fbpx

Благодарим на Medical News и главния редактор Полина Тодорова, която е и автор на този текст, че ни позволиха да го споделим с вас, за да обърнем внимание на нещо много важно: педиатри няма да има, ако отношението на държава към тази специалност не се промени.

А промените трябва да включват адекватно заплащане, анализ на нуждите на детското здравеопазване в цялата страна, нормални възможности за специализация - без да се налага да си плащаш, за да работиш... И още много. Вижте трима водещи педиатри, които имат какво да кажат по темата.


Един от проблемите, пред който е изправена здравната ни система и с който се е сблъсквал почти всеки родител, особено в София, търсейки педиатър за новороденото си дете, е недостатъчният брой педиатри у нас. Кадровият дефицит сред този тип специалисти ще се засили особено много в доболничната помощ, и то съвсем скоро, ако не бъдат предприети навременни мерки в тази насока, споделиха различни специалисти пред Medical News.

Новозавършилите педиатри да могат да работят с деца в извънболничната помощ

 

“Основният проблем е при личните лекари със специалност "Педиатрия“, заяви пред Medical News д-р Таня Андреева, специалист по педиатрия. Тя цитира статистика на Института по обща медицина, според който на територията на София има 151 общопратикуващи лекари с втора специалност "Детски болести".

Сред тях най-младият е на 49 години, а най-възрастният – на 82 години. Средната възраст на личните лекари с детски профил възлиза на 63,9 г. Според тези анализи през 2036 г. на територията на София ще има едва 83-ма семейни лекари с профил "Педиатрия".

„В момента личните лекари със специалност "Педиатрия" са старите поликлинични педиатри, които след реформата в извънболничната помощ взимаха без особени трудности специалност обща медицина, без да се налага да държат допълнителни модули. В момента средната им възраст за страната е над 60 години“, посочи д-р Андреева.

Според нея проблемът с малкото педиатри сред семейните лекари може да се разреши с нормативни промени, които да позволят новозавършилите лекари със специалност "Педиатрия" да могат да работят с деца в извънболничната помощ. 

„Има варианти в системата да се влеят млади кадри и специалността да стане привлекателна и за тях, но са нужни нормативни промени. В момента, за да може един лекар със специалност "Педиатрия" да стане личен лекар, трябва да вземе специалност "Обща медицина", тоест да учи още три години.

Проблемът може много лесно да се реши, ако се позволи на завършилите педиатрия да работят като лични лекари на деца. Те имат всички нужни познания, за да могат да се грижат за децата“, обясни тя.

Тя коментира и кадровото обезпечаване с педиатри в болничната система.

„Педиатричните клинични пътеки са едни от най-ниско заплатените, поради което детските отделния във всяка една болница са губещите. Те същестуват основно благодарение на останалите клиники. Това е и причината, поради която в детските отделения да не се получава ДМС или ако има такова, то да е напълно символично. При една средна заплата от 1000 лв. един млад лекар не може да покрие чисто битовите си нужди“, каза тя.

Д-р Андреева обясни, че 4-годишното обучение по педиатрия изисква както работа в отделението, в което е зачислен медикът, така и допълнителни курсове, които се провеждат в университетските болници. 

„През това време един млад човек трябва да получава заплата в болницата, в която е зачислен, без обаче да има възможност да дава дежурства, което се отразява на дохода му. Или трябва да работи по 16 часа в двете лечебни заведения, което представлява огромна трудност.

Затова нерядко болниците, които взимат специализанти по педиатрия, ги карат да се отказват от заплатите си, за да могат да специализират модулите, които не може да покрие лечебното заведение“, разяснява тя.

„Всички тези недомислици в обучението по педиатрия и цялостно недоброто заплащане на тези кадри превръща тази иначе изключително хубава специалност в не особено желана“, каза тя. Д-р Андреева посочи, че особено голям е и проблемът с недостига на детки медицински сестри.

„Усилията и отдадеността на българските педиатри заслужават респект, но в момента системата е така направена, че от една страна затруднява работата на педиатрите, а от там притеснява родителите и влошава грижата за децата“, обобщи д-р Андреева.

Възнагражденията на педиатрите са в пъти по-ниски в сравнение с други специалисти

 

“Безспорно има проблем със специалистите по педиатрия и той не е от днес, а от години, като причините за това са няколко”, заяви пред Medical News д-р Калин Лисички – началник на Клиника по педиатрия в болница „Токуда“.

Той също посочи, че особено изразен ще е недостигът на педиатрите в извънболничната помощ, където средната възраст на общопрактикуващите лекари с тази специалност е 60 години.

На второ място, има изключително малко желаещи да специализират педиатрия. Малко са и желаещите да работят в болничната помощ, отбеляза д-р Лисички.

