Неведнъж Йоргос Лантимос изследва човешкото падение. Прави го категорично и радикално още с ранните си филми „Кучешки зъб“, „Убийството на свещения елен“, „Омарът“. И за трите гръцкият режисьор пише сценария с Ефтимис Филипу. След далеч „по-смирените“ „Фаворитката“ и „Клети създания“ двамата отново работят заедно в „Благи деяния“.
„Благи деяния“ (Kinds of Kindness) извежда темите за властта и контрола като свързващото помежду им е липсата на любов, свободна воля и човечност. Актьорите и в трите части са едни и същи, като разместват местата си във всяка история. Историите нямат нищо общо помежду си, освен може би песента в началото на филма Sweet Dreams (Are Made of This) на Eurythmics.
Маргарет Куали, Хонг Чау, Джо Алуин, Уилем Дефо, Ема Стоун, Джеси Племънс, Мамуту Ати, Джо Алуин и Хънтър Шейфър излизат на екран. Всички образи, с изключение на героя на Племънс, са лишени от емоционалност. Репликите се произнасят семпло и декларативно, лицата са безизразни.
В първата част героят му покорно изпълнява волята на своя шеф, като служебните задължения се точат не просто 24 часа в денонощието, а подчинението му придобива тревожен нюанс със заплашителни размери.
След като се оставя да му бъде диктувано какви да са всекидневните му навици като това как да се облича, каква да е диетата му, кога да прави секс със съпругата си, играта загрубява. Стига се до това дали изобщо да има деца и дали да остави някой да живее, или да умре.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лантимос представя хладнокръвна картина на съвременния индивид, погълнат от корпоративната зависимост. Човешките ценности са напълно заличени в една отровна реалност, позволяваща да оцелеят само претръпналите.
Във втората част героя на Племънс е полицай, чиято жена (Ема Стоун) оцелява при корабокрушение. Жанрово сюжетът включва елементи на трилър с подозрението, че завърналата се съпруга може да не е истинската. В третата двамата актьори са кукли на конци, напълно отдадени на на гуруто на секта, в чийто образ е Уилем Дефо.
Лантимос чопли съвремието и неговата токсичност грозно, отблъскващо и жестоко. Като лешояд, надвиснал над животински останки, режисьорът не се вълнува дали зрителите ще понесат това, което им се поднася. А персонажите, загубили усещането да са хора, бродят като кукли на конци из една непоносима реалност.
Маниерно смазващ и суров, филмът е провокативно егоцентрично упражнение по стил, в което няма да харесате никой от персонажите. Може да изберете да се включите в това дистанцирано и нехуманно наблюдение или спокойно да си го спестите.
