fbpx

Днес при нас в Майко Мила! е бременната Яна Младенова, която води със себе си всички други Яни, заселили се в нея паралелно с бебето. Титулярната Яна едва ги издържа, но успява и да се забавлява с тях. Ето как ни ги описа.


Когато терминът ти е в края на септември, е напълно ясно, че доста добре си отпразнувала Нова година. Дори и да не си изтеглила късметчето с “Плодородие” от баницата, питката (или който и да е друг пухкав тестак, който си яла по онова време), е ясно, че нещо е хванало дикиш.

Дотук добре. Само дето, докато пишкаш на втори тест за бременност и се каниш да си направиш и кръвен, за всеки случай, все още не знаеш, че преди да се срещнеш с малкия човек, който започва да се образува в корема ти, ще ти се наложи да се запознаеш и с няколко други.

И всички те тихичко – ни лук яли, ни лук мирисали, ще започнат да изскачат една по една от теб и да ти късат нервите.  

Оная, дето все ѝ е неудобно

Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена. А тая вселена е твърде топла, много неудобна, убива на краката, врязва се в дясната плешка, гади ѝ се, не ѝ се яде специално купеното за нея помело, а вече предпочита диня, нищо че е февруари.

Човек би искал да ѝ откъсне главата, но тя сякаш вече го очаква - това ще е просто следващото действие в цялата тази трагедия.

Ентусиазираната

С хват на катерач, способен без проблем да изкатери последователно всички маршрути на Лакатник, е сграбчила бебешко боди с надпис “Дреме ми на памперса”. Очите ѝ са станали на палачинки, а с продавачката се борят коя повече пъти ще успее да каже “Леле, колко е яко!” или производни синоними, описващи нечуваната прелест на гореспоменатото боди. Нали 100% памук, ама то друго не би си и помислила да купи.

А ония готини ръкавички срещу драскане видяхте ли ги? Имат мишле отгоре. Ами биберона?! Не успява да напише ода за биберона, защото вече се е изстреляла с 200 към другия край на магазина, където има чувалчета за сън с бродирани патета.

Емоционалната

“Задържа си ръката на корема ми 5 секунди и малко. Не 6. Дали му пука за бебето?” 

Очите ѝ започват да мигат като крилата на колибри, а някаква сълзичка ги кара да блещукат. Още малко и ще подвие опашка, ще се понесе с невиждана грация към някое отдалечено кътче на двора и ще започне да гради в главата си драматични сценарии.

За част от тях някой турски продуцент би се изръсил с купчина лири и обещания за доживотни почивки в Бодрум. Само дето зависи с какъв тон го предложи. И дали я гледа в очите. И дали я попита как е…  

Е на тая вече съвсем бих ѝ откъснала главата. 

И то всичко хубаво, само дето направо не знам още колко такива лунатички ще се появят веднъж щом дойде краят на септември. Ама тогава… бебето да му мисли!

Помните ли Пътник О' Свиден - тази прекрасна душа от мъжки пол, която от време на време ни разтопява и разсмива с разкошните си прозрения от света на бащинството? Няма как да не го помните, но ако съвършено случайно никога не сте се сблъсквали с него, веднагически наваксвайте със следните текстове: За някои видове майкиЧетирима мъже в родилнотоБременността е като казармата – като минат години, става хубава и “Как се справяте със секса?”. Днес нашият Пътник О'Свиден е в Майко Мила! с един текст, който ще ви разсмее и умили, защото от него ще разберете какво му е на един мъж да разбере, че е татко. 

*********************************

- Пичове, ще ставам баща.

- Браво! Кога?

- Какво кога?

- Ще ставаш баща. Кога е терминът?

- Че терминът какво общо има?

Кога ставаш баща? Двете черти и безумната математика (кога ѝ е дошъл за последно, извади три дена, раздели на две тръби и един басейн, умножи по циклите на луната, вържи червен конец на дойна крава във вторник, добави мая, за да бухне добре, и накрая изчисли девет месеца след онази нощ, когато беше пиян и едно главоболие не успя да те спре) са едно добро начало.

