бая пъти е имало по един човек на 20 деца. В последствие научихме, че е била дори заплашена от затваряне, заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент.

Затова, като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите има медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие.

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените.

Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето, винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше, като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен.

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т. н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком.

В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че малтретира децата. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет, увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи.

Навън е 3 градуса, а вътре лелката беше с яке и шапка. Като попитах, каза, че „ей сега била отворила“.

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, на същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа.

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, които позволяват да хванеш 10-ина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести
В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключения – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Таблите за болести в рамките на 5-6 седмици. Най-вече стомашни вируси.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това.

Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки, освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало.

Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, докато останалите си играят.

Религията

Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации, докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини.

Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък, без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква и прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Таксите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко хора пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, за което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро.

Самата община доплащаше и преди още доста отгоре на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси. Затова малко или много все тая, особено като се очаква вдигане на местните данъци. Всъщност, доста родители поне в нашата градина, негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора.

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“, се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да взимаме хубавото, адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно.

Оригиналният текст е на yurukov.net


По темата:

Самостоятелни и свободни – как растат децата в германските ясли и градини

Родителство по германски: „Оставете децата да се карат“

Те всички реват! – мотото на българската детска градина

Макар като статистика детската и майчината смъртност у нас да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Боян Юруков е тук с четири зловещи графики след поредния фатален случай в Сливен:

През 2017-а в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-а, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-а се базират само на първите 9 месеца от годината.

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната.

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно. Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо дете е е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат.

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Допълнение
Сравних случаите на мъртвородени между областите в България. Първата графика е само за 2017-а, а следващата разглежда средните стойности за последните 10 години. И в двете е отбелязано средното ниво за страната. Гледайки данните само за 2017-а, трябва да не забравяме това, което писах по-горе за малката извадка и как прави сравнението трудно.

При по-продължителен период се вижда, че в град София, Смолян, Кюстендил и Благоевград нивата са най-ниски. Сливен през 2017-а е бил по-скоро в средата на графата, докато разглеждайки по-дълъг период, излиза на трето място след Видин и Ловеч. София област интересно защо също е на опашката.

Още от Боян Юрукова на yurukov.net


По темата:

Бебе почина в сливенската болница „Д-р Иван Селимински“

Когато родилките умират, а историите се повтарят

Хората в България имат най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането. Страната ни е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините.

Едва две трети от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% - че са ефективни. Това ни поставя на 28-о и 27-о място от 28-те страни членки на Европейския съюз.

Данните са от най-новото и най-голямо досега проучване за отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС*, разпространено миналата седмица от Европейската комисия преди Световния ден за борба с детския паралич (полиомиелит), а Боян Юруков е тук, за да ги коментира и пресече с "данни" от антивакс форумите.


Благоевград. Детска площадка. Съвсем новичка - на няколко месеца, тоест вече почти унищожена. Следя зорко дъщерята да не се претрепе много и дочувам на съседната пейка две майки:

“Кога сте на преглед?”

“Другата седмица... май. Пак ваксина ще слагат. Ще ги накарам да ѝ видят пак пръстчето.”

“После на море ли ще сте?”

“Ако даде отпуск шефът… Ама, ще даде. Уф, трябва да ѝ взема дрехи… ДИМИТРЕЕЕ, СЛИЗАЙ ОТ ТАМ!”

Това беше разговорът. Заслушах се, защото стана дума за ваксина, но очаквах да има драма. Някак на това бях свикнал в мрежата, а тук я споменаха мимоходом. Като всекидневна рутина.

Ваксините са рутина от поне 50 години. Те са едно от оръжията на медицината в борбата да ни държи живи и здрави колкото се може по-дълго.

Всъщност, замислете се за пожеланието “Да ти е живо и здраво”. Използвал съм го редовно, но когато се роди дъщеря ми, се изнервих защо все ми го пожелават. Айде, здрава - ясно. Но как няма да е жива?

Около това време пишех доста за демографския проблем и бях събрал доста данни. Отворих годишника на НСИ за 1901 г. и отговорът ме удари в главата -  тогава 40% от децата са умирали преди пубертета. Било е ежедневие. Затова и са раждали средно по 6-7 деца. Ваксините, заедно с подобрената хигиена и антибиотиците, променят драстично всичко това.

Дали обаче? Този въпрос се оказа, че си задават все повече българи.

