fbpx

Вече знаете за нашата рубрика "Жените могат всичко", в която ви представяме разкошни жени, които са ни впечатлили с професията си, със заниманията си, с хобитата си и въобще - с това, което са.

Сред тези жени особено много ни вълнуват тези, които се занимават с наука, и вече сме ви разказвали за няколко от тях: за 24-годишната Сабрина Гонзалес Пастерски, която е един от най-известните и успешни млади физици в САЩ; за Марияна Тодорова, която е футуролог и се занимава с прогнозиране и изследване на вероятните, възможните и предпочитани събития в бъдещето, както и за Фабиола Джаноти - първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица.

А днес имаме удоволствието да ви запознаем с една Мария Явахчова - българка, ядрен физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ), прави експерименти със структурите на ядрата, носител е на награда „Иван Гешов“ за най-млад учен, както и награда „Марин Дринов“ за млади учени. Тя е доказателството, че в БАН работят млади, талантливи и любознателни хора, които не обръщат внимание на досадния обществен рефрен за "старците в БАН".

****************************

Представете се - коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Мария Явахчова, ядрен физик. Родена съм в Бургас, но съм родом от Созопол. От 16 години живея в София.

С какво се занимавате? Знаем, че сте физик, но обяснете ни по-точно, че ние с физиката... нали разбирате, малко сме скарани!

Да, като се каже физика, особено ядрена, и хората онемяват. Главен асистент съм по експериментална ядрена физика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН.

В моята група се занимаваме с изследване на структурата на ядрата и по-специално с изследване на фазовите преходи в ядрата (фазов преход най-общо е преминаването от една фаза в друга при изменение на външните условия – температура, налягане, електрически и магнитни полета), хирална симетрия в ядрената физика, нови методи за анализ на времена на живот на възбудени ядрени състояния и други.

Всичко това се отнася към фундаменталната ядрена физика.

Какво образование имате преди университета? Къде сте учила?

Средно образование съм завършила в Бургас, в гимназията за романски езици „Г.С. Раковски", с френски език. Висше образование съм завършила във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски" - физика. Това беше път, който избрах още на 15 години. За мен физиката е начинът да се обясни как функционира светът, Вселената и т.н.

Какво е да си ядрен физик – интересно ли е, трудно ли е?

Да си ядрен физик значи да се занимаваш с един свят, който е невидим с просто око. Изискват се много познания в различни сфери и не на последно място - много усилия.

За да се постави един експеримент, първо трябва да се докаже защо е значимо това изследване. След това да се състои самият експеримент, което не означава автоматично, че ще е успешен, и чак тогава получаваш един огромен масив от данни, който да анализираш, както и резултати, които да публикуваш в реномиран журнал.

Това отнема близо 3 години, а в някои случаи и повече.

Сигурно често ходите в ЦЕРН, занимавате се с ускорители на частици и въобще – правите супер вълнуващи неща – разкажете ни повече за тях! Защо са толкова важни тези ускорители и до какви открития стигате с тяхна помощ?

В ЦЕРН съм ходила само веднъж. Там учените се занимават основно с физика на високите енергии. Аз се занимавам с ядрена спектроскопия, което е изследване на взаимодействията в ядрата. Общото между различните дялове на ядрената физика е, че за експерименти се използват ускорители или ядрени реактори.

Ускорителите на частици са устройства, които използват електрични полета, за да ускорят електрически заредени частици и йони със зададена плътност и енергия до много високи скорости. Ускорителите могат да бъдат разделени като цяло на две големи групи – линейни и циклични. В ядрената физика с тяхна помощ изучаваме ядрената структура, взаимодействията и свойствата на ядрата, синтезираме нови елементи и др.

Ускорителите освен в науката имат и много други приложения – радиационна терапия, индустриални приложения, биомедицински изследвания, производство на радиофармацевтици за медицината и други.

Благодарение на ускорителите се откри Хигс бозонът, синтезирани са много нови елементи, основно тежки и много, много други резултати.

Ще я открият ли най-накрая тази Божествена частица, ще я снимат ли, ни я покажат ли, да я видим, да я пипнем, и да повярваме, че я има! Какво всъщност представлява тя и с какво е толкова ценна?

Хигс бозонът или така наречената Божествената частица е наблюдавана експериментално за първи път през 2012 г. в ЦЕРН при експериментите ATLAS и CMS.