Причините за това са различни, коментира специалистът. “На първо място това е изключително голямата отговорност на лекарите, които работят с деца. Винаги съм казвал на моите студенти, че при децата няма неспешно състояние, особено при децата под годинка – при тях всичко може да се промени и влоши изключително бързо.

Това създава огромна отговорност за педиатрите. Вниманието, когато има тежък случай с дете от страната на обществото и медиите, винаги е много по-голямо, а това също засилва усещането за отговорност и напрежение в работата”, отбеляза той.

Д-р Лисички допълни, че от години заплатите на специалистите по педиатрия са неглижирани и това също е сред факторите, които водят до по-малко желаещи да упражняват тази специалност. „Техните възнаграждения понякога са в пъти по-ниски от тези на други специалисти“, изтъкна той и даде за пример с възнагражденията на инвазивните кардиолози.

Според него е нужно да има промени, които да направят отново педиатрията атрактивна за бъдещите лекари. „Работата с деца е трудна, но за мен е признание и носи изключително удовлетворение“, сподели той.

Няма цялостна концепция за развитието на специалността

 

Педиатърът доц. Рада Маркова, управител Mедицинска дейност в 1-ва ДКК, също е категорична, че има недостиг сред педиатрите. „Определено има кадрови дефицит и то на всички нива – и в болничната, и в извънболничната помощ, още повече доста от колегите работят едновременно на две или повече места.

Налице е и застаряване на кадрите и въпреки наличието на желаещи млади лекари да работят и специализират педиатрия, кадровият дефицит е съществен, особено в някои детски субспециалности и райони на страната”, коментира тя пред Medical News.

“Педиатрията е едновременно много отговорна и динамична специалност и малко атрактивна от гледна точка на заплащане. Работата с деца е както много зареждаща, така и натоварваща, с дежурства и редица неотложни случаи, не е за всеки”, допълни доц. Маркова.

Според нея липсата на цялостна концепция от години за развитие на специалността също отказва младите хора. Тя е на мнение, че е необходимо проучване на дефицита по райони и здравни заведения, анализ на нуждите, разкриване на места за специализация и последваща работа на младите лекари.

Необходимо е и по-високо обществено и социално признание на специалността, както и осигуряване на по-добро възнаграждение на лекарите и медицинските сестри с детски профил. 

Думите на специалистите се потвърждат и от данните, които Министерство на здравеопазването изпрати след запитване на Medical News. От тях става ясно, че за 2021 г. няма нито едно обявено място, финансирано от държавата, за специалност "Педиатрия".

През предходната държавата е финансирала 12 места за бъдещи педиатри, но от тях са заети само една трета или 4. През 2018 година утвърдените места са били 18, от които 14 са заети от бъдещи педиатри. За настоящата 2022 г. държавата е подсигурила 24 места за специализация по педиатрия.


Оригиналното заглавие на статията е "Недостигът на педиатри става все по-критичен".

Ако ви се е налагало да влезете заедно с детето си в педиатричното отделение на някоя общинска болница, вероятно ви е направило впечатление, че повечето такива звена изглеждат като декор за филм на ужасите.

Детските отделения в България (с много малко изключения) са пример как НЕ трябва да изглежда място, в което се лекуват деца през 21 век в Европа (а и където и да е другаде по света). 

Каузата

Каузата деца и родители да пребивават в нормална, чиста, безопасна среда, адекватна на всички съвременни болнични стандарти, е много присърце на фондация “За доброто”. Тя се зароди от проект “За доброто”, чиито двигатели вложиха много усилия, за да направят ремонти, да осигурят обзавеждане, да снабдят с оборудване и апаратура някои от детските отделения в страната, както и единствената специализирана педиатрична болница в България.

Но истината е, че най-голямата промяна за децата са изрисуваните стени в стаите и коридорите, както казват от фондацията. И разбираемо – те не разбират, че в отделението най-сетне има веноскоп, с който ще ги боли много по-малко, когато им вземат кръв. Но виждат, че атмосферата е приятелска, весела, шарена и това ги успокоява. Прави по-спокойни и техните родители. И лечението става по-успешно – доказано е, че средата, в която се лекуват, допринася изключително много за по-бързото оздравяване при децата.

Затова “За доброто” започват новата си кампания “Светулка” с ясната идея, че българската педиатрична грижа трябва да бъде “осветена”, за да се видят по-добре всички нейни нужди.

Месеци наред екипът на “За доброто” събира снимки от болнични отделения в цялата страна, правени от родителите, както и техните разкази за тягостния престой. Разбира се, че никой не очаква престоят в лечебно заведение с болно дете да е като разходка в парка, но не очакваме и да е като във филм на ужасите. 

