Когато две легенди – толкова различни и същевременно отдадени на общата си страст – киното, застанат една до друга, връзката им няма как да остане незабелязана.

Моника Белучи – италианската красавица, носеща ефирността на кинозвездите от миналото, героинята в „Малена“, и готическият, мрачно-комичен фантазьор Тим Бъртън, създал „Едуард ножиците“ и „Ед Ууд“, изгряха като двойка за първи път на кориците на френското издание Paris Match.

Изданието публикува техни снимки точно на 14 февруари 2023 г., а мястото се оказа романтичният Париж.

Британският режисьор и италианската актриса са заедно от октомври година по-рано, а любовта им пламнала на филмовия фестивал „Люмиер“ в Лион. Тогава двамата се срещат на сцената, когато Белучи връчва специалната 14-та награда „Люмиер“ на Бъртън, който трогнат отбелязва: „Не съм изпитвал толкова голяма любов“.

Всъщност пътищата им се събират още през 2006 г на друг голям фестивал – Кан. Но тогава Белучи е в компанията на съпруга си Венсан Касел, а Бъртън е с дългогодишната си партньорка Хелена Бонъм Картър. Тези техни бивши връзки също са знаменателни.

Моника и Венсан се запознават на снимачната площадка на филма „Апартаментът“ и в началото изобщо не се харесват.

Тя е известна в модата, докато той има вече натрупан опит в киното.

Затова пък остават заедно 17 години, като се говори, че големият разрив в отношенията им идва след участието им в „Необратимо“ на Гаспар Ное. Там играят любовна двойка, но ролята на Моника е изключително сложна и тя участва в тежка сцена на изнасилване с продължителност 9 минути.

Според изданията Венсан трудно преглъща това нейно превъплъщение. Все пак двамата остават заедно и след това, като имат две дъщери – Дева и Леони. Голямата вече е тръгнала по стъпките на родителите си. Касел и Белучи се разделят през 2013 г.

Тим Бъртън и Хелена Бонъм Картър също са сред най-ярките двойки в киното.

Ексцентрични както на екрана, така и в живота, те също са родители на две деца, а Бъртън включва Хелена в не един от проектите си. Срещат се по време на снимките на „Планетата на маймуните“ през 2001 г.

Заедно работят и в „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“, за който актрисата е с номинация за „Златен глобус“. Тим я режисира и през 2010 г. в „Алиса в Страната на чудесата“. Така и не се женят, но след 13-годишен съвместен живот запазват добрите си отношения.

Сега светът говори за Моника Белучи и Тим Бъртън.

Двамата не пуснаха ръцете си по време на фестивала във Венеция, където представиха филмa „Бийтълджус, Бийтълджус“.

Това е завръщането на Тим Бъртън на голям екрас след „Дъмбо“ и краткото му участие като режисьор в Wednesday на Netflix.

Вниманието на фестивала е обърнато към тях. 59-годишната Моника Белучи е чувствена и елегантна, контрастна на визията на 65-годишния ексцентричен и леко мрачен Тим Бъртън.

Не крият връзката си. Преживяват я. Освен че се появяват заедно на важни обществени събития, могат да бъдат забелязани просто как се разхождат. Всяка тяхна стъпка е строго следена от фотографите. Всеки техен жест е детайлно обсъждан, за да се установи доколко силна е любовта им.

Със сигурност личният им живот повлиява и на кариерите им. Това вече стана, както споменахме в продължението на „Бийтълджус“. Белучи влиза в образа на жена вампир, изсмукваща душите на покойните.

И понеже знаем, че Бъртън обича да работи с партньорките си, нищо чудно Моника да е част и от следващия му филмов проект. Вярваме, че това няма да попречи на хармоничните им отношения, приличащи и без това на филмова история.

Надежда за това дават думите на актрисата пред френското издание на Elle: „Радвам се, че срещнах човекът [Тим Бъртън, бел. ред.], на първо място. Това е една от онези срещи, които рядко се случват в живота… Познавам мъжа, обичам го, а сега ще се срещна с режисьора, започва още едно приключение.“


Използвани са материали от: Medium.com, People.com

Съжителството на мъртви с живи е почти толкова (не)възможно, колкото мисията на Тим Бъртън да върне тийнейджърския дух от 80-те в новия „Бийтълджус“.

Всъщност режисьорът се заема да направи и двете в „Бийтълджус, Бийтълджус“. В продължението на филма му от 1988 г. Майкъл Кийтън възкресява непокорния демон, бродещ из отвъдното и преследващ с изцъклена физиономия Лидия Дийц (Уинона Райдър).