Те дават доста бегла представа кога приблизително любимата ти ще стане майка. Нищо повече. Последващите хормонални вихрушки, търсенето на диня в три сутринта през октомври, спешното обаждане, което те вади от важна среща, за да чуеш “Скучно ми беше и излъгах секретарката”, онова незабравимо “яде ми се сладолед” в януарско утро, заради което ринеш два часа сняг от колата, разбиращите погледи на продавачките...

Всичко това те подготвя за времето, когато у дома ще имаш МАЙКА.

Във времето, когато природата пренамества чакри и хормони в тялото на любимата, тя цъфти и става все по-красива с всеки изминал ден, а кожата ѝ се опъва под напора на живота, целият свят се изрежда да ти обяснява колко е хубаво да станеш баща.

Но не ти казва най-важното. Кога.

Раждането, паниката, задължителните промени и неизбежният стрес са само една малка стъпка към превръщането ти в баща. Първо трябва да вземеш изпита за подържащ персонал. Да откриеш търпението. Да си там, когато се леят сълзите, да намираш успокоителни думи, които никога няма да помагат.

Да се запознаеш със следродилната депресия, с депресията след депресията и депресията, последваща тази депресия.

Да си там.

Вторият изпит е да откриеш разбирането. Да срещаш всекидневно нелогични ситуации, да изпълняваш абсолютно безмислени желания, да решаваш спешни казуси за след две години и да отговаряш мъдро на въпроси като: “Ама нали вече родих, ко прай това шкембе тука?” и “Кога пак ще стана 46 кила, две седмици минаха, докога трябва да чакам?”.

Да не се нервиш, когато ти обясняват как петкилограмова тонколона има “дълги пръстчета, ще стане пианист”, да слушаш с разбиране, че “има красивата структура на нашия род, само тез, големите уши и космите по гърба, са от теб”.

Да се научиш да не спориш, когато те заковат с “това синьо не му отива на очите” и “как можа да купиш червени бодита, ние нямаме пасващи панталони, с какво да го облека сега?”, дори и да си наясно, че “го” обличате, само за да го завиете в двеста и единадесет пелени, чаршафи и одеалца и да излезете за половин час с количката.

Да си наясно, че каквото и да правиш, както и да си скъсваш гъза, ще чуваш “лесно ти е на теб” и “никой не ми помага”. Да си там и да чакаш да мине.

И тогава идва един момент. Секунда. Ако си все още там да го преживееш, ако си минал през тестовете, ако си устоял на напора, ако си развил търпението и разбирането, ако, ако, ако.

Един поглед е. И една усмивка. Към теб. Онази секунда, в която “то” поглежда ТЕБ, усмихва се НА ТЕБ и се намирате. Един поглед, пълен с двупосочни обещания.

Разбираш, че вече не си сам. Разбираш, че с кеф ще гониш чудовища изпод леглото, смело ще влизаш в тъмната баня, за да светнеш, и с чутовна сила ще вдигаш целия кош с играчки. Моментът на осъзнаване, че битката не е само твоя.

Нетърпението да прочетеш с граничещ с оргазъм тон как вълкът изяжда майката на майката. Да крещиш “защо са ти толкова големи зъбите (ма, ТЪЩО, наум)?”.

И да знаеш, че вече въпросите на любимата “кога най-накрая ще пораснеш?” и “не ти ли омръзна да си такова дете?” губят смисъл и не трябва да стискаш зъби, за да премълчиш.

Започнеш ли да чакаш с нетърпение момента, когато леглото пак ще е кораб в буря, пространството под масата пак ще бъде палатката, пред която реват вълци и лъвове, а всяка дръжка на метла е магически меч за борба с дракони, ще знаеш. И ще го искаш.

Тате.

Ние, в Майко Мила!, често се опитваме да дадем светлина по някои належащи майчини въпроси, които биха представлявали интерес за всяка жена, която разполага с тяло.