Изложбата

Проект “Светулка”, който цели да направи средата и престоят в болниците по-приемливи и приятни за децата пациенти, започва с откриването на фотографска изложба от всички онези кадри, изпратени по-рано през годината. Те ще бъдат съпроводени с разкази и коментари от самите родители.

От 2 декември (четвъртък) в Градската градина пред Народния театър в София ще бъдат подредени 14 кадъра от български детски болнични отделения и още 14 от детски болници по света, за да видим, че разликата не е просто от небето до земята. Не е пространствена, а цивилизационна. И ако имаме намерение да принадлежим към цивилизацията на 21 век, няма да е лошо да направим крачка към нея, като се погрижим подобаващо за единствения приоритет на тази страна – децата.

От фондация “За доброто” канят всички на откриването на изложбата в четвъртък (2 декември) от 17:30, за да се даде начало на проект “Светулка” и да си дадем кураж един на друг, че децата ни могат да живеят в държава, която истински мисли за тях. 

И не се плашете от евентуалния дъжд в прогнозата за времето. Както казва Кремена Кунева от фондация “За доброто”: “Децата в болниците ги “вали” постояннно”. Време е вече да изгрява слънце.


Датата на откриването на изложбата беше променено от 29 ноември на 2 декември заради влошените атмосферни условия.

КАМПАНИЯТА Е ПРЕУСТАНОВЕНА, защото вече са събрани достатъчно книжки и играчки, с които да се изградят доста детски кътове в следващите месеци, първите от които ще са в МБАЛ Перник и МБАЛ Горна Оряховица. "Ангели за България" благодарят от сърце на всички отзовали се и запратят ръкави, че много работа ги чака.


Докато мечтаем един ден българското детско здравеопазване да бъде на нивото на високите заявки, че децата са ни най-важното и най-големият приоритет, децата продължават да се лекуват в педиатрични отделения, в които няма дори една играчка или детска книжка. 

Ще кажете, че това едва ли е най-големият проблем. Не е, но е част от огромния проблем. А той е, че тук няма никакво разбиране (какво да говорим за консенсус!) какви точно са нуждите на българското детско здравеопазване и на децата като пациенти и откъде трябва да се почне удовлетворяването им.

Детски кът в болницата в Исперих

Една от тях със сигурност е, когато се лекуват, децата да са в приветлива, подходяща за тях среда. Детските кътове в педиатричните отделения са едно от малкото места в болниците, които те със сигурност биха искали да посетят. Ако ги има, разбира се. 

На много места такива обаче липсваха. Докато преди година и половина не се появи благотворителната организация “Ангели за България”. Това е инициатива, подета от българите във Великобритания, които събираха мебели, книжки и играчки, за да обзаведат детски кътове в педиатричните отделения в държавните болници от нас. 

Детски кът в болницата в Кърджали

Дотук са успели да направят цели 20, в 20 болници, в 20 български града. Всеки месец изграждат по два нови детски къта. Сега наред са болниците в Провадия и Велинград.

Инициаторите на каузата се обръщат вече и към сънародниците си в България. Всеки, който има запазени детски книжки и играчки, може да ги изпрати на българския адрес за дарения на организацията, а те ще ги преразпределят към кътовете, които обзавеждат. Играчките може да са дървени или пластмасови, но не и плюшени, защото не подлежат на болнична дезинфекция.

Детски кът в болницата в Ямбол

(на водещата снимка: детски кът в болницата в Ловеч)

Това е поредната история за родители, които обикалят София с болно дете на ръце и се оказва, че българското здравеопазване реално няма какво да направи за него. Това е поредната история, в която се вижда как свръхнатоварените, безпомощни лекари, оставени да се оправят сами, няма как да помогнат на никого, ако системата на здравеопазване, и по-специално на детско такова, не е в услуга нито на пациентите, нито на медиците.

Разказът е на Боряна Телбис, споделен е в личния ѝ профил във Фейсбук и накратко обяснява какво се случва, когато започнеш да търсиш помощ за повръщащото си и обезводнено дете в болниците в София.

Предисторията е, че се касае за дете на 2 години и половина със стомашно-чревен вирус, лекувано с всичко необходимо в домашни условия под наблюдение от личен лекар. Но на втория ден вдига много висока температура, която не спада, и освен това продължава да повръща и да не може да задържи никакви течности и лекарства.

Родителите са посъветвани от личния лекар на детето да отидат до Пирогов и, естествено, това и правят. Но се оказва, че няма особено значение дали са го завели - ето защо.


Ако имате дете със стомашно-чревен вирус, което е обезводнено от десетки повръщания, няма къде да го заведете, за да го оводнят и да му помогнат.