Идеята да се завърне към втората част на филма претърпява няколко неуспешни опита, но сега идва точно, когато Холивуд не спира да мели продължения и да подхранва апетита на зрителя с носталгични истории от миналото.

Снимка: Александра Филмс

Оригиналът има особено значение в творчеството на Бъртън.

Той поставя начало на сътрудничеството му с Кийтън. По-късно двамата ще работят по „Батман“ и „Батман се завръща“. Бъртън тепърва ще изгражда своя почерк на създател на мрачни готически истории с ексцентрични персонажи и черен хумор. Ще създава и дългогодишни партньорства с любимите си актьори, сред които е Джони Деп, а филмите им „Едуард Ножиците“, „Слийпи Холоу“, „Ед УУд“, „Суини Тод“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Алиса в страната на чудесата“ бележат най-категорично въображението на неговия едновременно мрачен и детински свят.

В „Бийтълджус, Бийтълджус“ този негов вкус към ретрото, понякога и бутафорното, си личи и изглежда симпатично.

Историята започва с Лидия Дийтс (Уинона Райдър). Тя обаче не е онази непокорна тийнейджърка от първата част, а вдовица и родител, притежаваща силата да размени някоя и друга дума с мъртвите. Отношенията с дъщеря ѝ Астрид (Джена Ортега) са обтегнати – съвсем в границите на нормалното. Все пак говорим за отношения между майка и дъщеря тийнейджърка.

Снимка: Александра Филмс

Другата госпожа Дийц – Делия (Катрин О'Хара), мащеха на Лидия, се подвизава надалеч, като превръща травмите си (явно солидно количество) в концептуални арт инсталации.

Това, което събира отново трите героини в старата им къща в Кънектикът, е смъртта.

Загиналият е бащата на Лидия – Чарлз, дядо на Астрид и съпруг на Делия. Изигран в първата част от Джефри Джоунс, героят умира нелепо от ухапване от акула, след като оцелява преди това при самолетна катастрофа.

Актьорът така и не се появява (все пак е с обвинение в притежание на детска порнография), но Бъртън го превръща в символика на канселираните в Холивуд, блуждаещи като призраци без глава сред себеподобните си.

Снимка: Александра Филмс

Режисьорът си играе с хиперболизираните образи и внушения.

Сякаш навлякъл костюм на фокусник, той вади с пълни шепи познати трикове от ръкавите. Стоп моушън анимация, сън в стилистиката на любимите на Бъртън стари италиански ленти от giallo-поредицата от 60-те години с елементи на ужас и мелодраматичен финал с декадентски привкус. За готическата атмосфера допринася и дизайнерът Бо Уелч, с когото Бъртън си партнира в първата част на „Бийтълджус“ и в „Едуард Ножиците“.

Изборът на Ортега също не е случаен. Бъртън работи с нея в сериала на Netflix – Wednesday. А влюбването ѝ в симпатичния младеж Джереми (Артър Конти), когото среща на върха на дърво, напомня за носталгичните свалки през 80-те, когато тийнейджърите обичаха да се усамотяват, слушайки плочи и рецитирайки цитати от любими книги.

Снимка: Александра Филмс

В „Бийтълджус, Бийтълджус“ режисьорът ни поднася познат вкус, който към финала леко нагарча от твърде много визуални натрупвания за сметка на логически смисъл.

Но това е стилът на Бъртън и който го харесва, едва ли ще бъде изненадан или ще си тръгне недоволен. Продукцията е визуално пищна, натруфена до излишества, подобно и на присъствието на големите звезди, които идват и понякога бързо си отиват като Дани де Вито с неговата кратка роля. Тук е и Джъстин Теру – вманиачен по терапията претендент за ръката на Лидия.

Талантът на Уилем Дефо е снишен в света на мъртвите, където героят му се подвизава като актьор търсещ реализъм в полицейски акции. Моника Белучи – новото вдъхновение на Бъртън в личния живот, се движи като призрак – вампир, гълтащ душите на жертвите си. Появата ѝ също е рециклирана от епизод на „Кошмари преди Коледа“, а цялостното ѝ присъствие на женски Франкенщайн изглежда като съшито в сюжета, дори и в буквален смисъл.

Снимка: Александра Филмс

В „Бийтълджус, Бийтълджус“ Бъртън категорично се забавлява като умело дирижира действието в двата свята – на живи и мъртви. Населяващите ги се движат в общ ритъм, като всеки от тях има своите проблеми за разрешаване.

Впрегнал всички добре познати похвати, режисьорът прави реверанс към оригинала, но и смело се опитва да го надскочи, сякаш за да затвърди правилото, че Холивуд не оставя нищо и никого да почива за вечни времена.

cross