Майките си имаме някои общи теми. Не, няма да говорим за камерите в яслите и ваксините (хвърляме сол зад рамо и заключваме тези кутии на Пандора!). Става дума за цикъла, който все някога се завръща, окосмяването около зърната (БОЖЕМОЙГОСПОДИ, защо се случват такива неща!??!?!), разкрасяващите процедури, чантите, обувките и хемороидите.

И оформящото бельо!

Днес искаме да говорим за оформящото бельо. Да, именно за онова еластично, адско, неудобно приспособление, което е измислено в Средновековието като уред за мъчение посредством прегъване на гръбнака чрез напречни банели, непригодни за тази цел.

Смачкани органи и стискане, ако ни се пишка – с това май най-лесно се описва усещането да носиш стягащо и оформящо бельо, особено ако е боди или корсет.

Всичко започва от ужаса да изберем правилния размер. Ако това бяха обикновени гащи, си знаем, че размер с много Х е нашият размер (алтернативно ще успеем да се напъхаме във всичко с размер над 42+). Когато обаче си купуваме топка ластик, която трябва да представлява боди, корсет или гащи, в които да вмъкнем следродилния си труп, сме малко объркани – размер 42 след като го облека или преди да го облека е?

Вторият кошмар е какъв цвят да вземем. Не че изборът е космически голям, но дори това, че трябва да изберем между бежово и черно, си е вече изнервящ. Хем искаме да изглеждаме съблазнителни, като се съблечем по него (черно?), хем то не прилича точно на съблазнителното ефирно дантелено бельо, по което иначе бихме чакали в спалнята нещастния ни партньор да се прибере от работа (значи все пак бежово?).

Няма достойнство и благородство в носенето на оформящо ластично бельо. Това противоречи на всичко, в което се кълне и мечтае една майка – част от което е свързано носенето на удобни дрехи. Заради злополучното историческо събитие - измислянето на шоколада - се налага някои от нас да носят еластично бельо с вградено арматурно желязо, което да придържа шестте декара корем, пълни с шоколад, кроасанчета, картофки и пост-родилни меса.

Препатили, но помъдрели с опита майки, споделят, че ако сложите три чифта еластично оформящо бельо тип боди можете да изядете кило шоколад наведнъж и пак няма да ви изскочи коремът!

Ако някога сте се чудили какво значи „в добро и лошо, в болест и здраве“, ето отговор: за да облечете правилно оформящото боди ви е необходим един брой съпруг, който някак си да ви инсталира в това съоръжение. ЕТО ТОВА е „в лошо“.

Оформящите бодита трябва да идват с инструкции за обуване – „поставете крак във всяка дупка“. „Събуйте бодито и поставете крак отново във всяка подходяща дупка.“ „След като сте се обули, нахлузете.“ Това е усещането, когато змииите си сменят кожата, нали? Дали да не се намажем с масло и да опитаме отново? Ако някога успеем да се нахлузим в това боди, ще опитаме и със скини дънките!

Няма как да изпуснем момента „Бриджит Джоунс отива на вечеря“. След като все пак някак си сме се нахлузили в това нещо, осъзнаваме, че приличаме на нещо като огромна наденица с крака. Не трябваше ли стягащото бельо да ни прави да изглеждаме по-малко освинени и повече красиви?

Предвидливо производителите на оформящи корсети и бодита са заменили ципа с кукички и халки, защото иначе част от натрупаните през бременността мазнини щяха да са захванати по най-болезнения начин, познат на човечеството (включително и на мъжката му част) като Феномена на обуването на дънки с цип на голо.

Като споменахме производителте, искаме да обърнем специално внимание на закопчалките на оформящите бодита. Въпросът, който искаме да им зададем е:

ВИЕ ПАРАНОРМАЛНИ ЛИ СТЕ!?

На кого на тази Земя, на кое разумно същество е хрумнало, че жена, която носи оформящо, стягащо тялото боди, за да напъха вътре коремището си, ще сметне за НАЙ-удобно закопчалката на това съоръжение да е МЕЖДУ краката ѝ?!