Отивате в Пирогов. Там го преглеждат, защото са Пирогов и май са длъжни. Казват ти, че те не могат да го приемат, защото нямат инфекциозно отделение, и да го водиш или в частна клиника на стационар, за да му направят 1-2 банки и да си ходите, или в Инфекциозна - да го приемат направо.

Отивате в частната клиника. Там дори и не го преглеждат (няма и смисъл), защото са бесни на Пирогов, че пращат деца към тях. Те не можели да им помогнат, щото с 1-2 банки нямало да стане. Да ходим или в Софиямед, или в Инфекциозна.

В Софиямед казват, че инфекциозното им в Люлин не работи по някакви причини (една от които че нямат педиатър) и накратко - не са вариант. Отивате в Инфекциозна.

Часът е 23:30. Там има опашка от родители с деца на ръце. Има и момче, което води много възрастната си и болна баба.

Нямат персонал. Времето е спряло завинаги.

На опашката се оказва, че има хора, които са дошли от Гоце Делчев (града, не квартала в София), защото в тяхната болница всичко било като от филм на ужасите, а лекарката се карала на майката, че ѝ говори неща за състоянието на детето (“Млъкни малко, не мога да се концентрирам от тебе” е точният цитат).

Час и половина по-късно на опашката идва млад лекар, който междувременно снове между павилионите на болницата сам-самин. Изглежда като човек, който всеки момент ще рухне в нервна криза или ще извади огнестрелно оръжие и тихо ще застреля 16 човека.

Висок е сигурно два метра, в които се е смалил до метър и шейсет максимум. От умора и притеснение. Казва ни, че няма места. Дори обективните състояния на децата да са такива, че трябва да бъдат приети, той не може да ни предложи добри условия, за което се извинява.

Имало места при майки ромки или при баби с тежки заболявания, които викат и стенат по цяла нощ. Не е вариант за дете на две и половина с повръщане. Майките ромки и децата им не са проблем, проблем е, че някои са с бактериални инфекции, други са с други вируси и не е ясно дали няма да се разболеете от още нещо красиво вследствие на престоя.

Заслужава ли си рискът? Питате лекаря. Той се сгъва още повече в себе си. Размахва химикалка като диригент с два пръста и продължава да повтаря, че, разбирате ли, няма места. И условията са такива, че стаите са тесни, леглата са едно до друго…, обяснява лекарят.

Хората от Гоце Делчев директно си тръгват. Май ги чувам да си говорят, че ще отидат до Турция. А аз се прибрах вкъщи след повече от 3 часа обиколка по болници с дете със стомашно-чревен вирус, обезводнено след десетки повръщания, и се чудя как ще изкараме тая нощ. Също така се чудя накъде да емигрирам.


Ако имате подобни истории, може да пишете на екипа на "Проект #ЗАДОБРОТО" на team@zadobroto.com, както и на нас в Майко Мила на maikomilabg@gmail.com, за да бъдат събрани и подготвени като сигнал към съответните компетентни институции.

Има много неща, в които децата са супер добри и събирането и складирането на неща е едно от тях. Ако вече сте участвали с тях в инициативата „Капачки за бъдеще“, те със сигурност цяло лято са трупали ревниво капачките си от безалкохолни напитки, а ако още не сте - сега имате шанс да ги заведете и да се дивите след това на дисциплината, с която ще започнат да събират разделно пластмаса.

Благотворителният проект "Капачки за бъдеще” продължава с нова инициатива на 29 септември с пунктове в София, Пловдив, Плевен и Велико Търново.

И този път целта на организаторите Мартина Йорданова и Лазар Радков е със средствата, събрани след предаването на капачките за рециклиране, да бъде купен кувьоз за нуждаеща се болница. До момента, благодарение на кампанията са закупени два кувьоза – за болниците в Червен Бряг и Чирпан.

Мартина и Лазар са избрали да събират средства за точно тази апаратура, защото всяко трето дете в България, което е било в кувьоз, получава увреждане на очите, тъй като наличната техника е на повече от 20 години.

На предишната благотворителна инициатива която се проведе на 14 април пред националния стадион "Васил Левски" бяха събрани 20 тона капачки от опаковки на безалкохолни напитки, прах за пране, флумастери, маркери и др. Дори още да не сте започнали събирането, имате 5 дни, в които да го направите и да се включите в кампанията, независимо от количеството капачки, което донесете!

В София инициативата ще продължи от 9:00 до 15:00 ч. на малкия паркинг пред национален стадион „Васил Левски“.
В Плевен пунктът е Начално училище "Единство" (от 10:00 до 12:00 ч.), в Пловдив – паркингът пред магазин Метро-1 (от 10:00 до 13:00 ч.), а във Велико Търново кампанията ще се проведе на ул. „Александър Стамболийски“ 15, ж.к. Света гора (от 11:00 до 13:00 ч.)

cross