При експериментите се регистрира не директно Хигс бозонът, а неговите продукти на разпад, които имат по-дълго време на живот или са стабилни. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс – откривателят на частицата, е награден (заедно с Франсоа Англер) с Нобеловата награда за физика.

Какво е ценното на тази частица? С откриването ù се изяснява как частиците успяват да създадат маса в материята. Или в така нареченото в науката Хигсово поле частиците придобиват маса.

Какво Ви накара да поискате да се занимавате с експериментална ядрена физика?

Още от дете съм запалена по изследването на света около мен и експериментите. Започнах да се занимавам с физика, защото от рано разбрах, че това е начинът да разбера как функционира светът и как можем да го направим по-добро място. Също така и начинът да разберем как се е зародило всичко.

Започнах да се занимавам с ядрена физика по много интересен начин. Когато завърших магистратура и си търсих докторантура, на едно събитие, организирано от колега, се запознах с ръководителя на дисертацията ми доц. д-р Димитър Тонев.

Той ми предложи докторантура в сферата на ядрената физика и ме убеди, че ще се справя. Аз реших да поема предизвикателството и не съжалявам за избора си, а на него съм изключително благодарна. И така поех по пътя на експерименталната ядрена физика.

Знаем, че сте печелила награда „Иван Гешов“ за най-млад учен, както и награда „Марин Дринов“ за млади учени – разкажете ни повече за тези постижения!

Това са едни от най-престижните награди за млади учени. Конкурсите се провеждат на всеки две години, по предложение на Комисията за млади учени към БАН и след решение на Общото събрание на БАН.

Тези награди целят откриването и стимулирането на талантливи млади учени и естествено подпомагат тяхното развитие и израстване в научните среди.

Наградените се избират на база постижения в областта, в която кандидатстват, не само статии в престижни списания, но и участия в проекти, работа в международни екипи или накратко казано - всичко, което е свързано с научната работа на младия учен.

Как минава един Ваш ден?

Един мой ден? Интересен въпрос. След като отида на работа, първото, което правя, е да проверя в базите данни какви нови публикации са излезли в сферата и дали има нови цитати на статиите, които сме публикували.

Тъй като в момента се подготвям да участвам в експеримент, по-голямата част от времето ми минава в подготовка за експеримента и обсъждането му с колегите от чужбина. Също така обработваме успоредно данни от други експерименти.

Общуването с колеги от други институции е много важно за изграждането на един млад учен, а и не само. Поради това, че в България няма ускорителна установка, на която да се правят експерименти, тези връзки са много важни.

Да си дисциплиниран и да можеш да организираш добре времето си е нещо задължително, защото понякога сроковете за писане на статии например са много кратки. А що се отнася до статиите, те са основно на английски, което предполага добро ниво на владеене на езика.

Какво Ви харесва в професията Ви?

Най-вече самата работа и свободата да правя това, което искам. Харесва ми, че контактувам с изтъкнати наши учени в областта, а и с чуждестранни такива, и че мога да дискутирам с тях на всякакви теми, не само научни.

Също така, че мога да пътувам в чужбина и да участвам в експерименти. Един от големите плюсове на професията ми е, че човек постоянно се надгражда и постига нови цели и хоризонти.

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Лошите страни не са много, но една от основните е, че в България няма ускорител или експериментален реактор, които да работят. Ние изоставаме в това отношение от доста страни.

Какво бихте казали на някое момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с експериментална ядрена физика или с друг тип точна наука? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Бих им казала, ако това е тяхната мечта - да я последват! Никога не съм съжалявала, че започнах да се занимавам с наука. Науката носи едно удовлетворение, което според мен, никоя друга работа не може да ти даде.

Най-голямото предизвикателство в моя живот беше самата ядрена физика.

Имало е много тежки моменти - било то от финансов характер или от това, че науката е 24/7, но те се преодоляват с помощта на семейството, колегите и приятелите.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга!

Любимият ми певец е Jon Bon Jovi и B.B. King, а от българските – Жан Шейтанов и Тони Димитрова. Любимият ми филм е „Властелинът на пръстените“, а от българските - „Опасен чар“. Любими актьори са ми Виго Мортенсен и Вин Дизел. Любими книги имам много, но най-любима ми е „Ад“ на Дан Браун.

Имате ли вредни навици и ако да - какви?

Не съм сигурна, че е вреден навик, но да - работохолизмът!

cross