На някой от производителите дали някога му се е ходило до тоалетната, ама много, и да е носил боди? Жените, които носят оформящо боди, просто не пишкат. Т.е. - пишкат, но веднъж на денонощие, когато просто вече не се издържа.

Отново препатили и помъдрели с опита майки, носили такова боди, споделят на ушенце, че ги е било страх при по-рязко движение въпросните закопчалки да не им откъснат някоя срамна устна.

Всяка жена, която някога се е пъхала в подобно стягащо съоръжение, ще се съгласи, че желанието ѝ да изглежда в него като Бийонсе на концерт в крайна сметка завършва с вид по-скоро на г-жа Даутфайър от едноименния филм.

А ако по някаква случайност сте усвоили изкуството да се нахлузите и изхлузите от стягащо еластично бельо, искаме да споделите с нас как избирате какъв бански да си купите, защото скоро ще споделим и нашия (болезнен и патетичен) опит.

Зорница Славова ни изпрати преди време тази кратка, но адски смешна история, за един червен кон, който се слагал... някъде на или около бебетата. Леле, като се шашнала Зорница, че няма червен кон - и започнало едно търсене... едва не стигнала до аптеката! Черпим ви сега с историята на Червения кон, защото е адски смешна и трябва и вие да я знаете!

******************

Родих преди пет години, но все още има няколко истории от първите дни, които помня и използвам, за да забавлявам хората.

Ето една от тях.

Тъй като в компанията бяхме едни от първите с бебе, още по време на бременността поглеждах (дори без да съм активна) в съответната група из форумите за майки, за да се ориентирам кога са важните изследвания, какво трябва да се вземе за бебето, нормални ли са някои усещания и т.н.

Няколко дни след появата на бебетата в групата във форума някой попита „Сложихте ли червено конче?” и отдолу заваляха „Да”-тата, които ме извадиха от равновесие.

Бяхме супер подготвени до този момент – имахме бодита, постелки, помпи, шишета, памперси и тем подобни, но нито един червен кон.

Да, прочетох го като „малък червен кон” и въобще не се сетих за червените конци, които съм виждала хората да връзват по бебетата против уроки, урук-хаи или обикновени орки, или не-знам-кво-си.

И така, очевидно беше, че червеното конче е важно. Всички бяха сложили, а ние не само, че не сме го сложили, но и не знаехме за какво става въпрос, нито бяхме купили нещо, доближаващо се по форма и/или цвят.

Извиках таткото, казах му, че трябва да имаме и

да сложим на бебето някакъв червен кон

и седнахме да видим дали заедно можем да разберем от коментарите във форума за какво става въпрос.

Пълен неуспех.

Имахме няколко предположения за неща във формата на кон, кое от кое по-абсурдни.

По едно време ми хрумна, че може да е някакъв репелент, който трябва да се закачи на кошчето, въпреки че тогава беше -20 градуса и нямаше шанс да прелети нещо – сещате ли се за оная зима 2011/2012 година?

В крайна сметка, не стигнахме до правдоподобно обяснение и реших, че на другия ден ще ходя до аптеката да питам. Щом е толкова важно, не може да не е от аптеката, нали?! Даже си бях намислила точните завоалирани думи, с които да подразбера какво е това и едновременно с това да не изглеждам като пълна идиотка, в случай че не съм уцелила мястото, откъдето се купува въпросното конче.

Темата ми седеше отворена в браузъра, а аз си цъках разни други работи. По едно време пак я отворих, прочетох автоматично „червено кончè”, но този пък с правилното ударение (като конец, нали) и изведнъж всичко ми стана ясно.

Даже бях успяла да заблудя съпруга ми, че става въпрос за кон още преди да види коментарите.

Много се смяхме, а и досега се смеем с приятели и познати, че не било кон, а конец...

И добре, че изпреварих ходенето до аптеката!

cross