Според излязлото тези дни мащабно изследване, едва две-трети от българите виждат смисъл в масовата имунизация или намират ваксините за безопасни. Нареждаме се на опашката на Европа и по този параметър.

За това има няколко причини и в никоя от тях не сме уникални в Европа или по света.

В щатите т.нар. антивакс движение, подхранващо и довеждащо до крайност страховете на младите родители, се засилва от десетилетия. В Африка и южна Азия религиозни екстремисти подават ухо на конспирациите и редовно нападат здравни работници, опитващи се да заличат веднъж завинаги болести като полиомиелит.

В богати страни като Австралия, Италия и Германия нивото на имунизация е паднало драстично на места и заради неизбежните епидемии се въвеждат санкции и се разширява контролът.

Нека обаче гледаме своята си чинийка. България е в малко по-особено положение заради цинизма ни. Това е навярно единствената истинска национална черта, заедно с наркотичният глад за жлъч. Обществото ни, страдащо от тези две зарази, таи недоверие към всичко и всички. Няма авторитет, на който да се довериш и всички са маскари.

В тези клишета, както винаги, има голяма доза истина, особено когато говорим за здравеопазването и гордите институции около него. Липсата на доверие в системата се пренася съвсем естествено и върху рутинните ваксинации. В такава среда на съвсем заслужена мнителност е много трудно да се убедят хората, че система има и че работи.

Вторият проблем е неразбиране какво са ваксините.  Тук нещата вече опират до още един наболяла тема - образованието.

В този вакум конспирациите и популизмът виреят бурно. Всъщност, няма “ваксини”. Не може да говорим за всички еднакво, както самите болести на са еднакви. Всяка е със своите особености, ефективност и причини да се бие в определен период. От оралната ваксина срещу полио, например, е тръгнал щам на полио, който макар по-лек от дивия, пак може да доведе до парализа. Той се хваща обаче само в общности с много ниско ниво на имунизация.

Затова в световен мащаб има по 50-ина случая на година. Тази ваксина обаче не се използва вече в развития свят, включително в България, просто защото отдавна сме преборили полио вируса. Такива случаи няма и в Европа. Това обаче не пречи да се спекулира най-редовно за ваксина “докарала полио” или че други ваксини предизвиквали някаква болест. Когато обсъждате тези въпроси с имунолог, може да видите как през очите му минава същата нотка лудост, както онази, когато питате жена си какво толкова е правила цял ден с детето, че не е свършила нищо.

Такива теории има не една или две. Някои се коренят в проста човешка логика, но други цитират реални научни трудове. Ако висите толкова в антивакс групи, колкото мен, ще се наситите премного на такива.

Най-често се цитират погрешно резултат и данни или въобще се дава списък от линкове, които нямат много общо с темата, но “първата половина от третото изречение от параграф 23 казва, че ваксините са вредни”.

И никой не ги чете, а само гледа колко много линкове има. На това и се разчита. Всъщност, наистина има изследвания, които казват, че ваксините са опасни. Небезизвестно е това на Андрю Уейкфийлд, в което (преди десетилетие) се твърди, че МПР ваксината водела до аутизъм. След това откриват, че той е подправил данните, лъгал е в изследването и е действал неетично, заради което губи правото да упражнява лекарската професия. Това не пречи обаче да продължава и до ден днешен да води парада...

След д-р Уейкфийлд още доста се втурват да гонят славата му, което показва един сериозен дефект на науката в наши дни: твърде много изследвания се публикуват без особена проверка и критична оценка за значимост или достоверност.

Затова ни заливат постоянно с новини как кафето хем лекува рак, хем го предизвиква, но само, ако го мажем на петите си докато пее петел и съседът хърка.

Вглеждайки се в такива трудове, човек, който няма нужното образование по статистика и биология, би могъл да види каквото си иска. И точно това правят стотици всеки ден.

И в България имаме от тая порода. Не са много, но противопоставянето е от сърце. Преди 6 години забелязах този феномен и започнах да го следя. И, особено покрай дъщеря си, осъзнах колко е опасен.

Всъщност, у нас има шепа хора, които създават почти цялото съдържание - превеждат статии и клипчета от английски и руски, поддържат трите сайта, събрали предълги текстове, които за имунолозите звучат като реч на Валери Симеонов - хем смешно, хем ти иде да се хвърлиш от някъде, хем се сещаш, че по-добре да хвърлиш тях.

Същите поддържат и множеството групи и теми по форумите. Направих си труда да анализирам активността в най-голямата тема в БГ Мама и трите основни групи във Facebook. Общо взето около 30-ина души пускат почти всичко, но съдейки по коментарите, активните потребители и прегледите, годишно това съдържание достига до поне една трета от всички млади майки в България. Тогава това става проблем.

Тази голяма вълна от конспирации, омешани с реални изследвания за цвят, представени скандално от жълти издания и яхнати от публични фигури и дори политици в среда на съвсем оправдано недоверие в институциите, води именно до този спад в доверието към ваксините.

Същото виждаме и в Италия, където популисткото правителство яхна антивакс настроенията и поде инициатива за отмяна на задължителните ваксини. Интересен паралел тук може да се направи с падналия мост в Генуа - същите тези техни избраници по време на изборната кампания са вдигали врява до небето, че мостът няма нужда от инспекция и превантивен ремонт. Няколко месеца по-късно той рухва. Явно натам са тръгнали и с ваксините.

У нас имаше подобрен опит преди няколко години - същите тези патриоти, които сега се боричкат във властта, тогава вкараха законопроект, написан практически в една от антивакс групите. Не само, че отменяше задължителните ваксини, но и забраняваше на лекари и здравни власти да информират за ползите от тях и да подканват хората да се ваксинират - чак докато не започне сериозна епидемия. Разбира се, не мина, което беше рядък проблясък на здрав разум в комисиите на НС. Оттогава насам обаче, настроенията срещу ваксините набират сили не само у нас, а и из цяла Европа и вървят ръка в ръка с популизма и национализма в политиката.

Това не означава, че притесненията на младите родители не са разбираеми. И аз имах такива, но се допитах до лекари и приложих здрав разум. Колкото до дебата за личния избор на родителите, той винаги се фокусира върху правото на родителя, а не върху задължението му. А ние нямаме права - имаме задължения към детето. То има права и едно от тях е да е живо и здраво, понякога въпреки предубежденията и неблагоразумието на родителите си.

Да, краен съм по тази тема, наистина, защото съм се нагледал на всякакви аргументи и дебати. Следя ги от спортна страст, събирам ги, класифицирам ги и ги забучвам с карфица на стената си като някаква нова чудата пеперуда.

Крайното мнение отблъсква и рядко е продуктивно, но ще откриете, че по темата за ваксините практически няма продуктивни дебати. Истината е, че проблеми има - с доставките, с персонала, със проследяването, със събирането на данни за неваксинираните, с диагностиката и прочие. Най-вече обаче проблемите са в наличната информация, в работата с родителите, в спокойното изслушване, печелене на доверие и разсейване на притесненията.

Иронията е, че антивакс манията влошава именно тази комуникация. При всички тези проблеми обаче, рисковете са много по-малки от каквото и да е друго, което правите с детето си. Няма и лекар, който да не ви каже, че ваксините са важни и необходими.

И най-важното - колкото и да сме изгубили вяра в тях, все пак винаги е добра идея да се консултираме с лекар, що се отнася до здравето на децата ни. Интернет, ако не сте го осъзнали до сега, е навярно най-лошият съветник. За ваксините това важи с пълна сила.

*Още данни от прочуването:

Само 27.6% от българите са категорично убедени, че ваксините са сигурни, а отговорът на други 38.7% е „по-скоро съм склонен да се съглася с подобно твърдение“. 13% не приемат това твърдение, а почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Т.е. от 1200 анкетирани българи, недоверчивите сред тях са 240, a oще 164 нямат мнение.

—  Относно ефективността от ваксинирането - 34% българи я приемат категорично, а отново 38.7% с уговорка. И тук  327 души не вярват в нея или нямат мнение и не отговарят.

— България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират.

— В доклада е включено и отделно допитване сред общопрактикуващите лекари, но само в 10 от 28-те страни членки, сред които България не попада. Анкетата в Чехия и Словакия показва, че има скептицизъм и сред лекарите. В Чехия 36%, а в Словакия 25% от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

— Еврокомисарят по здравната политика Витянис Андрюкайтис казва, че Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксините район в света (4 от водещите 10 държави на планетата по този показател са от ЕС). По думите му това отчасти се дължи на растящото влияние на разнообразни групи срещу ваксинирането, които разпространяват подвеждаща информация през интернет или политическите послания. Друга причина е, че има значителни разлики между националните стратегии за ваксиниране.

— Две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили у нас:

1) забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране;

2) неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив).

От 2010 г. обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

cross